Решение № 2493 от 18.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 11763/2025 г.

Предявен е иск с процесуалноправно основание чл. 415 от ГПК от С. Г. А. против ••••. Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 600.28 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неправомерни действия на държавен съдебен изпълнител Д. М. при ••• районен съд, извършени по изп. дело № •••• г. на ДСИ при ВРС, изразяващи се в даване на указание на купувач на изнесен на публична продан съсобствен имот да заплати местен данък по чл. 47 от ЗМДТ върху продажната цена на целия имот въпреки, че купувачът е собственик на 1/2 идеална част от имота и придобива възмездно само останалата 1/2 идеална част от имота и отказ да бъде издаден заверен препис от влязлото в сила постановление за възлагане на имота преди заплащането на погрешно указаната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, както и разноски за производството в размер на 25 лева- платена държавна такса и 200 лева- адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, за които е издадена заповед рег. № •••• г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр. дело № •••• год. на РС-Р.. Ищецът твърди, че изп.дело № •••• г. по описа на ДСИ при ВРС е образувано за извършване на делба, чрез изнасяне на публична продан на съсобствен имот между страните С. Г. А., притежаваща 1/2 идеална част от имота и П. П. П. и С. Й. П., притежаващи в СИО останалата 1/2 идеална част. Ищецът е допусната до участие в публичната продан, като съделителвзискател без внасяне на задатък, като е обявена за купувач на имота. С постановление от 18.10.2023 г., влязло в сила на 20.11.2023 г. имотът след проведена публична продан е възложен на съсобственика С. Г. А. за сумата от 44 018.80 лева. В същото постановление съдебният изпълнител е определил местен данък при придобиване на имот по възмезден начин в размер на 1320.56 лева, представляващ 3% от цената на имота за плащане по банкова сметка на Община А.. С указания изх. №39034/20.10.2023 г. държавен съдебен изпълнител Д. М. е указала на купувача С. Г. А. да заплати посочената сума. На 14.11.2023 г. купувачът е подал жалба вх. № 22603 срещу начислените за плащане данъци и такси в това число и местен данък. На 24.11.2023 г. е подала уточняваща молба вх. № 23560 с искане за преизчисляване само на определения за плащане местен данък с мотив, че следва да бъде заплатен само върху придобитата от нея възмездно 1/2 идеална част от имота, доколкото същата е собственик на останалата част. С документ изх. № ••••г. съдебният изпълнител не е уважил молбата, тъй като се възлагал целия имот и отново е указал на С. А., че следва да плати местен данък върху цялата продажна цена. С нова молба вх. № 25323/15.12.2023 г. С. А. отново е поискала съобразяване на дължимия данък с придобитата от нея възмездно 1/2 идеална част от имота евентуално в постановлението за възлагане да бъде допусната поправка на ОФГ в същия смисъл. Съдебния изпълнител отново не е уважил молбата. Доколкото е изтичал двумесечния срок за деклариране на придобития имот в Данъчната служба по реда на чл. 14 от ЗМДТ, както и поради факта, че преди заплащане на искания данък, не може да получи заверен препис от постановлението за възлагане на имота в СВ-Варна, с което С. А. е станала едноличен собственик на имота, за да бъде вписано в СВ- Варна, тя се е принудила да заплати целия поискан данък в размер на 1320.56 лева. Указанието на ДСИ да се заплати сума над 660.28 лева намира за неправомерно поради това, че данък по чл. 47 от ЗМДТ следва да бъде заплатен само върху придобитата от нея възмездно 1/2 идеална част от имота, доколкото същата е собственик на останалата част. Ищецът твърди още, че по силата на заповед рег. № •••• г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № •••• год. на РС-Р. е разпоредено ответникът да заплати на С. Г. А., сумата 600.28 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неправомерни действия на държавен съдебен изпълнител Д. М. при ••• районен съд, извършени по изп.дело № •••• г. на ДСИ при ВРС, изразяващи се в даване на указание на купувач на изнесен на публична продан съсобствен имот да заплати местен данък по чл. 47 от ЗМДТ върху продажната цена на целия имот въпреки, че купувачът е собственик на 1/2 идеална част от имота и придобива възмездно само останалата 1/2 идеална част от имота и отказ да бъде издаден заверен препис от влязлото в сила постановлението за възлагане на имота преди заплащането на погрешно указаната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2025 г. до окончателното заплащане на сумата. Претендира разноските за производството в размер на 25 лева, платена държавна такса и 200 леваадвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената срещу него заповед за изпълнение, което поражда правния интерес на ищеца от предявяване на иска. В своя писмен отговор той оспорва иска, както по основание, така и по размер. Твърди, че в конкретния случай не е осъществен фактическия състав на чл. 49 ЗЗД. Поддържа, че при определяне на размера на местния данък ДСИ М. е спазила разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМДТ, която определя, че при възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност. През 2023 г. община А. е определила този данък да е 3%. Оценката на прехвърляното имущество или материалният интерес в изпълнителния процес е сумата, за която е възложен недвижимият имот. Процесният имот е възложен на купувача С. А. за сумата 44 018.80 лeва и данъкът за придобиване по възмезден начин е определен в размер на 1320.56 лева. Възложен е целият имот- така, както е посочено и в изпълнителното основание - изпълнителен лист № •••от••г., издаден от ВРС, Гражданско отделение, ••състав. Според ответника публичната продан не е по същността си принудително изпълнение, при което се осребрява делът на длъжника и да може да го изкупи съсобственикът - недлъжник, като увеличи дела си. То е продължение на съдебната делба и е по- близко до доброволното изпълнение, отколкото до принудителното. В това производство не се дели имот, а се продава цял, т. к. е неподеляем и данъчната основа е сумата, на която е възложен, а не реално платената. На определения за купувач в публичната продан съделител се възлага целият неподеляем имот, а не се уголемява само притежавания от него дял от имота, както е при съдебната делба. Затова и разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗМДТ е приложима само при съдебната делба - при делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението. Затова и при изнасяне на публична продан на неподеляем имот, дължимият местен данък се внася в пълен размер от купувача, независимо дали е съделител. Ответникът заявява, че липсва противоправно деяние и вина на изпълнителя, на когото МП е възложило работа, изпълнителните действия на държавния съдебен изпълнител не се намират в причинно- следствена връзка с твърдяната от ищцата вреда, липсва вреда, а дори и да е налице, то тя не се явява пряка и непосредствена последица от действията на ДСИ, а е последица от нейните лични действия. Ответникът прави възражение за съпричиняване на твърдените вреди от страна на ищцата в размер на 100 %, тъй като счита, че по изпълнителното дело ищцата е била длъжна да бъде активна, за да защитава в максимална степен своите права, като в случай, че е имала съмнения относно определения от ДСИ размер на данъка, е следвало да поиска от общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот да извърши проверка и в случай на допусната грешка да се коригира – съответно да се намали или да се увеличи. Моли искът да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност прави възражение срещу размера на претендираните от ищцата вреди, тъй като не ставало ясно как са определени те. Оспорва искането за разноски и на свой ред претендира такива в случай на отхвърляне на иска. По искане на ответника е конституирана като като трето лице – помагач на страната на •••• ДСИ Д. М., която е извършвала изпълнителни действия по процесното изпълнително дело. Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното: Страните не спорят, че изп.дело № •••• г. по описа на ДСИ при ВРС е образувано за извършване на делба чрез изнасяне на публична продан на съсобствен имот между страните С. Г. А., притежаваща 1/2 идеална част от имота и П. П. П. и С. Й. П., притежаващи в СИО останалата 1/2 идеална част. Не се спори и че ищецът е участвала в публичната продан като съделител- взискател без внасяне на задатък, като е обявена за купувач на имота. С постановление от 18.10.2023 г., влязло в сила на 20.11.2023 г. имотът след проведена публична продан е възложен на съсобственика С. Г. А. за сумата от 44 018.80 лева. В същото постановление съдебният изпълнител е определил местен данък при придобиване на имот по възмезден начин в размер на 1320.56 лева, представляващ 3% от цената на имота за плащане по банкова сметка на Община А.. С указания изх. № 3••• г. държавен съдебен изпълнител Д. М. е указала на купувача С. Г. А. да заплати посочената сума. Не е спорно и че на 14.11.2023 г. купувачът е подал жалба вх. № 22603 срещу начислените за плащане данъци и такси в това число и местен данък. На 24.11.2023 г. е подала уточняваща молба вх. № 23560 с искане за преизчисляване само на определения за плащане местен данък с мотив, че следва да бъде заплатен само върху придобитата от нея възмездно 1/2 идеална част от имота, доколкото същата е собственик на останалата част. С документ изх. № 45683/27.11.2023 г. съдебният изпълнител не е уважил молбата, тъй като се възлагал целия имот и отново е указал на С. А., че следва да плати местен данък върху цялата продажна цена. С нова молба вх. № ••• г. С. А. отново е поискала съобразяване на дължимия данък с придобитата от нея възмездно 1/2 идеална част от имота евентуално в постановлението за възлагане да бъде допусната поправка на ОФГ в същия смисъл. Съдебния изпълнител отново не е уважил молбата. Ищецът е заплатила определения от ДСИ данък в размер на 1320.56 лева на 05.01.2024 год. по сметка на Община А., тъй като е изтичал двумесечния срок за деклариране на придобития имот в данъчната служба по реда на чл. 14 от ЗМДТ, както и поради факта, че преди заплащане на искания данък, не може да получи заверен препис от постановлението за възлагане на имота в СВ-В., с което е станала едноличен собственик на имота, за да бъде вписано в СВ- Варна. На 27.01.2026 год. с вх. № ФС69- 1 С. А. е поискала Община А. да й възстанови половината от внесения данък, но е получила отказ от А. Б. Б.- орган по приходите към Община А.. Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.441 от ГПК за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от държавен съдебен изпълнител, отговорността е по реда на чл. 49 от ЗЗД. Държавният съдебен изпълнител е в трудови правоотношения с •••• /чл. 265 от ЗСВ/, затова за вреди, причинени от негови действия към увреденото лице ще отговаря именно възложителят на работата при условията на чл. 49 от ЗЗД. Искът по чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на длъжника срещу заповедта. Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от положителен установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението на ищеца, че ДСИ неправомерно е разпоредил и ищецът е заплатилцелия данък, вместо дължимия, съответно на придобитата идеална част- 1/2, трябва да се приеме, че за ищеца съществува интерес от установяване на вземането. Въз основа на подадено заявление по чл. 410 от ГПК е боразувано ч.гр.д. № •••• год. по описа на РС- Р., по което е издадена Заповед за изпълнение № ••• год, с която е разпоредено длъжникът ••••, БУЛСТАТ: •••••, с административен адрес гр. С., ул. С. №*, представлявано от ••••• Г. Г., да заплати на С. Г. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. В., бл.•••, вх. *, ап. ••, сумата 600.28 лева /306.92 евро/– главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неправомерни действия на държавен съдебен изпълнител Д. М. при ••• районен съд, извършени по изп.дело № •••• г. на ДСИ при ВРС, изразяващи се в даване на указание на купувач на изнесен на публична продан на съсобствен имот да заплати местен данък по чл. 47 от ЗМДТ върху продажната цена на целия имот, въпреки че купувачът е собственик на ½ идеална част от имота и придобива възмездно само останалата ½ идеална част от имота и отказ да бъде издаден заверен препис от влязлото в сила постановлението за възлагане на имота преди заплащането на погрешно указаната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2025 г. до пълното й погасяване, както и разноските за производството, включващи 25.00 лева /12.78 евро/- платена държавна такса и 200.00 лева /102.26 евро/- адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Спорен между страните е въпроса в конкретната хипотеза- при публична продан на имот, част от който е собственост на лицето, на което е възложен след провеждане на проданта, какъв е размерът на данъка, който то дължи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ при възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност. Няма спор, че през 2023 г. Община А. е определила този данък да е 3%. С издадения изпълнителен лист № •••• год. по гр.д. № ••• год. на ВРС е постановено изнасяне на публична продан на делбения имот, представляващ: ПИ № •••• по ПНИ на с.о. „М.” /м. „С. ч.”/, с. К., община гр. А., одобрен със Заповед № ••••••• г. на Областния управител на област В., с площ от 685кв.м., при граници: ПИ № ••••, ПИ № ••••, ПИ № •••• и ПИ № ••••, ведно с построената в него сграда с площ от 27кв.м. по документ за собственост и 47кв.м. по скица, на стойност 36200лева, при начална цена определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: ½ ид.ч. за С. Й. П., ЕГН •••••••••• и П. П. П. , ЕГН ••••••••••, в режим на семейна имуществена общност и двамата с адрес гр. В., ж.к. М. № •••, вх. *, ет. *, ап. ••и ½ ид.ч. за С. Г. А., ЕГН •••••••••• от гр. В., кв. А., ул. Ч. № •••, на основание чл. 348 ГПК. При положение, че С. Г. А. е собственик на ½ ид.ч., то тя е придобила възмездно другата ½ ид.ч., поради което на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ тя дължи данък върху оценката/продажната цена на възмездно придобитото имущество. При извършената публична продан С. А. е обявена за купувач за сумата 44018.80 лева. С Постановление от 19.09.2023 год. ДСИ е разпределил предложената и постъпила сума, както следва: за С. и П. П.- 22009.40 лева и за С. А. същата сума. След определяне на разноските по изпълнението и прихващане на задълженията, С. А. е задължена да внесе сумата 22 749.13 лева, необходима за изплащане на съразмерната част на взманията на другите съделители, както и дължимата такса към ВРС. Сумата е разпределена с Разпореждане от 16.10.2023 год. на ДСИ при ВРС. Налага се извод, че С. А. е придобила възмездно ½ ид.ч. от имота и дължи данък в размер на 660.28 лева /337.60 евро/и предявеният иск е основателен. Ответникът е направил възражение, че на ищцовия процесуален представител не се дължи възнаграждение, тъй като не бил представен договор за правна защита и съдействие, в който това да е уговорено. По делото е представено пълномощно на адвокат Г. М., декларация от С. А., че адвокат М. е упълномощена да изготви искова молба и да я представлява по образувано заповедно и исково производство до приключването му пред всички инстанции, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА поради това, че е материално затруднено лице. Представен е и списък с разноските, в който се съдържа изявление на ищеца за определяне на възнаграждение на адвоката за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. Горното мотивира извод, че на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищеца, следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 евро, предвид сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото и порведеното единствено съдебно заседание. Според ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, с решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство - относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая, предвид основателността на установителния иск, следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство, както и сторените от ищеца в исковото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Общият размер на разноските на ищеца в заповедното производство е 225.00 лева /115.04 евро/за държавна такса и адвокатско възнаграждение, а в исковото- 27.40 лева /14.01 евро/ за държавна и банкова такса, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Мотивиран от горното, съдът