Решение № 314 от 15.3.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 3150/2022 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Въззивното производство е образувано по жалба на Й. А. С. срещу Решение № 262867/31.08.2022 г. по гр. д. № 15851/2018, 1-5 състав на СГС в неговата отхвърлителна част. Твърди, че не е доволна от решението в частта, в която искът й е отхвърлен над размера от 40 000лв. до размера от 80 000лв., ведно със законната лихва за забава. Счита решението в тази му част за неправилно и необосновано, както и несъобразено с материалния закон. Счита, че по делото безспорно е установен целия фактически състав, който ангажира отговорността на ответника Гаранционен фонд, във връзка с настъпилото на 29.06.2018г. ПТП, при което е пострадала ищцата. Неправилно, обаче, бил решен въпроса с размера на присъденото обезщетение. Твърди, че така определеното обезщетение не отговаря на принципа на справедливост и само частично компенсира размер на вредите на ищцата. Твърди, че не е отчетено, че е търпяла телесни увреждания с висок интензитет на болка, като през възстановителния период е търпяла силни болки и страдания през първите два месеца от инцидента, като е провеждала амбулаторното си лечение повече на постелен режим, тъй като десният крак е бил опериран и не е можела да го натоварва, а от друга страна е имала и тазови фрактури, които не са позволявали натоварването на крака. В началото на втория месец е започнала предвижване с патерици, което е било затруднено. Твърди, че от уврежданията са останали трайни белези, които не могат да бъдат заличени. Счита, че съдът правилно е възпроизвел нейните увреждания, но неправилно е определил размера на обезщетението по справедливост, защото определеното само частично компенсира претърпените от нея болки и страдания. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново, с което бъде уважен иска и за сумата до общ размер от 80 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 22.10.2018г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат преразпределени разноските за първата инстанция и да й се присъдят разноски за въззивната инстанция. Ответникът Гаранционен фонд е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва жалбата изцяло. Твърди, че решението е постановено при спазване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Моли да бъде потвърдено решението, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. за тази инстанция. В откритото с.з. жалбоподателката, чрез пълномощника си адв. Пенчев, поддържа жалбата си. Претендира разноски по представен списък. Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в с.з. Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо. По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, в обжалваната част приема следното: Не е спорен между страните механизма на настъпване на ПТП, вината на неизвестния водач, причинно–следствената връзка между настъпилото ПТП и вредите претърпени от ищцата, като решението не е обжалвано в тази му част. Решението не е обжалвано от ответника и досежно приетата липса на съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Безспорен е също така и факта, че ищцата е отправила застрахователна претенция до ответника на 19.07.2018г. Не се спори между страните относно правната квалификация на иска по чл. 577 ал.1 т.1 от КЗ, както и относно наличието на предпоставките за ангажирането отговорността на ответника. Решението е влязло в сила и относно присъждането на обезщетението за имуществени вреди, причинени на ищцата. По отношение на относимите факти, относно размера на дължимото обезщетение, настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа страна: За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани доказателства, чрез назначената и изслушана комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещо лице – травматолог и вещо лице – токсиколог. От заключението им, се установява, че в резултат на ПТП на 29.06.2018г. ищцата Й. С. е получила следните телесни увреждания: двуглезенно счупване на дясната подбедрица; изкълчване на дясната глезенна става; фрактура на горното и долно рамена на дясната срамна кост на таза; разкъсно-контузна рана на дясното бедро и дясното коляно; контузия и охлузване на дясната ушна мида. Според вещите лица, описаните травматични увреждания са харктерни при водачи на двуколесни превозни средства след претърпяно ПТП. В процесния случай след удара от автомобила ищцата е направила опит за опора, спускайки десния крак, от което са получени костните увреждания на дясната глезенна става. Последвало е падане върху дясната част на таза, а това е довело до фрактурите на тазовите кости и мекотъканните увреждания на дясното бедро и коляно. По своя вид и тежест, травматичните увреждания на ищцата, според вещите лица, имат следната медико-биологична характеристика: всяко едно от получените увреждания в областта на дясната глезенна става - бималеоларна фрактура на дясната подбедрица и изкълчването на дясната глезенна става са довели до „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Получените фрактури на двете рамена на дясната срамна кост на таза са причинили на ищцата „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“. Претърпените мекотъканни увреждания са довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Първоначално ищцата е постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Извършени са й били изследвания и консултации от лекари с различна специалност, в т.ч. и от токсиколог, поради дадените сведения от пострадалата, че преди злополуката е употребила алкохол, а в миналото – наркотични вещества. При прегледа от токсиколог пострадалата е била контактна, адекватна, без нужда от някакво специално медикаментозно лечение. По спешност на дясната подбедрица и глезена е била поставена временна гипсова имобилизация и е била предприета инфузионна антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия. След проведена предоперативна подготовка ищцата е била оперирана на 02.07.2018 г. Извършено е било: открито наместване на фрактурите и стабилизиране на фрактурите чрез метална плака и винтове и супрасиндесмален самонарязващ канюлиран винт за стабилизиране на глезенната става. Следоперативният период е протекъл гладко и тя е била изписана от болницата на 06.07.2018 г., а лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, режим и поддържаща антикоагулантна и обезболяваща терапия. В периода от 22.08.2018 г. до 01.09.2018 г. ищцата е провела ново болнично и оперативно лечение отново в УМАЛСМ „Н.И Пирогов“, където на 26.08.2018 г. оперативно е бил отстранен супрасиндесмалния винт между големия и малкия пищял, а костният дефект е бил запълнен чрез извършена костна пластика. Пострадалата е била насочена за провеждане на рехабилитация на глезенната става. Според вещите лица, счупените кости на дясната подбедрица и костите на дясната срамна кост на таза са зараснали за срок до 4 месеца, а с проведената рехабилитация оздравителният период на ищцата е приключил за общ срок от 5 месеца. През този период ищцата е търпяла болки и страдания, като най- интензивни те са били през първите 2 месеца, непосредствено след злополуката и извършените две костни операции. Ищцата е търпяла интензивни болки за период от 2-3 седмици и след проведената рехабилитация на дясната глезенна и дясната тазобедрена става. Извън посочените по-горе периоди пострадалата е търпяла само периодично явяващи се болки в зоната на десния глезен и в зоната на тазовите фрактури, най - вече при рязка промяна на времето, когато е била принудена да ползва в по-голямо количество седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки, в продължение на първите 30 дни, С. е провеждала амбулаторното си лечение в състояние на постелен режим, тъй като десният крак е бил опериран и не е можела да го натоварва, а от друга страна е имала и тазови фрактури, които също не са позволявали обременяване на десния крак. В началото на втория месец тя е започнала предвижване с помощта на патерици, което е било затруднено и е влияело негативно при обслужването й в ежедневието. Според заключението на комплексната експертиза, към датата на изготвяне на заключението общото състояние на пострадалата от претърпените фрактури е стабилизирано. От извършените операции са останали трайни, пожизнени белези, които не могат да бъдат заличени чрез пластични процедури. Според вещото лице – травматолог, възможно е ищцата да търпи единични болки при студено и влажно време, но тези болки бързо отзвучават след употреба на седативни и аналгетици. Въз основа на приетото за установено, което изцяло съответства на събраните доказателства, СГС е приел, че обезщетение в размер на 40 000лв. за неимуществени вреди би репарирало търпените от ищцата болки и страдания и причинените неудобства. Настоящата инстанция намира изводът за правилен и законосъобразен и съответен на събраните доказателства. При определянето на размера на обезщетението са взети предвид вида и характера на претърпените от ищцата увреждания. Същата е претърпяла две операции, както и интензивни болки и страдания през първите два месеца след ПТП и съответно след всяка от операциите. Отчетено е, че се е наложило ищцата да бъде на постелен режим за срок от около месец, след което се е предвижвала с патерици за срок от два месеца. Общия възстановителен период, според вещите лица е бил за около пет месеца, като през последния от тях се е провеждала рехабилитация. Освен изслушаната по делото експертиза, не са сочени и събирани други доказателства, които да установяват конкретното протичане на възстановяването при ищцата, поради което съдът приема за установено посоченото от вещите лица, както и обичайните неудобства при спазване на постелен режим и ограничено предвижване. При определянето на размера на обезщетението е взето предвид заключението на експертизата, че последиците от уврежданията са изцяло преодолени, с изключение на белезите и спорадичните болки при влошаване на времето, които отшумяват с прием на обезболяващи. Тез изводи са направени от вещите лица въз основа на представените писмени доказателства. Взето е предвид и обстоятелството, че вредите са настъпили в средата на 2018г., като е отчетена икономическата обстановка в страната към този момент и размера на определяните обезщетения при сходни случаи. С оглед изложените съображения и тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на СГС, следва да бъде потвърдено решението в обжалваната част. При този изход на производството липсва основание за преразглеждане на първоинстанционното решение в частта за разноските. Поради неоснователността на жалбата на въззиваемата страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания размер от 450лв., а в размер на 200лв. Ръководен от изложеното, съдът