Присъда № 8 от 19.3.2026 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 266/2024 г.

към присъда №8 от 19.03.2026г., постановена по НОХд.№ 266/2024г., по описа на Районен съд Б.С.. Подсъдимият С. И. Т. от с. Б., обл. Враца, е предаден на съд по обвинение по чл. 216, ал. 1 от НК, затова, че на 24/25.06.2023 год., в землището на с. Б., обл. Враца, местността „Барата“, е унищожил 15 /петнадесет/ декара слънчогледови насаждения, собственост на „Бълван“ ООД с управител Р. Ц. К. от гр. Враца, с което са нанесени щети на стойност 3 375.00 лева /три хиляди триста седемдесет и пет лева/, сума представляваща 1 725.61 евро /хиляда седемстотин двадесет и пет евро и 61 цента/, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. Участващият в делото прокурор поддържа обвинението така, както е повдигнато, като счита същото за доказано по несъмнен начин. Предлага с оглед обществената опасност на деянието и данните за личността на подсъдимия да му се наложи минимално наказание. Алтернативно прави искане за осъждане на подсъдимия съгласно чл. 216, ал. 4 от НК. Защитникът на подсъдимия Т. – адв. К. К. счита, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, като при тези съображения, моли подзащитният му да бъде оправдан. Подсъдимият по време на съдебното следствие, дава обяснения и не се признава за виновен, като твърди, че не е извършил посоченото в обвинението деяние. Пледира да бъде оправдан. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият С. И. Т. е роден на 20.08.1976 г. в гр. Б.С., обл. Враца. Същият е българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: с. Б., обл. Враца, ул. •••, женен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН ••••••••••. Подсъдимият С. И. Т. живее в с. Б., обл. Враца. През пролетта на 2023 год. той отглеждал в дома си животни. Ползвал лек автомобил марка Сузуки, модел „Гранд Витара“, с рег.№ ВР 82 29 СМ. За периода от 25 юни 2023 год. до 01 юли 2023 год. било обявено бедствено положение на територията на с. Б. поради възникнало наводнение вследствие на интензивни проливни дъждове на 24 и 25 юни 2023 год. На 24 юни 2023 год., поради голямо количество дъжд, дворът на подсъдимия С. Т. започнал да се пълни с вода, тъй като дома на последния се намирал в ниската част на селото, в близост до реката, която започнала да излиза от коритото си. В двора му била разположена селскостопанска техника, поради което Т., заедно със своя син И. Т. и свидетеля Р. Х., негов съсед започнали на изкарват техниката и животните от двора. Във същото домакинство с подсъдимия тогава живеела и неговата майка, която била трудно подвижна. На същата дата към 23:00 часа, водата в двора на подсъдимия била вече около метър и половина, поради което Т. решил да отиде да види какво е нивото на канал намиращ се в края на с. Б., над дома му, от който канал преливащата вода се оттичала, за да прецени какво да прави със своята майка, която отказвала да напусне дома си. Подсъдимият заедно със сина си и свидетеля Р. Х. се качили на ползвания от Т. л.а Сузуки „Гранд Витара“ и се запътили към въпросния канал. С. Т. управлявал автомобила, придвижвайки се по ул. „Я.С.“, посока с. Д.. Движейки се по полски път с неправилна форма, изведнъж подсъдимият навлязъл с автомобила си в нива, намираща се в землището на селото, засята със слънчоглед, собственост на земеделски производител, „Бълван“ ООД с управител Р. Ц. К. от гр. Враца. Подсъдимият направил опит незабавно да излезе, но поради калните маси и ограничената видимост, затънал в калта. В търсене на изход от нивата в която попаднал, опитвайки се да излезе, унищожил част от слънчогледовите растения, които били вече във фаза на цъфтеж, с височина около метър и половина. Във връзка с горното, Т. се обадил по телефона на свидетеля М. М., като му съобщил за случилото се, обяснил му къде се намира и го помолил да отиде да го изтегли, тъй като е затънал. Свидетелят М. през това време бил със своя брат св. К. М. и още две лица, свидетелите П. Ц. и Л. К., като след обаждането от подсъдимия, потеглили с джипа на М.. Пътувайки по Оряховско шосе, стигнали до подсъдимия на пътя между селата Б. и Д., където той ги чакал, за да ги заведе до мястото, на което бил закъсал. Т. тръгнал пеш пред джипа на свидетеля М., като в тъмното му показвал от къде да мине, за да не гази други слънчогледови насаждения, а да мине по вече сгазените от него по-рано. Така подсъдимият отвел свидетеля М. до мястото, където бил затънал неговият джип. Т. закачил с въже джипа си за лебедката на джипа на М., посредством което, последния го изтеглил от слънчогледовата нива. На връщане отново минали по пътя, по който подсъдимият Т. вече бил сгазил част от насажденията и излезли на шосето. Същата нощ, свидетелят Е. Ч., който към онзи момент бил сътрудник във фирмата „Бълван“ ООД с управител Р. Ц. К. разбрал, че С. Т. е сгазил част от слънчогледа в нивата, стопанисвана от дружеството „Бълван“ ООД. На 25.06.2023 год. Ч. се обадил на управителя на дружеството „Бълван“ ООД - свидетелката Р. К. и й съобщил за унищожените насаждения, за което К. подала сигнал като се обадила на началник участък село Б. - свидетелят П. Т. И.. Във връзка с получения сигнал, на място пристигнали полицейски служители, както и свидетелят П. Т. И., по това време началник участък село Б . . За времето от 14:00 часа до 14:30 часа на 26.06.2023г. от разследващ полицай в присъствието на поемни лица бил извършен оглед на местопроизшествие, след което на основание чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано досъдебното производство. В протокола за оглед било посочено, че местопроизшествието се намира в североизточната част на с. Б., на около 100 /сто/ метра вляво на посока на движението на път II-15, с посока с. Б. – гр. Оряхово. Посочено още е, че мястото е селскостопански блок с неправилна форма, засадена със слънчоглед, разположен непосредствено до последните къщи на с. Б.. Описано е, че в източната част на земеделския блок е установена ивица с ширина около 2 /два/ метра и дължина около 400 /четиристотин/ метра, завършваща с площ с размери около 10/20 метра, с неправилна форма, описваща завой през средата на блока, в която са намерени смачкани слънчогледови растения с височина около метър и половина. От заключението на назначената и изготвена по досъдебното производство комплексна агротехническа и съдебно-ценова експертиза, приета по делото е установено, че към момента на извършване на деянието 24/25.06.2023 година, слънчогледът е бил във фаза след цъфтеж и преди узряване. Базирано на средностатистическите данни за община Б., стойността на разходите по засяване и отглеждане на слънчоглед са били 281.00 лева /двеста осемдесет и един лева/ на декар. Очакваният добив от слънчоглед – среден добив от декар е бил 300 кг., при което е посочено, че при засегнатите площи от 15 /петнадесет/ декара, очакваният добив е бил 4 500 килограма слънчоглед, което по продажна цена на слънчогледа, реално нанесената щета възлизала на 3 375.00 лева. От заключението на вещото лице по назначената в съдебната фаза съдебно-техническа експертиза, изслушано в с.з., се установява, че засегнатата площ с унищожени посеви, процесна в делото, попада в поземлен имот с идентификатор 05548.65.13 по одобрена кадастрална карта на ••••••••••, с площ 55,003 дка в местност „Барата“, който имот е идентичен с кадастрален номер /стар/ - 000710. Посочено в Приложение №2 към експертизата е, че през кампания 2023 год., или стопанска 2022-2023 година от процесния имот 05548.65.13 заявен към ДФ „Земеделие” е била обработваема част от 5,16 ха, или 51,60 дка. Очертанията в експертизата на имот 05548.65.13 с жълти линии представлявала територията, която земеделския производител „БЪЛВАН” ЕООД, ползващ парцела, е очертал какъв терен е претендирал, че обработва и съответно претенция за подпомагане по граници, т.е. изключена от обработка е била асфалтовата част от пътя на западна фасада и част от югозападната част на имота. Отбелязано в заключението е, че улица „Я.С.” е северната крайна улица на регулацията на селото, която започва от асфалтирана площадка в дясно на пътя при влизане в с. Б. от с. Алтимир и продължава в северозападна посока, като ширината на улицата е 10 метра. При извършена съпоставка от вещото лице по регулационни граници в регулационен план на селото и граници на населеното място по кадастрална карта се установило, че има припокрИ.е на територии от регулационен план и карта на възстановената собственост, така наречената „контактна зона” или граница по двата плана. На следващо място вещото лице е посочило, че към процесната дата и към момента южната част на поземлен имот 05548.65.13 /процесен в делото/ попада върху терен от регулацията на село Б. - част от улица „Я.С.“ и част от кв. 111, като дължината на пътя от регулацията, означен с червено на скицатасъпоставка е около 190 метра, или частта от ул. „Я.С.“, която попада в п.и. 05548.65.13 е около 1900 м2. Установено е, че трайната настилка на улицата е асфалт в неподдържано състояние, която част е изключена от обработка и в по - голямата си част ул. „Я.С.“, която попада в п.и. 05548.65.13, представлява на място полски път, прокаран от преминаващи, без правилна форма. Съгласно протокол за оглед на местопроизшествието от 26.06.2023 год., приложен в делото, се описват три цифри, касаещи засегната площ и унищожени култури - ширина на ивица в източна част на селскостопански блок с ширина около 2 /два/ метра и дължина около 400 /четиристотин/ метра, която ивица завършва с друга площ с неправилна форма с приблизителни размери 10м/20 м. При тези данни, вещото лице е заключило, че при пресмятане се получава квадратура на засегната площ общо от 1000 м2. Всички вещи лица при изслушването им в съдебно заседание поддържат представените от тях заключения. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, експертните заключения, писмените доказателства и обясненията на подсъдимия. Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което основа на тях своите факти. Установено по делото е, че поземлен имот с идентификатор 05548.65.13 по одобрена кадастрална карта на ••••••••••, с площ 55,003 дка в местност „Барата“, е идентичен с кадастрален номер /стар/ - 000710, който се обработва от дружеството „Бълван“ ООД, с управител Р. К. съгласно договор за наем № ДД-39/30.06.2021год., сключен между кмета на с. Б. и дружеството „Бълван“ ООД. Също установено е, че южната част на поземления имот попада върху терен от регулацията на село Б. - част от улица „Я.С.“ и част от кв.111, като дължината на пътя от регулацията, е около 190 метра, или посоченото от вещото лице, че частта от ул. „Я.С.“, която попада в п.и. 05548.65.13 е около 1900 м2. Видно от изготвената СТЕ е и, че трайната настилка на улицата е асфалт в неподдържано състояние, която част е изключена от обработка и в по - голямата част ул. „Я.С.“, попада в п.и. 05548.65.13 /процесен по делото/, представлява на място полски път, прокаран от преминаващи, без правилна форма. Безспорно по делото бе установено както от протокола за оглед на местопроизшествието, така и от СТЕ и разпитаните по делото свидетели, че точно около тази част на блока, подсъдимият е унищожил слънчогледови насаждения, с площ общо от 1000 м2, посредством огазване с лек автомобил, движейки се по участък от имота, изключен от обработка, попадащ в необработваема част от парцела. Безспорно установено, видно от писмени доказателства приети и приобщени по делото, постъпили от общ. Б. и Национален институт по метеорология и хидрология е, че за периода от 25 юни 2023 год. до 01 юли 2023 год. било обявено бедствено положение на територията на с. Б. поради възникнало наводнение вследствие на интензивни проливни дъждове на 24 и 25 юни 2023 год., при процент от месечна сума валеж за периода 107.36%. Че вследствие на проливните дъждове, дворът на подсъдимия започнал да се пълни с вода и имало опасност при покачване на нивото на канал, намиращ се в по високата част на селото, да се наводни и къщата на подсъдимия. От обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание, както и от разпита на св. Р. Х. в съдебната фаза на процеса, се установява, че двамата с помощта на сина на подсъдимия – И. са извели животните от наводнения двор на Т., след което отново заедно се запътили към канал намиращ се в землището на селото, за да проследят нивото на водния му стълб. Тръгвайки с лек автомобил Сузуки „Гранд Витара“, ползван от подсъдимия и управляван от същия, придвижвайки се по ул. „Я.С.“, посока с. Д., по познат за подсъдимия полски път с неправилна форма, изведнъж подсъдимият навлязъл с автомобила си в нива, намираща се в землището на селото, засята със слънчоглед. В обясненията си пред съда дадени на 25.04.2025г., подсъдимият подробно разказва, как незабавно се е опитал да излезе от нивата, като в тъмното, при ограничена видимост търсейки изход е направил един кръг, но е затънал с джипа, поради което потърсил помощ от св. М. М., за да го изтегли. Също така безспорно се установи, че Т. е чакал М. на шосето, за да го заведе до мястото, на което е бил закъсал, ходейки пеша пред джипа на М., показвайки му от къде да минава, а именно по вече огазените насаждения, за да не се унищожи друга част от посева. Последователно и хронологично за горното свидетелстват както св. Х. и св. М., така и другите свидетели били с М. М. в джипа – св. Л. К., св. Кристият М. и св. П. Ц.. Обясненията на подсъдимия в тази част се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно протокола за оглед на местопроизшествието и СТЕ, които ясно и точно описват траекторията на преминаване, вида, характера и площта на унищожената култура. Не се установи от доказателствата по делото посочената в обвинителния акт площ от 15 /петнадесет/ декара унищожени слънчогледови насаждения. Процесните 15 /петнадесет/ декара, за които е повдигнато на подсъдимия обвинение са посочени като унищожена площ от свидетелите Е. Ч. и Р. К.. Показанията на тези свидетели следва да бъдат преценени с оглед тяхната двояка роля - от една страна като представляващи пострадалото дружество, а от друга страна - като свидетели, като за установяване достоверността на техните показания е необходимо същите да бъдат съпоставени изцяло с останалия доказателствен материал по делото. Предвид изложеното съдът намира, че при преценка на събрания доказателствен материал не може по категоричен и несъмнен начин да се достигне до извода, че С. Т. е автор на процесното деяние и формулираната от обвинението теза не се подкрепя от наличните по делото доказателства. За да приеме, че С. Т. е съпричастен към извършеното деяние прокуратурата стъпва на заявеното от свидетелите Е. Ч. и Р. К., по отношение на унищожената площ, като се е задоволила с така подадената информация. В тази връзка посредством проведена в съдебна фаза очна ставка между св. Ч. и св. И. е отстранено възникнало съществено противоречие по отношение на измерената площ, поради което съдът не кредита показанията на св. Ч., че посредством пергел заедно със св. И., измерил унищожената площ и установил, че била в размер на 15 /петнадесет/ декара. С оглед горното в тази част не следва да се кредитират и показанията на св. К., тъй като на същата цифровото изражение на унищожената площ й е било съобщено от Ч.. В тази част показанията им се опровергават от коментираните по-горе писмени доказателства – оглед на местопроизшествието и заключението на вещото лице по изготвената техническа експертиза. В тази връзка безспорно установено е, че засегнатата площ с унищожени посеви е общо 1000 м2, което според заключението на вещото лице по изготвената агротехническа експертиза възлиза на 300 кг. добив слънчоглед на стойност 225.00 лева, за декар. В показанията на свидетелите Е. Ч., Л. К. и С. К., бяха констатирани съществени противоречия свързани с въведено твърдение за наличие на заснет видеоклип, на който се виждало как подсъдимият унищожавал насажденията в процесната нива. В тази връзка в съдебната фаза на процеса бяха извършени очни ставки между лицата, като възникналите противоречия не бяха отстранени. Съдът в тази връзка не кредитира показанията на визираните свидетели на първо място заради липсата на установен подобен клип по делото от една страна и от друга заради пълното противоречие на показанията на свидетелите в тази насока, които са взаимоизключващи се и вътрешно противоречащи с останалия съвкупен доказателствен материал, който съда цени. Не се установява по никакъв начин по делото и, че въпросната вечер е имало разговор между свидетелите Е. Ч., Л. К. и С. К. касаещ подсъдимия и унищожените насаждения в нивата. Разпитаните в съдебната фаза на процеса свидетели Л. К. и С. К., демонстрираха различни вариации на поведение, разказвайки различни версии за случилото се на процесната дата. Съдът кредитира в пълнота показанията на свидетелите Ц. Ц. и В. П. /поемни лица/ като намира, че същите свидетели н е са заинтересовани от изхода на делото, които потвърждават достоверността на извършения оглед на място и отразеното в протокола, както и тези на полицейския служител П. И. в качеството на свидетел, като депозираните от него показания са надлежен доказателствен източник и следва да бъдат ценени наред с останалите от доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на съдебния акт, доколкото направената оценка сочи на тяхната достоверност. Тези показания не са доказателства, а доказателствени средства, които възпроизвеждат доказателствен факт. Този доказателствен факт е производно доказателство и е включен в процеса не с цел да бъдат подменени първични доказателства, а с оглед проверката на същите. Видно от показанията на св. И. е, че той лично е извикал разследващ полицай за извършване на оглед и последващи процесуални действия, което кореспондира с доказателствата по делото по отношение на измерената засегната площ. Отделно от гореизложените разсъждения съдът намира, че безспорно установено е и, че на процесната дата и място, действително са били унищожени част от слънчогледови насаждения, посредством огазване с лек автомобил, управляван от подсъдимия. Това се установява както от показанията на всички свидетели по делото, така и от обясненията дадени пред съдебния състав от подсъдимия. От така изложеното по-горе могат да се направят следните правни изводи: Подсъдимият Т. не е извършил от обективна и субективна страна престъпление против собствеността, а именно: противозаконно унищожаване на чужда движима вещ по чл. 216, ал. 1 от НК, като на 24/25.06.2023 год., в землището на с. Б., обл. Враца, местността „Барата“, да е унищожил 15 /петнадесет/ декара слънчогледови насаждения, собственост на „Бълван“ ООД с управител Р. Ц. К. от гр. Враца, с което са били нанесени щети на стойност 3 375.00 лева /три хиляди триста седемдесет и пет лева/, сума представляваща 1 725.61 евро /хиляда седемстотин двадесет и пет евро и 61 цента/, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. Обект на престъплението са обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на собственост върху движими и недвижими вещи, и в частност тези, свързани с осигуряване нормалното състояние, вид и качество на вещите, които ги правят годни за употребата им по предназначение. Предмет на престъплението може да е всяка движима или недвижима вещ, която не е собственост на дееца и има някаква стойност. Изпълнителното деяние, независимо дали се касае за повреждане или унищожаване, винаги е свързано с въздействие върху субстанцията на вещта, деецът пряко въздейства върху нея. При унищожаването вещта става напълно и окончателно негодна за ползване по първоначалното й предназначение. Изисква се също така действията на дееца по отношение на вещта да са били противозаконни. От обективна страна на инкриминираната дата и място по несъмнен и категоричен начин се доказа, че подсъдимият не е унищожил чужда движима вещ, представляваща 15 /петнадесет/ декара слънчогледови насаждения, собственост на „Бълван“ ООД с управител Р. Ц. К. от гр. Враца, за което му е повдигнато обвинение. Установено безспорно по делото е, че същият е унищожил слънчогледови насаждения с обща площ от 1000 м2, собственост на „Бълван“ ООД. По отношение на тази площ изпълнителното деяние е осъществено чрез действие от подсъдимия, като е налице - унищожаване на движима вещ, обстоятелство, доказано по несъмнен начин от гласните и писмени доказателства по делото, за площ от 1000 м2. Съдът приема, че унищожаването на слънчогледовите насажденията попадащи в тази площ от 1 /един/ декар е било извършено от подсъдимия, при липса на вина в хипотезата на чл. 15 от НК, а именно на случайно деяние. От събраните по делото доказателства - свидетелски показания, експертни заключения и писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият не е имал намерение да уврежда чужда вещ. Действията му са били продиктувани от извънредните обстоятелства, настъпили в резултат на бедственото положение и от стремежа му да избегне опасност. Налице са били обективни пречки за правилната му ориентация в терена – наводнение, кал и ограничена видимост от една страна и от друга факта на припокрИ.е на площите, като безспорно същият се е движел по познат за него отъпкан полски път, без да очаква, знае и допуска, че има посеви. От събраните доказателства, не се установява подсъдимият да е могъл да предвиди настъпването на вредите, или да е имал възможност да предотврати резултата. Съгласно чл. 216, ал. 1 от НК, за да е налице престъпление, е необходимо умишлено унищожаване или повреждане на чужда вещ. В настоящия случай съдът намира, че липсва и субективната страна на престъплението – подсъдимият не е действал нито умишлено, нито непредпазливо. Деянието е резултат на извънредни обстоятелства, които обективно са изключили възможността подсъдимият да предвиди и предотврати настъпилите последици. Поради това съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 15 от НК, случайно деяние, при което липсва вина. Случайното деяние е уредено в чл.15 от Наказателния кодекс и представлява юридическа фигура, при която формално е налице общественоопасен резултат, но липсва вина от страна на дееца, като законът изключва наказателната отговорност, когато деецът не е съзнавал и обективно не е могъл да съзнава общественоопасния характер на своето поведение, както и да предвиди настъпването на вредните последици. Съдът намира, че деянието е извършено при наличие на форсмажорни обстоятелства, а именно - непредвидимо и непредотвратимо събитие от извънреден характер, настъпило вследствие на интензивни валежи и обявено бедствено положение на територията на с. Б.. В резултат на това пътищата в района са били трудно проходими, а видимостта – значително ограничена. При тези обективни условия подсъдимият не е могъл да предвиди, че отклонявайки автомобила си, ще навлезе в обработваем терен със засети насаждения. Събитието е независещо от волята на подсъдимия, настъпило е внезапно и е било обективно непреодолимо, поради което съдът приема, че форсмажорните обстоятелства изключват възможността за виновно поведение. Посочените природни условия са довели до настъпването на резултата /унищожаването на част от слънчогледовите насаждения/ без умисъл и без предвидимост от страна на подсъдимия. Ето защо съдът приема, че деянието следва да се оцени като извършено при непреодолима сила, което изключва вината по смисъла на чл. 15 НК, или наймалкото намалява обществената му опасност. За да достигне до този извод съдът внимателно анализира свидетелските показания, които са непротиворечиви в тази част, касаеща поведението на подсъдимия при възникналия инцидент. Действията на последния разкриват и очертават ясно липсата на умишлено, или непредпазливо деяние. Направил е всичко възможно да предотврати последващо унищожаване на насаждения, като прецизно е показвал на св. М. от къде точно да кара, за да стигне до закъсалия в блока джип, а именно с посочване на точната траектория, по която той вече бил преминал и унищожил слънчоглед, което само по себе си изключва противоправно поведение. В тази връзка съдът приема и за житейски нелогично при така приетата фактическа обстановка, подсъдимият Т. в момент на гореописаната ситуация да цели и да желае настъпването на вредоносния резултат визиран в обвинителния акт и поддържан в хода на съдебното производство от държавното обвинение по отношение на умисъл в действията на Т.. При така изложеното, съдът приема, че С. Т. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, поради което и го оправда по това обвинение. Тук е мястото да се отбележи, че във връзка с направеното искане в хода на съдебни прения от прокурора, а именно подсъдимия да бъде признат алтернативно за виновен съгласно чл. 216, ал. 4 от НК, съдът остави без уважение същото предвид горните мотиви по отношение на субективния елемент у подсъдимия, на първо място. На следващо място, в настоящия случай дори и съдът да приеме, че е налице извършено от страна на подсъдимия деяние по чл. 216, ал. 4 НК, съгласно разпоредбата на чл. 218в т. 1 от НК, за престъпление по чл. 216, ал. 4 от НК , когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, т.е., престъплението по чл. 216, ал. 4 от НК е от частен характер. Това престъпление се преследва не по общия ред - с обвинителен акт от прокурора, а по реда на частна тъжба от пострадалия. При положение обаче, че в случая постаралото лице като юридическо такова няма такава процесуална възможност и делото се е развило по общия ред и обстоятелствата, очертаващи характера на деянието като повреждане на чуждо частно имущество са били известни на страните и прокурора още в хода на проведеното съдебно следствие прокурорът, не е упражнил правата си да направи искане пред съда производството по делото да продължи и по обвинение по чл. 216, ал. 4 от НК . Искането съдът да се произнесе с присъдата алтернативно за това престъпление, съгласно обвинителния акт и по същите факти, в случая замества тъжбата. То се явява правното основание за трансформирането на производството от общ в частен характер. Когато липсва такова искане - липсва и тъжба. /В тази връзка е и съдебната практика вкл. решение № 31/07.02.2012 г. по н. д. № 2933/2011 г. на ВКС, III-то н. о, докладчик съдията Вероника Имова/. Съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 5 от НПК , когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. В конкретния случай прокурорът не е направил такова искане. Следователно и съдебния състав не би могъл и не следва да постанови осъдителна присъда за престъпление, което е от частен характер, и за което съответно липсва частна тъжба или искане по чл. 287, ал. 5 от НПК. По настоящото дело категорично липсва такова искане, като това за алтернативно осъждане е възможно при изменение на обвинението, поради което и единственият законосъобразен изход би бил оправдаване на подсъдимия и по това обвинение, ако липсваше установеното в случая обстоятелство, че подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК – извършено е без умисъл, без възможност за предвиждане на настъпилия вредоносен резултат и при наличие на форсмажорни обстоятелства, свързани с обявено бедствено положение. Съдебната практика приема, че при липса на доказателства, обосноваващи в пълнота обвинителната теза, съдът прави окончателния си извод въз основа на събраните доказателства, а в случай на недоказване на обвинението по несъмнен начин, постановява оправдателна присъда. Обвинението трябва да е доказано по несъмнен начин, включително и чрез косвени доказателства, които във взаимовръзка следва да обосноват единствения възможен извод относно авторството на деянието. Предвид изложеното и доколкото съществуват различни варианти на интерпретация на събраните доказателства, съдът намира, че не се установи по безспорен начин, че Т. е извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинение. В тази насока съществуват само предположения, поради което същият беше оправдан по така повдигнатото му обвинение. Поради изложеното и поради констатирана пълна липса на доказателства от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, на основание чл.304 от НПК, съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение. Свидетелят И. С. Т. – син на подсъдимия, се възползва от правото си да не дава показания. Що се касае до показанията на свидетелите Р. Х. и М. М., съдът кредитира същите в цялост, като счита, че и двамата не са заинтересовани от изхода на делото, а Х. е и единствен очевидец на случилото се през цялото време. Показанията им са обективни, последователни, очертават хронология подкрепяща се не само с обясненията на подсъдимия, но и с цялостната оценка на доказателствата по делото. Що се касае до обясненията на подсъдимия, съдът взе предвид техния характер - средство за защита срещу повдигнатото обвинение и редовно гласно доказателствено средство. Съдът се довери на обясненията на подсъдимия, които обяснения кореспондират с кредитирания по делото доказателствен материал. Без връзка с предмета на доказване са показанията на свидетелите, които съда не е подложил на анализ, в цялост, или отчасти. Съдът намира, че протоколите от извършените в досъдебната фаза на процеса процесуално – следствени действия са изготвени по предвидения в НПК ред, поради което им дава вяра и кредитира същите. Съдът кредитира и изготвените експертни заключения, като счита, че същите са безпристрастни, обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Писмените доказателства по делото, посочени по – горе, доколкото същите са във връзка с предмета на доказване са безпротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване и се кредитират от съда изцяло, именно като такива. При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, разноските по делото от досъдебното и съдебното производство, следва да останат за сметка на държавата. При горните съображения, съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: