Решение № 2983 от 16.7.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 555/2026 г.

Производството е по реда на чл.145и сл. От АПК във вр. с чл.118 от КСО

Образувано е по жалба на П. Ц. М. гр. В. Търново,[улица] чрез адв. М. Г. против Решение № 1040-21-239/6.04.2026г. на Директор на ТП на НОИ София град, с което е възобновено по жалба вх. № 1012-21-88/13.1.2026г. производството по издаване на Разпореждане № РВ -3-21-02111288/18.12.2025г. на длъжностно лице по контрола на разходите за ДОО и на основание чл.117, ал.3 от КСО във вр. с чл. 97,ал.1 изр.1 предл.последно от АПК същата е отхвърлена като неоснователна. С Разпореждане № РВ -3-21-02111288/ 18.12.2025г на длъжностно лице по контрола на разходите за ДОО на основание чл.114, ал.1 и ал. 3 от КСО жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно получената сума, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 1.4.2025г. до 11.4.2025г. в размер на 525,59 лева или 268.73 евро от които главница 486, 84 лева 248,92 евро и лихва от 38,75 лева или 19,81 евро.

В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че е издадено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в нарушение на целта на закона. АО е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК, който го задължава преди да постанови акта да изясни фактическата обстановка по спора. В случая като правно основание АО е посочил нормата на чл. 46, ал. 3 от КСО, която изисква кумулативното осъществяване на следните факти:1. Да е получено обезщетение за временна нетрудоспособност след издаден болничен лист 2. През времето на последния лицето да е упражнявало трудова дейност 3. Да е получено обезщетението недобросъвестно. Органът не е събрал всички допустими и относими доказателства за установяване на горните ЮФ, за да е налице пълно доказване на възникнало основание за възстановяване на получено обезщетение от фондовете на ДОО. Единствено реалното упражняване на трудова дейност се явява пречка за получаване на обезщетение поради временна нетрудоспособност, като доказателства в тази насока не са събрани. АО се е позовал единствено на подадена справка от страна на работодателя по чл. 5, ал. 4 от КСО, от което е направил неверен извод за упражняване трудова дейност в периода от 1.4.2025-4.04.2025г. След като жалбоподателят има качество осигурено лице, издаден му е валиден болничен лист, който е представил на работодателя, и не е полагал труд за така посочения период, то същият добросъвестно е получил дължимото обезщетение за временна нетрудоспособност. Следователно АО е приложил неправилно материалния закон а именно нормата на чл. 46, ал.1 от КСО. Дори да се приеме, че жалбоподателят е полагал труд за периода, то АО не е доказал недобросъвестност при получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност. С оглед на така изложеното от съда се иска да отмени обжалваното Решение.

В о.з. се представлява от адв. Г., която поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Сочи, че в хода на съдебното и административно производство не са събрани никакви доказателства за реално осъществена трудова дейност като изводите на АО са обосновани от формално подадени данни от осигурителя по чл. 5, ал. 4 от КСО. Жалбоподателят по никакъв начин не може да влияе на съдържанието на подаваните по реда на КСО Декларации от осигурителя, същият не е получил обезщетението за временна нетрудоспособност при условията на недобросъвестност. Претендира разноски в размер на 100 евро.

Ответникът – Директорът на ТП – София град в писмено становище на процесуалния представител гл.юк К. П., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. ИАА е издаден от компетентен орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност, след изясняване на фактическата обстановка по спора и приобщаване в административната преписка на всички допустими и относими доказателства. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и по този начин да представляват самостоятелно основание за отмяна на акта. И в двата акта Разпореждане и Решение са посочени установените от АО факти, приложимата правна норма, което означава , че същите отговарят на изискването за форма по смисъла на чл. 59, ал.2 т. 4 от АПК. Правилно е приложен и материалния закон, доколкото АО е установил всички кумулативно изискуеми факти: получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност въз основа на валиден болничен лист, упражняване на трудова дейност за периода на болничния, поради което е налице недобросъвестност. Нормата на чл.46, ал. 1 от КСО е правилно приложена като е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получените суми. Реално техният размер не се оспорва от жалбоподателя. След като жалбата е неоснователна и недоказана, същата следва да бъде отхвърлена. Счита за недоказани твърденията в нея. Атакуваният административен акт бил правилно и законосъобразно постановен, при спазване на всички материални и процесуални правила и принципи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят има сключен трудов договор с Ти Би Ай Банк ЕАД, който в качество си на осигурител е подал необходимите Декларации като за П. М. в ТП на НОИ София град е представено удостоверение Приложение № 9 към чл. 8, ал.1 от НППОПДОО по болничен лист № Е20251402756 с период на временна нетрудоспособност от 1.04.2025г до 4.04.2025г. и болничен лист № Е20250340381 с период на временна нетрудоспособност от 7.04.2025г. до 11.4.2025г. В данните , подадени по реда на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО на жалбоподателя са отразени за месец април 2025г. 11 отработени дни, 5 дни с право на парично обезщетение по реда на чл. 40, ал.1 от КСО и 4 дни с възнаграждение по реда на чл. 40, ал.5 от КСО. По реда на НПОПДОО на жалбоподателя е изплатено парично обезщетение за 5 работни дни в размер на 486, 84 лева.

Същевременно по реда на чл. 5, ал.4 т.1 от КСО в ТП на НОИ София град са подадени данни за жалбоподателя от осигурителя Бюти ВТ ООД за месец април 2025г. с 20 отработени дни, без такива с временна нетрудоспособност.

От АО е извършена проверка в Електронния регистър на болничните листове и решения по тяхното обжалване, при което безспорно е установено, че за двата периода е издаден по един болничен лист, както следва болничен лист № Е20251402756 с период на временна нетрудоспособност от 1.04.2025г до 4.04.2025г. и болничен лист № Е20250340381 с период на временна нетрудоспособност от 7.04.2025г. до 11.4.2025г.

Ръководител по контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП – София град е издал Разпореждане№ РВ -3-21-02111288/18.12.2025г на основание чл.114, ал.2 т.2 и чл. 114, ал. 3 от КСО, като е разпоредил връщането на горепосочената сума от главница 486, 84 лева 248,92 евро и лихва от 38,75 лева или 19,81 евро представляваща недобросъвестно получено обезщетение за временна нетрудоспособност.

С писмо вх.№ 1012-21-88 #2/19.1.2026г. на ТП на НОИ гр. В. Търново е изискано извършване на проверка на осигурителя Бюти ВТ ООД за подадените по реда на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО данни за м. април 2025г.с цел установяване на реалното упражняване на трудова дейност.

С Определение № 1040-21-56/19.1.2026г. Директор на ТП на НОИ София град е спрял производството по подадена жалба срещу това Разпореждане до приключване на проверката на осигурителя Бюти ВТ ООД.

С писмо вх. № 1012-21-88 #3/22.1.2026г. от ТП на НОИ гр.В. Търново е уведомило ТП на НОИ София град, че проверката на осигурителя Бюти ВТ ООД следва да бъде извършена от ТП на НОИ [населено място] съобразно правилата за местната подсъдност.

С Писмо вх. № 1012-21-88 #4/18.3.2026г. ТП на НОИ [населено място] е изпратено уведомление, че съгласно Заповед № ЗР -5-07-02124439/27.1.2026г. на ръководител на ТП на НОИ [населено място] е започнала проверка на дружеството Бюти ВТ ООД , приключила с Констативен протокол № КП-5-07-02133172/17.2.2026г..при което е установено следното : Жалбоподателят е сключил трудов договор № 30/3.12.2014г. с Бюти ВТ ООД на основание чл.114 от КТ на длъжност масажист за 2 часа дневно до 40 ч. месечно. В Дневник за завеждане на документи за изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО на този осигурител за периода 1.04.-30.4.2026г. не е отразено изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност. Съгласно представеният график за явяванията на работа от жалбоподателя за месец април 2025г.са посочени 20 отработени дни с формиран осигурителен доход в размер на 270 лева и изплатена нетна сума от 209,51 лева. Или с други думи проверяващият орган е установил, че за м. април 2025г. жалбоподателят е осъществявал трудова дейност и е бил осигуряван без прекъсване съгласно чл. 4, ал.1, т.1 от КСО от осигурителя по допълнителното трудово правоотношения Бюти ВТ ООД, не са представени болнични листове, не е ползван отпуск поради временна нетрудоспособност, платен/ неплатен отпуск по КТ. Осигурителят по допълнителното правоотношение не е представил в ТП на НОИ [населено място] документи за изплащане на парични обезщетения съгласно чл. 40, от КСО. В регистъра на осигурените лица подадените данни по чл. 5, а. 4 т.1 от КСО от осигурител Бюти ВТ ООД за месец април 2025г. съответстват на разплащателните ведомости и разпоредбите на Наредба № Н-13/2019г. От така изложеното ТП на НОИ е приело, че за периода от 1.4.-30.4.2025г. жалбоподателят отговаря на изискванията чл.10, ал.1 от КСО, явява се осигурено лице съгласно § 1,ал.1 т. 3 от ДР на КСО , тъй като реално е упражнявал трудова дейност, за която му е начислено и изплатено трудово възнаграждение, върху което са дължими и съответните осигурителни вноски от този втори осигурител.

При така установените факти, подкрепени от цитираните допустими доказателства, Директор ТП на НОИ София град е формирал извод, че жалбоподателят неоснователно е получил обезщетение за временна нетрудоспособност за посочените период, тъй като е упражнявал трудова дейност по второ трудово правоотношение с осигурител Бюти ВТ ООД , с което е бил нарушен режима на лечение, определен от здравните органи. Съгласно чл. 46, ал.1 т.2 от КСО парично обезщетение за времена нетрудоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи. Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/ осигурител се издават повече от един екземпляр от болничен лист за представяне пред всеки един от работодателите. В графа бележки на б.л. се вписва броят на работодателите или осигурителите , за които е издаден.

Съгласно чл. 114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми по осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Доколкото се касае за отрицателен факт, то тежестта на доказване е на жалбоподателя, които по пътя на пряко, пълно доказване следва да установи, че е бил добросъвестен, което не е сторил в настоящото производство.

Тъй като производството по оспорване на Разпореждането е бил спряно съгласно цитираното Определение до извършване на проверка при втория осигурител, с процесното Решение Директор на ТП на НОИ София град производството е възобновено и като правилно и законосъобразно Разпореждането е потвърдено.

В това Решение е посочено следното:

1.Правомощията на контролните органи по чл. 107, от КСО са регламентирани в чл. 108, ал.1 от КСО и в чл. 4, ал.1 от Инструкция от 3.4.2015г. за реда и начина на осъществяване на контролно- ревизионната дейност на контролните органи на НОИ.

2.Контролните органи проверяват подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал.4 т. 1 от КСО, съответствието им с данните в разходо- оправдателните документи, счетоводни такива, други документи.

3. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО, за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по §1,т.3 от ДР на КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл. 46, ал. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. С оглед на тази законова уредба следва да се приеме, че наличието на сключен трудов договор между физическото лице и търговско дружество не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл.4, ал.1,т.1 от КСО, ако лицето не осъществява трудови функции в изпълнение на този договор. Доколкото от формата за явяване, разплащателните ведомости се установява, че жалбоподателят за м. април има отработени 20 работни дни, за което му е начислено трудово възнаграждение по втория трудов договор, то АО е приел, че полагането на труд се явява доказано. Следователно преценката дали е налице основание за задължително осигуряване от съществено значение е дали лицето е осъществявало трудова дейност, а не дали му е изплащано трудово възнаграждение, което АО е сторено в хода на административното производство. В този смисъл напр. Решение № 16130 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9136/2013 г., VI Решение № 9305 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4322/2013 г.,

4. Съгласно чл. 40, ал.1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване. Видно от редакцията на разпоредбата, законодателят е предвидил заместваща заработеното възнаграждение облага, при възникване на осигурителен риск временна неработоспособност. Съгласно чл.40, ал.1 от КСО, осигурените лица за всички социални осигурителни рискове, за всички социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички социални рискове без безработица, имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко шест месеца осигурителен стаж. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение или трудовия доход по правоотношенията за трудова дейност - основание за осигуряване, а получаването на възнаграждение (респ. доход) по правоотношение, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, е несъвместимо с едновременното получаване на парично обезщетение по този риск, независимо дали осигуряването произтича от едно или повече правоотношения

5. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение или трудовия доход по правоотношенията за трудова дейност - основание за осигуряване, а получаването на възнаграждение по правоотношение, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, е несъвместимо с едновременното получаване на парично обезщетение по този риск, независимо дали осигуряването произтича от едно или повече правоотношения по арг. от чл. 46, ал.3 от КСО. Предвид правоизключващата норма на чл. 46, ал.1, т.2 от КСО - обезщетение за временна нетрудоспособност не се изплаща на осигурените лица, които нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението, като АО е намерил, че жалбоподателят е получил цялото дължимо трудово възнаграждение по втория договор, доколкото същият за дните, отразени в болничните листи е полагал труд при осигурителя Бюти ВТ ООД. . Нарушен е и чл. 16 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО, тъй като при изчисляване на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност се взема предвид дохода на лицето, формиран от всички договори, т. е. доходът се формира и от двата сключени договора - основание за самостоятелно осигуряване по смисъла на чл. 4, ал.1, т.1 от КСО. В този смисъл напр.Решение № 9915 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7654/2025 г.,

6. Съгласно чл. 114, ал.2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно изброените случаи по т.1-т.3. На основание чл.114, ал. 6 от КСО споровете за добросъвестност се решават по реда на Глава осма с Решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В кодекса липсва легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. В константната практика на ВАС е възприето, че за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. С оглед законовата презумпция за добросъвестност е абсолютно необходимо безспорното и категорично установяване на недобросъвестността на лицето от страна на носещия доказателствената тежест за това административен орган. В случая жалбоподателят реално е упражнявал трудовата си функция по сключения втори трудов договор, поради което е налице хипотезата на чл. 114, ал. 3 във вр. с ал.1 на КСО.

7. Обстоятелството, че жалбоподателят не е ползвал отпуск и е продължавал да работи по второто си правоотношение сочи нарушаване на определения от здравните органи режим за възстановяване. Съгласно чл. 46, ал.1, т.2 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурените лица, които нарушават режима, определен от здравните органи В този смисъл напр. Решение № 4823 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10444/2010 г., Решение № 8537 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4866/2014 г., VI Решение № 10108 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15272/2014 г.,

8. ВАС в трайната си съдебна практика е приел, че посещението на санаториум с оглед оптимизиране на лечението, вместо съблюдаване на предписания домашен режим не съставлява съществено нарушение на режима, предписан от здравните органи", поради което в тези случаи разпоредбата на чл. 46, ал.1 т.2 от КСО не следва да се прилага напр. Решение №12959/3.11.2009г. по адм. дело № 6251/2009 г. ВАС, VI о., Решение № 4029/15.4.2010г по адм. дело № 16545/2009 г. ВАС, VI о., Решение № 4359/28.3.2011г. по адм. дело № 11079/2010 г. ВАС, VI о..В настоящия казус от АО не се твърдят такива факти- посещение на санаториум, а единствено престиране на труд по второто трудово правоотношение с осигурител Бюти ВТ ООД.

Горепосоченото Решение на Директор на ТП на НОИ София град е връчено на жалбоподателя и в срок е подадена жалба до Административен съд София град, който с Определение № 19259/18.5.2026г. по адм.д. 4967/2026г. на основание чл.118, ал.1 изр. Второ от КСО във вр. с чл.133, ал.1 от АПК е изпратил делото по правилата за териториалната подсъдност на Административен съд Велико Търново.

При тези фактически установявания, с оглед приложимата правна уредба се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима,подадена е при спазване на законоустановения 14-дневен срок от връчване на акта, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, тъй като решението го засяга неблагоприятно.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.117, ал.1 и ал. 2 от КСО в 14-дневен срок от получаването се обжалват разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, за прихващане по чл. 114, ал. 5 и за възстановяване по чл. 115, ал. 2, пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, който съгласно ал. 3 се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението той решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.

При тази правна уредба обжалваното Решение № 1040-21-239/6.04.2026г. на Директор на ТП на НОИ София град, е издадено от териториално и материално компетентен орган, видно от приложената Заповед на стр. 92 от делото лицето, издател на акта е Т. В., който изпълнява горната трудова функция. Няма спор , че самото Разпореждане № РВ -3-21-02111288/18.12.2025г. на длъжностно лице по контрола на разходите за ДОО също е издадено от компетентен за това орган.

Решението е издадено в писмена форма, с изискуемите реквизити, като в обстоятелствената му част са изложени релевантните за случая фактически установявания и правните основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна част. В решението има изложени доводи по отделните оплаквания в жалбата с преценка за неоснователността им. С оглед на това решението отговаря на изискванията в поради което са спазени изискванията в чл.117, ал.3 от КСО и чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК.С оглед изложеното не са налице основания по чл. 146, т.1 и т. 2 от АПК за обявяването му за нищожно, респ. за отмяната му поради неспазване на изискването за форма. Валидно и отговарящо на изискванията за форма е и процесното Разпореждане, в което са отразени фактическите установявания и формираните от органа мотиви по прилагането на материалния закон.

От страна на жалбоподателя е направено възражение за наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи в неспазване изискванията на чл. 34 и чл. 35 от АПК. Твърди се, че АО не е извършил цялостна проверка за установяване на следните два факта:1. Полагането на труд при втория работодател, доколкото се е позовал само на декларираните от него данни по чл. 4 от КСО и 2. Недобросъвестност на жалбоподателя т.е. че същият е знаел или е бил длъжен да знае, че при престиране на труд по втория трудов договор, не му се дължат плащания за временна нетрудоспособност. Настоящата инстанция не споделя аргументите на жалбоподателя, доколкото в Разпореждането и Решението органът изрично се е позовал на извършената проверка от страна на ТП на НОИ [населено място] при втория осигурител, при което са сравнени данните по подадените Декларации на осигурител, дневник за присъствие на работника, разходо- оправдателните ведомости, от които се установява, че при този втори работодател са отработени 20 работни дни и не е ползван отпуск за временна нетрудоспособност поради заболяване. Следователно актът е постановен след като са били изяснени всички правно релеванти факти, събрани са допустимите и относими за това доказателства. Жалбоподателят е бил наясно срещу какви факти следва да се защитава, поради което правото му на защита не се явява съществено ограничено. Спазени са изискванията на чл. 34 от АПК, доколкото жалбоподателят е бил запознат с всички събрани в хода на административното производство доказателства, вкл. Констативен протокол по направената проверка на втория осигурител, дадена му е възможност да прави възражнеиня, да иска събиране на доказателства. Освен това в самото Решение са обсъдени всички направени от него възражения по прилагането на процесуалния и материален закон. Поради това неоснователно в жалбата се твърди съществено нарушение на административно-производствените правила и се иска отмяна на основание чл.146, т. 3 от АПК..

При преценката за съответствие на решението с материално-правните разпоредби съдът съобрази приложимата към датата на издаване на акта действаща правна уредба. Съгласно чл.114, ал.1 от КСО Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп., бр. 1 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2003 г., доп., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) (1) Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат. Съгласно трайно установената практика на ВАС, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. Въз основа на събраните в административното производство доказателства, от органа е формиран обоснован извод относно недобросъвестност на жалбоподателят, доколкото същият макар да е представил болничен лист и да е ползвал платен отпуск поради временна нетрудоспособност, е продължил да престира труда си по второто трудово правоотношение, за което е изготвен присъствен лист за 20 работни дни и съответно е начислено дължимото трудово възнаграждение и дължимите върху него осигурителни вноски за социални рискове.

Законово регламентираният като правоизключващ изплащането на обезщетенията от фондовете на държавното обществено осигуряване факт се свързва единствено с упражняването на трудова дейност през периода на неработоспособността. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Недобросъвестността на лицето е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването лежи върху административния орган. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат.Съгласно трайно установената непротиворечива практика на ВАС, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. Въз основа на събраните в административното производство доказателства, от органа е формиран обоснован извод относно недобросъвестност на жалбоподателя и съответно наличие на основание по чл.114, ал.1 от КСО.

С разпоредбата на чл. 46 от КСО са уредени материалноправните основания, при наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на осигурените лица, като съгласно т. 2 на ал. 1 установеното нарушаване на режима, определен от здравните органи, представлява основание за неизплащане на обезщетението - само за дните на нарушението. Следователно законово регламентираният като правоизключващ изплащането на обезщетенията от фондовете на държавното обществено осигуряване факт се свързва единствено с упражняването на трудова дейност през периода на неработоспособността. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Недобросъвестността на лицето е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването лежи върху административния орган. В контекста на конкретния случай следва да се посочи, че текстът на чл. 46, ал.3 от КСО гласи, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. За целите на осигуряването е достатъчно лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл.4а, ал.1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него. В този смисъл напр. Решение № 4011 от 9.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9838/2025 г., Съгласно чл.40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Т. е. право на тези парични обезщетения има само "осигурено лице", а такова съгласно дефиницията в §1,ал.1 т.3 от КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. По аргумент от тази уредба наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Възникването на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но сключването на трудов договор не е достатъчно за да възникне осигурително правоотношение. Изискването на чл.10, ал.1 от КСО, за да възникне осигурително правоотношение и работника по трудовия договор да придобие качеството на "осигурено лице" е той да е упражнил трудова дейност, т. е. да е положил фактически труд в полза на работодателя, да е осъществил трудова дейност в рамките на възникналото трудово правоотношение. В този смисъл е наложилата се съдебна практика, напр.Решение №4901/27.4.2020г по адм. д. № 6817/2019 г. на ВАС. При това без значение е, дали са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, в който смисъл е съдебната практика на ВАС напр. Решение № 2470/23.2.2021г. по адм. д. № 12077/2020 г. и цитираните в него други съдебни актове. Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Когато за определени дни лицето е получило или му е начислено трудово възнаграждение, то няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност за същите дни, като в този случай идеята на закона е да не се кумулират упражняването на трудова дейност и едновременното получаване на обезщетение за временна неработоспособност напр. Решение № 6318 от 9.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 697/2026 г., V Решение №10401/31.10.2023г по адм. дело № 1092/2023 г. по описа на ВАС. Решение № 4011 от 9.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9838/2025 г.

Законосъобразно ответник жалба е отхвърлил оспорването срещу горецитираното Разпореждане, приемайки, че е нарушена забраната по чл. 46, ал.3 от КСО за едновременно получаване на парично обезщетение и на трудово възнаграждение, а осигуреното лице е недобросъвестно по смисъла на чл.114, ал.1 от КСО във връзка с чл. 46, ал. 3 от КСО , тъй като е нарушил чл. 9, ал.2 във вр. с чл.8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Обосновано ответникът е съобразил, че лицето не се е снабдило с втори екземпляр на болничните листове своевременно, за да ги представи пред втория си работодател, а това поведение е в нарушение на чл. 8, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. В този смисъл напр. Решение № 4098 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 547/2026 г.

При този изхода на спора своевременното направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 жалбоподателят следва да заплати на ответната страна ТП на НОИ–София град сумата в размер на 70 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново