Решение № 3087 от 5.6.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 533/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Благоевград, против Решение № 32/ 27.02.2026г., постановено по а.н.д. № 830/ 2025г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 21-0001721/ 10.11.2025г. на Началника на ОО „АА“- Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че вследствие на непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се още, че процесното нарушение е безспорно доказано от субективна и обективна страна, а производството по установяването и санкционирането му, е проведено в съответствие с изискванията на закона, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на ответника по касационната жалба. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, касационният жалбоподател - не се явява, представлява се от гл. специалист Мицкова, с юридическа правоспособност, която поддържа доводите за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, изложени и в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – И. Н. А., се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на посочените в нея касационни основания, поради което счита, че решението на районния съд като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар пред касационната инстанция в размер на 350,00 /двеста и петдесет/ евро, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения : С обжалваното решение Районен съд – Петрич е отменил Наказателно постановление № 21-0001721/ 10.11.2025г. на Началника на ОО „АА“- Благоевград, с което на И. Н. А., за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Наредбата/, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3, предл. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/ или 766,94 евро /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента/. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи наказателното постановление до степен, налагаща отмяната му. На първо място, съдът е извел този извод от констатацията, че в АУАН и НП липсва изчерпателно описание на обстоятелствата, при които процесното нарушение е осъществено. Наред с горното, съдът е констатирал бланкетен характер на приложената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба и неяснота досежно това какво е нарушението, вменено на А.. На следващо място, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени при нерегламентирани и порочни действия на длъжностните лица, възприели констатирането на нарушението въз основа на видеозапис, от който са извлечени датата и мястото на извършване на нарушението и описанието на обстоятелствата, при които е било извършено. Решението е неправилно. Административнонаказателната отговорност на ответника по касационната жалба е ангажирана за това, че при извършен на 14.10.2025 г., около 16,00 часа преглед на пълния видеозапис на извършване на периодичен преглед на МПС [Марка] с рег. № ..., на 09.10.2025г., техническият специалист и член на комисия по Протокол № 10406557 - И. А., не е спазил изискванията от Методиката по Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 по т.2.1, т.2.2 и т.2.3 на Наредба № Н-32 на МТИТС, като по време на прегледа, не е повдигнал ППС-то на каналния подемник, с който е оборудвана линията, за да провери изправността на кормилното управление. Така възприетото от фактическа страна деяние е подведено като осъществено от техническия специалист, участващ в комисията, нарушение на чл. 44, ал. 1, т.1, предл. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, за извършването на което е наложено административно наказание, съгласно разпоредбата на чл. 178а, ал. 7, т. 3, предл. 4 от ЗДвП. Предвид горната нормативна установеност, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на техническия специалист от комисията, която извършва периодичен технически преглед, административнонаказващият орган следва да установи елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП, а именно : неизпълнение на някое от вменените задължения, чрез неизвършване на проверка на изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на ППС, които подлежат на преглед по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В случая, в съставения АУАН и обжалваното НП нарушението е описано ясно - не е повдигнал ППС на каналния подемник, с който е оборудвана линията. Ето защо, настоящият съдебен състав намира фактическото описание на нарушението за ясно и конкретно досежно вмененото на А., нарушение. Неправилни са изводите на Районен съд - Петрич и относно доказателствената стойност на видеоклипа, на който АНО се е позовал. Съгласно чл. 91, ал. 3, т. 11 от Закона за автомобилните превози, длъжностните лица от ИА „АА“ имат право за установяване на нарушенията да използват технически средства или системи за заснемане, като заснетият снимков материал служи за доказателство. Ето защо, настоящият съдебен състав намира извода на въззивния съд, че видеозаснемането следва да се изключи от доказателствата, в противоречие с тази правна норма. От друга страна, съответна на вмененото нарушение е и дадената правна квалификация на деянието, както и приложената санкционна разпоредба, която противно на възприетото от първоинстанционния съд предвижда специална санкция за технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1, какъвто е и разглежданият случай. Следователно, наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба. По изложените съображения, касационната инстанция не споделя изводите на районния съд, мотивирали го да отмени НП единствено на процесуално основание, без да изложи доводи по съществото на спора. В производството пред районния съд, по обжалване на наказателното постановление, съдът провежда съдебно следствие и може да използва всички способи за събиране на доказателства, като има задължението да провери атакуваното наказателно постановление изцяло по отношение на неговата обоснованост и законосъобразност. Основно задължение на съда е разкриването на обективната истина по спора по реда и със средствата, предвидени в НПК /арг. чл. 13 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН/. Именно този принцип е заложен и в начина на събиране и проверка на доказателствата по чл. 107 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на обективната истина. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс /арг. чл. 104 от НПК/. От друга страна, доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства /виж чл. 105, ал. 1 от НПК/. Според ал. 2 на чл. 105 от НПК, не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Доказването в наказателното производство се извършва чрез способите, предвидени в този кодекс /чл. 106 от НПК/. Според разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от НПК, веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани. В настоящия случай, в хода на съдебното следствие, районният съд е приобщил като веществено доказателство по делото, приложен към административнонаказателната преписка магнитен носител /CD/ и е постановил възпроизвеждането на записите да се извърши в открито съдебно заседание. Представеният компактдиск, на основание чл. 284 от НПК, е предявен на страните в съдебно заседание, проведено на 17.02.2026г. Видно от Протокол с рег. № 160/ 18.02.2026 г. /л. 61- 66 от първоинстанционното дело/, съдът не е отразил съдържанието на магнитния носител, като липсват констатации и какви факти съдът приема за установени въз основа на този доказателствен източник. Видно от отразеното в изготвения от съда протокол е, че дискът съдържа видеозаписи и е представен с административнонаказателната преписка по делото, находящ се на л. 43. За настоящия съдебен състав, обаче, остава неясно какво е съдържанието на този диск. Видно от съдържанието на съдебния протокол е, че в същия е отразен единствено начинът, по който Районен съд - Петрич е използвал приложения към административната преписка компактдиск, но не и съдържанието на същия. Действително, данните от този диск могат да представят информация относно факти и обстоятелства, релевантни за делото. За да бъде ценена, обаче, тази информация, в производството пред първата съдебна инстанция е следвало въпросният запис, като веществено доказателство, да бъде надлежно приобщен към делото, както и да бъде надлежно описано какво съдържа. Това, обаче, не е сторено от Районен съд - Петрич. Липсата на описание на съдържанието на видеозаписа по съответния ред е съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и което лишава от доказателствена стойност в първоинстанционното производство записа, съдържащ се на диска. Констатираните нарушения са от категорията на съществените и не могат да бъдат санирани на настоящия етап от развитието на производството, предвид съдържащата се в разпоредбата на чл. 220 от АПК забрана за нови фактически установявания, като въведената с чл. 219, ал. 1 от АПК недопустимост на доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания. Ето защо, настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, без да се обсъжда неговата материално-правна законосъобразност и да се излагат мотиви по съществото на спора. Делото следва да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, при което да бъдат извършени указаните в настоящото решение процесуални действия, след което съдът да се произнесе по съществото на спора, като формира съответния правен извод за наличието или липсата на нарушения на посоченото в Наказателно постановление № 21-0001721/ 10.11.2025г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Благоевград, административно нарушение. По направеното искане за присъждане на сторените в производството разноски, съдът не дължи произнасяне, доколкото връща делото за разглеждане от друг състав на районния съд, който следва да се произнесе по дължимостта на разноските с оглед изхода от спора и в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Благоевград,