Решение № 63 от 9.2.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1898/2025 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на етажната собственост на сграда с идент. 11538.3.97.1,представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“,с административен адрес – гр.Св.Влас ,община Несебър ,местност „Юрта под пътя“,представлявана от управителя М.А. ,чрез адвокатския си представител –ответник по гр.д. № 496/2024 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 281/12.08.2025 год. постановено по същото дело ,с което са отменени като незаконосъобразни всички решения,взети на проведеното на 14.12.2023 г. ОС на въззивната етажна собственост ,обективирани в протокол ,изготвен на 21.12.2023г.,като етажната собственост е осъдена да заплати на ищеца И.Н. направените по делото разноски в размер на 80 лв. Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за недопустимо , неправилно и необосновано,постановено при неправилно приложение на разпоредбата на чл.13 ал. 2,респ.чл. 16 ал. 5 ЗУЕС,които са приложени от съда без да са налице предпоставки за това и без надлежни доказателства ,не са налице и твърдения за уведомяване от страна на ищеца до управителя на ЕС за отсъствие от имота повече от месец . На първо място се изтъкват доводи за недопустимост на решението ,като неправилно е прието ,че искът е допустим,доколкото същият е просрочен ,предявен след изтичане на преклузивния срок ,предвиден в разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС.Подробно се описват предприетите действия по уведомяването на етажните собственици ,като съобщението за изготвения протокол от общото събрание ,чиито решения се атакуват , е оповестен в срока и по реда на чл. 16 ал. 6 и ал. 7/поставен на видно и общодостъпно място на входа на сградата ,подписан от управителя с посочена дата и час на поставяне ,заедно с копие от самия протокол /.Протоколът е оповестен на 21.12.2023 г. и ищецът никога не е уведомявал управителя в съответствие с чл. 13 ал. 2 ЗУЕС,че няма да ползва имота за повече от един месец,нито е посочил ел. поща ,адрес на територията на страната или тел.номер –за което не се спори по делото и не са представени доказателства за обратното .При неоспорена презумция за уведомяване от страна на ответника ,ирелевантно е значението на началния момент на процесуалния срок по чл. 40 ал. 2 от ЗУЕС,тъй като той е фиксиран в закона и без значение е моментът на физическото получаване на протокола .Следователно протоколът от събранието е надлежно оповестен съобразно ЗУЕС до всички етажни собственици на съответната дата . Твърденията на ищеца ,че не бил уведомяван по електронна поща ,че не е получават покани и решения на ОСЕС са ирелевантни според въззивника поради липса на задължение на управителя на ЕС да изпраща на ищеца такава информация по телефон или ел. поща .Ищецът не е предоставил ел. поща на управителя ,не е изпращал писмено уведомление в съответствие с чл. 13 ал. 2 ЗУЕС,че няма да ползва обекта си ,в какъвто случай само управителят има задължение да го уведомява по ел.поща.Не се и твърди ищецът да е отсъствал от имота .Твърди единствено ,че е искал протокол от ОС през 2024 г. ,което е ирелевантно при положение ,че е надлежно уведомен по реда на чл. 17 ал. 5 ЗУЕС. С оглед на всичто това се счита ,че искът е предявен след изтичане на законовия срок – исковата молба е подадена на 10.05.2024 г. Дори и да се вземе предвид твърдението ,че е узнал за наличието на изготвен протокол на 28.03.2024 г. ,то и в този случай искът е просрочен и делото е следвало да бъде прекратено . Представената от ищцовата страна електронна кореспонденция е за събрание от 2020 г./на тази ел. поща е изпратено съобщение за събранието на 14.12.2023 г. /,а от името на ищеца е получено на 06.03.2024 г. искане за провежане на събрание на 28.03.2024 г. ,със сканиране на подписано иска от съответна ел. поща ,която поща не е декларирана преди тази дата .При тези анни налице е неправилно установена фактическа обстановка и неправилно тълкуване на фактите.Никога ищецът не е предоставял по какъвто и да е начин ел. поща за кореспондинция с управителя /няма и такива твърдения от страните /.Ползвана е ел. поща от 08.06.2020 година на трето лице /поне ищецът представя кореспондинция по тази поща/,но не отговаря на истината ,че управителят бил уведомен за ел. поща на ищеца .В крайна сметка няма твърдения ищецът да е уведомявал ,че не ползва имота си и че желае поканите за свикване на ОС да му се изпращат на ел. поща,при което управителят не е имал задължение по реда на чл. 13 ал. 3 ЗУЕС.Неправилен е изводът на съда ,че след като някога /преди години /е изпращана покана по ел. поща ,управителят е задължен да продължава да изпраща уведомления по ел. поща ,без да е уведомен в хипотезата на чл. 13 ал. 2 и без да е предоставена такава от ищеца ,или тел- номер.Законът не е уведил някакъв „обичаен начин „ на уведомяване , а е уредена с императивни правни норми една презумция,която не е оборена от ищцовата страна . С оглед на всичко ,неправилна е преценката на съда за допустимост на исковата претенция и извода му ,че срокът за иска по чл. 40 ЗУЕС е започнал да тече от 12.04.2024 г. ,когато ищецът е поискал и получил протокола от ОС/при положение ,че в исковата си молба самият ищец твърди,че е узнал за събранието на 28.03.2024 г. /.Затова се счита ,че претенцията е недопустима и производството следва да се прекрати. Излагат се съображения и по същество на спора –оспорват се твърденията за ненадлежна покана до ищеца за процесното ОСЕС,както и за неправилно обявен кворум. Моли се за обезсилване на решението и прекратяване на производството поради недопустимост на иска.Не се сочат нови доказателства . Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт . Въззимаемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба . Подчертава се ,че правилно е приета допустимост на претенцията ,доколкото ищецът е уведомен за изготвения протокол от събранието едва на 12.04.2024 г. ,като е установено ,че етажната собственост е разполагала с имейла на ищеца още от 2016 г. и в продължение на пет години е пращала съобщения по този имейл.Този имейл не е променен и е липсвало основание ищецът да уведомява за нов /още повече ,че с оглед характера на сградата и обитаването й само през летния сезон ,се налага собствениците да се уведомяват по имейл за насрочване и провеждане на ОС/.Неоснователно било твърдението ,че не били налице доказателства ,установяващи изпращане по ел. поща на който и да е собственик уведомления и съобщения –това било видно от представените кореспондинции по имейли.Липсвало задължение всяка година собственикът да изпраща нов имейл.Съгл. чл. 23 от ЗУЕС управителят бил длъжен да води книга на собствениците ,в която да бъдат вписани имейл адресите им .От закупуването на апартамента през 2015 г. до настоящия момент ищецът използва една и съща ел. поща и до 2020 г. е бил уведомяван на тази поща .Затова приложима в случая е разпоредбата на чл. 16 ал. 7 ЗУЕС и на ищеца е следвало да се изпрати протокола по известния на управителя имейл. Правилно е решението и по същество ,доколкото не се установява по делото надлежно връчване на поканата за провеждане на ОСЕС,както и представеният на събранието кворум не е изчислен и оббявен законосъобразно . След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното : Несебърският районен съд е бил сезиран с предявена на 10.05..2024 г. искова молба от И.Н. ,гражданин на ••• ••• ,чрез процесуалния си представител , с която са предявени искове по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна, поради незаконосъобразност, на решения на общото събрание на Етажната собственост на сграда с идент. 11538.3.97.1,представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“,с административен адрес – гр.Св.Влас ,община Несебър ,местност „Юрта под пътя“,представлявана от управителя М.А., обективирани в с изготвен на 21.12.2023 г. протокол Твърди се , че ищецът не е бил уведомяван за събранието и не е присъствал на тях нито лично, нито чрез упълномощен представител. Узнал са за решенията на 28.03.2024 г.,а протоколът от събранието му е връчен на 12.04.2024 г. и е предявил в срок исковете по чл. 40 от ЗУЕС. Навеждат доводи за незаконосъобразността на взетите решения и се моли да бъдат отменени. Ответната етажна собственост, чрез процесуалния си представител заявява становище за недопустимост на предявения иск поради предявяването му след законоустановения срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС,респ. за недопустимост на решението на районния съд ,произнесъл се по недопустим иск . Твърди се, че събранието е свикано с покана в законоустановения срок, протоколът е изготвен своевременно и са обявени на всички собственици по законоустановения ред. Излага, че ищецът Новак никога не е уведомявал управителя на ЕС в съответствие с нормата на чл. 13 ал. 2 ЗУЕС ,че няма да ползва имота си повече от месец ,нито е посочил електронна поща ,адрес на територията на страната ,нито тел.номер ,доколкото не е уведомявал ,че не живее в сградата ,ищецът има достъп до таблото за съобщения. На това основание счита, че предявяването на иска по чл. 40 от ЗУЕС на 10.05.2024 г. е след срока, поради което производството е процесуално недопустимо. Моли производството по делото да бъде прекратено и да бъде обезсилено постановеното съдебно решение . С оглед на тази фактическа обстановка ,следва да се посочи ,че с ъгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, а съгласно ал. 2 молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от закона. Същевременно тази разпоредба, след изменението й с бр. 26 от 2016 г. предвижда, че председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 (7-дневен от провеждането на събранието) поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. Несъмнено е, че срокът, установен в закона, за атакуване на решенията, взети на проведено общо събрание на етажната собственост, е преклузивен и след изтичането му е недопустимо съдът да разглежда по същество искания за отмяна на взети решения, тъй като същите се ползват със стабилитет и обвързват етажните собственици. Ограничението на срока за съдебен контрол на тези решения кореспондира с това, че самото им изпълнение е свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и такива с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията, а от тук се поставя и изискването за тяхното атакуване в краткия преклузивен срок, устрановен в закона. С оглед изменененията на относимите законови разпоредби през 2016 г., при тълкуване на същите систематично и при търсене на действителната воля на законодателя, настоящият съдебен състав приема, че са установени три начина за получаване на решенията, взети на проведено общо събрание в зависимост от това съответният собственик или ползвател ползва или не самостоятелния си обект или в случай на отсъствие от него за период от повече от един месец: 1. чрез поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата на съобщението за изготвения протокол и предоставяне на препис от протокола, в който случай срокът тече от датата на предоставянето му на етажните собственици; 2. чрез изпращане на посочена от съответния собственик електронна поща, когато при условията на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС собственикът е посочил такава - тогава собственикът се счита уведомен от получаването на съответния имейл, и 3. чрез изпращане на заверено копие от протокола на посочения от съответния собственик адрес в страната, когато при условията по чл. 13, ал. 2 ЗУЕС собственикът е посочил такъв - тогава собственикът се счита уведомен от датата на получаване на документите посочения адрес. Посоченото според законодателя е достатъчно при полагане на съответна обичайна заинтересованост от страна на етажния собственик, дори да не е присъствал на проведено общо събрание, да се уведоми за съдържанието на взетите решения и срочно да упражни потестативното си право да иска отмяна на същите. В допълнение на изложеното съдът следва да посочи, че никъде в ЗУЕС не е установено задължение за управителния орган, респ. за самото общо събрание, да връчва преписи от протокола на всеки един отделен етажен собственик, респ. да удостоверява това си действие, за да започне да тече срокът за оспорване на взети решения по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В хипотезите, в които ЗУЕС предвижда връчване на актове, книжа и т. н, това е изрично предвидено – напр. чл. 45, ал. 5 и чл. 46, ал. 1 ЗУЕС. В изменената разпоредбата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС законодателят си служи с термина "се предоставя", т. е. осигурява се възможност, предоставя се на разположение на заинтересованите лица да се запознаят със съдържанието на същия. Това изискване би било удовлетворено и с предоставяне на препис от самия протокол по начина, по който това е предвидено за съобщението, че протоколът е изготвен, а именно чрез поставянето му на общодостъпно и видно място на входа на сградата на етажната собственост. Да се допусне, че е на лице задължение за връчване на препис от протокола на всеки етажен собственик, не съответства от една страна на принципите и на духа на закона, вложени в ЗУЕС и насочени към осигуряване на краткосрочна възможност за атакуване, респ. за стабилизиране на тези решения с оглед широкия кръг от интереси, които засягат, а също и за значението им за етажната собственост с оглед тяхното изпълнение. От друга страна, ако се приеме, че протоколът следва да бъде връчван на всеки етажен собственик, то и се обезсмисля изискването за поставяне на съобщение, че същият е изготвен, каквото законодателят несъмнено поставя. По изложените съображения съдът приема, че поставянето на препис от протокола по начина, по който това е предвидено за съобщението, че протоколът е изготвен, удовлетворява изискването на закона протоколът да се предостави на етажните собственици. В настоящия случай няма спор ,че в срока по чл. 16 ал. 6 и ал. 7 е изготвен и оповестен протокол от проведеното на 14.12.2023 г. ОСЕС,в който са обективирани взетите решения на същото ,с взиски реквизити по чл. 16 ал. 5 ЗУЕС.Съобщение за изготвянето на протокола е постановено на видно и общодостъпно място на входа на сградата на етажната собственост ,подписано от управителя М.А. и с посочена дата/21.12.2023 г. / и час/11,15 часа / на поставянето ,заедно с прикрупено към него копие от самия протокол. Няма данни ищецът да е уведомявал управителя на етажната собственост в съответствие с чл. 13 ал. 2 от ЗУЕС/изискващ писмено уведомяване /,че няма да ползва имота повече от месец ,нито да е посочил ел.поща,адрес на територията на страната ,нито пък телефонен номер .Всъщност нито в исковата молба ,нито и през въззивния съд ищецът твърди да е отсъствал от имота повече от месец ,само поддчертава ,че комплексът бил за сезонно ползване и извън сезона повечето от обитателите не са в имотите си .Няма твърдения ,че управителят писмено е бил уведомен от ищеца ,че отсъства от имота си повече от месец и че посочва електронна поща ,тел. номер ,или адрес на територията на страната ,на които да бъде уведомяван за провежданите общи събрания на ЕС.Без значение е всъщност колко собственика е уведомил управителя по ел.поща ,дали само ищецът не бил уведомен по този начин ,какви са били „очакванията на собствениците „/както се е изразил районният съд /за уведомяването им за конкретно събрание /очакванията са правно ирелевантни в случая,доколкото процедурата по свикването и уведомяването на етажните собственици е уредена в закона / . Твърденията на ищеца са били ,че още от 2016 г. /след като закупил имота си с нот.акт № 8/06.07.2015 г. / управителят на етажната собственост е разполагал с негов имейл и в продължение на пет години са му били пращани съобщения и е водената кореспонденция с него по този имейл ,но след 20220 г. вече не получавал съобщения по имейла и случайно научил за проведените през този период общи събрания на ЕС –от изпратен му имейл на 28.03.2024 г. В тази връзка е била представена електронна кореспондениця между ищеца и ЕС от 20220 г.-с която е уведомяван за ОСЕС-на дата 08.06.2020 г. и 22.06.2020 г./на е-мейл адрес •••••••••••••••/От името на на ищеца е било получено съобщение на 06.03.2024 г. искане за провеждане на ОС за 28.03.2024 г. ,със сканирано собственоръчно подписано искане от ел. поща от е-мейл адрес •••••••••••••• /т.е. различна от посочената преди ел. поща ,на която се твърди ,че ищецът е получавал съобщенията /.Няма доказателства обаче ,че именно тази ел. поща е била декларирана пред управителя на ЕС преди тази дата ,нито че изрично той е поискал да му бъде съобщавано за провежданите ОСЕС по нея .Всъщност няма никакви данни , а и твърдения ,че ищецът е предоставял по какъвто и да е начин своя електронна поща за кореспонденция с управителя на ЕС.Този посочен от него е-мейл адрес •••••••••••••• е посочен от ищеца и станал известен на управителя едва на 06.03.2024 г. ,когато самият той е отправил искане за провеждане на ОС и е посочил този е-мейл адрес .Доказателство е самата представена от ищцовата страна ел. кореспонденция ,която е водена с ищеца на друг имейл .С други думи - ищецът нито е посочвал по реда на чл. 13 ал. 2 ЗУЕС имейл за кореспонденция и по който да бъде уведомяван за провеждани общи събрания ,нито е уведомявал изрично управителя ,че няма да ползва повече от месец имота си .Всички останали твърдения на страните – на кой имейл получавал кореспонденцията си през 2020 година ищецът ,знаел ли е управителят за този ел. адрес , е без правно значение с оглед на недоказаност на хипотезата по чл. 13 ал. 2 ЗУЕС,при което следва да се приеме ,че в случая ищецът ищецът е поканен за ОСЕС ,проведено на 14.12.2023 г. с поставената покана на 06.12.2023 г. в съответствие с чл. 13 ал. 1 ЗУЕС и уведомен за взетите решения на ОСЕС от 14.12.2023 г. в съответствие с чл. 16 ал. 7 ЗУЕС-на 21.12.2023 г. от 11,15 часа Следователно ищецът е надлежно уведомен за взетите на процесното събрание решения по реда на чл. 17 ал. 5 от ЗУЕС-по общия път и срокът за предявяване на исковата претенция по реда на чл. 40 ал. 2 ЗУЕС е изтекъл на 21.01.2024 г. При това положение искът е предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС и се явява недопустим . В този смисъл е реш.№ 161/29.10.2015 г. постановено по гр.д. № 6875/2014 г. ,първо г.о. на ВКС:“За да гарантира правото на участие в общото събрание на собствениците или ползвателите, които не ползват самостоятелния си обект или ще отсъстват повече от 1 месец, законът предвиди възможността същите да уведомят за това писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочат електронна поща и адрес, на които да им бъдат изпращани поканите за свикване на общото събрание, както и телефонен номер- чл. 13, ал.2 и ал.3 ЗУЕС. При изпълнение на това условие за лицата, свикващи общото събрание, се поражда задължение да уведомят собственика за свикването на посочения адрес или устно по телефона. Когато обаче собственикът или ползвателят не са се възползвали от тази възможност, законът презюмира, че същите са били уведомени за свикване на общото събрание по реда на чл. 13, ал.1 ЗУЕС - чрез поставената на видно и общодостъпно място покана, което означава, че те не могат да възразяват, че не са били редовно уведомени…..Този начин на оповестяване на протокола рефлектира и върху срока, в който собственикът може да иска отмяна на взетите решения – с изменението на чл. 40, ал.2 ЗУЕС в ДВ бр. 57/2011 г. този срок се удължава от 14 дни на 30 дни от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал.7. Доколкото разпоредбата на чл. 16, ал.7 ЗУЕС не предвижда специален ред за оповестяване на протокола по отношение на собственици, които не ползват самостоятелния си обект или отсъстват от него по- дълго от 1 месец, нито препраща към правилата на чл. 13, ал.2 и 3 за свикване на общо събрание, следва да се приеме, че след като събранието е било свикано при спазване на изискванията на чл. 13, и за тази категория лица началният момент на срока по чл. 40, ал.2 ЗУЕС също започва да тече от датата на поставяне на съобщението, че протоколът е изготвен“ Като е приел ,че предявеният иск е допустим ,първоинстанционният съд се е произнесъл по един недопустим иск и е постановен недопустимо решение ,което следва да бъде обезсилено , а производството по делото – прекратено .При този резултат в полза на въззивника-ответник следва да бъдат присъдени направените разноски пред двете инстанции ,които с оглед приложените списъци по чл. 80 ГПК възлизат на 511,29 евро – пред първата инстанция /платено адвокатско възнаграждение / и 535,83 евро – пред въззивния съд ,общо в размер на 1047,12 евро . Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд