Решение № 9798 от 24.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1716/2025 г.

Производство е по чл.203 от АПК във вр. чл. 104, ал.1 от ЗДСл.

Делото е образувано след като с Определение №8497/28.07.2025г. по адм. дело №983/2019г. са отделени материалите по предявената искова претенция от В. М. К. от гр.Варна срещу Областна администрация-гр.Варна за присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител от оспорването на Заповед №РД-19-7701-2/20.03.2019г. на Областния управител на област с админ. център Варна, с която на основание чл.107, т.9 от ЗДСл, чл.108 от ЗДСл във вр. с чл.32, ал.1 от ЗА считано от 20.03.2019г. е прекратено служебното й правоотношение на длъжността „директор“ на дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“ в Областна администрация–Варна, както и от оспорването на друга заповед, посочена като основание за издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Последното направено с молба с.д. № 9543/08.05.2026г. от процесуалният представител на ищцата К. и допуснато от съда с протоколно определение от 19.05.2026г. изменение на исковата претенция е, че се претендира присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл за периода от 20.03.2019г. до 26.05.2019г. в общ размер на 7466,95лв. /3817,79 евро/, поради незаконосъобразната Заповед №РД-19-7701-2/20.03.2019г. на Областния управител на област с админ. център Варна за прекратяване на служебното й правоотношение, която е отменена с Решение №8558/30.07.2025г. по адм. дело №983/2019г. оставено в сила с Решение №13141/17.12.2025г. по адм. дело №9694/2025г. на Върховния административен съд, ведно със законната лихва за забава от 17.12.2025г. до датата на изплащане на обезщетението.

Ищцата и процесуалният й представител уточняват, че периода за който се претендира обезщетението не е шест месеца, а от датата 20.03.2019г. – считано от която е прекратено служебното правоотношение на К. със Заповед №РД-19-7701-2/20.03.2019г., до 26.05.2019г. – тъй като на 27.05.2019г. ищцата започнала работа по трудово правоотношение. Ищцата и представителя й поддържат исковата претенция и ангажират доказателства. В постъпила на 08.05.2026г. по делото молба процесуалният представител на ищцата сочи, че в случая е приложима разпоредбата на чл.9а, ал.1, т.1 във вр. с чл.9, т.3 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация приложима в редакцията в сила от 01.01.2025г. Изтъква, че към 17.12.2025г. когато с влязло в сила решение е признато за незаконно уволнението на К. със Заповед №РД-19-7701-2/20.03.2019г., тя притежавала служебен стаж и професионален опит от 21г. и 2 месеца и отговаряла на изискванията за определяне на степен 4 от нивото на основната месечна заплата за ръководно ниво 6а. Поради това като се вземат предвид представените от ответника данни за определената в размер на 3473лв. основна заплата за длъжността „директор“ на дирекция „АПОФУС“ в Областна администрация – Варна за степен 4 към датата 17.12.2025г., считат, че с този размер на основното възнаграждение за длъжността от 3473лв. следва да бъде изчислен размера на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл за исковия период. В молбата от 08.05.2026г. изчисляват обезщетението за цялото време, през което К. не е заемала държавна служба и не е работела по трудово правоотношение в периода 20.03.2019г.-26.05.2019г. общо в размер на 7466,95лв., които се равняват на 3817,79 евро, която сума получавал като сбор от :

а/сумата в размер на 1389,20лв. представляваща възнаграждението за 8 работни дни за м. март 2019г. (3473лв / 20 раб. дни през месеца)х8 =1389,20лв.);

б/ сумата в размер на 3473лв. – месечното възнаграждение за м. април 2019г.;

в/ сумата в размер на 2604,75лв. представляваща възнаграждението за 15 работни дни за м. май 2019г. (3473лв / 20 раб. дни през месеца)х15 =2604,75).

Считат доводите изложени от представителя на ответника за изчисляване на размера на обезщетението при размер на основното възнаграждение от 1077лв. равняваща се на 550,66 евро, което бил минималния основен размер на заплатата за длъжността „директор“ на дирекция „АПОФУС“ в Областна администрация–Варна по ниво и степен 1 към 17.12.2025г. за неоснователни и несъобразени с установената съдебна практика по сходни случаи. Този предлаган от ответника основен размер на възнаграждението бил по-малък от определения и отразен в служебната книжка на К. размер на основното възнаграждение й 1350лв. през 2019г. когато незаконосъобразно е прекратено служебното й правоотношение. В хода по същество молят да бъде уважена изцяло претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 7466,95лв. представляващи на 3817,79 евро за исковия период, ведно със законната лихва за забава от 17.12.2025г. до датата на изплащане на обезщетението. Претендират присъждане на К. на разноските по делото в размер на 5,11 евро /10 лв. за заплатена държавна такса за образуването му/, а на адвокат Я. – на адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна - Областна администрация-гр.Варна чрез упълномощен юрисконсулт оспорва исковата претенция. В хода по същество моли да бъде уважено направеното в депозирано на 18.05.2026г. възражение срещу размера на претендираното обезщетение. Поддържа доводите изложени в него, че обезщетението, което съдът следва да присъди на ищцата следва да бъде определено при възприемане на сумата от 1077лв. равняваща се на 550,66 евро, което бил минималния основен размер на заплатата за длъжността „директор“ на дирекция „АПОФУС“ в Областна администрация–Варна по ниво и степен 1 към 17.12.2025г. В хода по същество поддържа възраженията срещу размера на претендираното възнаграждение и моли да бъде присъдено съобразно депозираните на 18.05.2026г. писмени доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, взе предвид становищата на страните и разпределението на доказателствената тежест между тях, при отчитане на приложимите разпоредби достигна до следните установявания и изводи:

Исковата претенция е допустима. Предявена е своевременно от активно легитимирано лице по чл.104, ал.1 и чл.121, ал.1 от ЗДСл – държавния служител К., чието служебно правоотношение е било незаконно прекратено със заповед на Обл. управител на област с админ. център -Варна, срещу надлежен ответник – Областна администрация -гр.Варна, което е юридическото лице в структурата на което е органа издал незаконосъобразния административен акт за прекратяване на служебното правоотношение, съобразно изискването на чл.205 от АПК.

От писмените доказателства се установява, че със Заповед №РД-19-7701-2/20.03.2019г. на Областния управител на област с админ. център Варна на основание чл.107, т.9 от ЗДСл, чл.108 от ЗДСл във вр. с чл.32, ал.1 от Закона за администрацията е прекратено служебното правоотношение на В. М. К. считано от 20.03.2019г. Към датата на прекратяване на служебното правоотношение К. е заемала длъжността „директор“ на дирекция „АПОФУС“ в Областна администрация–Варна, ръководно ниво 6А, длъжностно ниво по КДА -6А, ранг V старши, с основна заплата в размер на 1350лв., които данни са вписани в служебната й книжка /л.12-34 от делото/.

Към датата на прекратяване на служебното правоотношение – 20.03.2019г. съгласно отразеното в служебната книжка К. е имала общо стаж от 13 години, 11 месеца и 13 дни, от които само 5 месеца и 6 дни не са стаж като държавен служител. От данните в служебната й книжка се установява, че е започнала работа като мл. юрисконсулт на 01.11.2004г. и до прекратяване на сл. правоотношение считано от 20.03.2019г. К. е е заемала други по-високи длъжности и придобила рангове, като последно е заемала длъжността „директор“ на дирекция „АПОФУС“ с ранг V-старши.

Срещу Заповед №РД-19-7701-2/20.03.2019г. за прекратяване на правоотношението и срещу цитираната в нея Заповед № РД-17-7706-161/11.05.2017г. издадени от Обл. управител, К. е депозирала в срок жалба до Административен съд-Варна, с искане за обявяването им за нищожни, респ. за отмяната им като незаконосъобразни, в която обща жалба е предявила и искането си за присъждане на обезщетението за времето, през което не е била на служба /л.8-11 от делото/. С оглед преюдициалния характер на оспорванията на заповедта от 2017г. спрямо заповедта за прекратяване на правоотношението, оспорванията на двете заповеди са разделени в отделни административни дела, както и материалите по исковото производство също са отделени и образувано под настоящият номер.

Заповед № РД-17-7706-161/11.05.2017г. на Обл. управител на обл.Варна е отменена с Решение № 208/20.02.2023г. по адм. дело №1039/2019г. на Административен съд-Варна, което е оставено в сила с окончателно Решение №7264/12.06.2024г. по адм. дело №2032/2023г. по описа на Върховния административен съд /л.151 и следв./.

Заповед №РД-19-7701-2/20.03.2019г. на Областния управител на област с админ. център Варна за прекратяване на служебното правоотношение на В. К. е отменена с Решение №8558/30.07.2025г. по адм. дело №983/2019г. на Административен съд-Варна, което е оставено в сила с Решение №13141/17.12.2025г. по адм. дело №9694/2025г. на Върховния административен съд, което е окончателно /л.233 и следв./.

Съгласно отразяването в приетото по дело копие на трудовата книжка на В. К. на 27.05.2019г. тя е постъпила на работа по трудово правоотношение като административен ръководител на отдел „Правен“ в СОК „Камчия“ЕАД /л.62 от делото/.

В обобщение на изложеното от писмените доказателства се установява, че в резултат на незаконосъобразното прекратяване със Заповед №РД-19-7701-2/20.03.2019г. на служебното правоотношение на К. за периода от 20.03.2019г. до 26.05.2019г. тя е била лишена от възможността да изпълнява служебните си задължения на длъжността „директор“ на дирекция „АПОФУС“ в Областна администрация–Варна, ръководно ниво 6А, длъжностно ниво по КДА -6А, ранг V старши, на която основната й заплата през 2019г. е била 1350лв. От 20.03.2019г. до 26.05.2019г. вкл. ищцата не е упражнявала дейност нито по служебно, нито по трудово правоотношение и не е получавала възнаграждение.

С оглед тези факти и обстоятелства основателна и доказана е претенцията на К. за присъждане на обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл за периода от 20.03.2019г. до 26.05.2019г. поради незаконосъобразното прекратяване на служебното й правоотношение със отменената Заповед №РД-19-7701-2/20.03.2019г. на Областния управител на област с админ. център Варна.

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В настоящия случай е безспорно наличието на първата от визираните в чл.104, ал.1 ЗДСл предпоставки за възникване на правото на обезщетение, а именно признаване на уволнението за незаконно с влязло в сила съдебно решение. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е безспорно установено, че ищцата не е заемал друга длъжност по служебно или трудово правоотношение в исковия период - от уволнението на 20.03.2019г. до 26.05.2019г., след която дата е започнала работа по трудово правоотношение. Този период е 2 месеца и няколко дни, с оглед на което е изпълнена и втората предпоставка на чл. 104, ал. 1 ЗДСл. От анализа на чл.104, ал. 1 ЗДСл е видно, че основанието за получаване на обезщетение е оставането без работа на служителя, като целта му е да замести липсващата заплата. Именно затова като предпоставка за възникване на правото на обезщетение е предвидено лицето да не получава възнаграждение по друго правоотношение или неговият размер да е по-нисък. В последния случай обезщетението цели да покрие разликата до пълния размер на получаваната по прекратеното правоотношение заплата. Въпреки че срокът, през който се дължи обезщетение, е поставен в зависимост от законосъобразността на уволнението, обезщетението и в двата случая е сурогат на липсващото възнаграждение. Законодателната идея е да се достави на останалото без работа лице издръжка за времето до намиране на нова или до възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението.

При произнасяне по искови производства съдът е обвързан от исковия период заявен от ищеца, който в случая е от 20.03.2019г. до 26.05.2019г. Този период възлиза на 2 месеца и няколко дни, тъй като обхваща : 8 работни дни за м. март 2019г. , през който март месец 20 са били работните дни; целия месец април 2019г. с 20 работни дни и 15 работни дни за м. май 2019г., през който месец май 20 са били работните дни и е по-малък от максималния срок от 6 месеца в чл.104, ал.1 от ЗДСл.

По спора относно размера на основната заплата, който следва да се приложи при изчисляване на размера на обезщетението за исковия период, настоящият състав взе предвид уредбата в чл.104, ал.1 от ЗДСл и прилагането му в установената практика от съдилищата за начина на изчисляване на обезщетението, примери за което са : Решение № 7495/08.07.2025г. по адм. дело №1818/2025г. по описа на ВАС и Решение №8544/01.07.2020г. по адм. дело №3520/2020г. по описа на ВАС. В тази насока са дадени указания на страните в протоколно определение в заседанието на 21.04.2026г., че обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл е в размер на основната заплата на държавния служител, определена към момента на признаване на уволнението му за незаконно. С оглед на това за изчисляване на размера на обезщетението и по настоящото дело е от значение какъв би бил размера на основната заплата на К. за длъжността „директор“ на дирекция „АПОФУС" в Областна администрация – Варна към 17.12.2025г. – на която дата е влязло в сила съдебното решение, с което заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение е признато за незаконно.

В несъответствие с чл.104, ал.1 от ЗДСл и доказателствата по делото за ранга и степента достигнати от К. като държавен служител са доводите на представителя на ответника обезщетението й да се изчисли въз основа на най-ниския размер от 1077лв. равняваща се на 550,66 евро, което е минималния основен размер към 17.12.2025г. на заплатата за длъжността „директор“ на дирекция „АПОФУС“ в Областна администрация–Варна по ниво и степен 1. Основателни са възраженията на представителя на ищцата срещу тези доводи на ответника, тъй като този размер е по-нисък дори от получаваното през 2019г. основно възнаграждение на длъжността в размер на 1350лв. от К.. Обосновани и законосъобразни са аргументите изложени от представителя на ищцата в молбата от 08.05.2025г., с която е направено последното изменение на исковата претенция, че следва да се приложат действащите към датата на признаване на прекратяване на служебното правоотношение на К. за незаконно - 17.12.2025г. разпоредби от Класификатора на длъжностите в администрацията, последно изм. ДВ, бр.7/24.01.2025г., в сила от 01.02.2025г., който е отменен ДВ, бр.1/06.01.2026г., съгласно който длъжността „директор на дирекция в областна администрация" е ръководно ниво 6А, за заемането на която се изисква притежаването на минимум 4 години професионален опит, какъвто К. безспорно притежава, както и разпоредбите на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация в редакцията ДВ, бр.90/25.10.2024г., в сила от 01.01.2025г. В чл.7, ал.1 от НЗСДА е разписано, че индивидуалните основни месечни заплати на служителите на пълно работно време се определят в рамките на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен на основната месечна заплата по приложение №1. Визираната от представителя на ответника основна заплата за служител от степен 1 се определя на служители, които постъпват за първи път в държавна администрация, каквато безсъмнено К. не е, с оглед стажа й отразен в служебната книжка от 01.11.2004г.

От представеното с молба от 05.05.2026г. удостоверение за размера към 17.12.2025г. на основната заплата за длъжността „директор“ на дирекция „АПОФУС“ в Областна администрация–Варна, което е прието без оспорване по делото, е видно, че 3473лв /1775,72 евро/ е размера на основната заплата за тази длъжност като се вземат предвид длъжностно ниво 6, ръководно ниво 6А, ранг ІІ-старши, който размер на възнаграждението отговаря на степен 4, съобразно изискванията, на които отговарял служителят, заемащ длъжността към 17.12.2025г.

С оглед представената и приета по делото Заповед №РД-25-7701-19/23.12.2025г. за прекратяване на служебното правоотношение на В. К. издадена от Обл. управител по подадената от нея молба на 22.12.2025г. след влизане в сила на съдебното решение на ВАС и отбелязването в служебната й книжка от личния състав на 23.12.2025г., към тази дата тя е имала стаж от 21 години, 1 месец и 22 дни.

При тези доказателства основателно и доказано е поддържаното от К. и представителя й, че в съответствие с чл.9а, ал.1, т.1 във вр. с чл.9, т.3 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация приложима в редакцията в сила от 01.01.2025г. К. притежава служебен стаж и професионален опит от над 21г. към 17.12.2025г. и отговаря на изискванията за определяне на степен 4 от нивото на основната месечна заплата за ръководно ниво 6а, която е в размер на 3473лв., в който размер е определена заплатата за получаване от заемащия длъжността „директор“ на дирекция „АПОФУС“ в Областна администрация–Варна към 17.12.2025г.

С оглед събраните по делото доказателства, търсеното обезщетение за периода 20.03.2019г.-26.05.2019г. следва да бъде в размер на 7466,95лв. / равняващи се на 3817,79 евро/, изчислена като сбор от сумите:

-1389,20лв. - представляваща възнаграждението за 8 работни дни за м. март 2019г. (3473лв / 20 раб. дни през месеца)х8 =1389,20лв.);

• 3473лв. – представляваща месечното възнаграждение за м. април 2019г.;

• 2604,75лв. представляваща възнаграждението за 15 работни дни за м. май 2019г. (3473лв / 20 раб. дни през месеца)х15 =2604,75);

които изчисления са направени при прилагане на размер на основната заплата на служителя К. към момента на признаването на уволнението й за незаконно – 17.12.2025г. определено за степен 4 за ръководно ниво 6а по Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация в размер на 3473лв.

С оглед акцесорния характер на задължението за лихва и основателността на предявения иск, претенцията за присъждане на законна лихва също е основателна. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ВКС, ОСГК началният момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Следователно началният момент, от който се дължи законна лихва в случая, е датата на признаване на уволнението за незаконно, т.е. от влизане в сила на Решение №13141/17.12.2025г. по адм. дело № 9694/2025г. по опис на Върховния административен съд считано от 17.12.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на ищцата за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна Областна администрация на област с административен център Варна следва да заплати на жалбоподателя В. К. сумата в размер на 5,11 евро, равняваща се на 10лв., която е заплатила за държавна такса за образуване на делото. На адвокат Я. П. Я. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие серия Б №308412 от 24.06.2019г. сключен между К. и адв. Я. /л.49, л.193 / и другите писмени доказателства– протоколи, молби и т.н., от които се установява, че адвоката е оказал безплатна правна помощ на ищцата К. чрез осъществяване на процесуално представителство по настоящото дело. Като взе предвид извършената процесуална работа по настоящото дело от адвоката като представител на ищцата, състояща се в ангажиране на писмени доказателства, подаване на молби с доказателствени искания, както и за изменение на исковата претенция, като отчете липсата на фактическа и правна сложност на настоящия спор, ответната страна Областна администрация - гр.Варна следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Я. сумата в размер на 535,17 евро равняваща се на 1046,70лв. за адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, определено на основание чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за възнаграждението за адвокатската работа с оглед материалния интерес от 7466,95лв. на спора.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът