Решение № 1918 от 3.8.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2833/2025 г.
Районен съд - Бургас03.08.2026 г.докладчик КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ
Диспозитив
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между К. П. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С., •••, и „ХЕЛИО - ТУР-С“ ЕООД с ЕИК 102004621, със седалище и адрес на управление гр. С., •••, че „ХЕЛИО - ТУР-С“ ЕООД не е собственик на Поземлен имот с площ 1665 кв.м., заснет по кадастрална карта с идентификатор •••••.••.•• по КККР на гр.С. и Поземлен имот с площ 2557 кв.м., заснет по кадастрална карта с идентификатор •••••.••.•••• по КККР на гр.С.., находящи се в м. „К.“. ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот по документи № •••••••••, н.д. № ••••• год. по описа на нотариус с рег. № •••, в частта му по т. 4 и т.6, с която „ХЕЛИОТУР-С“ АД, ЕИК 102004621, е признато за собственик на Поземлен имот с площ 1665 кв.м., заснет по кадастрална карта с идентификатор •••••.••.•• по КККР на гр.С. и Поземлен имот с площ 2557 кв.м., заснет по кадастрална карта с идентификатор •••••.••.•••• по КККР на гр.С.., находящи се в м. „К.“. ОСЪЖДА „ХЕЛИО-ТУР- С“ АД с ЕИК 102004621, да заплати на К. П. Д., ЕГН ••••••••••, сумата в размер на 1661,71 евро, представляваща разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Мотиви
Производството е образувано по подадена искова молба от К. П. Д., ЕГН •••••••••• против „ХЕЛИО - ТУР-С“ ЕООД с ЕИК 102004621, със седалище и адрес на управление гр. С., •••, с която се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на поземлени имоти с идентификатори •••••.••.•• и •••••.••.••••. Иска се отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариалния акт, с който ответникът се легитимира за собственик – констативен Нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот по документи ••••••., на нотариус В. Д. с рег.№•••. В исковата молба се твърди, че въз основа на Решение №•••• от ••.••.••••. на Поземлена комисия в гр.С. е било възстановено правото на собственост върху земеделска земя в местността “М.” с площ от 1.665 дка, представляваща имот планоснимачен № •••••• по картата на землището на гр. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на А. С. К. , (понастоящем Поземлен имот с идентификатор •••••.••.••). Въз основа на Решение №•••••г. на Поземлена комисия в гр.С. е било възстановено правото на собственост върху лозе в местността “М.” в землището на гр. С., с площ 2.738 дка, представляващо имот № •••••••• по плана за земеразделяне, в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на наследниците на К. Ф. К. (понастоящем Поземлен имот с идентификатор •••••.••.••••). Реституционната процедура валидно приключила с Протоколи за въвод във владение на имоти в землището на гр. С. – съответно № •••/•••••••••. и № •••/••••••••. Ищцата придобила собствеността върху имотите съответно с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ••••••••••, на нотариус Н. М. с рег.№••• и Нотариален акт за продажба №•••••••••••г., на нотариус С. Д. с рег.№•••. Сочи, че случайно е разбрала, че за собствените й два поземлени имота на •••••••••. е бил съставен констативен Нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижим имот по документи ••••••., на нотариус В. Д. с рег.№•••, с който ответното дружество било признато за собственик. От съставения констативен нотариален акт не ставало ясно на какво основание нотариусът е признал за собственик ответното дружество. Посочени били много стари документи от ••••. до ••••., което пораждало съмнение за обективноста и истинността при съставянето му. Същият бил съставен, въпреки че в скицата от кадастъра е вписано друго лице като собственик на поземлените имот и са посочени документите му за собственост. Твърди се още, че всички собственици на процесните имоти, правоприемници на правото на собственост до ищцата включително са осъществявали владение върху имотите много повече от 5 години, което изключва права на ответното дружество. Счита, че в случая са налице предпоставките за уважаване на предявения иск. В тази връзка моли за отмяна на издадения констативен нотариален акт. Претендират се разноските. В срока по чл. 131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че процесните имоти като земеделска земя са били одържавени по силата на ПМС №•••••• г. от •••••••• г. и е включен в имуществото на ДЗС „Ленин“, с. Ч., като към това стопанство преминали и земите на ТКЗС с. Ч.. По този начин имотът станал публична държавна собственост. Впоследствие терени от цялото землище, част от имуществото на ДЗС „Ленин“ били отредени за курортно строителство, включително Поземлени имоти с идентификатори •••••.••.•• и •••••.••.•••. С Протокол от •••••••••• г. от заседание на междуведомствения експертен съвет, назначен със Заповед № •••••••• г. на Председателя на ДКП на основание чл. 8 от Закона за опазване на работната земя е определена окончателна строителна площадка № 1 в размер на около 2300 дка в землището на С., от които до 350 дка за Комплекс „К.“. В протокола е посочено, че точният размер на площадката ще се определи с генплана за отчуждане на земята. Със Заповед ••••• г. на Председателя на Окръжен народен съвет - гр. Б. на основание т. 26 от Инструкцията за приложение на Закона за опазване на работната земя (отм.) и § 60 и § 61 от Правилника за приложение на Закона за плановото изграждане на населените (отм.) места е одобрено отреждането на терените за къмпинги и курортни комплекси на ТК „Балкантурист“ - Б., като Комплекс „К.“ в землището на град С. с площ от 350 дка е подточка № 2 в заповедта. ТК „Балкантурист“ бил въведен във владение на 350 дка с Акт №••••••• г. за трасиране и въвеждане във владение в отредените му южно от гр. Б. терени за къмпинги и курортни комплекси. Със Заповед №3•••••• г., подписана от Министъра на горите и опазване на природната среда, на основание чл.9 от Закона за горите на ТК „Балкантурист“ било разрешено изграждането на къмпинги върху 131,5 дка залесена и незалесена горска площ в местност „К.“ - „К.“ и „А.“, землището на гр. С., като ТП „Балкантурист“ си запазвал правото на собственост върху извършения строеж, без площта да се изключва от Държавния горски фонд. Започнало изграждането на четири къмпинга - Къмпинг „Т.", Къмпинг „К.", Разширение - Къмпинг „К.", Къмпинг „С." и Къмпинг „Б."., в които били изградени съответните постройки. С решение от ••••• г., взето съгласно Указ за стопанска дейност №56, Председателят на Комитета по туризъм към МС създал държавната фирма Хелио-Тур-С. По силата на Решение от •••••• г. на БОС по ф.д. №2697/1990 г. била образувана фирма с държавно имущество с наименование „ХЕЛИО-ТУР-С“. БОС постановил прекратяване на ТП „Балкантурист“, гр. С., считано от датата на обнародване на решението, като последното поемало съответната част от активите и пасивите на ТП „Балкантурист“ - гр. С.. Впоследствие държавната фирма била преобразувана в акционерно дружество, като с решение на БОС била променена правно - организационната форма. На основание чл.106 от КРБ ПИ с идентификатори •••••.••.•• и •••••.••.••• били включени в имуществото на „ХЕЛИО-ТУС-С“ АД, като част от терен от 217, 40 дка, върху който бил разположен цялостен курортен комплекс „К.“, състоящ се от четирите къмпинга. МС издал Постановление №••••••••• г., с което била приета Наредба за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуването и преобразуването на едноличните търговски дружества с държавно имущество, като издал и Постановление №••••••• г., с което правото на собственост върху земята и другите недвижи имоти, които били предоставени на предприятията за стопанисване и управление се внасяли в капитала на тези дружества. В изпълнение на тези две постановления бил издаден и Акт за държавна собственост №•••••••••• г. от кмета на Община С.. Впоследствие бил приет и Закона за държавната собственост, в сила на ••••••••• г., като съгласно чл.68, ал.1 от него и чл.15а от ЗППДОП с Акт за държавна собственост №••••••• г. бил актуван терен 217, 40 дка, заедно със сгради, подробно описани в приложението към акта, като в поле 15 било отбелязано, че същите са включени в капитала на търговско дружество „ХЕЛИО - ТУР-С“ ЕАД. След проведена приватизация, „ХЕЛИО - ТУР-С“ ЕАД е преобразувано в „ХЕЛИО- ТУР-С“ АД. Сочи, че с приемането на Указ за стопанска дейност №56, който отделя фирмата като имуществено, организационно и социално обособен участник и основна форма за осъществяване на стопанска дейност, се запазва този статут на държавна собственост като общонародна и в имуществената сфера на предприятието се включвало само оперативното управление върху предоставения имот. Образуваните държавни фирми запазвани дейността си по действащите разпоредби и при влизане в сила на ТЗ. Посочва, че в разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП е регламентирано, че при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, последното, което е предоставено за управление и стопанисване на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. С идентично съдържание било и Постановление №201/1993 г. на МС. Описва подробно предпоставките за придобиване на право на собственост, уредени в разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП, като сочи, че при наличието на предпоставките за това, вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това дружество. Счита, че в настоящия случай е реализиран фактическият състав на посочената разпоредба, като излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че е настъпила и придобивна давност в полза на ответното дружество, като също описва подробно фактическата обстановка и прави подробно изложение, обосновявайки посочената теза. Оспорва твърденията на ищеца, че е упражнявал владение върху процесния имот, като не било посочено при какви действия е извършено то. Счита, че ПК - гр. С., незаконосъобразно е възстановила правото на собственост на праводателите на ищцата, че върху описаните имоти не е следвало да бъде провеждана реституционна процедура, като в настоящия случай с одържавяването на земята и отреждането й за изграждане на курортен Комплекс „К.“, същата загубила предназначението си на земеделска земя. Възстановяването на земята е в нарушение на разпоредбите на чл.10б, ал.1, вр. чл.2, т.3 от ЗСПЗЗ, поради това, че теренът нямал качеството на земеделска земя, като повече от тридесет години се ползвал за курортни нужди, в него били построени сгради и други курортни съоръжения, подземна и надземна инфраструктура, изключваща приложението на ЗСПЗЗ. Счита, че издадените от ПК - С. Решение №••••/••••••• г. и Решение №18/••••••••• г. са нищожни. Счита, че разпоредителните сделки не са породили вещно-транслативно действие, поради нищожността на титула за собственост на праводателите на ищцата - посочените две решения на ПК С.. Изначално е била налице пречка за реституране на имотите в стари реални граници. Хипотези, които изключват реституция са, когато имота е застроен при условията чл.10, ал.7 или е реализирано обществено мероприятие - чл. 10б ЗСПЗЗ. Прави възражение за настъпила придобивна давност в полза на ответното дружество по отношение на процесните имоти, която е започнала да тече на ••••••••. в полза на ТК Балкантурист - праводател на „ХЕЛИО-ТУР-С" АД и до издаването на КНА входящ per. № ••••••••••• Книга ПРЕХВЪРЛЯНИЯ, Акт Том 13, Акт номер 60 дружеството е упражнявало владение върху имотите. Моли да бъде упражнен косвен съдебен контрол за законосъобразността на Решение на ПК № •••• от ••••••• г. - град С. и Решение № 18/••••••••• г. на ПК С., а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските. След изпращане на препис от отговора на ответника, с писмено становище ищцата заявява, че процесните имоти никога не са били отчуждавани, не са били част от къмпинг „К.“, не са били активи на дружеството и не са били владени от него. Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.124 ГПК съединени с искане за отмяна по чл.537, ал.2 ГПК на нотариалния акт, с който ответникът се легитимира за собственик. Сезиран е родово компетентен съд, исковата молба отговаря на изискванията за редовност, а предявените искове са допустими. В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове. В съдебно заседание, ответникът, чрез своя процесуален представител оспорва исковете. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Представени по делото са Протокол №••••••••.••••. на комисия назначена от председателя на Държавния комитет за планиране, с който е определена приблизителна площадка за строежа на „Къмпинг К.“ по реда на чл. 7 Закона за опазване на работната земя (отм. 1973г.). С Протокол от ••••••••••г. от заседание на междуведомствен експертен съвет, назначен със Заповед №••••••••г. на председателя на Държавния комитет за планиране, е взето решение за определяне за окончателна площадка за Курортен комплекс и къмпинг „К.“ – Бургаски окръг за нуждите на ДСО „Балкантурист“ в размер на 350 дка. В протокола, изрично е упоменато, че точният размер на площадката следва да се определи с генплана при отчуждаване на земята. Със Заповед №••••• година на Председателя на ОНС – Бургас, се одобрява отреждането на терени, в това число терена на Комплекс „К.“ в землището на гр. С. с площ 350дка. Със заповед от 07.02.1973г. е разрешено на ТК Балкантурист да изгради къмпинг върху общо 131.5 дка залесена и незалесена горска площ, без площта да се изключва от държавния горски фонд. Видно от представеното по делото решение от •••••• г. по ф.д. № 2697/1990 г. по описа на БОС, с него е регистрирана образуваната фирма с държавно имущество с наименование "Хелио Тур-с", със седалище гр. С., като същевременно е вписано прекратяване на юридическото лице - ТП "Балкантурист". С решение от ••••• г. председателят на Комисията по туризма е постановил образуване на ДФ „Хелиос“, като е посочено, че същото се образува на основата на част от съществуващото ТП „Балкантурист“ и поема съответната част от неговите активи и пасиви. С Решение от •••••• г. на Бургаски окръжен съд по ф. д. № 2697/1990 г. на БОС е регистрирана образуваната фирма с държавно имущество с наименование „Хелио-тур-с“, а ТП „Балкантурист“ е прекратено като юридическо лице. С Решение № 1•••••••••••• г. на БОС е вписано еднолично акционерно дружество „Хелиотур-с“. С решения по фирменото дело от 08.08.1994 г. и 28.02.1995 г. е вписано увеличение в капитала на дружеството. В тази връзка по делото е представена заповед № 24/27.01.1995 г. на Комитета по туризъм при МС, с която се нарежда увеличаване на капитала на „Хелио-тур-с“ ЕАД и се сочи, че същото е в резултат на изпълнение на ПМС № ••••••••• г. за оценка на имуществото на държавни и общински предприятия “и включването в капитала на правото на собственост върху земята”. Представени са Акт № ••••••••••г. за държавна собственост и Акт № •••••••г. за държавна собственост, с които първо са актувани имотите построени върху държавна земя от 350 дка, а с втория акт е актуван недвижим имот - къмпинг „К.“, държавен терен от 217.40 дка и сгради подробно описани в приложенията, като в актовете не са посочени отделните имоти с номера или други индивидуализиращи белези, които попадат в територията на къмпинга. В АДС № ••••••••••г. е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавната организация „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД - гр. С.. По делото са представени договор за наем от 01.02.2009 г. между „Хелио-тур-с“ АД и „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ АД с предмет недвижими имоти на къмпинг К. с площ 217400 кв. м., ведно с разположените там сгради, както и договор за наем 05.01.2015 г. между „Хелио-тур-с“ АД и „С. инвест“ ЕООД, както и договор за наем от 01.05.2016 г. между „Хелиотур-с“ АД и „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ ЕООД, касаещи терен с площ 32400 кв. м. на къмпинг К., ведно с постройки. Представен е Нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот по документи от •••••••••., видно от който ответното дружество се признава за собственик на процесните два поземлени имота. Проверката е извършена на база представените по настоящото дело от ответника документи. С решение на ПК С. № •••• от 30.04.1998 г. е постановено възстановяване правото на собственост на А. С. К. в съществуващи стари реални граници на нива от 1.659 дка в местността „М.“ – имот № ••••••. Представен е и протокол за въвод във владение от 25.11.1998 г. видно от който А. С. А. е въведена във владение на имот •••••• М.. С решение на ПК С. № ••••• г. е постановено възстановяване правото на собственост на наследниците на К. Ф. К. в съществуващи стари реални граници на лозе от 2.738 дка – имот № ••••••••. Представен е и протокол за въвод във владение от 10.01.2000 г. видно от който В. П. А. – наследник на К. К. е въведена във владение на имот № ••••••••. Представена е Заповед от 09.04.2001г. на Областния Управител на Бургас, с която имот № •••••••• е деактуван като държавна собственост. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №•••••••••г. ищцата е закупила от А. А. и Я. К. недвижим имот, находящ се в местността “М.”, в землището на гр. С., област Бургаска, а именно: ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ с площ от 1.665 /един декар шестстотин шестдесет и пет кв.метра/ дка, представляваща имот планоснимачен № ••••••. Видно от Нотариален акт за продажба №•••••• ищцата е закупила от В. Ф. А. недвижим имот, ЛОЗЕ в местността “М.” землището на гр. С., ЕКАТТЕ 67800, с площ 2.738 дка /два дка седемстотин тридесет н осем кв.м./, десета категория, представляващо имот № ••••••••. Представен е Констативен акт № 46 издаден Дирекция „Устройство на територията, строителството и кадастър“ от 22.06.2021г., видно от които по дължината на западните граници на поземлени имоти идентификатори ••••••• и •••••.••.•• м. М. е извършен изкоп с дължина 100 метра, в който е положен водопровод. Представено е и писмо от Община С. от 08.06.2021г., адресирано до ищцата, за извършване на проверка относно този констатиран строеж. Представени са саморъчни писма от ищцата адресирани до Община С. от 11.06.2021г. касаещи посочения строеж. От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводната отчетност на „ХЕЛИОС ТУР С„ АД касаеща Дълготрайните Материални Активи къмпинг „К.„ е заведен по сметка 201 „Земи, гори и трайни насаждения“ и сметка 203 „Сгради „ , посочени в отделни партиди : В сметка 201 „Земи, гори и трайни насаждения .. са заведени : Къмпинг „К. „ разширение с обща стойност 143.25 лева Къмпинг „К.“ център с обща стойност 1 526 943.82 лева. В това число дървета и храсти 15 581.27 лева. Поземлени имоти 138 на брой с обща площ 187 009 m2 и стойност 1 510 362.55 лева. Недвижим имот с площ от 1665 / хиляда шестстотин шестдесет и пет квадратни метра / с идентификатор •••••.••.•• по КККР ,адрес на имота гобласт Бургас, община С. ,местност „ М. „ град С. е част от активите на дружеството и е заведен в счетоводните му книги : Счетоводна сметка 201 „ Земи, гори и трайни насаждения“; Инвентарен № 54.76.; Идентификатор •••••.••.••.; Местонахождение Къмпинг „К.“ център.; Дата на придобиване 31.12.1994 година.; Дата на въвеждане 31.12.1994година.; Първоначална стойност 13 447.09 лева. Експертизата посочва, че поради унищожаване на документацията в НАП поради изтичане на срока за съхранение, липсват справки в НАП относно приходите на ищцовото дружество от наемни договори за периода от 2000 до 2009 г. За периода 01.01.2009г. до 17.07.2024г.в дневниците за продажби на „ХЕЛИО- ТУР-С“ АД са включени фактури , които документират приходи от отдаване под наем на целия къмпинг „К.“ или части от него. От общата сума на продажбите за 2009година до 2024 г. са осчетоводени приходи с предмет на услугата наем с контрагент -Тх русалка холидейз – наем по договор от 1.2.2009г. и договор за наем от 01.05.2016г. От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че Поземлен имот с площ 1665 кв.м., заснет по кадастрална карта с идентификатор •••••.••.•• по КККР на гр.С. попада частично в границите на имота, посочен в Акт за държавна собственост ••••••••••г. и Акт за държавна собственост •••••••г. Поземлен имот с площ 2557 кв.м., заснет по кадастрална карта с идентификатор •••••.••.•••• по КККР на гр.С. попада частично в границите на имота, посочен в АДС ••••••••••г. и АДС •••••••г. За територията на Къмпинг „К.“ са налични схеми и кадастрален план, но не се открива план за територията, който да посочва имоти предвидени за отчуждаване. От приложените по делото документи не се установява приключена процедура по отчуждаване и изключване от селскостопанския фонд на засегнатите имоти, и по-конкретно за имоти с идентификатори •••••.••.•• и •••••.••.•••• по КККР на гр.С.. Картата за възстановена собственост /КВС/ за землището на гр. С. е одобрена през 1999г. Територията, на която е изграден „Къмпинг К.“ е определена като земеделска територия към момента на приемане и влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. и подлежи на преценка за възстановяване на бивши собственици. С постановяване на решенията на ПК С. имота е възстановен с НТП - НИВА. Със заповед № РД-18-60/04.10.2007 г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастрална карта на гр.С., където описания имот е нанесен като Поземлен имот с идентификатор •••••.••.••, с НТП Друг вид нива, а Поземлен имот с идентификатор •••••.••.••••, с НТП-лозе. От съвместяването на кадастралната карта на гр.С. и схемата, послужила за съставяне на АДС №••••••••••г., се установява, че имоти с идентификатор •••••.••.•• и и •••••.••.•••• попадат в границите на очертаната територия. От съвместяването на кадастралната карта на гр.С. и Кадастралния план на Комплекс „К.“, изготвен през 1997г. от Главно управление по геодезия картография и кадастър към МРРБ, се установява, че имоти с идентификатори •••••.••.•• и •••••.••.•••• попадат извън обхвата на изготвения кадастрален план. От съвместяването на кадастралната карта на гр.С. и Помощен кадастрален план на къмпинг „К.“, изработен от СД „ГЕОС Димитров и СИЕ“ се установява, че имоти с идентификатoр •••••.••.•• и •••••.••.•••• не попадат в границите на изготвения помощен кадастрален план и няма данни за реализирано строително мероприятие за периода 1971 — 1999 г. Изготвена е комбинирана скица. Съдът кредитира заключенията по двете експертизи, същите са професионално дадени, обективни са и не противоречат на останалия събран доказателствен материал. От показанията на разпитания свидетел П. П. Е. – служител на ищцовото дружество се установява, че същият знае за кои два имота се води делото, те са съседни и единият от тях граничи с общинския път С.-Д.. Имотът не е ползван за къмпингуване, но свидетелят заявява, че дружеството е ангажирало служители за почистването му. От показанията на разпитания свидетел А. Г. П. – приятЕ. на ищцата, се установява, че същата живее в гр. С. от 20 г. През периода 1990-1995 г. свидетЕ.та е била член на временния изпълнителен съвет на Община С. и общински съветник. В това си качество същата е работила с документацията по повод приватизацията и реституцията на имоти в града. Поради това лично свидетЕ.та е помагала на ищцата за попълване на молбите й за реституция. Всички имоти били реституирани по стари карти на инж. Й. и емлячните регистри. СвидетЕ.та заявява, че имотите на ищцата са два, като тя закупила този който граничи с пътя. Продавачът на втория имот продавал грозде на пътя през ••••••• г. Ищцата поръчала трасирането на имотите от фирма „ГЕОС“, като свидетЕ.та е съдействала за това на ищцата, като лично е присъствала на забиването на колчетата около ••••••• г. В миналото двамата имота били лозя и никога не е имало нищо построено. СвидетЕ.та заявява, че през седемдесетте години на миналия век е взето решение да се създаде комплекс „К.“ в което влизат земите на ТКЗ – Р., като ТК „Балкантурист“ е било въведено във владение. От показанията на разпитания свидетел Р. С. К. И. – позната на ищцата се установява, че същата е управител на „Орко" ЕООД- дружество което е ангажирано с поддръжката и управлението на общите части на к-с „•••••“. СвидетЕ.та заявява, че е подписала лично договор с ищцата за нейния имот – с цел да улеснят достъпа до плажа на посетителите на комплекса. Изградени били дървени скари през имотите за достъп до плажа от преди 2011г. Преди тези отношения е имало други наематели. Дружеството управлявано от свидетЕ.та стопанисвало участъка, почиствало терена, косяло, и следяло за правилата. В имотите имало смокинови дървета. СвидетЕ.та заявява, че никой друг освен те не е полагал грижи за имота и никой не е пречил на това. Съдът кредитира гласните доказателствени средства, с изключение на показанията на П. Е., в частта в която заявява, че ответното дружество е ангажирало служители за почистването на порцесните имоти. Това изявление на свидетеля не намира подкрепа в нито едно друго пряко или косвено доказателство по делото. Също така то пряко противоречи на показанията на Р. С. К. И., която логично и последователно излага аргументирана верига от факти, което мотивира съда да даде вяра на нейните показания. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки закона, съдът достигна до следните правни изводи: Фактическият състав на придобивния способ, уреден в чл.17а ЗППДОбП /отм./, включва следните елементи: държавата да е собственик на конкретното имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество.При наличие на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт на преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Текстът на разпоредбата не включва други елементи и не изисква извършване на други действия като осчетоводяване, заприходяване в баланса, в зависимост от които да е поставено настъпването на прехвърлителния ефект на посочения придобивен способ. Правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на придобивния способ по чл.17а ЗППДОбП /отм./ е уредено в разпоредбата на чл.39, ал.2, във връзка с чл. 42 от Правилника за организация на стопанската дейност от 1975 г. /отм./ и представлява право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на държавна социалистическа собственост за своя и на държавата сметка и в свой и на държавата интерес. Съгласно чл.2 от Наредбата за държавните имоти от 1975 /отм./, върху предоставените им за стопанисване и управление имоти държавните организации имат право на владение, ползване и разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имота. Предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление на държавните предприятия се извършва с административни актове, с които при образуването на държавно предприятие е определяно имуществото, с което то ще извършва стопанска дейност с оглед определения му предмет на дейност, или с административни актове, с които след образуването на държавното предприятие допълнително са му преразпределяни и предоставяни държавни имоти за дейността. В настоящия случай е налице тази хипотеза - а именно със Заповед №••••• година на Председателя на ОНС – Бургас на основание § 60 и §61 ППЗПИНМ (отм.) се одобрява отреждането на терени, в това число терена на Комплекс „К.“ в землището на гр. С. с площ 350дка. В полза на ТК Балкантурист. Тази заповед представлява именно такъв административен акт, с който допълнително се предоставя държавен имот за дейността на държавното предприятие. Поради това се установява, че е било валидно учредено правото на стопанисване и управление в полза на ТК Балкантурист, което се отнася именно за процесния недвижими имот. От заключението по техническата експертиза и от представените АДС, процесните два имота попадат частично в територията от 350 дка отредена за комплекс „К.“. Въпреки това в настоящия случай имотите на са придобити от приватизирания субект, тъй като с влизане в сила на ЗСПЗЗ, същите са били отредени за възстановяване поради статута си на земеделска земя съобразно чл. 10 ЗСПЗЗ. Това е така в настоящия случай поради липсата на реализирано строително мероприятие за периода 1971 -1999 г., което се установи от приобщеното по делото заключение на техническата експертиза. Имотът може да бъде придобит на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./ само ако е налице законово основание същият да остане държавна собственост след влизането в сила на ЗСПЗЗ, доколкото този закон влиза в сила преди настъпване правните последици на приватизацията. Поради това в случаите, в които са налице хипотезите на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ държавата запазва правото си на собственост, което е предпоставка за съществуването на правото на стопанисване и управление, съответно то е предпоставка за настъпване на придобивния способ по чл.17а ЗППДОбП /отм./. В обратния случай държавата не притежава право на собственост на самостоятелно основание - то е предвидено за възстановяване. Поради липсата на проведено мероприятия в двата процесни имота и статута им на земеделска земя, същите са били законосъобразно реституирани. По делото се установи, че до провеждане на земеделската реституция процесният имот е бил земеделска земя – държавна собственост, поради което за него не е текла придобивна давност до възстановяване правото на собственост в полза на правоимащите лица по реда на ЗСПЗЗ. Не се доказа възражението на „Хелио-тур-с“ АД да е упражнявало фактическа власт върху процесния поземлен имот след 1999г. Съдът не кредитира показанията на водения от него свидетел относно почистването на имота, а от представените протоколи за въвод във владение се установи, че фактическата власт и върху двата имота е предадена на наследниците. След тази дата ищцовото дружество носи доказателствената тежест да докаже, че отново е установило фактическата власт върху имота. От показанията на свидетеля на ответното дружество не се установи момент на установяване на владение или момент на прекъсване на такова за да бъде направен извод за период от време, през който имота да е владян от ответното дружество. Действително единият имот е бил осчетоводен от ответното дружество, но това е само индиция за съществуването на намерение у представителите на дружеството за своене (animus domini). Липсват доказателства за установена фактическа власт от служители на дружеството (corpus). Също така от показанията на свидетелите К.И. и П., и представените договори за наем се установи, че именно ищцата е владяла имота, както чрез осъществяване на фактическата власт върху него, така и с намерението да го свои. Това също се потвърди и от допълнителни материали според които през 2021 г. ищцата е инициирала поставянето на водопровод. Ищцовото дружество не представи доказателства да е смутило владението по някакъв начин, поради което се налага извод, че направеното от него възражение за изтекла в негова полза приодобивна давност е неоснователно. По делото не се установиха основания за нищожност или незаконосъобразност на представените конститутивни решения на ПК С.. Съдът следва да осъществи косвен съдебен контрол за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ само в рамките на направеното по делото оспорване от страна на неучаствалото в административното производство лице. При това положение се установява, че към настоящия момент ищцата е собственик на процесните имоти, поради което предявения иск следва да бъде уважен. Като последица от уважаването на главния иск следва да бъде уважено и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за частична отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт, в частта, с която е признато правото му на собственост върху процесните поземлени имоти. При този изход на спора, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски на основание чл. 78, ла. 1 ГПК. Така мотивиран, съдът
Цитирани разпоредби
23- чл. 537, ал. 2 ГПК
- чл. 10 ЗСПЗЗ
- чл. 124 ГПК
- чл. 131 ГПК
- чл. 15 ЗППДОП
- чл. 17 ЗППДОП
- чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ
- чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ
- чл. 106 КРБ
- чл. 61 ППЗПИНМ
- чл. 10, ал. 7
- чл. 10, ал. 1
- чл. 17
- чл. 2
- чл. 39, ал. 2
- чл. 42
- чл. 60
- чл. 61
- чл. 68, ал. 1
- чл. 7
- чл. 78
- чл. 8
- чл. 9