Решение № 6163 от 1.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 9523/2023 г.

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й. Ищецът В. В. Н. е предявил срещу ответниците С. Д. Н. и Д. В. С. иск за съдебна делба на следните недвижими имоти: 1/ АПАРТАМЕНТ № 19 с идентификатор 68134.300.593.1.19, находящ се на 5 (пети) етаж в сграда на адрес: гр. С., Столична община, район „••• (сто и осемнадесет - сто и двадесет) с идентификатор 68134.300.593.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.300.593, с площ от 95,60 (деветдесет и пет цяло и шестдесет стотни) кв. метра, състоящ се от: входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, тоалетна, две тераси и складово помещение при съседи: апартамент № 20 (двадесет) с идентификатор 68134.300.593.1.20, ателие № 18 (осемнадесет) с идентификатор 68134.300.593.1.18, и стълбище, общи части и от три страни фасади, под него обект с идентификатор 68134.300.593.1.13 и над него обект с идентификатор 68134.300.593.1.24, заедно с 3,77% (три цяло и седемдесет и седем стотни върху сто) идеални части от общите части на сградата /съставляващи 14.65 кв.метра и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата. 2/ ГАРАЖ № 8 с идентификатор 68134.300.593.1.41, който е разположен на сутеренен етаж -1 в сграда с идентификатор 68134.300.593.1, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.300.593 в гр. С., Столична община, район „Възраждане“, ул. •••, с площ от 19.16 кв. метра, при съседи по нотариален акт: паркомясто №5, паркомясто № 4, външна сутеренна стена и подземна улица за маневриране с идентификатор 68134.300.593.1.42, под обекта няма, над него обект идентификатор 68134.300.593.1.31, заедно с 15,36% идеални части и правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата. 3/ АПАРТАМЕНТ № 8 с идентификатор 68134.512.303.1.8, който се намира на 4 (четвърти жилищен) етаж в сграда на адрес: гр. С., Столична община, район „Сердика“ на ул. ••• с идентификатор 68134.512.303.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.512.303, с площ от 88,80 (осемдесет и осем и осемдесет) кв. метра, състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, коридор, склад и тераса, при граници: калкан, улица, апартамент № 7 с идентификатор 68134.512.303,1.7, общ коридор, стълбищна площадка и двор, под него обект с идентификатор 68134.512.303.1.6 и над него обект с идентификатор 68134.512.303.1.10, заедно съответните идеални части на сградата и от дворното място, в което е построена. 4/ АПАРТАМЕНТ № 10 с идентификатор 68134.512.303.1.10, находящ се на 5 (пети ) жилищен етаж в сграда на адрес: гр. С., Столична община, район „Сердика“ на ул. ••• с идентификатор 68134.512.303.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.512.303, с площ от 88,80 кв. метра, състоящ се от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, коридор, склад и тераса, при граници: калкан, улица, апартамент № 9 с идентификатор 68134.512.303,1.9, общ коридор, стълбищна площадка и двор, под него обект с идентификатор 68134.512.303.1.6 и над него обект с идентификатор 68134.512.303.1.10, заедно съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена тя. 5/ АТЕЛИЕ № 11 с идентификатор 68134.512.303.1.11, находящо се на 5 (пети) жилищен етаж в сграда на адрес: гр. С., Столична община, район „Сердика“ на ул. ••• с идентификатор 68134.512.303.1, разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.512.303, с площ от 50,40 (петдесет и четиридесет) кв. метра, състоящ се от кабинет, приемна , баня с тоалетна и тераса, при граници: двор, стълбищна площадка, общ коридор , асансьорна шахта, апартамент Б5-18, асансьорна шахта и стълбищна площадка, над него обект с идентификатор 68134.512.303.1.31 и под него обект с идентификатор 68134.512.303.1.12, заедно съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. 6/ ГАРАЖ №2 с идентификатор 68134.512.303.1.34, който е разположен на етаж 0 в сграда с идентификатор 68134.512.303.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.512.300 в гр. С., Столична община, район „Сердика“ на ••• представляващ площ от 26.50 кв. метра, състоящ се от гаражно помещение и склад при съседи по нотариален акт: рампа, улица, гараж Г-А3 и общ коридор под него обекти с идентификатор: 68134.512.303.1.48 и 68134.512.303.1.49 и над него обект с идентификатор 68134.512.303.1, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. 7/ ГАРАЖ №4 с идентификатор 68134.512.303.1.45, който е разположен на етаж -1 в сграда с идентификатор 68134.512.303.1, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.512.300 в гр. С., Столична община, район „Сердика“ на •••, с площ от 18.20 кв. метра, при граници по нотариален акт: гараж Г-3, гараж Г-5, калкан , комуникационна площ, по скица под него няма обекти, а над него обект с идентификатор 68134.512.303.1.37 и 68134.512.303.1.54, заедно с 6.63% идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа и 1.14 % идеални части от правото на строеж върху мястото. 8/ 1/2 ид.част от празно ДВОРНО МЯСТО с идентификатор идентификатор 68134.1006.2074, с площ по скица за целия имот от 1211 кв.м. /хиляда двеста и единадесет кв.м./ по кадастрална карта и кадастрални регистри, Одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, номер по предишен идентификатор 68134.1006.880; 68134.1006.1846; 68134.1006.1847; 68134.1006.1848; 68134.1006.1160; 68134.1006.1174, номер на предходен план - № 426, част от квартал 9, намиращ се на адрес гр. С., район „Триадица“ , ••• при съседи по скица: ПИ 68134.1006.1443, ПИ 68134.1006.601, ПИ 68134.1006.1174, ПИ 68134.1006.2075, ПИ 68134.1006.1666, ПИ 68134.1006.1667, ПИ 68134.1006.1160, ПИ 68134.1006.597, ПИ 68134.1006.1060. 9/ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1000 (хиляда) кв. метра по нотариален акт, представляващо по нотариален акт от 1999 г. неурегулирано празно място (овощна градина), намиращо се в с. Пасарел-С., местност „Ренов дол”, съставляващо имот планоснимачен номер 1365 (хиляда триста шестдесет и пет) по кадастрален лист Г-22-12-Г („г”-двадесет и две- дванадесет-„г”) от неодобрен кадастрален план на гр. С., язовир „Искър”, местността „Ренов дол”, при съседи по нотариален акт - път, мера, гора и Л.С., ведно с изградената в имота е вилна сграда с площ от 150 кв. метра. В тази част производството по делото по иска за съдебна делба е прекратено по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК с влязло в сила разпореждане № 178718/04.12.2024 г. /л. 125/ 10/ МАГАЗИН № 6 с идентификатор 68134.1001.107.1.3, находящ се в гр. С., Столична община, ••• в сграда с идентификатор 68134.1001.107.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.107, с площ от 28,38 кв. метра, състоящ се от магазин, баня/тоалетна, галерия, ниша, заедно с едно мазе под магазина с площ от 28.38, при граници по скица на същия етаж обект с идентификатор 68134.1001.107.1.2 и обект с идентификатор 68134.1001.107.1.4:, под него няма обект, а над него обект с идентификатор 68134.1001.107.10., ведно със 140/5387 идеални части от общите части на сградата и също толкова идеални части от двуетажна къща с двор за портиер с размери 4.10х2.65 метра, както и толкова идеални части от кантори № 37 и №38, находящи се на четвърти етаж, ведно с 140/5387 идеални части от мястото, цялото от 290.00 кв.м по нотариален акт. Твърди се в исковата молба, че на 13.05.2021 г. е починал В. С. Н. – съпруг на ответницата С. Н. и баща на ответника Д. С., както и баща на ищеца по спора В. Н., явяващ се син на починалия наследодател от неговия първи брак. Твърди се, че описаните в исковата молба недвижими имоти са закупени от В. Н. и втората му съпруга С. Н. по време на брака им, поради което същите са придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Сочи се, че по време на брака на В. Н. и С. Н. съпрузите са сключили два броя брачни договори, както следва: брачен договор от 27.12.2011 г., вписан на същата дата в Агенцията по вписванията вх. peг. № 59183, том XVI и брачен договор от 03.12.2015 г., вписан на същата дата в Агенцията по вписванията вх. peг. № 73047, том XV, акт. № 74. По силата на горните договори съпрузите постигнали съгласие описаните в исковата молба десет имота да станат изключителна собственост на съпругата С. Н.. Твърди се, че доколкото с брачните договори се извършва безвъзмездно разпореждане с притежаваната от В. Н. квота от бездяловата съсобственост по време на брака в полза на другия съпруг, както и с оглед обстоятелството, че със сключения договор не се извършва разделяне на придобитото по време на брака недвижимо имущество по правилата на законовия режим на разделност, то сключените договори са нищожни и не са породили правния си ефект. С оглед на това, се сочи, че доколкото съпружеската общност е прекратена със смъртта на наследодателя, страните по спора – в качеството им на наследници по закон на В. Н., са наследили притежаваните от него имоти, като делбата на описаното имущество следва да бъде допусната при квоти от 4/6 ид.части за С. Н. и по 1/6 ид.част за В. Н. и Д. С.. В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери сключените брачни договори за действителни, ищецът сочи, че предвид безвъзмездния им характер, същите представляват дарение, с което се накърнява запазената част на ищеца от имуществото на общия им наследодател. С оглед на това ищецът релевира възражение по реда на чл. 30 ЗН за намаляване на дарствените разпореждания в полза на С. Н., възстановява на запазената на ищеца част от имущественото на починалия В. Н. и допускане на съдебна делба при установените от съда квоти. В едномесечния по чл. 131 ГПК ответниците С. Д. Н. и Д. В. С., са депозирали отговори на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорват наличието на съсобственост между страните по делото по отношение на процесните недвижими имоти, като сочат, че към датата на откриване на наследство, в наследствената маса на В. С. Н. не се включват процесните имоти, поради което ищецът не се легитимира като съсобственик. Излагат съображения за действителност на сключените брачни договори, като сочат, че същите не представляват дарение, поради което не могат да бъдат намалявани по реда на чл. 30 ЗН. Молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът е сезиран с иск за съдебна делба на девет недвижими имота, предмет на сключени между наследодателя на страните и ответника С. Н. брачни договори от 2011 и 2015 г. Още с исковата молба ищецът е релевирал и възражения с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за недействителност, поради противоречие със закона и привидност, на така сключените брачни договори, както и, въведено в условията на евентуалност, възражение по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на общия наследодател В. Н. чрез намаляване на даренията, обективирани в двата брачни договора. По така предявения иск за съдебна делба, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по отношение на годен обект на делба. В конкретния случай, основателността на предявения иск по чл. 34 ЗС е обусловена от произнасянето на съда по релевираните възражения за недействителност на брачните договори, евентуално – за възстановяване на накърнената запазена част на ищеца по реда на чл. 30 ЗН. С оглед преюдициалното значение на въведените от ищеца възражения за изхода на спора по предявения иск за делба, съдът дължи произнасяне първо по тяхната основателност. По възражението на ищеца за недействителност на брачните договори: Няма спор между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че С. Н. и В. Н. са сключили граждански брак на 03.12.1974 г. Не е спорно, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че на 27.12.2011 г. съпрузите са сключили брачен договор, вписан в СВ-С. с вх. № 59974/27.12.2011 г., дв.вх. № 59183, том 1 6, с който са уредили имуществените си отношение върху имуществото, придобито от тях до момента на сключване на брачния договор, както и по отношение на това, което ще бъде придобивано по време на брака след подписване на договора. Съгласно чл. 2 от договора, съпрузите се постигнали съгласие по отношение на имотите, описани под №№ 9, 1 и 2 от исковата молба , придобити по време на брака им, да се прилага занапред договорения режим на разделност, като правото на собственост върху посочените имоти да бъде лична собственост само на съпругата С. Н.. Съгласно чл. 4 от договора, по отношение на всички други вещни права и имоти, придобити по време на брака им, се запазва законовият режим на общност, като отново законовият режим на общност ще бъде приложим и по отношение на придобиваните за вбъдеще имущества от съпрузите. Не е спорно, а и се установява от представените писмени документи, че на 03.12.2015 г. съпрузите са сключили втори брачен договор , вписан в СВ- С. с вх. № 73047/03.12.2015 г., акт № 74, том XV, с който са уредили имуществените си отношение върху имуществото, придобито от тях до момента на сключване на брачния договор, както и по отношение на това, което ще бъде придобивано по време на брака след подписване на договора. Съгласно чл. 2 от договора и във връзка с чл. 4 от предишния брачен договор, съпрузите се постигнали съгласие по отношение на имотите, описани под №№ 8, 10, 3, 4, 5, 6 и 7 от исковата молба , придобити по време на брака им, да се прилага занапред договорения режим на разделност, като правото на собственост върху посочените имоти да бъде лична собственост само на съпругата С. Н.. Съгласно чл. 4 от договора, по отношение на всички други вещни права и имоти, придобити по време на брака им, с изключение на имотите, предмет на брачния договор от 2011 г., се запазва законовият режим на общност. Съгласно чл. 5 от договора, занапред, по отношение на всички движими и недвижими имущества, придобивани от съпрузите след сключване на този договор, ще се прилага законовият режим на разделност, т.е. ще бъдат лична собственост на съпруга, на чието име са придобити. При преценка действителността на сключените договори въз основа на въведените от ищеца възражения, както и въз основа на служебно извършената от съда проверка за спазване на формата за валидност на договорите, съдът съобрази следното: Разпоредбата на чл. 37 СК от 2009 г. предвижда възможност съпрузите да изберат договорен имуществен брачен режим, с който да уредят имуществените си отношения, вкл. като препратят към някой от законовите режими на имуществена общност или разделност - чл. 38, ал. 2 СК. Нормата на чл. 39, ал. 1 СК изисква брачният договор да бъде сключен лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. В случая съдът намира, че тази форма е спазена, доколкото и двата договора носят подписите и саморъчно изписаните имена на страните по тях, като по отношение на договора от 2011 г. подписите са заверени от нотариус Даниела Иванова, рег. № 266 със заверка рег. № 1871, акт. 62, т. I и удостоверено съдържание с рег. № 1872, акт № 65, т. I от 27.12.2011 г., а по отношение на договора от 2015 г. подписите са заверени отново от нотариус Даниела Иванова, рег. № 266 със заверка рег. № 2113, акт 76, т. I и удостоверено съдържание с рег. № 2114, акт № 93, т. I от 03.12.2015 г. Съгласно чл. 39, ал. 4 СК, когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът да се регистрира в централния електронен регистър към Агенцията по вписванията, служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Отбелязването на брачния договор в акта за сключване на граждански брак и регистрацията му в централния електронен регистър не са предпоставки за неговата действителност, с оглед на което съдът намира, че липсата на събрани данни по делото, удостоверяващи извършената регистрация се явява ирелевантно за спора. /В този смисъл - Решение 244/04.11.2014 г. по гр. д. № 1495/2014 г. III г.о. на ВКС/ По отношение на характера на брачния договор и приложимостта на общите разпоредби за нищожност на договорите в чл. 26 и сл. ЗЗД съдът намира следното: Семейният кодекс не съдържа легално определение за брачен договор. Относимите специални норми уреждат съдържанието на брачния договор (чл. 38), неговата форма и сключване (чл. 39), действие (чл. 40), изменение (чл. 41), прекратяване и разваляне (чл. 42) и недействителност (чл. 43). Тъй в основата си брачният договор представлява двустранна правна сделка, с която лицата, на които предстои да сключат брак или съпрузите уреждат своите имуществени права и задължения, за него са приложими всички общи правила на ЗЗД, доколкото в СК не е посочено друго и доколкото субсидиарното прилагане на ЗЗД не влиза в противоречие с принципите за уреждане на семейните отношения /Така в Определение № 50027 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2361/2022 г., III г. о., ГК/ Брачният договор, с оглед специфичния му предмет и цел, може да включва различни по вид и характер договорни клаузи, предвид възможността с него да бъдат уредени различни групи имуществени отношения. В чл. 38, ал. 1 СК неизчерпателно са посочени основните елементи от съдържанието на договора, сред които са - уговорки между страните, касаещи правата им върху имуществото, което се придобива по време на брака; правата върху притежаваното от страните имущество преди брака; имуществените последици при развод и пр. С брачния договор страните могат да уредят отношенията си повод на имущество, попадащо под законовия режим на общност, като изрично укажат, че същото е придобито само с лични средства на единия съпруг, поради което същото е изцяло лична собственост само на него – в този случай, договорът, в тази му част, би имал само установително действие и би целял изключване възможността от водене на искове за трансформация /чл. 21 и чл. 23 СК/ - в този смисъл Определение № 29 от 7.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 20/2018 г., I г. о., ГК. По силата на закона обаче, освен установително действие, брачният договор може да има и директен транслативен ефект, като с него може да се извършва разпореждане с права от единия съпруг в полза на другия, включително и с вещни права върху недвижими имоти, като формата за валидност е облекчена и е винаги писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието /чл. 39, ал. 2 СК/. Прехвърлянето на права между съпрузите би могло да е възмездно или безвъзмездно, като в тези случаи брачният договор ще съдържа елементи на договор за продажба или на дарение, като е възможно също да има и белезите на договор за замяна или на цесия, когато се прехвърлят вземания. Единствената забрана, която урежда законът е страните да уговорят, че предбрачното имущество ще стане съпружеска общност /чл. 38, ал. 2 СК/ - каквато хипотеза в случая не е налице. В конкретния случай, след извършено от съда тълкуване на разпоредбите на представените по делото брачни договори, се установява, че двамата съпрузи, в изпълнение на предоставената им от закона възможност в чл. 38 СК, са постигнали съгласие по отношение на конкретно посочени от тях недвижими имоти, придобити по време на брака им в режим на СИО, да се приложи договорения от тях режим на разделност, като същите преминат в изключителна индивидуална собственост на съпругата С. Н.. Доколкото страните не са посочили конкретни мотиви за изразената от тях воля, както и предвид липсата на конкретно въведени твърдения в хода на настоящото производство, съдът намира, че договорите, в тази им част, имат прехвърлително /а не само установително/ действие, като със сключването им е прекратена съществуващата бездялова съпружеска имуществена общност и съпругът В. Н. е прехвърлил притежаваните от него идеални части от имотите без уговорена насрещна престация в полза на съпругата си С. Н.. Така извършеното разпореждане е изрично разрешено по силата на чл. 27, ал. 3 СК, съгласно който съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака със сключването на брачен договор, както и по силата на чл. 38 СК и чл. 39, ал. 2 СК, с оглед на което същото е допустимо от закона. Брачният договор се сключва винаги с оглед на личността и в контекста на съпружеските взаимоотношения, чийто основни характеристики са очертани в чл. 13-17 от СК. Чл. 38 СК позволява на съпрузите да преуредят правата върху притежаваното от тях имущество преди брака, като те могат да се разпоредят безвъзмездно или възмездно и с имущество, представляващо тяхна лична собственост, включително като с брачния договор прехвърлят на другия съпруг вещни права. Такова разпореждане между съпрузи обичайно е мотивирано от съображения от строго личен и емоционален характер. Равенството в правата и задълженията на съпрузите, отнесено към брачния договор, който има за цел да уреди имуществените им отношения, в никакъв случай не означава и не може да бъде разглеждано като изискване за притежание на еднакво по размер тяхно лично имущество. Затова и няма нарушаване на принципа на равнопоставеност в случай, че съпругът е прехвърлил безвъзмездно на съпругата си притежаваната от него част от имуществото. Предвид изложеното, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за недействителност на договора, като противоречащ на закона /в частност – на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, пр. 2 СК, забраняващ разпореждане от съпруг по време на брака с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност/, се явява неоснователно. Неоснователно е и възражението на ищеца за недействителност на брачните договори, като прикриващи дарение /чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД/. Хипотезата на нищожност на договора при относителна симулация предполага наличието на две сделки – привидна, чиито правни последици страните не целият, и прикрита – чиито именно правни последици настъпват по волята на страните. Прикритата сделка би била валидна, само в случай, че е спазена изискуемата от закона форма /в случая, при твърдение, че прикритата сделка е дарение – нотариален акт/. В конкретния случай ясно изразената воля на страните, обективирана в брачните договори, формата, в която са сключени, както и липсата на каквито и да е било ангажирани доказателства по делото в обратната посока, водят до несъмнен извод, че съпрузите са желаели да бъдат обвързани именно от брачен договор, като липсата на уговорена възмездност в договора не може да доведе до извод в противната насока. Нещо повече, единствено посредством прекратяване на режима на общност с брачен договор или декларация за избор на режим на разделност, съпруг би могъл законосъобразно да се разпореди по време на брака с притежаваната от него идеална част от имот, придобит в режим на СИО. С оглед на това съдът намира, че сключените брачни договори не са привидни, а действителни, поради което възражението на ищеца на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД се явява неоснователно. С оглед извода на съда за действителност на брачните договори, е налице сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на релевираното в условията на евентуалност от ищеца възражение по чл. 30 ЗН: Твърди се в исковата молба, че в случай, че съдът намери договорите за действителни, то следва да се приеме, че същите по същество представляват дарения, с които се накърнява запазената част на ищеца от наследството на общия им наследодател. В тежест на ищеца по така релевираното възражението по чл. 30 ЗН за намаляване на даренията /обективирани в брачни договори/, е да докаже: 1/ качеството си на наследник по закон на В. С. Н., от кръга на лицата, имащи право на запазена част – обстоятелство, което е безспорно между страните, 2/ извършено от наследодателя в полза на ответника С. Н. дарение, 3/ какво е било състоянието на дареното имущество към момента на дарението и каква е стойността на подарени имоти към момента на откриване на наследството и към момента на намалението – за които обстоятелства по делото е приета съдебно-техническа експертиза, 4/ размера на задълженията на наследодателя към откриване на наследството. В тежест на ответника С. Н. е да обоснове твърденията си, че брачните договори не представляват дарения, както и да докаже, че 2/ че в маса на наследството, оставено от В. Н. се включват и други имоти освен дарените. В конкретния случай, спорен е между страните въпросът дали сключените брачни договори могат да бъдат приравнени на извършено от наследодателя дарение, респективно – да бъдат намалени по реда на чл. 30 ЗН. За отговор на поставения въпрос, съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбите на чл. 28 и чл. 30 ЗН, наследодателят няма право да се разпорежда безвъзмездно, чрез дарение или завещание с частта от имуществото си, представляваща запазена част на неговите наследници с право на запазена част /низходящи, родители или съпруг/, а ако направи това, наследниците му с право на запазена част имат право да искат намаляване на завещанията или даренията до размера, необходим за допълване на запазената им част /чл. 28 и чл. 30 ЗН/. В правната теория /така "Коментар на новия семеен кодекс", ИК "Труд и право"/ е прието, че брачният договор е двустранна правна сделка, с която съпрузите уреждат имуществените отношения помежду си, свързани с брака, както и с неговото прекратяване. Брачният договор по правило следва да бъде отнесен към категорията на двустранните възмездни договори, доколкото и двете страни поемат задължения и всяка от тях се ангажира за определена престация, очаквайки насрещна престация. Брачният договор може да има твърде разнообразно съдържание, като не винаги той ще е типичния двустранен договор, при който страните поемат насрещни задължения. Той може да има характеристиките на т. н. организационни договори, при които задълженията на страните не са насрещни, а еднопосочни с оглед постигане на обща цел. Брачният договор е формален и строго личен договор. Макар и с имуществено съдържание, брачният договор е силно повлиян от личните отношения между съпрузите. Той е акцесорен, защото има смисъл и съществува само при наличие на брачно правоотношение. Имайки предвид това и точно, защото брачния договор е двустранен договор, чиято цел е уреждане на комплекс от имуществени отношения на съпрузи и е повлиян и от личните отношения между тях, дори и да съдържа клауза за безвъзмездно прехвърляне на вещно право от единия – на другия съпруг, той не се превръща в договор за дарение и не може да бъде разглеждан като такъв. Това е така, тъй като основанието /разглеждано като каузата, типичната договорна цел/ на брачния договор е уреждането на имуществените отношения между съпрузите и то е напълно различно от основанието на договора за дарение. С брачния договор се уреждат много и различни аспекти на тези имуществени отношения, като основните елементи от съдържанието на този договор са уговорки между страните, касаещи правата им върху имуществото, което се придобива по време на брака; правата върху притежаваното от страните имущество преди брака; имуществените последици при развод и пр. и те са взаимносвързани. Т. е. съпрузите по брачния договор постигат съгласието по всички тези въпроси, като едно цяло. Безвъзмездното разпореждане с лично имущество от единия към другия съпруг, видно и от процесните договори, е само клауза и част от целия двустранен и възмезден брачен договор, поради което дори и да разкрива елементи на дарение, клаузата не може да се разглежда самостоятелна и необвързана от останалите клаузи в договора и не превръща нито брачния договор, нито тази част от брачния договор в дарение по смисъла на чл. 225 и сл. ЗЗД. Нещо повече, дори разпореждането между съпрузи, извършено без уговорена насрещна престация не превръща автоматично брачния договор в безвъзмездна сделка, доколкото самият характер на личните отношения между съпрузите изключва безвъзмездността. В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че в случай, че страните поначало бяха сключили брачен договор, съдържащ валидна клауза, съгласно която всички придобивани имоти ще бъдат индивидуална собственост само на единия съпруг, не би имало съмнение, че такава уговорка /водеща по същество до идентичен резултат с настоящия/ не би представлявала дарение, най-малкото поради причина, че дарението на бъдещо имущество би било нищожно. В тази връзка следва да се посочи, че законодателят в разпоредбата на чл. 30 и сл. от ЗН изрично и изчерпателно е посочил сделките, чиито разпореждания могат да бъдат предмет на конститутивния иск за възстановяване на запазена част от наследството и това са само завещанията и даренията. Нормата следва да бъде тълкувана стриктно, като се приема в практиката, че никакви други сделки, извън завещанията и даренията, не могат да бъдат включени в предмета на конститутивния иск по чл. 30 ЗН, дори разпорежданията в тях да водят до безвъзмездно облагодетелстване на други лица от страна на наследодателя /напр. опрощаване на задължения по чл. 108 ЗЗД, безвъзмездно прехвърляне на вземане, договор за делба без уравнение, вписването на името на другия съпруг в заповедта по чл. 100 ЗТСУ и др./. Аргумент в тази насока е и различния подход на законодателя при иск по чл. 135 ЗЗД например, при който кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него не конкретно посочени сделки, а действията, с които длъжникът го уврежда, без те да са изрично и изчерпателно посочени от законодателя. Затова, при извод, че в случая безвъзмездното разпореждане с брачен договор не е предвидено от законодателя в хипотезата на чл. 30 ЗН, то и възражението на ищеца за възстановяване на запазена част от наследството на наследодателя, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение с нарочен диспозитив, съобразно практиката на касационната инстанция /така напр. в решение № 36 от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 125/2010 г., I г. о., ГК/. По предявения иск за делба: С оглед извода на съда за неоснователност на релевираните възражения за недействителност на сключените брачни договори, евентуално – за намаляване на инкорпорирани в тях дарения по реда на чл. 30 ЗН, съдът намира, че предявеният иск за съдебна делба на описаните в исковата молба девет имота, по отношение на които производството е висящо, подлежи на отхвърляне. С валидното сключване на двата брачни договора е постигнат целения от страните прехвърлителен ефект по отношение на процесните недвижими имоти, поради което ответникът С. Н. се легитимира като техен изключителен собственик. Предвид изложеното, с оглед липсата на съсобственост между страните по спора, предявеният иск за съдебна делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По отговорността за разноски: С оглед изхода по спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат само ответниците в производството. Ответникът Д. С. е претендирал присъждане на разноски в размер на сумата от 1500 лева /766.94 евро/ - заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка. Ответникът С. Н. е претендирала присъждане на разноски в размер на сумата от 7500 лева /3834.69 евро/ - заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка. С оглед липсата на релевирано от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, претендираните и доказани по делото разноски следва да бъдат присъдени изцяло в полза на ответниците. На основание чл. 77 ГПК, вр. чл. 9 от ТДТССГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 51.13 евро – държавна такса по отхвърления иск за делба. Така мотивиран, съдът