Решение № 3787 от 30.4.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 424/2026 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. В. В., [ЕГН], подадена чрез пълномощник, против Решение № 986/17.12.2025 г., постановено по АНД № 3017/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 11-01-103/28.07.2025 г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - София, с което за нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗОП и на основание чл. 255а ЗОП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. Касаторът оспорва решението като неправилно. Оспорва се извършване на вмененото с НП нарушение като се излагат подробни доводи, че е допусната техническа грешка при публикуване на обществената поръчка. Счита, че при провеждане на процедурата по възлагане на обществената поръчка не е имало неясноти, тъй като не са постъпили искания за разяснения от участниците, за които били ноторно известни условията за кандидатстване. Иска се отмяна на обжалваното решение с постановяване на друго за отмяна на оспореното НП. В съдебно заседание касаторът се представлява по пълномощие от адвокат Гаджерукова и адвокат Б., които поддържат жалбата на посочените в същата основания. Ответникът по касация, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Карастанчев, който оспорва жалбата като неоснователна. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения: Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. Касаторът е санкциониран за това, че на 21.06.2024 г. в О. К., [населено място], в качеството си на кмет на Община Камено и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, въпреки че е било налице нарушение при откриването и провеждането на обществена поръчка с уникален номер 01008-2024- 0006, което не може да бъде отстранено без това да промени условията, при които е обявена процедурата, респ. при наличие на основание за това, не е прекратил същата, а вместо това с Решения № D34430287 и № D34430814 от 21.06.2024 г. е завършил процедурата, като е определил изпълнител по договорите за обществената поръчка с предмет: „Изготвяне на Доклад за ОСИП и упражняване на строителен надзор при изпълнение на строително-монтажните работи по проект: „Въвеждане на енергоефективни мерки в административни сгради на територията на Община Камено“, по обособени позиции“ с уникален номер на поръчката 01008-2024- 0006. За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя - същото е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН и при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Обосновал е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало вмененото на лицето нарушение, тъй като безспорно Вардунски в качеството си на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е обявил обществена поръчка, като в изискванията към участниците за предлаганите оферти е била допусната грешка - било обявено, че документ Декларация за оглед следва да се представи към Ценовото предложение на офертата, а не към Техническото. В резултат на допуснатата грешка двама от участниците били отстранени от участие, а за изпълнител на поръчката било избрано единственото допуснато дружество - „БУЛКОНС ГРУП“ ООД. По същество е обоснован извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно е определен вида и размера на наказанието. Прието е, че в конкретния случай фактическите обстоятелства не водят до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С оглед изложените мотиви, РС - Бургас потвърдил оспореното НП като законосъобразно. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо да ги преповтаря, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП предвижда, че възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато са установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата. Анализът на посочената правна норма сочи, че законодателят е вменил задължение на възложителя процедурата за възлагане на обществена поръчка да бъде прекратена, когато са установени такива нарушения при откриването и провеждането на процедурата, които не могат да бъдат отстранени, без да се променят условията, при които е обявена процедурата. За наличие на основанието по чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП следва да е установено нарушение при провеждането на процедурата в противоречие с условията при които е обявена, тези нарушения да не могат да бъдат отстранени, без това да промени условията, при които е обявена процедурата. В конкретния случай по делото не е спорно, че при обявяването на процесната обществена поръчка неправилно е било обявено, че Декларация за оглед следва да се приложи към Ценовото предложение на офертата. Посочените несъответствия безспорно са нарушение на императивно установените процедурните правила за провеждане на поръчката, които не могат да бъдат санирани. Също така, те нарушават принципа за публичност и прозрачност, който е един от основните разписани от законодателя принципи за съблюдаване, съгласно ЗОП. Налице са нарушения при откриване и провеждане на поръчката, които не могат да бъдат санирани по начин, който да не рефлектира върху принципите на ЗОП, които са условия по всяка процедура. В този смисъл безспорно са били налице основания за прекратяване на процедурата, респ. касаторът в качеството си на възложител не е изпълнил законово вмененото му задължение. Неоснователни са възраженията на касатора, че не е имало неясноти, тъй като не са постъпили искания за разяснения от участниците, а крайното решение за избор на изпълнител не е било обжалвано от останалите участници, доколкото законосъобразността на проведената обществена поръчка не може да бъде поставена в зависимост от последващото процесуално поведение на участниците, в частност на тяхната преценка дали да оспорват решението на възложителя за избор на изпълнител респ. дали да искат разяснения. Правилно АНО се е позовал на разпоредбата чл. 255а от ЗОП, съгласно която възложител, който прекрати процедура, без да са налице основанията по чл. 110, ал. 1, или не прекрати процедура при наличие на тези основания, се наказва с глоба в размер [рег. номер] 10 000 лв. В конкретния случай по делото безспорно се установява, че са били налице основания за прекратяване на процедурата. Неоснователни са изложените в жалбата възражения относно субективния елемент на нарушението. За разлика от наказателното право, по ЗАНН непредпазливите деяния са по принцип наказуеми. Такъв е и настоящият случай. С оглед заеманата ръководна длъжност и качеството му на възложител касаторът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В този смисъл при липса на обстоятелства, изключващи вината (чл. 14, чл. 15 и чл. 16 НК, вр. с чл. 84 ЗАНН), не може да бъде отречено и осъществяването на субективния елемент от състава на нарушението респ. не могат да бъдат споделени и възраженията на касатора, че се касае за техническа грешка, с оглед на което не следва да носи административнонаказателна отговорност. С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,