Решение № 38 от 31.3.2026 г. на Районен съд - Несебър по дело № 120/2026 г.

наказателно дело № 20262150200120 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от Ю. А. Ю. срещу наказателно постановление № 26- 0304-000071 от 10.02.2026г. на началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно. Сочи, че не е бил уведомен от застрахователя за неподновената застраховка „ГО“ за автомобила. Навежда, че не е бил уведомен и за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски. Административнонаказващият орган - началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, не заема становище по жалбата (такова е заето единствено от началник на РУ Несебър в придружителното писмо, с което жалбата е изпратена до съда, но той не е страна по делото). Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното: От фактическа страна: На 12.01.2026 г. около 12:02 часа жалбоподателят управлявал в по главен път 1-9, километър 206, с посока на движение към гр. Варна, собствения си лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № •••. Автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ Несебър, като се установило, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 30.12.2025г. При тези данни бил съставен АУАН, но впоследствие материалите били изпратени на Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър. С постановление от 02.02.2026г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО Несебър отказал да образува досъдебно производство, като е приел, че липсва осъществен състав на умишленото престъпление от общ характер по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Препис от постановлението било изпратено на началника на сектор „Пътна полиция“. Впоследствие било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените от съда факти, а възраженията на жалбоподателя са от правна страна. От правна страна: Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт. В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото доказателства от обективна страна се установява, че на 12.01.2026г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № •••, като при извършена проверка от контролен орган е било установено, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена, считано от 30.12.2025г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП (изм. бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) действаща редакция към датата на деянието е предвидено, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая – видно от отбелязването в справка относно автомобила, уведомление от Гаранционен фонд е изпратено до органите на МВР на 30.11.2025г. Установява се, че с изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП е отпаднало задължението на контролния орган да уведоми собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията му. Това задължение продължава да съществува в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Ето защо следва да се приеме, че е отпаднало (в акта от по-висока степен – ЗДвП) задължението за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация на автомобила му. Независимо, че това задължение е отпаднало по законодателен път, в мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк.дело № 3/2022г. по описа на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, е прието, че незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност (в случая незнанието на чл. 143, ал. 10 ЗДвП), но при този вид нарушения се касае до незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Посочено е още, че не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация. С оглед тези постановки, следва да се приеме, че макар задължението по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да е отпаднало, то следва да са налице данни за уведомяване на собственика, които да предполагат, че той разумно би могъл да предположи за прекратяването (включително предстоящото такова – при негово бездействие) на регистрацията. Такова задължение за уведомяване все още съществува в законодателството, като според чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането информационният център (който се изгражда и поддържа от Гаранционния фонд – арг. от чл. 571, ал. 1 КЗ) уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. При получено уведомление в този смисъл, то незнанието на последиците от бездействието му, не би могло да оневини собственика на автомобила и той би следвало да предположи (да формира знание), че в предвидените срокове ще бъде подадено уведомление от Гаранционния фонд към масивите на МВР и регистрацията му ще бъде прекратена служебно. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е бил уведомен от Информационния център, че за собствения му лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № •••, няма сключен валиден договор за застраховка „ГО“, както и дали му е бил предоставен 14-дневен срок да представи доказателства за сключване на застрахователен договор. Още повече, че съобразно отбелязването в масивите на МВР застраховката гражданска отговорност за автомобила е била със срок до 16.01.2026г. Следователно – в случая прекратяването би могло да се осъществи единствено на основание чл. 368, ал. 4 КЗ – поради неплащане на разсрочена вноска по договора. В преписката не е налично уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ, връчено на жалбоподателя. Следователно не се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е бил уведомен за липсата на задължителна за автомобила му застраховка „ГО“, както и дали е бездействал в предвидения в чл. 574, ал. 10 КЗ 14 -дневен срок При така установените по делото обстоятелства независимо, че с изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП в сила от 07.09.2025 г. е отпаднало задължението на контролния орган за уведомяване на собствениците за служебно прекратяване на регистрацията на МПС, по отношение на процесното нарушение, за да се изведе наличие на субективната страна на нарушението, според настоящия състав е необходимо да се докаже уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 КЗ, тъй като само в този случай може да се направи извод, че същият е бил наясно и е съзнавал последиците на чл. 143, ал. 10 КЗ, а именно служебно прекратяване на регистрацията на автомобила. След като не се доказа по делото, че жалбоподателят, в качеството си на собственик, е получил уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ от Информационния център към Гаранционния фонд, не може категорично да се изведе, че същият е осъществил нарушението от субективна страна. По тази причина неправилно е била ангажирана отговорността му от АНО за извършване на процесното нарушение. Видно от констатациите в прокурорското постановление от 02.02.2026г. (на л. 8 от делото) уведомление за настъпилата служебна дерегистрация е било изпратено за връчване до жалбоподателя, но същото не е било връчено – т.е. той не е уведомен и за това обстоятелство. В заключение може да се посочи, че задължението на жалбоподателя, произтичащо от разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП би могло да възникне, но само ако преди това той е бил уведомен съобразно изискванията на чл. 574, ал. 10 КЗ за необходимостта от сключване в определен срок на нов договор. След като липсват такива доказателства, то не се доказва и състав на административно нарушение. Касационната инстанция е формирала актуална и трайна в практика в горния смисъл – Решение № 2462 от 19.03.2026г. по а.н.д. № 103/2026г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 2406 от 18.03.2026г. по а.н.д. № 74/2026г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 2304 от 16.03.2026г. по а.н.д. № 2495/2025г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 2296 от 14.03.2026г. по а.н.д. № 1985/2025г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 2046 от 06.03.2026г. по а.н.д. № 270/2026г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1816 от 26.02.2026г. по а.н.д. № 2422/2025г. по описа на Административен съд Бургас. С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С жалбата се претендират разноски и при този изход на спора такива се дължат на жалбоподателя, като са представени доказателства за внесено адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро. Същото не може да бъде намалявано, тъй като това може да стане само по възражение на страната (арг. от чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН), а в случая от наказващия орган не е отправено валидно възражение (такова е направено с придружителното писмо за изпращане на жалбата единствено от началника на РУ Несебър, който е различен субект от участващия в производството орган по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН). Така мотивиран, съдът