Решение № 3603 от 23.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2152/2025 г.

04г07м10д

С Разпореждане № ••••/17.04.2025г. на ръководителя на „ПО“ при ТП - Варна на НОИ е прието, че към датата на инвалидизиране – 09.05.2024г., жалбоподателят има придобит осигурителен стаж 04год 07мес 09дни, от които действителен стаж 03год 06мес 20дни и няма право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, т.к.: не отговаря на условията на чл.74, ал.1, т.4 КСО – при изискуем минимум 5 години осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, от които една трета действителен стаж, има 04год 07мес 09 дни; не отговаря на условията на чл.90а КСО за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност – няма определени повече от 71 % ТНР. По изложените съображения на основание чл.74, ал.1, т.4 и чл.90а КСО, на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Разпореждането е обжалвано с жалба вх.№ 2140-03-236#1/22.07.2025г. пред Директора на ТП - Варна на НОИ, който с Решение № 2153-03-159/22.08.2025г. отхвърлил жалбата като неоснователна. За да отхвърли жалбата директорът на ТП - Варна на НОИ приел, че от представените от жалбоподателя удостоверения, издадени от Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Държавен военноисторически архив“, се установява, че: в периода от 02.10.1976г. до 12.09.1977г. жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, с продължителност 11мес и 11дни; в периода от 13.09.1977г. до 25.08.1979г. е учил и завършил ССВМУ „Антон Иванов“, специалност „свързист“; в периода от 26.08.1979г. до 31.01.1981г., е служил в Българската армия на щатна длъжност. Въз основа на данните от предоставената на НОИ от Министъра на отбраната Справка за сроковете на наборната военна служба за периода от 15.06.1940г. до момента е прието, че на основание § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, вр. чл.81 от ППЗП , времето на обучение в ССВМУ „Антон Иванов“ е допълнило периода на наборната военна служба с още 01год и 19дни за достигане срока на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство – 2 години. По изложените съображения е прието, че пенсионният орган правилно е постановил отказ за отпускане на лична пенсия за инвалидност на жалбоподателя.

Решение № 2153-03-159/22.08.2025г. е съобщено на жалбоподателя по пощата с ИД PS 9000 94PVKX 4 на 02.09.2025г.

В хода на съдебното производство по искане на страните и служебно от съда, са събрани нови писмени доказателства, съхранявани в Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Държавен военноисторически архив“ и Министерство на отбраната, а именно заверени копия от: Справка вх.№ 33-03-96/21.08.2003г. за сроковете на наборната военна служба за периода от 15.06.1940г. /л.38/ - цитирана в отговора на ответника и в Решение № 2153-03-159/22.08.2025г.; Заповед № 0270/02.09.1959г. на министъра на Народната отбрана; Заповед № ОХ-468/16.12.1996г. на министъра на отбраната на Република България; Заповед № 0352/02.10.1976г. на командира на 11 бригада охрана на воден район за явяване на новобранци от набор 1957г. – в частта за Е. В. Я.; Заповед № 0305/08.11.1976г. на командира на поделение 20130 относно назначаване и преназначаване на матроския състав; Заповед № 0253/13.09.1977г. на началника на Средно старшинско военноморско училище „Антон Иванов“ за приемане на школници; Главна книга за курсантите, випуск 1977г. на Средно старшинско военноморско училище „Антон Иванов“ с данни за обучението на Е. Я.; Разпореждане № 0068/10.11.1982г. на началника на Генералния щаб; Заповед № 0038/04.02.1966г. на министъра на народната отбрана; Списък на щатните длъжности на войниците, матросите, сержантите (старшините) от всички видове и родове войски от Българската народна армия по военноотчетни специалности, в сила от 1 април 1966г. до отмяната с Разпореждане № 0068/1982г.; Заповед № М-023/27.09.1979г. на командващия Военноморския флот; Заповед № 149/01.04.2009г. на Началника на Генералния щаб на Българската армия; Сравнителна таблица на военноотчетните специалности.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.118, ал.1 АПК (Решение № 2153-03-159/22.08.2025г. е съобщено на жалбоподателя по пощата, с ИД PS 9000 94PVKX 4 на 02.09.2025г., а жалбата до съда е подадена на 15.09.2025г.) и срещу годен за обжалване акт – решение по чл.117, ал.1, т.2, буква а) КСО, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, вр. чл.118, ал.3 КСО, съдът приема, че обжалваното Решение № 2153-03-159/22.08.2025г. е издадено от компетентен орган – директора на ТП – Варна на НОИ, в чиито правомощия съгласно чл.117, ал.1, т.2, буква „а“ от КСО е произнасянето по жалби срещу разпореждания за отказ за отпускане на пенсии. Потвърденото с обжалваното решение разпореждане за отказ също е постановено от материално и териториално компетентен орган по чл.98, ал.1, вр. чл.74, ал.1, т.4 КСО – ръководителят на „ПО“ при ТП - Варна на НОИ. Обжалваното решение е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото е мотивирано и съдържа ясно, и точно изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е прието, че заявителят не отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1, т.4 КСО, както и на условията за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност по чл.90а КСО.

Обжалваното Решение № 2153-03-159/22.08.2025г. на директора на ТП - Варна на НОИ, както и потвърденото с него Разпореждане № •••/17.04.2025г. на ръководителя на „ПО“ при ТП - Варна на НОИ, са постановени при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.71 КСО, лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време. Пенсията за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане (чл.72 КСО). Правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането (чл.73, ал.1, изр.1 КСО). Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността (чл.73, ал.2 КСО), а на лицата, навършили възрастта по чл.68, ал.1, пенсиите за инвалидност се отпускат пожизнено (чл.73, ал.3 КСО).

Съгласно чл.74, ал.1, т.4 КСО, осигурените над 30-годишна възраст, придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането – 5 години. Една трета от осигурителния стаж трябва да е действителен (чл.74, ал.2 КСО).

Съгласно § 1, ал.1, т.12 ДР на КСО, „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 71 на сто или повече, на които не е отпусната друга пенсия, вкл. от друга държава (чл.90а, ал.1 КСО).

Съгласно чл.9, ал.7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, като за този период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.

Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Според ал.2 на с.р., когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието им.

Съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

В процесния период е бил в сила Правилник за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП/ (утвърден с ПМС № 3/15.01.1958г., обн., изм., ДВ, бр.5/17.01.1958г. и отм. ДВ, бр.21/17.03.2000г., в сила от 01.01.2000г.), в който зачитането на трудов стаж е уредено в Дял VІІІ „Зачитане на трудов стаж”. Съгласно чл.81, изр.1 ППЗП , в действащата към процесния период редакция към ДВ, бр.102/1967г., зачита се за трудов стаж от ІІІ категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.

В периода от 14.02.1958г. до 27.02.1996г. военната служба е регулирана от разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /ЗВВСНРБ/ . Съгласно чл.9 ЗВВСНРБ , военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни.

По отношение на редовната военна служба в ЗВВСНРБ е предвидено, че на такава подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски (чл.21 ЗВВСНРБ отм.). Съгласно чл.24 ЗВВСНРБ , изм., ДВ, бр.58/1959г., срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години; за завършилите висше образование - една година, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана - три години.

С Указ № 117 от 31.07.1971г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища, издаден от Председателя на Държавния съвет на Народна република България, обн., ДВ, бр.63/10.08.1971г., е предвидено Министерството на народната отбрана да може да открива сержантски (старшински) средни военни училища, в които се приемат младежи, завършили осми клас, не по-възрастни от 16 навършени години и младежи със средно образование, не по-възрастни от 21 навършени години (чл.1, ал.4). Съгласно чл.2 от Указ № 117, на завършилите курса на сержантските (старшинските) училища се признава: а) гражданско средно образование в съответствие с утвърдените учебни планове; б) отбита редовна военна служба. Съгласно чл.3, ал.1 от Указ № 117, обучаващите се в сержантските (старшинските) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията.

За целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на чл.81 от ППЗП се зачита времето прекарано в редовна военна служба, т.е. периодът от 18 годишна възраст, когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба до момента на уволнението им. Обучаващите се в сержантските (старшинските) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията (чл.3 от Указ № 117/31.07.1971г.). На завършилите се признава отбита редовна военна служба (чл.2, буква б) от Указ № 117).

С изменението на чл.81 от ППЗП с § 42 от Постановление № 218 на МС от 29.08.1996г. (ДВ, бр.76 от 1996г.), извършено във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) – ДВ, бр. 112 от 1995г., в сила от 27.02.1996г., отм. ДВ, бр.35 от 2009г., в сила от 12.05.2009г., с който военната служба е разделена на кадрова и наборна, е предвидено зачитането за трудов стаж при пенсиониране и на периоди от обучението на курсанти и школници като приравнени на наборната служба, и след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство.

Между страните не се спори, че в периода 02.10.1976г. до 12.09.1977г. жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, както и че в периода от 13.09.1977г. до 25.08.1979г. е учил и завършил Средно старшинско военноморско училище „Антон Иванов“, специалност „свързист“. В този смисъл са както приложените по пенсионната преписка удостоверения от 03.10.2024г. и 21.06.2024г., издадени от Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Военноисторически архив“ – гр.Велико Търново, така и отговорите по делото от Военно окръжие I-ва степен Варна рег. № ЗНК-91/26.01.2026г. (представен със С.д. № 2031/02.02.2026г.) и С.д. № 3415/19.02.2026г. В периода от 26.08.1979г. до 31.01.1981г. (1год 5 мес и 5дни) жалбоподателят е бил на военна служба във Военно формирование 26800 като „старши радиомайстор“, като този период изцяло му е признат за осигурителен стаж.

Спорът между страните е формиран по въпросите какъв е бил срокът на наборна военна служба за войските, в които жалбоподателят е отбивал служба, съответно с колко от времето на обучение в ССВМУ „Антон Иванов“ в периода 13.09.1977г. – 25.08.1979г. следва да се допълни периода на наборната военна служба за съответния вид и род войски?

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че както ръководителят на ПО, така и директорът на ТП – Варна на НОИ неправилно въз основа на Справка вх.№ 33-03-96/21.08.2003г. за сроковете на наборната военна служба са приели, че срокът на наборна военна служба на жалбоподателя е бил 2 години. Видно от раздел IX на цитираната справка, за периода 25.07.1959г. до 29.05.1989г., срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски и трудовата повинност е 2 години, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана – 3 години. В справката е цитирана Заповед МЗ № 0270/02.09.1959г. на министъра на народната отбрана, според която за Военноморския флот – за посочените военноотчетни специалности, срокът на редовната военна служба е три години.

Заповед МЗ № 0270/02.09.1959г. на министъра на народната отбрана е представена по делото от Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Държавен военноисторически архив“ с писмо С.д. № 20907/10.12.2025г. и е приета като доказателство по делото /л.53-55/. Видно от т.2 на тази заповед, сержантите, старшините, войниците и матросите от поделенията на военноморския флот, без назначените на изброените по-долу длъжности и специалности, изслужват срока на наборната си военна служба три години, а сержантите, старшините, войниците и матросите, назначени на длъжности и специалности посочени по-долу да изслужват срока на редовната военна служба в срок от две години, а именно: стрелци (ВОС 1); картечари (ВОС 1); автоматчици (ВОС 1); шофьори (ВОС 32 и 35); мотоциклетисти (ВОС 46); телефонисти (ВОС 55, 69 и 70); линейни надзорници (ВОС 60); кабелчици (ВОС 68); експедитори (ВОС 71 и 140); водачи на кучета (ВОС 72); химици (ВОС 103 и 106); младши тилови специалисти (ВОС 141, 142, 143, 144, 145 и 146); санитарни специалисти (ВОС 138); оръжейни специалисти (ВОС 126, 132, 249 и 252); кинооператори (ВОС 128); оксиженисти (ВОС 251); пожарникари (ВОС 149); котелни машинисти (ВОС 242); всички специалности от бреговата артилерия и сапьорните поделения на ВМФ.

Видно от Заповед № 0352/02.10.1976г. на командира на 11-та бригада охрана на воден район за явяване на новобранци от набор 1957г. /л.90/, жалбоподателят Е. В. Я. се е явил в бригадата в изпълнение на Разпореждане № 0016/19.08.1976г. на началник щаб ВМС, поделение 20130 (част от състава на Военноморския флот съгласно писмо С.д. № 3519/20.02.2026г., л.88), 4-та рота. В колона № 5 от заповедта е посочено, че срокът на служба на Я. е 3 години. Видно от Заповед № 0305/08.11.1976г. на командира на поделение 20130 относно назначаване и преназначаване на матроския състав /л.91/, срокът на наборната военна служба на Я. е 3-години, като същият е изпълнявал длъжност на подводна лодка 11 – химически инструктор.

С писмо С.д. № 4510/05.03.2025г. от Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Държавен военноисторически архив“ е представен и по делото е приет Списък на щатните длъжности на войниците, матросите, сержантите (старшините) от всички видове и родове войски на БНА по военноотчетни специалности /л.137/, видно от който химическите инструктори от всички видове войски са ВОС (военноотчетна специалност) 183, т.е. заеманата от жалбоподателя ВОС по време на наборната му военна служба не попада в посочените в т.2 от Заповед № 0270/02.09.1959г. ВОС от Военноморските сили, за които е предвиден срок на военна служба 2 години.

При така установените факти, безспорно следва да се приеме, че срокът на отбиваната от жалбоподателя наборна военна служба във Военноморските сили е 3 години, а не 2 години, както са приели ръководителят на ПО при ТП – Варна на НОИ и директорът на ТП – Варна на НОИ. На основание § 9, ал.1 ПЗР на КСО и чл.81 от ППЗП , времето на обучение на жалбоподателя в ССВМУ „Антон Иванов“ следва да допълни периода на наборната военна служба за достигане на срока на наборна военна служба за военноморските сили - 3 години. По изложените съображения неправилно за периода на обучение от 13.09.1977г. до 25.08.1979г. (общо 01год 11мес 12дни) за осигурителен стаж са признати само 01год 00мес 19дни – до достигане срока на наборна военна служба 2 години. В периода от 02.10.1976г. до 25.08.1979г., осигурителният стаж на жалбоподателя е 2год 10мес 23дни - т.е под 3 години, поради което следва да бъде зачетен изцяло.

Обжалваното решение на директора на ТП-Варна на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ПО при ТП-Варна на НОИ следва да се отменят, а преписката да се върне на ръководител „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като се съобрази, че срокът на наборната военна служба, отбивана от жалбоподателя е 3 години, след което да се направи нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, при условията на чл.74 КСО.

При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 ГПК се претендират общо в размер на 510,00лв., от които 10лв. за държавна такса и 500,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от договор за правна защита и съдействие серия Б № 0000437538/12.09.2025г. е изплатено изцяло в брой. Съобразно правилата по чл.11, ал.2, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 5,11 евро за държавна такса и 255,65 евро за адвокатско възнаграждение, общо – 260,76 евро (двеста и шестдесет евро и седемдесет и шест цента).

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав