Решение № 136 от 13.7.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 436/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НЯСС-37 от 04.03.2026 година на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на Община Свиленград с ЕИК 000903825, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, бул.„България” № 32, област Хасково, представлявана от Кмета Анастас Валентинов Карчев, за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 511.29 евро (1 000 лв.), свързано с непочистване от храстовидна и дървесна растителност на въздушния откос; за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 511.29 евро (1 000 лв.), свързано в непочистване от храстовидна и дървесна растителност на водния откос и за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер н а 511.29 евро (1 000 лв.), свързано в непочистване от храстовидна растителност на короната. Общината-жалбоподател чрез процесуалния си представител – адвокат Г. К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за необоснован, неправилен и издаден в нарушение на процесуалните правила – обстоятелствата, имащи значение за твърдяното нарушение не се ползвали с презумптивна доказателствена сила; не била посочена дата на извършване на процесните нарушения; НП било издадено след изтичане на давностния срок, посочен в ЗАНН; налице била неяснота по отношение на обвинението; служителите на ДАМТН нямали правомощия да издават предписания, свързани с техническата изправност на язовири; налице било несъответствие между обстоятелствата, посочени в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП; не било посочено мястото на нарушенията; нарушенията били осъществени чрез бездействие, но не било посочено конкретното дължимо от страна на административнонаказаното лице поведение; неправилна била квалификацията, че се касаело за язовир; дадените предписания били изпълнени в срок от страна на Община Свиленград, но поради естествени биологични процеси след почистването на въздушния и водния откоси и на короната през пролетта на 2025 година растителността отново се е развила и при проверката през месец Септември 2025 година е била налична нова храстовидна растителност; дадените предписания от страна на служителите на ДАМТН били нищожни, тъй като нямали подобни правомощия; задължението за почистване на въздушния и водния откоси имало дружеството – оператор на язовирната стена; Административнонаказващият орган (АНО) не бил изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН; били налице маловажни случаи; неясно защо била проверена само малката язовирна стена; актосъставителят С. Н. Д. не била присъствала на проверката и т.н. Претендират се разноски по делото. В съдебната фаза, редовно призована, Общината-жалбоподател, представлявана от Кмета Анастас Валентинов Карчев, не изпращат представител. С Писмена молба процесуалният представител – адвокат Г. К., излага доводите си по същество за отмяна на обжалваното НП като част от тях са идентични с тези, изложени в Жалбата, но доразвити. Алтернативно от Съда се иска да измени НП. Представен е Списък на разноските. В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства. АНО и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) – Председателят на ДАМТН, редовно призован, не се явява. В Писмено становище процесуалният му представител сочи, че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. От Съда се иска същото да бъде потвърдено в цялост. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното от страна на Община Свиленград адвокатско възнаграждение. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 18.10.2024 година в съответствие със Заповед № 153 от 03.02.2021 година на Кмета на Община Свиленград, Комисия в състав от четири човека извършва технически преглед на язовир „Петмезалча” и съоръженията към него, като констатира, че състоянието е изправно, независимо, че необходимостта от почистване, тъй като короната и водният и въздушният откоси са съответно затревена, обрасъл с дървета и храсти и обрасъл с водна растителност. През месец март 2025 година е изготвен Анализ относно техническото и експлоатационно състояние, оценка на сигурността на язовирната стена на язовир „Петмезалча” и съоръженията към нея, видно от който короната е в задоволително състояние – частично обрасла с храсти, проходима, без пукнатини и улягания, затревена; въздушният откос е в задоволително състояние – частично обрасъл с дървета и храсти, не се установяват видими пропадания, свличания, мокри петна или течове като е необходимо почистване и водният откос е в задоволително състояние – частично обрасъл с водна растителност и храсти; но като цяло е посочено, че техническото състояние на язовира е изправно. На 19.03.20254 година в съответствие със Заповед № 153 от 03.02.2021 година на Кмета на Община Свиленград, Комисия в състав от четири човека извършва отново технически преглед на язовир „Петмезалча” и съоръженията към него, като отново констатира, че състоянието е изправно, въпреки че е необходимо почистване, тъй като короната и водният и въздушният откоси са съответно затревена, частично обрасъл с храсти, обрасъл с дървета и храсти и обрасъл с водна растителност. Служителите на Регионален отдел (РО) „Юг-Югоизточна България”, офис Хасково към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” (ГД „НЯСС”) Б.Х.З. и Д.Г.В., на 27.03.2025 година в изпълнение на служебните си задължения и в съответствие със Заповед № 2010-424 от 10.06.2024 година, изменена и допълнена със Заповед № 2010-125 от 28.02.2025 година, двете на Председателя на ДАМТН, в присъствието на представител на Община Свиленград, извършват проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „Петмезалча” и съоръженията към него, находящ се в поземлени имоти с идентификатор 47737.32.130 (стар № 000130) в землището на село Мезек, Община Свиленград, област Хасково; с идентификатор 66370.80.104 (стар № 000104) в землището на село Сива река, Община Свиленград, област Хасково и с идентификатор 66370.80.107 (стар № 000107) в землището на село Сива река, Община Свиленград, област Хасково. След извършена проверка на язовирната стена и съоръженията към нея констатират, че водният и въздушният откоси са обрасли с храстовидна и дървесна растителност с приблизителна височина 1.70 метра – 2.00 метра и короната е обрасла с храстовидна растителност. Във връзка с така констатираното нарушение е съставен Констативен протокол № 09-02-110 от същата дата - 27.03.2025 година, в който е предписано да се почисти от храстовидна и дървесна растителност въздушния откос, което следва да се стори в срок до 15.09.2025 година, да се почисти от храстовидна и дървесна растителност водния откос, което следва да се стори в срок до 15.09.2025 година и да се почисти от храстовидна растителност короната, което следва да се стори в срок до 15.09.2025 година. Посочено е че за изпълнението на предписанията е отговорен собственика на язовирната стена и съоръженията към нея, който в конкретния случай е Община Свиленград видно от Акт за публична общинска собственост с № 10907 от 18.10.2018 година, вписан в Службата по вписванията при Районен съд – Свиленград на 22.10.2018 година. В цитирания Протокол е посочено, че собственикът в срок от 7 дни след изпълнението на дадените задължителни предписания следва да уведоми писмено АНО. Копие от посочения Констативен протокол с констатациите, обективирани в него и дадените предписания, е получен в Община Свиленград на 08.04.2025 година, видно от входящия печат. Служителите на РО „Юг-Югоизточна България”, офис Хасково, респ. офис Ямбол, към ГД „НЯСС”, С. Н. Д. (актосъставител) и С. С. И. (свидетел по Акта), на 24.09.2025 година в изпълнение на служебните си задължения и в съответствие със Заповед № 2010-424 от 10.06.2024 година, изменена и допълнена със Заповед № 2010-125 от 28.02.2025 година, двете на Председателя на ДАМТН, извършват отново проверка на техническото и експлоатационното състояние на посочения язовир в присъствието на представител на собственика Община Свиленград (, който е уведомен за проверката видно от изявлението, направено от Община Свиленград в Писмо от дата 29.09.2025 година). След извършена проверка на язовирната стена и съоръженията към нея констатират, че не са изпълнени предписанията, дадени с Констативен протокол № 09-02-110 от дата 27.03.2025 година, тъй като въздушният откос е гъсто обрасъл с храстовидна и дървесна растителност с приблизителна височина 1.80 метра – 2.10 метра, водният откос е обрасъл с храстовидна и дървесна растителност с приблизителна височина 1.70 метра – 2.00 метра и короната е обрасла с храстовидна растителност (обстоятелството как е определена височината на растителността е ирелевантно предвид само наличието на растителност, но независимо от изложеното служителите на АНО обясниха, че са определили приблизителната височина на растителността окомерно според собствения си ръст), като по височината и диаметъра на стеблата се определили, че растителността е многогодишна (поради което и наведеното в тази насока възражение в Писмената молба на процесуалния представител на Общината-жалбоподател е неоснователно). Поради наличието на растителността не е възможен обход и оглед на въздушния и водния откоси и на короната, респ. не може да се обследва и установи техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея. Във връзка с така констатираните нарушения (неизпълнение на дадени предписания) е съставен Констативен протокол № 09-02-453 от същата дата. Копие от посочения Констативен протокол е получен в Община Свиленград на 07.10.2025 година, видно от входящия печат. Чрез изпращане на нарочна покана на адреса на Общинатажалбоподател, Кметът на последната е поканен да се яви лично или да се яви упълномощен от него представител на 27.11.2025 година в 11.00 часа в сградата на РО към ГД „НЯСС” – „Юг-Югоизточна България” към ДАМТН, офис Хасково, за съставяне на АУАН, като е указано, че при неявяване същият ще се състави по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Видно от входящия печат, нарочната покана е получена на 04.11.2025 година. На посочената дата – 27.11.2025 година, предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят С. Н. Д. съставя против Общината-жалбоподател и в присъствие на нейн представител – Старши експерт „Екология и водни обекти” („ЕВО”) Иванка Янакиева Димитрова (с Пълномощно, приложено в Административнонаказателната преписка (АНП)) АУАН с № 09-065. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля С. С. И.. В изготвения АУАН актосъставителят Д. излага подробно описание на фактическите нарушения, свързани с неизпълнение на дадени предписания, касаещи безопасна техническа експлоатация на процесния язовир и по-точно на язовирната стена и съоръженията към нея, като по този начин не е гарантирана технологичната и конструктивна сигурност (носеща способност, обща устойчивост, опасност от скъсване на стената), като неизправността на язовирната стена е заплаха за разрушаване на инфраструктурата, извършени на 16.09.2025 година, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно квалификацията, всяко едно от трите нарушения правно квалифицира с разпоредбите на чл. 190а, ал. 2, вр.чл. 1, т. 3 от ЗВ, които вписва за нарушени. Упълномощеният представител на Общината-жалбоподател - Старши експерт „ЕВО” Иванка Димитрова, е запозната със съдържанието му и й е връчен като с подписа си удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 27.11.2025 година, когато е изготвен констатиращият акт, която вписва, че има възражения против констатациите в Акта и такива ще бъдат представени в административния срок. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок постъпва Възражение, в което са изложени доводи, идентични частично с тези, наведени в Жалбата. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Председателят на ДАМТН издава предметното на настоящото производство НП № НЯСС-37/04.03.2026 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на всяко едно от трите нарушения, дадена от контролния орган - чл. 190, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ и налага на Общината-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на по 511.29 евро (1 000 лв.) за всяко едно от трите нарушения или общо 1 533.88 евро (3 000 лв.). Обжалваното НП е редовно връчено на служител на Община Свиленград, на 16.03.2026 година чрез „Български пощи” ЕАД с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване и на имената на служителя, приел пратката – Петя Костадинова. В същия смисъл е и изявлението, направено в Жалбата относно датата на получаване на НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Жалбата против НП е депозирана в куриерската фирма „Еконт” АД на 30.03.2026 година. Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се по делото и в АНП по издаването му, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание, проведено на 22.06.2026 година свидетели С. Н. Д. и С. С. И.. Компетентността (, считано към датата на проверката) на Б.Х.З. и Д.Г.В. да извършват проверки относно техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация и да дават задължителни предписания на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение се доказва от приетите по делото Заповед № 2010-424 от 10.06.2024 година, изменена и допълнена със Заповед № 2010-125 от 28.02.2025 година, двете на Председателя на ДАМТН, издадени на основание чл. 190, ал. 4 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ (ето защо наведените възражения, касаещи липса на правомощия на служителите на ДАМТН да дават предписания като процесните са неоснователни). Техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях е пряко и непосредствено свързано с тяхната безопасна експлоатация. Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗВ, се доказва от приетите по делото Заповед № 2010-424 от 10.06.2024 година, изменена и допълнена със Заповед № 2010-125 от 28.02.2025 година, двете на Председателя на ДАМТН, както и предвид факта, че С. Н. Д. е заемала към датата на съставяне на Акта длъжността „Инспектор в РО към ГД „НЯСС” – „Юг-Югоизточна България” към ДАМТН, офис Хасково”, т.е. С. Д. е имала право да съставя АУАН по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ съгласно чл. 201, ал. 11 от ЗВ към дата 27.11.2025 година. Материалната компетентност на Председателя на ДАМТН да издава НП за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е налице съгласно чл. 201, ал. 12 от ЗВ, тъй като е служебно известно на Съда (, а и в тази насока има писмени доказателства), че Евгени Симеонов Симеонов заема длъжността „Председател на ДАМТН” към датата на издаване на НП. Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в АУАН и възприетата в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите С. Н. Д. и С. С. И., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, които са от тяхната компетентност, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата С. Н. Д. и С. С. И. да имат личностно отношение към представители на Общината-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на Д. и И. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ДАМТН (към датите на проверката, респ. на съставяне на АУАН), в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите С. Н. Д. и С. С. И. считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителните деяния на процесните нарушения, авторството и времето на извършването им, като потвърждават и фактическото им осъществяване от Общината-жалбоподател, установявайки обективните факти на неизпълнение на три дадени предписания, касаещи безопасна техническа експлоатация на процесния язовир. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. В този ред на мисли следва да се посочи, че са неоснователни твърденията на процесуалния представител на Общината-жалбоподател, направени с Жалбата, че актосъставителят С. Д. нямала преки наблюдения относно извършените нарушения, тъй като тя е участвала в проверката на дата 24.09.2025 година. Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и на допълнително представените писмени доказателства, тъй като не са в противоречие с другите, кредитирани такива. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: Преценена по същество, Жалбата е неоснователна. При разглеждане на дела по о бжалвани НП, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на която е депозирана в куриерската фирма „Еконт” АД), срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП, т.е. наказаното лице, което единствено има право на Жалба, за да може да се гарантира правото му да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект. На основание чл. 79б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесните Имуществени санкции не са платени видно от Писмо с вх.рег.№ 4602 от 28.05.2026 година. Ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на Имуществените санкции. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от делото, като не се констатираха недостатъци на актовете. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им. Съдът не констатира съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН, доколкото същият е съставен в присъствие на упълномощен представител на Общината-нарушител (неоспорен от Общината-жалбоподател факт). Съгласно приложеното Пълномощно с нотариална заверка на подписа на законния представител на Общината-жалбоподател – Кмета Анастас Валентинов Карчев, той упълномощава Старши експерт „ЕВО” Иванка Янакиева Димитрова д а представлява Община Свиленград пред РО към ГД „НЯСС” - „Юг-Югоизточна България” към ДАМТН във връзка с получаване, подписване и възражение по отношение на процесния АУАН. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на Общината-жалбоподател. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП (в посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 г одина, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова). Независимо от изложеното АНО в НП изрично се е произнесъл по основателността на направеното възражение като е посочил че е неоснователно. Настоящата Съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити и минимално необходимото съдържание съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самите нарушения са описани както словесно, така и с посочване на правната им квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършените административни нарушения и да организира адекватно защитата си. Словно материализираното описание на всяко едно от трите деяния и обстоятелствата при извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволява безспорната им индивидуализация като нарушения във фактически състав с правна квалификация чл. 190а, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ, каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм – неизпълнение на дадено предписание, касаещо безопасна техническа експлоатация на процесния язовир. Предвид изложеното наведеното от процесуалния представител - адвокат Г. К., в Жалбата възражение, касаещо неяснота относно дължимото от наказаното лице поведение, е неоснователно, тъй като абсолютно ясно и точно е какво е то – изпълнение на даденото предписание. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 201, ал. 11 от ЗВ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 201, ал. 12 от ЗВ. Съгласно чл. 201, ал. 11 от ЗВ Актовете за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 39 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от Председателя на ДАМТН. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 27.11.2025 година актосъставителят С. Н. Д. е оправомощена да съставя АУАН за нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ видно от приложените в АНП Заповед № 2010-424 от 10.06.2024 година, изменена и допълнена със Заповед № 2010-125 от 28.02.2025 година, двете на Председателя на ДАМТН. Т.е. представеният по настоящото производство АУАН е съставен от длъжностно лице от състава на АНО, което изрично е оправомощено за това и в този смисъл е налице и материална компетентност на актосъставителя. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Председател на ДАМТН”, поради това Евгени Симеонов Симеонов се легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 201, ал. 12 от ЗВ и деянието е извършено на територията на Република България. Т.е. обжалваното НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Спазен е 6- месечния срок за издаване на НП, считано от 27.11.2025 година (датата на издаване на АУАН), поради което наведеното в тази насока възражение в Жалбата на адвокат Г. К. е неоснователно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на Общината-жалбоподател и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на НП. Действително в АУАН не са посочени личен адрес и дата на раждане на свидетеля И., а е посочен служебен такъв, но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, длъжност и адрес по местоработата, както и номер на служебна карта, е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираното не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на всяко едно от трите извършени нарушения. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено и по отношения на трите процесни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ , собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. Според ал. 1, т. 3 на цитираната разпоредба, Председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по Приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната Басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Несъмнено неизправното състояние на язовирната стена и съоръженията към нея представлява отклонение от изискванията за конструктивна и технологична сигурност, регламентирани в чл. 46 и чл. 47 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. По силата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ , наказва се с Глоба, съответно Имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от 1 000 лв., равняващи се на 511.29 евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) до 20 000 лв., равняващи се на 10 225.84 евро съгласно ЗВЕРБ. Следователно, деянията, за които на Общинатажалбоподател са наложени административни санкции, са обявени от закона за наказуеми с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от ЗВ, НП по ал. 11 се издават от Председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица. Изпълнителните деяния на нарушенията по 200, ал. 1, т. 39, вр.чл. 190а, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ се изрязват в конкретната хипотеза в неизпълнение на задължителни предписания, отправени от страна на контролните органи до Община Свиленград като собственик на язовир „Петмезалча” и конкретно на язовирната стена, оттам и надлежен адресат на предписани ята и на задълженията за тяхното изпълнение в дадения срок за това, което от своя страна очертава обективната страна на административните нарушения, визирани в нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39, вр.чл. 190а, ал. 2 , вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ, които предписания са ясни и конкретни и не създават трудност да бъдат разбрани съдържанията на насрещните задължения за тяхното изпълнение. Не се спори по делото за това, че на Община Свиленград с Констативен протокол № 09-02-110 от 27.03.2025 година на ГД „НЯСС” са били дадени задължителните предписания, а именно: 1. Да се почисти от храстовидна и дървесна растителност въздушния откос със срок на изпълнение 15.09.2025 година; 2. Да се почисти от храстовидна и дървесна растителност водния откос с ъ с срок на изпълнение 15.09.2025 година и 3. Да се почисти от храстовидна растителност короната с ъ с срок на изпълнение 15.09.2025 година. За дадените предписания Община Свиленград е уведомена видно от входящия номер, поставен на Придружителното писмо, с което е изпратен посочения Протокол на собственика на язовира, както и от изявлението, направено във Възражението. Установи се категорично от събраните по делото доказателства и това, че на 16.09.2025 година, при описаната по-горе хронология и фактология, Община Свиленград н е е изпълнила въпросните предписания в указания срок. АНО недвусмислено е посочил, че административното нарушение е извършено на 16.09.2025 година (, поради което наведеното в Жалбата и в Писмената молба на процесуалния представител възражение, касаещо липса на посочена дата на деянията в НП е неоснователно), защото на предишния ден – 1 5.09.2025 година, е изтекъл срокът за изпълнение на предписанията. Именно до 15.09.2025 година предписанията са можели да бъдат изпълнени, т.