РЕШЕНИЕ

№ 871

гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова Членове: Н.й К., Стоянов Иван, Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300501502 по описа за 2025 година Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Н. Х. К., ЕГН ••••••••••, от град А., обл. Пловдивска, бул. •••, подадена чрез пълномощника му по делото адв. В. Р., против решение № 175/03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 906/2024 г., по описа на Районен съд-А., с което е отхвърлен предявеният иск от жалбоподателя против ответника Б. Б. Г., ЕГН ••••••••••, от град А., обл. Пловдивска, бул. „•••, за разваляне поради неизпълнение на сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за гледане и грижи, обективиран в нотариален акт № 13, том 2, рег. № 1311, дело № 200 от 23.08.2023 г., представляващ СОС с идентификатор 00702.509.97.11.3 по КККР на гр. А., одобрени със Заповед №300-5- 52/08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, , с адрес на имота: гр. А., бул.•••, с площ от 108.39 кв.м, ведно с прилежащите части: мазе № 2; складово помещение № 3; таванска стая № 3 и 9.369% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Б. Б. Г., ЕГН ••••••••••, подаден чрез пълномощника му по делото адвокат В. Д., в който вземат становище за нейната неоснователност и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка по чл.269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо, поради следните съображения:

Първоинстанционният РС-А. е разгледал и се е произнесъл по предявен от Н. Х. К., ЕГН ••••••••••, против Б. Б. Г., ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на сключения между страните на 23.08.2023г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Предмет на процесния договор е недвижим имот- жилище, апартамент, с площ от 108.39 кв.м., находящ се в град гр. А., бул.•••, ведно с мазе № 2; складово помещение № 3; таванска стая № 3 и 9.369% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Родовата подсъдност разпределя делата между различните първоинстанционни съдилища - районни и окръжни. Критерият, въз основа на който се извършва това разпределяне, е естеството, родът на материалното правоотношение, по повод на което се търси съдебната защита и по което съдът ще се произнесе с решението си и той се определя императивно от закона. Затова и родовата подсъдност е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно през цялото времетраене на процеса. Това означава, че въпросът за родовата подсъдност може да се повдига във всяко положение на делото, вкл. и пред касационната инстанция /така решение № 26 от 24.03.2021г. по т.д. № 524/2020г. на ВКС, Второ търговско отделение/.

При служебно извършената проверка за допустимост на решението настоящият съдебен състав констатира, че същото е постановено в нарушение на правилата на родовата подсъдност, което е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът е длъжен да следи служебно и без възражение на страна по делото. Съгласно чл. 103 ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция - делата посочени в чл. 104 от ГПК. Когато районният съд е сезиран с иск, родово подсъден на окръжен съд, той няма право да разгледа и реши делото, а следва да прекрати производството по него и да изпрати делото по компетентност на окръжния съд, а в случаите, когато пропусне да стори това и постанови решение по съществото на гражданскоправния спор, решението е недопустимо и същото следва да бъде обезсилено от въззивния съд на основание чл. 270, ал. 3, изр.2 ГПК, като делото следва да се изпрати на компетентния съд.

Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лeва, с изключение на делата по искове за издръжка, за трудови спорове и по актове за начет, са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото - чл. 68 ГПК, и тя се определя съобразно правилата на чл. 69 и чл. 70 ГПК. Родовата подсъдност на спора по предявени оценяеми искове се определя от цената на иска, а правилата за определяне размера на цената на иска са регламентирани в нормата на чл. 69 от ГПК. Искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е облигационен и оценяем. Неговата цена се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, а именно – по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор – от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – размерите по т. 2 – от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая по делото е представено удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот, издадено на 27.05.2024г., видно от което същата възлиза на сумата от 25 805, 80 лева, т.е. цената на така предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е в размер на 25 805, 80 лева, каквато цена на иска е била посочена и от ищеца в подадената от него по делото на 29.05.2024г. писмена молба..

След като цената на така предявения по делото иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е над 25 000 лева, то по правилото на чл. 104, т. 4 от ГПК спорът е подсъден като първа инстанция на съответния окръжен съд - в случая на ОС- Пловдив с оглед местонахождението на недвижимия имот.

С произнасянето по този иск РС-А. е постановил недопустим съдебен акт, които въззивната инстанция в приложение на чл. 269, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК следва да обезсили, като изпрати делото на компетентния да се произнесе по иска съд.

По отговорността за сторените в настоящото производство съдебни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд – ОС-Пловдив, при новото разглеждане на делото по същество.

Така мотивиран Пловдивският окръжен съд,