Решение № 260655 от 17.5.2021 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 552/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК и чл.286 от ЗЗД във вр. с чл.36 ал.2 от ЗАдв. Образувано е по подадени две въззивни жалби от Д.И.Д., ЕГН – ••••••••••, чрез адв. М.С., •••, против Решение № 1988/18.06.2020г., с което на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.256 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са отхвърлени предявените искове за признаване за установено по отношение на П.С.П. с ЕГН - ••••••••••, че дължи на Д.И.Д. с ЕГН - ••••••••••, следните суми: 480 лв., представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по г р.д. №297/14 г. по описа на РС - Карлово, 16, 10 лв., представляваща заплатена такса за частна жалба по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС по Вносна бележка с УР№ 80500В-АО-8877 от 01.04.15 г., като погасени по давност, и сумата от общо 239, 35 лв., представляващ обезщетение за забава върху сумата от 553, 60 лв. за периода от 24.01.2015 г. до 17.05.2019 г. като неоснователен, както и е осъден П.С.П. с ЕГН •••••••••• и адрес: •••, да заплати на Д.И.Д. с ЕГН •••••••••• •••, направените по делото разноски в размер на 45, 32 лева и сумата от 23, 57 лева, представляваща разноски по частно гр. дело № 7865/19 г. на РС - Пловдив, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от иска; и - против Решение № 261750/15.12.2020г., постановено на осн. чл.250 от ГПК, с което са отхвърлени предявените искове за признаване за установено по отношение на П.С.П. с ЕГН ••••••••••, че дължи на Д.И.Д. с ЕГН •••••••••• следните суми: 210, 08 лв. -обезщетение за забава за задължение от 480, 00 лв. считано от деня на забавата- 24.01.15 г. до 17.05.2019 г.; 6, 73 лв.- обезщетение за забава за задължение от 16, 10 лв. считано от 01.04.2015 г. до 17.05.19 г.; 12, 86 лв. - обезщетение за забава за задължение от 32.50 лв.. считано от 22.06.2015 г. до 17.05.19 г. и 9, 68 лв.- обезщетение за забава за задължение от 25, 00 лв., считано от 27.07.2015 г. до 17.05.19 г. Моли да бъдат отменени в обжалваната части и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените искове, ведно със законните последици за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Въззиваемата страна П.С.П., ЕГН - ••••••••••, чрез адв. Н.Д., назначен за особен представител, депозира писмени отговори, че жалбите са неоснователни. Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното: Пред Районен съд – Пловдив от Д.И.Д., против П.С.П. е заведена искова молба, с която твърди, че през 2013 г. ответникът П.С.П. е потърсил ищеца в качеството му на адвокат за водене на делбено производство и извършване на подялба на имущество между него и негови сродници. Ищецът се е съгласил да поеме делото, като осъществява правна помощ и съдействие, както н процесуално представителство в производството. Било е образувано гр.д.№ 297/2014 г. по описа на РС - Карлово, за което между ответника и ищеца е било подписано пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие, в който е бил уговорен адвокатски хонорар в размер на 480 лв. с ДДС, като уговорката е била съшият да бъде платен от ответника при постановяване на решението на РС - Карлово по делото. По дело било постановено решение на 24.01.2015 г. В хода на производството по изрична молба на П.П. ищецът е заплащал и някои държавни такси и разходи със собствени средства, които суми не са му били възстановени от ответника, а именно: 16, 10 за държавна такса за частна жалба по гр.д. № 297/14 г. пo описа на РС-Карлово на 01.04.15 г., на 22, 06.15 г., 32, 50 лв. за държавна такса за заверени преписи от решения; 50 лв. разходи за извършени преводи платени по изрична молба на ответника и сестра му М. С. П. От забавата на изпълнението ищецът претендира и сумата от 230, 25 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху задължението от падежа на задължението до датата ча подаване на заявлението. Претендирал е и разноски. Към исковата молба прилага заверения копия от фактура № 1881/26.03.2013г., изд. от Д.И.Д. с получател П.С.П., на стойност 480 лв. с ДДС издадена от ищеца, с посочен получател ответника и основание договор за правна защита и съдействие от 26.03.2013 г.; вносна бележка с УР№ 80500В-АО-8877 от 01.04.15 г. за заплатена сумата в размер на 16, 10 лв., представляваща заплатена такса за частна жалба по гр. д № 297/14 г. по описа на РС- Карлово; Вносна бележка с УРН 80562С4-АА-0610 от 22.06.15 г. за сумата в размер на 32, 50 лв., представлваща заплатена такса за заверени преписи от решения по г р. д № 297/14 г. по описа на РС-Карлово; разписка за получена сума от 27.07.2015 г., от която се установява, че ищецът, като пълномощник на ответника и М. П. е предал сумата от 50 лв. на С.К., както и заверени преписи от Решение № 125/24.01.2015г. по гр.д.№ 297/2014г., постановено от РС –Кърджали и Определение № 251/21.05.2015г. по чл.248 от ГПК, постановено по същото дело. Ответникът П.С.П., чрез адв. Н.Д., назначен за особен представител, депозира Писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Направил е възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Районен съд - Пловдив, с Решение № 1988/18.06.2020г., за да отхвърли предявения иск с решението, излага основни съображения, че от приложената по делото фактура с № 1881/26.03.2013 г., както и Решение №125/24.01.2015 г. и Определение № 251/21.05.2015 г. и двете постановени по гр. д. № 297/2014 г. по описа на РС- Кърджали се установява, че между страните по делото е сключен договор за правна защита и съдействие от 26.03.2013 г., който по своята правна същност представлява договор за поръчка и съдържа всички съществените елементи на правоотношение по чл. 280 и следв. ЗЗД. Предмет на договора за поръчка е извършването от довереника на възложените му от доверителя правни действия. Възлагането на правни действия се квалифицира като договор за поръчка - чл. 280-292 ЗЗД, който подлежи на изпълнение лично от довереника с изключение на уредените в чл. 283, ал. 2 ЗЗД хипотези. Позовава се на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която фактурата служи за доказване на извършена доставка на услуга, респективно на стока, или за получаване на авансово плащане. Фактурата като първичен счетоводен документ, съобразно чл. 6, ал. 1 от ЗСч е носител на информация за регистрирана стопанска операция, но не е доказателство за извършено плащане по стопанската операция. Наложен е правен извод, че поръчката на ищеца като довереник е била само за процесуално представителство и защита по гр. д. № 297/2014 г. по описа на РС- Кърджали, като за тази, именно поръчка, е било договорено адвокатско възнаграждение в общ размер от 480 лв. с ДДС. Във връзка с изпълнението на поръчката ищецът е направил следните разходи- 16, 10 лв., която сума представляваща заплатена такса за частна жалба по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС, за което е представена вносна бележка с УР№ 80500В-АО-8877 от 01.04.15 г.; 32, 50 лв., която сума представлява заплатена такса за заверени преписи от решения по г р. д № 297/14 г. по описа на КРС по Вносна бележка с УРКе 80562С4-АА-0610 от 22.06.15 г. и 25, 00 лв./ половината от 50 лв./, представляваща направени разходи за преводи по разписка от 27.07.2015 г. Позовал се е на чл. 285 от ЗЗД, съгласно която - доверителят е длъжен да заплати направените от доверителя разходи. Районният съд е посочил, че ответникът е направил правопогасяващо възражение по делото за изтекла давност и че то е частично основателно относно това, че дължимата главница е погасена по давност, тъй като по отношение на процесното вземане следва да намери приложение общата петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо- чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Вземането по фактура от 26.03.2013 г. е станало изискуемо на 27.03.2013 г., от тази дата е започнала да тече давността. О т датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /което води до прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „б” ЗЗД/ по приложеното ч.гр.д. № 7868/2019 г. на ПдРС – 20.05.2019 г. е изминал период от повече от шест години. Затова, Районният съд е приел, че искът за сумата от 480 лв. е неоснователен, тъй като е погасен по давност. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания- чл. 119 от ЗЗД. Поради това искът и за сумата от 210, 08 лв. представляваща законна лихва за задължението от 480, 00 лв. считано от деня на забавата- 24.01.15 г. до 17.05.2019 г. е неоснователен. Съобразно по-горните мотиви и вземането за сумата от 16, 10 лв., представляваща заплатена такса за частна жалба по гр. д № 297/14 г. по описа на КРС, за което е представена вносна бележка с УР№ 80500В-АО-8877 от 01.04.2015 г., е погасено по давност. С Решение № 261750/15.12.2020г. на осн. чл.250 от ГПК Районният съд е допълнил с диспозитив Р ешение № 1988/18.06.2020 г., постановено по гр.д. № 16203/2019 г. по описа на ПдРС, ХVIIІ гр.с., като е отхвърлил предявените искове за признаване за установено по отношение на П.С.П. че дължи на Д.И.Д. следните суми: 210, 08 лв. -обезщетение за забава за задължение от 480, 00 лв. считано от деня на забавата- 24.01.15 г. до 17.05.2019 г.; 6, 73 лв.- обезщетение за забава за задължение от 16, 10 лв. считано от 01.04.2015 г. до 17.05.19 г.; 12, 86 лв. - обезщетение за забава за задължение от 32.50 лв.. считано от 22.06.2015 г. до 17.05.19 г. и 9, 68 лв.- обезщетение за забава за задължение от 25, 00 лв., считано от 27.07.2015 г. до 17.05.19 г. С въззивната жалба на Д.И.Д. се възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и намира същото за неправилно и необосновано. Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционните решения /основно и допълнително/ е валидни и допустими. Основните възражения на жалбоподателя се отнасят до това, че не е изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. Поддържа, че тъй като уговорката между страните е била адвокатският хонорар в размер на 480 лв. с ДДС е да бъде платен от длъжника при постановяване на решението на КРС по делото, защото при започване на производството П.С.П. не разполагал с финансова възможност да плати адвокатски хонорар. Въвежда оплакване, че Районният съд е приложил института на погасителната давност от момент, когато задължението все още не е било изискуемо. Макар договорът да е от 26.03.2013г., падежът на задължението за заплащане на адвокатския хонорар е датата на приключване на делото, която дата е именно датата на постановяване на съдебното решение. Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да се бъдат уважени. От съдържанието на фактура № 1881/26.03.2013г., изд. от Д.И.Д. с получател П.С.П., на стойност 480 лв. с ДДС е видно, че е посочен получател ответника и основание договор за правна защита и съдействие от 26.03.2013 г. Записано е също „Падеж: При приключване на делото“. С оглед на тази изрична уговорка между страните, налага се извод, че падежът на задължението за заплащане на сумата 480 лв. с ДДС настъпва не един месец по –късно спрямо 26.02.2013г., тоест на 27.03.2013 г., а на датата, на която приключва делото. От приложените заверени преписи от съдебни актове се констатира, че е постановено Решение № 125/ 24.01.2015г. на РС – Кърджали по гр.д.№ 297/2014г. за извършване на делба, като от съдържанието проличава, че съделителят П.С.П. е представляван от адв.Д.Д.. С Определение № 251/21.05.2015г. по реда на чл.248 ал.1 пр.1 от ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 от ГПК от ГПК е допълнено Решение № 125/24.01.2015г. в частта за разноските. Въззивният съд намира, че на тази най-ранна дата 24.01.2015г. настъпва определеният падеж с фактура № 1881/26.03.2013г., защото е налице постановяване на съдебен акт по втора фаза за извършване на делбата и до датата 20.05.2019 г. на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по приложеното ч.гр.д. № 7868/2019 г. на РС – Пловдив не е изтекъл общият петгодишен погасителен давностен срок за двете претендирани главници 480 лв. и 16, 10 лв., предмет на въззивно обжалване. Исковете по отношение на другите две претендирани от ищеца главници в размер на 32, 50 лв. и 25 лв. са били уважени от Районния съд и съответно не са предмет на обжалване в настоящето производство. Ето защо, р ешението в обжалваните части за главниците в размер на 480 лв. с ДДС и 16, 10 лв. следва да бъде отменено и вместо него ще се постанови друго, с което ще се уважат претенциите. По отношение на акцесорните претенции исковете ще бъдат уважени за периода 24.01.15 г. до 24.01.2018г., а за периода от 24.01.2018г. до 17.05.2019 г. възраженията за изтекла погасителна давност се явяват основателни предвид разпоредбата на чл.111 от ЗЗД /срокът за погасителна давност е тригодишен/. Решението в следните обжалваните части - ще бъде отменено за сумата 146, 35 лв. за периода 24.01.15 г. до 24.01.2018г и ще бъде потвърдено до пълния предявен размер от 210, 08 лв. от 24.01.2018г. до 17.05.2019 г. ще бъде отменено за сумата 4, 88лв. за периода 24.01.15 г. до 24.01.2018г и ще бъде потвърдено до пълния предявен размер от 6, 73 лв. от 24.01.2018г. до 17.05.2019 г. ще бъде отменено за сумата 9, 77 лв. за периода 24.01.15 г. до 24.01.2018г и ще бъде потвърдено до пълния предявен размер от 12, 86 лв. от 24.01.2018г. до 17.05.2019 г. ще бъде отменено за сумата 7, 64 лв. за периода 24.01.15 г. до 24.01.2018г и ще бъде потвърдено до пълния предявен размер от 9, 68 лв. от 24.01.2018г. до 17.05.2019 г. Ще се присъди и законната лихва върху всяка една от главниците поотделно, считано от 20.05.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Районен съд –Пловдив. Разноски. В хода на делото в цялост Д.И.Д. е направил следните разноски. В заповедно производство 25 лв. – за държавна такса /за заявлението/, 300 лв. – за адвокатско възнаграждение. В производството пред Районен съд –Пловдив - 25 лв. – за държавна такса, 300 лв. – за адвокатско възнаграждение, 300 лв. – депозит за възнаграждение за особен представител пред Районен съд, В производството пред Окръжен съд - 25 лв. – държавна такса /за въззивно обжалване на основното решение/, 300 лв. – за адвокатско възнаграждение, 300 лв. – депозит за възнаграждение за особен представител за пред Окръжен съд, и също за Окръжен съд сумата 25 лв. – за държавна такса /за въззивно обжалване на допълнителното решение/. Съдът отчита, че П.С.П. вече е осъден да заплати сумата 23, 57 лв. – разноски по решението, в частта, в която е влязло в сила. Съобразно изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция П.С.П. ще бъде осъден да заплати на Д.И.Д. общо сумата 1 320, 43 лв., изчислени по съразмерност на уважената част от исковете. Обжалваемост. Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК. По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.