е. бездействието до последната възможна дата за изпълнение не е било наказуемо, а е станало такова едва на 16.09.2025 година, когато всъщност дължащият изпълнението все още е бездействал. В този ред на мисли е ирелевантно обстоятелството, че Община-жалбоподател е поискала удължаване на срока за изпълнение на дадените предписания за процесния язовир, тъй като това искане е направено след изтичане на дадения срок, който е 15.09.2025 година, а Писмото е от дата 29.09.2025 година, т.е. 14 дни след изтичане на дадения срок за изпълнение на дадените предписания. Обстоятелството, че в приложения по АНП Акт № 10907 от 18.10.2018 година за публична общинска собственост, провереният обект, за който са били дадени три задължителни предписания, е вписан с начин на трайно ползване „водоем”, а в АУАН и процесното НП - като язовир, не води до незаконосъобразност на НП. Т.е. неоснователен е доводът, наведен в Жалбата, за статута на проверявания обект предвид на това, че понятията „водоем” и „язовир” се отнасят като общо към частно, което означава, че язовирът е част от водоема, като общо понятие, поради което не е налице разминаване в обекта на нарушението. Настоящият Съдебен състав счита, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че собственост на Община Свиленград е язовир в землищата на село Мезек и село Сива река, който е бил проверен от служители на ДАМТН - РО „НЯСС” – „Юг-Югоизточна България”, офис Хасково и по отношение на който са били дадени задължителните предписания с Констативния протокол № 09-02-110 от 27.03.2025 година, със срок за изпълнение – 15.09.2025 год. Същият е „язовир” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗВ, тъй като представлява водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, ал. 1, т. 34 от ДР на ЗВ, „воден обект” е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. В конкретния случай, е налице такъв воден обект, като към този воден обект има изградена язовирна стена - тип земно-насипна и гравитачна, с дължина по короната на стената 148 метра и височина на короната 6.3 метра, има изградено и съоръжение - преливник, който представлява съоръжение към самия язовир и е част от него - по аргумент от § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Така при наличието на такъв воден обект, към който има изградена язовирна стена и има изградено и посоченото съоръжение, както и земята, върху която са изградени, посочени в Акта за публична общинска собственост, то всичко това характеризира и безспорно определя обекта именно като „язовир” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на ЗВ. Обстоятелството, че в Акта за собственост обектът е обозначен като „водоем”, не води до различен правен извод, доколкото язовирът представлява специфичен вид водоем. Процесният язовир е „малък” по смисъла на чл. 141а, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ съобразно критериите, посочени в ал. 1 на чл. 141а от ЗВ, поради което и язовирната стена е „малка”. В тази връзка и с оглед наведените от процесуалния представител възражения в Жалбата и в Писмената молба следва да се посочи, че всеки язовир има една единствена язовирна стена и тя се определя като „малка” или „голяма” според размера на язовира, т.е. в конкретния случай язовир „Петмезалча” е „малък” и предмет на проверката е била единствената му стена, а именно: „малка язовирна стена”, поради което неупоменаването на точно това наименование в АУАН не е нарушение, а още по - малко съществено такова. Не е налице противоречие между нарушените правни норми, посочени в АУАН и в НП - както в АУАН, така и в НП ясно и точно е посочено, че с деянията си Община Свиленград е осъществила три различни нарушения на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3, каквито в случая е били дадени с Констативен протокол № 09-02- 110/27.03.2025 година в Раздел V, т. 2. 1, т. 2. 2 и т. 2. 3. От съдържанието на същата норма е видно, че с нея се вменява конкретно задължение, респ. задължения, на собствениците на язовирни стени, какъвто се явява и жалбоподателят, които безспорно се установява, че не са били изпълнени, т.е. били са нарушени. Ето защо всяко едно от трите процесни деяния е правилно квалифицирано от АНО. Следва да се отбележи във връзка с наведения в Жалбата на процесуалния представител довод относно нищожност на Констативен протокол № 09-02-110/27.03.2025 година, че евентуално допуснатите нарушения при изготвянето му не рефлектират върху законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП и не съставляват самостоятелно отменително основание. Следва да се съобрази и че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, поради което изготвянето на Констативен протокол или на друг акт извън посочените в чл. 36 от ЗАНН не е необходима процесуална предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и не е акт, обуславящ издаването на НП. Освен това той не подлежи на самостоятелна проверка за законосъобразност и правилност в настоящото производство, тъй като е индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), т.е. оспорването му в това производство е недопустимо; като Община Свиленград е имала възможност при несъгласие със задължителните предписания в посочения Констативен протокол да ги обжалва, което не е сторила, поради което за нея единствената възможност е да ги изпълни, което явно не е сторила. Отделно от това съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, Председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях съобразно правомощията си по закона и по Наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. От систематичното тълкуване на тази разпоредба следва, че органите на ДАМТН разполагат с контролни правомощия, включително правомощие да дават задължителни предписания във връзка с безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Именно във връзка с упражняването на този контрол са дадени и процесните предписания, насочени към осигуряване на функциониращо облекчително съоръжение за контролирано изпускане на водите. Наличието на правомощия на комисиите по чл. 138а от ЗВ, назначавани от Областния управител, не изключва компетентността на органите на ДАМТН. Двете хипотези уреждат различни по характер контролни механизми. Комисиите по чл. 138а извършват периодични проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите, докато органите на ДАМТН осъществяват текущ технически надзор върху язовирните стени и съоръженията към тях. Поради това не може да се приеме, че дадените от Инспекторите на ДАМТН предписания са издадени извън пределите на тяхната компетентност. Оттук следва, че не е налице твърдяната от Общината-жалбоподател нищожност на предписанията. След като предписанията са издадени от компетентни длъжностни лица в рамките на правомощията им по чл. 190а от ЗВ, то са породили валидни задължения за адресата си. Тяхното неизпълнение представлява административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, санкционирано по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. С оглед наведените възражения в Жалбата и в Писмената молба на процесуалния представител, касаещи неяснота относно място, дължимо поведение и т.н., следва да се посочи, че ясно е посочена датата на извършване на нарушенията, в какво се изразява всяко едно от тях, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършване на деянията. Мястото на извършване на административните нарушения също е ясно посочено в АУАН и НП и същото е в землищата на село Мезек и на село Сива река, които попадат в териториалния обхват на община Свиленград, област Хасково, където в поземлени имоти с идентификатори 47737.32.130, 66370.80.104 и 66370.80.107 се намира и процесният язовир, по отношение на който от страна на Община Свиленград не са били извършени необходимите действия, указани с ясни, конкретни и разбираеми по съдържание предписания на контролните органи на ДАМТН. Процесният обект - язовир, е индивидуализиран не само със землищата, където се намира, а е индивидуализиран и чрез номерата на имотите и Акта за публична общинска собственост, приложен в преписката. Тези допълнителни и безпротиворечиви данни в достатъчна степен способстват Община Свиленград да знае за кои нейни имоти става въпрос в АУАН и в НП, и тя може в пълна степен да организира защитата си, като предприема процесуални действия в насока оборване на фактическите констатации на наказващия орган. Като от предприетите действия не е оборена фактическата обстановка в НП. Действително в АУАН е посочено, че се проверява язовирната стена, а в НП – малка язовирна стена, както и в АУАН е посочено, че не може да се извърши обход и оглед, а в НП – че е установено нарушението след обход и оглед. Безспорно в НП и в АУАН следва да се опишат по идентичен начин всички обстоятелства по извършване на нарушението, следва да се наведат и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са нарушени, но допуснатото в случая не може да се определи за съществено нарушение, именно защото не води до ограничаване правото на защита на засегнатото лице – случая е важното, че е извършена проверка на место и са констатирани процесните нарушения. В подкрепа на изложеното е и разяснението, дадено по – горе в настоящото изложение и касаещо съответствието между „малък” язовир и „малка” язовирна стена; както и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, които установиха, че са започнали проверка, т.е. обход и оглед на процесния обект провирайки се между растителността, но тя е била толкова обрасла, че не са могли да извършат обход и оглед на самите воден и въздушен откоси, както и на короната. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на Общината-жалбоподател, наведено в Жалбата и касаещо преглед на документация, тъй като и в АУАН и в НП е посочено изрично, че е прегледана документацията, свързана с експлоатацията на процесния язовир, която документация е посочена изчерпателно в Констативните протоколи от дата 27.03.2025 година и от дата 24.09.2025 година, поради което не е необходимо да бъде описвана и в АУАН и в НП. С оглед изложеното, Съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 39, вр.чл. 190а, ал. 2 , вр.ал. 1, т. 3 от ЗВ , както правилно всяко едно от трите деяния е квалифицирано от АНО. Всяко едно от вменените нарушения е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено. Т.е. в случая правилно е приложена разпоредбата на чл. 18, предложение второ от ЗАНН. Съдът не възприема възражението, че предписанията били изпълнени през пролетта на 2025 година, но растителността отново се развила поради естествени биологични процеси, тъй като изрично в Констативния протокол от дата 27.03.2025 година е посочено, че в 7-дневен срок от изпълнението на дадените задължителни предписания, собственикът уведомява писмено контролните органи на ДАМТН. В случая предписанията са били дадени във връзка с безопасната техническа експлоатация на язовир, представляващ обект с висока обществена значимост. Изпълнението на подобни предписания предполага извършване на технически дейности, чието реално осъществяване може да бъде установено единствено чрез фактическа проверка на място от компетентните органи. След като няма подобно уведомяване, не може да се приеме, че предписанията са изпълнени като в тази насока е Писмо с вх.рег.№ 4814 от 03.06.2026 година. Идеята на подобно уведомяване е да бъде констатирано от контролните органи, че задължителното предписание, респ. задължителните предписания, е/са изпълнено/изпълнени и в случай, че в последствие възникне друга техническа неизправност/технически неизправности контролните органи да не я/ги приемат като неизпълнение на дадените предписания и да санкционират лицето, а да дадат нови предписания, респ. нов срок за изпълнението им. Ето поради тези съображения, служителите на ДАМТН нямат служебно задължение да проследят дали дадените указания са изпълнени. От друга страна дори и да се приеме, че липсата на уведомяване от задълженото лице не се приравнява на установяване на неизпълнението н а предписанията, то липсата на уведомление представлява индикация за евентуално им неизпълнение. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че доводите, свързани с това, че предписанията били изпълнени през пролетта на 2025 година, но растителността отново се развила поради естествени биологични процеси, са изцяло в сферата на предположенията и не се подкрепят от доказателствата по делото. В конкретния случай проверката е извършена точно 8 дни след изтичане на срока за изпълнение на предписанията, което представлява разумен период от време, в рамките на който контролните органи са упражнили своите правомощия. Отделно от това служителите на АНО в АУАН посочват че при проверката на дата 24.09.2025 година растителността е била многогодишна, т.е. не от няколко месеца. На следващо място факта, че определена сума е платена за механизирано почистване с верижен трактор не означава, че действително е извършено качествено и прецизно почистване. Съдът не възприема за вярно изложеното в Жалбата на процесуалния представител, че поради естествени биологични процеси растителността отново се е развила, тъй като свидетелите, извършили проверката на дата 24.09.2025 година – С. Д. и С. И. заявиха, че представителят на Община Свиленград, присъствал на проверката, не е заявил, че въздушният и водният откоси и короната са били почистени от храстовидната и дървесната растителност, т.е. че е налице изправно техническо състояние. Напротив явно проблемът с растителността съществува от месец Октомври 2024 година, тъй като в изготвения Протокол от 18.10.2024 година констатираният проблем е наличен, въпреки че този документ не е изготвен от служители на ДАМТН. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че дори в Анализ и Протокол за техническо състояние да е посочено че конкретен язовир е в изправно състояние, тези документи не са обвързващи за служителите на АНО, тъй като констатациите на служителите на АНО се правят след извършена проверка на место, което явно е показала, това което са отразили в Констативния протокол, което бе и установено по делото. Обстоятелството, че Общината няма финансови средства, за да извърши почистването на въздушния и водния откоси и на короната, т.е. дървесната и храстовидна растителност, в срок, е ирелевантно; тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 о т Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, а съгласно чл. 7 от посочената Наредба, собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по ЗВ и за осигуряване на безопасна експлоатация на язовирите. Предвид обстоятелството, че язовир „Петмезалча” е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност съгласно Протокол № 18 от 11.07.2024 година, ведно с Приложение № 1, за извършена класификация от Комисията по чл. 138а, ал. 3 от ЗВ, назначена със Заповед на Областния управител на област Хасково в изпълнение на чл. 141б от ЗВ, неговият собственик в лицето на Община Свиленград е задължен да го поддържа в изправно техническо състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на наводнения и други неблагоприятни вредни последици, пряко застрашаващи здравето и живота на гражданите и целостта на техническата инфраструктура. В този ред на мисли административнонаказателноотговорното лице е собственикът на язовира, а не дружеството - оператор на язовирната стена. Деянията са съставомерни от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на Община Свиленград, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянията. Т.е. отговорността за нарушенията на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова- Грозева). Т.е. от субективна страна административнонаказателната отговорност на юридическите лица е обективна такава и вината като субективен елемент не подлежи на установяване, както и не следва да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Процесните административни нарушения по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкриват характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не представляват такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да ги отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на мeтрологичен и технически контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните интереси на гражданите с цел осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Следва да се има предвид също, че обществените отношения, които се охраняват с посочената разпоредба от ЗВ са особено значими и неспазването й създава големи рискове за живота и здравето на хората, както и за имуществото им. Липсата на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган установява въз основа на доказателствата и характерните особености на конкретните случаи. Действително по делото не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършените нарушения, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушенията, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие неизпълнението на дадените на Община Свиленград предписания. Язовирът е класифициран с висока степен на потенциална опасност, поради което неизпълнението на предписанията създава реален риск от възникване на неблагоприятни последици. На следващо място нарушенията са формални по своя характер и не се отличават от останалите случаи от този вид, за да се приеме, че обществената им опасност е явно незначителна. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажни случаи на нарушения, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че са общоизвестни случаи, при които при преливане на язовири при рязко покачване на водата се достига до наводняване на населени места и дори до смъртни случаи, което подкрепя тезата за невъзможността в конкретния случай да се приложи разпоредбата, касаеща маловажност, тъй като Община Свиленград с бездействието си по отношение на процесния язовир поставя в реален риск намиращото се наблизо село Мезек, както и язовир „Порделата” със съоръженията към него и нивото на река Мезешка. В подкрена на изложеното е и фактът, че се касае за неизпълнение не на едно предписание по отношения на процесния язовир, а на три такива, което допълнително повишава обществената опасност на деянията. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал всяко едно от трите нарушения, коит о са осъществени от обективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗВ, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Както вече бе посочено предвиденото наказание по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ за юридическите лица е Имуществена санкция в размер от 1 000 лв. (511.29 евро) до 20 000 лв. (10 225.84 евро). Административното наказание за всяко едно от трети нарушения е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в минималния предвиден от закона такъв. Правна възможност за намаляне размера на наложените Имуществени санкции няма, поради което и наведеното в тази насока искане в Писмената молба на процесуалния представител е неоснователно. Налагането на минимални по размер наказания освен че изключва възможността за допълнително намаляне на санкция, но същевременно сочи, че наказанието е съобразено с принципа на съразмерност. Така наложените с обжалваното НП административни наказания , Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административните наказания – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите и юридическите лица. В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че наложените санкции не са несправедливи предвид посочената вече завишена обществена опасност на всяко едно от трите деяния, тъй като се касае за опазването на живота и здравето на хората и на околната среда, както и опазването на техническата инфраструктура. В изложения по-горе смисъл е и постановеното по идентичен случай Решение № 1732/29.04.2026 година по КАНД № 267/2026 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Антоанета Митрушева. По разноските: По делото се констатираха действително направени разноски от страна на Общината-жалбоподател в размер на 216 евро с ДДС (съобразно представените Договор за правна помощ, Списък на разноските, Фактура и Вносна бележка) и от страна на АНО – 66.47 евро, равняващи се на 130 лв. по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ, за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 66.47 евро (130 лв.). Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 66.47 евро, равняващи се на 130 лв. по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ до 97.15 евро, равняващи се на 190 лв. по официалния обменен валутен курс съгласно ЗВЕРБ. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в представяне на писмено доказателство и на Становище с мотиви по същество, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в производството по ЗАНН пред Районния съд страните могат да бъдат представлявани от пълномощници и имат право на разноски по реда на АПК (както вече бе посочено). Представителят на страната е лицето, което упражнява процесуалните права и изпълнява процесуалните задължения на страната. Пълномощникът черпи представителната си власт от волята на представлявания. Пълномощник за юридическо лице или орган в процеса, може да бъде лице, което отговаря на изискванията на чл. 32 от ГПК, а така освен адвокатите, то пълномощници могат да са и юрисконсултите или други служители при лицето с юридическо образование. Съществено изискване е процесуалният представител да се намира в трудови/служебни правоотношения с представлявания - в случая: административен орган, и да е изрично упълномощен да осъществява процесуално представителство в процеса. Характерът на правоотношението между представлявания и юрисконсулта/лицето с юридическо образование е неотносимо към правото на присъждане на разноски, а е достатъчно то да съществува валидно. Независимо от това дали процесуалният представител на страната е на длъжност юрисконсулт или на друга длъжност, след като той е осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно Пълномощно, издадено от представляващия страната, след като представителят притежава юридическо образование и правоспособност, страната има право на юрисконсултско възнаграждение. Стеснителното тълкуване би довело до неравнопоставеност на страните само въз основа на факта, че длъжността на процесуалния представител не е озаглавена като юрисконсулт, но са налични всички останали изисквания и съответствия за представителство пред Съда. В подкрепа на изложеното е и текста на чл. 63д от ЗАНН (нов, ДВ, брой 109/2020 година, в сила от 23.12.2021 година). В случая в Пълномощното е посочено изрично, че представляващият е лице с юридическо образование (юрист), както и е представено Удостоверение за правоспособност, поради ко е т о Съдът приема, че в полза на ДАМТН следва да се присъди възнаграждение, тъй като са били защитавани от служител с юридическо образование. В този ред на мисли възражението на процесуалния представител на Общината – жалбоподател за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски е неоснователно, тъй като разноските в полза на АНО се определят от Съда съгласно изричната разпоредба в тази насока на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. По отношение на Решението в частта за разноските АНО не мо же да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна. Искането на Общината-жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение с оглед изхода на делото. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4, вр.ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав