Решение № 73 от 21.8.2023 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 113/2023 г.

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба на А. И. Н. чрез адв. М. от АК – ••• и въззивни жалби от Т. А. И. и Я. В. Т. последните двама чрез повереника си адв. С. от АК – •••••, против Присъда № 3/09.02.2023 г., постановена по НОХД № 104/2022 г. по описа на Районен съд – Тополовград, с която РС – Тополовград е признал подс. Т. С. Х. за виновен в това, че на ••.••.•••• г., за времето от около 00: 00 часа до около 00: 50 часа, в с.••••••, обл.••••••, на ул.“И. И.“ пред дом № ••, действайки в съучастие с А. И. Н. от с.••••••, обл.••••••, като извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по тялото, причинил другиму – на Я. В. Т. от гр.•••• ••••• средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 6-то и 7-мо ребра вдясно по мишничната линия и 8-мо ребро по задна линия, което е причинило трайно затрудняване/за повече от 30 дни/ на движението на снагата, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. ПРИЗНАЛ е подс.Т. С. Х. с установена по-горе самоличност И ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на ••.••.•••• г., за времето от около 00: 00 часа до около 00: 50 часа, в с.••••••, обл. ••••••, на ул.“И. И.“ пред дом № ••, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на устата, причинил другиму – на Т. А. И. от с.••••••, обл. ••••••, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на зъби 12-ти и 21-ви от горната редица, без които се затруднява дъвченето и говоренето, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.129 ал.2, вр. с ал.1 и чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.23, ал.1 от НК е ОПРЕДЕЛИЛ на подс.Т. С. Х. ОБЩО наказание: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1 от НК Е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. ПРИЗНАЛ е подс. А. И. Н. – роден на ••.••.•••• год. в гр.••••, с постоянен и настоящ адрес: с.••••••, общ.•••••••, ул.“И. И.“ № ••, ••••••• гражданин, •••••••••• образование, ••••••, ••••••••, •••••••, с ЕГН ••••••••••. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че за времето от около 00: 00 часа до около 00: 50 часа, в с.••••••, обл.••••••, на ул.“И. И.“ пред дом № ••, действайки в съучастие с Т. С. Х. от с.••••••, обл.••••••, като извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по тялото, причинил другиму – на Я. В. Т. от гр.•••• ••••• средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 6-то и 7-мо ребра вдясно по мишничната линия и 8-мо ребро по задна линия, което е причинило трайно затрудняване/за повече от 30 дни/ на движението на снагата, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК ГО е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1 от НК Е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.301, ал.1, т.10 от НПК, чл.84, ал.1 от НПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД Е ОСЪДИЛ подс.Т. С. Х. с установена по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. И. с ЕГН •••••••••• сумата: 1095, 00 лв./хиляда деветдесет и пет лева/ от която: 95 лв./деветдесет и пет лева/ - съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и 1000, 00 лв./хиляда лева/ - съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането ••.••.•••• г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 146, 00 лв./сто четиридесет и шест лева/ и държавна такса по сметка на ТгРС в размер на 50, 00 лв./петдесет лева/, като иска за разликата над 1095 лева до претендирания размер от 20095 лева Е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан. На основание чл.301, ал.1, т.10 от НПК, чл.84, ал.1 от НПК във вр. с чл.45 от ЗЗД Е ОСЪДИЛ подсъдимите Т. С. Х. и А. И. Н. с установени по-горе самоличности ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Я. В. Т. с ЕГН •••••••••• сумата 4943, 92 лв./четири хиляди деветстотин четиридесет и три лева и 92 ст./ от която: 943, 92 лв./деветстотин четиридесет и три лева и 92 ст./ - съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и 4000, 00 лв./четири хиляди лева/ - съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането ••.••.•••• г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 206, 00 лв./двеста и шест лева/ и държавна такса по сметка на ТРС в размер на 197, 76 лв./сто деветдесет и седем лева и 76 ст./, като иска за разликата над 4943, 92 лева до претендирания размер от 36013, 22 лева Е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан. ОСЪДИЛ Е подс.Т. С. Х. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски от ДП за експертизи по сметка на ОД на МВР – •••••• в размер на 234, 30 лв./двеста тридесет и четири лева и 30 ст./; направените по делото разноски от съдебното производство по сметка на ТРС в размер на 100, 00 лв./сто лева/. ОСЪДИЛ Е подс.А. И. Н. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски от ДП за експертизи по сметка на ОД на МВР – •••••• в размер на 234, 30 лв./двеста тридесет и четири лева и 30 ст./; направените по делото разноски от съдебното производство по сметка на ТРС в размер на 100, 00 лв./сто лева/. С въззивната жалба от А. Н. се атакува постановената присъда изцяло с като неправилна, необоснована и постановена в нарушение на съдопроизводствените правила и закона. Въззивникът твърди, че не са били изяснени всички релевантни факти и обстоятелства по смисъла на чл. 102 НПК. Твърди, че са допуснати в ДП и съдебната фаза съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване правата на Н.. Сочи се още, че по делото не били събрани категорични и преки доказателства, уличаващи Н. в извършване на престъплението, за което е осъден. Изтъква се, че първоинстанционният съд при постановяването на присъдата не е съобразил с твърденията за нарушение на чл. 6 от Конвенцията за правата на човека. Изложени са твърдения, че наложеното наказание е в пряко нарушение на чл. 36, ал. 1 НК. Направено е и оплакване, че съдът не е извършил собствен критичен анализ на фактите по делото. Моли ЯОС да отмени обжалваната присъда и да постанови друга, с която да оправдае подсъдимия Н.. С въззивните жалби от Т. А. И. и Я. В. Т. горепосочената присъда се атакува в частта, с която съдът не е уважил искането им за присъждане на сторените от тях разноски. Молят ЯОС да отмени обжалваната присъда в частта за разноските и да им присъди пълния размер на сторените разноски. В открито съдебно заседание въззивникът А. Н. се явява лично и с адв. М., който поддържа изцяло жалбата. Адв. М. счита, че в първоинстанционното производство и на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нарушаване правата на подзащитния му. Пледира да бъде постановен акт, с който подзащитният му да бъде признат за невиновен, а гражданският иск да бъде отхвърлен. Въззивниците Т. И. и Я. Т., редовно призовани, не се явяват. Въззиваемият Т. Х. не се явява, представлява се от адв. М., който твърди, че подзащитният му е доволен от присъдата и не обжалват. Адв. К., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Х., който се представлява от адв. М., се присъединява към казаното от последния. Адв. С., редовно призована, не се явява. В личната си защита подс. А. Н. се присъединява към казаното от защитника си. Прокурорът счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, поради което намира въззивната жалба за неоснователна. Счита, че следва да се прецени дали не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд във връзка със защитата на подсъдимите. Ямболският окръжен съд установи следното: Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица имащи право и интерес да обжалват и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното: На ••.••.•••• г., около 19: 00 часа в с. ••••••, общ.Тополовград, Т. А. И. и Я. В. Т., с лек автомобил марка „Фолксваген Поло" отишли на гости в дома на Т. С. Х., находящ се в с.••••••, на ул."И. И." № ••, където освен Т. Х., били също и съпругата му В. Л., децата му Б. и С. С. Н., А. И. Н. и К. П. А.. Всички се забавлявали. Когато С. Н. започнала да пее на микрофон, И. и Т. станали да играят на музиката, като последния дал на С. 50 лева и ѝ казал нещо на ухо. Бащата Т. Х. се подразнил от тази постъпка, мислейки, че Т. е казал нещо неприлично на дъщеря му С., след което взел парите от момичето, скъсал ги, спрял музиката и изгонил Т. И. и Я. Т. от дома му. Т. И. и Я. Т. се качили в автомобила на И., като последният се качил на шофьорското място, а Т. се качил на предната седалка. На ••.••.•••• г., за времето от около 00: 00 часа до около 00: 50 часа, Т. Х. и А. Н. взели решение да нанесат побой на И. и Т. и следвани от К. А. отишли до автомобила. Т. Х. отишъл до вратата от страната на Т. и през сваления прозорец му нанесъл удар с юмрук по лицето, след което отворил вратата и издърпал Т. навън, вследствие на което последният паднал на земята. Т. Х. и А. Н. започнали да нанасят удари с ръце и крака по тялото на лежащия на земята Я. Т., който изпитвал силна болка, свил се на кълбо и с ръце предпазвал главата си. В същото време, с цел да помогне на Я. Т., Т. И. излязъл от колата си и казал на подсъдимите да спрат да го бият. В този момент Т. Х. нанесъл и И. удар с юмрук в областта на устата, избивайки му двата горни предни зъба. Т. Х. и К. А. сложили Я. Т. в багажника на колата, а Т. И. се запалил двигателя на колата и потеглил бързо, като след около 300 метра спрял колата в близост до детска градина. Т. И. отворил багажника в опитите си да помогне на Я. Т. да слезе, но усилията нямали успех, защото последния стенел от болки. При тях отишъл Г. И. В. от същото село и помогнал да свалят Я. Т.. Г. В. се обадил на бащата на Я. Т. - В. Я. Т., който отишъл на място и сигнализирал на телефон 112, в резултат на което на мястото пристигнали полицаите А. С. А. и Д. М. Д. от РУ - Тополовград. Пристигнал и медицински екип, част от който била К. К. Г., която оказала медицинска помощ и на двамата пострадали. На следващия ден двамата пострадали посетили болнично заведение в гр.••••••, където на Т. И. зашили устната, а Я. Т. бил приет в отделение по хирургия. По-късно и двамата посетили съдебен лекар, където били освидетелствани. От съдебномедицинското удостоверение приложено към гражданския иск и от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза № 209/2022 г. от вещото лице д-р Х. Е. се установява, че на пострадалия Т. А. И. от с.•••••• са били причинени разкъсно контузни рани на двете устни, травматично избиване на зъби 12-ти и 21-ви от горната редица, без които се затруднява дъвченето и говоренето и парадонтоза с разклащане на наличните зъби. Установява се, че уврежданията са причинени от твърди тъпи предмети и могат да се получат от удар с юмрук в областта на устатата по начина и обстоятелствата описани от пострадалия. Към предявеният граждански иск от Т. А. И. е приложена и рентгенова снимка направена на зъбите. От съдебномедицинското удостоверение приложено към гражданския иск и заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза № 208/2022 г. от вещото лице д-р Х. Е. се установява, че на пострадалия Я. В. Т. от гр.•••• ••••• са били причинени контузия на корема и счупване на 6-то и 7-мо ребра вдясно по мишничната линия и 8-мо ребро по задна линия, което е причинило трайно затрудняване/за повече от 30 дни/ на движението на снагата. Установява се, че описаните увреждания са причинени от твърд тъп предмет и могат да се получат при побой с твърди предмети по начина и при обстоятелствата описани в предварителните сведения на съдебномедицинското удостоверение. Към гражданските искове са приложени и квитанции и фактури, както и рецепти за предписани медикаменти и закупени такива и за заплащане на медицински услуги от пострадалите лица. В съдебно заседание в.л. Е. поддържа изготвените експертизи изцяло и обяснява механизма по който е възможно да бъдат причинени травматичните увреждания на пострадалите лица, като става ясно, че процесните увреждания могат да бъдат получени по начина описан от пострадалите и при обстоятелствата които те посочват. По делото са разпитани множество свидетели - такива, които са в родствени и респ. приятелски отношения с подсъдимите (В. И. Л., С. С. Н. и К. П. А.); такива които нямат никакви отношения със страните (А. С. А., Д. М. Д., К. К. Г. и Г. И. В.) и такива, които са в близки отношения с пострадалите (В. Я. Т., М. А. Т. и Й. Н.). Свидетелите, които са в родствени и респ. приятелски отношения с подсъдимите твърдят, че пострадалите са били много пиЯ.- падали и ставали в двора на къщата след като подс. Т. Х. ги изгонил от дома си, ядосан на постъпката на Я. Т., който дал 50 лева на С., прошепвайки неприлични думи в ухото на последната. Съдът правилно е констатирал, че между показанията на тези свидетели съществуват множество съществени противоречия относно фактите и обстоятелствата които се излагат от тях досежно протичането на цялата вечер и посещението на двамата пострадали в дома на подсъдимия Х., поведението на тези пострадали и съответно на другите лица намиращи се там и техните показания са в пълно противоречие с показанията на свидетелите, които нямат никакви отношения със страните, както и в противоречие с писмените доказателства по делото. По отношение свидетелите, които не са в някакви отношения със страните - полицаите, медицинското лице и Г. В., съдът правилно е съобразил и изтъкнал, че по абсолютно идентичен начин обясняват какво са видели и чули и между техните показания не са налице никакви противоречия. Показанията им съвпадат с показанията на пострадалите, дадени в хода на съдебното следствие относно травматичните им увреждания. Свидетелите, които са в близка връзка с пострадалите, с показанията си установяват състоянието на пострадалите непосредствено след инцидента, тяхното здравословно състоЯ.е и периода на възстановяването им, както и силата и интензитета на болките и страданията които са понесли. Само родителите на пострадалия Я. са били на мястото непосредствено след инцидента повикани от свидетеля Г. В. и са видели състоянието и на двамата пострадали на улицата до детската градина, където са били спрели и прегледани от медицинското лице -фелдшер от Спешния център. Пострадалите В. и И., разпитани в хода на делото, описват по идентичен с показанията на свидетелите, които нямат отношения със страните, начин фактическата обстановка, като посочват начина, времето и обстоятелствата при които са им нанесени травматичните им увреждания. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка въз основа на: от една страна- писмените доказателства по делото, които съдът правилно е кредитирал с мотив, че са документи издадени по съответния ред и форма и не са оспорени от страните и, от друга страна – кредитираните по делото гласни доказателства. ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност решаващият съд правилно е приел за установена описаната по отношение на главния факт фактическа обстановка. Теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия. Тук настоящият състав ще посочи принципно, че при наличие доказателства които не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития, съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелски възприятия, които са в унисон с тези доказателствена база. В случая решаващият съд е процедирал точно така и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика, правилно е установил главния факт в процеса. След направен цялостен анализ на събраните по делото доказателства, Районен съд – Тополовград е достигнал до правилни и обосновани изводи като е дал вяра, от една страна, на показанията на разпитаните по делото свидетели, които нямат отношение със страните, а от друга страна- на тези, които се намират в близка връзка с пострадалите, тъй като посочените са обективни, без никакви противоречия по между им и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Съдът с основание не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, които са в родствени, респ. приятелски отношения с подсъдимите, тъй като правилно е съобразил, че те са противоречиви, необективни, нелогични, а и са в противоречие с всички други събрани по делото писмени и гласни доказателства. Всички доказателствата, кредитирани от Районен съд – Тополовград и настоящия състав по същество са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението – причиняване на конкретните телесни увреждания на пострадалите от страна на подсъдимите. ОТ ПРАВНА СТРАНА Въз основа на установената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подс.Т. С. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК, като на ••.••.•••• г., за времето от около 00: 00 часа до около 00: 50 часа, в с.••••••, обл.••••••, на ул."И. И." пред дом № ••, действайки в съучастие с А. И. Н. от с.••••••, обл.••••••, като извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по тялото, причинил другиму - на Я. В. Т. от гр.•••• ••••• средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 6-то и 7-мо ребра вдясно по мишничната линия и 8-мо ребро по задна линия, което е причинило трайно затрудняване/за повече от 30 дни/ на движението на снагата. Установено е, че подс.Т. С. Х. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.129 ал.2, вр. с ал.1 и чл.54 от НК, като на ••.••.•••• г., за времето от около 00: 00 часа до около 00: 50 часа, в с.••••••, обл.••••••, на ул."И. И." пред дом № ••, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на устата, причинил другиму - на Т. А. И. от с.••••••, обл.••••••, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на зъби 12-ти и 21-ви от горната редица, без които се затруднява дъвченето и говоренето. ТРС е направил също обосновани правни изводи, че подс. А. И. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК, като на ••.••.•••• г., за времето от около 00: 00 часа до около 00: 50 часа, в с.••••••, обл.••••••, на ул."И. И." пред дом № ••, действайки в съучастие с Т. С. Х. от с.••••••, обл.••••••, като извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по тялото, причинил другиму - на Я. В. Т. от гр.•••• ••••• средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 6-то и 7-мо ребра вдясно по мишничната линия и 8-мо ребро по задна линия, което е причинило трайно затрудняване/за повече от 30 дни/ на движението на снагата. От съвкупната преценка на кредитираните и от двете съдебни инстанциите доказателства по делото се установява по безспорен начин авторството на престъплението, като в тази насока ТРС е изложил достатъчни аргументи, които въззивният състав споделя и счита за ненужно да ги преповтаря детайлно. Безспорно в такава насока са както показанията на пострадалите и тези на свидетелите, които са близки на пострадалите, така и показанията на свидетелите, които нямат никаква връзка със страните по делото. Тези доказателства са в унисон и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. ЯОС се солидаризира c тези мотиви на първостепенния съд, като също намира, че техните показания са логични, последователни и безпротиворечиви, пресъздават непосредствените им впечатления от това, което са видели. Изпълнителното деЯ.е на типичното резултатно престъплението „телесна повреда” се характеризира с въздействие върху организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. Безспорно е установено и доказано от обективна страна, че подсъдимите Т. Х. и А. Н. са осъществили в съучастие всички признаци от състава на престъплението по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като вследствие на нанесените от тях удари с ръце и крака по тялото, причинили другиму - на Я. В. Т. от гр.•••• ••••• средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 6-то и 7-мо ребра вдясно по мишничната линия и 8-мо ребро по задна линия, което е причинило трайно затрудняване/за повече от 30 дни/ на движението на снагата. Като подс. Т. Х. освен това, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на устата, причинил другиму - на Т. А. И. от с.••••••, обл.••••••, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на зъби 12-ти и 21-ви от горната редица, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Касае се за престъпления против личността на Я. Т. Т. И., тъй като се засяга неприкосновеността на човешката личност и здравето й. ЯОС се солидаризира изцяло с извода на първостепенния съд, че механизмът на нанасяне на ударите от двамата подсъдими и факта, че са били нанесени такива се установява по безспорен и категоричен начин от събраните и преценени в своята съвкупност писмени и гласни доказателства, най-вече от показанията на свидетеля К. А., дадени в хода на ДП, от показанията на пострадалите И. и Т., косвено от показанията на свидетеля Г. В., който въпреки, че не е бил очевидец на нанесените удари пресъздава в показанията си това, което му е заявено и разказано от пострадалите и неговите показания са безпристрастни, логични и безпротиворечиви, както и от прочетените по съответния ред протоколи, включително и от протокола за очна ставка между И. и А., от заключенията по съдебномедицинската експертиза на вещото лице Е. и от проведения разпит на вещото лице в хода на съдебното следствие. Проверяващата инстанция счита за правилен и извода на районния съд, че от субективна страна деянието е осъществено от двамата подсъдими – Т. Х. и А. Н. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същите са съзнавали, че с действията си ще причинят на пострадалите телесна увреда, предвид насочеността, броя и силата на ударите, които са нанесли на пострадалите за осъществяване на престъпната си деятелност. Подсъдимите, като хора с достатъчен житейски опит, логично са целели настъпването именно на такъв вредоносен резултат – действията им при осъществяване на деянието, показват едно целеустремено поведение, насочено към нараняване на пострадалите. В практиката на ВС и ВКС, а и в правната доктрина, трайно и без противоречиво е изяснено, че за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата и други обстоятелства. В настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимите, предвид обстановката при която са действали, нанасяйки множество удари с ръце и крака по телата на пострадалите отблизо, са искали да им причинят телесна повреда, ерго – действали са с пряк умисъл. Ето защо ЯОС счита, че правилно решаващият съд е приел, че подсъдимите Т. Х. и А. Н. от обективна и субективна страна са осъществили престъпния състав на чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като Х. е осъществил две деЯ.я - първото в съучастие с Н. и второто самостоятелно, а Н. е осъществил едно деЯ.е в съучастие с Х.., поради което ги е признал за виновни по така предявените им обвинения. ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА Въззивният съд намира за неоснователни направените възражения на защитата на подс. А. Н., както следва: че не са били изяснени всички релевантни факти и обстоятелства по смисъла на чл. 102 НПК; че са допуснати в ДП и съдебната фаза съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване правата на Н.; че по делото не били събрани категорични и преки доказателства, уличаващи Н. в извършване на престъплението, за което е осъден; че първоинстанционният съд при постановяването на присъдата не е съобразил с твърденията за нарушение на чл. 6 от Конвенцията за правата на човека и че съдът не е извършил собствен критичен анализ на фактите по делото. ЯОС намира, че въз основа на представените по делото доказателства, ТРС по безспорен начин е установил подлежащите на доказване факти и обстоятелства по отношение на авторството на деянието, механизма на извършване, обективната и субективната страна на престъплението, причинно-следствената връзка между извършеното от подсъдимия и вредоносния резултат, като е постановил своя съдебен акт въз основа на обективен анализ на доказателствените източници, които в кредитираните им части са последователни, логични и безпротиворечиви. Настоящият състав счита, че решаващият съд е спазил принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал, което е необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното му убеждение. Съображенията на решаващият съд относно доказаността на релевантните обстоятелства и средствата за установяването им, дават възможност на страните и на горната инстанция да проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващият съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК. ЯОС намира, че кредитираните по делото доказателства с абсолютна категоричност уличават подс. Н. в извършване на процесното престъпление, като точно и ясно разкриват механизма на последното. При внимателен прочит на делото, ЯОС не установи да са допуснати в ДП и съдебната фаза на процеса съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правата на подс. Н.. Напротив – първостепенният съд е спазил закона, извършил е всички предписани в него процесуални действия, съблюдавайки всички основни принципи на наказателния процес, което е довело до постановяване на един законосъобразен съдебен акт, с който правилно и обосновано подс. Н. е признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Настоящият състав счита, че ТРС е изложил подробни мотиви, в които е направил цялостен критичен анализ на фактите по делото, като е изтъкнал изчерпателни съображения в подкрепа на вътрешното си убеждение, формираното на основата на събрания по делото доказателствен материал. ПО НАКАЗАНИЕТО ЯОС счита, че правилно районният съд при определяне вида и размера на наказанията е взел предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянията, обществена опасност на личността на подсъдимите, както и това, че двамата подсъдими не се ползват с добро име сред съседите и жителите на с.••••••, видно от приложените към ДП характеристични справки за двамата подсъдими. ТРС е изтъкнал и конкретни факти, с които е аргументирал своите изводи. Правилно съдът е съобразил и факта, че двамата подсъдими не проявяват критично отношение към деянията си, нито съжаление и разкаЯ.е. Предвид изложеното и с аргументи, които въззивният съд изцяло споделя и смята за ненужно да повтаря, ЯОС счита, че ТРС законосъобразно е определил вида и размера на наказанията, които въззивният съд намира за справедливи, подходящи за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и съответстващи в пълна степен на обществената опасност на деянията и дейците. Тези наказания ще допринесат подсъдимите да преосмислят постъпката си и да осъзнаят, че явно са възприели погрешни методи за решаване на конфликти. Същите, без да осъществяват ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. Н. и подс. Х., са такива, че да не създадат у тях погрешно усещане за безнаказаност и да им посочи, че корекция е възможна, че има реален шанс да се поправят, като съобразяват в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Ето защо ЯОС счита, че конкретните наказания са необходими и достатъчни за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимите, така и върху останалите членове на обществото. ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ При предвидените за това условия в НПК и по надлежния ред пострадалите лица Т. А. И. и Я. В. Т. са били конституирани като граждански ищци по делото и първостепенният съд е приел за съвместно разглеждане предявените от тях против подсъдимите граждански искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането до пълното изплащане на сумите. За да се ангажира гражданската отговорност на подсъдим за непозволено увреждане в адхезионния процес, следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно – деЯ.е, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на автора. В случая, предвид изхода на делото, решаващият съд законосъобразно е приел, че несъмнено е доказано наличието на всички изброени елементи от визирания фактически състав и всеки от предявените искове е доказан по своето основание, несъмнено и категорично. Затова ТРС правилно, като е взел предвид писмените доказателства приложени към исковите молби, е присъдил сума като обезщетение за имуществени вреди, съобразно стойностите посочени в тези документи, както следва: по отношение на пострадалия. И.- сумата от 95 лева, а по отношение на пострадалия Т.- сумата от 943, 92 лева, като иска на Т. за разликата над 943, 92 лв. до претендирания размер от 1013, 22 лева мотивирано е отхвърлил, тъй като правилно е съобразил, че от приложените документи е видно, че направените разходи за медицински услуги и лекарства не възлизат на претендираната стойност, а по- малката такава която е и присъдил съда. По отношение на неимуществените вреди, претърпени от пострадалите, ЯОС подкрепя изводите на първостепенния съд, който правилно, отчитайки разликите в характера на причинените увреждания на двамата пострадали, постановява обоснован съдебен акт, с който уважава предявените от тях граждански искове, както следва: уважил е предявения от пострадалия И. иск за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, а разликата от 1000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв., обосновано е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Съдът законосъобразно е уважил и предявения от пострадалия Т. иск за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, а разликата от 4000 лв. до пълния предявен размер от 35000 лв., обосновано е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Първата инстанция законосъобразно и правилно е осъдила подсъдимите да заплатят и държавна такса по сметка на ТРС - 4% върху уважения размер на исковете, съгласно Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата, която за иска на И. е 50 лева, а за Т. 197, 76 лева. ПО РАЗНОСКИТЕ Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, ТРС е определил размера на разноските и ги присъдил в тежест на подсъдимите, осъждайки ги да заплатят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение/което е в размер по 1500 лв./за всеки от гражданските ищци съразмерно с уважената част от исковете им, които за иска на И. възлизат на 146 лева, а за иска на Т. на 206 лева. Съдът отново правилно е присъдил в тежест на подсъдимите да заплатят и направените по делото разноски от ДП и съдебно производство по равно, съответно по 234, 30 лева от ДП за експертизи и по 100 лева от съдебното производство - заплатено възнаграждение за вещото лице. Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд