Решение № 78 от 27.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 479/2026 г.

МОТИВИ към Решение № 78/27.01.2026г. по ЧНД № 479/2026г. по описа на СГС

Производството е по реда на чл.19 ал.3 вр.17 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.

Образувано е по повод депозирано искане на СГП във връзка с молба от Министерството на правосъдието на Реп.Турция чрез МП на Реп. България за екстрадиция на турския гражданин О. У. (O.U.) с цел провеждане на наказателно производство.

Искането се явява процесуално допустимо – подадено е от оправомощен орган в кръга на компетенцията му и пред съответен компетентен съд съгл. чл.16 ал.1 ЗЕЕЗА.

В хода на съдебното производство исканото лице О. У. (O.U.) изрази доброволно съгласие за незабавна екстрадиция, като съгласието беше направено в присъствие на адв.В.К., упълномощен защитник. Съгласието беше отразено в протокола и подписано от лицето, защитника и преводача.Направени са и изискуемите по чл.19 ал.1 и ал.2 ЗЕЕЗА декларации.

При проведените съдебни прения двете процесни страни навеждат идентични доводи в насока допускане на незабавна екстрадиция на турския гражданин с основен довод за изразено доброволно изявление на лицето в тази насока

Съдът като взе предвид становището на страните и всички събрани по делото доказателства, намира за установено следното:

Исканото лице О. У. (O.U.) е със снета самоличност, турски гражданин, роден на ••••••••г. в гр.Измир, Република Турция и с турски единен граждански номер ••••••••

В Република Турция е образувано наказателно производство и е изготвен обвинителен акт от Главна Републиканска прокуратура гр.Бартън срещу исканото лице за престъпление – опит за умишлено убийство, извършено на 26.11.2021г. в община Амасра, Реп.Турция. Поради бягството на обв.У., наказателното дело не е приключило.В резултат 1-ви тежък наказателен съд гр.Бартън на 18.07.2025г. е издал Заповед за залавяне на лицето по дело номер :2023/197-Е. Прави се искане с цел приключване на образуваното наказателно производство за предаване на лицето, за което се установява, че се намира на територията на Р България.

Спрямо исканото лице първоначално и по ЧНД № 8389/25г. на СГС е взета мярка „временно задържане до 40 дни“, като в последствие е постъпила и молба от 21.11.25г. на Първи тежък наказателен съд гр. Бартън, Реп.Турция с обективирано искане за екстрадиция на лицето.

Съдът установи изложените факти въз основа на официалната молба за екстрадиция на турския гражданин, Заповед за залавяне на лицето по дело номер :2023/197-Е и останА.те приложени по преписката документи, приобщени към доказателствената съвкупност по процесуалния ред на чл.283 НПК.

Настоящият съд, като съобрази приложените към молбата за екстрадиция документи от Реп.Турция, законовите разпоредбите на ЗЕЕЗА и ЕКЕ (последните с пряко приложение) и в рамките на своята компетентност приема за установено следното от правна страна:

Молбата за екстрадиция е основателна. В настоящото производство не подлежи на изследване самото обвинение и неговата доказаност и обоснованост.

Спазени са изискванията на чл.9 ЗЕЕЗА, като молещата държава е изпратила цялата необходима информация, относима към екстрадиционното производство. Екстрадицията е с цел провеждане на наказателно производство пред 1-ви тежък наказателен съд гр.Бартън с повдигнато на лицето обвинение за извършено престъпление – опит за умишлено убийство - престъпление по чл.82/1-а, чл.35, чл.38/1 и чл.53 от Закон номер 5237 от Турския Наказателен кодекс, т.е. нА.це е основанието по чл.5, ал.2 ЗЕЕЗА.

На следващо място съдът отбелязва, че инкриминираното деяние, предмет на разследване в Реп.Турция, има аналог и по българското законодателство – чл.116 ал.1 т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.4 НК, наказуемо с лишаване от свобода от 15 до 20 години. В случая двойната наказуемост е вън от съмнение, тъй като няма изискване за пълна идентичност, а съвпадение в основните признаци на престъпните състави на националните законодателства / арг. чл.5 ал.3 от ЗЕЕЗА /.

Съдът счита, че в случая не са нА.це основания за недопускане на екстрадицията.В случая исканото лице не попада в категорията на лицата, посочени в чл.6 ЗЕЕЗА, т.е. към момента на получаване на искането за екстрадиция У. не е български гражданин; не е лице, на което е предоставено убежище на територията на Реп.България; не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Реп.България; не е малолетен и следователно е наказателноотговорен.

С оглед даденото доброволно съгласие от поисканото лице за незабавна екстрадиция и съгласно чл.19 ал.3 ЗЕЕЗА съдът, ако не е нА.це основание за отказ по смисъла на чл.7 от ЗЕЕЗА постановява решение за незабавна екстрадиция.

Съдът при извършена цялостна служебна проверка установи, че не са нА.це абсолютните основания за отказ, визирани в чл. 7 ЗЕЕЗА - по чл.7, т.1 ЗЕЕЗА процесното престъпление не е политическо или свързано с тях; по чл.7 т.2 ЗЕЕЗА престъплението не се ползва със съставомерни елементи на военно престъпление; по чл.7, т.3. ЗЕЕЗА разглеждането на делото няма да се извърши от извънреден съд в Реп.Турция; по чл.7 т.4 ЗЕЕЗА молбата за предаване няма за цел преследване или наказване на лицето на основания раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения и няма основания съдът да прецени, че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания; по чл.7 т.5 ЗЕЕЗА и видно от изпратените материА., се касае за криминално деяние, за което се провежда наказателно производство срещу У. и друго лице (С.Д.) и липсват каквито и да било сериозни и обосновани подозрения, че при екстрадицията лицето ще бъде изправено пред реална опасност от подлагането му в молещата държава на насилие, изтезание, нечовешко или унизително отношение; по чл.7 т.6 ЗЕЕЗА и видно от горепосочените доказателства, абсолютната давност в Турция изтича на 26.058.2044г. и по законодателството на РБ също не е изтекла; по чл.7 т.7 ЗЕЕЗА и видно от справката от УИС на ПРБ, няма данни за образувани и неприключили наказателни производства спрямо исканото лице в РБ; по чл.7 т.8 ЗЕЕЗА законът на молещата държава не предвижда смъртно наказание за престъплението, за което е образувано наказателно производство, като в случай на осъждане предвиденото наказание е в рамките на 13 – 20 години „лишаване от свобода“.

По чл.19, ал.5 ЗЕЕЗА – не се установи срещу исканото лице в РБ да има висящо наказателно производство за престъпления, различни от тези, за което се иска екстрадицията или лицето да трябва да изтърпи наказание за престъпление, различно от това, за което се иска екстрадицията.

Предвид изложеното исканото лице О. У. (O.U.) следва да бъде предадено незабавно на молещата държава Р Турция.

На осн. императивната норма на чл.17 ал.7 ЗЕЕЗА спрямо исканото лице съдът взета МНО Задържане под стража до фактическото му предаване на молещата държава

При горните мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Членове:

1.

2.