Решение № 447 от 17.6.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 1758/2026 г.

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК. С определение от 19.02.2025г., постановено по НЧХД № 18059/2024г. СРС е прекратил производството по делото на основание чл.289 ал.1 вр. чл.24 ал.5 т.5 от НПК. С определение от 19.12.2025г. по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК съдът е осъдил частния тъжител Г. В. Г. да заплати на Д.Д.-Б. - Г.а направените разноски по делото в общ размер на 2200лв. Срещу двете определения е постъпила жалба от ЧТ Г. Г.. С жалбата се моли атакуваната определения да бъдат отменени като незаконосъобразни и неправилни. Постъпил е отговор на жалбата от подсъдимата Д. Б. - Г.а, с който се иска жалбата срещу определението от 19.02.2025г., постановено по НЧХД № 18059/2024г., с което СРС е прекратил производството по делото на основание чл.289 ал.1 вр. чл.24 ал.5 т.5 от НПК да бъде оставена без разглеждане като просрочена, а определение от 19.12.2025г. по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК, с което съдът е осъдил частния тъжител Г. В. Г. да заплати на Д. Д. Б. направените разноски по делото в общ размер на 2200лв., да бъде потвърдено. В съдебно заседание частният тъжител Г. се явява лично заедно с упълномощения от него повереник – адв. Занев В хода по същество повереникът на частния тъжител моли съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото за ново разглеждане на СРС за произнасяне по съществото на спора. Твърди, че процедурата по призоваване е била опорочена, с оглед на което съдът не е разполагал с възможността да прекрати образуваното производство, както и впоследствие да присъди направените по делото разноски. Защитата на подсъдимата в лицето на адв. Т. поддържа изцяло депозираното становище срещу частната жалба. Моли съдът да остави без разглеждане жалбата срещу определението на СРС за прекратяване поради нейното просрочване, и без уважение срещу определението на СРС относно разноските. В правото си на последна дума подс. Г.а поддържа заявеното от своя защитник. Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима в частта срещу определението на СРС от 19.12.2025г. - същата е подадена в срока по чл. 342 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Останалата част от жалбата, касаеща постановеното в открито съдебно заседание на 19.02.2025г. определение за прекратяване се явява недопустима – подадена е извън законово регламентирания срок. По отношение на определението от 19.02.2025г. Съгласно разпоредбата на чл.319 от НПК жалбата се подава в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата. Определението по чл.289, ал.1 от НПК, с което СРС, НО, 13-ти с-в е прекратил наказателното производство на основание чл.289, ал.5 от НПК подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа, с оглед на което срокът за обжалване започва да тече от датата на обявяване на определението в открито съдебно заседание, а не от уведомяването на страните. Доколкото тъжителят Г. е бил редовно призован по телефона и не се е явил в проведеното съдебно заседание, устното прочитане на прекратителното определение от страна на съда е равнозначно на обявяване на акта, подлежащ на обжалване. Съответно от този момент тече срокът за обжалване. Видно от приложената жалба същата е от 10.02.2026г., с оглед така изложените съображения срокът за подаване на жалба срещу определението на СРС, НО, 13-ти с-в от 19.02.2025г. е изтекъл и жалбата се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед пълнота на изложението, въззивният съд намира за необходимо да посочи следното: Процесуална предпоставка за приложение на разпоредбата на чл.24, ал.5, т.5 от НПК е редовното призоваване на частния тъжител, който въпреки това и без уважителни причини не се е явил на заседанието, за което е бил призован. Същността на посоченото основание за прекратяване на наказателното производство е съобразена с характера на делата от частен характер, които зависят от волята на частния тъжител. Решението дали да бъде образувано наказателно производство, респективно да бъде поддържано обвинението пред съда, с цел ангажиране на наказателната отговорност на конкретно лице или образуваното вече производство да бъде прекратено, по делата от частен характер е възложено изцяло на пострадалото от деянието лице. Поради това в НПК са предвидени освен хипотези на изричен отказ от продължаване на производството, така и мълчалив такъв, какъвто именно е визиран в горепосочената разпоредбата. Визираното основание за прекратяване на наказателното производство предполага дезинтересираност на частния тъжител от продължаване на образуваното по негова инициатива наказателно производство, въз основа на което съдът е оправомощен да го прекрати. В конкретния случай тъжителят Г. е бил търсен на три различни дати на посочения си адрес за призоваване, но не е бил открит. В призовката е отбелязано, че Г. е бил редовно уведомен по телефона на 10.02.2025г. за датата на провеждане на откритото съдебно заседание пред СРС. На 19.02.2025г. частния тъжител Г. не се е явил и не е посочил предварително в молба до съда или пък с последваща молба уважителна причина за неявяването си. Такива причини не се сочат и в жалбата до въззивния съд. По отношение на определението на СРС, НО, 13 с-в от 19.12.2025г. по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК Жалбата срещу това определение е подадена в предвидения седемдневен срок, но същата се явява неоснователна. Правилно съставът на СРС е приел, че доколкото наказателното производство по делото е било прекратено, то и направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на частния тъжител Г.. Същият е станал причина както за образуването и прекратяването на наказателното производство, така и за сторените от подсъдимата Д. Б. – Г.а разноски. Така мотивиран, Съдът