Решение № 3873 от 28.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6658/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение от 16.02.2023г., постановено по гр.д. № 25633/2021г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, е отхвърлен предявеният от “Н. +” ЕООД срещу “С.С.Р.” ЕАД иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 225 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от неправомерни действия на служители на ответника, които издали документ и видеозапис с невярно съдържание, като същевременно в устна форма въвели в заблуждение купувача Л.Г., в резултат на което сключената между последния и ищеца сделка била развалена и ищецът претърпял вреда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “Н. +” ЕООД, в която са релевирани оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушения на материалния закон. Конкретно се поддържа неправилност на извършения анализ на събраните по делото доказателства. Сочи се, че необосновано съдът е приел, че показанията на свид. Л.Г., съгласно които служители на ответника му казали, че автомобилът е със сериозен челен удар, не намирали опора в доказателствения материал. В случая решаващият орган следвало да съобрази вероятната заинтересованост на свидетелите, доведени от ответника, които са служители на дружеството. Не било взето предвид, че тези свидетели изключително детайлно разказват за процесния случай, което било индикация, че същите са били предварително подготовени за процесното заседание в насока какви точно обстоятелства следва да изяснят пред съда. Наведеното твърдение, че служителите на ответника са заявили на купувача, че автомобилът е претърпял сериозен челен удар, се установявали освен от показанията на свид. Г., така и от други косвени доказателства, от които е видно, че купувачът е бил информиран за множество увреждания в предната част на автомобила, както и че последният е бил “тотална щета”. В тази връзка се оспорва приетото от съда, че е без значение обстоятелството дали роговете на процесния автомобил са били пребоядисани или не. Напротив, тези твърдения на служителите на сервиза следвало да се приемат като твърдения за увреждане на МПС вследствие на удар. Навежда доводи, че при преценка на свидетелските показания на свидетелите на ответника – И.Т. и А.К., съдът напълно е игнорирал обстоятелството, че изясненото от тях обстоятелство относно пребоядисването на предните рогове, се опровергава от заключението на автотехническата експертиза. Във въззивната жалба са изложени съображения, че показанията на свид. Г. не са опровергани от други доказателства, а същевременно от показанията на другите свидетели се установява, че те са убедили купувача, че предните рогове на автомобила са били прясно пребоядисани, което е било в резултат на силен челен удар и деформации по тях, за да се прикрият следите от удара. Именно поради тези неверни представи свид. Г. е развалил предварителния договор за продажба на автомобила, а ищецът е претърпял вреда в размер на 9 225 лева – платения двоен размер на капарото и разходите за извършения оглед. По тези съображения счита, че по делото е установен по несъмнен начин фактическия състав на съдебно предявеното вземане, поради което прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което претенцията да се уважи в пълен размер. Насрещната страна “С.С.Р.” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми, поради което прави искане същото да бъде потвърдено. Навежда доводи, че свидетелите Т. и К. са дали ясни, подробни и непротиворечиви показания, като са възпроизвели собствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства. Служителите, извършили процесния оглед на автомобила, констатирали редица недостатъци, които са обективирали в писмен вид и са направили видеозапис, като са запознали добросъвестно купувача с резултатите от огледа. Ето защо счита, че не са налице предпоставки за игнориране на тези доказателства, както неправилно поддържа въззивникът. Напротив, показанията на свид. Г. били изолирани и не се подкрепяли от други доказателства, поради което правилно първоинстанционният съд не ги е кредитирал. Нещо повече, сочи, че ищецът не е въвел в предмета на спора твърдения, че процесният предварителен договор бил развален само поради това, че купувачът узнал за пребоядисване на роговете на автомобила, от което да е направил извод, че същите са деформирани в резултат на сериозен челен удар. Освен това поддържа, че по делото не е доказана причинно- следствена връзка между поведението на служители на ответното дружество и претърпените вреди. По силата на предварителния договор ищецът се задължил да отговаря ако купувачът установи недостатъци на процесното МПС. Ако продавачът счита, че такива недостатъци не са съществували при изпитването и прегледа на автомобила, то ищецът е следвало да насочи претенцията си към купувача. Въззиваемото дружество сочи, че на същото МПС бил извършен преглед преди процесния такъв, при който негови служители са информирали въззивника, че съгласно информацията в единната дигитална система на Мерцедес-Бенц автомобилът е записан като “тотална щета”, т.е. към датата на сключване на предварителния договор ищецът е знаел, че МПС е с недостатъци и развалянето на договора няма връзка и не е в резултат на противоправно поведение на служители на “С.С.Р.” ЕАД. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото приема следното: По делото не е спорно обстоятелството, че на 07.02.2021г. между “Н. +” ЕООД и Л.И. Г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС марка „Мерцедес“, модел модел „GLC-300 4MATIC”, с шаси № WDCOG4KB3HV003890, с дата на първа регистрация – 21.06.2017г., с рег. № 302М249, без съществени външни забележки, срещу сумата от 59 000 лева. Посочено е, че с подписване на настоящия договор купувачът предава в брой на продава сума в размер на 9 000 лева – капаро. Продавачът е дал гаранции, че гореописаният автомобил няма съществени недостатъци като повреди на скоростна кутия, повреди на двигателя, деформации от тежки удари по шасито, двигателния отсек или отсека на скоростната кутия, скъпоотстраними повреди на компютърно-електронната система на автомобила и др. Страните уговорили, че купувачът има право да изпита гореописания автомобил, както и да го прегледа в автосервиз по негово желание и за негова сметка. В случай, че купувачът установи при изпитването и прегледа съществени недостатъци на автомобила, като повреди на скоростна кутия, повреди на двигателя, деформации от тежки удари по шасито, двигателния отсек или отсека на скоростната кутия, скъпоотстраними повреди на компютърно-електронната систева на автомобила и др., последният има право да развали договора, да иска връщане на даденото капаро в двоен размер, като задържи автомобила докато не му бъде върнато даденото капаро в двоен размер, както и има право да му бъдат възстановени и сторените разходи за изпитване и преглед на автомобила. На 08.02.2021г. купувачът Л.Г. предал автомобила в сервиз “С.С.Р.” ЕАД за извършване на услугата „пълен преглед преди закупуване“ на процесния автомобил. Прегледът бил извършен от Л.К.. Изготвена била сервизна поръчка № 17020703/08.02.2021г. и протокол за преглед на употребяван автомобил от 08.02.2021г., в които било описано констатираното състояние на МПС и съответните увреждания и недостатъци на същото, както следва: Счупена капачка на изофикс отзад ляво; Грешка в ДВГ~ допълнителна диагностика; Неоригинална предна броня; Лепена голяма емблема отпред (разтечено лепило); Грешка е мултифункционална камера отпред (допълнителна диагностика); Прясно боядисвани рогове; Различни нюанси на боята (преден капак, десен калник отпред); Предна дясна и задна дясна врати хлътнали и нагоре; Надран хром предна лява врата отвътре; Драскотини и следи от боядисване двете колони отпред; Различен ДОТ на всяка гума; Заден ляв панел – боядисван; Шум в ремък и ролки; Шум от преден диференциал (допълнителна диагностика); Счупени кори под автомобила; Неравномерно износване на предна дясна гума; Масло в ДВГ на максимум; Спирачна течност за смяна; Липсва щора в багажника, таиерфит, компресор и аптечка; Антифриз -25градуса, на ниво; Следи от демонтаж и монтаж болтове на преден капак; Смачкани топлинни щитове под автомобила; Счупени покривни L+R кори под автомобила; Предни чистачки мажат; Петна по седалки (мръсен интериор); Околно осветление предно дясно огледало; Блокирала запалка; Предни дискове с ръб/накладки на 50 %. Изготвените документи били предадени на възложителя Л.Г., заедно с видеозапис, изготвен при извършване на прегледа на автомобила. Стойността на сервизната услуга е в размер на 225 лева, платени на 08.02.2021г. С уведомление от 12.02.2021г., получено от ищцовото дружество на същата дата, купувачът Л.Г. развалил сключения предварителен договор за покупко-продажба на процесното МПС. В уведомлението е посочено, че след извършен преглед на автомобила на 08.02.2021г. в “С.С.Р.” ЕАД специалистите от сервиза установили, че по коша на двигателя, в частност по предните рогове на автомобила, има следи от деформации и пребоядисване, както и че за да бъдат деформирани и пребоядисани, то автомобилът е претърпял в миналото изключително силен удар. Волеизявлението за разваляне на договора е обосновано с констатациите за съществени недостатъци по процесното МПС – деформация от тежки удари по шасито и двигателния отсек. Направено е искане за връщане на даденото капаро в двоен размер от 18 000 лева, както и за възстановяване на сторени разходи за преглед на автомобила в размер на 225 лева. От представеното по делото преводно нареждане от 15.02.2021г. се установява, че продавачът “Н. +” ЕООД е заплатил на купувача сумата от общо 18 225 лева с основание за плащане “връщане на капаро за Мерцедес ГЛЦ 300”. Установено е по делото въз основа на представените от ответното дружество и неоспорени от насрещната страна писмени доказателствени средства, че на 29.01.2021г. в същия сервиз по възлагане от ищеца е извършен пълен преглед на процесното МПС, за резултатите от който е била съставена сервизна поръчка, протокол и видеозапис. Управителят на “Н. +” ЕООД е бил запознат със същите, включително и че след извършване на справка в единната дигитална система на Мерцедес към датата на последния предходен преглед в оторизиран сервиз извън България към 16.07.2019г. състоянието на автомобила е “тотална щета”. Общите констатации при този оглед и процесният оглед от 08.02.2021г. са посочени в заключението на вещото лице по основната автотехническа експертиза. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Л.Г., И.Т. и А.К.. Свидетелят Г. е купувачът по процесния предварителен договор за покупко-продажба. Той излага, че след извършването на прегледа на автомобила в сервиза на ответното дружество, отишъл да вземе колата и служители му обяснили, че тя е “тотал щета”, както и че е имала сериозен челен удар, че е свалян двигателя и че е правен ремонт. Предоставили на клиента видеоклип, съдържащ обстоятелствата по извършване на прегледа на автомобила. Поради констатираните вреди по автомобила свид. Г. се отказал от предварителния договор. Свидетелят И.Т. е служител на ответното дружество – ръководител “Леки автомобили”. От неговите показания се установява, че той познава управителя на ищцовото дружество П.Г. от времето, когато си били колеги в предишния представител на марката “Мерцедес” – “БАЛКАН СТАР”. Свидетелят изяснява каква е практиката в сервиза при извършване на услугата “пълен преглед преди закупуване”, а именно – запознаване с моментното състояние на автомобила към конкретната дата относно външния вид, интериор на превозното средство, техническо състояние, тестване с диагностичен тестер за неизправности на системите. Изготвя се протокол за оглед, с който се запознава потенциалния купувач. Сочи, че при тази услуга автомобилът се приема от сервизен консултант, изготвя се сервизна поръчка, след това се приема от ръководител на екип, който възлага прегледа на конкретен механик. Резултатите от прегледа се обобщават и предават на сервизния консултант, който запознава съответния клиент, оставил автомобила за преглед. Свидетелят излага, че не рядко констатират информация относно дадено шаси, които са регистрирани в системата, както и че “тотална щета” означава, че е имало събитие, като това е причината, поради която автомобилът е унищожен и не съществува за производителя. По отношение на процесното МПС свидетелят си спомня, че на 29.01.2021г. бил извършен първия преглед, както и че е чул П.Г. да говори на висок тон и да оспорва констатациите, че автомобилът е “тотална щета”. Свидетелят си спомня и процесният преглед на 08.02.2021г., както и че автомобилът е бил приет от А.К. и възложен на механика Л.К.. Именно А.К. запознал клиента с констатираното състояние на превозното средство. Свидетелят Т. дал нареждане да се направи видеоклип при прегледа на автомобила, ако се констатират вреди. Той не е присъствал на самия оглед, нито при запознаване на клиента с констатираното състояние на автомобила. И.Т. е изяснил, че си спомня тези подробности, защото е разбрал за делото и се запознал с документацията по случая. Свидетелят А.К. е служител на ответното дружество с длъжност – сервизен консултант “Леки автомобили”. Излага, че той е приел процесното МПС за преглед и че той е запознал Г. с резултатите. Уведомил клиента, че автомобилът е “тотална щета”, както било описано в системата, че има следи от прясно пребоядисване на предните рогове, но отрича да е казвал, че превозното средство е претърпяло сериозен челен удар. Настоящият съдебен състав счита, че не следва да кредитира показанията на свид. Г. относно обстоятелството, че служители на ответника го информирали, че автомобилът е имал сериозен челен удар, че е свалян двигателят и че е правен ремонт. Неговите показания в тази част са изолирани и не се подкрепят от други доказателства. Напротив, подобни констатации не са обективирани нито в съставения протокол и сервизна поръчка /които не са били оспорени от ищеца/, нито се съдържат в изготвените по време на прегледа видеозаписи. Следва да се посочи, че по отношение на процесните видеозаписи първоинстанционният съд е извършил оглед по реда на чл. 204 от ГПК, резултатите от който са обективирани в протокола от съдебно заседание /всички изявления по време на огледа на автомобила са възпроизведени като текст в протокола на съда/, проведено на 23.11.2022г. Изрично е отделено за безспорно обстоятелството, че записите, съдържащи се на флаш-памет, представени от ответника, са автентични и не са били подложени на манипулация. Показанията на свид. Г. следва да бъдат преценявани при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото същият е заинтересован от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е обосновал развалянето на договора, респективно е упражнил правото си да получи капарото в двоен размер, именно с данни относно състоянието на автомобила, предоставени му от служители на ответника. Действително не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от заинтересован свидетел, но съдът е свободен и следва при преценката им да се ръководи от вътрешното си убеждение, като ги анализира наред с останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност и по правилата на логиката. Когато се ценят показанията на свидетел, възможно заинтересован от изхода на делото, съдът следва да подходи към тях със завишена критичност; да съобрази доколко те са повлияни от тази заинтересованост, съдържат ли вътрешни противоречия или неясноти и уклончивост относно определени факти или противоречия с останалите доказателства по делото. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че показанията на свид. Г. са опровергани от останалите доказателства по делото – сервизна поръчка, видеозапис и заключение на автотехническа експертиза, се налага извод, че същите не следва да се кредитират в посочената част. Показанията на разпитания по делото свидетел К. – служител на ответното дружество, следва да се кредитират в частта относно предоставената информация на свид. Г. досежно техническото състояние на автомобила. При преценката им по реда на чл. 172 от ГПК се налага извод, че същите кореспондират на събраните по делото писмени доказателства /сервизна поръчка и протокол/, както и на съдържанието на изготвените видеозаписи. Твърдението на ищеца, че в устна форма на купувача Г. е предадена невярна информация за наличие на данни за деформации от тежки удари по шасито и двигателния отсек на автомобила, е недоказано – конкретно не са доказани изявления на служители на ответника, обективиращо изводи, че по коша на двигателя и по предните рогове на автомобила имало следи от сериозни деформации, както и че за да се стигнело до пребоядисване на роговете на автомобила, последният бил много сериозно ударен в предницата. Обстоятелството, че свид. Т. и К. имат ясни и подробни спомени от процесния оглед, не обосновава извод, че техните показания са недостоверни, в какъвто смисъл са възраженията на въззивника. По мнение на настоящия съдебен състав не съществува процесуална пречка призованите за разпит свидетели да се запознаят със съставените от тях или от други служители на техния работодател документи във връзка с процесния случай, за който са били призовавани да дадат показания. Това обстоятелство не е достатъчно за формиране на извод, че показанията им са недостоверни. Още повече в случая те съответстват напълно на останалите доказателства по делото. По делото е прието заключение на основна автотехническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обективно. От същото се установяват вида на уврежданията върху автомобила, обективирани в изготвения опис от 08.02.2021г., както и следните общи констатации по сервизните поръчки и видеоклипове (един видеоклип от 29.01.2021 г. и два видеоклипа от 08.02.2021 г.), изготвени от ответника при двата огледа на автомобила съответно на 29.01.2021г. и на 08.02.2021г.: Счупена капачка на изофикс отзад ляво; Грешка в ДВГ; Лепена предна емблема; Грешка е мултифункционална камера отпред; Прясно боядисвани рогове/кош; Различни нюанси на боята на преден капак; Набран хром предна лява врата отвътре; Шум в ремък и ролки; Счупени кори под автомобила; Неравномерно износване на предна дясна гума; Масло в ДВГ на максимум; Спирачна течност за смяна; Липсва щора в багажника, таиерфит, компресор и аптечка; Антифриз -25градуса, на ниво; Следи от демонтаж и монтаж болтове на преден капак; Смачкани топлинни щитове под автомобила; Петна по седалки (мръсен интериор); Блокирала запалка; Предни дискове е ръб/накладки на 50%; Неоригинална предна броня и предна решетка. Вещото лице е извършило оглед на процесното МПС на 26.01.2022 г. и не е установило наличие на деформации по коша на двигателя и предните рогове, дължащи се на тежък челен удар. В заключението е посочено още, че в сервизната поръчка от 08.02.2021г. и в протокола за преглед на употребяван автомобил от 08.02.2021г. и в заснетите видеоклипове няма констатации, че дефектите по автомобила се дължат на много сериозен удар в предната му част. По отношение на констатираните на 29.01.2021г. и на 08.02.2021г. увреждания по корите под купето на процесното МПС, както и причините довели до необходимостта от лепене на предната емблема, подмяна на предната броня и предната решетка, както и пребоядисването на предния капак, е посочено, че същите могат да се дължат на едно или повече от едно произшествия. При изслушването си в съдебно заседание експертът е пояснил, че кошът на двигателя на автомобила, представляващ метална конструкция в предната част на превозното средство и част от неговото шаси, не е бил деформиран, което не означава, че в предходен момент не е имало деформации. В същото съдебно заседание вещото лице потвърждава посоченото в заключението, че към момента на огледа на процесния автомобил на 26.01.2022 г. няма следи от прясно пребоядисване на предните рогове, като се има предвид, че огледът на автомобила е направен една година по-късно след процесния оглед на 08.02.2021г., извършен от ответника, както и че е възможно на по-ранен етап тези рогове да са били прясно боядисани. По делото е прието заключение на допълнителна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и обективно. От същото се установява, че след извършен на 12.12.2022г. оглед на процесния автомобил, няма данни роговете и коша на двигателя на автомобила да са били пребоядисвани или деформирани. Тези изводи са формирани въз основа на извършени с уред замервания на дебелината на лаковото покритие и боята на тези елементи от автомобила, въз основа на които се установява, че боята е положена фабрично и тя е с много малка дебелина.. В допълнение към автотехническата експертиза от 20.12.2022г. (отговори на въпроси по молба от 29.11.2022 г. на ответника), вещото лице, като има предвид поредно описване на констатации от сервизна поръчка от оглед на автомобила при ответника на 08.02.2021 г., посочва, че в същата сервизна поръчка няма констатация за деформирани предни рогове на автомобила, че кошът на двигателя е деформиран или че кошът е пребоядисван, нито такава констатация е направена в някои от горепосочените три звукозаписа, в частност в записите от 08.02.2021 г., а в отговора на втора задача, поставена от ответника, отбелязва, че не може да се определи по никакъв начин на коя дата е бил пребоядисван автомобилът и какви части са били подменени по него. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че роговете на автомобила, ако са деформирани, препятстват управлението на същия, като се подменят с нови или се възстановяват, след което се боядисват. Според вещото лице, след като няма данни за пребоядисване на роговете, същите не са били и деформирани, имаики предвид изложеното от него, че в процесния автомобил роговете на автомобила са фабрично боядисани. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон. При изложените в исковата молба твърдения, предявеният по делото осъдителен иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени от трето лице вреди, изразяващи се в недобросъвестното поведение, с което са попречили за изпълняване на договор. Първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията като иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди от деликт. Определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото. Извършената от ищеца квалификация на спорното право не ограничава съда да даде защитата според действително осъщественото правно основание, тъй като предложената от него квалификация на предявения иск не е обвързваща за съда (в този смисъл решение № 108/08.07.2015г. по гр.д. № 415/2015г. на ВКС, І ГО и цитираните в него други решения на ВКС). В случая ищецът твърди, че е страна по сключен с Л.Г. предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил, който бил развален от купувача поради издадени от служители на ответника документи и видеозапис с невярно съдържание, както и изявления на същите в устна форма, с които са въвели в заблуждение Л.Г. относно реалното техническо състояния на процесното МПС. Конкретно се сочи, че служителите на сервиза, в който бил извършен пълен преглед на автомобила преди закупуване, са удостоверили неверни данни за наличие на деформации по коша на двигателя и по предните рогове на автомобила, настъпили в резултат на силен челен удар. Претендира понесените от него имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в резултат на развалянето на договора – върнатия двоен размер на капарото и възстановяване на разноските за извършване на прегледа на процесното МПС. Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е и трайната съдебна практика - решение № 124/24.03.2011г. по гр.д. № 882/2010г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010г. по гр. д. № 738/2009г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 249/23.07.2010г. по гр. д. № 92/2009г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др. В конкретния случай първоинстанционният съд е разгледал всички факти, на които ищецът се е позовал в исковата молба, но е определил неправилна квалификация на спорното право, което задължава въззивния съд да даде вярната квалификация и да се произнесе по същество на спора. Когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприема различна правна квалификация, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание. В нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗЗД е установен специален деликтен състав за отговорност на вредите, причинени от трети лица, недобросъвестно попречили за изпълнението на договор. Предвидено e, че ако трето недобросъвестно лице с поведението си противоправно възпрепятства или затруднява изпълнението на договора между други лица, то дължи обезщетение за причинените на тези страни, вреди. Същият е проява на извъндоговорна отговорност и включва следните елементи – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, но с оглед особености, отличаващи състава на чл. 21, ал. 2 от ЗЗД от общия деликт по чл. 45, ал. 1 от З З Д. За проявлението на квалифицирания състав е необходимо съществуването на договор, спрямо който извършителят на правонарушението се явява трето лице, чуждо на облигационната връзка, спрямо което договорът няма действие. С поведението си третото лице - делинквент следва противоправно да възпрепятства или затруднява изпълнението на задължение по договора. Предизвиканото от деянието неизпълнение на задължение по договора може да бъде във всичките му проявни форми - пълно неизпълнение или неточно изпълнение /в качествено, количествено или срочно отношение/. Вредите могат да бъдат неимуществени или имуществени /под формата на загуба или пропусната полза/. Те следва да са последица от поведението на третото лице, като причинно - следствената връзка е усложнена: възпрепятстващо противоправно действие - неизпълнение на договора - вреда. Увреденото лице се явява кредиторът или/и длъжникът по съществуващо договорно правоотношение. Изискването за наличието на недобросъвестност на третото лице сочи на умисъл като форма на вината, поради което вината не се презюмира. В този смисъл решение № 35 от 22.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1916/2013 г., I ТО. За да бъде осъществен фактическият състав на правото по чл. 21, ал. 2 ЗЗД следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. деяние на третото лице /ответното дружество/; 2. недобросъвестност /знание, че ще увреди интересите на страна по договора, т.е. умисъл, който не се предполага/; 3. попречване на изпълнението и вреди; 4. противоправност и 5. причинна връзка /в който смисъл са решение № 35 от 22.08.2014г. по т.д. № 1916/2013г. на І т.о. на ВКС и решение № 126 от 18.06.2015г. по т.д. № 3223/2013г. на І т.о. на ВКС. В настоящия случай ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса /чл. 154, ал. 1 от ГПК/ не е установил по реда на пълното и главно доказване елементите от правопораждащия фактически състав на съдебно предявеното вземане. За да стигне до този извод съдът съобрази следното: На първо място, по делото не се установи твърдяното противоправно деяние на служители на ответното дружество, изразяващо се в издаването на документи и видеозапис с невярно съдържание, както и изявления на същите в устна форма, с които са въвели в заблуждение Л.Г. относно реалното техническо състояниe на процесното МПС и конкретно - че служителите на сервиза, в който бил извършен пълен преглед на автомобила, са удостоверили неверни данни за наличие на деформации по коша на двигателя и по предните рогове на автомобила, настъпили в резултат на силен челен удар. В съставените и неоспорени от ищеца сервизна поръчка и протокол за преглед, както и според неоспореното съдържание на изготвения по време на прегледа видеозапис, не са обективирани данни, че предните рогове са деформирани, че кошът на двигателя е пребоядисан или че същият е деформиран, нито че това е в резултат на силен челен удар, довел до деформация по шасито и двигателния отсек. Следователно по делото са останали недоказани каквито и да е било противоправни действия на ответника, които да създадат пречки за изпълнението на поети задължения от купувача по предварителния договор, още по-малко до обосноват развалянето на договорна връзка и до настъпването на конкретни вреди за жалбоподателя. Действително, установено е по делото въз основа на заключението на автотехническата експертиза, че неправилно служители на сервиза са посочили, че предните рогове са прясно пребоядисани. Това обстоятелство само по себе си не може да обоснове извод за ангажиране на имуществената отговорност на ответника при липса на доказателства, че служителите са формирали и обективирали пред купувача извод, че това пребоядисване се е наложило поради силен челен удар. Освен това некачественото изпълнение на възложената работа /между ответника и купувача Л.Г. е възникнало договорно правоотношение по договор за изработка с предмет – пълен преглед преди закупуване/, изразяващо се в неправилна констатация за пребоядисване на предните рогове, не може да обоснове извод за недобросъвестност на ответното дружество по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗЗД. По тези съображения се налага извод, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено при правилна правна квалификация на спорното право – иск по чл. 21, ал. 2 от ЗЗД. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна е релевирала възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК и искане за намаляване на размера на възнаграждението за осъществената правна защита и съдействие до установения в Наредба № 1 от 2004г. минимален размер. В случая въззиваемото дружество претендира адвокатско възнаграждение в размер на 4 576, 64 лева с ДДС съгласно представения договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане за заплащането му от 25.05.2023г. Материалният интерес в конкретния случай възлиза на 9 225 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е в размер на 1 222, 50 лева без ДДС или 1 467 лева с ДДС. Настоящият съдебен състав счита, че производството пред въззивната инстанция не се отличава с фактическа и/или правна сложност, протекло е в едно съдебно заседание, не са събирани нови доказателства. По тези съображения и с оглед изричното искане на въззивника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба № 1 от 2004г. минимален размер, се налага извод, че в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 500 лева с ДДС. Така мотивиран Софийският градски съд,