Решение № 1510 от 23.7.2026 г. на Административен съд - Сливен по дело № 121/2026 г.

Производството е по чл. 145–178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба от К. Р. П., с адрес гр. Н. З. срещу Решение № РД-16-08/13.02.2026 г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което е отказано предоставяне на информация по искането на П., обективирано в Заявление по ЗДОИ вх. № РД-16-794/05.02.2026 г. по описа на РИОСВ – Стара Загора. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на постановения с оспореното решение отказ. Твърди се, че исканата информация е свързана пряко с дейността на административния орган и с упражняването на публични функции. Счита, че информацията относно това, кои служители са участвали в изготвяне и съгласуване на официален административен отговор безспорно позволява формиране на мнение относно дейността, организацията и отговорността в администрацията. Подписалите длъжностни лица не били „частни интереси“, а участници в административната дейност. Ответникът неправилно приложил понятието „лични данни“, а и не бил извършил изискуемия тест за надделяващ обществен интерес. Позовава се и на чл. 37 ал. 2 от ЗДОИ и съдебна практика на ВАС, според които при отказ на трето лице органът е длъжен да предостави документа след заличаване на лични данни (освен имената на лицата). По т. 3, т. 4 и т. 5 от оспорения отказ счита, че липсва произнасяне по същество, като били изложени общи съждения, без конкретика по поставените въпроси. Моли съда да отмени оспореното решение и задължи органа да предостави исканата информация. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата. В открито съдебно заседание оспорващата, редовно и своевременно призована, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Е. Д. от САК, който поддържа жалбата и моли съда да уважи същата, с претенция за присъждане на сторените в производството разноски. В открито съдебно заседание ответният административен орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице - при наличие на правен интерес, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване акт по аргумент на чл. 40 от ЗДОИ, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се преценява от съда и като частично основателна, при следните съображения: Административното производство е било инициирано от К. П. със Заявление за достъп до информация, постъпило при адресата РИОСВ – Стара Загора с вх. № РД-16-794/05.02.2026 г. Съгласно съдържанието на същото, по реда на ЗДОИ била поискана информация във връзка с изготвен отговор по сигнал, свързан с експлоатацията на енергийната централа на „Енерджи 2“ ООД в гр. Нова Загора, с поставени следните въпроси: 1. Кое длъжностно лице (три имена и длъжност) е изготвило отговора на РИОСВ по посочения сигнал; 2. Кои длъжностни лица са съгласували и/или подписали проекта на отговора преди издаването му; 3. Дали някое от лицата по т. 1 и т. 2 е участвало в последните 5 години в проверки, процедури, становища, административни актове или контролни действия, свързани с „Енерджи 2“ ООД или с други търговски дружества, за които е налице свързаност или контрол от страна на лицето И. А. А., съгласно Търговския закон или други приложими нормативни актове; 4. Дали в РИОСВ – Стара Загора към момента работи или е работило лице, което преди това е било в трудово, служебно или гражданско правоотношение с „Енерджи 2“ ООД или с търговски дружества, свързани с лицето И. А. А., включително на позиции, свързани с екология, контрол или опазване на околната среда; 5. Ако да – от коя дата, на каква длъжност и дали за това лице са предприети действия по деклариране и предотвратяване на потенциален конфликт на интереси, съгласно действащото законодателство. По постъпилото искане сезираният административен орган Директор на РИОСВ – Стара Загора постановил Решение № РД-16-08/13.02.2026 г., с което отказал да бъде предоставена информация по искането, обективирано в горното заявление. По т. 1 и т. 2 от акта ответникът приел, че исканата информация не е „обществена“ по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, тъй като данните на служителите, изготвили посочения отговор на РИОСВ и на тези, съгласували същия засягат частни интереси, като изложил доводи за понятието „лични данни“. Формирал извод, че с предоставянето на три имена и длъжност на служителя/ите съществува опасност и възможност за пълно идентифициране на всяко лице, тъй като ще съществува достатъчна по обем информация, така че да се създаде опасност от разкриване на лични данни. По т. т. 3 от Решението органът посочил, че съгласно Вътрешни правила за реда и начина на извършване на контролна дейност от експертите на РИОСВ – Стара Загора, контролната дейност се извършва на ротационен принцип, законите се прилагат точно спрямо всички проверявани обекти, не се допускат привилегии и ограничения, а в случай, че принципът на обективност не може да се спази, поради особени отношения между проверяващия и проверяваното лице, при което се поражда съмнение за безпристрастност, инспектиращото лице уведомява прекия си ръководител и прекратява участието си в проверката. По т. т. 4 и 5 от оспорения акт, Директорът на РИОСВ – Стара Загора посочил, че всички служители в Инспекцията са назначени при спазване изискванията на Закона за държавния служител, в т.ч. с подписване на декларация по чл. 7 от с.