Решение № 2129 от 7.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10251/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от В. М. П. срещу решение № 10135/14.06.2023г. постановено по гр.д. № 73373/2021г. по описа на Софийски районен съд в частта, ГО, 176 състав, с което са уважени предявените от „ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

-с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ за сумата от 1 336, 36 лева – незаплатено задължение по фактура № 3273242/25.06.2020 г., сумата 107, 92 лева – незаплатено задължение по фактура № 3280779/26.08.2020 г., сумата 1379, 36 лева – незаплатено задължение по фактура № 3295634/07.12.2020 г., представляващи дължими суми за преизчисление на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия, ведно със законната лихва върху главниците считано от 12.10.2021г. до окончанелното им изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 162, 22 лв. - мораторна лихва по фактура № 3273242/25.06.2020 г. за периода от 08.07.2020 г. до 24.09.2021 г., сумата от 11, 28 лв.-мораторна лихва по фактура № 3280779/26.08.2020 г. за периода от 09.09.2020 г. до 24.09.2021 г., сумата от 104, 61 лв. – мораторна лихва по фактура № 3295634/07.12.2020 г. за периода 22.12.2020 г. до 24.09.2021 г., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2021 г. по ч.гр.д. 58362/2021 г., по описа на СРС, 176 състав.

В жалбата се твърди, че първоинстнационното решение в една част е недопустимо, доколкото за част от предмета на делото, а именно вземане въз основа на фактура от 26.08.2020г. е включено в претенцията на ищеца по гр.д. № 5438/2022г. по описа на СРС, ГО, 26 състав. Отделно от горното се навеждат доводи за липса на материална легитимация на ответника да отговаря по предявените искове, доколкото реалния ползвател на имота и който е извършвал неправомерната промяна на схемите е не ответника, а третото лице помагач. Оспорва дължимостта на вземанията по акцесорните искове, като счита, че не е поставена в забава за изпълнение на главницата, доколкото не е уведомена по надлежния ред както за извършената корекция на сметка, така и за размера на дължимите суми.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят изцяло. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който оспорва наведените доводи за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди, че предмет на цитираното гражданско дело гр.д. № 5438/2022г. по описа на СРС, ГО, 26 състав касае различни по основание и размер претенции на ищеца към ответника. Не е налице злоупотреба с права от страна на ищеца, предвид множеството и различни претенции, които ищеца има срещу ответника, като съединяването им в едно производство би затруднило хода на същото с оглед разнородността и многобройността на доказателствата, които е необходимо да се събират. Счита, че по несъмнен начин в настоящото производство е установена както дължимостта, така и размера на претенциите и за които отговаря именно ответника. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на В. М. П. – Ц. А. Я. не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Във връзка с направените възражения на недопустимост на част от производството: Забраната за пререшаемост / чл. 299 ГПК/ е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. В отношенията между страните е формирана сила на пресъдено нещо по тези въпроси, която следва да бъде зачетена при всеки последващ спор и като абсолютна процесуална пречка за допустимостта на последващото производство води до недопустимост на същото вкл. и на постановеното по такова производство решение.

А ако не е налице влязло в сила решение, на основание чл.126 от ГПК, по – късното заведеното дело се прекратява.

От служебно направената справка по гр.д. № 5438/2022г. по описа на СРС, ГО, 26 състав и по което решението е представено с отговора на въззивната жалба за сведение, е видно, че се претендира сума за презюмирано количество потребена енергия след корекция на сметка по фактура издадена на същата дата – 26.08.2020г., но с различен номер 3280781/26.08.2020г. и за различен период 02.07.2020г. – 21.08.2020г. т.е. факта, че претенцията на ищеца е обективирана във фактура издадена на същата дата като една от процесните, не определя идентичност на предявените вземания, предвид направената индивидуализация на същите както в исковата молба, по което е образувано настоящото дело, така и по това, по което е образувано гр.д. № 5438/2022г. по описа на СРС, ГО, 26 състав.

Предвид изложеното, направеното възражение за недопустимост на производството е неоснователно.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран обективно кумулативно съединени искове предявени от „ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД срещу В. М. П., , както следва:

• с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, за общата сума от сумата от 2823, 64лв., представляваща цена за презумирано количество електрическа енергия, начислена след корекция на сметка по абонатен номер ••••••• за имот, представляващ къща, находяща се в с. Септемврийци, община Вълчедръм, ул. „•••••••, по три броя фактури и за периода 19.03.2020г. – 02.12.2020г.;

• чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 278, 11 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, както следва: 162, 22 лв. мораторна лихва по фактура № 3273242/25.06.2020 г. за периода от 08.07.2020 г. до 24.09.2021 г., сумата от 11, 28 лв. мораторна лихва по фактура № 3280779/26.08.2020 г. за периода от 09.09.2020 г. до 24.09.2021 г., сумата 104, 61 лв. – мораторна лихва по фактура № 3295634/07.12.2020 г. за периода 22.12.2020 г. до 24.09.2021г.

Относно главният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 327 ТЗ чл. 8, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават и част от съдържанието на мотивите на настоящия съдебен акт, като във връзка с доводите заявени във въззивната жалба намира следното:

Съгласно т. 41 б от § 1 на ДР на ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ, а съгласно т. 2а "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Ответникът попада в тези дефиниции от момента, в който е придобил собствеността върху електроснабдения имот. Няма спор, а и се установява непротиворечиво от представената справка от Агенцията по вписванията и писмо от „Електрохорд продажби“ че за процесния период ищеца се легитимира като носител на вещно право на собственост относно електрозахранения обект, представляващ къщата, находяща се в с. Септемврийци, област Монтана, община Вълчедръм, ул. „•••••••.

Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител, и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 98а ЗЕ. С публикуване от електроразпределителното предприятие общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник - ОУ от 2007г. на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“АД публикувани във в-к „Телеграф“ бл.927 от 26.11.2007г., /централен ежедневник/ и местни такива - вестник „Вяра“ – бр.276/26.11.2007г. и вестник „Монт прес“ –бр.бр.92/27-29.11.2007г. /областен вестник за Монтана/, вестник „Конкурент, вестник „Посредник“, вестник „Народен глас“ – всички от 26.11.2007г. и вестник „Софийски вестник“ – бр.48/05.12.2007г., вестник „Струма“ бр.279/26.11.2007г. влизат в сила за потребителите без да е необходимо изрично писмено приемане от тях / чл.98 а и чл.98б ал.4 от ЗЕ/ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/, като по делото не са представени доказателства, че по реда на чл.98а ал.5 от ЗЕ е сключено допълнително писмено споразумение.

С оглед тази нормативна уредба, се установява, че между „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ЕАД от една страна и ответника от друга е сключен договор за продажба на електроенергия енергия при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ЕАД, към настоящия момент – „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ЕАД от 2007г., одобрени от ДЕКЕВР с решение № ОУ- 059/07.11.2007г. т.е. същия има качеството на „потребител на енергийни услуги“/електроенергия/, в обект абонатен номер ••••••• и с адрес: гр. с. Септемврийци, област Монтана, община Вълчедръм, ул. „•••••••.

Т.е. именно ответникът има качеството на клиент на електрическа енергия относно описания електрозахранен обект, като наличие на облигационни правоотношения между него и трети лица, са ирелевантни за отговорността му по договора при ОУ, при условие, че по съответния ред операторът не е уведомен, не е поискано и извършено промяна на титуляра на партидата при наличие на основанията за това. В този смисъл възражението, че третотото лице помагач на страната на ответника е реалния ползвател в имота, е ирелевантно и не експулпира ответника от отговорност.

В случая титуляр на оспореното вземане не е продавачът на електроенергия енергия по облигационно правоотношение с битовия клиент – „Електрохолд Продажби“ АД, а операторът на разпределителната мрежа – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, който има право да начислява едностранни корекции на количеството доставена електроенергия енергия по реда на корекционната процедура, регламентирана в обнародваните в Държавен вестник, бр. 35/30.04.2019 г. Към момента на извършване на корекционните процедури и съответно издаване на процесните три фактури се прилага ЗЕ в ред. ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., като промяната на чл. 83 ал. 1, т. 6 ЗЕ несъмнено предвижда, че в рамките на законовата делегация изрично е включено и правомощието на КЕВР да регламентира процедура по налагане на корекция /преизчисляване на количеството ел. енергия/ при констатирано неизмерване, неправилно или неточно измерване на електрическа енергия.

Новите правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 г. са издадени от председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от протокол № 67 от 24.04.2019 г/ в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 и т. 9 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните, Т.е. основанието за корекцията на сметки при неточно измерено количество на електрическа енергия намира основанието си в закона, а не в подзаконов нормативен акт или въз основа на общи условия на крайният снабдител на електрическа енергия и в този смисъл са ирелевантни възраженията на въззивника за необходимостта от упражняване на косвен съдебен контрол върху подзаконовия нормативен акт /въз основа на законовата делегация по чл.83 ал.1 т.3 от ЗЕ/, който е и недопустим /доколкото не се касае за индивидуален админстративен акт/, съответно - неравноправност на клаузите от ОУ предвиждащ такава корекция на сметките по смисъла на чл.146 от ЗЗП.

Във връзка с активната материална легитимация на ответника следва да се посочи, че е налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо доставчика да го начисли и получи, и това възлагане е в рамките на законовата делегация /чл.55 и чл. 56 от ПИКЕЕ/ и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл.183, чл. 200 ЗЗД/, която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган - в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика решение № 77/30.05.2022г. по гр.д. № 2708/2021г. на ВКС, III г.о., решение № 115/17.06.2022г. по гр.д. № 3817/2021г. на ВКС, IV г.о., решение № 85/27.06.2022г. по гр.д. № 2528/2021 на ВКС, IV г.о./.

Установява се от събраните писмени доказателства – протоколи, фактури, уведомителни писма, справки от системата на 112 към МВР, заключение по СТЕ и свидетелски показания, а и липсват оплаквания във въззивната жалба относно същата фактическа обстановка, а именно: е на 19.06.2020 г., 01.07.2020 г. и на 02.12.2020 г. служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ЕАД, съвместно с представители на Комисията за защита на потребителите, извършили проверка на електромера /средство за търговско измерване/ обслужващ горецитирания абонатен номер с титуляр ищеца, за което са съставени приетите като доказателства по делото констативни протоколи № 3029901/19.06.2020г., № 3030258/01.07.2020г., № 3031729/02.12.2020г. В същите е отразено лицата извършили проверката – съответните служители на ответното дружество, лицата, които са присъствали – свидетел от Федеацията на потребителите, подписал протокола, условията, при които е извършена проверката вкл. и уведомяване на органите на МВР на национален телефон 112, състоянието на електромера като и в трите протокола е посочено, че е извършена нерегламентирана промяна на схемата на свързване и точно описание в какво се състои тази промяна /различна по трите протокола/, но водеща до неотчитане на потребяваната електрическа енергия, което е потвърдено и от заключението по СТЕ, което преценено по реда на чл.202 от ГПК се кредитира от настоящия състав. В протоколите е отбелязано, че ищецът не е намерен при търсене на адреса. Подписани са от свидетелите от Федерацията на потребителите. Въз основа на констатациите в констативните протоколи е направена корекция на сметката за дължима сума за потребена електроенергия за периода от 19.03.2020 г. до 19.06.2020 г. и по фактура № 0003273242 от 25.06.2020 г. /въз основа на констативен протокол № 3029901/19.06.2020 г./; за периода от 20.06.2020 г. до 01.07.2020 г. по фактура № 0003280779 от 26.08.2020 г./въз основа на констативен протокол № 3030258/01.07.2020 г./ и за периода от 02.09.2020 г. до 02.12.2020г. по фактура № 0003295634 от 07.12.2020г. /въз основа на констативен протокол № 3031729/02.12.2020г./. Количествата начислена електроенергия и съответната цена за същите е правилно начислено във фактурите, в каквато насока е заключението по СТЕ, след като вещото лице е направило самостоятелни изчисления.

От изложеното се установява, че операторът е спазил нормативно регламентираната процедура за преизчисление на доставеното количество електрическа енергия в процесния обект – чл.45-49 ПИКЕЕ.

Наличието на посоченото нарушение в измерването дава основание на оператора да извърши едностранна корекция на сметката на абоната в хипотеза на точен измерител на грешката, т.е в хипотезата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, която предвижда, че при промянавсхематанасвързване, водещадонеизмерване, неправилнои/илинеточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по – краткия период от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и период от три месеца, предхождащ датата на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като преизчисляването се извършва на базата на половината от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения /кабел, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа при ежедневно 8-часово натоварване.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че правото на оператора на електроразпределителната мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. По този начин законодателят регламентира разпределение на риска при установено неточно отчитане чрез прилагане на изчислителни методи, с които да се замести невъзможното фактическо измерване за минал период на консумация на грешно отчетена енергия, като последващото начисляване на стойност на потребена електрическа енергия представлява реализиране на гражданската отговорност на потребителя на електрическа енергия в изрично предвидени от закона хипотези. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от оператора на електроразпределителната мрежа по един от предвидените в ПИКЕЕ начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура т.е. законодателно е въведена е обективна отговорност за вреди и която може да възникне единствено по силата на закон, като в други случаи е недопустимо такава отговорност да бъде ангажирана без виновно поведение на съответните гражданскоправни субекти. / Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. по описа на ВКС, II т.о, Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о.; Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о.; Решение № 104 от 16.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о.; Решение № 19 от 21.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2014/2013 г., II т. о./.

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че ответникът при условията на пълно и главно доказване установи възникналото в негота правна сфера притезателно право спрямо ищеца за сума в общ размер от 2823, 64лв., представляваща дължими суми за преизчисление на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия за периода 19.03.2020г. – 02.12.2020г. и до който правилен и законосъобразен извод е стигнал първоинстанционният съд, поради което и решението в тази му част следва да бъде потвърдено.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.

В приетите по делото фактури, в които е начислена главницата представляваща дължима сума за преизчислена електроенергия по правилата на ПИКЕЕ е посочен срок за плащане на паричното задължение, което обаче не е падеж по смисъла на чл.84 ал.1 от ЗЗД. Това е така, тъй като както в приложените по делото ОУ, така и в разпоредбите на ПИКЕЕ, приети въз основа на законова делегация – чл.83 ал.2 вр. ал.1 т.6 от ЗЕ и имащи силата на подзаконов нормативен акт и задължителен в отношенията между страните, включително и в ЗЕ не е предвид срок за плащане на преизчисленото и фактурирано количество електрическа енергия.

В ОУ, както и в чл.56 ал.2 от ПИКЕЕ е предвидено само задължение на електроразпределителното дружество да уведоми потребителя, чл.25 ОУ - в срок от 7 дни, отчетени от първия работен ден следващ датата на съставяне на констативния протокол за дължимите след корекционната процедура суми. В чл.15 т.6 от ОУ, е предвидено задължение за потребителя да уведоми електроразпределителното дружество в 30 –дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или собствеността, както и на други параметри, свързани с условията за присъединяване, при които електроразпределителното дружество пренася електрическа енергия до обекта, а в чл.55 ал.2 от ОУ е уговорено всякакви документи, включително и съобщения и уведомления да бъдат разменяни на адреса на електрозапределителното предприятие посочен в ОУ, а за потребителите – на адреса на кореспонденция посочен от тях. Цитираните две разпоредби, не предвиждат фингирано връчване на съобщения и уведомления. Именно поради посоченото, изпратените от ищеца уведомления до ответника с приложен констативен протокол и фактури, макар и на адреса на кореспонденция на потребителя, при условие, че не са получени от последния, а са върнати поради отсъствие на адресата, не може да се счита, че са надлежно връчени, и съответно длъжникът е бил поканен по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД.

В подкрепа на горното е и становището в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, където изрично е посочено, че „ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.“ В допълнение следва да се отбележи, че обратните разписки, с които е изпращана поканата, констативния протокол и фактурите, не са оформени надлежно. За да е налице редовно връчване ще са правилата на чл. 36 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ вр. чл. 6 ал. 2, 3 и 4 ЗПУ. Съгласно чл. 6 ал. 4 от Закона за пощенските услуги условията за доставка на пощенски пратки се уреждат с Общи правила, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно чл. 5 ал. 3 от приложимите съгласно нормата на чл. 6 ал. 4 от ЗПУ, Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията/ обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., /, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя препоръчаната пощенска пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните известия е не по-малък от две. В конкретния случай видно от копието на пликове е поставен щемпел и печат на пощенския оператор и подпис на служител с отбелязване, че „адресата е отсъстващ“. Пратките са връщани обратно, без представени доказателства за изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5 ал. 3 от Общите правила. При липса на фактическо връчване и при неизпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3 от Общите правила, не би могло да се приеме, че пратката се счита за доставена на получателя /Решение № 470 от 11.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3077/2023 г., III г. о./.

По аргументите, посочени по-горе, ответникът не е изпаднал в забава преди получаване на преписа от исковата молба, към който са приложени изискуемите документи по чл. 56 ал. 1 от ПИККЕ.

Поради това и на основание чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, искът за осъждане на ответника да заплати лихва за забава за периода преди предявяване на исковата молба /респ. заявлението по чл.410 от ГПК/ следва да бъде отхвърлен и до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции по претенцията с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено и постановено друго, с което аксециорните искове се отхвърлят.

Разноски С оглед изхода на делото, отговорността за разноски се разпределя по следния начин: В първоинстанционното производство: -на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца: от направени в общ размер 612, 03 лв. следва да се присъдят 557, 15 лв. т.е. решението следва да бъде отменено за разликата над посочената сума до присъдената от 612, 03 лв.;

-на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника: от общо направени 600, 00 лв. – платено адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят 53, 79 лв.;

В заповедното производство с оглед ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. – т.12, на заявителя и ищец на основание чл.78 ал.1 от ГПК от 62, 04 лв. следва да се присъдят 56, 47 лв. т.е. решението следва да бъде отменено за разликата над тази сума до присъдената от 62, 04 лв.

Във въззивното производство: -на въззивника на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК от следва да се присъдят разноски. Направените от въззивника разноски са в размер на 62, 03 лв., като съобразно основателната част на жалбата следва да се присъдят 5, 56 лв.

В случая се претендира и адвокатско възтаграждение в полза на адв. Р. осъществила безплатна правна помощ по смисъла на чл.38 ал.2 от ЗАдв., като при определяне размера на същото, настоящия състав съобрази следното:

Както е прието в определение № 146/04.04.2022г. по ч.т.д. № 358/2022г. на ВКС, II т.о., определение № 77/24.02.2022г. по ч.т.д. № 1692/2021г. на ВКС, I т.о., , определение № 60173 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2021 г., I г. о., определение № 404/26.10.2020г. по ч.гр.д. № 2883/2020г. на ВКС, I V г.о./, която практика настоящият състав споделя, за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 Закона за адвокатурата пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38 ал. 1 Закона за адвокатурата, без да е необходимо да се ангажират доказателства за последното. Видно от представения в заповедното производство договор правна помощ и съдействие, горното условие е изпълнено, като въззиваемата и адв. Р. изрично са договорили, че процесуалното представителство се предоставя по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

При определяне на конкретния размер на дължимото адвокатско възнаграждение настоящият състав взе предвид следното:

Правилото регламентиращо отговорността за разноски за възнаграждение за един адвокат - чл. 78 от ГПК касае действително направените от страната разноски, а не бъдещи или уговорени такива. При осъществено безплатно процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1 от ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар т.е. направен от страната разход, който да бъде заплатен от насрещната страна. Именно поради това адвокатското възнаграждение се присъжда в полза на осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат в размер, опреден от съда по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв., като същия не е обвързан от претендирания размер от адвоката в представен от него списък по чл.80 от ГПК. /съответно претендирания от адвоката не подлежи на намаляване поради прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК/.

Действително, разпоредбата на чл. 38 ал. 2 ЗАдв предвижда, че възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна правна помощ при основанията на чл. 38 ал. 1 ЗАдв, следва да бъде присъдено в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че не е ограничен от минимума, установен с нормата чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в случая редакция преди изм. с ДВ бр.88/2022г., доколкото разпоредбите са материално-правни и нямат обратно действие и договора за правна защита и съдействие е сключен преди публикуване на измененията в Наредбата/, тъй като следва да съобрази разрешенията дадени в решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС и по преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. /задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/, а именно:

Именно с аргумента, че с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права, включително при съобразяване на необходимата правна квалификация за извършване на съответните действия за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита, както и реално извършените процесуални действия от адв. Р., а именно – явяване в съдебно заседание и участвие в устните състезания по делото, предвид и спора пред въззивната инстанция, който не се характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност, включително и съобразявайки ниския материален интерес, счита че съответното възнаграждение, което следва да се присъди е в размер на 200, 00 лв.;

-на въззиваемата страна на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение – от общ размер 100, 00 лв. следа да се присъди 91, 03 лв.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивният съд не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд