Решение № 94 от 5.5.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 378/2026 г.

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5 НПК, вр. с Глава ХХI от НПК и е образувано въззивен протест от прокурор при РП-Бургас, ТО-Айтос против Решение № 24 от 24.02.2026 г., постановено по НАХД № 418/2025 г. по описа на РС-Айтос, с което обвиняемата Ф. М. М. с ЕГН: •••••••••• е била призната за невиновна и на основание чл. 304 НПК е била оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл. 168, ал. 1 НК. С протеста и допълнението към него се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което обвиняемата да бъде призната за виновна в извършване на инкриминираното деяние, да бъде освободена от наказателна отговорност и да й се наложи административно наказание по реда на чл. 78а НК. Застъпва се, че изводите на съда са формални, като се възразява срещу възприетата липса на субективна съставомерност на извършеното. Счита се, че неправилно съдът е възприел, че разпоредбата на чл. 350, ал. 1 от Изборния кодекс, противоречи на Конституцията, както и че неправилно се прехвърля отговорност към членовете на избирателната секция. Доказателствени искания не се правят. В пледоарията си пред въззивния съд представителят на ОП-Бургас заявява, че поддържа протеста по изложените в него и допълнението доводи, като предлага ОС-Бургас да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да признае М. за виновна в извършването на престъпление по чл. 168, ал. 1 НК. Във въззивното производство обвиняемата, редовно призована, не се явява. Не се явява и защитникът й адв. Пламен Найденов – БАК. От него е постъпило писмено становище, в което се застъпва, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Акцентира се, че държавното обвинение не е успяло да докаже виновността на М.. Допълва се, че видно от показанията на св. Р., З. и А. – обвиняемата не е направила никакви постъпки, за да гласува, а е била убедена от членовете на избирателната комисия, че има право и може да гласува за Европейски парламент, поради която и тя го е сторила. В заключение се заявява, че обвиняемата не е действала с пряк умисъл, какъвто се изисква, за да е съставомерно деянието й по чл. 168, ал. 1 НК, поради което и правилно е била оправдана от районния съд. Иска се от въззивната инстанция да потвърди първоинстанционния акт. Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста и допълненото към него‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради следните съображения: Производството пред РС – Айтос е протекло по реда на Глава 28 НПК, като в съответствие с чл. 378, ал. 2 НПК страните са заявили, че не желаят да се събират доказателства, поради което при постановяване на решението си съдът е използвал събраните в хода на досъдебното производство материали. Въз основа на тях той е постановил решение при изяснена фактическа обстановка, излагайки мотиви в подкрепа на своите правни и фактически изводи. Въззивният съд намира, че в хода на производството контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правнозначимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване на особените правилата на Глава 28 НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваното решение фактически констатации. Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция. Не са допуснати логически грешки при оценка на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /виж Решение № 372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г. на ВКС, ІІІ н.о.; Решение № 371 от 19.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 844/2015 г., III н. о. и др./. В конкретния случай фактическата обстановка не се оспорва от страните, поради което и въззивният съд по собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, прие следната фактическата обстановка, която не се различава съществено от тази на първата инстанция: Обвиняемата Ф. М. М. с ЕГН: •••••••••• е родена на •••••••• г. с. Д., общ. Руен, обл. Бургас, и е с постоянен адрес с. Д., общ. Руен, област Бургас, ул. ••• № •••. М. живее от дълги години в •••. Тя е с ••• образование, •••, •••, •••. На проведените на 09.06.2024 година избори за членове на Европейски парламент от Република България, обвиняемата, която живеела постоянно в Турция, се намирала в с. Д. по повод семейно събитие. Всички присъстващи отишли да гласуват и обвиняемата отишла с тях. Когато подала личните си документи на членовете на секционната избирателна комисия (секция 021800008, помещаваща се в кметството на селото), се установило, че името й не присъства в избирателните списъци. Членовете на СИК решили да се допитат до председателя на СИК. Председателя на СИК провел разговор по телефона и разпоредил на членовете на СИК да впишат обвиняемата в избирателния списък и да й разяснят какви декларации следва да попълни. Съпътстващите избора декларации били попълнение от свид. З. А. О.- член на СИК и подписани от обвиняемата, след което тя била допусната и гласувала по съответния ред. В последствие се установило, че обвиняемата не отговаря на изискванията на Изборния кодекс и поради това няма право да гласува за членове на Европейски парламент от Република България, доколкото не е живяла най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава членка на Европейския съюз /чл. 350, aл. 1 от Изборния кодекс. М. била привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл. 168, ал. 1 НК, като в проведения разпит заявила, че действително не е живяла последните три месеца на територията на България или друга държава – членка на ЕС, а е пребивавала в Турция. Заявила също, че не е знаела, че няма право да гласува на изборите за Европейски парламент, доколкото в изборната секция представителите на СИК я уверили, че може да гласува, дали й да подпише необходимите документи и приели вота й. Допълва, че ако е знаела, че няма право да гласува – никога не би го сторила. Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РС- Айтос, прие за безспорно установена на база на доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство и надлежно приобщен по реда на чл. 378, ал. 2 НПК от първата инстанция, а именно – показанията на всички разпитани свидетели, заключението на графическата експертиза, както и от съдържанието на приобщените писмени доказателства. Въпросните доказателствени източници са били анализирани от първата инстанция, както по отделно, така и в своята съвкупност, като аналитична дейност на АРС не страда от едностранчивост, противоречивост или неяснота. Като цяло всички доказателствени материали са еднопосочни (с уточнението, че първоначално св. О. е заявила, че не тя е попълнила текста на процесната декларация, но тези й твърдения са категорично оборени от заключението на приобщената графическа експертиза), като страните не излагат никакви възражения срещу приетата фактическа обстановка, поради което и съдът счита за безпредметно да излага повече доводи в подкрепа на фактическите си констатации. Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, правилно РС- Айтос е приел, че обвиняемата следва да бъде оправдана за престъплението по чл. 168, ал. 1 НК, макар и настоящата инстанция да не възприема в пълнота мотивите, обосновали този извод. Безспорно се установява, че обвиняемата е гласувала за членове на Европейския парламент на 09.06.2024 г., като е пуснала бюлетина в урната на СИК № 021800008 в с. Д.. Безспорно е и че тя не е имала това право, доколкото не е отговаряла на изискванията на чл. 350, ал. 1 ИК, а именно - не е живяла най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава членка на Европейския съюз (съгласно § 1, т. 2 от ДР на ИК: „живял най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз“ е български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз). При това положение, формално поведението й покрива обективните признаци на състава на престъплението по чл. 168, ал. 1 НК, който предвижда наказателна отговорност („Пробация“ или „Глоба“) за лице, което упражни избирателно право, без да има такова право. Настоящият състав не споделя доводите, че разпоредбата на чл. 350, ал. 1 ИК въвежда ограничения за упражняване правото на глас, които не са предвидени в Конституцията, поради което и се явява противоконституционна и не следва да се прилага. Действително въпросът за „уседналостта“ е спорен на конституционно ниво, но доколкото разпоредбата не е обявена от Конституционния съд за противоконституционна, то и към момента тя е част от действащото право и следва да бъде прилагана. Още повече, че по мнение на този състав, поне на пръв поглед, тя не се явява в драстично разминаване с конституционните рамки, които да позволят директното позоваване на Конституцията и оставянето й без приложение от правораздавателните органи. Настоящият състав не споделя и доводите на РС-Айтос, относно липсата на субективна съставомерност на извършеното, обоснована с това, че М. не е знаела разпоредбите на закона, макар той да е бил надлежно обнародван. Основополагащ принцип в правото е: „Ignorantia juris non excusat“ (незнанието на закона не извинява), поради което и твърдението, че след като не е знаела закона, то и нарушаването му не може да й се вмени във вина, е неправилно. Наред с ••• гражданство М. притежава и •••, поради което и както всеки ••• гражданин (носител не само на права, но и на задължения) – тя следва да познава законите на страната и да съобразява поведението си с тях (без значение дали е избрала да живее в страната или извън нея), а не под предлог на „незнание“ да отбягва спазването им. Именно, за да се даде възможност на всички адресати на законовите разпоредби да се запознаят своевременно с тях, е предвидено обнародването им в Държавен вестник, по който начин всеки да има възможност да се запознае с тях. Бездействието на определен гражданин да го стори няма как да се тълкува в негова полза и да води до отпадане на отговорността му за извършеното поради „незнание на закона“. Действително хипотетичното незнание на фактите, спадащи към престъпния състава (т.нар. „фактическа грешка“), води до отпадане на умисъла - чл. 14, ал. 1 НК, но в конкретния случай не може да става дума за незнание на фактите, а единствено за непознаване на закона – т.нар. „юридическа грешка“ (грешка в правото), която не е извинителна и която не може да доведе до изключване на умисъла. Въпреки това настоящият състав е на мнение, че правилно като краен резултат РС-Айтос е приел, че извършеното от М. не е престъпно, поради което и тя следва да бъде оправдана. Това е така, доколкото преценката на всички релевантни обстоятелства в конкретния случай, води до извода за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, поради явната незначителност на обществената му опасност. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. За тази преценка отношение имат както личността на дееца, така и всички обстоятелства при които е извършено деянието. В случая М. е неосъждана, без данни за каквито и да е противоправни прояви до момента, •••, която е оказала пълно съдействие на разследването и от самото начало правдиво е споделила всичко, което й е известно. От друга страна конкретната обстановка, при която е било извършено деянието навежда на извода, че преди да престъпи към упражняване на правото си на вот, тя е провела разговор с отговорните длъжностни лица от СИК, от които е била уверена, че има право да гласува и дори един от тях е попълнил текста на необходимата декларация, вместо М.. Макар, както стана дума, обвиняемата да е била длъжна да познава закона и без да се налага да се допитва до членовете на СИК, то безспорно своеобразното „подвеждане“ от длъжностните лица, натоварени със задачата да следят за спазването на закона и тяхното „съдействие“ за извършване на самото гласуване, занижава в значителна степен обществената опасност на поведението на М. и то до степен, при която упражняването на държавна репресия по отношение на нея е неоправдано. По мнение на настоящия състав причината за незаконосъобразното упражняване на правото на глас се корени преди всичко в поведението на членовете на СИК, които не само, че неправилно са уверили обвиняемата, че има право да гласува, а и дори един от тях е попълнил от нейно име текста на изискуемата декларация, представяйки й я единствено за подпис. Съвкупността от всички тези обстоятелства, преценени и от гледна точка на личността на обвиняемата, налагат извод за малозначителност на конкретното деяние, а от там и правилен е крайният извод на РС-Айтос, че М. следва да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. В заключение при извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговата отмяна, както се претендира с протеста, поради което и то следва да се потвърди изцяло. Водим от всичко изложено Окръжен съд Бургас