Решение № 151 от 7.12.2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 303/2021 г.

Производство по Глава ХХІ от НПК. С присъда № 10/29.06.2021 г. по НОХД №231/2021 год. Окръжен съд- гр.Плевен е постановил: ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ В.М. Д., ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: I.

В периода м.януари - м. юни 2018г., в затвора - Белене, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при сходна фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което следващите се явяват от обективна и от субективна страна продължение на предшестващите, поискал общо 900лв. и приел 700лв., които не му се следват, за да упражни влияние върху длъжностно лице - А.Д.Д.а - инспектор социални дейности и възпитателна работа в Затвора - Белене, при вземане на решение във връзка със службата и: 1.

На неустановена дата през м. януари 2018г., поискал и получил от л.св. А.Ц.А. сумата от 200лв., която не му се следва, за да упражни влияние върху длъжностното лице Д. при вземане на решение за назначаването на А. на работа. 2.През месец февруари 2018г., на два пъти поискал от л.св. И.Л.С. сумата от 200лв., която не му се следва, за да упражни влияние върху същото длъжностно лице при вземане на решение за назначаването на С. на работа. 3.

През м. януари и февруари 2018г., поискал и получил от л.св. Ю.Ю.Б. сумата от 300лв., която не му се следва, за да упражни влияние върху същото длъжностното лице при вземане на решение за назначаването на Б. на работа. 4. През м. юни 2018г., поискал и получил от л.св. Н.И.Р. сумата от 200лв., която не му се следва, за да упражни влияние върху същото длъжностното лице при вземане на решение за назначаването на Р. на работа, поради което и на основА.е чл.304б, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказА.ето на основА.е чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС и наказА.е ГЛОБА в полза на държавата в размер на 3000 лева. ОСЪЖДА подсъдимия В. М. Д. на основА.е чл. 307а от НК ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата равностойността на липсващия предмет на престъплението в размер на 900 лева. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия В. М. Д., като я обжалва чрез защитника си адв. Д. ЦВ. - РАК и излага съображения за това, че присъдата е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона и се иска да бъде отменена и се постанови оправдателна такава или се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подсъдимият излага съображения, че присъдата следва да се отмени и се постанови оправдателна.

Защитникът на подсъдимия излага съображения, че присъдата е постановена в нарушения на процесуалните правила и е незаконосъобразна и следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав или се постанови оправдателна.

Представителят на ВТАП излага съображения, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва евентуално само да се измени по отношение на наложеното наказА.е глоба.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на стрА.те и правилността на атакувА.я съдебен акт, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в предвидения от закона срок и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

По основателността на жалбата. За да постанови присъдата си ПОС е приел следната фактическа обстановка, която се приема и от настоящата инстанция:

Подсъдимият В. М. Д. е роден на ••••••• година в град Р., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан. С Присъда № 172/7.06.2012г. по НОХД № 2236/2011г. РС-Русе наложил на подсъдимия В. М. Д. наказание от десет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване за извършено от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. с чл.128, ал.2 вр. с ал.1 от НК като приспаднал времето, през което Д. бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода 16.03- 1.06.2011г. при зачитане на един ден „задържане под стража“ за един ден лишаване от свобода и времето, през което бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ за периода 1.06-25.11.2011г. при зачитане на два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода. Присъдата влязла в сила на 13.11.2012г. Подсъдимият В. М. Д. постъпил в Затвора - Белене на 9.03.2015г. с оглед определения му първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното му наказание, а след промяната на същия в „общ“ бил приведен в ЗООТ „Белене“, което започнало да функционира от м.април, 2017г.

Началник на ЗООТ „Белене“ от 21.09.2017г. бил свидетеля А.М., а свидетеля А. Д. заемала длъжността инспектор социални дейности и възпитателна работа /ИСДВР/ към същото общежитие. Съгласно длъжностната си характеристика Д. следвало да осъществява корекция и ресоциализация на лишените от свобода с оглед приобщаването им към ценностите на обществото и законосъобразен начин на живот като в тази насока и били вменени като преки задължения организацията и реализацията на квалификационни, образователни, културно-информационни, спортни и трудови дейности, участие в съвещанията на ръководния състав на ЗООТ и вземането на решения относно реализацията и социално-възпитателната дейност с лишените от свобода. Пряко подчинени на Д. като ИСДВР били лишените от свобода като същата не само посредничела в осъществяването на контактите между лишените от свобода и администрацията на ЗООТ „Белене“, но и организирала времето и условията за престоя им в общежитието, включая разпределението им в спални помещения, осъществяването на хигиената в същите и общите части, контактувала с надзирателите, които носели служба в зоната на нейната група и си взаимодействала с тях при осигуряване на дейностите по режима, оперирала с необходимите документи и информация за лишените от свобода. А. Д. следвало да контролира поведението на лишените от свобода като изготвя периодични и ad hoc доклади с оценъчно съдържание, които имали значение за промяна на режима на изтърпяване на наложеното наказание, награждаването на лишените от свобода или тяхното наказване, тяхното назначаване или освобождаване от работа, отчитане на положения от тях труд, както и при вземане на решения за условно предсрочно освобождаване с оглед регистриране на постигнатия напредък или застой при изпълнение на плана на присъдата.

С оглед заеманата длъжност и вменените от ЗИНЗС и ППЗИНЗС задължения А. Д. имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК.

Със Заповед № 3/11.10.2017г. на НС ЗООТ „Белене“ - свидетеля А.М. /досъдебно производство т.1, л.22/ в състава на разпределителната комисия съгласно изискванията по чл.35 от ППЗИНЗС били включени ИСДВР на ЗООТ „Белене“, инспектор-психолог, инспектор „ТРЗ“, Заместник-началникът по режимна и надзорно-охранителна дейност, представител на ТП на ДП „Фонд затворно дело“. Председател на същата бил А.М. в качеството му на НС на ЗООТ „Белене“ като решенията обичайно се взимали неприсъствено с оглед текущата оперативна ангажираност на членовете и възприетата към този момент практика. Определящо било становището на А. Д., което другите членове безкритично възприемали.

С протокол №1/11.10.2017г. на Комисията по чл.35, ал.1 от ППЗИНС въз основа на предложение рег.№ 5441/10.10.2017г на ИСВДР Д. / досъдебно производство, т.1, л.26/ подсъдимият В. М. Д. бил преназначен от длъжност „мияч в столова“ на ЗООТ „Белене“ на длъжност „хигиенист“ на 0, 5 щат в ЗООТ „Белене“. В това си качество същия следвало да следи за хигиената в спалните и общите помещения и поддържането на реда като лишените от свобода го възприемали като „бригадир“. Заеманата от подсъдимия длъжност и контактите му с лишените от свобода, които същата налагала му помогнали да изгради наблюдения върху поведението им, личните им качества и професионални умения, което му дало възможност да прави предложения на ИСДВР Д. във връзка с изпълнение на служебните и задължения, които я улеснявали, и с които същата се съобразявала. Правомощията, които А. Д. имала в качеството на ИСДВР и значимата роля спрямо правното положение на лишените от свобода мотивирали подсъдимия да потърси и той установил близки отношения със същата като престоявал на тази основа с часове в ползвания от нея служебен кабинет, което наред с доверието, с което се ползвал от нейна страна с оглед оказваната помощ при изпълнение на служебните и задължения формирали у значителна част у лишените от свобода убеждението, че същия се ползва с влияние върху същата, което допълнено с привилегиите, с които се ползвал в ЗООТ „Белене“, заемането от негова страна на парични средства и цигари, в някои от случаите срещу лихва и продажбата на забранени за притежание вещи формирали нагласата, че същия се ползва с протекции сред администрацията на ЗООТ „Белене“ и възможности да уреди лишените от свобода да полагат както платен труд по чл.78 от ЗИНЗС и доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС, който във всички случаи се отчитал както при фактическото изпълнение на наказанието с оглед неговата редукция, така и при изпълнение на плана на присъдата, ползването на отпуски, награди и иницииране на предложения за прилагане на института на условно предсрочно освобождаване.

В.Д. инициирал срещи между лишени от свобода, които имали въпроси за разрешаване с Д. и М., а посредничеството му в контактите с администрацията допълнително укрепило авторитета му в пенитенциарното заведение.

В ЗООТ „Белене“ още при постъпването си лишените от свобода попълвали молба до Началника на общежитието, с която декларирали желанието си да полагат труд като възможностите били за платен такъв с оглед утвърдения щат на заетите в обслужващата и комунално-битовата дейност и доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.4 от ППЗИНЗС списъкът със свободните работни места следвало да се обяви на общодостъпно табло като обявите следвало да съдържат сведения за изискванията за заемане на длъжността, професионалната квалификация, ако такава се изисквала от лишения от свобода и срока за подаване на молбите за работа. Щатните длъжности били лимитирани до 12 % от средносписъчния състав на лишените от свобода и освен, че били заплатени били с постоянна заетост, а някои от тях и по-леки за изпълнение, което ги правело атрактивни за лишените от свобода. Свидетеля Д. пренебрегнала законовите изисквания като вместо това заявявала свободните работни места на В.Д., като разчитала същия да и предложи подходящ човек. Последният по свое усмотрение ги съобщавал на избрани от него лишени от свобода, които препоръчвал на Д., събирал молбите им за работа като винаги за едно место се подавала само една молба от конкретно набелязан от него човек, представял ги на Д., а тя от своя страна, доверявайки се на преценката му, изготвяла мотивирано писмено становище към представените молби за работа, които придвижвала до Началника на ЗООТ „Белене“ и разпределителната комисия по чл.35 от ППЗИНЗС, която вземала решение съобразявайки се с нейното становище, а Началника на ЗООТ „Белене“ издавал съответна писмена заповед. В част от случаите молби за работа дори не били изготвяни, като такъв бил случая и със самия Д., който бил назначен на щатна длъжност „хигиенист“ без дори да е бил попълнил молба за това.

А. Д. предоставила на В.Д. и възможност да попълва документацията за „доброволен труд“, отчитан чрез поставяне на кръстчета /“+“/ като в част от случаите Д. отбелязвал, че лишения от свобода е полагал труд без това реално да е ставало срещу възнаграждение от 20 лева за отразен работен ден, което прибирал за себе си.

В.Д. решил да се възползва от създадената ситуация и да получи парични средства от лишени от свобода, за да ги уреди на работа разчитайки на влиянието, което имал върху ИСДВР А. Д. и близките си отношения с нея, убеден, че същата за пореден път ще се довери на преценката му.

На неустановена дата през месец януари, 2018г. В.Д. поискал от лишения от свобода А.Ц.А., който работил към този момент като „мияч“ сумата от 200 лева, за да го препоръча на А. Д. за длъжността „бакар на външен обект“. Работата на същата била лека и А., който работил на значително по-тежки откъм изисквания и натоварване позиции в областта на дърводобива, прокопаване на канали за кабелна телевизия и възстановяване на овощна градина се съгласил като изтеглил 300 лева от личната си сметка. Дал на подсъдимия 200 лева от тях като на 31.01.2018г. А. попълнил молба /досъдебно производство т.1, л.30/ чрез ИСДВР до Началника на ЗООТ „Белене“ за посочената длъжност. А. Д. още на същата дата изготвила докладна записка до А.М. / досъдебно производство т.1, л.29/ рег.№ 30- 27/31.01.2018г., с която му предложила А. А. да бъде назначен на посочената длъжност като посочила нисък риск от рецидив, изградените трудови навици, въздържането от употреба на алкохол, регистрирала епизодична употреба на наркотици като посочила, че не е изградена зависимост, липсата на агресивни тенденции в поведението, желание за работа и с протокол №5/1.02.2018г. на Комисията по чл.35 от ППЗИНЗС / досъдебно производство т.1, л.28/ по отношение на А. било взето решение да бъде назначен на посочената длъжност, а със Заповед № 26/1.02.2018г. на Началника на ЗООТ „Белене“ същия бил назначен за „бакар на външен обект“ на 0, 5 щ.д. считано от 2.02.2018г.

На неустановена дата през месец януари, 2018г. В.Д. поискал от лишения от свобода Ю.Ю.Б., който към този момент не работел, след като бил освободен през месец октомври, 2017г. като гледач на служебни кучета въз основа на докладна записка на инспектор Г.С. и докладна записка на А. Д. рег. № 5477/11.07.17г. / досъдебно производство т.7а, л.6-7/, сумата от 300 лева, за да го уреди на работа като „бакар“. Подсъдимият разчитал на влиянието си над Д. и доверието, с което същата приемала неговите предложения, а Б. който разбирал наред с останалите лишени от свобода тези обстоятелства се съгласил като му дал исканата сума, която получил от свои близки на свиждане. Няколко дни по-късно свидетелката Д. запитала Б., без да е споделял това си желание, дали иска да работи като „бакар“ и след като същия отговорил утвърдително му дала лист хартия, на който лишения от свобода на 29.01.2018г. написал молба да бъде назначен като „бакар на външни обекти“. С докладна записка рег.№30-22/30.01.2018г. /досъдебно производство т.8, л.33/ до А.М., А. Д. предложила Б. да бъде назначен на посочената позиция с оглед демонстрираното желание за работа, отзивите за работата му като гледач на служебни кучета и направената от нея оценка на риска от вреди и рецидив. С нова докладна записка рег.№ 30-27/31.01.2018г. / досъдебно производство т.1, л.29/ Д. посочила, че Б. е одобрен за работа на посочения щат, но с оглед липсата на здравна книжка е необходимо да бъдат направени съответните изследвания като след приключването им по протокол № 9/7.03.2018г. на Комисията по чл.35 от ППЗИНЗС /досъдебно производство т. 1, л.28/ Б. бил назначен на посочената длъжност, а лишения от свобода А. бил назначен със Заповед № 53/7.03.2018г. на Началник ЗООТ „Белене“ на длъжност „магазинер/лавка щаб“ /“калкулант-маркировач служебен стол първи обект“/ без да е подавал молба за това въз основа на докладна записка рег.№ 30- 53/6.03.2018г. и рег.№ 30-55/7.03.2018г. на А. Д. - досъдебно производство т.1, л.33- 34.

Лишеният от свобода И.Л.С., който преди постъпването си в ЗООТ „Белене“ работел като международен шофьор изпитвал здравословни проблеми, които го затруднявали да полага тежък физически труд. Разговарял със свидетеля А.М. като помолил да бъде назначен на длъжност „шофьор“ като М. впоследствие му отказал. Малко след това, през месец февруари, 2018г. В.М. разговарял с него като му казал, че иска да го сложи него на тази работа, тъй като не харесва за същата друг лишен от свобода - „И.“, но трябва да „почерпи“. С. попитал какво да почерпи на лафката, но подсъдимия му поискал сумата от 200 лева. И. С. му заявил, че „...докато не видя коня и не се кача на него - няма пари“, т.е. докато не бъде назначен на исканото място няма да предостави посочената сума, което демотивирало В.Д. от по-нататъшни действия. Малко след това сочения конкурент за мястото бил назначен, а седмица - две след това В. М. Д. запитал свидетеля С. дали иска да го уреди за пазач на гаража, т.к. имало „нова възможност“. С. попитал дали следва пак да почерпи, което срещнало утвърдителния му отговор, а друг лишен от свобода - „Б. от Исперих“, който бил свидетел на разговора даже се пошегувал като казал на подсъдимия „Искай му 300 лева, той има пари“, т.е. повече от утвърдената сума от 200 лева. С. отново заявил да го препоръча като ако стане работата ще го почерпи. Въз основа на молба на И. С. от 15.03.2018г. /досъдебно производство, т.8, л.97/ и докладна записка рег.№ 30-63/15.03.2018г. на А. Д. / досъдебно производство т.8, л.96/ Комисията по чл.35 от ППЗИНЗС назначила С. за „чистач и градинар администрация щаб“ с право да нощува в щаба, а с протокол № 19/8.05.2018г. /досъдебно производство т.8, л.181/ С. бил назначен, без да подава нарочна молба за „пазач гаражи“.

Лишеният от свобода Н. Р. в началото на 2018г. започнал временна работа в щаба на ЗООТ „Белене“. Проявеното съвестно отношение към изпълнение на служебните му задължения мотивирало К., който към този момент изпълнявал длъжността Началник сектор „СДВР“ при Затвора - Белене, да се поинтересува дали желае да остане да работи за постоянно в щаба. Р. изразил съгласие като още същата вечер при него, след като се прибрал от работа в ТПО-то, дошъл подсъдимия, който му предложил да го уреди да работи и спи в щаба, ако му даде 200 лева. Н. Р. му казал, че вече се е уредил, понеже има предложение от К., но тъй като изпитвал несигурност кога ще започне работа и за колко време решил да даде на В.Д. исканата сума, тъй като виждал близките му отношения с Д., начина по който се свеждала информация чрез нея до подсъдимия за свободните работни места и неговата роля в този процес. Ето защо Р. дал през месец юни, 2018г. исканата сума, попълнил на следващия ден - 22.06.2018г. молба до Началник ЗООТ Белене чрез ИСДВР Д. за назначаване като „общ работник ВиК щаб“ като Д. с докладна записка от същата дата рег.№ 30-159/22.06.2018г. направила предложение за неговото назначение и по протокол № 28/22.06.2018г. на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС и Заповед № 175/22.06.2018г. на А.М. като Началник на ЗООТ „Белене“ Р. започнал работа в същия ден на посочената длъжност / досъдебно производство т.1, л.56-59/.

По повод сигнали на лишени от свобода, изтърпяващи наказание в Затвора - Белене с постановление от 22.11.2018г. на Окръжен прокурор на ОП- Плевен било образувано досъдебно производство № Д-249/2018г. по описа на ОП-Плевен и приложени СРС. На 28.02.2019г. било извършено претърсване на спално помещение №4 в ЗООТ „Белене“, в което пребивавал подсъдимия В. М. Д., в хода на което процесуално-следствено действие в черен кожен портфейл открит в якето му били открити 33 банкноти с номинал от по 10 лева, 60 броя банкноти с номинал от по 20 лева, 14 броя банкноти с номинал от по 50 лева, две банкноти по 50 евро, монети с различен номинал, картонче от лекарствена опаковка с надпис „Магнезий“ с изписани върху него имена, цифри и суми, а върху кухненската маса - полиетиленов плик тип „джоб“, съдържащ 37 броя списъци с доброволен труд на лишени от свобода за периода януари, 2016г. - януари, 2019г., списък с имена на лишени от свобода за месец февруари, 2019г. с отбелязани с кръстчета работни дни и лист от тетрадка с широки редове с вписана молба от М.В.П. от 28.08.2018г. за започване на работа адресирана до Началник на ЗООТ „Белене“, които находки с изключение на монетите били иззети - досъдебно производство т.3, л.95- 110.

С протокол от 25.05.2019г. от лишения от свобода Х.Д.Х. бил иззет мобилен телефон марка „Самсунг“, модел SM-G388F с IMEI •••••••••••, който преди време закупил от подсъдимия Д., един брой СИМ-карта без номер, един брой батерия „Самсунг“ и един брой бяло на цвят зарядно марка „Леново“, като телефона и СИМ - картата били предадени на ОП-Плевен и приобщени като веществени доказателства по конкретното производство.

Горната фактическа обстановка ПОС е приел след следния анализ на доказателствата, който се приема и от настоящата инстанция изцяло:

От показанията на свидетеля А. А. се установява изтърпяваното от него наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Белене“ и проведения по инициатива на подсъдимия разговор, при който В.Д. му предложил да стане „бакар“ като за услугата му поискал сумата от 200 лева като му споделил, че ако не му даде парите за същата позиция „.. има друг човек, който ще даде парите и ще бъде назначен“. Пак от показанията на този свидетел се установява изтеглянето на сумата от 300 лева от неговата лична сметка, предаването на 200 лева на подсъдимия, без да има свидетели и отпочване на работа след това като „бакар“, както и реалното оценяване на предимствата на тази длъжност - „...Да си бакар е привилегия, защото работата е лека, а в гората да идеш да блъскаш от сутрин до вечер не е много лека работа.“. Показанията на А. А. са логически издържани, кореспондират както с данните за трудовата му заетост до този момент, изведена от ценените от съда Заповед № 464/4.05.2017г. на Началник на Затвора - Белене и Заповед № 651/27.06.2017г. на същото длъжностно лице / досъдебно производство т.1, л.23-24/, така и с показанията на свидетеля Н. Р., който посочва при разпита си, че е чувал, че А. също е давал пари на подсъдимия, за да го уреди на работа. А. посочва при разпита си, че за предходните работни места същия не е плащал, а съотнасянето на показанията му с времевата хронология на подадената от него молба от 31.01.2018г. /досъдебно производство т.1, л.30/, изготвената от свидетелката Д. докладна записка от същата дата рег.№ 30-27/31.01.2018г. ДП, т.1, л.29/, протокол № 5/1.02.2018г. на Комисията по чл.35 от ППЗИНЗС /ДП, т.1, л.28/ и издадената въз основа на решението и Заповед № 26/1.02.2018г. на Началника на ЗООТ „Белене“ А.М., които писмени доказателства се ценят от съда дава основа на тези му гласни доказателства. Твърденията на А., че парите са били дадени насаме на В.Д. са издържани логически, а и принципно в житейски аспект е неубедително присъствието на свидетели на този акт. Приложените по делото СРС са в един последващ назначаването му на работа като „бакар“ момент, поради което е обяснимо отсъствието на данни за тази фактология в контролираните телефонни разговори. А. не сочи при разпита си да се е намирал във влошени отношения с подсъдимия, което да послужи като основа за направата на извод, че иска да го злепостави, а неговите показания намират косвена опора и в събраните при разпита на И. С. гласни доказателства в частта относно исканата от М. сума, работното място, наличието на конкурент за поста, който сочи изграден маниер на убеждаване и алтернативност в подхода, както и заеманата от С. длъжност към момента на разпита му. Показанията на А., в които същия сочи оперирането със значителни суми от В.М., който надвишават лимитите уредени в чл.56 и чл.256, ал.1, т.5 от ЗИНЗС намират опора и в показанията на свидетеля М.М.. От показанията на свидетеля Ю. Б. се установява изтърпяваното от него наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Белене“, липсата на трудова ангажираност след освобождаването му от кучкарника на общежитието и проведения разговор с В.Д. в присъствието на друг лишен от свобода - „Б. от Исперих“ като последния му казал: „...дай нещо на момчето, като ми посочи В., за да започнеш работа...“. Пак от същите се установява предоставянето от негова страна на М. на сумата от 300 лева, която получил от свои близки на свиждане, за да бъде уреден като „бакар“, срещата му с ИСДВР Д. няколко дни по-късно, която го попитала, без преди това да и споделя тези си намерения, дали иска да работи на посочената длъжност, а след последвалия утвърдителен отговор му дала лист, за да си напише молбата, като впоследствие започнал работа на нея. Показанията на свидетеля Ю. Б. са логични, намират опора в ценените от съда писмени доказателства - молба от 29.01.2018г., докладна записка от следващия ден на А. Д. рег.№ 30- 22/30.01.2018г. /ДП, т.8, л.33/ и протокол № 9/7.03.2018г. на Комисията по чл.35 от ППЗИНЗС /ДП, т.1, л.32/, които писмени доказателства се кредитират напълно от ПОС ведно с показанията на Б.. Ю. Б. ясно дефинира при разпита си мотивите си да даде парите на подсъдимия, а именно авторитета, с който се ползвал сред лишените от свобода - „.Всички зависеше от В.. Ако той се скара с някой от другите затворници той още на следващия ден оставаше без работа и обратното, ако кажеше, че някой ще започва работа - започваше. Д. и старшините му имаха доверие и беше близък с тях. Д., М. и В. са си близки. Видно е от отношенията помежду им. Виждал съм с очите си как М. хвърля един списък със затворници на В. и му казва той да отбележи по списъка кой да отиде да работи“. Тези показания на Б. не са изолирани - същите кореспондират с находките от проведеното претърсване и изземване от 28.02.2019г., при което е открита молба за работа чрез ИСДВР до Началника на ЗООТ „Белене“ от лишения от свобода М.П. с искане да бъде назначен като „ОР и ВИК щаб“, “ведомост“ за полаган доброволен труд полаган от лишени от свобода по чл.80 от ЗИНЗС и 37 броя списъци с отчетени работни дни по доброволен труд за периода месец януари, 2016г. - месец януари, 2019г. Те дават фактическа опора на твърденията на М.М. и Н. Р. за възложеното на В.Д. отчитане на положения труд, което се потвърждава и от разпита на свидетеля А.М.. Той сочи, че допреди извършеното претърсване в общежитието Д. е предоставяла списък на подсъдимия, в който същия е отбелязвал положения доброволен труд, а тя впоследствие е изготвяла докладна записка до Началника на Затвора, с която го е отчитала. Последното се установява и от показанията на Д., в които признава, че е прехвърлила на В.Д. част от задълженията си.

Ю. Б. е категоричен в показанията си признавайки, че не е имал съмнение, че ще бъде назначен на работа след като заплати посочената сума, защото както посочва: „.Не съм чул някой да е дал пари на В. и да не е започнал работа.“, а и признава, че подсъдимия е знаел, че „.няма да остави така нещата“, ако не получи исканото назначение. Б. сочи при разпита си още, че за процесното работно място обява не е имало, а и въобще такива не е виждал да се слагат на таблото, което намира насрещна опора както в показанията на психолога М.И., която сочи, че никога не е виждала залепени обяви на таблото, а на нарочния въпрос към Д., същата отговаряла, че някой ги маха. Така и в показанията на инспектор ТРЗ П.Й. която сочи, че преди възлагането и от А.М. на дейностите по изготвяне на обяви и тяхното афиширане не е забелязала слагането на обяви на таблото на общежитието. Свидетелят М. сочи, че въпреки липсата на контрол в тази насока е виждал обяви на таблото преди м.март, 2019г. но не може да датира точния момент, а процесните работни места са за 2018г.

Свидетелят И. С. потвърждава в показанията си гласните доказателства събрани при разпита на свидетелите Ю. Б., Н. Р., М.П. и П.Й. които сочат, че на таблото на ЗООТ „Белене“ не са виждали обяви за работа като същия посочва, че свободните работни места се обявявали на подсъдимия, до когото с оглед изпитваното доверие началника на общежитието А. М. и А. Д. се допитвали, а същия предлагал хора за назначаване като подчертава близките отношения между подсъдимия и Д. и посредническата му функция между лишените от свобода и администрацията на общежитието - „.Има се с отрядничката Д., всеки ден в 13 часа именно В. води хората, които искат да се срещнат по някакъв повод с М. и Д..“. С. сочи още полагания от него доброволен труд по почистване на дръвчета около дигата и полосата, здравословните му проблеми, които препятствали полагането на тежък физически труд и желанието му да работи за шофьор на „нивата, която разкарва храната“, при което М. отказал назначението на посочената длъжност. Свидетеля заявява, че „.още не бяха назначили И. за шофьор, при мен дойде В. - бригадира“, който му предложил „.да го сложи на тази работа.“ като почерпи. И. С. признава дефинираната от подсъдимия „почерпка“ - сумата от 200 лева, отправената към него реплика, че „.докато не видя коня и не се кача на него - няма пари.“ и узнаването, след назначението на упоменатия „И.“ за шофьор, че за заемането на щатните длъжности се плащало на подсъдимия. Пак от показанията на И. С. се установява, че седмица - две след заемането на процесната длъжност подсъдимия отново дошъл при него и му съобщил, че има нова възможност - да започне работа като пазач в гаража, за която можел да го уреди като на въпроса дали трябва пак да почерпи му отговорил: „.какво да правя, такава е процедурата.“. С. е конкретен в показанията си като сочи не само детайлите на разговора, но и присъстващите лица - „М. от Разград“ и „Б. от Исперих“, за чиято посредническа функция споделя при разпита си и Ю. Б., който се пошегувал с репликата „Искай му 300 лева, той има пари“. Тълкуването на същата сочи, че претендираната сума е същата, както и за първоначалната позиция, а В.Д. и въпросния „Б.“ са имали ясна представа за финансовата възможност на С. и желанието му да намери щатна длъжност с неголямо натоварване. С. не споделя да е давал исканата сума, но признава изразената от него готовност да почерпи „като стане работата“ като сочи почването на работа на 15.03.2018г. като чистач и градинар в щаба, без работното место да е обявявано и въз основа на устно указание на Д. да се пусне молба. Тези показания на лишения от свобода кореспондират с молба на И. С. от 15.03.2018г. / досъдебно производство т.8, л.97/ и докладна записка рег.№ 30-63/15.03.2018г. на А. Д. / досъдебно производство т.8, л.96/. Комисията по чл.35 от ППЗИНЗС назначила С. за „чистач и градинар администрация щаб“ с право да нощува в щаба, а с протокол № 19/8.05.2018г. /досъдебно производство т.8, л.181/ С. бил назначен, без да подава нарочна молба за „пазач гаражи“. Показанията на С. в частта относно исканата от В.Д. сума, работната позиция - шофьор и отправената от него специфична реплика, отразяваща желанието му да обезпечи сигурността на влаганите лични средства кореспондират с показанията на свидетеля А. А., а твърденията му за близките отношения, които поддържали Д. и подсъдимия не само, че са в синхрон с показанията на останалите ценени от съда гласни доказателства, признанието на Д., че е в добри отношения с него, но и с доказателствата извлечени от контролираните със СРС разговори между Е.Ш. и В.Д., в които подсъдимия посочва, че Д. му казвала да не се притеснява, че „нищо вика няма да стане“, ще му върнат иззетата парична сума, а по отношение на открития у него списък с отбелязван с кръстчета доброволен труд му споделила, че най-много да и „мелят на главата, че тези работи да при тебе“. Показанията на свидетелите Б., Р., А. и С., както и останалите събрани гласни доказателства, които сочат искането и вземането на парични средства от лишени от свобода от В.Д. намират опора и в съдържанието на водения между Ш. и Д. разговор, в която след въпроса на Ш. дали е вземал пари, за да урежда хора на работа с оглед откритата значителна парична сума в него и отрицателния му отговор същата неубедена в казаното от него се поинтересувала дали това много рядко се е случило, а Д. едносрично потвърдил. СРС са приложени при спазване на законовия регламент, страните нямат оплаквания относно процедурата по тяхното искане, разрешаване, прилагане, изготвените ВДС и протоколите за тях като следва да се посочи, че същите са експлоатирани в период, следващ инкриминираното деяние, което определя и оскъдния доказателствен принос към предмета на доказване. Така или иначе, същите в коментираната част на разговорите между Ш. и Д., установяват близки отношения между Д. и подсъдимия до степен същата да обсъжда резултатите от извършеното претърсване и последиците от него с акцент не рефлексията върху нейната репутация, а отражението върху правното положение на Д., комуто същата според нейното признание е негов работодател.

От приобщения по делото протокол за претърсване и изземване от 28.02.2019г. / досъдебно производство т.3, л.95-110/ с фотоалбум се установява проведеното на процесната дата претърсване и изземване в спалното помещение ползвано от подсъдимия, при което били открити в черен кожен портфейл в якето му 33 банкноти с номинал от по 10 лева, 60 броя банкноти с номинал от по 20 лева, 14 броя банкноти с номинал от по 50 лева, две банкноти по 50 евро, монети с различен номинал, картонче от лекарствена опаковка с надпис „Магнезий“ с изписани върху него имена, цифри и суми, а върху кухненската маса - полиетиленов плик тип „джоб“, съдържащ 37 броя списъци с доброволен труд на лишени от свобода за периода януари, 2016г. - януари, 2019г., списък с имена на лишени от свобода за месец февруари, 2019г. с отбелязани работни дни и лист от тетрадка с широки редове с вписана молба от М.В.П. от 28.08.2018г. за започване на работа адресирана до Началник на ЗООТ „Белене“, които находки с изключение на монетите били иззети. Протоколът е изготвен съгласно процесуалните изисквания при надлежно дадено предварително разрешение на съдия от първостепенния съд като същия установява воденето на ведомост за полагания доброволен труд от лишените от свобода за м.февруари, 2019г., съхраняването на списъци за полаган труд, раздаването на цигари и парични средства на заем и притежаването на парични средства извън разрешения от ЗИНЗС лимит от една МРЗ, за което лишените от свобода са уведомени - в тази насока са и показанията на Б. и Р., които ясно сочат знанието им за този финансов праг. В.Д. не е посочил каква е причината да съхранява „ведомостта“ с отчитани работни дни за м.февруари, 2019г., но в тази насока са налице както показания на свидетелите Р., М. и Б. за тяхното отчитане, така и показанията на А.М., който сочи възложената от Д. на подсъдимия дейност по регистриране на лишените от свобода, които полагат доброволен труд, която същата обобщавала в нарочна справка така и с показанията на самата Д.. Тя сочи, че хигиенистът Д. отбелязвал полагания доброволен труд на лишените от свобода, които не напускат границите на ЗООТ „Белене“. Практически контрол върху отчитане на труда не е бил извършван. Това не е просто фактическо действие защото видно от ценените от съда в тази насока гласни доказателства Д. е отбелязвал като отработени дни на определени лишени от свобода, които не са излизали на работа срещу възнаграждение от по 20 лева на работен ден с оглед тяхното зачитане при изпълнение на наказанието. Иззетата молба датирана от 28.08.2018г. кореспондира с фактическите изводи, че Д. е събирал молбите за работа от лишените от свобода вместо Д., посредничейки и документално в процеса на уреждането им на работа.

От показанията на свидетеля Н. Р. ПОС установява изтърпяваното от него наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Белене“, запитването му от Началник сектор ИСДВР К. дали желае, с оглед възприетото ниво на изпълнение на трудовите му задължения, да работи в щаба и утвърдителния му отговор, както и проведения още същата вечер от страна па подсъдимия разговор с него, в рамките на който му предложил да го уреди да работи и спи в щаба, за което му дал сумата от 200 лева, а на следващия ден - 22.06.2018г. попълнил и подал чрез А. Д. молба за назначаване като „общ работник ВиК щаб“. Същата с докладна записка от тази дата направила предложение за неговото назначаване, което било уважено в същия ден от разпределителната комисия по чл.35 от ППЗИНЗС, а М. от същата дата издал и нарочна заповед. Тези показания кореспондират с ценените от съда писмени доказателства, изготвени във връзка с назначаването на Р. на работа - молба до Началник ЗООТ Белене чрез ИСДВР Д. за назначаване като „общ работник ВиК щаб“, докладна записка на Д. от същата дата рег.№ 30- 159/22.06.2018г., протокол № 28/22.06.2018г. на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС и Заповед № 175/22.06.2018г. на А.М. като Началник на ЗООТ „Белене“, логически издържани са, включително и хронологично от гледна точка на своевременността на произнасянето от комисията. Н. Р. чистосърдечно обяснява в разпита си причината, поради която е дал посочената сума въпреки изразеното положително становище от К. за заемане на посочената позиция - „...не бях сигурен, дори и да започна, колко време ще работя, защото от В. зависеше кой, къде и дали изобщо ще работи. Като им потрябва работник за някъде Д. казва на В. и В. посочва човека.“. Тези показания на Н.Р. намират опора при разпита на И. С., Ю. Б. и С.А., които ясно дефинират влиянието, което имал подсъдимия върху Д. при определянето на лицата, които следва да заемат съответните позиции. С. дори посочва негативния ефект от евентуално неразбирателство с подсъдимия - „.казват на В. и той предлага хората. Ако нещо ти има В. зъб ще те прати на най-гадната работа - например кравар“ /досъдебно производство т.3, л.21/. Н. Р. сочи в показанията си още възприетата от лишените от свобода роля на подсъдимия в процеса на трудовото им устройване: „... Д. казваше на В. и той започваше да разговаря с този, онзи и накрая, който си плати на В. той започваше работа. Няма случай някой да си е платил на В. и да не е започнал работа.“. Сочи още възприетата от него информация, че А. А. също си е заплатил, за да започне работа, близостта на подсъдимия с надзорно-охранителния състав и възприетата схема за продажба на забранени вещи от негова страна, които впоследствие били изземвани, а притежателите им наказвани дисциплинарно, което се отразявало на трудовата им заетост, което откривало нова „.възможност подсъдимия да се обогати.“. Показанията на Н.Р. са обективни, към момента на депозирането им същия вече не е пребивавал в ЗООТ „Белене“, кореспондират с кредитираната от съда доказателствена съвкупност и се ценят от него. В частта относно заплащане на отразения като положен доброволен труд, без това да е сторено реално и утвърдената от Д. цена - 20 лева същите намират опора при разпита на посечените в настоящето изложение свидетели.

От показанията на свидетеля А.М. се установява заеманата от него длъжност Началник сектор ЗООТ „Белене“ и председател на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС, законовия регламент за обявяване на свободните работни места, изискуемите реквизити в обявите от гледна точка на срок за подаване и разглеждане на молбите от лишените от свобода и обявяване на резултатите, изискванията за професионална квалификация, както и реда за депозиране на молбите за работа в общежитието - чрез ИСДВР А. Д., която изготвяла докладна записка и протокол в два екземпляра при неприсъствено разписване на протокола от комисията като придвижвала документите между членовете на комисията. Свидетелят М. признава при разпита си, че същия не е проверявал дали за всяко работно место е поставяна обява като сочи, че за нито едно от свободните позиции не е имало повече от един кандидат, а Д., и в тази част обясненията на същата пред него са в кореспонденция със заявеното от нея и пред психолога М.К., е посочвала че няма кандидати, а същия не е проверявал документацията, която е постъпвала в комисията с оглед констатираната липса на подадени молби за работа от лишени от свобода в част от случаите, когато същите са били назначавани или премествани на друга работа. А.М. сочи при разпита си, че Д. е давала възможност на подсъдимия да отразява положения труд от лишените от свобода като същата ги отчитала с докладна периодично като и направил забележка относно установения ред за това, но отново споделя, че не е упражнил контрол върху дейността и, за да установи дали същата е коригирала тази си практика. М. признава, че подсъдимите А. А. и И. С. са му посочили, че се дават пари от лишени от свобода на подсъдимия за работа, но заявява липсата на надлежна конкретизация дали същите са давали пари за това като по отношение на това обстоятелство се е въздържал от ангажиране на допълнителни гласни доказателства. Показанията на А.М. са логични, намират опора в кредитираната от съда доказателствена основа, същите са ориентирани към установяване на законовия регламент за заемане на работни позиции в ЗООТ „Белене“ като отклоненията от него са обяснени с неправилна практика от ИСДВР Д. и липса на контрол от негова страна върху нейните действия.

От показанията на А. Д. се установява трудовата ангажираност през процесния период и след това като инспектор социални дейности и вътрешен ред в ЗООТ „Белене“ и ангажиментите и във връзка с осигуряване на работна заетост с оглед постигане на корекционно-възпитателна дейност с лишените от свобода. Пак от същите се извлича установения законов регламент - обявяване на свободната позиция за работа, подаването на молба за същата, към която Д. изготвяла докладна записка, в която изразявала становище относно съответствието на кандидата с обявените изисквания и решаващото значение на становището 'и - „Комисията се съобразява със здравословното състояние на лишения от свобода, с квалификацията, ако такава е необходима, и моето становище. Определящо е моето становище...“. Признава, че не си спомня случай, в който при нейно положително становище комисията да е назначила на работа друг лишен от свобода. Тези показания на свидетеля ведно с ангажираните от нея в частта, в която същата е посочила авторитета на подсъдимия В.Д., с който се ползвал сред лишените от свобода, възложените му функции по събиране на молбите за работа „.като кача молба и зная, че ще има много кандидати да им кажа да си напишат молбите и да ги дадат на В. и после той ми ги е носил.“ кореспондират с възприетата от съда доказателствена съвкупност и се ценят. Вътрешно противоречиви и нелогични са показанията на Д. в разпита и от 5.02.2019г., в които същата сочи, че тази процедура по възлагане на събирането на молбите от страна на В.Д. се осъществявала инцидентно при подаване на повече молби от лишени от свобода. Видно от допълнителния 'и разпит едва след обявяването на свободните работни места на таблото на общежитието, а това според показанията на П.Й. и М.И. следва процесния период, е започнало подаването на повече от една молба за едно свободно место за работа. В този контекст съдът намира, че се касае за установена практика и трайното възлагане на тази дейност на Д. като свободните места не са били обявяване чрез поставяне на обяви на таблото на общежитието, както заявява Д. при първоначалния си разпит. В допълнителния си разпит свидетеля признава, че свободните работни места са били обявявани устно като съдът приема за неубедителни и опровергани от ценените от него гласни доказателства изявленията и, че това се е случвало и чрез разлепване на обяви. Признанието, че в част от случаите устни са били и подаваните молба за назначаване на работа от лишените от свобода е в съответствие, както с ценените гласни доказателства, така и с документацията към решенията на комисията по чл.35 от ЗИНЗС като дори самото назначение на В.Д. като „хигиенист“ по подписания от нея протокол от 11.10.2017г. е без депозирана от него молба за назначаване. В частта, в която Д. сочи, че по нейни предложения Д. е бил пускан в отпуск с оглед преценката и, че същия си изпълнява добре служебните задължения, както и с оглед отчитането на доброволния труд на лишените от свобода от негова страна - тези показания намират опора в откритата у Д. „ведомост“ за полаган доброволен труд от м.февруари, показанията на А.М. и коментираните показания на лишените от свобода, разпитани в качеството им на свидетели. А. Д. сочи, че същата се явява работодател на Д. и се е намирала в добри отношения с него като предложенията 'и същия да ползва отпуски са били мотивирани както от тези им отношения, така и от доброто му изпълнение на служебните задължения, признавайки, че му е възлагала част от своите служебни ангажименти в процеса по трудовото устройване на лишените от свобода.

ПОС кредитира като обективни, незаинтересовани от изхода на делото и кореспондиращи с ценената от него доказателствена съвкупност показанията на свидетеля П.Й., в които същата сочи работата си като инспектор ТРЗ в Затвора Белене, създадената организация по полагане на труд в пенитенциарното заведение, при което обичайно още при постъпването си лишените от свобода попълвали декларация, с която заявявали желанието си да полагат труд, изготвянето на докладна записка, с която Д. обобщавала положения доброволен труд, и въз основа на която Й. правела необходимите изчисления във връзка с изтърпяване на наложеното наказание, законовите ограничения във връзка с назначаването на лишените от свобода на щатни длъжност с оглед лимитираността на разкритите щатове и създадената от 2019г. организация по заемане на свободните работни места, при която същата изготвяла обява в два екземпляра с изискванията за длъжността, копие от която предоставяла на М.. Същата се поставяла на общодостъпно место, за разлика от периода преди възлагането и на тази дейност, когато не е забелязвала поставяне на обяви на таблото, както и констатацията и, че в част от случаите липсват молби от лишение от свобода като за назначаването им на работа по част от преписките, така и по преназначаването им на други позиции. Показанията на П.Й. ПОС приема за обективни, а същата констатира и възложеното на В.Д. отчитане на положения труд видно от открития списък за м.Февруари, 2019 в разрез с установения законов регламент, който възлага това на Д.. Й. признава, че на същата като отчетник не и се представят списъците за отчетен доброволен труд, а само докладната записка на Д., която обобщава резултатите, че последната е имала представа за делегирането на тези си задължения на подсъдимия в противоречие с нормите на чл.175, ал.4 и ал.6 от ППЗИНЗС, което кореспондира както с нейното изявление в хода на допълнителния 'и разпит от 6.08.2019г., така и със съдържанието на разговора воден между Е.Ш. и В.Д., в който последния е споделил, че Д. му казала да не се притеснява че най-много „...да ми мелят на главата, че тези работи са при тебе“.

От показанията на свидетелката Е.Ш. се установява работата и като ИСДВР при Затвора - Белене в периода 13.05.2016г. - септември, 2018г., установената законова процедура по назначаване на работа на лишени от свобода в затвора и различията между полагането на доброволен труд и щатен такъв. Тези показания на Ш. дават рамката на тези процеси в Затвора, а не в ЗООТ „Белене“, където ИСДВР е била А. Д. като нямат съществен принос за разкрИ.е на обективната истина доколкото на първо место не сочат на специфична конкретика относима към условията за назначаване на работа в ЗООТ „Белене“. Е.Ш. отбелязва в показанията си начина на отчитане на труда от надзорно-охранителния състав, но не сочи нищо за полагания доброволен труд, а твърденията 'и, че не е възможно да се отчете с кръстче работен ден без лишения от свобода да е работил не само, че са в колизия с посочената от свидетелите практика в тази насока, но и със съдържанието на водените разговори с В.Д., контролирани със СРС, в които същия споделя притесненията си с Ш., с която има интимна връзка, досежно открития при претърсването списък с доброволен труд, в който по неговите думи е отбелязвал същия с кръстчета. Съдът не кредитира показанията на Ш. и в частта, в която същата сочи, че с Д. са в близки, но не и приятелски отношения - контролираните разговорите между Ш. и Д. сочат близки отношения между първата и Д., включително и относно споделянето на връзката и с подсъдимия и обсъждане на обстоятелствата във връзка с воденото предварително разследване.

Свидетеля М.И. в показанията си схематизира законовия регламент за назначаване на работа на лишените от свобода и спецификите на труда полаган на щатна длъжност и доброволен такъв, липсата на възприятия от нейна страна в общежитието да се афишират свободните работни места чрез разлепване на обяви на таблото и обяснението на Д. на поставения в тази насока въпрос, че някой свалял обявите, както и впечатленията добити в хода на работата, че за едно работно место се подавала една молба само като Д. заявявала, че няма повече кандидати. Същата посочва, че комисията - по чл.35 от ППЗИНЗС - практически не е имала заседания, а същата е разписвала готовите протоколи като в случаите, в които е имало необходимост по телефона е провеждала необходимите консултации за лица, за които има данни за психични проблеми, което кореспондира с нейната специалност. Показанията на М.И. са обективни, същата не е заинтересована от изхода на делото, а показанията 'и, включително и относно възприетата липса на молби за работа по част от предявените 'и протоколи от 11.10.17г., 26.10.17г. и 31.10.2017г. дават опора на показанията 'и за формално провеждани заседания при некомплектен състав на комисията. Тя разписвала протоколите изготвени от Д., която била водеща фигура в процеса на трудово устройване на лишените от свобода, тяхното преместване на съответна позиция или освобождаването им.

От показанията на свидетеля Й.Й., ангажиран с оперативното обслужване на Затвора Белене от ГД „НП“ се установява предадения с протокол от 3.06.2019г. мобилен телефон марка „Самсунг“, връчен му от З.К., домакин на склад в Затвора Белене, който е бил иззет от лишения от свобода Х.Д.. В показанията си Й. сочи проведената беседа с Д., който му споделил, че телефона бил закупен от подсъдимия В.Д., което кореспондира и с показанията на св.М.П., който сочи, че след извършване на претърсването и изземването в спалното помещение на подсъдимия последния продал мобилния се телефон.

В хода на извършеното претърсване и изземване от процесното спално помещение е иззета и част от картонена опаковка на фармацевтичен препарат с отбелязвани на него имена на лица и цифрови обозначения, някои от които в лева, което обосновава извода на съда за водена от В.Д. отчетност. Видно от показанията на свидетелите С.С., С.М., А.А. и П.М. същите фигурират в този списък като са вземали от подсъдимия различни суми и количества цигари като твърдят, че при връщането на сумите не са заплащали лихва. Свидетелите Д.К. /“Д.“/, Б. М. /“Г.“/, Н.М., И.Р., М.П. и И.А. също посочват включването им във водения от подсъдимия списък като споделят заемането на различни парични суми и цигари от подсъдимия, които връщали олихвени според установена тарифа като за цигарите утвърденото съотношение било две кутии цигари за три или левовата равностойност на цигарите, а Д.К. и Б. М. удостоверяват заемането на 150 лева и съответно 45 лева при уговорка за връщане на 200 лева и 75 лева. Тези показания имат значение да извеждането на характеристични данни за подсъдимия и спазването на установените правила в местата за лишаване от свобода от негова страна, опитите му да повлияе на хода на разследването като уговаря част от свидетелите да не споделят за заемането от негова страна на цигари и пари, но не и по отношение на обвинението.

Свидетелят С.А. в показанията си също заявява даваните от В.Д. пари и цигари срещу лихва като посочва „огромното влияние“ на хигиенистите при назначаването на работа на лишените от свобода, определянето от негова страна на хората, които ще работят и представянето на състава им на ИСДВР, а той от своя страна предаването на наряда на старшините и привилегиите на хигиенистите, които имат право свободно да се придвижват и не им се правят обиски. Показанията на А. намират опора в ценените от съда гласни доказателства, а в частта относно интимната връзка между Ш. и Д. и в контролираните със СРС разговори между тях, а същия като лице, заемало длъжността на „хигиенист“ макар и на следствените, които нямат право да работят има непосредствено наблюдение над тези процеси.

Свидетелят М.М. потвърждава при разпита си, че „... свободните работни места не са обявявани...“, а при наличието на вакантни длъжности същите се „.казват на бригадира на ТПО - В. от Д. или от зооинженера - А.“. М. посочва, че свободните работни места се заплащат предварително или след назначението като дефинира недвусмислено ролята на подсъдимия в този процес като „.човека, който решава кой да бъде назначен, от него зависи.“. Показанията на М. намират кореспонденция в кредитираната от съда доказателствена съвкупност, и в частта, в която същия сочи отчитането на работните дни изработвани от лишените от свобода, и стойността на отбелязването на ден, в който съответното лице не е отработвало „... 20 лева струва едно „кръстче“ /Да ти се отчита работен ден/ без да си работил...“. Продължителният престой на М. в ЗООТ „Белене“ му е дало възможност да си изгради представи относно отношенията между него и Д. - „Отношенията между Д. и В. бяха толкова близки, че той по цял ден стоеше в нейната стая. Постоянно на затворена врата“. В подкрепа на тази част от показанията на М. са и тези на Б., Р. и С., а и споделените от него впечатления относно ползвания от подсъдимия отпуск разрешаван по предложение на Д. - „В. излиза в отпуска много често. Ненормално често...“.В частта относно продажбата на неразрешени вещи от подсъдимия на лишени от свобода, разполагането със значителни парични средства, близостта му с част от надзорно-охранителния състав показанията на М. кореспондират с ценените от ПОС гласни доказателства и се кредитират от него.

Показанията на свидетелите А. А., И. С., Ю. Б. и Н. Р. не са изолирани - същите са последователни, логични и намират кореспонденция в ценените от съда гласни и писмени доказателства. Доводите, че СРС са приложени в един последващ процесното деяние период и са били насочени към разследване на евентуални корупционни практики на администрацията в Затвора „Белене“ са принципно правилни, но резултатите от тях съдържат доказателства за добрите отношения на подсъдимия с ИСДВР А. Д., благосклонното отношение проявявано към него и изведено от отношението 'и след извършеното претърсване и изземване, което същия споделил на свидетелката Ш., като го успокоявала, че парите ще му бъдат върнати, а откритите списъци с полаган доброволен труд няма да му се отразят негативно. Не е необходимо, според ПОС, А.А. да посочи на кое длъжностно лице следва да бъде предадена сумата, която е предоставил на подсъдимия, защото законът не поставя изисквания Д. да извърши действия по реализиране на влиянието, а обстоятелството, че свидетеля И. С. не е посочил съпричастност на подсъдимия към уреждането му на работа като пазач на гаража и шофьор на служебната нива /последната позиция никога не е била заемана от него/ не оборва доказателствата, че са му искани пари в посочения размер от подсъдимия, за да бъде устроен на работа. Обстоятелството, че по делото не са разпитани сочените от С. свидетели „Б.“ и „М.“ не сочи на недоказаност на обвинението, доколкото не е необходимо същото да бъде подкрепено с всички възможни доказателства, а е необходимо да е в степен достатъчна за разкрИ.е по несъмнен начин на обективната истина като ако е имало съмнения в набраната доказателствена съвкупност у защитата същата е могла да направи своите искания в тази насока. Защитникът на подсъдимия неправилно интерпретира показанията на И. С. - свидетелят е посочил при разпита си / досъдебно производство т.3, л.20/: “...Когато М. ме караше с колата към щаба, за да започна работата, която работя в момента ме попита на кой съм дал сега пари да започна работа и когато му отговорих, че съм ги дал на него, това беше шега на която М. отвърна- „Веднага те връщам в ТПО-то и от утре си на дигата.“. Прочитът на тези показания не сочи С. да е давал пари за трудовото си устройване на Началника на ЗООТ „Белене“, така че да се търси основание за внасяне на съмнение в достоверността на изложеното. Неправилна е интерпретацията на защитника и относно заявената липса на основание подсъдимият да иска парични средства, за да назначи лишения от свобода С. на работа, защото видно от хронологията на изложението С. е заявил на М., че подсъдимия два пъти му е искал пари, за да започне работа, а този разговор се е провел по време на отвеждането му в щаба от М. със служебния автомобил, т.е. парите са били искани преди започване на работа, а това е станало с протокол №19/8.05.2018г. на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС. Съображенията на адвокат Д.Ц. относно въздържането на обвинението от разпит на въпросния „Б. от Исперих“, който е присъствал на разговора между Д. и Б. и на „Ю.“, които Н. Р. сочи, че са присъствали на разговора му с Д., както и пасивността на обвинението от установяване на възможността лишените от свобода Р. и Б. да разполагат с парични средства, които да предоставят в отговор на поставеното от В.Д. условие за уреждането им на работа, немогат да обосноват предложения фактически извод за недоказаност на обвинението.

Доводите на защитата, че СРС са приложени в един последващ инкриминирания период момент са верни, както и че не сочат приемането на неследващ се дар, респективно поемането на ангажимент от страна на Д. да въздейства върху длъжностното лице А. Д., но те установяват добрите отношения между последните двама, благосклонното отношение от страна на Д., която го успокоявала. Същите са споделени със свидетелката Ш., отношенията с която предполагат доверие още повече при съобразяване на загрижеността на Ш. за съдбата на подсъдимия и облекчаване на положението след като с извършеното претърсване и изземване от спалното помещение на Д. и при връчването на препис от съставения протокол същия разбрал, че се води наказателно производство спрямо него. Длъжностната характеристика на Д. не вменява задължения да назначава на работа лишени от свобода, но този на възложените 'и от ЗИНЗС и ППЗИНЗС задължения, както и решаващата 'и роля в процеса по вземане на решения от комисията по чл.35 от ППЗИНЗС, посочени по-горе, ясно дефинират правомощията 'и в конкретната ситуация, а те са решаващи особено при отчитане и на реалната 'и оценка за същата - не е имало случай когато видно от показанията 'и комисията да е назначила кандидат различен от предложения от нея. Комуникацията между А.Д. и В.Д. е на достатъчно добро ниво, за да може предложенията за работа, които отправил на лишените от свобода А., Б. и Р. да бъдат удовлетворени от комисията по чл.35 от ППЗИНЗС, а Д. преди това да ги предложи за работа на същата позиция, а на Б. дори да предложи работа като „бакар“ без същия да е подавал молба или да я е уведомявал за такова си желание. За това, че В.Д. се е намирал в добри отношения с Д. може да се съди не само по продължителните му престои с Д. в служебния 'и кабинет на затворена врата, но и по предоставянето му от страна на същата на дейността по събиране на молбите за работа на лишените от свобода и възлагането на контрола по отчитане на доброволния труд по чл.175, ал.4 от ППЗИНЗНС, което е нейно задължение като инспектор социални дейности. Събраните по делото и ценени от състава на съда доказателства сочат, че Д. е имал възможност да въздейства върху Д. на база изградената между тях специфична връзка и е бил в състояние да осъществи обещаното влияние.

Правните съображения за постановената присъда, на база приетата фактическа обстановка, след горния анализ на доказателствата от ПОС, се свеждат до следното:

Отговорността по чл.304б, ал.1 от НК не се изключва и тогава, когато с целта по него е въздействано върху длъжностно лице като член на колективни органи - в този смисъл е т.1 от Постановление № 8/30.11.1981г. по н.д. № 10/81. на Пленума на ВС и Решение № 1489 от 23.05.2014г. на ВКС по н.д. № 286/2014г., I I I н.о. При установената фактическа обстановка съдът е намерил, че подсъдимият В. М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.304б, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Авторството на деянието е установено по несъмнен начин. Налице са всички признаци от състава на вмененото на подсъдимия престъпно деяние. Подсъдимият е поискал от свидетелите А. А., И. С., Ю. Б. и Н. Р. дар, който не му се следва съответно в размер на по 200 лева за Р. и А., на два пъти по 200 лева за И. С. и в размер на 300 лева за Б. като получил и исканите суми от А., Р. и Б., за да упражни влияние върху А. Д. при вземане на решение за назначаване на работа на горепосочените лишени от свобода.

А. Д. е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК с оглед заеманата от нея длъжност „инспектор социални дейности и възпитателна работа“ в ЗООТ „Белене“, а съгласно длъжностната си характеристика нейната служба в пенитенциарното заведение е свързана с ръководни функции, а не на такива на материално изпълнение. Служебните задължения на Д. в качеството и на ИСДВР и член на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС включват изготвянето и обявяването на списъци със свободните работни места в общежитието, приемането на заявленията за работа от кандидатите за работа, изготвянето на мотивирано писмено становище към тях, в което оценява способността на кандидата и уменията му да изпълнява задълженията произтичащи от работата, за която кандидатства като в конкретния случай Д. не само е участвала в заседанията на комисията, чиито член е съгласно чл.35, ал.2 от ППЗИНЗС, но и е изготвяла протокола от неприсъствените заседания на комисията с оглед създадената практика в тази насока и е представяла протокола за подписване на членовете 'и, а впоследствие А.М. като Началник на ЗООТ „Белене“ е подписвал решенията на комисията съгласно чл.35, ал.4 от ППЗИНС, с което е удостоверявал тяхното вземане. Последното обаче не сочи, че крайното решение е негово, както приема защитникът. Тези правомощия на Д. са разписани в чл.164, ал.4-6 от ППЗИНЗС, а разпоредбата на чл.166, ал.1 от ППЗИНЗС ясно посочва, че разпределителната комисия взема решенията по предложение на съответния инспектор социални дейности и възпитателна работа, отговарящ за групата, в която е настанен лишения от свобода.

В контекста на събраните гласни и писмени доказателства, които сочат кандидатстване за работа в ЗООТ “Белене“ по едно лице за една позиция, липса на поставени обяви за работа на таблото в общежитието за инкриминирания период, придвижването на молбите на лишените от свобода до комисията чрез Д., и решаващата роля на същата като инспектор не само с оглед разпоредбата на чл.166, ал.2 от ППЗИНЗС, но и с оглед конкретната 'и роля, която същата правилно дефинира като определяща и при липса при все това на случай, в който Комисията по чл.35 от ППЗИНЗС да е взела решение различно от предложеното от нея се налага извода, че същата има правомощие да взема решение, с което да предложи и осигури в крайна сметка назначаването на работа на лишени от свобода при това на конкретно посочени длъжности.

ПОС намира, че В.Д. е имал възможност да повлияе на А. Д. при вземане на решение за назначаването на работа на лишените от свобода А. А., И. С., Ю. Б. и Н. Р.. Субект на престъплението по чл.304б от НК е това физическо лице, което има реална възможност да упражни влияние, т.е. да мотивира, убеди, насочи длъжностното лице към вземане на решение в желаната от дееца насока, а тази възможност следва от установените лични и служебни отношения между Д. и В.Д.. Д. се е ползвал с респект от страна на лишените от свобода, същия в качеството си на хигиенист на групата е познавал техните особености като се е превърнал в доверено лице на Д., като тя му е възложила част от своите задължения - по събиране на молбите за работа на лишените от свобода, воденето на отчетността по полагания доброволен труд в нарочната „ведомост“, а Д. е предлагал за работа лишени от свобода, разчитайки, че същата ще се довери на преценката му. Красноречиво свидетелство за изключително близките отношения между подсъдимия и Д. се явява пребиваването му с часове в служебното 'и помещение, което правело впечатление на останалите лишени от свобода и разговорите между Ш. и Д., контролирани със СРС, в които същия споделял на Ш., че открития списък за полаган доброволен труд, който същия водел нямало да доведе до особени служебни последици за Д. - „...най-много да ми мелят на главата...“. Илюстрация за добрите отношения между Д. и Д. е фактът, че в част от процесните случаи последния инициирал предложения за работа към лишените от свобода без същите да са депозирали молби за това, посочвайки им конкретни позиции, а след постъпване на молбите Д. се произнасяла в рамките на същия или в следващия ден като изготвяла и съответен протокол от заседанието на разпределителната комисия за съответния лишен от свобода и обявеното работно място. Съдебната практика, посочва ПОС е константна в разбирането си, че не е необходимо за обективната съставомерност на търговията с влияние деецът да е извършил действия по реализиране на влиянието. В подкрепа на горното са Решение № 144/16.06.2016г. на ВКС по н.д. № 461/2016г., Ш н.о., НК, Решение № 310 от 14.07.2011г. по н.д. № 1587/2011г., П н.о., НК и други.

ПОС намира, че от обектива страна В. М. Д. е осъществил състава на престъплението по чл.304б, ал.1 от НК. От субективна страна М. е извършил деянието при форма на вина пряк умисъл - същия е съзнавал общественоопасните последици от деянието и пряко ги е целял. Подсъдимият е съзнавал наличието на всички елементи включени в обективната страна на деянието - желанието на лишените от свобода да се устроят трудово на добра щатна позиция с възнаграждение, позицията на Д. като ИСДВР и нейните възможности да решава социално-битовите и трудовите им въпроси и съществената роля, която има в разпределителната комисия по чл.35 от ППЗИНЗС, възможността Д. да 'и повлияе и изгодата, която ще получи при удовлетворяване на тяхното желание.

ПОС посочва и, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК - отделните деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вина - пряк умисъл.

По отношение на наказанието ПОС е изложил следните съображения:

За престъплението по чл.304б, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години или глоба до 5000 лева. При индивидуализацията на наказанието ПОС е взел в предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, причините за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Личната обществена опасност на подсъдимия е завишена - той е осъждан, характеристичните данни за него не са положителни, изведени от приобщените по делото гласни доказателства относно дейността му в ЗООТ „Белене“.

Обществената опасност на деянието е висока - престъпленията по Раздел IV на Глава VIII от НК бележат все по-голям ръст като съществено засягат защитените от правото обществени отношения, а конкретното деяние с оглед добитата публичност е създало негативно впечатление у лишените от свобода относно начина по който длъжностните лица в пенитенциарните заведения изпълняват служебните си задължения и мотивите за това.

Отегчаващи вината обстоятелства - предходното осъждане на В.Д. за тежко умишлено престъпление по НОХД № 2236/2011г. по описа на РС-Русе при това за продължителен период от време, извършването на деянието по време на изтърпяване на наложеното му по това наказателно производство лишаване от свобода, което сочи, че целите на наказанието не са били постигнати въпреки престоя в пенитенциарно заведение и характеристиките на деянието като продължавано, което налага принципно по-тежка наказуемост в сравнение с разделното осъждане съгласно установена съдебна практика. ПОС отчита и негативните характеристични данни изведени от поведението на подсъдимия в ЗООТ „Белене“ и свързани със заемането на парични средства и цигари срещу лихва, продажбата на забранени в условията на местата за лишаване от свобода вещи и експлоатирането на благоразположението на част от административния и надзорно - охранителния състав към него с оглед материалното му облагодетелстване.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът съобразява факта, че в условията на пенитерциарно заведение В.Д. е полагал труд, макар и основния мотив за това е бил намаляване на размера на следващото се за изтърпяване наказание и изтеклия период от време от датата на извършване на деянието, който макар и непродължителен следва да се отчете от съда.

Съдът отчита броя и относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелство и приема, че спрямо подсъдимия В.Д. следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, а не глоба. Личната характеристика на дееца, неговото съдебно минало, обстоятелството, че деянието е извършено по време на престоя му в местата за лишаване от свобода налага извода, че корекция в поведението му е немислима посредством налагане на наказание глоба в какъвто и да е размер. В тази връзка съдът е намерил, че единствено наказание лишаване от свобода е способно да постигне изискуемия от закона поправителен и възпитателен ефект и да въздейства върху останалите членове на обществото, включително и спрямо тези от тях, които пребивават в местата за лишаване от свобода като им въздейства възпитателно. Вписаното в присъдата наказание глоба в размер на 3000 лева е технически погрешно и то не кореспондира с волята на съда, а тя е на В. М. Д. да бъда наложено наказание лишаване от свобода като единствено способно за постигне целите по чл.36 от НК. Проявата на снизходителност свързана с налагане на наказание глоба се явява неоправдана на фона на установените от съда отегчаващите вината обстоятелства и негативната личностна характеристика на подсъдимия, който е интерпретирал погрешно пенитенциарната институция като средство за извличане на материални облаги и облекчаване на условията на пребиваване, а не като способ за преосмисляне на житейския стереотип и възприемането на законосъобразен начин на живот.

Като справедливо с оглед постигане целите на индивидуалната и генерална преВ.я наказание съдът е намерил лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца. Това наказание съответства на отчетените по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, завишената лична обществена опасност на подсъдимия и реалната възможност да бъдат постигнати целите по чл.36 от НК, както по отношение на В.Д., така и по отношение на останалите членове на обществото.

Определеното наказание следва на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим. Липсата на законовите предпоставки за приложение на института на условното осъждане прави безпредметно излагането на допълнителни съображения в тази насока, но дори и при евентуална тяхна наличност съдът намира, че мястото на извършване на деянието и неговия механизъм, броя на засегнатите лица и спецификата на засегнатите отношения сочат необходимост от по-интензивно наказателно третиране, което е невъзможно да бъде резултатно извън местата за лишаване от свобода. Престоят в тях също не дава безусловни гаранции, че е възможно целите на наказанието да бъдат постигнати с оглед факта, че настоящето деяние е извършено в пенитенциарно заведение, но наказанието има и изолационна функция, която също има възпитателно въздействие и също не следва да се пренебрегва.

Предвид липсата на предмета на престъплението следва на основание чл.307а от НК подсъдимия В. М. Д. да бъда осъден да заплати в полза на държавата равностойността на липсващия предмет на престъплението в размер на 900 лева.

При горните фактически и правни изводи оплакванията в жалбата се свеждат до следното:

Относно допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.

С Присъда № 10 от 29.06.2021 г., постановена по НОХД № 231/2021 год. по описа на Окръжен съд Плевен, подс. М. е признат за виновен в извършване на престъпление чл. 304б, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Като за това деяние и на основание чл. 54 от НК съда го осъди на три години и шест месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието и наказание „ГЛОБА“ в полза на държавата в размер на 3000 лева. Така постановената присъда от първоинстанционния съд е в нарушение на чл. 57, ал. (1) от НК. За престъплението по чл. 304б, ал. 1 от НК са предвидени алтернативно два вида наказания: първото лишаване от свобода до шест години и второто глоба до пет хиляди лева. В конкретният случай първоинстанционния съд не се е съобразил с дадената му законова възможност да определи едно от между двете наказания и да наложи само и единствено него. Съда, след като постанови присъдата си в открито заседание в присъствието на страните при изготвяне на мотивите си е установил това нарушение. На лист 29 от тях, в края е обосновал това свое нарушение, като технически погрешно не кореспондиращо с волята му. На първо място не може да се счете, че е налице техническа грешка, не само, защото в процесуалното наказателно право не е възприет института на "очевидната фактическа грешка", а констатираното нарушение на чл. 57 от НК при нейното постановяване винаги води до отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Неможе да се приеме, че се касае за пропуск, тъй като присъдата е прочетена публично, състава на съда има достатъчно време да вземе своето решение, когато се оттегля на съвещание. Присъдата единодушно е подписана от всички членове на състава. Неможе да става въпрос за техническа грешка при постановяване на присъдата с налагане и на двата вида наказания за конкретното престъпление. Поради изложеното се поддържа искането за отмяна на Присъда № 10 от 29.06.2021 г., постановена по НОХД № 231/2021 год. по описа на Окръжен съд Плевен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС Плевен - чл. 334, т. 1 от НПК.

Относно нарушение на материалния закон. В нарушение на материалния закон окръжният съд е приел, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 304б, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Тези свои правни изводи съда прави въз основа на безкритично кредитиране показанията на свидетелите А., С., Б., Р. и превратно, изолирано тълкуване на цялата доказателствена съвкупност. Съображенията за това са, че за съставомерността на деянието по чл. 304б, ал. 1 от НК е необходимо да бъде установено по безспорен начин, че деецът е приел какъвто и да било неследващ му се дар, като насрещна престация за поет ангажимент да въздейства върху длъжностно лице и да го мотивира да вземе определено решение в посока, желана от лицето, предоставило облагата, като е без значение дали деецът е успял да упражни влияние и дали е постигнат целеният с даването на неследващия се дар резултат. За да е реализиран съставът на търговия с влияние, е необходимо деецът да е разполагал с реална власт да упражни влияние върху длъжностното лице при вземане на решение във връзка със службата му. С оглед доказателствения материал преценен в неговата взаимовръзка не се доказва по несъмнен начин, че подсъдимия е поискал и приел от св. А., С., Б., Р. неследващ се дар - сумите посочени конкретно в обвинителния акт и диспозитива на присъдата, за да упражни влияние при вземане на решение от инспектор социални дейности и възпитателна работа св. А. Д. при вземане на решение за назначаването на лишените от свобода на работа. Нито в обвинителния акт, нито в мотивите на първоинстанционния съд е посочено дали влиза в компетентността на това лице такова крайно решение /акт/, въз основана което да настъпят целените последици-в конкретният случай назначаване на съответната работа на лишения от свобода. Не се споделят изводите на окръжния съд за съставомерност на извършеното от подсъдимия М. поради наличие на реална възможност той да въздейства на съответното длъжностно лице св. Д. при вземане на решение. Обвинителната теза, залегнала в обвинителния акт, безкритично възприета и преповторена от първоинстанционния съд е за упражняване на влияние върху ИСДВР Д. във връзка със службата й. Но в своите актове нито прокуратурата, нито съда са конкретизирали как на това длъжностното лице, в случая св. Д. е било възложено вземането на решение по назначаване на посочените лишени от свобода на работа, на какво основание. Този отговор следва да бъде търсен и намерен в длъжностната характеристика на съответното длъжностно лице и договора му за назначаване на съответната длъжност. В мотивите си окръжния съд е положил усилия в тази насока и е възпроизвел задълженията на св. Д. вменени й в длъжностната характеристика. При този прочит на изброените задължения няма нито едно, което да вменява задължение на последната да взема решение за назначаване на работа. Съда е посочил за всички свидетели на обвинението св. А., С., Б., Р., че са били назначени на съответните длъжности за работа въз основа на Заповед на св. А. М. Началник на ЗООТ „Белене“. Този акт всъщност произвежда желаните последици да бъдат назначени на работа. Установен е реда за назначаване на всеки един лишен от свобода: Молба до Началник ЗООТ “Белене“, докладна записка на св. Д.; протокол на комисията по чл. 35 от ПЗИНЗС и заповед на Началник на ЗООТ „ Белене“. От анализа на така изложените факти е безспорен извода, че св. Д. не е длъжностното лице, което назначава лишените от свобода на работа. Окръжна прокуратура и Окръжен съд - Плевен не правят разлика от възможността някой в съответната процедура да предложи, а друг да приеме предложението безрезервно и назначи на работа съответното лице. За завършване на фактическия състав по назначаване на работа документите изготвени от св. Д. имат само подготвителен, препоръчителен а не краен характер, с които Началника не е длъжен да се съобрази. Видно е, че в служебните задължения на св. Д. не и е вменено да назначава лишени от свобода/на работа б. на настоящия съд/. По този начин деянието е несъставомерно, тъй като според правната доктрина трябва да се въздейства върху длъжностно лице, на което му е вменено вземане на решение във връзка със службата му. Такова задължение последната няма. Съда в мотивите си е посочил Тълкувателно решение сочещо в посока, че може да се въздейства на длъжностно лице от състав на колективен орган. Това е вярно но не е приложимо в конкретния случай. Акта на колективния орган трябва да е в състояние да произведе необходимите правни последици, за които е гласувало в органа съответното лице /пример Решение/. В случаят се касае за индивидуален акт и решение за назначаване „заповед“, която не е подписана от св. Д.. Липсват в мотивите изложени убедителни аргументи обосноваващи реалната възможност у подсъдимия да упражни влияние върху решаващото въпроса длъжностно лице за вземане на решение за назначаване на работа. Липсва конкретика в мотивите, за заявено от подсъдимия въздействие върху св. Д., за да получи неследващия се дар според изложението на съда. Освен това, възможността за упражняване на въздействие от страна на подсъдимия спрямо свидетеля Д. е аргументирана от една страна, въз основа на факти, които не сочат на възможност за конкретно въздействие върху този свидетел при вземане на решение в кръга на правомощията й, а от друга - въз основа на предположения. От установените факти за това, че подсъдимия, е бил назначен на длъжност „хигиенист“ и по този повод е установил близки отношения със св. Д. и често престоявал с часове в заеманото от нея служебно помещение, не може да бъде споделен, като обоснован направения от съда извод за наличие на обективна възможност подсъдимия да упражни влияние конкретно по отношение на св. Д. във връзка вземане на решение за назначаване на работа посочените лишени от свобода по обвинението. В хода на досъдебното производство и в съдебните заседания въобще не става ясно къде се намира кабинета на ИСДВР, в отделна сграда от лишените от свобода ли е, в една сграда с тях и на кой етаж. Как тези лишени от свобода са имали възможност да наблюдават ежедневния и продължителен престой на подсъдимия в кабинета на ИСДВР. Тези подсъдими ако не са на работа, не са ли в помещенията, където изтърпяват наказанията си. Въпроси, които остават без отговор. А въз основа на тези твърдения и окръжната прокуратура и окръжния съд Плевен правят своите изводи.

Поделото липсва и не е бил установен нито един факт за непосредствена комуникация между поде. М. и св. Д. по повод назначенията за работа на лишените от свобода. Това категорично не може да потвърди тезата за възможност на подсъдимия да повлияе при вземане на решение по конкретно назначение за работа. Обстоятелството, че в периода, до който се отнася обвинението, именно св. Д. е правела предложенията за назначаване на работа, може да създаде само предположение, че подсъдимият е знаел този факт, а при липсата на конкретна комуникация между двамата, възможността подсъдимия да въздейства при вземането на решение следва да се прецени като хипотетична.

Съдебният състав от всеки един от разпитите на досъдебното производство е извадил изолирани фрази от контекста им. Които е приел безрезервно за верни и непротиворечиви. От разпитът на св. А.Ц.А. от 07.02.2019 на л. 5 от досъдебното производство пред съдия. На л. 11 от мотивите съда е изложил частична фактология на този разпит и въз основа на тях е направил своите погрешни изводи. Незнайно защо обаче, може би услужливо за обвинителната теза са пропуснати от разпита и не е направен анализ на следните факти: “ В. не ми обясни тогава какво ще ги направи тези пари, на кого ще ги дава и за какво? “Не мога да кажа дали В. е свързан с някого и дали е дал тези пари.“ В разпита си този свидетел не сочи период кога е дал парите. Сочи, че изтеглил парите от своята сметка. По делото няма събрани доказателства, които да сочат дали св. А. е имал въобще своя парична сметка на първо място. На следващо място теглена ли е сума еднократно в размер на 300 лева както той твърди, през кой период е теглена, ако има такова теглене и едва тогава да се съотнесе тегленето на сумата с периода на кандидатстване на работа. По този начин биха се потвърдили фактите, изложени в разпита му. Но така казаното от него не потвърждава изложеното по горе за близки отношение на подсъдимия със св. Д., а от там и изводи в посока той да има възможност да й въздейства. В този разпит въобще не се споменава името на св. Д.. От разпитът на И.Л.С. на л. 19 от ДП 13.02.2018 год. Този разпит е коментиран в мотивите на съда, като съда без резервно ги е кредитирал. Този разпит по никакъв начин не доказва съпричастност на подсъдимия към престъпната деятелност, за която е бил осъден. Този разпит е непоследователен, дълбоко противоречив. След като е бил изместен в общежитието на затвора на този свидетел, без някой да му е посредничил и предварително да е говорил с него, лично св. Д. му е предложила да пусне молба за работа в щаба. Казала му е устно това. Той пуснал молба и на 15.03.2018 г. започнал работа в щаба. Преди това надзирателя К. му казал, че ще го предложи за шофьор и той си бил дал шофьорската книжка. За това назначение лично е говорил и с Началника св. М.. След това изложение в разпита си св. С. започва да намесва поде. Д., че му е предлагал да му съдейства да бъде назначен на работа, като му поискал сумата от 200 лева. Той е отказал да даде тази сума. След това поде. Д. отново му предложил да му съдейства да го назначат за пазач в гаража. Вторият път не била искана сума пари, като разговора бил в присъствието на Мустафа и Б.. Твърденията в разпита на този свидетел са не логични. На първо място няма защо подс. Д. да иска пари от този свидетел да го назначи на работа, тъй като той вече е бил на работа в щаба след разговори със св. М., Д. и К. надзирателя. Тук твърдение за намеса, знание и участие в това назначение от страна на подсъдимия липсват. На този свидетел явно много от преди му е било известно, след като са го назначили на работа в щаба с правилата по назначавана и каква е процедурата без да му я разясняват други подсъдими. Свидетелят твърди за разговор с началника М., когато бил откаран за работа в щаба от него. При този разговор е бил попитан от св. М. дали подсъдимия му е искал пари, за да започне работа. При това св. С. споменал за тези два случая и му казал, че е дал парите на него. При този отговор М. му отвърнал, че ще го върне в ТПО и от утре бил на дигата. Свидетеля твърди, че си бил направил шега. При така изложените твърдения, с внесен в тях елемент на шега, същите не могат да се приемат безрезервно за верни, както е направил съда. Тук обвинението е за поискал сума от страна на подсъдимия, а пред св. М. се твърди, че ги е бил дал. В разпита си този свидетел твърди за определени обстоятелства относими към разкрИ.е на обективната истина, казани пред Началника на затвора, но пък били шега. Твърденията в разпита на Ю. Б. от 26.03.2019 г. на досъдебното производство не се подкрепят по никакъв начин от останалия доказателствен материал. От този разпит не става ясно за кой период от време става въпрос, за кого са били предназначени парите, имал ли е в наличност този свидетел такава сума. Молбата за назначаване, докладната на св.Д. и протокол на комисията по чл. 35от ППЗИНЗС са в период от 29.01.2018 год. до 07.03.2018 г. като няма заповед за назначаване този свидетел на тази длъжност. Този свидетел след тази длъжност е бил назначен, като шофьор но тук не са му били искани пари.

Разпитът на св. Н. Р. от 26.03.2019 г. на досъдебното производство също е бил без противоречиво кредитиран от съда в мотивите. Този разпит не дава отговор, с кои длъжностни лица подсъдимия е обвързан, по какъв начин той има възможност да им въздейства, имал ли е в наличност тази сума, която твърди, че е предал. В конкретният случай няма логика да му се искат пари, след като той е бил назначен в щаба по предложение на К.. Без основания са твърденията, че този свидетел дал парите на подсъдимия защото се страхувал от него до кога ще остане там на работа. Тези показания не трябва да се кредитират, тъй като този свидетел е на работа в щаба точно при длъжностните лица, които определят кои лишени от свобода ще са на работа и ако е чувствал заплаха за своята работа е можел да се оплаче.

Не става ясно как четиримата свидетели са си съставили своето мнение, че подсъдимия ще упражни влияние върху длъжностни лица от затвора, при не наличието на такава възможност от негова страна. Твърденията в разпитите на тези свидетели са изолирани от останалия доказателствен материал и не се подкрепят по никакъв начин. Те не се подкрепят от експлоатираните СРС по делото. Показанията на тези свидетели трябва да бъдат задълбочено анализирани, проверени в съвкупност с останалия доказателствен материал преди да им се даде пълна вяра. Тези свидетели са назначени на работа в щаба, където имат ежедневен контакт с длъжностните лица определящи именно лицата, които ще бъдат назначени на работа, на кои лишени от свобода ще бъдат изготвени предложения за предсрочно условно освобождаване. Така, че тези свидетели могат да се счетат за предубедени и заинтересовани от даване на такива показания. На първо място ако не дадат такива показания да се страхуват от именно тези длъжностни лица да изгубят работата си. А не както твърди единия от свидетелите, че изпитва страх от евентуална намеса на подсъдимия да изгуби работата си. Подсъдимият М. няма ежедневен контакт с хората от щаба, за разлика от тези свидетели. Пак именно тези свидетели, във връзка с тази своя зависимост, са дали тези „услужливи“ показания, които опровергават твърденията в сигналите на другите затворници за извършвани длъжностни нарушения от служители в Затвора. Твърде лесно е да бъде манипулиран един задържан в даване на угодни показания. Това е видно и от разпита на св. Д. К. на л. 49-50 от досъдебното производство, който твърди, че не е вземал от подсъдимия пари, но след като изрично е предупреден за лъжесвидетелстване променя показанията си. Да бъдат разпитани посочените в тези показания лишени от свобода присъствали при уговорките, както и посочени надзиратели.

Относно отразяване, чрез кръстчета на положения труд от лишените от свобода. Това обстоятелство не е относимо към предмета на доказване. Но по твърдение на подсъдимия тези списъци са били два. Единият изготвен от подсъдимия и другия от надзирателя, който е придружавал лишените от свобода на мястото им за работа. Тези два списъка са се предавали на св. Д. за сверка и при липса на разминавания тя е нанасяла положения труд от всеки лишен от свобода. При разминаване в отразяванията се приемало за вярно отразеното от надзирателя.

В разпита си на досъдебното производство от 05.02.2019 г. св. Д. е посочила, че при вземане на решенията за назначаване на лишени от свобода не е ползвала мнение на надзирателите, като това не било тяхна работа и не е споделяла нищо с тях. На въпрос дали някой би могъл да заработва пари на неин гръб пари по повод назначаването на лишени от свобода на работа, свидетеля категорично заявява: „Не мисля“. По нататък в разпита си същата свидетелка твърди, че е нямала случай, при който някой лишен от свобода да е ходил при нея и да я пита защо не е назначен, като си е платил. От разпита на св. Д. въобще не става дума, че подс. Д. е говорил с нея за някой лишен от свобода да бъде назначен на работа, камо ли да и оказвал влияние върху нея за това. В разпита липсват и нюанси, че те са прекарвали повечето време заедно в нейния кабинет. Липсват данни и от експлоатираните СРС за разговори между двамата. Тези обстоятелства изключват възможността подсъдимия да е разполагал с реална власт да упражни влияние върху св. Д. при вземане на решение във връзка със службата й.

В разпита си Началника на сектор ЗООТ “Белене“ св. А. М. е посочил, че св. А. и св. С. са му посочили, че се дават пари от лишените от свобода на подсъдимия за работа. Но той като началник също твърди, че липсвала конкретика кой е давал пари. Не ставало ясно от тези сигнали дали и тези свидетели са давали пари на подсъдимия М.. В съдебно заседание жалбата се допълва със следните съображения: Присъдата е произнесена в нарушение на чл. 57, ал.1 от НК, а именно кодексът предвижда, че в особената част е предвидена възможност да се наложат между две наказания едно, а в конкретния случай окръжният съд е наложил и двете наказания. Така наложените наказания са в грубо нарушение на чл. 14 от НПК за вземане на решение съгласно вътрешното убеждение. Постановените две наказания не дават възможност на въззивния съд да провери изцяло, с оглед събрания доказателствен материал, вътрешното убеждение на първоинстанционния съд. Не може да се обоснове и да се приеме изложеното в мотивите на окръжният съд за наличие на техническа грешка, тъй като такъв институт на техническа грешка няма в НПК.

Безспорно, за да бъде реализиран този състав на търговия с влияние, необходимо е да е доказано по безспорен начин, че подсъдимия е разполагал с реална власт да упражни влияние върху инспектор социални дейности Д. при вземане на решения във връзка със службата, като законът и практиката не изискват в конкретния случай подсъдимия да е приел такива действия и да е осъществил. Не е посочено и не е установено дали в компетентността на инспектор социални дейности влиза задължение да назначи лишените от свобода на работа. Това по безспорен начин се извлича от длъжностната характеристика, на която съдът е направил анализ, но въпреки този тематичен анализ, той буквално не води до извода, че инспектор социални дейности Д. има служебен ангажимент и има пълномощия да назначи лишените от свобода на работа. Всичко става само със заповед на свидетеля А.М. - началник на ЗООТ Белене. Това се вижда и тези задължения са вменени на Д. и от Правилника за приложение на ЗИНЗС и там е посочено в чл. 35, че лишените от свобода, за да бъдат назначени, е посочен начинът, редът - молба, докладна записка, протокол на съответната комисия по чл. 35 и заповед. Т.е., видно от така нормативно изброеното и установеното, инспекторът няма такива задължения да назначи. Той има в тази процедура едни подготвителни качества да подготви заповедта на началника за издаване. Вярно е, че за да си обоснове мотивите, съдът е посочил и тълкувателно решение, сочещо, че може да се оказва въздействие и върху член от колективен орган. Това е така, но в конкретния случа, за да се произведат необходимите правни последици от назначаването, този акт трябва да е на колективния орган, т.е. да има издадено решение. Такъв ред не е предвиден. Тази комисия не издава решения за назначаване, а актът за назначаване е заповед, който е индивидуален и е на началника на затвора и той при издаването не е длъжен да се съобрази със становището на другите членове от комисията. Липсва доказателствен материал и не се установява по никакъв начин реална възможност подсъдимият да въздейства на Д.. Единствено и само обстоятелството, че той е бил хигиенист и е имал връзка с Д., по никакъв начин не доказва възможността за влияние. Тя се изключва от експлоатираните в хода на досъдебното производство СРС-та, изключва се и от разпита на инспекторката, която заявява по категоричен начин, че при вземане на своите решения не се влияе от мнение нито на надзирателите, нито от мнението на подсъдимия, а и не е искано такова мнение.

Противоречиво е как тези свидетели, А., С., Б. и Р., как тези хора са констатирали тази близост. От доказателствения материал е видно, че те са били на работа в щаба, което е място различно от мястото, където се помещава подсъсдимия, където е и ситуиран инспектор социални дейности. Тези разпити са компрометирани и недостоверни, тъй като всичките тези свидетели са назначени на работа в щаба, където са всички длъжностни лица, по отношение на които са били ползвани СРС-та и по отношение на които е тръгнала проверката за нарушение на служебните задължения от страна на длъжностни лица в Затвора Белене. При липсата на констатации за такива, тези лица и с факта, че са лишени от свобода, лесно могат да бъдат манипулирани да дадат такива показания, които не са и логични, не се подкрепят от останалия доказателствен материал.

По никакъв начин не се доказа дали изначално тези лица са имали в тях съответните суми, за които те твърдят. Не е проверено това обстоятелство. На следващо място е видно, че свидетелят Ц., който е разговарял с М., е дискредитиран неговият разпит за неговата достоверност в обстоятелството, че обвинението по отношение на него е поискал, а пред началника на затвора говори, че е дал тези пари и накрая приключва, че ги е дал и то конкретно ги е дал на началника на затвора, при което след като му е отговорил началникът на затвора какво следва от това, той казва, че се е шегувал. Подсъдимия безспорно е имал контакт, имал е информация за лицата, които биха били назначени на работа, но той ако се е ползвал от такава информация за назначаване на работа и пак в условията, ако е установено по безспорен начин искане и ползване, след като и длъжностното лице не е в състояние да назначи тези лица на работа, то тогава става въпрос за друг състав на престъпление и то е измама. В конкретния случай то е по-тежко наказуемо и няма как да бъде изменена присъдата в тази насока, след като и обвинението не е такова.

Не се доказа подсъдимия да има влияние върху инспектор социални дейности. На второ място инспектор социални дейности по никакъв начин не е в правомощията му да назначи затворниците на работа. В този смисъл присъдата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При горните присъда и мотиви становището на настоящата инстанция по оплакванията на жалбоподателя е:

На първо място се налага кратко изложение на становище по приложение на закона, т.е. какво е деянието според закона, за да може да се отговори дали установените факти изпълват диспозицията на правната норма по чл.304б ал.1 от НК:

Съгласно чл. 304б, ал.1 от НК който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.

Съгласно чл.304б ал.2 от НК Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева.

Правните норми на НК съдържат диспозиция и санкция. В случая диспозицията е „Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му“, а санкция е „се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева“.

В НК съществуват различни правни норми от гледна точка на техниката на изграждане на диспозицията от законодателя. В едни случаи диспозицията е само от задължителни елементи, а в други съчетание от комплекс от възможни елементи, от които е достатъчно да е налице само един, но може да са налице повече/последното се отразява на индивидуализацията на наказанието/. Например престъплението кражба е с диспозиция изградена само от задължителни елементи. Престъплението по чл.304б ал.1 от НК е описано с диспозиция, представляваща съчетание на задължителни, алтернативни и комплекс от възможни елементи. Задължителните елементи са: „която не му се следва“ и „за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му“. Алтернативни елементи са „поиска“ и „приеме“ свързани с други алтернативни „дар“ и „каквато и да е облага“. Други алтернативни елементи са „приеме предложение или обещание за дар или облага“ „Алтернативни елементи са „чуждо“ или не по отношение на длъжностно лице. Всеки един от задължителните елементи няма алтернатива и задължително следва да присъства при повдигане на обвинение срещу определено лице. Задължително следва да присъства в обвинението един от алтернативните елементи и то в съответното му съчетание с един от комплекса възможни елементи на състава. Разглежданата норма, въпреки, че се състои от едно изречение е изключително усложнена в два аспекта: 1. Установяване на конкретното реализирано съчетание от задължителни и алтернативни елементи, като последните са надградени. Това означава, че алтернативни елементи имат допълнителни свои алтернативи варианти/такива са поиска и приеме, които имат допълнителни алтернативни варианти съответно „дар или каквато и да е облага“ и „за дар или облага“; 2. Деянието може да се реализира изключително и само с думи, но може и с конклудентни действия което изисква висока прецизност при анализа на думите и тези конклудентни действия, тъй като освен друго те следва да са свързани и в съчетание с други две лица, освен подсъдимия.

На следващо място ако „дар“ е относително ясно понятие и предполага имуществена облага, срещу което няма законна престация/в чл.224 от НК законодателят например използва понятието „друга имотна облага“/, която може да се даде физически, то понятието „каквато и да е облага“ може да има много разнообразни форми.

На следващо място е необходимо да е ясно дали е налице реална престация, за да може да се приложи чл.307а от НК, тъй като се поставя въпроса ако не е налице реална престация дали може да се отнема предмет на престъплението, който не е престиран, а само е „поискан“ или е „прието предложение или обещание“– за „дар или облага“.

Какво е съдържанието на понятието „упражни влияние“, следва ли да е реално възможно или е без значение за състава на престъплението? За отговора на този въпрос значение има практиката на ВКС на РБ, която не е еднозначна. В Решение № 211 от 8.04.2019 г. на ВКС по н. д. № 1009/2018 г., III н. о., НК се посочва: “ За да е реализиран съставът на търговия с влияние, е необходимо деецът да е разполагал с реална власт да упражни влияние върху длъжностното лице при вземане на решение във връзка със службата му.“ В решение № 310 от 14.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1587/2011 г., II н. о., НК се посочва: „Субект на наказателна отговорност може да бъде само физическо лице, което разполага с реална възможност да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му. ……. Когато деецът не е в състояние да престира обещаното влияние, защото априорно не е разполагал с него, той върши измама. За съставомерността на деянието не е необходимо подсъдимият да извърши действия по реализиране на влиянието.“ В Решение № 310 от 18.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 769/2012 г., I н. о., НК се посочва: “За обективната съставомерност на "търговията с влияние" не е необходимо деецът да извърши действия по реализиране на влиянието. Необходимо е обаче той да разполага с обективната възможност да упражни влияние. Ако такава не е налице, е мислима хипотезата на измама.“ В Решение № 577 от 13.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 1858/2013 г., III н. о., НК се посочва: „В тази връзка практиката на касационната инстанция е константна и неотклонно приема, че това престъпление може да бъде осъществено от обективна страна само и единствено ако упражненото от извършителя му влияние е по отношение на трето лице, което обективно може да вземе (или участва във вземането) на целеното от субекта решение.“ В Решение № 488 от 18.11.2013 г. на ВКС по к. д. № 1612/2013 г., НК, I н. о., се посочва: “ Съставомерността на деянието е налице и във връзка с наличието на обективна възможност деецът да упражни такова влияние /установено е, че подсъдимият и св. Ж. са поддържали добри колегиални отношения и съвместно са обсъждали казусите по делата/, като в противен случай, би била мислима хипотезата на измама.“ Друго е виждането в Решение № 207 от 16.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 167/2009 г., I н. о., НК, в което се посочва: „Без значение за съставомерността на деянието е дали деецът може или не може в действителност да упражни влияние спрямо длъжностното лице при вземане на решение, както и дали длъжностното лице е било повлияно или не при вземане на решението.“ Също така в Решение № 178 от 7.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1096/2011 г., НК, III н. о. се посочва: „Без значение за престъпната съставомерност на деянието по чл. 304б, ал. 1 НК е дали подсъдимият е имал обективната възможност и е могъл да упражни влияние върху магистратите - следователи, разследващи по конкретни следствени дела, и дали в действителност им е оказвал въздействие за вземане на решения по водените производства.“ Както е видно от горното има две изолирани решения на ВКС на РБ, по- отдалечени във времето, които приемат че е без значение дали деецът може да упражни влияние, а останалите които са и последващи приемат обратното. В този аспект следва да се приеме, че последващата практика е тази, която да бъде приета от настоящия състав.

Освен горното може да се има предвид, че редакцията на чл.304б ал.2 от НК разграничава приложението но ал.1 от същия текст и по отношение на това дали обективно е възможно да се упражни влияние. Очевидно редакцията на чл.304б ал.2 от НК е различна и законодателят определя лицето, което по ал.1 е „деец“, като „лице, което твърди, че може да упражни влияние“. По ал.2 не е необходимо деецът да предложи дар на лице, което обективно може да упражни влияние. Разликата в редакцията на двете алинеи, в разглежданата насока води също до извод в полза на по-новата практика на ВКС на РБ.

На фона на горното следва да се приеме виждането на ВКС на РБ в първата група решения.

На следващо място съществен е въпросът дали словосъчетанието „решение от длъжностно лице“ означава, че това длъжностно лице еднолично взема решението или може да повлияе на вземане на такова от по- горестоящ или колективен орган. Освен това следва да се изясни дали това решение следва да е крайно или може да бъде решение, което е част, етап от вземане на крайно решение.

Отговорът на горните въпроси изисква изясняване и на природата на назначаването на работа на лишените от свобода. В тази насока следва да се посочи, че съгласно чл. 77, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като по възможност предпочитанието им към конкретен вид дейност се удовлетворява. Това право не е скрепено с безусловно задължение на длъжностните лица да осигурят работа на лишените от свобода през целия им престой в местата за изтърпяване на наказание или всеки път, когато те са заявили желанието си. Назначаването на работа е свързано с редица условия, както и с възможностите да им бъде осигурена такава, с разкритите работни места в Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения.

Съгласно чл. 163, ал. 2 от ППЗИНЗС обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено изявено желание от тях. За целта те подават молба до началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие, която се съхранява в досието. Списък със свободните работни места се обявява на общодостъпни за лишените от свобода места. Кандидатите за заемане на свободните работни места подават заявление до съответния началник чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа, който дава мотивирано писмено становище. Независимо, че инспектор СДВР дава своето становище по тези молби, той не разполага с решаващи правомощия да назначава на работа и да премества, но това становище има съществено значение.

Относно установения в чл. 165 и чл. 166 ППЗИНЗС процедурен ред следва да се има предвид, че посочените норми са относими в хипотезата, когато административният орган вече е издал заповед за назначаване на лишения от свобода на работа, но не и към разглеждане на искането му. При преценката си за удовлетворяване на молбата за работа началникът на затвора съобразява единствено мотивираното писмено становище на ИСДВР, установената работоспособност, въз основа на преценка относно здравословното състояние, възрастта, пола, професионалната квалификация, интересите и предпочитанията на молителя, оценката на риска, притежаването на специална правоспособност, квалификация и здравен статус, ако такива са необходими за извършването на дадени дейности. В тази си преценка административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. /Решение № 12867 от 19.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1092/2020 г., III о. и Решение № 13731 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1094/2020 г., III о., /. За назначаването на работа на лишените от свобода и в случаите, в които се налага преместване в друга група, началникът на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена заповед (чл. 166, ал. 2 ППЗИНЗС).

Предвид нормите на чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 164 от ЗИНЗС както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода, е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност, по целесъобразност.

Съгласно чл. 165 от ППЗИНЗС лишените от свобода се разпределят по работни обекти от комисията по чл. 35. Решенията на комисията се подписват от началника на затвора, поправителния дом или началника на затворническото общежитие и се вземат въз основа на оценката по чл. 55, ал. 2 ЗИНЗС и изразените становища от членовете / (чл. 35, ал. 4 ППЗИНЗС).

Изложената законова уредба сочи за многостепенна система за назначаване на работа, преместване и разпределяне по обекти. От начина по който е регламентирана трудовата дейност на лишените от свобода лица по специалните правила на ЗИНЗС и ППЗИНЗС следва, че работата, полагана от лишените от свобода по реда и при условията на ЗИНЗС няма договорен характер и не се полага по силата на трудови правоотношения по смисъла на КТ, нито на служебни правоотношения по смисъла на ЗДСл.

Правилно ПОС в мотивите си е посочил, че отговорността по чл.304б, ал.1 от НК не се изключва и тогава, когато с целта по него е въздействано върху длъжностно лице като член на колективни органи - т.1 от Постановление № 8/30.11.1981г. по н.д. № 10/81. на Пленума на ВС и Решение № 1489 от 23.05.2014г. на ВКС по н.д. № 286/2014г., I I I н.о. Това е така, но в случая на база по-гореизложеното това правно положение е от значение за решенията на комисията по чл. 35 за разпределяне по обекти, защото назначаването на работа става еднолично със заповед на Началник на ЗООТ „Белене“. Отделен е въпросът, че посоченото Постановление № 8/30.11.1981г. по н.д. № 10/81. на Пленума на ВС се отнася до другите текстове на подкуп, в които деянието е свързано със „за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие“, а не както е по чл.304б от НК „при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му“. Очевидно е, че действието по служба е по-широко понятие от вземане на решение /вземането на решение е също действие по служба/.

Във връзка с горното се налага отговор на съществения въпрос дали длъжността инспектор по социални дейности и възпитателна работа взема решение по смисъла на чл.304б от НК. На второ място - ако инспектор по социални дейности и възпитателна работа не взема решение по смисъла на закона то фактът, че изразява становище, по закон/чл.164 ал.5 от ППЗИНЗС/, по вземането на решение от Началник на ЗООТ „Белене“, означава ли, че подсъдимия въздейства при вземане на решение от длъжностно лице? По първия въпрос следва да се има предвид, че съгласно чл.304б от НК няма изискване за това решението да е крайно в съответното правоотношение т.е. в случая длъжностното лице да назначава на работа. Достатъчно е в нормативен акт да е предвидено, че съответното длъжностно лице взема решение. В случая в чл.164 ал.5 от ППЗИНЗС е предвидено, че инспектора по социални дейности и възпитателна работа дава мотивирано писмено становище. Неможе да има съмнение, че това писмено становище е решение по смисъла на чл.304б от НК. Писменото становище изисква от това длъжностно лице да направи преценка на факти и да изрази виждане/становище относно удовлетворяване на молба за назначаване на работа или не. Аргумент в тази насока е и това, че диспозицията на нормата не изисква длъжностното лице да е от определена категория а всяко длъжностно лице/по чл.93 ал.1 т.1 от НК/ може да е част от реализиране на състава. Важно е обаче това длъжностно лице да може взема решения на база нормативен акт.

На фона горното следва да се приеме, че становището, изготвяно от по чл.164 ал.5 от НПК от инспектора по социални дейности и възпитателна работа е решение по смисъла на чл.304б от НК.

По втория въпрос. Въпреки че становището по чл.164 ал.5 от ППЗИНЗС е решение по смисъла на закона, следва да се отбележи, че то е от значение за крайното решение за назначаване на работа със заповед по чл.166 ал.2 от ППЗИНС/въпреки, че административния орган действа при оперативна самостоятелност/. Както се посочи по-горе, за да се реализира признака “упражни влияние при вземане на решение“ е необходимо това влияние да е реално възможно, но не е необходимо да е осъществено. В закона няма изискване това влияние да се упражни пряко и непосредствено от подсъдимия към длъжностното лице, вземащо крайно решение. Достатъчно е да се установи, че може да осъществи влияние независимо дали чрез друго длъжностно лице или пряко към решаващото длъжностно лице. За нуждите на настоящия казус следва да се посочи, че състава на престъплението се реализира щом се установи, че деецът влияе пряко на длъжностно, което изразява становище/чл.164 ал.5 ППЗИНЗС/ относно крайното решение на друго длъжностно лице/чл.166, ал.2 от ППЗИНЗС/. Няма съмнение, че становището по чл.164 ал.5 ППЗИНЗС влияе и то по силата на закона на крайното решение по чл.166, ал.2 от ППЗИНЗС. Това е така защото както се посочи по-горе при преценката си за удовлетворяване на молбата за работа началникът на затвора съобразява мотивираното писмено становище на ИСДВР и другите посочени обстоятелства.

На база на горните кратки теоретични бележки, базирани и на практиката на ВКС и ВАС на РБ, следва да се отбележи, че приетото от ПОС, че решението за назначаване на работа е на комисия по чл.35 от ППЗИНЗС, и че ИСДВР действа като част от този колективен орган не могат да бъдат възприети относно назначаването на работа. Въпреки това, обаче крайният извод на ПОС е правилен за реализиране на състава на чл.304б ал.1 от НК защото установените факти по делото сочат не само за реална възможност, но и за упражнено влияние от подсъдимия спрямо две длъжностни лица - инспектора по социални дейности и възпитателна работа и Началника на ЗООТ „Белене“. Спрямо първото длъжностно лице/инспектор/ пряко, а спрямо второто/началника/ чрез становището на първото по силата на закон, като тези длъжностни лица вземат решение по смисъла на чл.304б ал.1 от НК. По делото се установява и това, че чрез въздействие върху ИСДВР подсъдимия е влияел и на решенията на комисията по чл.35 от ППЗИНЗС относно разпределяне по обекти, а от там и за назначаване на работа. За яснота следва да се отбележи, че фактът, че няма изрична формално изготвена/бланкова/ заповед по отношение на назначаването на работа на Б. и С., не променя извода и по отношение на влиянието на подсъдимия по смисъла на чл.304б от НК. Това е така защото Началника на ЗООТ „Белене“ участва в комисията по чл.35 от ППЗИНЗС и подписва протокола на същата, с който се разпределят лицата по обекти и се определят съответните длъжности за лишените от свобода. Всъщност е налице молба от л.с. Б. и С., доклад на ИСДВР и писмено изявление/заповед, чрез подписване на протокола от Началника/ на компетентното лице по чл. 166, ал. 2 ППЗИНЗС/въпреки, че няма изготвена бланкова заповед/ с необходимите реквизити. Казано по друг начин дори от формална гледна точка в тези два случая специфичното правоотношение по назначаване на работа на Б. и С. по специалните правила на ЗИНЗС и ППЗИНЗС е реализирано. Очевидно в определени случаи в администрацията на затворническото заведение са приели разпределянето по обекти и назначаването на работа да става с един акт- решението на комисията/който съдържа и изявлението на Началника за назначаване/. Както се посочи по-горе дори от формална гледна точка това не е недопустимо.

Във връзка с горното в настоящия казус обвинението и постановената присъда са за следния вариант на диспозиция на правната норма по чл.304б ал.1 от НК: В периода м.януари - м. юни 2018г., в затвора - Белене, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, поискал общо 900лв. и приел 700лв., които не му се следват, за да упражни влияние върху длъжностно лице- инспектор социални дейности и възпитателна работа в Затвора - Белене, при вземане на решение във връзка със службата, което е свързано с решение за назначаването на съответните лица на работа.

При горния вариант на обвинение стои въпросът тези 900, съответно 700лв като дар ли са определени от прокурора и съда или като облага. Макар и лесен за отговор този въпрос е необходимо да се подчертае, че прокурорът е следвало да посочи ясно в обвинението дали то е за дар или облага, защото това е един от двата алтернативни варианта и по принцип е недопустимо съда да доизяснява смисъла на обвинението, като подвежда израза 900лв. и приел 700лв под понятието дар или под понятието облага. Липсата на елемент от състава, посочен с думите на закона/дар или облага/, в обвинението почти винаги е съществено процесуално нарушение, но в случая с посочването на сумата и нейния размер няма колебание и не е налице възможност да се определи по друг начин, освен като „дар“ по смисъла на закона/така се коментира и от защитата на подсъдимия/. В този смисъл е налице нарушение, но то не е съществено, защото не води до неяснота на обвинението или до нарушаване правата на страните в процеса.

Конкретно по оплакванията в жалбата, които се свеждат до следното:

1. Относно допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с наложеното наказание глоба наред с наказанието лишаване от свобода.

Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че действително чл.304б ал.1 от НК предвижда два вида алтернативни наказания – лишаване от свобода и глоба. Налагането едновременно и на двата вида наказания е незаконосъобразно, тъй като законодателят е предвидил налагане само на единия вид наказание. Това е така защото законодателят използва различни подходи при посочване на възможните видове наказания. В едни случай посочва лишаване от свобода и с глоба, в други случаи лишаване от свобода или глоба и трети вариант лишаване от свобода и съдът може да наложи глоба, лишаване от права и т.н./чл.227г от НК/. Допуснатото нарушение на закона е констатирано и от ПОС в мотивите, като е посочено, че „Вписаното в присъдата наказание глоба в размер на 3000 лева е технически погрешно и то не кореспондира с волята на съда, а тя е на В. М. Д. да бъда наложено наказание лишаване от свобода като единствено способно за постигне целите по чл.36 от НК.“ В този аспект следва да се приеме, че е налице нарушение на закона, което може да бъде коригирано от настоящата инстанция чрез изменение на присъдата по чл.337 ал.1 т.1 от НПК – намаляване на наказанието, като се отмени наложената глоба в размер на 3000лв. Няма основание да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, което неможе да се отстрани от настоящата инстанция защото посочения текст от НПК дава възможност за това, без да се накърняват правата на подсъдимия. Няма основание да се приеме, че не е ясна волята на съда или, че има противоречие в мотивите, водещо до извод за липса на такива. Съдът подробно е аргументирал индивидуализацията на наказанието и допусната грешка, освен, че е изяснена с мотивите на ПОС, може да се отстрани без накърняване на правата на подсъдимия. На следващо място не е налице противоречие между мотиви и диспозитив, което да води до извод за наличие на съществено процесуално нарушение.

1. Необоснованост на изводите на ПОС на събрания доказателствен материал: Това оплакване синтезирано се изразява в:

Безкритично кредитиране показанията на свидетелите А., С., Б., Р. и превратно, изолирано тълкуване на цялата доказателствена съвкупност. Не се доказва по несъмнен начин, че подсъдимия е поискал и приел от св. А., С., Б., Р. неследващ се дар - сумите посочени конкретно в обвинителния акт и диспозитива на присъдата, за да упражни влияние при вземане на решение от инспектор социални дейности и възпитателна работа св. А. Д. при вземане на решение за назначаването на лишените от свобода на работа.

Липсват в мотивите изложени убедителни аргументи обосноваващи реалната възможност у подсъдимия да упражни влияние върху решаващото въпроса длъжностно лице за вземане на решение за назначаване на работа. Липсва конкретика в мотивите, за заявено от подсъдимия въздействие върху св. Д., за да получи неследващия се дар според изложението на съда. Освен това, възможността за упражняване на въздействие от страна на подсъдимия спрямо свидетелката Д. е аргументирана от една страна, въз основа на факти, които не сочат на възможност за конкретно въздействие върху този свидетел при вземане на решение в кръга на правомощията й, а от друга - въз основа на предположения. Как тези лишени от свобода са имали възможност да наблюдават ежедневния и продължителен престой на подсъдимия в кабинета на ИСДВР. Тези подсъдими ако не са на работа, не са ли в помещенията, където изтърпяват наказанията си. Въпроси, които остават без отговор. А въз основа на тези твърдения и окръжната прокуратура и окръжния съд Плевен правят своите изводи.

По делото липсва и не е бил установен нито един факт за непосредствена комуникация между поде. М. и св. Д. по повод назначенията за работа на лишените от свобода. Това категорично не може да потвърди тезата за възможност на подсъдимия да повлияе при вземане на решение по конкретно назначение за работа. Обстоятелството, че в периода, до който се отнася обвинението, именно св. Д. е правела предложенията за назначаване на работа, може да създаде само предположение, че подсъдимият е знаел този факт, а при липсата на конкретна комуникация между двамата, възможността подсъдимия да въздейства при вземането на решение следва да се прецени като хипотетична.

От разпитът на св. А.Ц.А. от 07.02.2019 на л. 5 от досъдебното производство пред съдия. На л. 11 от мотивите съда е изложил частична фактология на този разпит и въз основа на тях е направил своите погрешни изводи. Незнайно защо обаче, може би услужливо за обвинителната теза са пропуснати от разпита и не е направен анализ на следните факти: “ В. не ми обясни тогава какво ще ги направи тези пари, на кого ще ги дава и за какво? “Не мога да кажа дали В. е свързан с някого и дали е дал тези пари.“ В разпита си този свидетел не сочи период кога е дал парите. Сочи, че изтеглил парите от своята сметка. По делото няма събрани доказателства, които да сочат дали св. А. е имал въобще своя парична сметка на първо място. На следващо място теглена ли е сума еднократно в размер на 300 лева както той твърди, през кой период е теглена, ако има такова теглене и едва тогава да се съотнесе тегленето на сумата с периода на кандидатстване на работа. По този начин биха се потвърдили фактите, изложени в разпита му. Но така казаното от него не потвърждава изложеното по горе за близки отношение на подсъдимия със св. Д., а от там и изводи в посока той да има възможност да й въздейства. В този разпит въобще не се споменава името на св. Д.. Показанията на този свидетел са обсъдени и анализирани от ПОС изключително подробно и няма никакво основание за извод, че не е налице надлежен анализ. Съдът ги е съпоставили и с други доказателства, показанията на св. И. С., Заповед № 464/4.05.2017г. на Началник на Затвора - Белене и Заповед № 651/27.06.2017г. на същото длъжностно лице, така също и с показанията на свидетеля Н. Р., който посочва при разпита си, че е чувал, че А. също е давал пари на подсъдимия, за да го уреди на работа.

Относно показанията „В. не ми обясни тогава какво ще ги направи тези пари, на кого ще ги дава и за какво? “Не мога да кажа дали В. е свързан с някого и дали е дал тези пари.“ и това, че в разпита си този свидетел не сочи период кога е дал парите следва да се има предвид, че тези показания само подкрепят извода, че парите са били за самия подсъдим. Относно периода ПОС правилно е свързал показанията с издадените заповеди, посочени по-горе, а и от самите показания става ясно защо са дадени парите.

Относно разпита на И.Л.С. на л. 19 от ДП 13.02.2018 год. се твърди в жалбата, че този разпит е коментиран в мотивите на съда на л. 13, като съда безрезервно ги е кредитирал. Този разпит по никакъв начин не доказвал съпричастност на подсъдимия към престъпната деятелност, за която е бил осъден.

Показанията на този свидетел са коментирани подробно от ПОС и то не изолирано, а във връзка с всички останали доказателства. Свидетелят И. С. потвърждава в показанията си гласните доказателства събрани при разпита на свидетелите Ю. Б., Н. Р., М.П. и П.Й. които сочат, че на таблото на ЗООТ „Белене“ не са виждали обяви за работа. Същият посочва, че свободните работни места се обявявали на подсъдимия, до когото с оглед изпитваното доверие началника на общежитието А. М. и А. Д. се допитвали, а същия предлагал хора за назначаване като подчертава близките отношения между подсъдимия и Д. и посредническата му функция между лишените от свобода и администрацията на общежитието - „.Има се с отрядничката Д., всеки ден в 13 часа именно В. води хората, които искат да се срещнат по някакъв повод с М. и Д..“. С. сочи още полагания от него доброволен труд по почистване на дръвчета около дигата и полосата, здравословните му проблеми, които препятствали полагането на тежък физически труд и желанието му да работи за шофьор на „нивата, която разкарва храната“, при което М. отказал назначението на посочената длъжност като заявява, че „.още не бяха назначили И. за шофьор, при мен дойде В. - бригадира“, който му предложил „.да го сложи на тази работа.“ като почерпи. И. С. посочва дефинираната от подсъдимия „почерпка“ - от 200 лева, отправената към него реплика, че „.докато не видя коня и не се кача на него - няма пари.“ и узнаването, след назначението на упоменатия „И.“ за шофьор, че за заемането на щатните длъжности се плащало на подсъдимия. Също И. С. установява, че седмица - две след заемането на процесната длъжност подсъдимия отново дошъл при него и му съобщил, че има нова възможност - да започне работа като пазач в гаража, за която можел да го уреди като на въпроса дали трябва пак да почерпи му отговорил: „.какво да правя, такава е процедурата.“. С. е конкретен в показанията си като сочи детайлите на разговора и присъстващите лица, за чиято посредническа функция споделя при разпита си и Ю. Б., който се пошегувал с репликата „Искай му 300 лева, той има пари“. С. не е давал исканата сума, но признава изразената от него готовност да почерпи „като стане работата“ като сочи почването на работа на 15.03.2018г. като чистач и градинар в щаба, без работното место да е обявявано и въз основана устно указание на Д. да се пусне молба. Тези показания кореспондират с ценените от съда - молба на И. С. от 15.03.2018г. и докладна записка рег.№ 30-63/15.03.2018г. на А. Д.. Показанията на С. в частта относно исканата от В.Д. сума, работната позиция - шофьор и отправената от него специфична реплика, отразяваща желанието му да обезпечи сигурността на влаганите лични средства кореспондират с показанията на свидетеля А. А., а твърденията му за близките отношения, които поддържали Д. и подсъдимия не само, че са в синхрон с показанията на останалите гласни доказателства, признанието на Д., че е в добри отношения с него, но и с доказателствата извлечени от контролираните със СРС разговори между Е.Ш. и В.Д., в които подсъдимия посочва, че Д. му казвала да не се притеснява, че „нищо вика няма да стане“, ще му върнат иззетата парична сума, а по отношение на открития у него списък с отбелязван с кръстчета доброволен труд, най-много щели да и „мелят на главата, че тези работи са при тебе“.

На фона горното и предвид подробния анализ на показанията на този свидетел от ПОС, който се приема напълно и от настоящата инстанция, не само твърдението, че по никакъв начин не доказвал съпричастност на подсъдимия към престъпната деятелност, не е вярно, но и следва да се посочи, че тези показания са в унисон останалите доказателства и подкрепят съществено извода за искането и получаването на суми пари от подсъдимия и възможностите му да влияе за назначаване на работа.

Относно твърденията, че в разпита на Ю. Б. от 26.03.2019 г. на досъдебното производство не се подкрепят по никакъв начин от останалия доказателствен материал. От този разпит не става ясно за кой период от време става въпрос, за кого са били предназначени парите, имал ли е в наличност този свидетел такава сума. Молбата за назначаване, докладната на св.Д. и протокол на комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС са в период от 29.01.2018 год. до 07.03.2018 г. като няма Заповед за назначаване този свидетел на тази длъжност. Този свидетел след тази длъжност е бил назначен, като шофьор но тук не са му били искани пари.

Показанията на този свидетел също са обсъдени изключително подробно от ПОС и само следва да се наблегне на следните моменти: От показанията на свидетеля Ю. Б. се установява липсата на трудова ангажираност след освобождаването му от кучкарника на общежитието и проведения разговор с В.Д. в присъствието на друг лишен от свобода - „Б. от Исперих“ като последния му казал: „...дай нещо на момчето, като ми посочи В., за да започнеш работа...“. Установява се предоставянето от негова страна на М. на сумата от 300 лева, за да бъде уреден като „бакар“, срещата му с ИСДВР Д. няколко дни по-късно, която го попитала, без преди това да и споделя тези си намерения, дали иска да работи на посочената длъжност, а след последвалия утвърдителен отговор му дала лист, за да си напише молбата, като впоследствие започнал работа на нея. Ю. Б. посочва авторитета, с който се ползвал сред лишените от свобода подсъдимия - „.Всички зависеше от В.. Ако той се скара с някой от другите затворници той още на следващия ден оставаше без работа и обратното, ако кажеше, че някой ще започва работа - започваше. Д. и старшините му имаха доверие и беше близък с тях. Д., М. и В. са си близки. Видно е от отношенията помежду им. Виждал съм с очите си как М. хвърля един списък със затворници на В. и му казва той да отбележи по списъка кой да отиде да работи“. Тези показания на Б. не са изолирани. А.М. сочи, че допреди извършеното претърсване в общежитието Д. е предоставяла списък на подсъдимия, в който същия е отбелязвал положения доброволен труд, а тя впоследствие е изготвяла докладна записка до Началника на Затвора, с която го е отчитала. Последното се установява и от показанията на Д., в които признава, че е прехвърлила на В.Д. част от задълженията си. Ю. Б. посочва, че не е имал съмнение, че ще бъде назначен на работа след като заплати посочената сума, т.к. както посочва: „.Не съм чул някой да е дал пари на В. и да не е започнал работа.“.

При горното наред с подробния анализ на ПОС на тези показания се налага също извода за искането и получаването на суми пари от подсъдимия и възможностите му да влияе за назначаване на работа.

Относно твърдението, че няма нарочна заповед за назначаване на длъжността на Б. по-горе се изложиха съображения относно това, че Началника на ЗООТ „Белене“ участва в комисията по чл.35 от ППЗИНЗС и подписва протокола на същата, с който се разпределят лицата по обекти и се определят съответните длъжности за лишените от свобода. Налице е молба от л.с. Б. и С., доклад на ИСДВР и писмено изявление/заповед/ на компетентното лице по чл. 166, ал. 2 ППЗИНЗС/въпреки, че няма изготвена бланкова заповед/ с необходимите реквизити. Казано по друг начин дори от формална гледна точка в тези два случая специфичното правоотношение по назначаване на работа на Б. и С. по специалните правила на ЗИНЗС и ППЗИНЗС е реализирано/въпреки липсата на изрична бланкова заповед/.

Относно оплакването, че разпитът на св. Н. Р. от 26.03.2019 г. на досъдебното производство също е бил без противоречиво кредитиран от съда в мотивите му на л. 16. Този разпит не дава отговор, с кои длъжностни лица подсъдимия е обвързан, по какъв начин той има възможност да им въздейства, имал ли е в наличност тази сума, която твърди, че е предал. В конкретният случай няма логика да му се искат пари, след като той е бил назначен в щаба по предложение на Кралев. Без основания са твърденията, че този свидетел дал парите на подсъдимия защото се страхувал от него до кога ще остане там на работа. Тези показания не трябва да се кредитират, тъй като този свидетел е на работа в щаба точно при длъжностните лица, които определят кои лишени от свобода ще са на работа и ако е чувствал заплаха за своята работа е можел да се оплаче.

Оплакването неможе да се приеме. Показанията на този свидетел са подробно обсъдени, наред с останалите гласни и писмени доказателства и само може да се наблегне на следното: От показанията на Н. Р. се установява изтърпяваното от него наказание лишаване от свобода в ЗООТ „Белене“, запитването му от Началник сектор ИСДВР К. дали желае, да работи в щаба и утвърдителния му отговор, както и проведения още същата вечер от страна па подсъдимия разговор с него, в рамките на който му предложил да го уреди да работи и спи в щаба, за което му дал сумата от 200 лева. На следващия ден - 22.06.2018г. попълнил и подал чрез А. Д. молба за назначаване като „общ работник ВиК щаб“ като същата с докладна записка от тази дата направила предложение за неговото назначаване, което било уважено в същия ден от разпределителната комисия по чл.35 от ППЗИНЗС. Началник М. от същата дата издал и нарочна заповед. Н. Р. обяснява причината, поради която е дал посочената сума въпреки изразеното положително становище от К. за заемане на посочената позиция - „...не бях сигурен, дори и да започна, колко време ще работя, защото от В. зависеше кой, къде и дали изобщо ще работи. Като им потрябва работник за някъде Д. казва на В. и В. посочва човека.“. Тези показания на Н.Р. кореспондират с разпита на И. С., Ю. Б. и С.А., които ясно дефинират влиянието, което имал подсъдимия върху Д. при определянето на лицата, които следва да заемат съответните позиции. Н. Р. сочи в показанията си още възприетата от лишените от свобода роля на подсъдимия в процеса на трудовото им устройване: „ Д. казваше на В. и той започваше да разговаря с този, онзи и накрая, който си плати на В. той започваше работа. Няма случай някой да си е платил на В. и да не е започнал работа.“. Показанията на Н.Р. са към момента когато същия вече не е пребивавал в ЗООТ „Белене“.

При горното наред с подробния анализ на ПОС на тези показания се налага също извода за искането и получаването на суми пари от подсъдимия и възможностите му да влияе за назначаване на работа.

Относно твърдението, че не става ясно как четиримата свидетели са си съставили своето мнение, че подсъдимия ще упражни влияние върху длъжностни лица от затвора, при не наличието на такава възможност от негова страна. Твърденията в разпитите на тези свидетели са изолирани от останалия доказателствен материал и не се подкрепят по никакъв начин. Те не се подкрепят от експлоатираните СРС по делото. Тези свидетели са назначени на работа в щаба, където имат ежедневен контакт с длъжностните лица определящи именно лицата, които ще бъдат назначени на работа, на кои лишени от свобода ще бъдат изготвени предложения за предсрочно условно освобождаване. Така, че тези свидетели могат да се счетат за предубедени и заинтересовани от даване на такива показания. Ако не дадат такива показания да се страхуват от именно тези длъжностни лица да изгубят работата си. А не както твърди единия от свидетелите, че изпитва страх от евентуална намеса на подсъдимия да изгуби работата си. Тези свидетели, във връзка с тази своя зависимост, са дали тези „услужливи“ показания, които опровергават твърденията в сигналите на другите затворници за извършвани длъжностни нарушения от служители в Затвора. Твърде лесно е да бъде манипулиран един задържан в даване на угодни и обслужващи „правилните“ тези показания. Това е видно и от разпита на св. Диан Ковачев на л. 49-50 от досъдебното производство, който твърди, че не е вземал от подсъдимия пари, но след като изрично е предупреден за лъжесвидетелстване променя показанията си.

Горните предположения и твърдения са неоснователни. Показанията на четиримата свидетели са достатъчно подробни, кореспондиращи освен помежду си, но и с писмените доказателства и показанията на св.Д. и М.. Не е вярно и твърдението, че не се подкрепят от приложените СРС. В тази насока бяха посочени съображения за установената близост между подсъдимия и ИСДВР Д.. Относно оплакването, че отразяване, чрез кръстчета на положения труд от лишените от свобода не е относимо към предмета на доказване следва да се посочи, че това обстоятелство определено допринася за изясняване на позицията, която е имал подсъдимия пред ИСДВР, а от там за възможността на подсъдимия да влияе.

Относно твърдението, че в разпита си на досъдебното производство от 05.02.2019 г св. Д. е посочила, че при вземане на решенията за назначаване на лишени от свобода не е ползвала мнение на надзирателите, като това не било тяхна работа и не е споделяла нищо с тях. На въпрос дали някой би могъл да заработва пари на неин гръб пари по повод назначаването на лишени от свобода на работа. Свидетелката категорично заявява: „Не мисля“. По нататък в разпита си същата свидетелка твърди, че е нямала случай, при който някой лишен от свобода да е ходил при нея и да я пита защо не е назначен, като си е платил. От разпита на св. Д. въобще не става дума, че подс. Д. е говорил с нея за някой лишен от свобода да бъде назначен на работа, камо ли да и оказвал влияние върху нея за това. В разпита липсват и нюанси, че те са прекарвали повечето време заедно в нейния кабинет. Липсват данни и от експлоатираните СРС за разговори между двамата. Тези обстоятелства изключват възможността подсъдимия да е разполагал с реална власт да упражни влияние върху св. Д. при вземане на решение във връзка със службата й.

Във връзка с това оплакване към анализа на ПОС на показанията на св.

А. Д. следва да се наблегне на следните моменти: Св.Д. заявява- определящо е моето становище...“ като признава, че не си спомня случай, в който при нейно положително становище комисията да е назначила на работа друг лишен от свобода. Още посочва „.като кача молба и зная, че ще има много кандидати да им кажа да си напишат молбите и да ги дадат на В. и после той ми ги е носил.“. Д. сочи, че по нейни предложения Д. е бил пускан в отпуск с оглед преценката и, че същия си изпълнява добре служебните задължения, както и с оглед отчитането на доброволния труд на лишените от свобода от негова страна. В тази връзка у Д. е открита „ведомост“ за полаган доброволен труд от м.февруари. А. Д. сочи, че същата се явява работодател на Д. и се е намирала в добри отношения с него като предложенията 'и същия да ползва отпуски са били мотивирани както от тези им отношения, така и от доброто му изпълнение на служебните задължения, признавайки, че му е възлагала част от своите служебни ангажименти в процеса по трудовото устройване на лишените от свобода.

При горното наред с подробния анализ на ПОС на тези показания и другите обсъдени доказателства се налага също извода за възможностите на подсъдимия да влияе за назначаване на работа.

Относно оплакването, че в разпита си началника на сектор ЗООТ “Белене“ св. А. М. е посочил, че св. А. и св. С. са му посочили, че се дават пари от лишените от свобода на подсъдимия за работа. Но той като началник също твърди, че липсвала конкретика кой е давал пари. Не ставало ясно от тези сигнали дали и тези свидетели са давали пари на подсъдимия М.. По никакъв начин не се доказва дали изначално тези лица са имали в тях съответните суми, за които те твърдят. Не е проверено това обстоятелство. Свидетелят Ц., който е разговарял с М., е дискредитиран неговият разпит за неговата достоверност в обстоятелството, че обвинението по отношение на него е поискал, а пред началника на затвора говори, че е дал тези пари и накрая приключва, че ги е дал и то конкретно ги е дал на началника на затвора, при което след като му е отговорил началникът на затвора какво следва от това, той казва, че се е шегувал.

От показанията на свидетеля А.М. се установява, че признава при разпита си, че същия не е проверявал дали за всяко работно место е поставяна обява като сочи, че за нито едно от свободните позиции не е имало повече от един кандидат. А.М. сочи при разпита си, че Д. е давала възможност на подсъдимия да отразява положения труд от лишените от свобода като същата ги отчитала с докладна периодично като и направил забележка относно установения ред за това, но отново споделя, че не е упражнил контрол върху дейността и, за да установи дали същата е коригирала тази си практика. М. признава, че А. А. и И. С. са му посочили, че се дават пари от лишени от свобода на подсъдимия за работа, но заявява липсата на надлежна конкретизация дали същите са давали пари за това като по отношение на това обстоятелство се е въздържал от ангажиране на допълнителни гласни доказателства.

Горното кореспондира с установеното влияние на подсъдимия спрямо ИСДВР и установеното даване на суми, причината за това, от кого и за какво.

Относно твърдението, че по никакъв начин не се доказва дали изначално тези лица са имали в тях съответните суми, за които те твърдят, следва да се посочи, че в случая са налице преки доказателства за това/твърденията, че са ги дали/. Действително би било добре да има още доказателствени източници за проверка и сравняване с показанията на свидетелите, но липсата на цялата палитра от възможности, не игнорира показанията, нито ги прави по-малко достоверни. Още повече, че те кореспондират както помежду си, така и на действителното развитие на събитията относно назначаването на работа и същественото влияние на подсъдимия, установено и от показанията на Д. и М.. На фона на горното оплакването за необоснованост на изводите на ПОС относно фактите не може да се приеме.

1. Относно нарушение на материалния закон. В жалбата се твърди, че нито в обвинителния акт, нито в мотивите на първоинстанционния съд е посочено дали влиза в компетентността на това лице такова крайно решение, въз основана което да настъпят целените последици-в конкретният случай назначаване на съответната работа на лишения от свобода. В своите актове нито прокуратурата, нито съда са конкретизирали как на това длъжностното лице, в случая св. Д. е било възложено вземането на решение по назначаване на посочените лишени от свобода на работа, на какво основание. Св. Д. не е длъжностното лице, което назначава лишените от свобода на работа. За завършване на фактическия състав по назначаване на работа документите изготвени от св. Д. имат само подготвителен, препоръчителен а не краен характер, с които Началника не е длъжен да се съобрази. Видно е, че в служебните задължения на св. Д. не и е вменено да назначава лишени от свобода на работа. По този начин деянието е несъставомерно, тъй като според правната доктрина трябва да се въздейства върху длъжностно лице, на което е вменено вземане на решение във връзка със службата му. Такова задължение последната няма. Съда в мотивите си е посочил Тълкувателно решение сочещо в посока, че може да се въздейства на длъжностно лице от състав на колективен орган. Това е вярно но не е приложимо в конкретния случай. Тъй като акта на колективния орган трябва да е в състояние да произведе необходимите правни последици, за които е гласувало в органа съответното лице /пример Решение/. В случаят се касае за индивидуален акт и решение за назначаване „заповед“, която не е подписана от св. Д.. Подсъдимия безспорно е имал контакт, имал е информация за лицата, които биха били назначени на работа, но той ако се е ползвал от такава информация за назначаване на работа и пак в условията, ако е установено по безспорен начин искане и ползване, след като и длъжностното лице не е в състояние да назначи тези лица на работа, то тогава става въпрос за друг състав на престъпление и то е измама. В конкретния случай то е по-тежко наказуемо и няма как да бъде изменена присъдата в тази насока, след като и обвинението не е такова.

Във връзка с това оплакване бяха изложени по-горе съображения, че лицето на длъжност инспектор по социални дейности и възпитателна работа взема решение по смисъла на чл.304б от НК. На второ място - фактът, че инспекторът СДВР изразява становище, по закон/чл.164 ал.5 от ППЗИНЗС/ по вземането на решение от Началник на ЗООТ „Белене“, означава, че подсъдимия въздейства при вземане на решение от длъжностно лице по назначаване на работа, като въздейства при изготвяне на становището/по чл.164 ал.5 от ППЗИНЗС/. Не е нужно да се повтарят отново съображенията, които са изложени само следва да се посочи, че в чл.164 ал.5 от ППЗИНЗС е предвидено, че инспектора по социални дейности и възпитателна работа дава мотивирано писмено становище, като това писмено становище е решение по смисъла на чл.304б от НК, защото взема решение на база нормативен акт и това решение следва да е изготвено писмено.

В закона няма изискване влиянието да се упражни пряко и непосредствено от подсъдимия към длъжностното лице, вземащо крайно решение. Достатъчно е да се установи, че може да осъществи влияние независимо дали чрез друго длъжностно лице или пряко към решаващото длъжностно лице. Съставът на престъплението се реализира щом се установи, че деецът влияе пряко на длъжностно, което изразява становище/чл.164 ал.5 ППЗИНЗС/ относно крайното решение на друго длъжностно лице/чл.166, ал.2 от ППЗИНЗС/. Няма съмнение, че становището по чл.164 ал.5 ППЗИНЗС влияе и то по силата на закона на крайното решение по чл.166ал.2 от ППЗИНЗС. Това е така защото при преценката си за удовлетворяване на молбата за работа началникът на затвора съобразява мотивираното писмено становище на ИСДВР.

В горния аспект оплакването, че назначаването на работа не се осъществява от колективен орган, а от едноличен е основателно, но не променя крайния извод. Това е така защото всички относими факти са описани в обвинителния акт и изпълват нормата на чл.304б ал.1 от НК.

Относно твърдението, че е налице измама е необходимо да се посочи, че действително ако подсъдимия не е в състояние обективно да влияе върху назначаването на работа, за което е получил пари, подлежи на обсъждане въпроса за извършена измама/ако са налице и процесуалните възможности за това/. В случая, обаче несъмнено се доказва не само възможността на подсъдимия да влияе, но и на практика се установява неговото влияние при решаването на въпроса с назначаване на работа. Когато това/реализираното влияние/ се установи по принцип е безпредметно да се обсъжда дали е имал възможност. Това е така защото въпросът за потенциалната възможност за упражняване на влияние при вземане на решение се установява несъмнено и положително с факта, че подсъдимия действително е реализирал влиянието си/както е в случая/.

На фона на горното оплакванията в жалбата не са основателни в аспекта на отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Основателна е жалбата относно наложеното второ наказание глоба в размер на 3000лв и в този смисъл присъдата подлежи на изменение.

Относно вида и размера на наказанието по чл.304б ал.1 от НК/ лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева/ПОС е изложил подробни съображения както относно вида, така и относно размера на наказанието. Изложените съображения от ПОС, както по отношение на отегчаващите, така и по отношение на смекчаващите вината обстоятелства се споделят от настоящата инстанция. При индивидуализацията на наказанието ПОС правилно е отчел, че личната обществена опасност на подсъдимия е завишена във връзка с това, че той е осъждан, и че характеристичните данни за него не са положителни, изведени от приобщените по делото гласни доказателства относно дейността му в ЗООТ „Белене“. Правилно е посочено, че обществената опасност на деянието е висока с оглед добитата публичност и създадено негативно впечатление у лишените от свобода относно начина по който длъжностните лица в пенитенциарните заведения изпълняват служебните си задължения и мотивите за това. Правилно е посочено, че е отегчаващо вината обстоятелства - предходното осъждане на В.Д. за тежко умишлено престъпление, при това за продължителен период от време, както и извършването на деянието по време на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, което сочи, че целите на наказанието не са били постигнати въпреки престоя в пенитенциарно заведение. Правилно е отчетено и това, че деянието е продължавано престъпление. ПОС отчита и негативните характеристични данни изведени от поведението на подсъдимия в ЗООТ „Белене“ и свързани със заемането на парични средства и цигари срещу лихва, продажбата на забранени в условията на местата за лишаване от свобода вещи и експлоатирането на благоразположението на част от административния и надзорно - охранителния състав към него с оглед материалното му облагодетелстване.

Правилно са отчетени и смекчаващи вината обстоятелства относно полагане на труд и изтеклия период от време от датата на извършване на деянието, който макар и непродължителен следва се отчита от съда.

При служебната проверка на присъдата настоящия съд установи частично неправилно приложение на чл.307а от НК. Съгласно чл. 307а ОТ НК предметът на престъпленията по този раздел се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност. Стои въпросът дали подлежи на отнемане предмет на престъплението, когато само е поискан, но не е получен, не е даден. В тази насока следва да се имат предвид Постановление № 8 от 30.XI.1981 г. по н. д. № 10/81 г., Пленум на ВС т.3 последен абзац “Подкупът по своята същност е сделка. Тъй като противоречи на закона и е обявена за престъпление, тя е нищожна. Затова действително даденото в изпълнение на същата следва да се отнеме в полза на държавата, а когато е унищожено, отчуждено, консумирано или не е налице по други причини, да се присъжда неговата парична равностойност по държавните цени на дребно.“ В същата насока следва да се има предвид Тълкувателно решение № 18 от 14.XI.1977 г. по н. д. № 13/76 г., ОСНК, съгласно което парите или вещите, давани като подкуп, са предмет на престъплението. Същите следва да се отнемат в наказателния процес на основание чл. 34, ал. 3 ЗЗД. (с изменението на НК от 1982 г. (ДВ, бр. 28/82 г.) е създаден нов текст - 307а, в който е прието, че парите или вещите, дадени при подкуп, са предмет на престъплението; те вече следва да се отнемат на основание чл. 53, б. "а" НК). В същата насока следва да се има предвид Тълкувателно решение № 2 от 21.12.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011 г., ОСНК, съгласно което „ още с Тълкувателно решение №18/77г., ВС, ОСНК е заключил, че предметът на престъплението подлежи на отнемане, по реда на чл. 53, ал. 1, б. "б" НК, в предвидените в Особената част на НК случаи. В този контекст, законосъобразното прилагане на чл. 307а НК налага съдилищата да следят за присъствието на всички материалноправни предпоставки по чл. 53, ал. 1, б. "б" НК, а именно: - дарът или имотната облага да принадлежат на виновния; - да са предмет на престъплението; - отнемането им да е изрично предвидено в Особената част на НК.

Видно е, че първите две решения изискват действително даденото и парите или вещите, давани като подкуп, като предмет на престъплението да се отнемат. В последното решение се посочва, че дарът или имотната облага следва да принадлежат на виновния и да са предмет на престъплението. При това положение следва, че чл.307а от НК може да се приложи само в случаите, в които е налице реално даване на дар или имотна облага, което се отнася както до отнемането, така и до присъждането на неговата равностойност.

Във връзка с горното е видно, че обвинението е за поискани 900лв и получени 700лв, а са присъдени по чл.307а от НК 900лв. Присъдата е законосъобразна само в частта за присъждане равностойността на 700лв, а за останалите 200лв присъдата не е съобразена със закона. В този смисъл съдебният акт следва да се измени на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК.

Както се посочи по-горе присъдата следва да се измени на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК – намаляване на наказанието, като се отмени наложената глоба в размер на 3000лв.

В останалата част присъдата подлежи на потвърждаване.

Воден от горното съдът