Решение № 784 от 7.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 9840/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение от 6.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 47849/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 29 състав, „БАЛКАН” АД- гр. София /ЕИК 111005252/ е осъдено да заплати на А. Н. Б. /ЕГН ••••••••••/ на основание чл.247а вр. чл.181, ал.1 ТЗ сумата 17 670 лева, представляваща дължим дивидент за 2016 г., съгласно решение на Общото събрание на акционерите в „Балкан” АД от 9.06.2017 г., ведно със законната лихва от 16.08.2019 г. до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 3 444.51 лева, представляваща лихва за забава върху дължимия за 2016 г. дивидент от 17670 лева за периода 10.09.2017 г.- 15.08.2019 г., а също и сумата 844.58 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Предявеният от А. Н. Б. срещу „Балкан” АД иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 460.37 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът А. Н. Б. е осъден да заплати на ответника „Балкан” АД сумата 1.46 лв.- разноски по делото. С определение от 26.05.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молба на ищеца А. Б. за изменение на цитираното решение в частта за разноските- чрез присъждането на разноски за платено адвокатско възнаграждение от 3 200 лв. Постъпила е въззивна жалба от „БАЛКАН” АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото. Въззиваемата страна А. Н. Б. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство. Подадена е и частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК от ищеца А. Н. Б., с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено определение за присъждане на претендираните разноски за първоинстанционното производство Ответникът по частната жалба „Балкан“ АД оспорва същата и моли да бъде постановено определение за отхвърлянето й като неоснователна. Предявени са искове с правно основание чл.247а вр. чл.181, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част. Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от А. Б. срещу „Балкан“ АД осъдителни искове по чл.247а ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за горепосочените суми като основателни и доказани- чл.272 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.247а, ал.1 ТЗ, дивиденти се изплащат, само ако според проверения и приет финансов отчет на съответната година чистата стойност на имуществото, намалена с дивидентите и лихвите, подлежащи на изплащане, е не по- малка от сумата на основния капитал на дружеството, плюс фонд "Резервен" и други фондове, които дружеството е длъжно да образува по закон или устав. Правото на дивидент на акционера има имуществен характер и е част от членственото му правоотношение с акционерното дружество. То се поражда и съществува едновременно с него и е една абстрактна потенциална възможност на икцеонера да получи част от реализираната от дружеството чиста печалба, т.е. представлява признато от закона /чл.181, ал.1, изр.2 ТЗ/ право на участие в разпределението й, съразмерно с броя на притежаваните акции. Абстрактната възможност се трансформира в конкретно субективно право на вземане, когато и доколкото в правната действителност се реализира сложният фактически състав, визиран в разпоредбата на чл.247а ТЗ, с чието възникване законът свързва пораждането на това притезание. Едва тогава то става изискуемо и ликвидно конкретно облигационно вземане, имащо насрещно кореспондиращо му задължение на акционерното дружество да изплати дължимата сума /в този смисъл Решение № 14 от 10.09.2012 г. по т.д.№ 667/ 2010 г. на ВКС, ІІ ТО/. В настоящия случай не е спорно по делото както наличието на право на дивидент за ищеца Б. за финансовата 2016 г., така и трансформирането на това право в ликвидно и изискуемо вземане в полза на акционера- ищец срещу ответното търговско дружество, в резултат на взетото от ОС на акционерите на 9.06.2017 г. решение за това. Съобразно посоченото в мотивите на представеното по делото Решение от 11.07.2017 г., постановено по т.д.№ 754/ 2015 г. на ОС- Пловдив /влязло в сила/, ищецът А. Б. е бил акционер в „Балкан“ АД и притежател на 1 203 броя налични акции от капитала му /чл.297 вр. чл.299, ал.1 ГПК/, за което е направено съответно вписване в Книга на акционерите на „Балкан“ АД, водена от „Централен депозитар“, водена преди дерегистрацията /отметка на корицата на книгата/, където е вписан под № 7 като притежател на 1 203 бр. поименни акции, което обстоятелство е отразено и в издадена от „Централен депозитар“ АД на 17.01.2014 г. депозитарна разписка /в препис/. Видно от представения като доказателство по делото препис- извлечение от Протокол от Общо събрание на акционерите на „Балкан“ АД, проведено на 09.06.2017 г., компетентният колективен орган на ответното дружество е взел решение за приемане предложението на Управителния съвет на същото за разпределение на печалбата за 2016 г., като 3 000 000 лева се разпределят като дивиденти на акционерите, а останалата част да се отнесе в неразпределена печалба. Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, дължимият на ищеца за 2016 г. дивидент, съответен на притежаваните от него 1 203 броя акции, е в размер на 18 754.77 лв. /1 203 х 15.59 лв./, като след приспадане на дължимия данък дивидент, внесен от ответното дружество в ТД на НАП през м.09.2017 г., дължимият на ищеца дивидент е определен на 17 816.43 лв. /1 203 х 14.81 лв./, която сума не е заплатена на ищеца. Дължимата върху тази сума за периода 10.09.2017 г.- 15.08.2019 г. /с начална дата- денят, следващ изтичането на законо-установения тримесечен срок по чл.247а, ал.5 ТЗ, и крайна дата- подаването на исковата молба/ законна лихва възлиза на общо 3 444.51 лв. Спорно по делото, предвид наведените във въззивната жалба на ответника и отговора на въззиваемата страна доводи, е обстоятелството дали наличието на запор върху притежаваните от ищеца Б. акции, наложен по изп. дело № 20167810400444 на ЧСИ Г. Д. със запорно съобщение от 8.06.2016 г. /за вземане на Г.А.Г. към ищеца/, препятства уважаването на осъдителния иск по чл.247а ТЗ, предявен по настоящото дело. Изпълнително дело № 20167810400444 на ЧСИ Г. Д.- с рег.№ 781 на КЧСИ, е образувано през 2016 г. за принудителното събиране на суми по издадени в полза на „Балкан“ АД /взискател/ срещу А. Н. Б. /длъжник/ два изпълнителни листа- по гр.д.№ 3147/ 2012 г. на ОС- Пловдив, и по гр.д.№ 3471/ 2014 г. на АС- Пловдив, както следва: 55 328.28 лева- главница, ведно със законната лихва от 12.10.2012 г.; 1487.87 лева- лихва; 75.93 лева- обезщетение за забава; 4 517.29 лева- съдебни разноски, и 5 603.42 лева- такси. Със запорно съобщение от 8.06.2016 г. /л.28 от делото на СРС/ по изп. дело № 20167810400444, връчено на „Балкан“ АД на същата дата- 8.06.2016 г., е наложен запор върху притежаваните от ищеца Б. 1 203 броя налични поименни акции от капитала на „Балкан“ АД за обезпечаване на горепосочените вземания. На 26.04.2017 г. по изп. дело № 20167810400444 е изпратено второ запорно съобщение до „Балкан“ АД /л.30 от делото на СРС/, с което на основание чл.450, ал.3, чл.507 и чл.508 ГПК е наложен „запор върху вземането на ищеца към ответното дружество, което произтича от обстоятелството, че Б. е собственик на 1 203 броя акции, за които му се дължи дивидент“. Забранено е на ответника изплащане на запорираните до посочения размер суми на длъжника и му е наредено да преведе сумите по запора по посочената в съобщението сметка на ЧСИ. Няма данни и доказателства това разпореждане на ЧСИ да е изпълнено от „Балкан“ АД и процесната сума- дивидент на ищеца за 2016 г., да е преведена по съответната сметка на ЧСИ. В приложено по делото удостоверение от 19.10.2020 г. на ЧСИ Г. Н. /л.54 от делото на СРС/ е посочено, че по молба на Г. А. Н. /взискател/ има образувано изп. дело № 20189230400115 на ЧСИ Г. Н.- с рег.№ 923 на КЧСИ, за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 21.03.2015 г., издаден по гр.д.№ 3147/ 2012 г. на ОС- Пловдив, и изпълнителен лист от 26.05.2016 г., издаден по гр.д.№ 3471/ 2014 г. на АС- Пловдив, като задължението на длъжника по изпълнителното дело към 20.10.2020 г. е в общ размер на 67 299.69 лв. /главница, законна лихва и такси по ТТРЗЧСИ/; „останалата несъбрана сума по вземането на взискателя Г. Г.ев /посочена по- горе/ е по вземането му съгласно образувано изп. дело № 20189230400115 /на ЧСИ Г. Н.- с рег.№ 923 на КЧСИ/- въз основа на изпълнителен лист от 26.05.2016 г., издаден по гр.д.№ 3471/ 2014 г. на АС- Пловдив, останала за събиране след разпределение на суми по изпълнителното дело“. В издадено по същото изп. дело на 19.10.2020 г. удостоверение /л.55 от делото на СРС/ е посочено, че „Балкан“ АД е присъединен взискател с подадена молба и изпълнителен лист от 27.05.2019 г., издаден по т.д.№ 765/ 2014 г. на ОС- Пловдив, както и образувано изп. дело № 2019923 0400161 /по молба на „Балкан“ АД и изпълнителен лист от 25.01.2018 г., издаден по т.д.№ 765/ 2014 г. на ОС- Пловдив/, присъединено към горепосоченото изп. дело, като задължението на длъжника по изп. дело към 20.10.2020 г. е в общ размер на 124 501.93 лв. /главница, законна лихва и такси по ТТРЗЧСИ/; „останалата несъбрана сума по вземането на взискателя „Балкан“ АД /посочена по- горе/ е по вземането му съгласно образувано изп. дело № 20199230400161 /въз основа на изпълнителен лист от 25.01.2018 г., издаден по т.д.№ 765/ 2014 г. на ОС- Пловдив и в.т.д.№ 349/ 2017 г. на АС- Пловдив/ присъединено към изп. дело № 20189230400 115, останала да се дължи след разпределение на суми по изпълнителното дело“. В издадено на 15.07.2021 г. от ЧСИ Г. Н. удостоверение /л.81 от делото на СРС/ е посочено, че задължението по изпълнително дело № 20189230400115 на ЧСИ Г. Н.- с рег.№ 923 на КЧСИ, към взискателя „Балкан“ АД към дата 29.07.2021 г. е в размер на 52 913.87 лв. общо /главница, законна лихва и такси по ТТРЗЧСИ/. С постановление за възлагане от 27.01.2019 г., издадено по изп. дело № 20189230400115 на ЧСИ Г. Н., влязло в сила на 12.02.2020 г. /според направеното върху документа отбелязване/, в резултат на проведена публична продан на купувача Г.А.Г. /взискател по изпълнението/ са възложени следните налични ценни книжа: поименна акция № 000228, емисия ВG11ВАМОАТ10, издадена на 14.12.2018 г., удостоверяваща собствеността на 1203 поименни акции с номинална стойност по 2 лева всяка, съставляващи 0.3 % процента от регистрирания капитал на „Балкан“ АД- гр. София /ЕИК 111005252/, за което е заплатена покупна цена от 96 350 лв. По делото са представени доказателства и за образувано по молба на „Балкан“ АД /взискател/ от 6.06.2019 г. изпълнително дело № 2019923 0400161 на ЧСИ Г. Н.- с рег.№ 923 на КЧСИ, за принудителното събиране на вземания по изпълнителен лист от 25.01.2018 г., издаден по т.д.№ 765/ 2014 г. на ОС- Пловдив, в общ размер на 98 104.44 лв., ведно със законната лихва от 31.10.2014 г. до окончателното й изплащане. Според представеното във въззивното производство писмено доказателство, допуснато при условията на чл.266, ал.3 ГПК, изпълнително дело № 20189230400115 на ЧСИ Г. Н.- с рег.№ 923 на КЧСИ, образувано срещу длъжника А. Б., е приключено с разпореждане на ЧСИ от 17.03.2022 г., при направена констатация, че сумата по изпълнителното дело е събрана изцяло и изплатена по банкова сметка на взискателя „Балкан“ АД и Г.А.Г., като няма други присъединени кредитори. Според наличните по делото данни Г. Г.ев е встъпил в изпълнителното производство като цесионер по сключен с взискателя „Балкан“ АД договор за прехвърляне на вземане от 30.06.2016 г. /л.32 от делото на СРС/. Съвкупната преценка на събраните в процеса доказателства /писмени доказателства и експертно заключение/ обосновава извод на въззивния съд, че визираните в нормата на чл.247а ТЗ материално- правни предпоставки за уважаване на предявения по делото иск в случая са налице: изтекла е финансовата 2016 г., приети са ГФО и балансът на дружеството, Общото събрание на акционерите в ответното акционерно дружество е взело решение за разпределяне на част от реализираната през 2016 г. печалба като дивидент- според взетото на 9.06.2017 г. решение част от печалбата за 2016 г.- в размер на 3 000 000 лева, следвало да бъде разпределена като дивиденти на акционерите, а останалата част да бъде отнесена в неразпределена печалба. Възникнало е следователно облигационното право на ищеца- като акционер да получи дивидент въз основа решението на Общото събрание на акционерите от 9.06.2017 г. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди цитираното решение на ОС на акционерите да е било отменено по реда на чл.74 ТЗ или с последващо решение на ОС. Неоснователни са доводите на въззивника- ответник, че наложените по горепосоченото изпълнително дело запори върху притежаваните от ищеца акции и върху вземанията му към ответното дружество за процесния дивидент обуславят неоснователност на иска. Доказателства ответното дружество- в качеството на трето задължено лице да е изпълнило наложения от съдебния изпълнител запор и да е превело по негова сметка вземането на ищеца за дивидент за процесната 2016 година по делото не са представени. Независимо от предвиденото в нормата на чл.515, ал.2 ГПК, според която запорът обхваща всички имуществени права по ценната книга /в случая правото на дивидент за притежаваните акции/, запорът върху вземането на ищеца за дивидент за 2016 г. не е пречка за уважаване на иска, тъй като наличието на запор върху това вземане не погасява правото му да получи дивидент за процесната година от ответното дружество. Дали исковата сума ще бъде получена от ищеца или с присъдената сума ще бъде погасено задължението му по изпълнителното дело, по което е наложен запорът, е обстоятелство, ирелевантно за основателността на иска. В случая от страна на въззивника- ответник не са направени твърдения, нито са представени подкрепящи ги доказателства, посоченият по- горе запор от 26.04.2017 г. по изп. дело № 20167810400444 да е бил изпълнен от страна на ответника „Балкан“ АД и по сметка на ЧСИ да е била преведена сумата 17 670 лв., присъдена по настоящото дело като дължим на ищеца Б. дивидент за 2016 г. Придобиването на притежаваните от него акции от капитала на дружеството чрез изпълнителния способ- публична продан, от взискателя по изп. дело Г. Г.ев, легитимиращ се с възлагателно постановление от 27.01.2019 г., издадено по изп. дело № 20189230400115 на ЧСИ Г. Н., влязло в сила на 12.02.2020 г., не рефлектира върху горния извод, тъй като едва след 12.02.2020 г. за последния е възникнало абстрактното имуществено право да получава дивиденти при разпределение печалбата на ответното акционерно дружество занапред. Настъпилата промяна в собствеността на посочените налични ценни книжа не лишава бившия им притежател от правото да получи дивидента- като изискуемо и ликвидно вземане, за финансовата 2016 г., възлизащ на 17 670 лв. според събраните по делото доказателства. Същевременно, доколкото изпълнителните действия по изп. дело № 20167810400444 са продължени по изп. дело № 20189230400115 по описа на ЧСИ Г. Н., което е приключено с постановление на ЧСИ от 17.03.2022 г. /чл.433, ал.2 ГПК/, наложените по същото запори, включая запорът върху определения на Б. за 2016 г. дивидент- предмет на иска по чл.247а ТЗ, следва да са вдигнати служебно незабавно от ЧСИ- съгласно чл.433, ал.3 ГПК, като при зачитането на това релевантно обстоятелство съобразно чл.235, ал.3 ГПК се налага извод, че такова ограничение в правата на ищеца към настоящия момент липсва. Предвид горното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че исковете по чл.247а ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД като основателни и доказани следва да бъдат уважени за сумата 17 670 лева, представляваща дължим дивидент за 2016 г. /главница/, и за сумата 3 444.51 лв.- мораторна лихва за периода 10.09.2017 г.- 15.08.2019 г. Наведените в жалбата на ответника доводи касателно неприетото от СРС в о.с.з. на 6.10.2021 г. възражение за съдебно прихващане не подлежат на разглеждане от настоящия въззивен съд, тъй като излизат извън обхвата на осъществяваната по делото инстанционна проверка на постановеното на 6.01.2022 г. първоинстанционно решение. При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответника доводи постановеното от СРС решение, което е правилно в обжалваната част, следва да бъде потвърдено. Неоснователна е и частната жалба на ищеца А. Б. срещу определението по чл.248 ГПК. Правилно е прието в обжалваното определение, че представянето едва с молбата по чл.248 ЕПК на документ- копие от договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащането на адвокатски хонорар за осъществено в производството процесуално представителство, е несвоевременно, тъй като искания за присъждането на разноски и представяне на доказателства за извършването им следва да се ценят само, ако са направени и представени до приключване на устните състезания по делото /в този смисъл Определение № 17 от 11.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 6306/ 2015 г. на ВКС, III ГО./. Крайният срок, до който могат да бъдат представени доказателства за извършването на претендирани разноски, е приключването на устните състезания, в който момент по първо-инстанционното дело ищецът е представил единствено списък по чл.80 ГПК. Тъй като в първоинстанционното производство изобщо не е представен писмен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Й. С.- Ф., включително договор за правна защита и съдействие, съдържащ разписка за плащане на договореното адвокатско възнаграждение от клиента на адвоката, а наличието на пълномощно по делото не изпълнява изискването за доказване размера на договореното съобразно чл.36, ал.2 ЗАдв адвокатско възнаграждение, налага се извод, че претендираните от ищеца разноски не са надлежно документирани по смисъла на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/ 2012 г на ВКС, ОСГТК- т.1, и не следва и да му бъдат присъдени по реда на чл.248 ГПК. Обжалваното определение по чл.248 ГПК, което е правилно, следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 2 300.31 лв.- разноски за платено за въззивното производство адвокатско възнаграждение, чийто размер е редуциран до минималния дължим съгласно Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, по възражението на насрещната страна за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД