Решение № 621 от 20.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2520/2024 г.

Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

1. Образувано е по касационна жалба, предявена от „Витал“ ООД, ЕИК •••, с адрес: гр. Първомай, [улица], представлявано от управителя – В. М. Ш., чрез адв. Д. Н. – А., срещу Решение № 26 от 24.09.2024 г., постановено по а.н.д № 88 по описа за 2024 г., на Районен съд – Първомай, I –ви състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-2400043 от 30.04.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на „Витал“ ООД, на основание чл. 55 ЗЗБУТ, вр. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗБУТ, вр. чл. 69 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че наказващият орган не е дал точна правна квалификация на деянието, нито е описал ясно обстоятелствата, при които е извършено, поради което съществено се засяга правото на защита на наказаното лице. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

1. Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител – Каймакамова, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.

1. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

1. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

1. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 16-2400043 от 30.04.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-2400043 от 07.03.2024 г., съставен от Ж. Д. Н. – на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 20.12.2023г. контролни органи на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив извършили проверка в бетонов център в гр. Първомай, [улица], собственост на „Витал“ ООД, по повод инцидент на 20.12.2023г. с Д. Я. С., [ЕГН], изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в „Българска индустриална бизнес група“ ЕАД. От извършен оглед и събрани устни и писмени обяснения снети от свидетелите А. И. Т., Н. А. П. и А. Т. В. било установено, че инцидентът е станал при разтоварване на суха циментова смес на открита площадка в бетоновия център на „Витал“ ООД.

П. Д. Я. С. подвързвал шланга на циментовоза към един от силозите в центъра и започнал разтоварване, продължило около 20 минути. Около 14: 15 часа на 20.12.2023г. пострадалият се намирал в задната част на циментовоза, от където проследявал и контролирал разтоварването на цимента. В процеса на разтоварване, участък от подпорната стена (ограда), висока около 5 – 6 метра, изградена от метални профили и бетонни панели, задържаща фракциите от инертни материали от разсипване, внезапно паднала върху работната площадка, където се намирал Д. Я. С. и метален профил го ударил по гърба. Проверката установила, че „Витал“ ООД не е осигурило здравословни и безопасни условия на труда на работната площадка на открито на бетоновия център, като е допуснато да се извършва дейност по разтоварване на циментова смес без това място, което се използва във връзка с разтоварна работа на открито, да е устроено по начин осигуряващ безопасност и опазване здравето на работещите, с което било извършено нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ. Съставеният АУАН бил връчен на управителя на „Витал“ ООД. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения от жалбоподателя.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание чл. 55 ЗЗБУТ, вр. чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ наложил на „Витал“ ООД имуществена санкция в размер на 2000 лева.

1. В хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция било установено, че Съгласно утвърдена Инструкция за безопасна работа при разтоварване на циментовози на „Българска индустриална бизнес група“ ЕАД, след като водачът паркира на определеното за това място, следва да извади маркуча на циментовоза и да го присъедини към шланговете за разтоварване. Впоследствие водачът имал задължение да пусне компресора на циментовоза и да следи за достигане на необходимото налягане, при което отварял клапите за разтоварване. По време на разтоварване водачът бил длъжен да наблюдава показанията на манометрите на камиона и да не се отдалечава на повече от един метър от циментовоза от страната на органите (ръчките) за управление при разтоварване. С тази инструкция бил запознат и Д. Я. С. при провеждането на начален и периодични инструктажи по безопасност и здраве при работа.

На 20.12.2023 г. Д. Я. С. пристигнал с управлявания от него циментовоз с рег. № [рег. номер] в бетонов център, собственост на „Витал ООД“, находящ се в гр. Първомай, [улица], за да разтовари суха циментова смес. След като свидетелят А. Т. – оператор в бетоновия център на дружеството-жалбоподател, му отворил входната врата и указал къде да разтовари, С. паркирал на заден ход управляваното от него МПС на открита площадка в двора на бетоновия център. По-голямата част от превозното средство била вътре в бетоновия център, като само кабината му останала отвън. Така манометрите на циментовоза били разположени срещу входната врата, а ръчките за управление при разтоварване, които се намирали на около 2 метра след манометрите, попаднали на площадката в бетоновия център. С помощта на Т. Д. Я. С.. подвързал шланга от циментовоза към единия от силозите. След това водачът включил компресора на циментовоза и когато достигнал необходимото налягане, започнал да разтоварва сухата циментова смес. Тъй като свидетелят Т. следвало да изпълни друга заявка, се отдалечил от работната площадка, където водачът разтоварвал цимент. С. С.. проследявал и контролирал процеса по разтоварване на цимента, като около 20 минути след началото на разтоварването, докато се намирал в задната част на циментовоза, участък от подпорна стена (ограда), висока около 5-6 метра, изградена от метални профили и бетонни панели, която задържала фракциите от инертни материали от разсипване, внезапно паднал върху работната площадка, където се намирал той. В резултат на срутването метален профил от стената ударил Д. Я. С.. Междувременно свидетелят А. Т. чул странен шум, излязъл от кабинката, където работил, и видял, че Д. Я. С. е паднал на земята. Заедно с други негови колеги отишли да помогнат на пострадалия, като свидетелят Т. забелязал, че металният профил е затиснал крака му и се е забил в задната гума на циментовоза. По-късно пострадалият Д. Я. С. починал. За инцидента били сигнализирани служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив. В тази връзка на 20.12.2023 г. в бетоновия център на „Витал“ ООД в гр. Първомай била извършена проверка от служители на Дирекцията, сред които и актосъставителят Ж. Д. Н.. При пристигането си на място Н. констатирал срутилата се подпорна стена, като забелязал, че металните профили, от които била изградена, видимо на места били корозирали и имало скъсани заварки. Също така снел писмени обяснения от служители на „Витал“ ООД, които не били очевидци, но се намирали в близост до мястото на инцидента и оказали първа помощ на пострадалия. След известен период от време по повод работно посещение в гр. Първомай свидетелят Н. посетил бетоновия център на дружеството-жалбоподател, като установил, че подпорната стена е изградена отново по съвременните изисквания за строителство, а разтоварването на циментовозите се извършвало извън бетоновия център, като за целта се изнасяли два шланга с удължения. Вече била поставена и табела, която забранявала външни лица да влизат в бетоновия център.

1. Пред районния съд са разпитани актосъставителят и свидетеля А. И. Т., които в показанията си потвърждават изложеното в акта.

1. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. От правна страна:

1. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Правилото на чл. 275, ал. 1 КТ въвежда императивно задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Това задължение се изпълнява чрез прилагане на конкретни мерки от работодателя, които са специфични за всеки вид производствен процес.

Нормата на чл. 69 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр. 88 от 8.10.1999 г.), поставя изискване работно оборудване, инсталации, работни места, пътни маршрути или други места на открито, където работят работещи или които се използват във връзка с работата на открито, да се устройват по начин, осигуряващ безопасността и опазване здравето на работещите и да се организират така, че пешеходците и превозните средства да оперират безопасно. В случая, именно тази охранителна мярка не е била изпълнена от работодателя, поради което е настъпила и трудова злополука с фатален за работника край. Контролните органи ясно и непротиворечиво са посочили в АУАН и НП, че отговорността на задълженото лице се ангажира не за друго, а за това, че на процесните дата, място и час същото не е изпълнило задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работната площадка на открито на бетоновия център, като е допуснало да се извършва дейност по разтоварване на циментова смес без това място, което се използва във връзка с разтоварна работа на открито, да е устроено по начин осигуряващ безопасност и опазване здравето на работещите. Правото на защита на наказаното лице не е засегнато. Описанието на нарушението позволява на нарушителя без колебания да разбере при какви обстоятелства е реализирано противоправното поведение, даващо основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя за дефицит в установената от контролните органи фактическа обстановка. Нито се твърди, нито се установява аварията на процесния обект да се дължи на обективни и непреодолими обстоятелства, които да са поставени извън сферата на действие на задълженото по закона лице. Дали разпадането на подпорната стена се дължи на корозия, умора на материала или друга технологична неизправност е без пряко отношение към съставомерността на деянието, след като задълженото лице е било длъжно да поддържа съоръжението в състояние, което да осигурява здравословни и безопасни условия на труд, но поради бездействие тези условия не са били гарантирани. Изпълнението на поставеното от закона изискване налага постоянен контрол върху състоянието на рисковите съоръжения и полагане на съответна грижа за тяхната техническа изправност. Наказаното лице не ангажира каквито и да е доказателства такава грижа да е била полагана. Отделно липсват и доказателства, въз основа на какви строителни книжа е бил изпълнен строежа, за какви натоварвания е бил проектиран и преминал ли е през нужните оценки за съответствие и въвеждане в експлоатация. При това положение правилно и законосъобразно е ангажирана именно административнонаказателната отговорност на лицето – работодател, управляващо съответното съоръжение. За така реализираното деяние на нарушителя законосъобразно е наложено и предвиденото в нормата на чл. 413, ал. 2 КТ административно наказание, чиито размер е определен от органа при съблюдаване на отегчаващи обстоятелства.

По делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

1. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,