Решение № 102 от 11.3.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 1715/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на Общинско предприятие „ОБРЕДЕН ДОМ-РУСЕ“ против Наказателно постановление № 855462-F840985/13.10.2025 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на основание на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите /наричана оттук нататък за краткост Наредба № Н- 18/13.12.2006 г./. В жалбата се навеждат съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Надежда Гаджанова, действаща в качеството на упълномощен процесуален представител. Юрисконсулт Гаджанова поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от фактическа и правна страна с представените писмени бележки и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание АНО, редовно призован, не се явява, като се представлява от юрисконсулт Елена Трайкова, която оспорва изложеното в жалбата и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от наказателното постановление е бил връчен на представител на жалбоподателя на 07.11.2025 г., а жалбата е подадена на 20.11.2025 г., касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност. По същество: Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: С Решение № 1066, прието с Прокол № 40/17.07.2014 г. на Общински съвет- Русе, считано от 01.09.2014 г. е създадено Общинско предприятие „ОБРЕДЕН ДОМ- РУСЕ“, със седалище и адрес на управление – гр. Русе, ул. „Тома Кърджиев“ №4. Част от дейността си предприятието осъществявало чрез стопанисване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за цветя, находящ се в гр. Русе, ж. к. „Чародейка“, гробищен парк, централен вход. На 10.08.2025 г. свидетелят П. С. П., в качеството си на служител на НАП-Офис Русе, посетил горепосочения търговски обект и извършил контролна покупка на 2 броя рязан цвят /бели хризантеми/ на стойност 8,00 лева. Макар търговският обект да бил оборудван с въведено в експлоатация и работещо фискално устройство „DATECS WP-50“, с регистрационен номер 4689045 в НАП, с индивидуален номер DT542175 и с номер на фискалната памет 02929588 и същото да било с изградена дистанционна връзка, намиращият се там служител не издал фискална касова бележка за така извършената покупка. Посоченото се потвърждава и от изведен междинен финансов отчет № 0022855 в 10:11 часа от фискаланата памет на фискалното устройство за 10.08.2025 г. Така изложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка на обект от 10.08.2025 г. Съобразявайки така направените констатации, свидетелят П. П. приел, че с бездействието си жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като в тази връзка съставил АУАН № F840985/15.08.2025 г. Така съставения АУАН бил подписан от представител на жалбоподателя – А. Р.-Златева, с отбелязване „имам възражения“, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били представени подробни такива. Въз основа на така съставения АУАН, Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в качеството си на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № F840985/15.08.2025 г., Наказателно постановление № 855462-F840985/13.10.2025 г., Решение № 1066, прието с Прокол № 40/17.07.2014 г. на Общински съвет-Русе, Споразумение № 39/27.05.2020 г., допълнително споразумение, инструкция, Протокол за извършена проверка на обект от 10.08.2025 г., декларация и изведен междинен финансов отчет № 0022855, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля П. С. П.. Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост. От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му. От правна страна: При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него лице. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – главен инспектор по приходите в Централно управление на НАП. Съответно наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № 3-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП. Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си. В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечен срок от съставяне на АУАН- а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление. Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното: Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г., поради което и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му е била наложена процесната санкция. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба – за физически лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лева, или имуществена санкция – за юридически лица и еднолични търговци, в размер от 1000 до 4000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България общината е юридическо лице. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ общината осъществява някои от своите дейности чрез създаване на общински предприятия. В разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗОС е дадена легална дефиниция за общинско предприятие, като това е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. Общинското предприятие се създава, преобразува и закрива с решение на общинския съвет /чл. 52, ал. 2 от ЗОС/. Правилникът, определящ структурата, дейността и числения състав на общинското предприятие също се утвърждава от общинския съвет /чл. 52, ал. 4 от ЗОС/. Видно от така изложното общинското предприятие не разполага със самостоятелност и следва да се разглежда като структурна единица на общината. Правосубектността на общинското предприятие не може да бъде изведена и от задължителното му впискване в специален регистър при Агенцията по вписванията - Регистър БУЛСТАТ /чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закона за регистър Булстат/, тъй като и други неперсонифицирани правни субекти /като гражданско дружество/ също се регистрират по БУЛСТАТ. Тоест от разгледаната правна уредба не може да бъде направен извод, че законодателят е уредил правосубектност на общинското предприятие. В този смисъл са Решение № 162/05.01.2013 г., постановено по т. д. № 3246/2013 г. на ВКС, I, т.о и Решение №17225 от 28.12.2011 г., постановено по адм. дело 10453/2011 г. на ВАС, III-то о. Следователно, макар и създадени с оглед осъществяване на конкретна дейност на община, общински предприятия нямат, както бе посочено по-горе самостоятелност и не са юридически лица, доколкото законова норма не им признава изрично това качество, а са част от структурата на общинската администрация. Като специализирано звено общинското предприятия представлява само част от структурата на общината. Именно тя се явява правен субект – юридическо лице съгласно нормата на чл. 14 от ЗМСМА. Така изложеното кореспондира и с отразеното в Правилника за организацията, дейността и управлението на общинското предприятие „ОБРЕДЕН ДОМ-РУСЕ“, приет с Решение 1066/17.07.2014 г. на Общинския съвет –Русе, изменен с Решение 360/14.12.2020 г., в който изрично е посочно /чл. 4/, че общинско предприятие „ОБРЕДЕН ДОМ-РУСЕ“ не е юридическо лице и упражнява дейността си от името на Община-Русе в рамките на предоставените му правомощия. Ето защо спрямо общинското предприятие не е приложима нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Същата сочи, че в предвидените от нормативен акт случаи на юридически лица и еднолични търговцие може да се наложи имуществена санкция за неизпълнение за задължения към държавата и общините. Очевидно е, че общинското предприятие не попада в кръга на описаните в чл. 83, ал. 1 от ЗАНН правни субекти и не може да носи отговорност по тази разпоредба. С други думи, жалбоподателят не може да бъде субект на това административно нарушение. Наказателно постановление, издадено срещу лице, което няма юридическа правосубектност и не може да бъде субект на отговорността по чл. 83 от ЗАНН, е незаконосъобразно. Задължение на административнонаказващия орган е да индивидуализира нарушението от обективна и субективна страна, като установи и конкретния субект на нарушението спрямо когото да бъде насочена репресията. В случая това не е сторено. Отчитайки гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а наказателно постановление да се отмени като неправилно. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В хода на производството пред настоящата инстанция Общинско предприятие „Обреден дом-Русе“ е представлявано от юрисконсулт Надежда Гаджанова, като в тази връзка последната е направила искане за присъждане на разноски за процесуално представителство. Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че искането се явява основателно. При защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ /в редакция ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. По делото е проведено едно съдебно заседание, поради което и при отчитане на фактическата и правна сложност на същото, съдът намира, че искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи до размера на сумата от 130 лева, равняващи се на 66,47 евро. Съобразно изложеното, съдът приема, че административнонаказващият орган следва да бъде осъден да заплати на Община-Русе, доколкото, както се установи по делото, жалбоподателят се явява част от структурата , сумата в размер на 130 лева, равняващи се на 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган в настоящия случай е Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, който е част от структурата на Национална агенция по приходите. С оглед изложеното, Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на Община-Русе сумата в размер на 130 лева, равняващи се на 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 и чл. 63д, ал. 3 и 5 от ЗАНН, Съдът