з. Цитирал и чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, както и чл. 17 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси. Решението било изпратено по електронен път на адресата К. П. на 16.02.2026 г. Жалба срещу същото П. депозирала пред настоящия съд, чрез административния орган по електронен път на 25.02.2026 г. Оспореното решение е постановено от материално и персонално компетентен административен орган, притежаващ качеството на задължен субект по чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ и е обективирано в предписаната от закона писмена и предметна форма. Съгласно посочената разпоредба, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък "органите", а според ал. 2 на същата норма, този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. Директорът на РИОСВ е държавен орган в рамките на МОСВ, поради което същия е задължен субект. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ. В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявление за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. В процесния случай този срок е спазен. При преценка на материалната законосъобразност на атакуваното административно решение съдът намира, че в частта му по т. 1 и т. 2 постановеният отказ е съответен на материалния закон. Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ, обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация бива официална – информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 от ЗДОИ) и служебна – която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 от ЗДОИ). Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на ЗДОИ, като законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи – чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл. 37 ал. 1 от ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на обществена информация, когато: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Изключение от посоченото правило е допустимо при наличие на надделяващ обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Съгласно чл. 2 ал. 5 от ЗДОИ, този закон не се прилага за достъпа до лични данни. Легалната дефиниция за "лични данни" се съдържа в § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, който от своя страна препраща към чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно която разпоредба, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. В разглеждания случай исканата от заявителя П. информация по т. 1 и т. 2 изцяло попада в категорията на посочените в § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, вр. чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 лични данни, доколкото тази информация се отнася до физически лица, които могат да бъдат идентифицирани пряко чрез един и повече специфични признаци, свързани с техните физическа, икономическа или социална идентичност, което съгласно чл. 2, ал. 5 е извън приложното поле на ЗДОИ. Поисканата информация не е свързана с обществения живот и не дава възможност да бъде съставено собствено мнение у гражданите относно дейността на задължения субект, в случая РИОСВ – Стара Загора и тя не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Информация за имената и длъжността на служителите на РИОСВ – Стара Загора, която не е предоставена, засяга лични данни за тези служители, съгласно § 1, т. 2 ЗДОИ и § 1, т. 1 ДР на ЗЗЛД, във вр. с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). Целта на този закон е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно използване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни. Лицата от администрацията на РИОСВ – Стара Загора са изготвили и съгласували писмен отговор във връзка със служебни задължения и техните имена не са предмет на обществена информация. Целта на ЗДОИ е да осигури широка информираност на гражданите и достъп до сведения, които се създават и съхраняват от държавните органи, органите на местното самоуправление и публично-правните субекти (чл. 3 от ЗДОИ) във връзка с тяхната работа, като при това се предостави възможност на заявителя да си състави мнение за осъществяваната от тези субекти дейност. Поисканата със заявлението информация по т. 1 и т. 2 – три имена и длъжности на служители на РИОСВ – Стара Загора, изготвили и съгласували писмен отговор по сигнал не е свързана с обществения живот в страната и не касае дейността на задължения субект. По своята същност такава информация не може да допринесе за формиране на собствено мнение на гражданите относно дейността на РИОСВ – Стара Загора, поради което тя не съставлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. По силата на изрична законова делегация достъпът до тази информация е уреден в нормите на ЗЗЛД. В чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ е предвидено, че достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. По аргумент за противното – тъй като имената на служители, изготвили писмен документ - отговор не може да формира обществен, още по-малко надделяващ интерес, в тази част оспорваното решение е правилно. В т.см. правилно при съобразяване с посоченото законово ограничение не е предоставена исканата информация по т. 1 и т. 2 от процесното заявление. По отношение на оспореното решение в частта му по т. 3, т. 4 и т. 5 съдът намира, че жалбата е основателна, а атакувания акт – процесуално незаконосъобразен. В тази част съдът приема, че не се съдържат лични данни, но на поставените въпроси са дадени формални и витиевати отговори, несъдържащи никаква конкретика. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 2 ал. 1 ЗДОИ, обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Действително в закона липсва легално определение на понятието обществен живот, но с оглед целта на закона следва да се възприеме, че това е всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора. За да е обществена информацията по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, следва да са налице двете кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. По силата на чл. 38 от ЗДОИ, административният орган е задължен в решението си за отказ за предоставяне на обществена информация да посочи правното и фактическо основание за отказ по този закон, при наличие на изпълнена процедура по глава Трета от закона (чл. 24 и сл.). Нарушаването на така установената в закона форма и съдържание на произнасянето на задължения по закона субект по отправено до него искане за достъп до обществена информация представлява нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК. В настоящия случай, в мотивната част на оспореното решение по т. т. 3, 4 и 5 липсват мотиви за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес, съгласно установената в чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ забрана за ограничаване на правото на достъп до служебна обществена информация при наличието на надделяващ обществен интерес. Липсата на изложени мотиви в изтъкнатата насока възпрепятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на оспореното решение по отношение на забрана по чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, доколкото съдът намира, че липсата или наличието на конфликт на интереси или друг вид свързаност и особени отношения между проверяващ служител и проверяван субект съставлява информация, от която може да се формират изводи относно дейността на РИОСВ. Това нарушение по същността си представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ, тъй като от една страна ограничава правото на защита на неговия адресат, а от друга възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. Целта на ЗДОИ и законово регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до обществена информация, е да се даде възможност на гражданите и организациите да се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи. Следователно правото на достъп по реда на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична обществена информация. В представената административна преписка липсват данни от страна на административният орган да е извършена преценка за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ постановява, че достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес. Наличието на надделяващият обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 ЗДОИ. В процесния случай следва да се приеме, че тъй като чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на РИОСВ – Стара Загора, в случая е налице надделяващ обществен интерес, който дерогира ограничението на достъпа. Ответникът е следвало да предостави на жалбоподателя търсена от него информация в пълен обем. Безспорно когато се касае за дейността на РИОСВ като компетентен орган по чл. 10, във вр. с чл. 9 и чл. 14 от ЗООС, осъществяващ на регионално ниво държавната политика по опазване на околната среда, въпросите, свързани с безпристрастността и обективността при упражняване на дължимия по чл. 2 от този закон контрол са с надделяващ обществен интерес. В случая поставените в т. 3, т. 4 и т. 5 от заявлението въпроси касаят изпълнението на служебни задължения при липса или наличие на особени отношения с проверявани лица, поради което и с оглед законово нормираната в чл. 2 от ЗООС реализация на конкретни цели, съдът намира, че исканата информация в тази част несъмнено е такава, от която може да се формира мнение досежно дейността на сезираната държавна структура. Видно от постановеното решение в тази му част, ответникът се е позовал единствено на установени нормативи (вътрешни правила, Закона за държавния служител, Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество), без да е конкретизирал отговори по ясно отправените в заявлението въпроси, касаещи липсата или наличието на свързаност между проверяващи служители и проверявани субекти. Посоченото е достатъчно основание да се приеме оспорения отказ за незаконосъобразен – постановен при допуснато нарушение на изискването за форма, което е съществено, тъй като препятства упражняването на контрол за законосъобразност върху оспорения акт – съдът не може да предполага мотивите на административния орган, нито да допълва изводите му по приложението на закона. По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна в частта по т. 3, т. 4 и т. 5 и следва да бъде отменена, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда в отменената част. В останалата част – по т. 1 и т. 2 жалбата е неоснователна. Ответникът следва да предостави достъп до исканата информация на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ при спазване на предвидената в ЗДОИ процедура. При горния изход на спора, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторени в производството разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата, което следва да се определи съразмерно с уважената част от жалбата. Реално извършените разноски от оспорващата страна възлизат на 20,45 (двадесет 0,45) евро заплатени държавни такси, от които 5,11 евро за разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция и 15,34 евро за разглеждане на частна касационна жалба, а претендираното адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ следва да се определи по реда на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА в размер на 306,78 (триста и шест 0,78) евро, съразмерно на уважената част от жалбата, определено на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (доколкото решението е отменено и преписката е изпратена на органа в частта по т. 3, т. 4 и т. 5 от заявлението). Водим от горното, съдът