Решение № 314 от 7.9.2026 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 348/2026 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба от Г. С. С. ЕГН •••••••••• срещу НП №874304- F864383/10.02.2026г., издадено от Директор на дирекция “Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл.50 ал.1 т.5 б."в" вр. чл.52 ал.2 от ЗДДФЛ, на основание чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ, на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 62 260,01 евро. В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва факта на извършеното нарушение. Излагат се съображения за несъразмерност на наложеното административно наказание, както и такива за приложимост на чл.28 от ЗАНН. По така релевираните доводи се иска НП да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Не се явява и нейният процесуален представител- адв.Н. Б., редовно упълномощен. От същия е постъпило писмено становище по делото, с което той заявява, че поддържа искането за отмяна на атакуваното НП по изложените в жалбата съображения. Пълномощникът на въззиваемата страна- юрк.Т. С., оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно В този смисъл представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателката е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество „Имоти 85“ ЕООД- гр.Септември с ЕИК 20350062, което пък е едноличен собственик на капитала на търговско дружество „Ойл Транс ПЗ“ ЕООД- гр.Септември ЕИК 204286088. Поради свързаността на лицата по смисъла на §1 т.3, букви „г“, „д“, „ж“ и „м“ от ДР на ДОПК и декларираните големи суми като налични средства по каса, на търговско дружество „Ойл Транс ПЗ“ ЕООД била извършена проверка на факти и обстоятелства от инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив, завършила със съставянето на Протокол №П-16001325039072-073-001/20.11.2025г. В последния било посочено, че за 2024г. по кредита на счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ на дружество били отразени предоставени заеми по 123 бр. договори в размер на 1 217 700 лева, сключени в периода от 01.01.24г. до 31.07.24г. с физическото лице Г. С. С. ЕГН ••••••••••. Така установените обстоятелства станали причина за извършването на проверка на жалбоподателката от св.Г. Я.- инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив. В хода на същата било констатирано, че заемополучателката, в качеството си на задължено лице по чл.4 от ЗДДФЛ, не е отразила, съгласно нормата на чл.50 от ЗДДФЛ в ГДД, получените по заемите суми в общ размер на 1 217 700 лева. Предвид това, св.Я. съставила срещу жалбоподателката, в нейно присъствие, АУАН №F864383/09.01.2026г. за нарушение по чл.50 ал.1 т.5 б."в" вр. чл.52 ал.2 от ЗДДФЛ, който й бил надлежно предявен и връчен срещу подпис. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, с което на основание чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ, на жалбоподателката било наложено административно наказание "глоба" в размер на 62 260,01 евро. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св.Г. Я.- актосъставител, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН писмени доказателства, съдържащи се в материалите по АНП. Посочените доказателствени източници се кредитират изцяло от съда, тъй като са логични, последователни, еднопосочни и установяват в цялост релевантните по делото факти и обстоятелства, като поради липсата на противоречия помежду им не се налага тяхното подробно аналитично обсъждане. Жалбата е процесуално допустима, подадена е от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество жалбата е основателна по следните съображения: Съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.85 ал.1 и ал 2 от ЗДДФЛ и приложената към материалите на делото Заповед № 3ЦУ-30-875/23.06.2025г. на изпълнителния директор на НАП. Спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП. Няма съмнение, доколкото по делото не се и спори, че жалбоподателката не е декларирала получените суми по процесните договори за заем с търговско дружество „Ойл Транс ПЗ“ ЕООД. Независимо от това обаче съдът намира, че в хода на производството по ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателката са допуснати процесуални нарушения, съществени по своята тежест, които са довели до ограничаване правото й на защита. В АУАН и в НП е посочено, че „нарушението е извършено на 30.04.2025г. с изтичане на срока по чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ за подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2024г.“. Съгласно нормата на чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ, на нарушителя се налага административно наказание за това, че „не декларира“ или „невярно декларира“ придобити доходи. Първото представлява съставомерно бездействие по затаяване на истината пред орган на власт, докато второто е съставомерно действие по деклариране на неверни обстоятелства. В същото време, според константната съдебна практика, когато нарушението се извършва чрез бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължение, което е следвало да бъде изпълнено до определен срок, административното нарушение се счита за извършено на датата, следваща тази, до която задължението би могло да бъде изпълнено. Поради това в настоящия случай датата на извършване на твърдяното административно нарушение е 01.05.2025г., а не 30.04.2025г. както е прието в АНАН и НП, тъй като към последната жалбоподателката все още е могла да изпълни законовите си задължения. Неправилното определяне на датата на извършване на вмененото на жалбоподателката деяние винаги е съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното лице, което представлява достатъчно основание за отмяна на оспореното НП. Само за пълнота на изложението и предвид релевираните в жалбата възражения, следва да се посочи, че в съдебната практика нееднократно е изразявано становище, че извършваните проверки от държавните контролните органи не следва да имат за цел единствено санкционирането на частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва да се прилага алтернативно и предвидената в закона мярка за предупредително въздействие върху тях. В тази връзка следва да се съобрази и принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия, една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели /в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т.56/. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение именно на националния съдия. Посочените факти сочат, че обществената опасност на деянието не съответства на тежестта на санкцията, която съгласно нормата на чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ е определена в твърд размер, а именно- 10 % от сумата, която не е декларирана, поради което същата се явява несъразмерно тежка. Последното представлява още едно самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Предвид изхода на спора право на разноски има жалбоподателката. Доколкото такива не се претендират, то съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН , съдът