Решение № 1475 от 6.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2126/2025 г.

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ. Образувано е по жалба на М. В. К., с [ЕГН], с. Равна гора, обл. Варна, общ. Аврен, [улица], чрез пълномощника адв. Н. Х. В. - Адвокатска Колегия - гр. Варна, с посочен съдебен адрес гр. Варна, обл. Варна, общ. Варна, бул. „Сливница" №166А, ет. 6, офис 51, против отказ с изх.№УТ-1861(1)/20.08.2025г. на Главния архитект на Община Аврен за издаване на удостоверение за търпимост на съществуваща сграда по заявление вх.№УТ-1861/13.08.2025г. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, несъответствие на акта с материалния закон и неговата цел, с оглед на което се претендира и неговата отмяна. Поддържа се, че оспорения акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган не е разгледал, обсъдил и преценил всички представени със заявлението за издаване на удостоверение за търпимост писмени доказателства - нотариален акт, скица, геодезическо заснемане, нотариално заверени декларации за времето на извършване на строителството, конструктивно становище за търпимост на съществуващ строеж. При наличието на представени данни за периода на изграждане на сградата/постройката, за нейната конструкция, за извършен ремонт без промяна на нейната първоначална конструкция, административният орган е следвало да извърши всички проверки и да събере всички необходими доказателства за сградата, за да прецени налице ли са изискванията и условията за удостоверяване на нейната търпимост към момента на изграждането й, което не е сторил. Допуснатите съществени нарушения на административнопроцесуални правила се твърди, че са довели до постановяване на оспорения административен акт и в нарушение на закона, тъй като са налице изискванията на приложимите разпоредби на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и §16 ал.1 от ПР на ЗУТ. Сградата/постройката представлява "търпим строеж" по смисъла на закона, защото е изградена през 1994 год.-1995 год. в съответствие с архитектурните и конструктивни изисквания към периода на изграждането й, отговаря на тези изисквания и към настоящия момент. С извършения ремонт за нейното осъвременяване и освежаване не са променени видът и конструкцията й. Сградата е видна освен на картовата база на АГКК, но и на снимки и материали от Военногеографска служба - Троян (години 2001 и 2010 г.). Отказът да се приеме наличието на изискванията за търпим строеж и премахването на търпим строеж, съществувал над 25 години, би било в противоречие с принципа на чл.4-6 АПК и с целите на & 127 от ПЗР от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ/ ДВ бр.82/2012 г./. По изложените в жалбата съображения се отправя искане за отмяна на постановения отказ. В съдебно заседание жалбоподателката лично и с адв. В. поддържа жалбата. По съществото на спора счита, че отказа е незаконосъобразен по съображенията, изложени в жалбата- съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Не са обсъдени представените към заявлението доказателства за времето на изграждане на постройката. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства. Не е извършена съответната проверка. Не е потърсено съдействие от компетентни органи, а гл. архитект се е позовал единствено на ортофото снимки без да анализира в пълнота представените доказателства. Счита, че са налице всички законови предпоставки, че сградата представлява търпим строеж по смисъла на § 127 от ЗУТ. Сградата е построена през 1994 – 1995г., отговаря на архитектурните и конструктивни изисквания към времето на изграждането си и не представлява опасност за живота и здравето на гражданите, а напротив, служи на собствениците на имота. Не е променян нейния вид и конструкция, видно от гласните и писмени свидетелски показания. От събраните по делото доказателства, включително и от Военногеографска служба – Троян, безспорно доказват съществуването на сградата. В тази връзка счита, че отказът представлява неправилно прилагане на материалния закон. В този смисъл моли да се отмени отказа на главния архитект и да приемете, че са налице изискванията за издаване на удостоверение за търпимост на процесната сграда „Лятна кухня“ с присъждане на сторените разноски, включително и адвокатски хонорар, за който е представен списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки. Ответната страна, чрез адв.В. оспорва жалбата. По съществото на спора счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа представения отговор. Отказът на главния архитект е мотивиран. По няколко предоставени документа главният архитект е преценил, че сградата не е търпима. Позовава се на нотариален акт за продажба от 2009 г., в който няма описана сграда, както и на искане на предишния собственик от 2009 г. за попълване на геодезично заснемане, в което отново сградата „Лятна кухня“ не е описана и не фигурира като сграда. Счита, че декларациите на свидетелите не са годно доказателство в случая, т.к. те не са от лични възприятия, а опосредени от роднини, което ги прави негодни. Отказът е правилен и законосъобразен. За § 16 ПР ЗУТ поддържа изразеното становище в отказа защо не отговаря сградата на изискванията за търпимост. Оспорва посочената година на извършване на строежа, която твърди, че не е 1994-1995г. На следващо място в експертиза височината на сградата е замерена като 3,6 м., следователно няма как да отговаря на действащата законова разпоредба. По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното: Началото на административното производство е поставено със заявление вх.№УТ-1861/13.08.2025г. за издаване на удостоверение за търпимост на едноетажна полумасивна сграда с площ от 62 кв.м. изградена в северозападната част на имот УПИ VІІ-42 от кв.29 по плана на село Равна гора, община Аврен, област Варна. Към заявлението са приложени доказателства за платена такса, както и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №95, том 4, peг. №9394, дело №629 от 2009 год., нот. заверена декларация от заявителя на основание §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, че извършеното строителство представляващо сграда със застроена площ от 62 кв.м. е изгладена и завършена през периода 1994-1995г., геодезичско заснемане, обяснителна записка, ръчна скица, 3 броя комбинирана скица, конструктивно становище за търпимост на съществуващ строеж едноетажна сграда с предназначение лятна кухня. С нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот М. В. К. се легитимира като собственик на УПИ VІІ-42 от кв.29 по плана на село Равна гора, община Аврен, област Варна с площ от 1575 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 1591 кв.м., ведно с вила на един етаж с изба с площ от 30 кв. м. В нот. акт е посочено строително разрешение № 17 от 13.05.1977 година. За да постанови обжалвания отказ Гл.архитект на община Аврен приел, че в условията на търпимост една сграда, следва да отговаря на условията на ЗУТ, описани в §16 ал.1 от ПР, § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ или §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Позовал се е на заявление с вх. №574 от 28.08.2009 год. подадено в община Аврен с искане за попълване на геодезическо заснемане от бивш собственик на имота от което е видно, че към този момент в имота е изградена само една сграда, посочена в издадено разрешение за строеж № 17 от 13.05.1977 г, както и на раздел „картова база", подраздел „ортофото 2011" и „ортофото 2019" в КАИС - портал за електронни услуги на АГКК, от което се установява, че сградата за която е подадено заявление за издаване на удостоверение за търпимост не съществува, като същата се появява като изображение в „ортофото 2022". Прието е, че за строежът не са приложими разпоредбите на §16 ал.1 ПР на ЗУТ и на §16 ал.3 ПР на ЗУТ §127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което е отказал извършването на исканата услуга. В хода на съдебното производство са представени свидетелски декларации по чл.180 и чл.181 ГПК от Д. Г. Г., Д. Т. Д., Т. Ц. И., от които се установява, че познават имота, находящ се в с. Равна гора, обл. Варна, общ. Аврен поземлен имот VII- 42, кв. 29, собственост на М. В. К., закупен от баба й М. Р. К. и дядо и С. Ж. К. и с категоричност заявяват, че в периода 1994-1995 год. в имота е била построена едноетажна сграда, която съществува до днес. От момента на построяване не е извършвано ново строителство, а само ремонтни дейности. Д. Г. Г. сочи, че е собственик и живее в съседен имот от 50 г., наследен от баща й и многократно е посещавала имота предмет на декларацията. Д. Т. Д. е собственик и живее в съседен имот от 1994г., като имота е наследил от майка си. Т. Ц. И. посоча, че е собственик и живее в съседен имот от 2004г. Преди това този имот е бил на дядо й и е имало постройка, която наскоро била ремонтирана. Свидетелски показания дадени от св. Д. Т. Д. и св.Г. К. П. съдът кредитира като обективни и последователни. И двамата свидетели са категорични, че процесната постройка е изградена в периода 1994-1995г. от дядото на жалбоподателката. Описват същата с конкретно местоположение и предназначение. Имат преки и непосредствени впечатления. Свидетелстват за близки отношения със семейството на жалбоподателката, многократно са посещавали имота. Св. Д. Т. Д. сочи, че със собствениците на имота са роднини. Имат съседен имот до техния. Като деца през 1994 г. с брата на М. и с М. са се събирали в процесния имот през ваканциите да играят. Свидетелят сочи, че тогава дядото на жалбоподателката е започнал да прави склад. Гледал е животни и са помагали. Годината на строителството на склада свързва със световно първенство по футбол и тогава са гледали мачове. В имота съседен на този на жабоподателката не е живял постоянно, но имота го имат още от преди 1990 г. Свидетелства, че постройката, която е изградил дядото на жалбоподателката била с тухлена зидария. Едно помещение, към него друго, което било като навес и отгоре с покрив с етернитните, вълнообразни плоскости. Сега сградата имала покрив. Те ремонтирали тази постройка, по спомен през 2019 г., сменили керемидите, дограмата, но сградата си изглеждала по същия начин. Св. Д. уточнява, че всички изявления и описания са за процесната лятна кухня, която е виждал и знае, че е започнало нейното строителство през 1994 г. Тази лятна кухня е ремонтирана около 2019г. с подмяна на покривни керемиди и дограма. Описва подробно местоположението на сградите в имота. В момента е собственик на имот в съседство, от отсрещната страна, през няколко парцела притежава имот и е собственик от 2023-2024г. Уточнява, че в представената декларация е отразил обстоятелствата, тъй като е собственик на имота от преди три години, но през 1994г. са били собственици баба му, дядо му, майка му и са живели там и често е ходил и ходи в този имот. Свидетелства, че лятната кухня не е разширявана. Няма спомен кога е завършена, тъй като тогава са били деца. През 2019г. М. не е строила. Единствено са премахнати тези плоскости от покрива и ги е заменила с керемиди. Св.Г. К. П. уточнява, че е бил приятел и колега с бащата на жалбоподателката М. К.. Заедно работили в селската авиация. Баща й бил командир на самолет. Работили в землището на Старо Оряхово, в с. Пчелник, на летището и често преминавали през процесния имот. Има баба и дядо, които лятото живеят там. Ходил е в имота понастоящем собственост на жабоподателката. Когато са ходили през годините си спомням, че към къщата имало прилепена постройка, която сега в момента я няма. От северната страна. Мисли, че била нещо като ясли. Отстрани са изгради още една постройка към 1994г.-95г., която е помощна постройка за селскостопански нужди – за сено и т.н., със стабилни основи. Тя е видима от улицата. В момента живее в имота на баба му и дядо му. Процесната постройка не е за живеене. Използва се като лятна кухня, като склад за съхранение на някои битови неща, но не е за живеене. Видима е даже от улицата. Разположена е леко отстрани от къщата, на няколко метра от къщата. Тази постройка е ремонтирана по-късно. Бащата на М., направил някакво подобрение, смяна на керемидите, може би 2019-2020г., Ходил е да му помага. Свързва годината на построяване на процесната постройка с честите си посещения при баба си и дядо си, които живеели там. Тази сграда е изградена за съхранение на сено за животновъдството. Мисли, че затова основно се е използвала. След като се е направило подобрението й, започнала да се използва като лятна кухня, но точно от кога не може да уточни. Мисли, че през 2019г. са извършени подобрения. Има имот, който е закупил от баща си. Този имот е на дядо му. Къщата е построена 45 година, а неговата къща е от 2007г. Сега живее там постоянно. Има настоящ адрес в с. Равна гора. Не знае кога е построена основната къща, но тя си е била там. На въпрос дали знае дядото и бабата на М. откога живеят в тази къща и преди това дали постоянно са живели там св. П. уточнява, че е питал неговите родители точно откога, но майка му не могла да се сети, но когато са преминавали оттам дядото на жалбоподателката е живеел там. Когато ходили 80-те години, както и 1994-95г. е виждал дядо й, със сигурност живеел там. Неговият баща, като се пенсионирал, също останал и гледа животни там. Към доказателствата по делото е приобщен 1 бр. CD, съдържащ аерофотоснимки от ВГС-Троян 2001-2010г. с кадри от с. Равна гора и ортофото извлечение от КАИС за 2011, 2019 и 2022г. От заключението на комбинираната СТЕ, която съдът приема за обективно и компетентно дадена се установява, че от извършена проверка в агенцията по кадастъра с. Равна гора няма изработена кадастрална карта. Има изработен кадастрален план през 1930г. В този план процесната сграда не е отразена. Има отразени три съществуващи сгради, които към настоящия момент не съществуват, илюстрирани на Приложение №1 към СТЕ. От 1930г. до настоящия момент няма изработен нов кадастрален план. В момента се изработва кадастрална карта на с. Равна гора, която към настоящия момент не е влязла в сила. Има изработен само регулационен план ( без застроителен), одобрен със Указ на цар ІІІ с №753 / 14.03.1930г., в който имота попада в кв.29 урегулиран, като УПИ VII-42. Същият няма застроителна съставка. Регулационния план от 1930г. е изработен върху КП / 1930г. В този регулационен план и КП към него, процесната сграда не съществува. Отразени са други сгради, видно от Приложение №1 към СТЕ, От извършеното дешифриране на снимковия материал към преписката на Военногеографска служба Троян (диск на лист 29 от делото) експертите установяват следното: 1) приложените а.ф.с. представляват две стерео двойки получени чрез аерофотографиране както следва: Първата стереодвойка през периода юни 2001г. и втората стереодвойка през периода 2010г.; 2) Изображенията върху аерофотоснимките и от двете стереодвойки (особено тези от 2001 г.) притежават сравнително ниски фотометрични качества и разрешаваща способност, което не позволява детайлно дешифриране по отношение наличието и състоянието на процесната сграда към момента на създаването на снимковия материал. С цел получаване на възможно най-обективен и достоверен отговор на поставения въпрос с помощта на специализиран софтуер ERDAS INAGINE е извършено трансформиране и съвместяване на снимковите изображения от двата периода с данните от регулационния план на с. Равна гора, допълнен с резултатите от извършените замервания при посещението на процесния имот. Резултатите са показани на Приложение № 6 от съдебно техническата експертиза. От анализът на получените комбинирани изображения може да се твърди, че към датата „юни 2001г.“ и „2010 г.“ на мястото (в рамките) на процесната сграда е съществувал строителен обект (сграда). Качеството на снимковите изображения обаче не позволява надежното и категорично определяне на неговата степен на завършеност. От извършения оглед и замерване на място на процесната сграда - лятна кухня вещите лица са установили, че същата е с площ 62 кв.м., представлява едноетажна полумасивна сграда без сутерен, положена върху армирана бетонова настилка и се състои от остъклена кухня - трапезария, коридор, санитарен възел, складово помещение и склад за инвентар. Стените са изградени от тухлена зидария, без пояси, по периферията на кухнята с трапезария има дървени колони и греди. Покривът е дървен четирискатен с покритие — дъсчена обшивка с керемиди. Няма топлоизолация. Стените на западната фасада са измазани, а на южната и източната фасади са частично облицовани с дървена ламперия и ПВЦ дограма. Височината на сградата до стрехата е 2,30 метра ( а в частта на склад инвентар е 2.00 метра), а до билото около 3,60 метра. Гореизложеното вещите лица илюстрират на Приложение №2 към СТЕ. От извършения оглед не може да се констатира налице ли е промяна в нейния вид, т.к. няма база за сравнение. Горното се потвърждава от изнесените данни в констативен протокол на л. 57 от делото, както и приложените материали по част геодезия на л. 10 до л. 20 от преписката, както и конструктивно становище от л. 21 до л. 25 от преписката. От извършеното проучване в техническата служба на Община Аврен, по отношение на строителни книжа и други за процесната сграда вещите лица установяват, че за същата няма одобрени проекти, както и разрешения за строеж. Не са установили наличие на Декларация от собствениците за извършено незаконно строителство пред одобряващите органи до 31.12.1998г. Вещите лица при изследване за търпимост на процесната сграда изградена в периода 1994 -1995г. уточняват, че за този период е приложима разпоредбата на § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ, От извършеното проучване на правилата и нормите действащи по време на извършване на строителството в периода 1994-1995г. се установяват относимите норми на чл.20 ЗТСУ и чл.119 ал.2 от ППЗТСУ - Второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка за отоплителни материали и беседки. Второстепенни постройки от съответния вид могат да се правят в части за малкоетажно застрояване, в малки и много малки градове и в селата. Както и нормите на чл.8 чл. 113 ал.2 от Наредба №5 - 1995г. - При свободно разполагане на сградите и постройките на допълващото застрояване трябва да са на разстояние от вътрешните регулационни линии най-малко 3 метра или най-малко 1,5 метра от южна, югозападна и югоизточна регулационна линия на съседния парцел (при отклонение от южната посока до 45 градуса), ако са с височина до 2,5 метра. От гореизложеното вещите лица дават заключение, че процесната сграда, не отговаря на изискванията за търпимост, съгласно § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ, предвид периода на изграждане 1994-1995г., т.к. не е декларирана от собствениците, като незаконен обект, пред одобряващите органи до 31.12.1998г., въпреки че има регулационен план и отговаря на строителните правила и норми на Наредба №5 / 1995г. При изследване за търпимост към настоящия момент на процесната сграда съгласно § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, във вр. с чл.42 от ЗУТ, чл.46 ал.1 от ЗУТ вещите лица дават заключение, че процесната сграда - „лятна кухня“ се явява второстепенна постройка на допълващо застрояване, съгласно чл.46, ал. 1 от ЗУТ. Същата е разположена в урегулиран УПИ VII-42, кв.29, видно на Приложение №3 към КСТЕ, отговаря на нормите на чл.42 от ЗУТ и е без строителни книжа и отговаря на изискванията на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Процесната сграда се вписва в понятието на § 5, т.38 от ЗУТ и представлява надземен строеж. Строежът е разположен в средната зона на парцела в близост - 4 метра от западната регулационна граница на УПИ VIІ-42 и е с площ 62 кв.м. Същия представлява едноетажна полумасивна постройка, без сутерен, свободно стояща в имота, представляваща „лятна кухня“ по предназначение и се състои от остъклена кухня — трапезария, коридор, санитарен възел, складово помещение и склад за инвентар. Стените са изградени от тухлена зидария, без пояси, по периферията на кухнята с трапезария има дървени колони и греди. Покривът е дървен четирискатен с покритие - дъсчена обшивка с керемиди. Няма топлоизолация. Стените на западната фасада са измазани, а на южната и източната фасади са частично облицовани с дървена ламперия и ПВЦ дограма. Височината на сградата до стрехата е 2,30 метра, а до билото около 3,60 метра. В ситуационно отношение постройката е на 21.5 метра от уличната регулация, на 19.8 метра от източната, 20.7 от северната и 4 метра от западната граница. В ситуацията са нанесени окомерно и други две постройки в имота — едноетажна жилищна сграда и фургон. Подробни размери и видове помещения в процесната постройка са дадени на Приложение №2, а в ситуационно отношение на Приложение №3 към КСТЕ. На Приложение №4 към КСТЕ е приложен Комбинирана скица на КП /1930г. в черен цвят; регулационен план от 1930г. в син и червен цвят и е означена процесната сграда в зелен цвят, в УПИ VI1-42, кв.29, с. Равна гора. От извършеното проучване в техническа служба на Община Аврен вещите лица установяват, че за с. Равна гора, Община Аврен има изработен регулационен план с Указ на цар III №753 / 14.03.1930г., съгласно който процесната сграда попада в кв.29, УПИ VII-42, видно от Приложение №4 към КСТЕ. След извършено нормативно проучване вещите лица дават заключение, че процесния строеж „лятна кухня“ е второстепенна постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл.46, чл.47 и чл.147 от ЗУТ и е от шеста категория съгласно чл.137,ал.1, т.6 от ЗУТ, както и чл. 12 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. От извършеното проучване на действащата за периода до 1994-1995г, нормативна уредба по ППЗТСУ вещите лица установяват, че за процесния строеж „лятна кухня“ - второстепенна постройка на допълващото застрояване са необходими строителните книжа описани в чл.234, ал.1, т.1 във връзка с чл.233, ал.2,т.1,т.3,т.4 и т.5 от ППЗТСУ. От извършената проверка в архива на Община Аврен, както и от приложените документи към делото не се установява наличие на одобрен проект, разрешение за строеж и други строителни книжа. От извършената проверка в архива на Община Аврен вещите лица установяват наличие на строително разрешение №17 / 13.05.1977г., с което се позволява на С. Ж. С., да изгради вила на един етаж с изба, върху 30 кв.м., върху собствения си имот УПИ VII-12, кв.29, с. Равна гора, видно от Приложение №5 към ДСТЕ. При изследване допустимостта на строежа по ПУП към момента на неговото изграждане и по правилата и нормативите, действали по време на строежа — 1994- 1995г., при проучването на съответните нормативни документи - ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5, актуални към 1994-1995г., вещите лица дават заключение, че за територията на процесния строеж има одобрен и влязъл в сила регулационен план, с Указ №753 / 14.03.1930г., като същият попада в УПИ VII-42, кв. 29; процесния строеж е лятна кухня (второстепенна постройка, съгласно чл.119,ал.1 ППЗТСУ и допълващо застрояване съгласно чл.44,ал.З/ Наредба №5); от отговора на Въпрос №4 и Приложение №3 към КСТЕ е видно, че ситуационното разположение на процесния строеж и неговата височина в УПИ VII-42, отговарят на нормите на чл.113, ал.2 от Наредба №5. От гореизложеното вещите лица правят извод, че процесния строеж „лятна кухня“ е допустим. При изследване допустимостта на строежа по ПУП към момента на неговото изграждане и по правилата и нормативите, съгласно ЗУТ и проучването на съответните нормативни документи — ЗУТ, ПНЗУТ и Наредба №7, актуални към днешна дата, вещите лица правят следните изводи: към настоящия момент единствения действащ ПУП за територията на процесния строеж е одобрен и влязъл в сила - регулационен план с Указ №753 / 14.03Л 930г., като същият попада в УПИ VII-42, кв. 29; процесния строеж е лятна кухня ( второстепенна постройка на допълващото застрояване, съгласно чл.46,ал.1 /ЗУТ); от отговора на Въпрос №4 и Приложение №3 към КСТЕ е видно, че ситуационното разположение на процесния строеж „лятна кухня, второстепенна постройка на допълващото застрояване“ с Н стреха - 2.30 метра, в УПИ VII-42, отговарят на нормите на чл.42, ал.3 от ЗУТ. От гореизложеното вещите лица правят извод, че процесния строеж „лятна кухня, второстепенна постройка на допълващото застрояване“ е допустим съгласно ЗУТ. В съдебно заседание във връзка отговора на т. 1, относно Приложение № 6 съдържащи бели петна, при определяне, че точно това е процесната сграда вещото лице П. уточнява, че разполага с програма МКАД /MCAD/. Когато имотът е в координати и като посочи имота самата програма я пренася в Google и я позиционира точно върху изображението на Google. В този имот по разстоянията, които арх. К. е заснел на терена, е нанесъл сградата в имота по отстоянията и тя по същия принцип идва върху изображението, което е от Google Maps. На въпрос на процесуалния представителна ответната страна дали са сравнявани със снимките от КАИС, както и защо е снимана наобратно процесната сграда вещото лице П. изрично уточнява, че ги е сравнявал. Разяснява, че в КАИС са показани покривите на сградата, а в кадастралния план и кадастралните карти се показват контурите по основите на сградата. Когато покрива е изнесен и е подпрян с подпори, той на снимката излиза като изображение, но в КК тази част не се нанася, защото няма ограждащи стени. Този контур на тази процесна сграда е извлечен от КП, който е към експертизата. Вещото лице П. уточнява също, че на снимките, по въпрос № 1, от анализа на изображенията може да се твърди, че към дата юни 2001г. и 2010 г. на мястото на процесната сграда е съществувал строителен обект. Не твърди, че тя е завършена и има покрив. Посочил е, че качеството на снимковите изображения не позволява надеждно и категорично да се определи неговата степен на завършеност. Тоест дали е покрит, дали не е покрит. На въпроси на процесуалния представител на ответната страна по въпрос № 4 и №7 вещото лице арх. К. разяснява, че в чл. 46, ал. 2 ЗУТ, се разглеждат две хипотези – височина на стрехата до 2,50 м и височина на стрехата до 3 м, а не до покрива. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, като видно от материалите по делото същата е депозирана чрез административния орган на 05.09.2025 г., а отказ с изх.№УТ-1861(1)/20.08.2025г. на Главния архитект на Община Аврен е връчен на жалбоподателя на 22.08.2025 г., от който момент е започнал да тече и преклузивният четиринадесет дневен срок за реализиране правото на оспорване, от легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт. С оглед изложеното съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, пред надлежен съд, от легитимирано лице като е налице и правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна. При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалоправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Анализът на оспорения административен акт в контекста и на приложената административна преписка обуславя извода на съда, че същият е издаден от компетентен орган в законоустановената форма. Нормата на § 127 ал.1 изр.2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ определя, кой е компетентния да издаде исканото удостоверение за търпимост /респ. да постанови отказ/ и това са “органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти”. В случая процесният отказ е издаден от главния архитект на Община Аврен, който съдът приема че е компетентния орган да издаде акт от вида на процесния. Заявлението поставило началото на административното производство е подадено по реда на §127 ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. За да бъде извършена преценка от административния орган за това, дали строежите са допустими или не по разпоредбите, които са действали по времето когато, са извършени, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ, следва да бъде представено геодезическо заснемане, това е така, тъй като с него се установява местоположението и разположението на процесните сгради в ПИ, респективно в УПИ, което е част от дължимата преценка, която следва да извърши Гл. архитект за съответствие с действащия ПУП, което в случая не е сторено. От значение за изясняване на релевантните факти е представянето и на конструктивно становище, посредством което ще са налице необходимите данни относно качеството на строежа, материалите от които е изграден, дълготрайността на конструкцията, нормативното съответствие на конструкциите на сградите с действащите нормативни актове и др. Представеното конструктивно становище също не е разглеждано нито обсъждано от административния орган. Относима в производството е и представената декларация за периода на извършване на процесния строеж, а именно в периода 1994-1995г. Горните документи са представени пред административния орган ведно с документ за собственост и скици/комбинирана скица, но не са разгледани, не са обсъдени, нито е подведена приета за изяснена фактическа обстановка към хипотезата на материално правна норма. Обжалваният отказ е постановен при неспазване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Същият е немотивиран, а от изложените формално фактически и правни основания в него не може да се извлече еднозначно извод за конкретното основание за постановяване на отказ да бъде издадено исканото удостоверение за търпимост. На първо място административният орган е разгледал приложимостта на §16 ал.1 ПР на ЗУТ, за която не са налице данни в преписката, тъй като тази хипотеза визира строежи изградени до 7 април 1987 г. Неотносима е и разпоредбата на §16 ал.3 ПР ЗУТ, тъй като касае незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон. Както пред административният орган така и в хода на съдебното производство са ангажирани доказателства за извършването на строежа в периода 1994-1995г. Предвид горното за процесния строеж лятна кухня предмет на заявление вх.№УТ-1861/13.08.2025г. са относими предпоставките на §16 ал.2 ПР на ЗУТ, съгласно който незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Мотиви в горната насока не са разглеждани от административния орган. Не са налице доказателства за извършена служебна проверка на декларирани или не обстоятелства в посочения в нормата срок от собственика на строежа, нито е извършвана преценка на относимата правна уредба сдържаща се в ЗТСУ и ППЗТСУ, На следващо място ответникът не е извършил каквато и да е преценка на съответствието на строежа с действащи подробни градоустройствени планове, не е изследвал правилата и нормативите, действали по време на извършването им нито съгласно ЗУТ. Допуснато е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на заявителя, доколкото не са изследвани релевантните за решаване на случая факти и обстоятелства. В нарушение на принципа на служебно начало не са обсъдени приложените към заявлението писмени доказателства, а за изясняване на действително осъществилата се фактическа обстановка и за релевантните за извършване на услугата факти, не са изискани допълнително такива, каквото задължение има административният орган в съответствие с принципа за служебното начало - чл. 9, ал. 2, чл. 35-36 АПК. В случай, че органът е преценил, че е налице неяснота е следвало да даде указания на заявителя за представяне на доказателства. Отделно от това както се посочи по-горе от представената декларация/ии се констатира, че е посочен период на извършване на строежа 1994-1995г. и независимо от това не е извършил и дължимата преценка, съгласно §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ обхващаща и периода на извършване на незаконния строеж. Гл. архитект не е извършил и нужната справка в общинската администрация за обстоятелството деклариран ли е или не строежа до определен в нормата на §16 ПР ЗУТ срок, различен за всяка една от хипотезите на ал.1, ал.2 и ал.3 на същата разпоредба. Релевантните обстоятелства за преценката дали да се извърши или откаже исканата административна услуга не са изследвани от компетентния административен орган, което е предпоставка за отмяна на акта, поради неизяснена фактическа обстановка, водеща и до неправилност на обективираните в него правни изводи. В обобщение съдът приема, че липсват конкретни фактически констатации, които да обуславят постановяване на отказ за издаване на удостоверение за търпимост. Не е разгледана и съобразена разпоредбата на §16 ал.2 ПР на ЗУТ. Не са обсъдени представените от жалбоподателя в хода на административното производство писмени доказателства, вкл. касаещи периода на извършване на строителството на процесната сграда в контекста и на установяванията от вещите лица в заключението на КСТЕ. При това издаденият акт се явява немотивиран, разписаната в него фактическа обстановка е непълна, не съответства изцяло на събрания по преписката доказателствен материал, което обуславя и изводи за неправилното й подвеждане под норма на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Недостатъчните, неточни и нелогични мотиви водят до невъзможност да се разбере от какви съображения се е ръководил административният орган и в трайната практика на съдилищата се приема, че всъщност липсват мотиви. Липсата на мотиви представлява нарушение на формата на акта и съставлява самостоятелно основание за отмяната му. Следователно административният орган не е изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства в нарушение на чл. 35 от АПК, както и не е събрал служебно всички допустими, относими и необходими доказателства по чл. 36 от АПК. Горното съставлява нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали при издаването на акта са спазени материалноправните разпоредби за издаването му по арг. от чл.146, т.4 от АПК и дали актът е в съответствие с целта на закона по арг. от чл.146, т.5 от АПК, поради което този порок обуславя незаконосъобразността на оспорения отказ. Липсата на мотиви в горния смисъл представлява и нарушение на чл.146, т.3 от АПК. На следващо място с влязлото в сила на 26.11.2012г. изменение и допълнение на ЗУТ, в §127 ал.1 се определят като търпими строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Както възприема установената съдебна практика на административните съдилища и ВАС, новите условия за търпимост на незаконен строеж по § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не са приложими за всички незаконни строежи изградени до 31.03.2001г., защото § 16 от ПР на ЗУТ е действаща норма. Разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, 2 и 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов период, а именно с начален момент - след изтичане на периодите визирани в §16 от ПР на ЗУТ и до 31.03.2001 г. Съгласно § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи изградени до 31.03.2001 година, за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби са търпими строежи и не подлежат на премахване. Следва да се посочи, че административния орган, с оглед посочения период на изграждане на строежа, следва да извърши проверка за приложимост на нормите на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, респективно §16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, в случай, че заявителят не направи допълнително уточнение относно периода на изграждане на строежа с неговите вид, местоположение, размери и разположение (в горната насока решение №8947/ 12.06.2019г. на ВАС, постановено по адм.д. № 699/2019 г.) По изложените съображения формулираният отказ с изх.№УТ-1861(1)/20.08.2025г. на Главния архитект на Община Аврен по заявление вх.№УТ-1861/13.08.2025г., като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а делото врътнато като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания за тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора ответната страна следва да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски от жалбоподателя. От приложените доказателства се установява, че от жалбоподателката е заплатена държавна такса в размер на 5,11 евро (10 лв.), представлявана е от адвокат, като съгласно представения договор за правна защита и съдействие е заплатено възнаграждение 1600 лева. От процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Правилото на чл. 8, ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004 г. предвижда размера на адвокатски хонорар за дела по ЗУТ от 1250 лв.-639,11 евро. В настоящото съдебно производство са проведени – 3 открити заседания. Конкретният случай като факти и правна специфика не се отличава с особена фактическа и правна сложност и поради тази причина съдът намира, че следва да се присъдят разноски на жалбоподателя съобразно минималния размер предвиден в Наредбата, т.е. в размер на 1250 лв. 639,11 евро. На жалбоподателката следва да се възстановят и разходите за депозит за вещи лица в общ размер 930.60 евро (деветстотин и тридесет евро и шестдесет евроцента), или всичко разноски в размер на 1574,82 евро. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.172 ал.2 предл. второ АПК, настоящият състав на Административен съд-Варна,