Решение № 2482 от 6.10.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 365/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с § 8 от ПЗР на АПК. Депозирана е жалба от Т. К. Ч., с [ЕГН] от [населено място], [община], [област], против Отказ на кмета на община Кирково да извърши административна услуга-заверка на молба – декларация, обективиран в писмо с изх. № 94-00/2945 от 02.06.2026 г. Излага съображения, че със заявление с peг. № 94-00-2570/18.05.2026г. бил заявил извършването на административна услуга за издаване и заверяване на молба-декларация във връзка със започнато производство по чл. 587 ал. 2 от ГПК, за ПИ с идентификатор № [номер] /•••/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], [област], одобрени със Заповед № [номер]/[дата] на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на поземления имот: [населено място], с площ 2570 кв.м. /две хиляди петстотин и седемдесет кв.м./, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма. Кметът на община Кирково е следвало да се произнесе единствено досежно въпроса имотът представлява ли общинска собственост, но в писмо 94-00- 2945/02.06.2026 г. отказал това с твърдението, че оставя молба-декларацията без движение до изясняване на случая, тъй като е постъпило възражение с вх. № 94-00-2651 от 21.05.2026 г. от наследниците на Х. М. П.. С посочения отказ кметът на община Кирково поставил издаването на акт, с който само и единствено да се произнесе досежно въпроса имотът представлява ли общинска публична собственост, в зависимост от допълнително предвидени от него условия. Преценката относно наличието на право на собственост и предпоставките за издаване на констативен нотариален акт принадлежала на нотариуса в рамките на охранителното производство по чл. 587 ГПК, а при възникване на спор за материално право - на гражданските съдилища, но не и на административния орган, чиято компетентност се изчерпвала с удостоверяване на относимите факти и обстоятелства, съдържащи се в поддържаните от него регистри и архиви. Законът не възлагал на кмета правомощие да разрешава спорове за собственост или да извършва преценка относно основателността на претенции на трети лица върху недвижим имот. Следователно, чрез въвеждането на неустановения в закона критерий за „изясняване на случая“ кметът фактически е отказал да упражни предоставената му от закона удостоверителна компетентност. Отказът да се удостоверят претендирани от заявителя юридически факти, касаещи снабдяването му с констативен нотариален акт, представлявал индивидуален административен акт по критериите на чл. 21, ал. 3 от АПК. Отсъствието на издадено удостоверение по заявлението обуславяло извод за съществуването на пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност. Моли съда да приеме, че оспорването на отказа е допустимо и подадено в срок, с оглед на факта, че писмото, с което административният орган отказва е получено на 10.06.2026 г. В този смисъл и оспорването на отказа на Кмета на община Кирково се явявало процесуално допустимо и следвало да се разгледа по същество. Сочи разпоредбата на § 2, т. 2, буква „в“ от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за администрацията, съгласно която административна услуга е извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо,- яли юридическо лице. В този смисъл счита, че отказът от извършването й е приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт - чл. 21, ал. 3 от АПК, във връзка с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на АПК. В случая, при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 587, ал .2 от ГПК, кметът бил длъжен да извърши исканата административна услуга, поради което и постановеният отказ се явявал незаконосъобразен. Задължението на административния орган в процедурата по чл. 587, ал. 2 от ГПК се изразявало в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В него се вписвали обстоятелствата, които са относими към собствеността на имота и които са установени при извършената проверка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени отказ на кмета на община Кирково да извърши административна услуга-заверка на молба – декларация, обективиран в писмо с изх. № 94-00/2945 от 02.06.2026 г., след което да върне преписката на административния орган за заверка на молбата-декларация. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника адв. С. К., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ответникът по жалбата – Кмет на община Кирково, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 18.05.2026 г. Т. К. Ч. от [населено място], [община], [област] е депозирал чрез кмета на община Кирково молба-декларация с peг. № 94-00-2570/18.05.2026 г. във връзка със започнато производство по чл. 587 ал. 2 от ГПК, за ПИ с идентификатор № [номер] /•••/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], [област], одобрени със Заповед № [номер]/[дата] на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на поземления имот: [населено място], с площ 2570 кв.м. /две хиляди петстотин и седемдесет кв.м./, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м)/л. 29 – л. 30 от делото/. В молбата е материализирано искане за заверка на удостоверение от отдел „ОСТС и ГС“ при община Кирково на гърба на молба-декларацията. С Писмо с изх. № 94-00-2945/02.06.2026 г./л. 23/, издадено от заместник-кмет В. Д., действаща в качеството си на оправомощено лице за кмет на Община Кирково/Заповед № РД-10-392 от 01.06.2026 г./, е уведомен Т. К. Ч., че разглеждането на преписката по подадената от него молба-декларация с вх. № 94-00-2570/18.05.2026 г. за извършване на обстоятелствена проверка на имот с [идентификатор], ще остане без движение, тъй като има постъпило възражение с вх. № 94-00-2651/21.05.2026 г. от наследниците на Х. М. П.. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка, налични са доказателства за датата на връчване на оспорения отказ - Писмо с изх. № 94-00-2945/02.06.2026 г. на 10.06.2026 г./л. 17/, като отделно от това писмото, в което е материализиран същият носи дата 02.06.2026 г., а жалбата е постъпила в съда на 16.06.2026 г., респ. на 14 – тия ден, поради което същата се явява депозирана в срок. Предмет на настоящето производство е отказ на кмета на община Кирково за извършване на административна услуга от значение за производството по чл. 587, ал. 2 ГПК, а именно да удостовери дали описаният в процесната молба-декларация имот - ПИ с идентификатор № [номер] /•••/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], [област], одобрени със Заповед № [номер]/[дата] на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], с площ 2570 кв.м. /две хиляди петстотин и седемдесет кв.м./, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), е актуван като общинска собственост. Независимо, че в писмото е отразено, че с оглед постъпило възражение молбата-декларация ще остане без движение до изясняване на обстоятелството, то на практика се касае за материализиран отказ да бъде удостоверено обстоятелството дали имотът е общинска собственост. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В конкретния случай е налице отказ за удостоверяването на определени обстоятелства от кмета на общината, в чийто район в чийто район се намира недвижимият имот. Нормата на чл. 21, ал. 3 АПК, регламентира, че индивидуален административен акт е волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. С други думи, предмет на настоящето производство е отказ по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК за извършване на административна услуга, която е елемент от охранително производство по чл. 587, ал. 2 ГПК, поради което оспорването по съдебен ред е допустимо. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, респ. обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен като такъв. Съгласно чл. 587, ал. 1 от ГПК, когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. По силата на ал. 2 на разпоредбата, ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Цитираната норма не предоставя компетентност на административния орган – кмета на съответната община или район, да извършва преценка на наличието на предпоставките за придобиване по давност на имота, за който е поискано удостоверяването. Административният орган е длъжен, и то в условията на обвързана компетентност, да удостовери исканите факти и обстоятелства такива, каквито са, като отрази в молба - декларацията както обстоятелството дали съответният недвижим имот е актуван като общински, така и да посочи трима свидетели, указани от заявителя, които да бъдат разпитани като свидетели в нотариалното производство, като направи заверка на техните данни. Същият не разполага с правото на преценка дали да издаде или да откаже издаването на документа при положение, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаването му и при липса на законова забрана. В конкретния случай отказът да се извърши удостоверяването по искането за заверка на молбата-декларация е мотивиран с доводи за това, че имало постъпило възражение от наследниците на Х. М. П.. В производството, касаещо заверка на молба-декларация, задължението на компетентния орган (кмет на общината, район или кметство или определено длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимия имот) се състои в посочване на трима свидетели, по указание на собственика, по възможност съседи на имота ( чл. 587, ал. 2 от ГПК), удостоверяване на обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост (с оглед забраната по чл. 86 от Закона за собствеността), както и вписване на другите обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и които счита за относими към собствеността на имота. С процесния отказ административният орган, на когото е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга, е осуетил възможността на молителя да заяви претендираните от него собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган – нотариуса. Както вече бе посочено по-горе, в производството по заверка на молба-декларация, административният орган е длъжен да извърши проверка в актовите книги и при липса на акт за общинска собственост, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да извърши исканата услуга. В случая е липсвало каквато и да е пречка органът да извърши проверка по депозираната от Т. К. Ч. молба-декларация с посочените от него трима свидетели. В чл. 587, ал. 1 и ал. 2 от ГПК не се съдържат изисквания за реквизитите на молбата за предоставяне на процесната административна услуга. Съгласно ал. 2 на чл. 587 от ГПК, ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Процесният имот се намира в [населено място], [община], поради което кметът на община Кирково е компетентен да се произнесе по молбата и сочените свидетели за обстоятелствената проверка - в този мисъл и Решение № 7120 от 15.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11275/2014 г., III о. По изложените съображения следва да бъде постановен решение, с което да бъде отменен отказ на кмета на община Кирково да извърши административна услуга, обективиран в Писмо с изх. № 94-00-2945/02.06.2026 г., с който е отказана заверка на молба – декларация с вх. № 94-00-2570/18.05.2026 г., депозирана от Т. К. Ч. от [населено място], [община], като незаконосъобразен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на спора не позволява решаването на въпроса по същество от съда, следва административната преписка да бъде изпратена на кмета на община Кирково за произнасяне по молба – декларация с вх. № 94-00-2570/18.05.2026 г., депозирана от Т. К. Ч. от [населено място], [община], а именно за заверка относно обстоятелството дали ПИ с идентификатор № [номер] /•••/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], [област], одобрени със Заповед № [номер]/[дата] на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], с площ 2570 кв.м., е актуван като общинска собственост. Следва на основание чл. 57, ал. 2 от АПК да бъде определен 7-дневен срок за извършване на административната услуга от органа, считано от влизане на решението в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 505.11 евро, от които 500 евро произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 11.06.2026 г./л. 7 от делото/ и 5.11 евро. внесена държавна такса при образуване на делото. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът