Решение № 1047 от 11.3.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1203/2025 г.

Административен съд - Пазарджик11.03.2026 г.докладчик Ева Пелова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тиксим“ ООД – гр. Пазарджик, чрез пълномощника – адв. А., срещу Решение № 32-282531/17.09.2025г., издадено от директора на ТД Митница-Русе. ОСЪЖДА „Тиксим“ ООД – гр. Пазарджик, да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 102,26 евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България. ПРЕПИСИ да се връчат на страните. Съдия: �

Мотиви

Образувано е по жалба на „Тиксим“ ООД – гр. Пазарджик, чрез пълномощника – адв. А., срещу Решение № 32-282531/17.09.2025г., издадено от директора на ТД Митница-Русе, с което е определен размера на възникналото на основание чл. 79 пар. 1, б „а“ от Регламент № 952/2013 год. на Европейската комисия, митническо задължение, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 16, ал. 4 от ЗДДС, задължение за данък добавена стойност по неприключена транзитна операция Т2 с непредставена Стока 1 от MPH №24BG004300009277К3/29.11.2024г. - ДДС в размер на 3680,86 лева. В жалбата, съдебно заседание и представени писмени бележки се посочва, че оспореното Решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли обжалваното Решение да бъде отменено. Претендира сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Ответникът - Директор на ТД „Митница“ Русе, чрез представени писмени становища счита жалбата за неоснователна, моли да бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на поискания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното от фактическа страна: На 29.11.2024г. била подадена митническа декларация за режим „вътрешен транзит“ - Т2, регистрирана и приета в „Митническа информационна система за транзит“ (МИСТ) с MRN 24BG004300009277K3. По същата се превозвала съюзна стока с изпращач BSB INT TRADE SRL - Румъния и с получател FOB GLOBAL LOJISTIK GEMI, Република Турция. Декларирано получаващо митническо учреждение (ПМУ) в Република Турция TR220400 - Kapikule Gar Gumruk Müdürlugü. Декларираната и поставена под режим „вътрешен транзит“ стока е с описание и характеристики: Иглолистен дървен материал 45,03 CBMS; Код 440713 по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС) на Световната митническа организация; Цена на стоката- 10 131,75 USD; бруто тегло 21 614 кг, лета тегло 21614 кг. При митническото оформяне на стоките, декларирани за режим „външен транзит“, били представени: фактура №151/27.11.2024г., на стойност 10 131,75 USD, износна румънска митническа декларация № 24ROBU1400M27174В84/28.11.2024г. и международна товарителница /СМР/ от 27.11.2024г. Стоките били натоварени на превозно средство с peг. № 31AIZ964/31 ТК987, с превозвач „ÔZÇELEBΓ - гр. Хатай, Република Турция. Съгласно данните от транзитната декларация, превоза е извършен с горепосочения товарен автомобил. Жалб. „Тиксим“ ЕООД - гр. Пазарджик е титуляр на режим транзит по транзитна операция с MRN 24BG004300009277K3/29.11.2024г. Стоката, превозвана под тази транзитна операция не била представена пред митническите органи в декларираното получаващо митническо учреждение в определения на основание чл. 297 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (РИ) срок - 07.12.2024г., поради което е започната проверка за установяване състоянието на транзитната операция в ПМУ - TR220400. Стартирана процедура по запитване в системата МИСТ с електронно съобщение CD 142 до декларираното ПМУ - TR220200. Срокът за отговор от ПМУ е изтекъл на 24.06.2025г. На основание чл. 310, пар. 2 и пар. 5 митническите органи изпратили писмо рег.№ 32-128306/28.04.2025г. до титуляря на режима за предоставяне на информация и документи за коректното завършване на режим „вътрешен транзит“ с MRN 24BG004300009277K3/29.11.2024г., което било получено от дружеството-жалбоподател на 02.05.2025г., видно от служебна бележка с peг. индекс 530/22.05.2025г. от „Български пощи“ ЕАД - ОПС Пазарджик. В определеният срок „Тиксим“ ЕООД не представили документи и информация, въз основа на които да се счете, че транзитната операция е редовно завършена. Било изпратено писмо до поръчителя Райфайзенбанк (България) ЕАД, с изх. №32-191913/24.06.2025г за уведомяване, че режимът транзит не е завършил, получено на 27.06.2025г. Въз основа разпоредбата на чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, на титулярът на режим транзит и превозвачът е предоставено право на изслушване. Уведомлението за това било връчено на титулярът на режим транзит на 16.07.2025г. На 22.07.2025г. с вх. № 32-223319 е получено писмо обяснение от титуляря на режим транзит, че при преминаване па ГКПП Капъкуле Турция, транзитната операция с MRN 24BG004300009277K3 задействана от BG004300 - МП Пристанище Свищов, не е могла да бъде отворена от турските митнически власти и на шофьора е било наредено да задейства турски транзит за стоката, с представено копие на въпросния транзит - MRN 24TR220200000459J0. Митническите органи приели, че представените обяснения и доказателства не са достатъчни за редовното приключване на режима, и изпратили писмо до титуляря с изх. № 32-243453/08.08.2025г. с указания какво трябва да представлява алтернативно доказателство за завършване на режим транзит и представяне на такова в рамките на срока на правото на изслушване, което било получено на 15.08.2025г., по което не постъпил отговор. Превозвачът, видно от приложената по делото разписка на доставяне е получил правото на изслушване на 25.07.2025г. Становище от превозвача в указания срок не било представено. В оспореното Решение ответникът е посочил, че на основание чл. 233 параграф 1, б.“а“ и пар. 3 от Кодекса, титуляря на режим транзит и превозвача са отговорни за представянето на стоките в получаващото митническо учреждение. Неизпълнението на това задължение, предвид установените факти и обстоятелства според ответникът показва, че са налице данни за отклонение от митнически надзор на стоки. В Решението е посочено още, че на основание чл.79, пар. 1, б.“а“ от Кодекса, вр. чл.112 и 113 от Допълнение I на Конвенцията за общ транзитен режим, възниква митническо задължение за внос на стоката, която е предмет на декларация за транзит с MRN №24BG004300009277K3/29.11.2024 г. /МД/. За дата на възникване на задължението, в съответствие с чл. 79, пар. 2, б. “а“ от Кодекса, се счита датата, следваща тази, която е определена за срок за представяне на стоките пред ПМУ - 08.12.2024 г. Въз основа на тези аргументи, директорът на ТД Митница Русе постановил оспореното в настоящото производство Решение, с което на основание чл. 29, чл. 101, чл. 233, пар. 1 и 3, чл. 79, пар. 1, б.“а“ и пар. 3, б. “а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 16, ал.4, чл. 59, ал. 2 и чл. 83, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 59 от АПК и чл. 34, т. 9 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ определил размера на възникналото на основание чл. 79, пар.1, б. „а“ от Регламент № 952/2013 год. на Европейската комисия митническо задължение, и на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, вр.чл. 16, ал. 4 от ЗДДС, задължение за ДДС по неприключена транзитна операция Т2 с непредставена Стока 1 от МД в размер на 3680,86 лева; Определил като длъжник за заплащане на възникналото задължение – дружеството – жалбоподателя и превозвача по Т2 - Özcelebi Uluslararas1 Tasimacilik Ticaret LTD.STE. По делото са представени заверени преводи на МД № MRN №24TR 220200000459J0/01.12.2024 г., списък с транзитни артикули към нея МД МРН:24BG004300009277K2, фактура №151/27.11.2024г., опаковъчен лист за камион 31-AIZ-964/31-TK-987. При така установените факти, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена лице с процесуална легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства. Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма, решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални дирекции. Следователно, оспореното решение на директор на ТД Митница Русе в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, и е мотивиран. Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От титуляря е изискана информация за приключване на режима, с което е поставено началото на производството. Същият е уведомен по реда на чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс със съобщение рег. № 32-215470/15.07.2025 г., че предстои издаване на решение и мотивите за това и му е предоставена възможност да заяви становище. Съобщението е връчено надлежно, за което свидетелства приложеното по делото известие за доставяне. Съгласно разпоредбата на чл.19б, ал.1 от ЗМ решението за установяване на митническо задължение и други публични държавни вземания се издава в 30-дневен срок от започване на производството. В чл.22 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс също е предвиден 30-дневен срок за издаване на решението, но само за случаите, в които митническите органи действат въз основа на заявление. Този срок не се прилага за решения, взети от митническите органи без предварително заявление от лицето (арг. от нормата на чл.29 от регламента). От данните по делото е видно, че в случая административният орган е започнал производството служебно, като е изискал с писмо рег. № 32-128306/28.04.2025 г. от титуляря на режим транзит „Тиксим“ ЕООД доказателства за приключване на митническия режим и е определил срок за тяхното представяне, на основание чл.310 §2 и § 5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013. С оглед на това, доколкото не е налице предварително заявление, съдът счита, че в случая е приложима нормата на чл.103, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, в която е предвиден 3- годишен срок за установяване на задълженията. Съгласно цитираната разпоредба, след изтичане на три години от възникване на митническото задължение, длъжникът не се уведомява за същото. Срокът е давностен и след неговото изтичане митническите органи губят възможността да съберат възникнали митнически задължения. В случая, безспорно този срок не е изтекъл. Видно от материалите, приложени по административната преписка, въпреки неколкократните запитвания от страна на митническите органи до дружеството-жалбоподател за предоставяне на доказателства за завършване на режим транзит Т-2, не са били представи такива в хода на проведеното изслушване по реда на чл.22, пар.6 от Регламента. В хода на административното производство е представено копие на документ транзит с MRN 24TR220200000459J0 / в заверен превод в хода на съдебното следствие/. Митническите органи са счели, че обясненията на дружеството-жалбоподател, относно това, че на шофьора на товарния автомобил е наредено от турските гранични власти да задейства турски транзит на стоката не са достатъчни, за да се приеме, че режимът транзит е извършен, и са указали на „Тиксим“ ООД да представят алтернативно доказателство за това. Правилно в оспореното Решение, ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 312 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (РИ), относно документите за идентификация на стоките, които могат да бъдат приети от компетентните органи на отправната държава като алтернативно доказателство за завършване на режим съюзен транзит, които са: а) документ, заверен от митническия орган на получаващата държава членка, с който се идентифицират стоките и се удостоверява, че те са били представени пред получаващото митническо учреждение или са били доставени на одобрен получател по член 233, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза; б) документ или извлечение от митническите регистри, заверен(о) от митническия орган на държава членка, с който/което се удостоверява, че стоките са напуснали физически митническата територия на Съюза; в) митнически документ, издаден в трета държава, където стоките са поставени под митнически режим; г) документ, който е издаден в трета държава и подпечатан или заверен по друг начин от митническия орган на тази държава и с който се удостоверява, че стоките се смятат за намиращи се в свободно обращение в тази държава. По делото е представен документ за транзит с MRN 24TR220200000459J0, но същият не е в оригинал, нито е заверен от съответното митническо бюро, така както изискват горецитираните разпоредби, поради което правилно административния орган е отчел, че същият не следва да се ползва за удостоверяване на вписаните в него обстоятелства в рамките на проведеното административно производство. В хода на съдебното производство също не се представят доказателства за приключване на режима, които да бъдат под формата на: - документ, заверен от митническия орган на получаващата държава-членка или държава с общ транзитен режим, с който се идентифицират стоките и се удостоверява, че те са били представени пред получаващото митническо учреждение или са били доставени на одобрен получател; документ или извлечение от митническите регистри, заверен от митническия орган на държава-членка, с който се удостоверява, че стоките са напуснали физически митническата територия на Съюза; митнически документ, издаден в трета държава, където стоките са поставени под митнически режим или документ, който е издаден от трета държава и подпечатан и заверен по друг начин от митнически орган на тази държава и, с който се удостоверява, че стоките се смятат за намиращи се в свободно обращение в тази държава. Несъстоятелно е и твърдението, че неправилно е определен размера на изчислението на вземането по ЗДДС. Декларираната и поставена под режим „вътрешен транзит“ стока e: Иглолистен дървен материал 45,03 CBMS; Код 440713 по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС) на Световната митническа организация; Цена на стоката – 10 131,75 USD; бруто тегло 21 614 кг, нето тегло 21614 кг. При митническото оформяне на стоките, декларирани за режим „външен транзит“, са представени: фактура №151/27.11.2024, на стойност 10 131,75 USD, износна румънска митническа декларация № 24ROBU1400M27174B84/28.11.2024г. и международна товарителница (CMR) от 27.11.2024 г. Правилно в оспореният ИАА е посочено, че на основание чл.79 параграф 1 буква а) от Кодекса, връзка с чл.112 и 113 от Допълнение I на Конвенцията за общ транзитен режим, възниква митническо задължение за внос на стоката, която е предмет на декларация за транзит с MRN 24BG004300009277K3/29.11.2024 г. За дата на възникване на задължението, в съответствие с чл. 79, параграф 2, буква а) от Кодекса, се счита датата, следваща тази, която е определена за срок за представяне на стоките пред ПМУ – 08.12.2024 г. Предвид декларираните в митническа декларация MRN 24BG004300009277K3 елементи на облагане – код по ХС 440713, цена на стоката в размер на 18404.32 лв. и с оглед на приложимата ставка на митото към трети страни – 0%, на основание чл. 79, параграф 1, буква в) във връзка с чл. 85, параграф 1 от Кодекса възниква задължение за вносно мито в размер на 0.00 лв. На основание чл. 54, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), възниква задължение и за заплащане на данък върху добавена стойност (ДДС). На основание чл. 55, ал.

1

от ЗДДС се определя облагаема данъчна основа в размер на 18404.32 лв., при което дължимият данък върху добавената стойност възлиза на 3680.86 лв. За отклонената от митнически надзор стока по транзитна декларация с MRN 24BG004300009277K3, на основание чл. 79, ал. 1, буква „а” от Регламент (EC) № 952/2013, възниква митническо задължение при внос. На основание чл. 79, ал. 2, буква „а“ от Регламент (EC) № 952/2013 задължението възниква на 08.12.2024 г. - датата следваща определената крайна дата до която е следвало стоките да бъдат представени пред ПМУ. Съгласно нормата на чл.54, ал.1 от ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. На основание чл.16, ал.3 от ЗДДС внос на стоки е и въвеждането на съюзни стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз. В този смисъл са и нормите на чл.70 и чл.71 §1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. В случая няма спор, че стоката попада по режим външен транзит и, следователно, попада в икономическия оборот на Съюза, и се счита за „внесена“, поради което съдът приема, че е налице приетото от административния орган основание за определяне на задължение за ДДС. Режимът транзит е митническо улеснение, което позволява на икономическите оператори да превозват стоки през граници или територии без да плащат таксите, дължими по принцип, когато стоките се въвеждат на – или напускат – територията, като по такъв начин стоките са предмет само на една митническа формалност. Режимът транзит е от особено значение за Съюза, който представлява една митническа територия, но множество данъчни територии: - стоките могат да се движат под режим транзит от входния граничен пункт на Съюза до местоназначението си, където, когато транзитът е завършил, трябва да бъдат изпълнени митническите и местни данъчни задължения, и стоките се пускат за свободно обращение или се поставят под друг специален режим. Режимът съюзен транзит се прилага при превоз на несъюзни стоки, а в някои случаи – и на съюзни стоки, между две места в рамките на Съюза. Режимът съюзен транзит се управлява от митническите администрации на държавите-членки чрез мрежа от митнически учреждения, наречено отправни митнически учреждения, транзитни митнически учреждения, получаващи митнически учреждения и гаранционни митнически учреждения. Режимът съюзен транзит започва в отправното митническо учреждение и завършва, когато стоките и придружаващите търговски документи /ПТД/ се представят, в съответствие с приложимите разпоредби, в получаващото митническо учреждение. Между получаващото митническо учреждение и отправното митническо учреждение са извършва обмен на електронни съобщения в NCST. При получаване на електронни съобщения или екземпляра екземпляр от транзитната декларация, ОМУ приключва режима транзит, и ако няма установени нередности, освобождава от отговорност титуляра на режима. Има две категории съюзен транзит: Т1 (външен транзит) и Т2 (вътрешен транзит), които изцяло отразяват статута на превозваните стоки. Режимът Т1 принципно се прилага при превоз на несъюзни стоки и заплащането на вносните мита и другите вземания, както и прилагането на мерки на търговска политика се отлагат, докато стоките достигнат до своето местоназначение в Съюза. Общият режим транзит се използва за движението на стоки между договарящите стари по Конвенцията за общ транзитен режим: - ЕС, трите държави от ЕАСТ )Швейцария, Норвегия и Исландия), Република Турция (от 01.12.2012 г.), бившата югославка република Македония (от 01.07.2015 г.), Република Сърбия (от 01.12.2016г.) и Княжество Лихтейнщайн, което е в митнически съюз с Швейцария. Общият режим транзит предвижда отлагане заплащането на митата, акцизите, ДДС и другите вземания за стоки при движението им от ОМУ до ПМУ. Правната основа за режима общ транзит е Конвенцията за общ транзитен режим от 20 май 1987 г. Конвенцията е изменена на 05 декември 2017 г. с Решение № 1/2017 г. на Съвместния комитет на ЕС – ЕАСТ, за да бъде приведена в съответствие с Митническия кодекс на Съюза, като правилата действително са идентични с тези на съюзния транзит. С оглед по-ефективното транспортиране на стоките през границите на договарящите се страни и улесняване митническите формалности се използва електронна система на транзита за попълване на митническите формалности, освен при конкретни обстоятелства (например: стоки, превозвани чрез железопътен транспорт, където се допускат хартиени документи). Несъстоятелен е и довода, че запитването на митническите органи, отправено до Капъкуле е изпратено на различен код ПМУ. Видно от общодостъпната информация в интернет-пространството ПМУ код 220400 съответства на Митническа дирекция на гара Капъкуле (Kapıkule Gar Gümrük Müdürlüğü), с адрес Kapıkule Tren İstasyonu, 22130 Kemal Köyü, Edirne Merkez/Edirne, Турция. ПМУ с код 220200 съответства на Митническа дирекция Капъкуле ТИР (Kapıkule TIR Gümrük Müdürlüğü)Kapıkule Gümrük Kapısı, 22130 Kemal Köyü, Edirne (Одрин), Турция. Т.е учрежденията се намират на един и същи адрес. Въпреки това по време на проведеното изслушване в тежест на дружеството-жалбоподател е да удостовери със съответните по смисъла на чл. 312 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (РИ), документи за идентификация на стоките, които могат да бъдат приети от компетентните органи на отправната държава като алтернативно доказателство за завършване на режим съюзен транзит, каквито и понастоящем не са представени. Независимо от вписването на двата вида транзит в Решението, по никакъв начин не се прегражда или ограничава правото на дружеството-жалбоподател да се запознае с обстоятелствата, мотивирали административния орган да издаде ИАА от вида на процесният. в случая съдът се позовава и на посоченото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ - мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него административно право. Основанията за възникване на митническо задължение са посочени в чл.79 Регламент (ЕС) № 952/2013. В конкретния случай административният орган е приел, че е налице хипотезата на параграф 1 б.“а“, а именно: митническото задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия. Органът е приел, че не е изпълнено от страна на жалбоподателя, като титуляр на режим транзит, задължението по чл.233, §1 и § 3 от същия Регламент да представи стоките в непроменено състояние и изискваната информация на получаващото митническо учреждение, както и превозвач или получател на стоки, който приема стоки и знае, че те се придвижват под режим съюзен транзит, също така е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние на получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхното идентифициране. По делото не е спорно, а и се установява от приложените доказателства, поставената под режим транзит стока по митническа декларация не е била представена в получаващото митническо учреждение. Доколкото същата не е предоставена в получаващото митническо учреждение, не би могло да се приеме, че тя е представена в непроменено състояние, и следователно е налице неизпълнение на едно от задълженията от страна на титуляря, от което възниква вносното митническо задължение за липсващата стока. Съгласно чл.87, §2 от Регламент (ЕС) №952/2013 г., когато стоките са поставени под митнически режим, който не е приключен, или, когато временното складиране не е завършило правилно, и мястото, където е възникнало митническото задължение, не може да се определи съгласно втора или трета алинея от параграф 1 в рамките на определен срок, митническото задължение възниква на мястото, където стоките са поставени под съответния режим, или на мястото, където са въведени на митническата територия на Съюза под този режим или където са били на временно складиране. Като титуляр на режим транзит жалбоподателят „Тиксим“ ЕООД не е изпълнил задължението си по чл.233, §1, б.“а“ и §3 от МКС да представи стоките в непроменено състояние, поради което на основание чл.79, §1 б.“а“ от МКС е възникнало вносно митническо за стоките, подлежащи на облагане с вносни мита. Правилно е установен от административния орган моментът на възникване на митническото задължение, чието неизпълнение поражда митническото задължение, не се изпълнява или престава да се изпълнява и това е било установено от митническите органи (чл.79, §2 б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013). По изложените съображения съдът намира оспореното Решение за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в минималния на предвидения в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ от 102,26 евро размер, като се отчете, че делото не се отличава с фактическа и правна помощ, приключило без участието на процесуален представител на ответника, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателят.

Цитирани разпоредби

45