Решение № 81 от 13.3.2026 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 41/2025 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН

„ФИРМА” ООД, с ЕИК № № със седалище и адрес на управление - гр.Ботевград, община Ботевград , кв.“Зелен „ ул.“15 – та „ № 13 , чрез адв.М. Г. Н. от САК , упълномощена от управителя на дружеството И.Н.Н. , ЕГН : •••••••••• , е обжалвало в законния срок наказателно постановление № 745700- F744151 от 28.12.2023г, издадено от З. на ТП на НАП –София , оправомощен със Заповед на изпълнителният директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ -1149 от 25.08.2020г., с което за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 и чл.86, ал.2 от ЗДДС във вр.с чл.82, ал.1 , вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева/920.33 euro, като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание „ФИРМА” ООД - гр.Ботевград, редовна призовано, не се явява , явява се процесуален представител – адв.М. Н. от САК,която пледира отмяна на атакуваното НП ,претендира и разноски в размер на 600 (шестотин) лева/306.78 euro.

Въззивната организация – З. на ТД на НАП -София, редовно призована, не се явява , не се явява процесуален представител в съдебно заседание, а изпраща писмена защита, с която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № F744151/15.11.2023г.,Наказателно постановление с № 745700-F744151/28.12.2023г.Акт за предаване на документи от архив за ползване с № 2/14.02.2024г.;Фактура с № 1000007986/29.04.2023г.;Заявка – договор за транспорт с № 641/19.04.2023г.;Фактура с № 1000007987/29.04.2023г.;Заявка – договор за транспорт с №8254 от 21.04.2023г.;Фактура с № 1000007988/29.06.2024г.;Заявка за транспорт № M1881/19.04.2023г.;Фактура с № 1000007989/29.04.2023г.; Заявка – договор за автомобилен транспорт в ЕС –SCORPION SHIPPING LTD; Фактура с № 1000007991/29.04.2023г.;Заявка –договор за транспорт с № M1897 от 26.04.2023г.; Фактура с № 1000007992 от 29.04.2023г.; Заявка – договор за транспорт с № 4444 от 21.04.2023г.,Фактура с № 1000007993 от 29.04.2024г.;Фактура с № 100007994/29.04.2023г.;Заявка –договор 75/2023 за транспорт,Фактура с № 1000007995/29.04.2024г.;Заявка –договор за превоз на товари № LTLE230403195,Справки – декларации по ДДС , Справка за извършени плащания , преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях за и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите М. В. С. -Г. – актосъставител, на длъжност “ старши инспектор по приходите” в ТД на НАП -Пловдив, Т. С. , Й. И., Соня Петрова Вълкова се установява следната фактическа обстановка:

„ФИРМА „ ООД като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на доставчик по облагаеми доставки на транспортни услуги на територията на страната съгласно чл.22 , ал.3 , вр.чл.21 ал.2 от ЗДДС с дестинация : България – Германия и Германия –България с получатели данъъчно задължени лица , установени на територията на страната , които са извършени за периода 01.04.2023г.- 30.04.2023г., дружеството не е начислило следващия се по доставките ДДС в законоустановеният срок от 01.05.2023г.до 15.05.2023г., вкл.(14 май е неработен ден) за данъчен период месец април 2023г.Данъчното събитие по доставките е настъпило на дата на извършването на услугите.На същата дата ДДС е станал изискуем по см.на чл.25 , ал.6, т.1 от ЗДДС и за „ФИРМА „ ООД е възникнало задължение да го начисли по резда на чл.86 , ал.1 и ал. 2 от ЗДДС като издаде данъчен документ - Фактура по чл.113 , ал.1 от ЗДДС и включи така издадената фактура в дневник на продажбите и в справка – декларация , подадена в ТД на НАП –София с вх.№ 23001966427/13.05.2023г., за данъчен период месец април 2023г.

За извършените облагаеми доставки за данъчен период месец април 2023г.дружеството е издало фактури в рамките на данъчният период , но ДДС по доставките не е начислен в срок по см.на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС , тъй като издадените данъчни документи /фактури /не са отразени в дневник – продажби и в справка – декларация за месец април 2023г., а именно :

1.По Фактура с № 1000007986/29.04.2023г.с данъчна основа 488.96 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 30.06.2023г.и с получател „ФИРМА „ ЕООД , ЕИК № № , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 97.79 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 20.04.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007986/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС.

2. По Фактура с № 1000007987/29.04.2023г.с данъчна основа 200 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 09.06.2023г.и с получател „ФИРМА „ ЕООД , ЕИК № № , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 40.00 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 19.06.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007987/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС.

3. По Фактура с № 1000007988/29.04.2023г.с данъчна основа 1500 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 25.05.2023г.и с получател „ФИРМА „ ООД , ЕИК № № „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 300 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 24.04.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007988/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС

4. По Фактура с № 1000007989/29.04.2023г.с данъчна основа 300 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 30.05.2023г.и с получател „Скорпион Шипинг „ ООД , ЕИК № 030432553 , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 60 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.юни 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 24.04.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007989/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС

5. По Фактура с № 1000008198/29.06.2023г.с данъчна основа 350 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 17.08.2023г.и с получател „СъФИРМА „ ООД , ЕИК № № , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 70 лв. в законоустановеният период от 01.07.2023г.до 14.07.2023г.вкл., за данъчен период –м.юни 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 26.06.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000008198/29.08.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец юни 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС

6. По Фактура с № 1000007992/29.04.2023г.с данъчна основа 700 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България –Австрия - Германия , платена на 14.06.2023г.и с получател „Т.Н.Спед „ ЕООД , ЕИК № № , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 140 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 24.04.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007992/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС

7. По Фактура с № 1000007993/29.04.2023г.с данъчна основа 400 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 13.06.2023г.и с получател „ФИРМА „ ЕООД , ЕИК № № , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 40 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 24.04.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007993/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС

8. По Фактура с № 1000007994/29.06.2023г.с данъчна основа 350 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 26.05.2023г.и с получател „ ФИРМА „ ЕООД , ЕИК № 2№ „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 70 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.07.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 26.06.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007994/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС

9. По Фактура с № 1000007995/29.04.2023г.с данъчна основа 650 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 09.06.2023г.и с получател „ФИРМА „ АД , ЕИК № № , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 130 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 25.04.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007995/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС

На дата : 15.11.2023г. св.С. -Г., в присъствието на св.ЙЙ и св.С. съставила срещу „ФИРМА” ООД АУАН № F744151/15.11.2023г. Актът бил съставен и в присъствието на ИИ.Н.. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС , чл.86 , ал.2 от ЗДДС , вр.чл.82, ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС – за нарушенията , описани в т.1, т.2, т.3 и т.4 от настоящият АУАН и на чл.86 , ал.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС във вр.с чл.82 ал.1, вр.чл.25, ал.1, т.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС – за нарушенията , описани в т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10 и т.11 от настоящия АУАН.

Акта бил предявен на И.Н.Н. за запознаване със съдържанието и същият го подписал без възражение.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 745700 – F744151 от 28.12.2023г от З. на ТД на НАП.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна. Нарушението , заради което е реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател , е било установено при сезиране на органите на НАП от страна на самото дружество – жалбоподател.

След извършване на проверка на предоставените от дружеството документи и анализ на същите било установено , че дружеството е издало 9(девет) броя фактури , както следва :

1.По Фактура с № 1000007986/29.04.2023г.с данъчна основа 488.96 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 30.06.2023г.и с получател „ФИРМА „ ЕООД , ЕИК № № , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 97.79 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 20.04.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007986/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС.

2. По Фактура с № 1000007987/29.04.2023г.с данъчна основа 200 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 09.06.2023г.и с получател „ФИРМА „ ЕООД , ЕИК № № , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 40.00 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 19.06.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007987/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС.

3. По Фактура с № 1000007988/29.04.2023г.с данъчна основа 1500 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 25.05.2023г.и с получател „ФИРМА „ ООД , ЕИК № № „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 300 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 24.04.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007988/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС

4. По Фактура с № 1000007989/29.04.2023г.с данъчна основа 300 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 30.05.2023г.и с получател „Скорпион Шипинг „ ООД , ЕИК № 030432553 , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 60 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.юни 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 24.04.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007989/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС

5. По Фактура с № 1000008198/29.06.2023г.с данъчна основа 350 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 17.08.2023г.и с получател „СъФИРМА „ ООД , ЕИК № № , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 70 лв. в законоустановеният период от 01.07.2023г.до 14.07.2023г.вкл., за данъчен период –м.юни 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 26.06.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000008198/29.08.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец юни 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС.

6. По Фактура с № 1000007992/29.04.2023г.с данъчна основа 700 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България –Австрия - Германия , платена на 14.06.2023г.и с получател „Т.Н.Спед „ ЕООД , ЕИК № № , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 140 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 24.04.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007992/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС

7. По Фактура с № 1000007993/29.04.2023г.с данъчна основа 400 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 13.06.2023г.и с получател „ФИРМА „ ЕООД , ЕИК № № , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 40 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 24.04.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007993/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС

8. По Фактура с № 1000007994/29.06.2023г.с данъчна основа 350 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 26.05.2023г.и с получател „ ФИРМА „ ЕООД , ЕИК № 2№ „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 70 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.07.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 26.06.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007994/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС

9. По Фактура с № 1000007995/29.04.2023г.с данъчна основа 650 лв.и с предмет –транспорт на стоки с дестинация България – Германия , платена на 09.06.2023г.и с получател „ФИРМА „ АД , ЕИК № № , „ФИРМА „ ООД не е начислило ДДС в размер на 130 лв. в законоустановеният период от 01.05.2023г.до 15.05.2023г.вкл., за данъчен период –м.април 2023г.

Данъчното събитие по доставката е настъпило на дата 25.04.2023г., с приключването на транспорта и ДДС е станал изискуем на същата дата по см.на чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.

След петдневният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС от изискуемостта на ДДС , дружеството е издало данъчен документ – фактура с № 1000007995/29.04.2023г., която не е отразена в дневник продажби и СД по ЗССД , подадени в ТД на НАП – София за данъчен период месец април 2023г., като ДДС не е начислен по см.на чл.86 , ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

С което е нарушил разпоредбите на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС вр.чл.82 , ал.1, вр.чл.25, ал.1, ал.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС.

По тези фактури дружеството е следвало да начисли данъка пхо реда на чл.86 , ал.1 от ЗДДС , като посочи издадените фактури в дневника за продажби и СД по ЗДДС , за данъчен период месец април 2023г.и включи размера на данъка в Справка – Декларация по ЗДДС с вх.№ вх.№ 23001966427/13.05.2023г., за данъчен период месец април 2023г.,но въпреки това фактурите са били включени в дневник – продажби и е била подадена справка – декларация за следващият данъчен период.

За установеното нарушение на дата : 15.11.2023г., св.М. В. С. – Г. – инспектор по приходите в НАП при ТД –НАП –гр.Пловдив , в присъствието на двама свидетели , съставила срещу дружеството – жалбоподател АУАН с № F744151 за нарушенията , описани в т.1, т.2, т.3 и т.4 от настоящият АУАН и на чл.86 , ал.1, т.2 и т.3 и чл.86 , ал.2 от ЗДДС във вр.с чл.82 ал.1, вр.чл.25, ал.1, т.2 и ал.6 , т.1 от ЗДДС – за нарушенията , описани в т.5, т.6, т.7, т.8, т.9, т.10 и т.11 от настоящия АУАН.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП , с което при идентичност на описанието на нарушението и неговата правна квалификация , дружеството е санкционирано на основание чл.180, ал.3 от ЗДДС с имуществена санкция за всяка една фактура поотделно , а именно – 1800 (хиляда и осемстотин) лв/920.33 euro за 9 (девет) фактури общо или „Глоба в размер на 200 (двеста) лв./ 102.26 euro за всяка една фактура поотделно.

Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени доказателства , както и от показанията на разпитаният актосъставител С. – Г.. Показанията на всички свидетели , разпитани в хода на съдебното следствие , съдът установява като безпротиворечиви , подробни , поради което настоящият съдебен състав ги кредитира в цялост.Устните доказателства подкрепято по безпротиворечив начин писмените такива , което от своя страна не налага обсъждане на доказателствените източници поотделно.наред с това всички доказателства допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства , които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото.

При така установената фактическа обстановка , съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е подадена в предвиденият за това процесуален срок , от легитимно лице и с оглед наличието на правен интерес , поради което се явява допустима , а разгледана по същество , същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес , като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица в значителна степен.Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност.Съдът не е обвързан в своите изводи от твърденията на жалбоподателя , фактическите констатации в акта или в НП , а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща , обвинителна и сезираща.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав констатира , че АУАН и НП , предмет на настоящото производство , са издадени от лица , притежаващи материална компетентност. АУАН е съставен в предвиденият от ЗАНН 3 – месечен срок от откриването на нарушителя , респ.едногодишен срок от извършване на нарушението.От своя страна , обжалваното НП е постановено в 6 – месечният преклузивен срок.Ето защо са спазени всички преклузивни срокове , визирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН , досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

На следващо място , съдът служебно констатира , че са спазени императивните процесуални правила при издаване на двата адм.акта – тяхната форма и задължителни реквизити , съгл.разпоредбите на чл.40, 42, 43, ал.5 , чл.57 и чл.58 , ал.1 от ЗАНН.Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.Словесното описание на нарушението в акта и НП съвпадат по признаци.

Предвид гореизложеното съдът намери , че АУАН и НП са съставени без допуснати СПН , които да обуславят промяната на атакуваното НП на формално основание.

Чл.86 , ал.2 от ЗДДС гласи , че данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период , през който е издаден данъчният документ.

Съгласно чл.86 , ал.1 от ЗДДС регистрирано лице , за което данъкът е станал изискуем , е длъжно да го начисли , като :

1.издаде данъчен документ , в който посочи данъка на отделен ред ;

2.включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в Справка – Декларация по чл.125 за този данъчен период ;

3.посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява , че дружеството е изпълнило задълженията си по чл.86 , ал.1 т.1 от ЗДДС в срок с издаването на 9 (девет) процесни фактури , подробно описани по – горе.

От обективна страна обаче е бил осъществен състав на нарушението по чл.86 , ал.2, вр.ал.1 , т.2 и т.3 от ЗДДС , доколкото 9 (девет) процесни фактури , на дата 24.04.2023г.дружеството е следвало да начисли данъка по реда на чл.86 , ал.1 от ЗДДС , като посочи издадените фактури в дневник за продажби за данъчен период месец aприл 2023г. и включи размера на данъка в подадената справка – декларация по ЗДДС при определяне на резултата за месец април 2023г.Същото е следвало да бъде извършено най- късно до 15.05.2023г.Вместо това , фактурите са били включени в дневник за продажби за месец април и е била подадена справка – декларация за следващ данъчен период – месец юни 2023г., с което е осъществен съставът на така вмененото нарушение.Законната лихва към дата 15.05.2023г.е била в размер на 31 лева.Дата 29.04.2023 г.е следвало да бъде включена в отчета на фирмата по ДДС най – късно до 15.05.2023г.,а е било отчетено към дата 01.06.2023г.и всички дължими данъци към НАП били внесени.

Административнонаказателната отговорност на ЮЛ е безвиновна , обективна , поради което в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на адм.нарушение от субективна страна.

Съдът намира изложените съображения за наличието на маловажен случай за неоснователни на следните основания : с ТР № 1 от 12.12.2007г.на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата спрямо формалните или резултатните административни нарушения , като горепосочената разпоредба се прилага за двата вида нарушения .В този смисъл , за да се определи един случай като „маловажен „ се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни подследици или по – ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение от съответният вид.В настоящият казус , нарушението по чл.86 , ал.2, вр.ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС е формално такова , на просто извършване , се явяват ирелевантни съображенията за липсата на настъпили вредни последици , поради факта , че законодателят не е предвидил в съставът на нарушението настъпването на такива.Така , констатираното нарушение не разкрива по – ниска от типичната степен на обществена опасност за нарушеният от този вид , поради което и не може да намери приложение хипотезата за маловажен случай на административното нарушение.

По отношение на така наложеното наказание , административнонаказващият орган е наложил на дружеството за така вмененото му нарушение имуществена санкция в размер на 200(двеста) лева/102.26 euro за всяка една от процесните фактури , които са 9 (единадесет) на брой или общо 1800 (хиляда и осемстотин)лева/920.33 euro имуществена санкция на основание чл.180, ал.3 от ЗДДС.

Според цитираната санкционна разпоредба , при нарушение по чл.180 , ал.1 , ЗДДС , когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца , в който данъкът е следвало да бъде начислен , глобата , респ.имуществената санкция , е в размер на 5 на сто от данъка , но не по – малко от 200 лева, а при повторно нарушение – не по – малко от 400 лева. Съгласно чл.180 , ал.1 от ЗДДС , регистрирано лице , което , като е длъжно , не начисли данък в предвидените в този закон срокове , се наказва с глоба – за физическите лица , които не са търговци , или имуществена санкция – за ЮЛ и ЕТ , в размер на неначисленият данък , но не по – малко от 500 лева.

Доколкото регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца , в който данъкът е следвало да бъде начислен , а именно – един месеца по – късно - през месец юни 2023г., както и защото нарушението се явява първо за дружеството , следва да се наложи имуществена санкция в минимален размер , тъй като 5 % от начисленият данък (2835.23 лв.) се равняват на 141.76 лв., то следва да бъде наложена санкция по превилегированият състав съгласно чл.180 , ал.3 от ЗДДС в минималният законоустановен размер от 200 лева за всички 9 фактури , а не по 200 лв. за всяка фактура поотделно или общо 1800 лв. имуществена санкция общо.Жалбоподателят „ ФИРМА „ ООД виновно е забавил декларирането с един месец , но сам е установил грешката си и внесъл доброволно дължимият данък.Нарушаването на материалноправната норма от страна на жалбоподателя е налице , като съдът намира за надлежно доказано в случая, не е налице основание за отмяна на атакуваното Наказателно постановление, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, респ. глобата следва да се измени от 1800(хиляда и осемстотин) лева/920.33 euro на 200(двеста) лева/102.26 euro, в съответствие с размера на наказанието, предвиден в основната санкционна норма/. В т. см. са и постановките на т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС, съгласно която в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението /какъвто случай е настоящият/, поради което атакуваното НП следва да се измени в горния смисъл. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание за това нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е определена отнапред в закона и е във фиксиран размер, с който съдът е длъжен да се съобрази при индивидуализиране на наказанието.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно по извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, съобразявайки своевременно релевирането искане от процесуален представител на въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган, неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 75(седемдесет и пет) лв./38.35 euro /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, съдът