Решение № 663 от 26.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 826/2025 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 74 от Търговския закон (ТЗ) от О. Ю. срещу „Омаия“ ООД за отмяна на решенията на Общото събрание (ОС) на съдружниците от 17.04.2025г. по т.2 – за освобождаване на управителя О. Ю. от длъжност, т.3 – за избор на М.А. за управител, и т.5 – упълномощаване на съдружника М.А. да сключи договор за управление с новоизбрания управител.

Ищецът твърди, че е съдружник в ответното дружество, както и негов управител. Сочи, че на 14.02.2025г. е получил нотариална покА. от другия съдружник М.А. с искане за предоставяне на счетоводна и отчетна документация на дружеството, както и за свикване на извънредно Общо събрание с конкретно посочени точки от дневния ред, вкл. освобождаване на досегашния управител и избор на нов такъв. Заявява, че в изпълнение на задълженията е свикал ОС, което е било проведено на 17.04.2025г. при следния дневен ред: т.1.) Предоставяне на отчет за стопанската дейност на „Омаия“ ООД, отчет и доклад на управителя за приходите и разходите на дружеството от продажбата на имоти, закупени и продадени от дружеството; т.2.) Отстраняване на досегашния управител; т.3.) Избиране на нов управител и заличаване на досегашния; т.4.) Вписване в ТР на взетите по т.3 решения; т.5.) Упълномощаване на съдружника М.А., гражданин на Израел, роден на ••••••••г. в Израел, да сключи от името на дружеството договор за възлагане на управлението с новоизбрания управител и т.6.) Разни. Твърди, че взетите по т.2, т.3 и т.5 решения се явяват незаконосъобразни, тъй като противоречат на закона и дружествения договор, поради което следва да бъдат отменени. Излага съображения, че новоизбраният управител не пребивава в стрА.та и няма адрес в България, поради което е в невъзможност да осъществява дейност като управител, доколкото законът и дружественият договор изискват от него оперативното управление на дружеството, свързано с неговото присъствие в стрА.та с оглед представителство на дружеството пред трети лица, водене на дружествените книги, получаване на уведомления, предоставяне на материали на другия съдружник относно дейността на търговеца и др. Сочи, че това пряко рефлектира и в неговата правна сфера на съдружник, тъй като отрича правата му по чл.123 от ТЗ да участва в управлението, да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството, както и правото му да търси отговорност на управителя. Излага съображения, че в покА.та за свикване на ОС съдружникът М.А. не е посочил кое лице предлага за нов управител, което го е препятствало да изгради преценка за него дали ще може да се справя с работата. Подчертава, че адресът на управление на дружеството е адреса, на който ищецът пребивава, което препятства възможността новоизбраният управител да върши адекватно своята работа, съответно прегражда възможността на ищеца като съдружник да отправя уведомления и покани до управителя, който не обитава на този адрес и няма достъп до него. С оглед горното, счита, че са нарушени изискванията на закона и на дружествения договор, като е избран нов управител, който няма адрес в стрА.та, което от своя стрА. обосновава материална незаконосъобразност и на решението по т.2 от дневния ред, с което ищецът е отстранен като управител. Поддържа, че незаконосъобразно е и решението по т.5, тъй като е взето в нарушение на чл.38 ЗЗД, т.е. без надлежно решение на ОС на съдружниците за оправомощаването му да сключи договор за управление от името на дружеството със себе си.

Ответникът, чрез назначения особен представител, поддържа неоснователност на исковете с твърдение, че ОС на съдружниците е било редовно свикано, а решенията са взети при нужния кворум и мнозинство, поради което не е налице основание за тяхната отмяна.

С допълнителната искова молба доводите за незаконосъобразност на решенията се поддържат, като се посочва още, че при назначаване на нов управител и оправомощаване на лице, което да сключи договора за управление с него от името на дружеството следва да се посочи и възнаграждението му, което в настоящия случай липсва и това следва да се вземе предвид от съда.

Допълнителен отговор не е постъпил. В писмените си бележки ответната стрА. поддържа доводите си по отговора на исковата молба.

Софийският градски съд, при преценка на материалите по делото и приложимия закон, установи следното от фактическа и правна стрА. :

По допустимостта на иска

Съгласно чл.74, ал.1 ТЗ всеки съдружник може да предяви иск пред окръжния съд по седалище на дружеството за отмяна на решение на ОС, когато то противоречи на повелителни норми на закона и на учредителния договор, като искът следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на събранието, на което ищецът е присъствал или е бил редовно поканен, респ. в 14-дневен срок от узнаване за решението, но не по-късно от три месеца от деня на провеждане на ОС.

От приложения дружествен договор и при справка по партидата на дружеството в търговски регистър се установява, че О. Ю. е съдружник в „Омаия“ ООД, т.е. ищецът се явява легитимиран да предяви настоящия иск, който е заявен от него в преклузивния срок на чл.74, ал.2 ТЗ (предявен е на 23.04.2025г. срещу решения на ОСС от 17.04.2025г., на което събрание е присъствал), което го прави допустим.

По основателността на иска

Решение на ОС на съдружниците в ООД е оспоряемо по реда на чл.74, ал.1 ТЗ за неговата законосъобразност и съответствие с дружествения договор. Предметът на делото се определя от ищеца с наведените от него пороци на решението. Заявените от ищеца пороци са:

1. Нарушение на закона и дружествения договор чрез избор на лице, което не

пребивава в стрА.та, няма посочен адрес за кореспонденция на територията на Р.България и по тази причина не може да изпълнява задълженията си по оперативно управление на дружеството, съответно допуснато е нарушение на правата на ищеца като съдружник, поради невъзможна комуникация с новоизбрания управител.

2. Не е налице решение на Общото събрание на дружеството да оправомощи М.А.

да договоря сам със себе си като подпише от името на „Омаия“ ООД договор за управление със себе си в качеството си на новоизбран управител. Липсва и решение на ОСС за определяне на възнаграждението на управителя.

По т.1:

Видно от вписване по партидата на дружеството в търговския регистър съдружници в „Омаия“ ООД са лицата О. Ю., притежаващ 18 дяла от общо 50 дружествени дяла, и М.А., притежаващ остА.лите 32 дружествени дяла.

От приетите доказателства се установява и не се спори от страните, че:

На 14.02.2025г. съдружникът М.А. е отправил искане до управителя О. Ю. за предоставяне на отчетни документи на дружеството относно приходи и разходи

от продажба, както и искане за свикване на Общо събрание на съдружниците с конкретно посочени точки от дневния ред, а именно: т.1.) Отчет за стопанската дейност на „Омаия“ ООД. Отчет и доклад на управителя за приходите и разходите на дружеството от продажбата на имоти, закупени и продадени от дружеството; т.2.) Отстраняване на досегашния управител; т.3.) Избиране на нов управител и заличаване на досегашния; т.4.) Вписване в ТР на взетите по т.3 решения; т.5.) Упълномощаване на съдружника М.А., гражданин на Израел, роден на ••••••••г. в Израел, да сключи от името на дружеството договор за възлагане на управлението с новоизбрания управител и т.6.) Разни. В покА.та е посочен адрес за връчване на книжата, вкл. във връзка със свикването на събранието, който е на територията на стрА.та и е адрес на упълномощен адвокат. В отговор до М.А. управителят О. Ю. е посочил, че считано от 26.06.2009г. дружеството не е било стрА. по договори за придобиване, респ. отчуждаване на имоти, както и че считано от 2011г. търговецът не е осъществявал дейност, поради което на съдружника не е била изпращА. информация относно

реализирани приходи и/или осъществени разходи по повод дейността на дружеството в период, когато О. Ю. е бил управител. Отговорът е бил получен от адресата на 11.03.2025г.

С покА., връчена на съдружника М.А. на 07.04.2025г., управителят О. Ю. е насрочил извънредно ОС на съдружниците за 17.04.2025г. от 13:30ч. на адрес: гр.София, бул. ••••••••, при дневния ред, посочен от М.А. в искането за свикване на събрание.

За проведеното събрание е бил подписан протокол, видно от който: по т.1 от дневния ред съдружниците са задължили управителя О. Ю. да представи документи и информация за дружеството (като е уместно да се отбележи, че в протокола не е посочено мнозинството, с което е взето това решение); по т.2 ОС е освободило О. Ю. като управител на „Омаия“ ООД; по т.3 ОС е избрало за нов управител М.А.; по т.4 събранието е приело, че така взетите решения по освобождаване на досегашния управител и назначаването на нов следва да се впишат в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството; по т.5 ОС е взело решение да оправомощи М.А. да сключи договор от името на дружеството за възлагане на управлението на новоизбрания управител. Решенията по т.2, т.3 и т.5 (които се оспорват) са взети с мнозинството, формирано от притежаваните от съдружника М.А. 32 от общо 50 дружествени дяла от капитала на „Омаия“ ООД или 64 % от капитала или повече от ½ от него, т.е. с необходимото мнозинство по чл.137, ал.3 ТЗ, тъй като друго не е предвидено в дружествения договор. На събранието са присъствали и двамата съдружници. ПокА.та за свикването е адресирА. от управителя и съдружник О. Ю. до неуправляващия съдружник преди повече от 7 дни преди провеждането му и съдържа дневния ред, с което изпълнена се явява нормата на чл.139 ТЗ (в дружествения договор отклонение от тези правила не са

приети). Горното сочи, че не са били допуснати нарушения на правилата на закона и дружествения договор относно свикването и провеждането на събранието, съответно относно кворум и мнозинство при взимане на решенията

по точките от предварително обявения дневен ред

Не са налице сочените от ищеца пороци на решенията, свързани с нарушаване на чл.141 ТЗ, респ. чл.16 от дружествения договор. Съгласно чл.141 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на ОС. Според чл.16 от дружествения договор задължение на управителя е да ръководи дружествените работи, да представлява търговеца пред трети лица, да свиква ОС, да уведомява съдружниците за хода на дружествените деля. Изпълнението на тези задължения не изисква управителят да пребивава постоянно в стрА.та и да има адресна регистрация в България, поради което законът не поставя такова условие. Не е изискване на закона, нито на дружествения договор, управителят да има адрес за комуникация на територията на стрА.та. Оперативното управление на юридическо лице е възможно да се осъществява и от лице, което не пребивава в стрА.та (особено при съвременните средства за комуникация). Въпросът дали управителят реално изпълнява задълженията си е релевантен към отговорността му пред дружеството, което изисква проявление на неизпълнението. Предположението, че един управител не може да осъществява оперативно управление, понеже няма адрес в България, респ. не пребивава в стрА.та постоянно, не е основание за отмяна на оспорените решения и не прави избора на това лице незаконосъобразен. Евентуалното бездействие на управителя да изпълнява фактически своите задължения води до възникване на отговорността по чл.145 ТЗ, ако от това са произтекли вреди.

По гореизложените съображения неоснователни са доводите, че с избора на управител в лицето на М.А. ищецът, като съдружник, не би могъл да упражнява правата си по чл.123 ТЗ, респ. чл.11 от дружествения договор, а именно – да получава информация за дружествените дела и да изисква документи за отчетност, съответно да отправя искания до дружеството чрез управителя. Реалното упражняване на правата не е свързано с пребиваването на управителя на територията на държавата по регистрация на дружеството. Изложените по този начин твърдения са предположения, че комуникацията между управител и съдружник ще бъдат затруднени и дори невъзможни. Релевантни в отношенията управител – съдружник са само реално проявили се факти в обективната действителност, но не и съмнения. В случай, че управителят не обезпечи комуникацията като предостави адрес за кореспонденция, вкл. електронна поща, че съобщенията на съдружника не достигнат до управителя по причина в поведението на последния, т.е. само при реално проявление на невъзможността да се достъпи управителя, това би дало възможност за свикване на събрание за смяна на управителя, а при невъзможност да се свика събрание поради липса на комуникация с М.А. – и до прекратяване на дружеството по реда на чл.155, т.1 ТЗ. Изложените от ищеца съображения не сочат на незаконосъобразност на оспорените решения. Не е такова и решението по т.3 само по причина, че в дневния ред не са посочени имената на лицето, което се предлага за нов управител на дружеството. Индивидуализирането му с дневния ред не е изискване на закона, нито на дружествения договор, а наличието на декларации по чл.141, ал.8, респ. чл.142 ТЗ, е условие за вписване на управителя след избирането му от ОС, а не предпоставка за гласуването му като такъв от събранието на съдружниците.

Доводите, че не е имало основание за освобождаване на ищеца като управител, са ирелевантни, тъй като ОС на съдружниците може по всяко време да освободи досегашния управител и за избере нов, дори и при удовлетворяващо ги изпълнение на освободения управител.

По т.2:

По т.5 от дневния ред на събранието от 17.04.2025г. ОС на съдружниците е овластило М.А. да сключи договор за управление с новоизбрания управител от името на „Омаия“ ООД. Посочването на лице, което да подпише мандатния договор е изискване и по чл.141, ал.7 ТЗ. В този смисъл така взетото решение покрива изискванията на закона и не се явява незаконосъобразно. Обстоятелството, че на ОС на съдружниците на 17.04.2025г. не е разглеждан въпроса относно дължимото на новоизбрания управител възнаграждение, не препятства поставянето му на разглеждане в по-късен етап, т.е. няма пречка да се определи с последващо решение на ОСС. Това произтича от разбирането, че договорът за управление е мандатен, а не трудов (така Решение № 306 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 932 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2006 г., IV г. о., ГК, и др.). Достатъчно за изпълнение императивните изисквания на закона е възлагането на управлението да е с писмен договор. Нещо повече, договорът за управление е изцяло подчинен на отношенията, възникнали от избора на управителя с решение на ОСС и съгласието на управителя за това, поради което се приема, че дори да не е била спазена писмената форма за валидност, то при фактическо изпълнение на задълженията на новоизбрания управител се счита, че договорно правоотношение е възникнало - в този смисъл е и соченото от ищеца Решение № 150/29.05.2015г. по гр.д.№ 5272/2014г. В него се поддържа, че сключването на писмен договор за възлагане на управлението не е предпоставка за конституирането на оргА. на дружеството, тъй като основната част от отношенията дружество-управител са уредени в закона.

Размерът на възнаграждението не може да се определя от управителя. За него е необходимо нарочно решение на ОС на съдружниците, което може да е и последващо избора на управителя, като това не се отразява на валидността на възникналото от вече сключения договор за управление мандатно правоотношение. Изводът произтича и от решение № 222/10.05.2019г. по т.д.№ 2972/2017г. на ВКС, на което се позовава ищеца. В него е застъпено становище, че ако размерът вече е бил определен от ОСС, то управителят няма основание да получава по-високо възнаграждение, а не както подчертава ищецът, че липсата на решение на ОСС за размер на дължимо на управителя възнаграждение води до невъзникване на мандатното правоотношение.

С оглед изложените по –горе мотиви, съдът намира исковете за неоснователни и ги отхвърля, тъй като проверката обхваща само материална и процесуална законосъобразност на решенията, но те и тяхната целесъобразност. В случая оспорените решения са взети при редовно свикано Общо събрание на съдружниците, проведено при необходимия кворум и с изискуемото обикновено мнозинство.

По разноските

При този изход на спора разноски не се присъждат, тъй като няма данни ответникът да е сторил такива.

Мотивиран от изложеното, съдът