Решение № 4926 от 29.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11733/2024 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 14606/25.07.2024 г. СРС, 62 с-в, по гр.д.№ 10547/24 г. е признал за незаконно и е отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на М. К. И., извършено със заповед № 10/08.01.2024 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, възникнало с Медицински университет-София по силата на трудов договор № 104/28.07.2022 г., изменен с допълнително споразумение № 113/17.08.2022 г. и допълнително споразумение № 33/01.02.2023 г.; възстановил е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ М. К. И. на заеманата от нея длъжност ръководител отдел „Човешки ресурси“ и е осъдил Медицински университет-София да заплати на М. К. И. сумата от 25 026, 30 лв.-обезщетение за оставане без работа за периода 09.01.2024 г.-09.07.2024 г., като е отхвърлил иска за разликата над 25 026, 30 лв. до пълния предявен размер от 25 350 лв., като неоснователен. Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника- Медицински университет-София в частта, с която са уважени исковете.Въззивникът излага доводи, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ и че изводът, че договор за управление може да се сключи само в стопанско предприятие или организация, а не и в държавен орган, противоречи на закона.Позовава се на изменението на ЗВО /ДВ бр.17/2020 г./, с което изрично е регламентирано, че с ректорите на висшите училища се сключва договор за управление.Твърди, че цитираните съдебни решения на ВКС са ирелевантни, тъй като МУ-София не е нито централна, нито местна администрация, а е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и притежава автономност и финансова самостоятелност по отношение на собствените приходи.Твърди, че дейността на МУ-София не може да бъде сведена единствено до обучение на студенти, специализанти и докторанти, а включва и извършването на стопанска дейност, непосредствено свързана с дейността по чл.6, ал.1 ЗВО и реализация на създадените от висшето училище научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост, отдава и под наем недвижими имоти, извършва информационни търсения, научни изследвания, прави капиталови разходи, свързани с базите за обучение на университетските болници, извън държавната поръчка привлича български и чуждестранни студенти платено обучение и събира такси за това.Поддържа, че по смисъла на пар.1, т.5 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/ е пълноправен стопански субект, извършващ огромна по обем стопанска дейност, без която не би могла да извършва обучението на студенти, докторанти и специализанти или научноизследователска дейност и че съдът не е обсъдил аргументите му в тази насока.Въззивникът излага доводи, че с договора за управление са поставени стратегически цели и задачи за постигане на съответните целеви стойности, определени в политиката на развитие на МУ-София, утвърдена със заповед № РД-09-1399/01.07.2020 г., неразделна част от договора, като ректорът следва да изпълнява утвърдената политика, ежегодно да предоставя отчет за изпълнение, възнаграждението му се определя въз основа на оценка на постигнатите резултати и изпълнение на политиката и му е предоставена възможност да сформира свой екип, респ. да упражни правата по чл.328, ал.2 КТ.Излага твърдения, че ищцата е заемала длъжност, която е част от ръководството на предприятието по смисъла на пар.1, т.3 ДР на КТ и че прекратяването на договора е извършено в законоустановения срок.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответницата по въззивната жалба- М. К. И. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Поддържа становище, че нормата на чл.328, ал.2 КТ е неприложима в случая, тъй като договорът за управление на висши училища няма характеристиката на договор за управление по смисъла на ТЗ и че не министърът избира и назначава ректорите във висшите училища.Твърди, че параметрите на договора и задачите, които ректорът постига, не могат да бъдат определени като стопански резултати, а стопанската дейност на университетите има допълнителен и спомагателен характер, същата е силно ограничена с подзаконов нормативен акт и може да бъде осъществявана единствено и само за реализиране на пазара на продукти на научно-изследователската дейност на университета и патенти, създадени в рамките на научната работа.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ.Ищцата- М. К. И. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника за длъжността ръководител отдел „Човешки ресурси“.На 08.01.2024 г. й е връчена заповед изх.№ 10/08.01.2024 г. за прекратяване на трудовия й договор на основание чл.328, ал.2 КТ поради сключване на договор за управление на предприятието с министъра на образованието и науката № Д01-2/05.01.2024 г. след проведено общо отчетно-изборно събрание на Медицински университет-София на 13.12.2023 г. вр. с чл.128, ал.3 КТ, считано от 09.01.2024 г.Ищцата оспорва законосъобразността на заповедта за уволнение, като твърди, че разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ не обхваща хипотеза на промяна на ректорите на висши училища и университетите, а има за предмет единството работодатели- търговски дружества.Излага твърдения, че договорите по чл.10, ал.2, т.10 ЗВО не са идентични с договорите за управление на стопански субекти по смисъла на ТЗ.Изразява становище, че функциите на ръководител отдел „Човешки ресурси“ в университета нямат нищо общо с предмета и съдържанието на договора за управление на ректора и че този отдел е помощно звено на университета, който според чл.25 ЗВО има ясно обособени основни, обслужващи звена и филиали с определена компетентност, като именно тяхното управление и постигане на резултати, свързани с тяхната дейност е съдържанието на договора за управление на ректора.Моли съда да признае уволнението й за незаконно и до го отмени, да я възстанови на заеманата от нея длъжност ръководител отдел „Човешки ресурси“ и да осъди Медицински университет-София да й заплати сумата от 25 350 лв.-обезщетение за оставане без работа за периода 09.01.2024 г.-09.07.2024 г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Ответникът оспорва исковете с твърдения, че съгласно чл.2 от Правилника за устройството и дейността на МУ-София е държавно висше училище със статут на юридическо лице и е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, в предмета на дейност на което се включва и извършването на стопанска дейност, свързана с основната му дейност по чл.6, ал.1 ЗВО.Излага доводи, че основанието по чл.328, ал.2 КТ е приложимо, тъй като ректорът сключва договор за управление с министъра на образованието и науката, във връзка с който същият следва да изпълнява утвърдената политика на развитие на МУ-София и да представя ежегодни отчети, а възнаграждението му се определя от оценката за постигнатите резултати.Твърди, че са налице предпоставките на чл.328, ал.2 КТ-ищцата е заемала ръководна длъжност и договорът е прекратен в законоустановения срок. С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за безспорно между страните, че по силата на сключен трудов договор ищцата е заемала длъжността ръководител отдел „Човешки ресурси“ и че със заповед № 10/08.01.2024 г., връчена на същата дата, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ. Посочените обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства-трудов договор № 104/28.07.2022 г. и допълнително споразумение № 33/01.02.2023 г. към него, както и заповед № 10/08.01.2024 г., връчена на ищцата на 08.01.2024 г. Видно от представената длъжностна характеристика за длъжността „ръководител на отдел Човешки ресурси“ основните задължения на заемащия длъжността са: да планира бъдещи потребности от човешки ресурси от гледна точка на количеството, квалификацията и компетентността, съответстващи на нуждите на МУ – София; да следи за синергията и съгласуваността на разработваните в МУ-София стратегически документи и планове, свързани с развитието на университета; да организира вътрешните комуникации в МУ- София и отговаря за разработването, изпълнението и отчитането на Годишен вътрешно-комуникационен план, включително по въпросите на равнопоставеността на половете; да консултира ръководителите и служителите по въпроси, свързани с трудовите правоотношения; да изготвя и актуализира длъжностните и поименните разписания на длъжностите в Ректорат на МУ-София; да организира изготвянето и актуализирането на длъжностните характеристики на служителите в Ректорат на МУ-София; да организира процеса по годишно оценяване на персонала в МУ- София; да организира дейността по набирането и подбора на персонала, изготвяне на всички актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения на служителите в Ректората на МУ-София, в съответствие с действащото законодателство; да участва в разработването, изпълнението и отчитането на Стратегия за развитие на човешките ресурси на МУ-София съобразени с принципите, заложени в Европейската харта на изследователите и Кодекса за поведение за наемане на изследователи /С&С/; да участва в разработването, изпълнението и отчитането на Годишни планове за действие в изпълнение на Стратегия за развитие на човешките ресурси на МУ-София; да участва в разработването и изпълнението на Годишен план за обучения на персонала на МУ- София, Ректорат; да участва в организирането и да провежда въвеждащо обучение на новоназначените служители; да участва в изготвянето на Правилника за устройството и дейността на МУ- София; да участва в съставянето на бюджета на МУ- София; да участва в изготвянето на Вътрешните правила за работната заплата на МУ-София; ежегодно да изготвя Вътрешни правила за организация на работната заплата на МУ- София -Ректорат и да отговаря за тяхното приложение след утвърждаване от Ректора; да изготвя и актуализира Правилника за вътрешния трудов ред на служителите при Ректората на Медицински университет-София; да координира и контролира разработването, организирането на преговорите и обсъждането и подписването на Колективния трудов договор на МУ-София; да контролира ежедневно поддържане на актуалността на електронна система за управление на човешки ресурси; да координира и контролира всички други дейности, свързани с работата на отдел „Човешки ресурси“; регулярно да се информира относно промени в нормативните документи, национални стратегически документи, вътрешни правила и стратегически документи на МУ-София, касаещи управление на човешките ресурси и организационно развитие и да прилага стриктно техните разпоредби; да организира срещи на отдела за текущото планиране, координация и отчитане на изпълнението на задачите на отдела.Съгласно р-л V задачите се възлагат от прекия ръководител- Ректора на МУ-София. Кодът на длъжността съгласно НКП е 1212 6003-„Ръководители по управление на човешките ресурси“-ръководител отдел Човешки ресурси. По делото са представени договор за наем от 25.07.2023 г., сключен между МУ-София като наемодател и „Си Яй“ ООД-наемател; договор за информационно осигуряване от 19.12.2023 г., по силата на който МУ-София като изпълнител е приел да извърши информационно търсене в българската научна медицинска периодика от фонда на ЦМБ съгласно Приложение 1 за съобщения за продуктите на възложителя срещу възнаграждение. Видно от протокол от отчетно-изборно събрание на МУ-София, проведено на 13.12.2023 г. е взето решение за утвърждаване кандидатурата на проф. д-р Б.Л. за ректор съгласно чл.31, ал.5 ЗВО. На 05.01.2024 г. между министъра на образованието и науката и проф. д-р Б.В.Л. е сключен договор за управление на МУ-София, по силата на който министърът е възложил, а ректорът е приел да упражнява правата и да изпълнява задълженията на Ректор на МУ-София.В чл.1.2. е предвидено, че ректорът се задължава да изпълни в срока на мандата си в съответствие с действащата нормативна уредба и договора стратегическите цели и задачи и да постигне съответните целеви стойности, определени в Политиката за развитие на Медицинския университет- София, утвърдена със заповед № РД 09-1399/01.07.2020 г. на министъра на образованието и науката, неразделна част от договора- приложение 1.Страните определят показатели за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище съгласно приложение 1 и механизъм за изпълнение и оценка на изпълнението на политиката за развитие съгласно приложение 2.Изпълнението на политиката за развитие на висшето училище се отчита чрез формуряр-приложение 2.Съгласно чл.4.1 ректорът получава възнаграждение при условията и по реда на Наредбата за начина за определяне на размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по договорите за управление, сключени с министъра на образованието и науката. Със заповед № РД 09-1399/01.07.2020 г. на министъра на образованието и науката на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията и чл.10, ал.2, т.9 ЗВО е утвърдена Политика за развитие на Медицинския университет- София със стратегически цели, задачи, показатели за измерване на изпълнението и целеви стойности съгласно приложението. В представеното приложение са посочени следните цели за развитие на МУ-София: 1. Актуалност, съответствие, интегралност на придобиваните знания и умения-тежест 3; 2. Повишаване на качеството на програмите за обучение чрез използване на образователни форми, методи и технологии, съобразени с особеностите на обучаваната генерация студенти-тежест 3; 3. Свързаност и партньорство-тежест 3; 4. Развитие и научна дейност-тежест 2; 5. Привличане и задържане на млади преподаватели-тежест 2 и 6.Обществени ангажименти с национална значимост-тежест 1. Поставените задачи към целите са: Развитие и научна дейност, са предвидени задачи, както следва: разработване на компетентностни профили по специалности; периодично актуализиране на учебните планове, разширяване на професионалната квалификация, създаване на мултилингвистична среда и езиково обучение /към цел 1/; създаване на нови интерактивни дигитални ресурси и условия за учене и оценяване в електронна среда /към цел 2/; развитие на съвместни учебни програми и участие в университетски мрежи, споделяне на ресурси, мобилност /към цел 3/; активна проектна дейност, създаване на механизми за обвързване на научната дейност със системата за възнагражденията, активна публикационна дейност, генериране на приходи от научна дейност /към цел 4/; създаване на условия за привличането и задържането на млади преподаватели в академията /към цел 5/ и засилване на партньорствата с бизнеса и комерсиализация на научните резултати, разширяване на сградния фонд /към цел 6/.Показателите за измерване на изпълнението на задачата за генериране на приходи от научна дейност са-целева стойност 150 000 лв. при текуща стойност 120 000 лв.Парична стойност имат и задачите, свързани с активна проектна дейност- участие на проекти по програма „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“- 900 000 целева стойност при 650 000 текуща стойност; други действащи научни проекти по европейски програми с международни партньори /със стойности съответно 1 000 000 лв. и 900 000 лв./; участие във вътрешно- университетски научни проекти, финансирани от бюджетната субсидия на МУ-София / със съотношение 700 000 лв. към 605 000 лв. целева стойност към текуща стойност/; участие в национални научни проекти и програми, финансирани от Фонд „Научни изследвания“, Министерството на образованието и науката и оперативни програми /4 000 000 лв. целева стойност и 3 900 000 лв. текуща стойност. Съгласно чл.2 от Правилника за устройството и дейността на МУ- София, той е държавно висше училище със статут на юридическо лице и предмет на дейност: 1.Подготовка на кадри с висше медицинско образование-„магистър“, „бакалавър“ и „професуинален бакалавър по…“; 2.Подготовка на докторанти за придобиване на образователна и научна степен „доктор“; 3.Следдипломно обучение на висши медицински и немедицински кадри за придобиване на специалност; 4.Фундаментални и приложни научни изследвания; 5.Консултативна и експертна дейност; 6.Международно- интеграционна дейност в областта на образованието и науката; 7.Административна, социална, спортна, издателска, информационна и др. дейности. В чл.154, ал.4 от правилника е предвидено, че в приходната част на бюджета на МУ-София, включващ собствените бюджети на структурните му звена, постъпват: 1. трансфери от държавния бюджет; 2. финансова помощ от общините при съществуващи нормативни основания и възникнала необходимост от това; 3. дарения, завещания, наследства и спонсорства; 4. собствени приходи от: а/ постъпления от научно-изследователска, експертно- консултантска, художествено-творческа, лечебна и спортна дейност, както и от права върху интелектуална собственост, авторски и други сродни права; б/ постъпления от такси за кандидатстване и обучение; в/ такси за извършване на административни услуги на нестуденти; г/ следдипломна квалификация; д/ други дейности, свързани с учебния процес. От заключението на приетата по делото СчСЕ на вещото лице Е.И. е установено, че размерът на БТВ на ищцата за последния пълен отработен месец месец преди уволнението – м.12.2023 г., възлиза на 4 171, 05 лв.Размерът на обезщетението за оставане без работа за периода 09.01.2024 г. – 09.07.2024 г. възлиза на 25 026, 30 лв.След извършена проверка в информационната система на НАП вещото лице е установило, че липсва регистрация на нов трудов договор на ищцата през процесния период. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: От събраните доказателства се установи, че страните по делото са били в трудово правоотношение за длъжността ръководител отдел „Човешки ресурси“, прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ, считано от 09.01.2024 г. Предмет на спор между страните е приложимостта на основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ по отношение на работодателя-учебно заведение. За да уважи исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на съдебната практика на ВКС и е приел, че специалното основание за уволнение по чл.328, ал.2 КТ е приложимо само за търговец или стопанско предприятие, което има за основна задача постигането на конкретни стопански резултати и поради това управлението се предоставя на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок конкретни стопански резултати. Приел е, че целта на посочената разпоредба е да се даде на новия ръководител при необходимост да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере екип, подходящ за постигане на бизнес целите по договора за управление.Под предприятие в случая се разбира организация, която развива стопанска дейност и нормата на чл.328, ал.2 КТ е неприложима за учебни заведения.В случая работодателят е висше училище по смисъла на ЗВО с предмет на дейност съгласно чл.6, ал.1 ЗВО: 1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност; 2.повишаване квалификацията на специалисти; 3. развитие на науката, културата и иновационната дейност.Висшето училище може да развива научно- производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си, както и стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по ал. 1 и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост /чл.6, ал.2/.Съдът е анализирал разпоредбите на ЗВО и е изложил мотиви, че висшето училище не преследва търговски цели, не реализира търговски задачи, дейността му не е пряко насочена към извличане на печалба, а осъществяването на стопанска дейност е спомагателно към основните дейности по чл.6, ал.1 ЗВО.Първоинстанционният съд е извършил анализ на съдържанието на договора за управление по чл.31, ал.2 ЗВО и е направил извод, че промените в ЗВО, които предвиждат сключването на такъв договор, не променят основната дейност на висшето училище и основния му предмет на дейност съгласно чл.6, ал.1 ЗВО.Начинът на определяне на размера на допълнителното възнаграждение на ректора в зависимост от степента на изпълнение на заложените в договора за управление цели, задачи и целеви стойности за предходната година също не променя извода за неприложимост на процесното уволнително основание. С оглед основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и безсрочния характер на трудовото правоотношение съдът е уважил и иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ.Предвид обстоятелството, че ищцата е останала без работа през исковия период, съдът е уважил и иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата от 25 026, 30 лв. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено при обсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства, доводи и възражения на страните, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Неоснователно е оплакването на въззивника за допуснато превратно тълкуване на разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ.Първоинстанционният съд е анализирал съдебната практика по приложението на цитираната правна норма и е достигнал до правилен извод, че процесното уволнително основание се прилага само за стопански предприятия или организации, независимо от вида на собственост с оглед предоставяне възможност на новия ръководител да сформира екип за изпълнение на поставените му стопански задачи.В този смисъл освен цитираната в обжалваното решение съдебна практика са и решение № 225/23.10.2018 г., гр.д.№ 1671/2018 г., IV ГО, ВКС и определение № 25/21.01.2020 г. по гр.д.№ 3074/2019 г., IV ГО, ВКС. Осъществяваната от въззивника стопанска дейност е само допълнителна и незначителна възможност за финансиране на основния предмет на дейност на МУ-София съгласно чл.6, ал.1 ЗВО и не го превръща в стопанско предприятие. Сключеният договор между ректора на МУ-София и министъра на образованието не може да се квалифицира като такъв за възлагане на управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, чиято основна цел е възлагането и постигането на стопански резултат и реализиране на печалба и посоченото уволнително основание е неприложимо спрямо въззивника като учебно заведение.В представения по делото договор липсват конкретно поставени стопански цели и постигане на икономически резултати, поради което не може да се приеме, че представлява договор за възлагане на управление по смисъла на цитираната норма.Видно и от приложението към договора за управление на целите, за които е зададена целева стойност и текуща стойност, оценими с финансово изражение в лева, свързани с активна проектна стойност, е дадена по-ниска тежест /2/ при преценка на изпълнението на политиката за развитие на висшето училище.Основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ е приложимо само при изрично посочената предпоставка- поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица-служители от ръководството на предприятието и не може да се тълкува разширително. Доводите на въззивника, че цитираните от първоинстанционния съд решения са ирелевантни, е несъстоятелен.В посочените решения, макар да не касаят МУ-София, се съдържа анализ на същността на договора за управление и сферите на неговото приложение, респ. за кои субекти същият е неприложим. Начинът на определяне на допълнителното възнаграждение на ректора на университета в зависимост от степента на изпълнение на заложените в договора за управление цели, задачи и целеви стойности за предходната година /чл. 5 от Наредба № 23/27.08.2020 г. за начина за определяне на размера на възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по договорите за управление, сключени с министъра на образованието и науката/ не е в състояние да промени същността на сключения договор с министъра на образованието и науката.Следва да се добави, че допълнителното възнаграждение е само единия от елементите, формиращи възнаграждението на ректора по договора за управление и е обусловено от постигането на заложените в договора за управление цели и задачи с оглед основната дейност на учебното заведение като цяло, а не само от целевите стойности за предходната година с финансово изражение, поради което същото не е определящо за квалифициране на сключения договор като такъв за постигане на определен икономически резултат. Поради изложените съображения оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. С оглед неприложимост на процесното уволнително основание не следва да се обсъжда въпроса дали процесната длъжност е ръководна. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 2 500 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.Съдът намира за неоснователно възражението на възизвника по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като същото е под предвидените като ориентир размери в чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното съдът