Решение № 258 от 21.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 961/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260 545 от 17.08.2022 г. по т.д. № 3560/ 2016 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 6 състав по възражението с вх. № ЗБН66- 377/ 3.09.2015 г., подадено на основание чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност от А. М. К. от гр. П. срещу решение № 3БН 66 - 377/ 15.01.2016 г. на А. Н. Д. и К. Х. М. - двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София: 1) е признато за установено, че А. М. К. има вземане срещу масата на несъстоятелността в общ размер 448 433.83 лева - левовата равностойност на сумите, вложени в банката по безсрочни договори за депозит по сметки: IBAN ••• - в лева; IBAN •••- в евро и IBAN ••• - в щатски долари, с поредност на удовлетворяване в реда по чл. 94, т. 4 от ЗБН; 2) на основание чл. 68, ал. 3, вр. с чл. 66, ал. 6 от ЗБН е постановено допълване на обявения на 21.08.2015 г. по партидата на банката в търговския регистър списък на приетите вземания на кредиторите, с включване на вземане в полза на кредитора А. М. К. за сумата 248 036.16 лева, произтичащо от посочените договори безсрочен депозит; 3) възражението е оставено без уважение като неоснователно за разликата над сумата 248 036.16 лева до заявения размер - 420 000 лева.

Срещу решението в частта му, с която е определен размер от 248 036.16 лева като сума, с която възразилият кредитор следва да се включи в списъка на приетите вземания (неправилно намален със сумата 196 000 лева - размерът на изплатеното гарантирано вземане), е подадена въззивна жалба от А. М. К. от гр. П., в която се твърди, че е неправилно.

Неправилно съдът приел, че гарантираното вземане е било изплатено след 21.08.2015 г. и намалил общия размер на вземането от 448 433.83 лева със сумата 196 000 лева. По делото били представени доказателства кога е било изплатено гарантираното вземане. Молбата е решението да бъде изменено в частта, с която е определено в списъка на приетите вземания да бъде включено вземане в размер на 248 036.16 лева, като вместо нея вземането да се посочи в размер на 444 036.16 лева.

Ответникът по въззивната жалба А. Н. Д. и К. Х. М. - двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

След встъпването в дълга на „Агрокомплект“ ЕАД въззивникът се разпоредил с вземанията си срещу банката. Очевидно с блокирането на сумата за прихващане, обявената в несъстоятелност банка се съгласила с встъпването му в дълг като солидарен длъжник, но не предприела действия по погасяването на кредита, защото така щяла да го постави в привилегировано положение спрямо другите кредитори на несъстоятелността.

Молбата е жалбата да бъде оставена без уважение.

Срещу решението в частта му, с която е признато за установено, че А. К. има вземане срещу банката в общ размер 448 433.83 лева с поредност на удовлетворяване по чл. 94, т.4 от ЗБН и е допълнен списъка на приетите вземания с вземане в размер на 248 036.16 лева, е подадена въззивна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М. - двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, в която се твърди, че е неправилно и незаконосъобразно.

Неправилен и противоречив бил извода на съда, че от една страна договорът за встъпване в дълг не е прекратил действието си, банката като кредитор се съгласила с встъпването и блокирала сумите, но понеже в качеството си на кредитор не потърсила изпълнение срещу вземанията си - 3 - от солидарния длъжник А. К., вземанията останали съществуващи и непогасени в патримониума на ищеца. В анекса към договора за встъпване в дълг страните уговорили, че при наличие на частично или пълно погасяване на дълга на кредитополучателя към банката от встъпилия в дълга, за първоначалния длъжник възниква задължението да възстанови 50 % от платените суми в 90-дневен срок от датата на погасяването, като останалите 50 % ще се считат опростени. Това означавало солидарният длъжник да получи 50 % от вземанията си към банката „извън нейната несъстоятелност и то в 90-дневен срок“, с което същият се поставял в привилегировано положение спрямо останалите кредитори.

Молбата е решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго решение, с което претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Първоинстанционното производство е образувано по постъпило в срока по чл. 66, ал. 6 от ЗБН възражение от кредитора А. М. К. от гр. П. срещу решение № 3БН 66-377/15.01.2016 г. на синдика на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, с което е било оставено без уважение възражението му относно размера на вземанията, признати от синдика в производството по несъстоятелност на банката.

Необоснован, като несъответстващ на фактите, бил извода, че прихващането във връзка с договор за встъпване в дълг от 30.05.2014 г. до размер на сумата от 420 000 лева е било извършено валидно. Изявлението за прихващане не било в изискуемата от закона форма, съглашението за встъпване в дълг не било одобрено от банката, както и нямало изявления по смисъла на чл. 101 от ЗЗД от нейна страна. Прихващането не било отразено в счетоводните записвания на банката, а допълнителен аргумент за непризнаването му бил предявяването на вземанията й, произтичащи от договора за банков кредит, в производството по несъстоятелност на „Агрокомплект“ ЕАД. Освен това договорът за встъпване в дълг бил антидатиран, тъй като посочената в него дата на издаване на личната карта на А. К. била различна от действителната. Същият договор бил прекратен едностранно, тъй като не бил одобрен от кредитора (банката).

Молбата към съда била да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, като постанови ищецът бъде включен в списъка на приетите вземания с вземане в размер на 448 433.83 лева.

В писмения отговор синдикът на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София оспорил възражението като неоснователно.

Правото на кредитора да иска процесните вземания под условие било преклудирано с изтичането на срока по чл. 63, ал. 1 от ЗБН. Изявлението за прихващане от 19.11.2014 г. било породило правните си последици спрямо банката, независимо от това, че не е било счетоводно отразено. Освен това към 22.04.2015 г. вземането не било в патримониума на възразилия кредитор и той не можел да се удовлетвори от масата на несъстоятелността. Банката блокирала сумата 420 000 лева по сметките на ищеца именно с оглед уведомлението за встъпването в дълг.

Молбата към съда била да остави възражението без уважение.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното.

Въззивните жалби са процесуално допустими - подадени са в законоустановения срок от кредитор и от банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност, които имат интерес и право на обжалване на самостоятелни части от валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

Жалбоподателите не са релевирали оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка на спора, като от извършената проверка се установи, че фактическите констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства.

С договор за встъпване в дълг от 30.05.2014 г. А. М. К. встъпил като солидарен длъжник в задължението на „Агрокомплект“ ЕАД към „Корпоративна търговска банка“ АД, произтичащо от договор за банков кредит от 29.04.2009 г. за сумата 500 000 евро, с размер на главницата към 24.10.2013 г. 3 189 273.93 евро. Новият длъжник се задължил да отговаря за задълженията на първоначалния длъжник до размер на сумата 420 000 лева с вземанията си срещу банката по договори за депозит за сумите по следните банкови сметки: IBAN ••• - в лева; IBAN •••- в евро и IBAN ••• - в щатски долари.

С анекс от 30.05.2014 г. към договора за встъпване в дълг първоначалният длъжник се задължил в случай, че новия длъжник погаси изцяло или частично задължението, да му възстанови в срок от 90 дни от реалното и ефективно погасяване на задължението 50 % от платените суми, а новият длъжник заявил, че с подписването на анекса опрощава - 5 - останалата част от вземането (50 %) от платената от него сума и няма да има претенции за нейното връщане.

С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка „Корпоративна търговска банка“ АД била поставена под специален надзор за срок от три месеца и за срок от три месеца било спряно изпълнението на всички нейни задължения.

С Решение № 114 от 16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ бил продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който банката е поставена под специален надзор и до същата дата било продължено прилагането на мерките по т. 2-7 от предходното решение.

С Решение № 138 от 6.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ бил отнет лиценза на „Корпоративна търговска банка“ АД за извършване на банкова дейност.

С уведомление вх. № 12 047/ 19.11.2014 г. А. М. К. и „Агрокомплект“ ЕАД уведомили квесторите на „Корпоративна търговска банка“ АД за сключването на договора за встъпване в дълг и отправили изявление за прихващане и предсрочно погасяване на банковия кредит на „Агрокомплект“ ЕАД от 29.04.2009 г. до размер на сумата 420 000 лева, налична по сметки: IBAN ••• - в лева; IBAN •••- в евро и IBAN ••• - в щатски долари.

С Решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/ 2014 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 14 състав на основание чл.13, ал.1 от ЗБН била обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД с начална дата 6.11.2014 г., било открито производство по несъстоятелност срещу банката и тя била обявена в несъстоятелност. С влязло в сила решение от 3.07.2015 г. по т.д. № 2216/ 2015 г. на Софийския апелативен съд, 3 състав за начална дата на неплатежоспособност е определена 20.06.2014 г. С молба с изх. № 451/ 10.08.2015 г. „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), представлявана от синдика, предявила в срока по чл. 685 от ТЗ в производството по несъстоятелност, открито по отношение на „Арокомплект“ ЕАД по т.д. № 6 036/ 2014 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI - 2 състав, вземания, произтичащи от договор за кредит от 22.04.2015 г., в общ размер 3 368 847.84 евро към 22.04 2015 г., в това число: главница 3 189 273.93 евро; просрочена лихва върху главницата за периода от 27.10.2014 г. до 25.03.2015 г. - 153 892.27 евро; текуща лихва върху главницата за периода от 25.03.2015 г. до 25.04.2015г.- 23 919.55 евро; неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014 г. до 22.04.2015 г. - 1 761.79 евро.

С вписване № 20150821144252 по партидата на „Корпоративна търговска банка“ АД е обявен изготвения от синдика списък на приети вземания, в който под № 800 е отразено вземане на А. М. К. за сумата 4 397.67 лева, необезпечено, с поредност на удовлетворяване в реда по чл. 94, т. 4 от ЗБН.

С възражение № 3БН 66-377/ 3.09.2015 г. А. К. възразил срещу списъка, като изтъкнал, че договора за встъпване в дълг не е породил правни последици, както и че прихващането не е било отразено в банковите извлечения. Според тези извлечения вземанията му като депозитант за периода от 1.01.2015 г. до 31.08.2015 г. по банковите сметки били, както следва: IBAN ••• - 244 422.64 лева; IBAN •••- 35 260.02 евро (68 962.60 лева) и IBAN ••• - 74 179.70 щатски долара (135 048.59 лева) или общо 448 433.83 лева.

С решение от 13.06.2018 г. по т. д. № 1436/ 2017 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 18 състав, влязло в сила по отношение на А. М. К. на 8.11.2020 г., по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, предявен от синдика на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), е обявено за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, освен за частта, която би получил при разпределението на осребреното имущество, прихващането, извършено от А. М. К. с уведомление вх. № 12 047/ 19.11.2014 г. за сумата 420 000 лева, като извършено след началната дата на неплатежоспособността.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, в обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно, като споделя крайните изводи на първоинстанционния съд, а в отговор на оплакванията в жалбите намира за нужно да посочи и следното.

По своята правна характеристика производството по чл. 66, ал. 6 от ЗБН е исково, като негов предмет е установяването на съществуване в полза на възразилия вложител (кредитор) на неприето от синдика вземане срещу масата на несъстоятелността на кредитната институция (респ. несъществуване на прието от синдика вземане на друг кредитор).

Съобразно правилото на чл. 154 от ГПК при така предявения положителен установителен иск в тежест на ищеца (възразилия вложител) е да установи онези факти, с осъществяването на които в негова полза е възникнало вземане срещу банката за претендираната сума. Ответникът следва да докаже всички правоизключващи възражения, които са обусловили отказа вземането да бъде прието в претендирания размер.

• 7 - В съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗБН вземанията на вложителите в банката се смятат за предявени и се вписват служебно от синдика в списъка по чл. 64, ал. 1. Правната норма е диспозитивна, поради което на изброените там правни субекти е предоставен избора дали да се възползват от предоставеното им с нея право да предявят пред синдика вземанията си в срока по ал. 1, което означава, че непредявяването на вземанията от конкретното заинтересовано лице в установения срок не е отрицателна предпоставка, която обуславя недопустимост на производството по чл. 66, ал. 6 от ЗБН. Следователно при безспорно установения факт, че подалият възражението е „лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки“, по смисъла на § 1, т. 4 от ДРЗБН, твърдението на ответника за настъпила преклузия поради изтичането на срока по чл. 63, ал. 1 от ЗБН, е неоснователно.

Според мотивите на атакуваното окончателно решение от 15.01.2016г. към датата на отнемане на лиценза на банката - 6.11.2014 г. общият размер на влоговете на ищеца е бил 448 433.83 лева, от която сума на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.) е било извадено неговото парично задължение, произтичащо от договора за встъпване в дълг от 30.05.2014 г., в размер на 420 000 лева и така бил формиран размера на гаранцията, която била подадена за изплащане към Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

Така поддържаната теза се опровергава категорично от изходящ от банката документ - банково удостоверение с изх. № 2506/ 27.04.2016 г. С него банката удостоверила, че на 6.11.2014 г. е изпратила към ФГВБ информация за подлежаща на изплащане на А. К. сума в размер на 196 000 лева, като наличностите по сметките му към същата дата са били, както следва: IBAN ••• - 241 530.47 лева; IBAN ••• - 73 547.71 щатски долари и IBAN •••- 34 818.87 евро. (Сбора от тяхната левова равностойност е 448 433.83 лева.) Вижда се, че обратно на изложеното в мотивите на окончателното решение, при подаването на информация към фонда сумата 420 000 лева не е била извадена от общия размер на влоговете на А. К.. В случай, че това беше вярно, то при общ размер на левовата равностойност на сумите по влоговете 448 433.83 лева банката е следвало да изпрати на фонда информация, в която да посочи като подлежаща на изплащане на вложителя сумата 28 433.83 лева, която е разликата след изваждането на задължението от 420 000 лева.

От друга страна твърдяното в решението на синдика редуциране на вземането на вложителя със сумата 420 000 лева не е могло да бъде извършено към 6.11.2014 г. и по една изцяло обективна причина - към тази дата кредиторът (банката) не е знаел, че вложителят е встъпил в дълга на неговия длъжник „Агрокомплект“ ЕАД като солидарен длъжник до размер на посочената сума - за това той узнал едва на 19.11.2014 г., когато получил уведомлението по чл. 101 от ЗЗД.

Освен това в случай, че тази редукция е била извършена от синдика при изготвянето на списъка на приетите вземания, не стават ясни причините за едно друго съществено противоречие във връзка с определянето на размера на приетото вземане. Според обявения на 21.08.2015 г. по партидата на банката списък на приети вземания, на ищеца е признато вземане за сумата 4 397.67 лева. В списъка по чл. 66, ал.7, т. 2 от ЗБН на неприетите вземания, за които е подадено възражение пред съда ( т.І, л. 44) под № 25 е отразено неприето вземане на ищеца за сумата 444 036.16 лева. Сбора от двете суми е 448 433.83 лева (левовата равностойност на влоговете към 6.11.2014 г.), но при изложените факти е необяснимо по какъв начин е бил формиран размера на неприетото вземане, тъй като в мотивите на окончателното решение на синдика е посочено само, че „към момента на изготвяне на списъка на приетите вземания… възразилото лице не е имало вземане в размер на 420 000 лева поради това, че с него е погасено задължението на „Агрокомплект“ ЕАД“.

Всъщност и тази констатация не се подкрепя от съвкупността на доказателствата по делото. Този извод произтича от влязлото в сила между страните в настоящия спор решение, с което по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, предявен от синдика на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), е обявено за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, освен за частта, която би получил при разпределението на осребреното имущество, прихващането, извършено от А. М. К. с уведомление от 19.11.2014 г. за сумата 420 000 лева, като извършено след началната дата на неплатежоспособността. Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК това решение е задължително за всички съдилища в Републиката и тъй като е постановено след предявяването на иска, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК въззивният съд следва да го вземе в съображение като факт, който е от съществено значение за спорното право - предмет на производството по настоящето дело.

Обвързващата страните в спора сила на пресъдено нещо на съдебния акт прави безпредметно обсъждането на изложените в жалбата на синдика - 9 - доводи в подкрепа на тезата, че за него „договорната връзка между страните по договора за встъпване в дълг не е прекратена“, както и че въпросното прихващане „е породило промяна в правната сфера както на прихващащия, на встъпилия в дълга, така и на банката“. Съдът намира за нужно да изтъкне, обаче несъстоятелността на твърдението, че решението по чл. 59, ал. 5 от ЗБН прогласявало не абсолютната недействителност на прихващането, а само по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността, като „в отношенията банка - кредитор и кредитополучател то е действително и е породило желания ефект“.

Тълкуване на правната норма по този начин противоречи на разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 20.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на ВКС, ОСТК, съобразно които участието на синдика (който в производството по несъстоятелност е орган на несъстоятелността, а не обикновен представител на страна по делото) в производството по иск с правно основание чл. 59, ал. 3 и 5 от ЗБН, е в защита интересите на кредиторите на несъстоятелността и на масата на несъстоятелността, поради липса на необходимост от съблюдаване интереси на несъстоятелната банка, стоящи извън посочените в чл. 2, ал. 2 от ЗБН, тъй като „законодателят урежда несъстоятелната банка единствено като управлявана от синдика маса на несъстоятелността“. Затова не е възможно да съществува поддържаното в жалбата различие на правния резултат от прогласената с решението „относителна частична недействителност на погасителния ефект на прихващането“ спрямо кредиторите на несъстоятелността - от една страна и спрямо банката - от друга страна.

В обобщение на казаното до тук може да се приеме за установено, че към деня на съставяне на списъка на приетите вземания погасителния ефект на прихващането не е бил настъпил и затова сумата 420 000 лева не е следвало да бъде изключвана от общия размер на вземането на вложителя. От друга страна към тази дата гарантираната сума по чл. 4 от ЗГВБ (отм.) му е била платена - мемориалния ордер № 17 474/ 4.12.2014 г. на „СИБанк“ ЕАД - клон Пловдив за сумата 196 000 лева (т. І, л. 282). Затова тази сума е трябвало да бъде извадена от общия размер на левовата равностойност на влоговете към 6.11.2014 г. - 448 433.83 лева и разликата от 252 433.83 лева да бъде включена в списъка на приетите вземания. Синдикът необосновано е приел, че вложителят има вземане само за сумата 4 397.67 лева.

Следователно размера, за който следва да бъде уважена исковата претенция, е разликата между действителния размер на вземането към деня на изтичането на срока по чл. 64, ал. 1 от ЗБН - 252 433.83 лева и включената в списъка на приетите вземания сума - 4 397.67 лева, която е 248 036.16 лева.

В контекста на изложеното доводите на въззивника - възразил вложител, че в нарушение на закона претенцията е била отхвърлена за сумата 196 000 лева, следва да бъдат преценявани като несъстоятелни. С оглед подробно изяснената фактическа обстановка на спора, позоваването на наличността на сумите, отразени в извлеченията от сметките му към 31.08.2015 г., като аргумент в подкрепа на оплакванията в жалбата, е неуместно даже и само с оглед обстоятелството, че съществуването на суми в посочения размер се дължи единствено и само на факта, че банката не е завела в счетоводните си книги сумата по прихващането от 19.11.2014г.

Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Съобразно крайния изход на спора в настоящата инстанция разноски на страните не се дължат и не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав