Решение № 5587 от 9.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 6073/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 20152466 от 06.07.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 20079418 от 15.02.2023 г., постановени по гр. д. № 65191/2019 г. по описа на СРС, 81-ви състав, са отхвърлени предявените от „Български Индустриален Инженеринг и Мениджмънт“ АД срещу Н. Н. А. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание, както следва: чл. 10, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗТТ, за признаване за установено, че ответникът Н. А. неправомерно е използвал и разкрил търговска тайна, собственост на „Български Индустриален Инженеринг и Мениджмънт“ АД, чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗЗТТ за осъждане на ответника да преустанови използването на търговска тайна, собственост на „Български Индустриален Инженеринг и Мениджмънт“ АД, чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЗТТ да се забрани на ответника да предоставя услуги по съдействие на „Аполо Инженеринг“ ООД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на „Български Индустриален Инженеринг и Мениджмънт“ АД сумата от 10 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 3 вр. чл. 10, ал. 2 от анекс № 1 от 31.05.2014 г. към трудов договор № 109 от 27.08.2014 г., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба - 12.11.2019 г., до окончателното й заплащане, както и предявения при условията на евентуалност иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 10 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи в резултат на неправомерното използване и разкриване на търговска тайна на дружеството. Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 7716, 10 лв., представляваща разноски по делото пред СРС. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „Български Индустриален Инженеринг и Мениджмънт“ АД, чрез пълномощника си – адв. А. Р., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Изтъква, че единственият мотив на първоинстанционният съд да отхвърли предявените по делото искове е, че същите се явяват „недоказани“. Поддържа изцяло твърденията и исканията, заявени с исковата молба, както и с молбата от 01.12.2021 г. за уточнение на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Твърди, че ответникът е бивш служител на ищеца, който неправомерно е използвал и е разкрил търговска тайна на ищеца, вкл. в качеството си на управител на конкурентното дружество „Аполо Инженеринг“ ООД, както в България, така и в рамките на международни търгове, организирани от министерство на отбраната на Арабска република Египет. Твърди още, че ответникът е инициирал осъществяването на контакт с г-жа М.И., която е дългогодишен партньор на ищеца в Арабска Република Египет и която е уведомила ищеца, че ответникът се е опитал чрез ползването на информация, представляваща търговска тайна на ищцовото дружество, неправомерно да спомогне конкурентното дружество „Аполо Инженеринг“ ООД (чийто управител е от 12.09.2019 г.). Моли съда да отмени обжалваното решение и уважи предявените искове. Претендира разноски. В законоустановения срок въззиваемият ответник – Н. А., чрез пълномощника си – адв. Д. В., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради което е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения: Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното: По отношение на исковете с правно основание чл. 10, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗТТ, чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗЗТТ и чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЗТТ: Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗТТ, притежателят на търговска тайна има право да предяви иск пред съда срещу всеки нарушител на търговската тайна за установяване на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, както и за: 1. присъждане на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи; 2. преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна; 3. забрана за производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки, с тези цели; 4. унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца; 5. забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити. Разпоредбата на чл. 3 ЗЗТТ съдържа легална дефиниция на понятието „търговска тайна“, а именно, че търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания: 1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация; 2. има търговска стойност, поради тайния си характер и 3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 ЗЗТТ, използването или разкриването на търговска тайна без съгласието на нейния притежател се смята за неправомерно, когато е извършено от лице, което е нарушило споразумение за запазване на поверителност или друго задължение да не разкрива търговската тайна. В случая, настоящият съдебен съдът намира, че въззивното дружество не е установило при условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, използването от ответника на конкретната информация, притежавана от него, представляваща, респ. подлежаща на защита, като търговска тайна, както и на кое лице или лица ответникът е разкрил същата. От представените по делото писмени доказателства – трудов договор № 109/27.08.2024 г. и анекс № 1/31.05.2014г. към последния, молба от 28.02.2019 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, заверено копие от трудовата книжка на ответника и извлечения от партидата на „Аполо Инженеринг“ ООД от електронната страница на ТРРЮЛНЦ, се установява единствено наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, прекратено на 31.03.2019 г., на основание чл. 326, ал. 1 и 2 КТ, както и че на 12.09.2019 г. ответникът е бил вписан като управител на конкурентното на ищеца дружество „Аполо Инженеринг“ ООД, занимаващо се със сходна дейност, а именно международна търговия с промишлени и отбранителни системи, боеприпаси, оръжия и др. В случая, включително пред настоящата инстанция, макар и предоставената от въззивния съд възможност, предвид констатираното по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК процесуално нарушение, ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на изложените от него твърдения, че ответникът е разполагал с данни, представляващи търговска тайна на ищцовото дружество, които е използвал и разкрил пред трети лица, с цел неправомерно да спомогне конкурентното дружество, на което е управител. Действително, съгласно чл. 4 от анекс № 1/31.05.2014г. към трудов договор № 109/27.08.2024 г. между страните, търговската тайна на работодателя включва списък на партньорите и дружествата в Република България и чужбина, с които дружеството има договорни отношения, преговорите с клиенти и партньори и сключваните договори и сделки, както и условията по тях и цялата фирмена документация на дружеството, всякакви анализи проучвания, презентации и/или други справки. В тази връзка обаче не са доказани твърденията от ищцова страна, че именно ответникът под каквато и да е форма е осъществил контакт с дългогодишен международен партньор на ищеца в Арабска република Египет, че въпросното трето лице действително е предоставяло консултиране и съдействие на дружеството в тръжни процедури в Арабска република Египет, както и че ответникът е разкрил пред това лице информация, представляваща търговска тайна на ищцовото дружество. Не са представени доказателства и по отношение на използването от страна на ответника на документи за участие в тръжна процедура в Арабска република Египет, които да са изготвени по сходен модел на ползваните от ищеца. На първо място не се установява в конкретно в кои тръжни процедури е участвал ищеца, както и каква документация с характера на търговска тайна притежава във връзка с последните, която да е използвана неправомерно от ответника, по смисъла на чл. 4, вр. чл. 2, ал. 1 и 2 от анекс № 1/31.05.2014г. към трудов договор № 109/27.08.2024 г., вр. чл. 8, ал. 2, т. 2 ЗЗТТ. На следващо място, от представената от ответника електронна кореспонденция от 12.03.2020 г. (л. 38-65 от делото пред СРС), изходяща от Аташе по отбраната към Посолството на Арабска република Египет в гр. Букурещ, Румъния, неоспорена от ищеца, както и заверено копие от подадената от „Аполо Инженеринг“ ООД оферта от 03.03.2020 г. за участие в търг, проведен от Въоръжените сили на Арабска република Египет (л. 167-170 от делото пред СРС), е видно, че за участие в тръжни процедури в Арабска република Египет се предоставят оферти, в съответствие с предварително определени характеристики, заедно с документи по образец. В допълнение, с оглед наведените в исковата молба оплаквания, по делото не се установи ответникът да е посещавал военните заводи „Вазовски Машиностроителни Заводи“ ЕАД, „Арсенал“ АД и „Дунарит“ АД с цел привличането на посочените дружества за съвместна работа с „Аполо Инженеринг“ ООД. Следва да се отбележи, че по аргумент за противното (per argumentum a contrario) от чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗЗТТ, доколкото информацията за предмета на дейност на гореизброените дружества е общоизвестна и леснодостъпна, то същата не представлява търговска тайна по смисъла на ЗЗТТ. Също така, с оглед на посочения по-горе предмет на дейност на „Аполо Инженеринг“ ООД, чийто управител е ответникът, осъществяването и поддържането на търговски контакти и взаимоотношения с посочените военни заводи представлява нормално поведение в условията на конкурента пазарна икономика. По отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД Предвид приетото от съда по-горе се явява неоснователен и предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на „Български Индустриален Инженеринг и Мениджмънт“ АД сумата от 10 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 3 вр. чл. 10, ал. 2 от анекс № 1/31.05.2014г. към трудов договор № 109/27.08.2024 г., доколкото не е налице нарушение на поетото с анекса към трудовия договор задължение за запазване на търговската тайна на работодателя, в рамките на три години след прекратяването на трудовото правоотношение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС, споделяна от настоящия съдебен състав, обективирана в Решение № 50077 от 11.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2835/2022 г., IV г. о., ГК, е възможно в трудов договор да бъде включена клауза, с която страните да се споразумеят, че ще се търси отговорност и обезщетяване на вреди не от неизпълнение на договорно задължение, а и за неправомерно поведение, стоящо извън съществуващата правна връзка, чиито резултат ще е нарушаване на правилата на конкуренцията - деликтна отговорност в нейният специален състав по чл. 105, ал. 3 ЗЗК или правилата по чл. 10 ЗЗТТ – при неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, но не и споразумение за неустойка за неизпълнение на задължението за опазване на конфиденциална информация. Отговорността за нарушаване нормите за конфиденциалност по същността си е деликтна. Конкретните вреди при наличие на поведение в нарушение на споразумението за конфиденциалност и техния размер следва да бъдат доказани в процеса и да са резултат от недобросъвестното поведение на ответника по иска, и само в този случай за причинени вреди вследствие на извършените нарушения от виновното лице се дължи обезщетение в пълен размер, така че увреденото лице да се постави в положението, в което то би се намирало, ако нарушението на правото на конкуренцията и защитата на производствената и търговската тайна не е било извършено, т. е. техният размер не може да бъде договорен предварително. По отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД Тъй като главният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, предвид подробно изложените по-горе съображения, е настъпило вътрешно-процесуалното условия за разглеждане на предявения евентуален иск. Във връзка с възприетите от настоящия състав на съда изводи, по делото не е установено несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. Липсват доказателства за осъществено именно от ответника деяние, което да противоречи на правна норма или да нарушава общото правило да не се вреди другиму. Тъй като, с изключение на вината, останалите елементи от фактическия състав на деликтната отговорност подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, а такова не е проведено, то и предявения евентуален иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД се явява недоказан. Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания и с оглед обстоятелството, че правните изводи на двете съдебни инстанции се съвпадат, то обжалваното решение следва да се потвърди. По разноските в производството: С оглед изхода на спора, на въззиваемия – ответник, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, следва да се присъди сумата от 7716, 30 лв., представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед на цената на иска и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, въззивното решение подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчване на препис на страните. Така мотивиран, Софийският градски съд