Решение № 2989 от 29.6.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 14457/2022 г.

Производството е образувано по предявен от М. Д. Т. (лично и конституирана с Определение № 11693/28.10.2022 г. в качеството й на наследник на Е. К. В.), А. Д. Т. (лично и конституирана с Определение № 11693/28.10.2022 г. в качеството й на наследник на Е. К. В.), Г. А. Г. и Е. А. Г., против А. П. Х., П. Г. Б., Е. А. Б., Г. К. Д. и И. К. Д. (конституирани с Определение от 04.04.2017 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив като наследници на К. А. Д. и с Определение от 24.02.2020 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив като наследници на В. Г. Д.), Р. А. К., А. Ж. П. и Д. Ж. П. (конституирани с Определение от 24.02.2020 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив като наследници на З. А. С.а), А. Г. Д., П. Г. Д. и М. Д. Д., М. И. Ч. и К. И. Т., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответните страни не са собственици на следния недвижим имот: затревена нива от 1, 543 дка, девета категория, местност „Ю./х. З.“, съставляваща имот № •• по картата на възстановената собственост на с. Г., съставляващ УПИ •• при граници: № •• - затревена нива на М. Б. И. и др.; № •• - затревена нива - стопанисвана от Общината; № •• - затревена нива на наследниците на И. Д. Н.; имот № ••, имот № •• - затревена нива на наследниците на К. Г. Д.. Ищците А. Д. Т., М. Д. Т., Е. К. В., Г. А. Г. и Е. А. Г. твърдят, че са собственици и владеят вилни постройки в иглолистна гора намираща се в границите на имот №•• по картата на възстановените имоти /КВС/ в м. „Ю. х. З.“, в землището на с. Г., обл. Пловдив. Собствените на ищците вилни сгради с №69 /78/ и №99 /85/ били построени съответно в северната и южната част на посочения имот, въз основа на предоставено през 1961 и 1962 г. на наследодатели на ищците ползване върху земи и гори от горския фонд. Твърди се, че като лица и наследници на лица построили законно и владеещи сгради върху земи от горския фонд ищците отговарят на изискванията на § 123, ал.4 от ПЗР на ЗИД на Закона за горите /отм./ поради което били подали заявления за придобиване на право на собственост върху предоставени за ползване зами от горския фонд. Процедурата обаче, била възпрепятствана от обстоятелството, че с Решение № 09084/14.06.2000г. на Поземлена комисия Родопи ответниците се легитимирали като собственици на имот № ••, възстановен по земеделска реституция като „затревена нива“ във въпросната местност. Твърди се, че земята където е възстановена нивата, никога не е имала земеделски характер и предназначение, представлява борова гора с възраст от около 100-120 години и е включена в отдел 193, подотдел „к“ по лесоустройствения проект от 1999 г. на Горско стопански участък Б. ч. на Държавно лесничейство Пловдив /понастоящем подотдел 193 – р, по сега действуващ ЛУП от 2009 г./. Поради това възстановяването на този имот като земеделска земя било извършено в нарушение на разпоредбите на ЗСПЗЗ, тъй като имотът никога не бил имал подобно предназначение. Тъй като съществуването на това решение се явявало пречка за придобиване на предоставената им за ползуване земя ищците твърдят, че за тях е налице правен интерес да заведат иск чрез който да бъде установено, че ответниците не са собственици на процесния имот. По така изложените съображения молят за уважаване на предявения иск. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответните страни – П. Г. Б., Е. А. Б. и А. П. Х.. Твърдят, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Твърдят, че П. Г. Б. е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот по силата на деривативно правно основание – договор за покупко-продажба, сключен с наследниците на А. С. Д., в полза на който правото на собственост е възстановено с Решение № 09084/14.06.2000 г. на Поземлена комисия – Родопи. Сочи, че впоследствие ответникът е прехвърлил имота с договор за дарение в полза на своята •• А. П. Х.. Сочат, че след придобиване на имота по силата на договора за покупко-продажба са установили владение върху имота, което било неоспорвано и необезпокоявано и продължило в период повече от пет години, което е достатъчно да придобият имота по давност, тъй като владението им е добросъвестно. Евентуално правят възражение, че дори да се приеме, че не са били добросъвестни владелци, фактическата им власт от датата на сключване на договора за продажба, и при присъединяване на владението им към това на тяхната •• /ответницата Х./, е продължила 10 години, поради което ответницата Х. е придобила имота поради изтичане на давността по чл. 79, ал. 1 ЗС. В срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответните страни А. Г. Д., П. Г. Д. и М. Д. Д. – в качеството им на наследници на Г. А. Д., починал преди предявяване на исковата молба. Излагат съображения за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. При условията на евентуалност излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Твърдят, че техния наследодател Г. Д. и останалите наследници С. А. Т., С. А. С. и Р. А. К. са получили имота по наследство от А. С. С., в полза на който последният е възстановен с Решение № 09084/14.06.2000 г. на Поземлена комисия – Родопи. Сочат, че техния наследодател и другите наследници са се разпоредили с имота, като с нотариален акт за покупко-продажба от 06.02.2004 г., който отговаря на всички законоустановени изисквания за сключване на такава сдЕ., в полза на П. Б.. Сочат, че техните наследодатели и другите наследници също са владеели имота добросъвестно, като след датата на договора за покупко-продажба са изминали повече от 5 години, в които П. Б. е упражнявал фактическа власт по отношение на имота на правно основание – годно да го направи собственик. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск. Отговор на исковата молба е постъпил в законоустановения за това срок и от ответната страна М. И. Ч. – чрез назначения й от съда особен представител адв. А., която счита предявения иск за недопустим. Сочи, че не следва да участва в производството по делото, доколкото нейната майка е прехвърлила имота на П. Б., който от своя страна го е дарил на А. Х., поради което нейният наследодател се е разпоредил с имота много преди откриване на наследството. Счита предявеният отрицателен установителен иск за недопустим, тъй като не е налице конкуренция на вещни права, доколкото ищците не са заявили самостоятелно право по отношение на процесния имот. При условията на евентуалност излага съображения за неоснователност на предявените искове, като сочи, че дори да се приеме, че решението на Поземлената комисия е нищожно, имотът е придобит от ответните страни по силата на изтекло в тяхна полза давностно владение. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК останалите ответници не са депозирали отговор на исковата молба. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК. Съдът намира, че предявеният иск е допустим за разглеждане, доколкото от твърденията, изложени в исковата молба и уточнителните молби, се установява, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на иска. Последните се установяват в хода на процеса по следните съображения: Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Ищците обосновават правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск с обстоятелството, че не са били налице предпоставките за възстановяване на правото на собственост по отношение на имот с пл. № •• по реда на ЗСПЗЗ, доколкото последният не представлява земеделска земя и в този смисъл е направено искане за осъществяване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 АПК на Решение 09084/14.06.2020 г. на Поземлена комисия – Родопи. Считат, че ако се признае, че ответните страни не са собствениците, подадените от тях заявления по §123, ал. 2 от ЗИД на ЗГ /отм./ ще бъдат уважени. Съгласно разпоредбата на § 5 от Закона за горите, заявленията за изключване на площи от горския фонд, за предоставяне право на ползване и сервитути върху гори и земи от държавния горски фонд, както и тези по § 123 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на отменения Закон за горите, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред. По силата на §123 ал.1 от ПЗ на ЗИД на ЗГ /ДВ, бр. 16 от 18.02.2003 г./, лице, построило сгради, постройки, мрежи и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон или е придобило собственост върху такива, може да закупи застроената и нормативно опредЕ.та прилежаща площ, ако строежите са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията са търпими строежи и не подлежат на премахване. Ищците А. Т., М. Т. и Е. В. (починала в хода на процеса и заместена на основание чл. 227 ГПК от първите две ищци) са наследници по закон на Д. А. В., починал на •• г. - видно от представеното удостоверение № 2741/27.09.2005 г. На наследодателя на посочените ищци Д. В. през 1961 г. е било разрешено да построи дървена брака в местността „х. З.“ обозначена с № 69. Вторите ищци Г. Г. и Е. Г. са наследници на А. Г. Г., починал на •• г., комуто през 1962 г. е било разрешено да построи дървена барака също в местността „х. „З.“ / лист 24/. Установява се от представените по делото заявления (л. 26 – 29 по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив), че ищците са депозирали заявления на основание §. 123 от ПЗР на ЗИДЗГ /отм./ да закупят земята върху която са разположени постройките. В този смисъл съдът съобрази и приетите в производството по гр.д. № 1692/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив писмени доказателства. Последните следва да бъдат съобразени, доколкото с решението на въззивната инстанция е обезсилено първоинстанционното решение по гр.д. № 20825/2013 г. на Районен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от настоящия съдебен състав. В производството пред въззивната инстанция е представено заявление от Е. К. В., А. Т. и Е. В.. По делото не е спорно и се установява от извършеното от първоначалната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Й., геодезическо заснемане, че в границите на възстановения с решенето на ПК имот № •• попадат вилните имоти на ищците –съответно обозначение на скицата на (л. 723 по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив) с номера 69/78 и 99/85. Първата вила № 69 се намира в северната част на имота, а втората с № 99 в южната, непосредствено под преминаващия през имота черен път. Следователно установява се, че ищците са наследници на лица, които са получили право да построят вили върху горска територия, поради което те се ползват с възможността уредена в § 123 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закон за горите (отм.) да закупят земята върху която са разположени постройките. Същите са заявили такава претенция, което означава, че биха придобили права върху недвижимия имот, ако отрекат правата на ответниците върху него. Предвид изложеното и с отричане на правата на ответните страни в полза на ищците би могло да възникне право на изкупване на прилежащите части към терена на притежаваните от тях вили, поради което същите имат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск в настоящото производство. За да достигне до този извод съдът съобрази, че с Определение № 110 от 14.03.2022 г. по гр. д. № 3116/2021 г., ГК, І г.о. на ВКС, касационната инстанция не е допуснала до касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК решение, с което по същество е разгледана същата искова претенция, но по отношение на съседен имот, като в определението е прието, че не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение, за което Върховният касационен съд следи служебно. По така изложените съображения съдът намира за неоснователни възраженията на ответните страни за недопустимост на производството по делото, поддържани и с депозираните писмени защити. Следва да се пристъпи към разглеждане на предявените искове по същество: Ищците оспорват правото на собственост както на ответните страни, придобили собствеността на деривативно правно основание, така и на техните праводатели. С договор за покупко-продажба от 06.02.2004 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••. на н. С. П., лицата С. А. Т., С. А. С., Г. А. Д., К. А. Д. и Р. А. К., като наследници на А. С. Д., са прехвърлили на ответника П. Г. Б. правото на собственост върху процесната нива, съставляваща имот № •• в землището на с. Г.. С договор за дарение от 06.06.2013 г., за който е съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••. на н. Р. С., ответникът П. Б. е прехвърлил правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот на •• си – ответната страна А. П. Х.. Правопораждащият факт на правото собственост на праводателите на ответните страни е Решение № 09084/14.06.2000 г. на Поземлената комисия на Община Родопи, Област Пловдив, за възстановяване право на собственост в стари реални граници, за което ищците претендират, че е нищожно. Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страната по делото, която не е била участник в административното производство. В практиката на Върховния касационен съд – така Решение № 414 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2010 г., I г. о., ГК, се възприема становището, че при разрешаване на спор за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот към настоящия момент, съдът разполага с правомощието да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението, с което е възстановено правото на собственост върху недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ. С Решение № 09084 от 16.03.1995 г. на Поземлена комисия Община Родопи е възстановено правото на собственост, в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на недвижими имоти, находящи се в землището на с. Г., в полза на наследниците на А. С. Д., по отношение на недвижими имоти, сред които затревена нива от 1, 546 дка, девета категория, местност „Ю./х. З.“, съставляваща имот № •• по картата на землището при граници: № •• – затревена нива – временен общински фонд; № •• - горско стопанска територия на Държавата; № •• - затревена нива на наследниците на К. Г. Д.; № •• - затревена нива на наследниците на В. и К. К.; № •• - затревена нива- временен общински фонд; № •• - затревена нива на наследниците на И. Д. Н.; № •• - горско стопанска територия на Държавата. Това решение е било изменено с Решение № 09084 от 14.06.2000 г., като изменението засяга площите на възстановените имоти, като е постановено възстановяване на затревена нива от 1 543 дка., девета категория, местност „Ю./х. З.“, съставляваща имот № •• по картата на землището. Възстановяването е постановено въз основа на представена по преписката Декларация от заявителя А. С. Д., в която е посочено, че наследодателят му е притежавал в землището на с. Г. нива от 1, 5 дка в м. „Ю.“ при граници: И. А., С. К., В. М. и гора. От изслушаната по делото първоначална съдебно-лесотехническа експертиза, изготвена от вещото лице И. Г. се установява, че при оглед на терена вещото лице е установило наличие на 37 броя иглолистни дървета – бял бор, като при извършеното геодезическо заснемане е установено, че дърветата са единични и на групи, като вещото лице е установило, че дърветата са на възраст между 30 и 80 години. Експертизата е установила, че по данни на Картата за възстановена собственост имотът е със статут – затревена нива – селскостопанска територия. При извършено изследване относно статута на процесния имот, включително в ТП ДГС – Пловдив, не са установени данни имотът да е бил включван/изключван или променян като фондова принадлежност от фонд „земеделска земя“ в друга законово допустима фондова принадлежност. Вещото лице е посочило, че до 1947 г. за процесната територия не са изработвани графични и други материали. Вещото лице е установило, че в Протокол от 07.01.2000 г. за разглеждане на постъпили възражения по обявената карта на землището, е записано, че имот № •• е общински поземлен фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ. Вещото лице не е работило с приложените по гр.д. № 3503/2010 г. аеро фотоснимки, доколкото е преценило, че последните не отговарят на изискванията за фотограметрична обработка. Вещото лице е посочило, че липсват данни, че към 1947 г., респ. 1950 г. – 1958 г. на процесната площ има каквото и да е облесяване. От съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Б. Й. се установява, че през 1994 г. има изработен кадастрален план за местност „Ю.“, който не е одобрен, и в който са заснети процесните вилни постройки - № 69.78 на А. Т. и № 99/85 на А. Г.. Вещото лице е установило, че през 1989 г. са били поканени всички собственици на вили да се явят в Община Родопи с документи за ползване на имоти и извършено строителство за местност „Ю./х. З.“, като в представения списък на лицата, подали заявления – липсват А. Т. и А. Г., като всички лица, подали заявление са включения в изработения и одобрен ПУП – ПРЗ. одобрен със Заповед № 158/04.05.2005 г. Вещото лице е установило, че Подробният устройствен план е изработен на картна основа – КВС, обявена в ДВ, бр. 107/07.12.1999 г.. Вещото лице е уточнило, че процесният имот попада в обхвата на КВС за землището Г., но КВС не отразява действителната ситуация за ПИ ••, като не са заснети вилните сгради и имотните граници пресичат сградите. От заключението на комплексната съдебно-геодезическа и лесотехническа експертиза, се установява, че при сравняване между решенията на поземлената комисия относно възстановяване на собствеността и описанието на имота в м. „Ю.“ в декларацията, послужила като доказателство не се установява пълно покритие. При огледа на място вещото лице Г. не е установило съществуващи на терена трайни топографски елементи, които да могат да бъдат охарактеризирани като стари реални граници по смисъла на чл. 18а ППЗСПЗЗ. При извършено изследване на представените и приети по делото стереодвойки от аерофотоснимка – кадър 2633 от филм 12, летене 1952 г. и наслагването на изображението върху цифров модел на едромащабната топографска карта на района (картен лист К- 35-62-(247), координатна система 1950 г.) вещото лице е установило, че процесния имот попада в засЕ. територия. Това е онагледено от приложение № 3 и № 4 на изготвеното заключение. При извършеното измерване на височината на посочените в приложение № 4 шест броя дървета намиращи се в различна части на терена се установява, че тя варира между 12 и 18 метра - при възможна техническа грешка от 1 до 3 метра. Въз основа на тези измервания вещото лице геодезист дава заключение, че имотът се намира в стара гора, която е обрасла с храсти и млади дървета, между старите такива. Според лесотехническата част на тази експертиза, при анализа на съществуващите за местността лесоустройствени планове от 1951 г., 1999 г. и 2009 г. и измерването на годишните пръстени на пречупено дърво, намиращо се в имота, може да се обоснове извод, че възрастта на боровото насаждение е около 110 – 120 години. Вещото лице е установило, че поземленият имот – с ниско застрояване, гора в земеделска територия, се намира по топографско разположение в част от подотдел 193 – р по действащ в момента ЛУП от 2009 г. на ТП „ДГС“ – Пловдив, като същият се явява юаст от подотдел 193 – к от предишния ЛУП от 1999 г. и е отразен като частна гора – извън горския фонд. След направения обход на терена и направените измервания на таксационните показаели вещото лице е установило, че основаният състав е бял бор с естествен произход – самозалесен, като сегашният брой на дърветата е около 37-41 броя. Заключението е, че имотът попада в терен с характер на гора от много по-рано от 1951 г., като земята там не е била използвана за селскостопански нужди, поради наситеността на горската растителност. Съдът цени заключението на комплексната съдебно-геодезическа и лесотехническа експертиза като компетентно изготвено и дало пълен отговор на поставените въпроси, след изследване на съвкупния доказателствен материал и приобщените данни след изслушване на първоначалната експертиза. В производството по делото са снети показанията на свидетеля В. Д. В., който свидетелства, че познава ищците, тъй като свидетелят притежава барака – в съседство до тази на ищците. Свидетелства, че са съседи от 60-те години, като не може да посочи точната година на изграждане на вилите на ищците. Сочи, че в територията около бараките има единствено насаждения от бор, къпини, малини и диви ягоди. Сочи, че през 60-те години в местността до бараките е имало млада борова гора, която е била много гъста, а около бараките има големи борове с много дебели стволове. Твърди, че съседите му обитават вилата всяко лято, а зимата идват според своите възможности. От представената по делото преписка, водена от фирма „П. – АМ“ относно: Държавен горски фонд, земеделски земи, изключени от ДГФ и земеделски земи в ДГФ и съседство, се установява, че земите в местност „х. З.“ и „Ю./х. З.“ са земеделски земи и започната процедура за тяхното възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По делото е приложен и Протокол от 15.03.1994 г. на представители на Поземлена комисия – Родопи, Държавно лесничейство – гр. Пловдив и фирма П. АМ, с който е предложено селско-стопанските имоти в землището на с. Г., които са залесени и самозалесени по т. 1, картотекирани и лесоустроени като гори към ДГФ без основание, да бъдат изключени от ДФГ и върнати към ССФ и възстановени на бившите им собственици. Съдът като съобрази събраните в производството по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица намира, че претенцията на ищците за нищожност на решението на Поземлена комисия – Родопи, която се обосновава с некомпетентност на органа за възстановяване на имота, доколкото последният представлява гора, за неоснователна. Основният спор по делото, свързан със законосъобразността на реституцията на имота, е дали същият е попадал в режима на ЗСПЗЗ. Характерът на имота като земеделски, т. е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно този текст земеделски имоти са тези, които са предназначени за земеделско ползване и (кумулативно) не се намират в границите на населени места и селищни образувания, определени с подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения, религиозни общности, или други обществени организации, нито представляват дворове, или складови помещения към тях. Законодателят е определил с нормата на чл. 2 приложното поле на ЗСПЗЗ като изхожда от състояние на имотите, а с нормата на чл. 10, е дефинирал кои имоти подлежат на реституция, като е изходил от различни хипотези към момента на колективизацията. Предвид изложеното, за да установи надлежния ред за възстановяване правото на собственост на имот, както и компетентният орган по възстановяването, следва да бъде изследван въпросът какъв е статутът на имота към момента на неговото обобществяване, респ. може да бъде преценен и неговият статут към момента на реституцията. В чл. 10, ал. 5 ЗСПЗЗ е уредено право на възстановяване на собствеността върху залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси. В чл. 10, ал. 9 ЗСПЗЗ е предвидена възможност по искане на собствениците да се възстановява правото на собственост върху земите, одържавени като гори, които впоследствие са преобразувани в земеделски земи. Съгласно ЗВСГЗГФ /ред. ДВ, бр. 110 от 25.11.1997 г./, законът урежда възстановяване правото на собственост върху горите и земите от Горския фонд. Възстановява се правото на собственост върху горите и земите, включени в държавния горски фонд съгласно Закона за трудовата поземлена собственост /ДВ, бр. 81 от 1946 г./, Закона за собствеността и стопанисването на частните гори /ДВ, бр. 292 от 1947 г./, Закона за стопанисване и ползуване на горите /ДВ, бр. 71 от 1948 г./, Закона за горите /Изм., бр. 89 от 1958 г./, Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея /ДВ, бр. 219 от 1944 г./, Указа за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти /ДВ, бр. 122 от 1949 г./, както и по силата на последвалите закони, укази и актове на Министерския съвет, Държавния съвет и Президиума на Народното събрание. Съгласно константната практика на Върховния касационен съд – така Решение № 507 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС и Решение № 120 от 11.03.2010 г. по гр. д. № 3625/2008 г. на ВКС, в разпоредбата чл. 2 от ЗВСГЗГФ е определено приложното поле на закона от гл.т. на нормативни актове, по силата на които е извършено отчуждаването на горите, чиято собственост подлежи на възстановяване по административен или съдебен ред. Разпоредбите на ЗВСГЗГФ не съдържат разпоредба, аналогична на чл. 2 ЗВСОНИ, за да се приеме, че на възстановяване подлежат всички гори, включени в Държавния горски фонд. Ако процесната гора не е одържавена по силата на някой от нормативните актове, посочени в чл. 2 от ЗВСГЗГФ, собствеността и не подлежи на възстановяване по този закон. От представените по делото доказателства се установява, че територията на процесния имот представлява самозалесила се гора, в който смисъл е заключението по комплексната експертиза, която гора е с давност от преди 1951 г. В производството по делото обаче не са представени доказателства, че процесният имот е бил включен в Държавния горски фонд към момента на неговото обобществяване, като от представените в производството по делото доказателства може да се достигне до обоснован извод, че последният не е бил включен в Държавния горски фонд към момента на постановяване на решението през 1995 г. Такива данни се съдържат в приложения делото Протокол от 15.03.1994 г. на комисия, в която са участвали представител на Поземлена комисия Родопи, Пловдив и представител на Държавно лесничейство, гр. Пловдив, за изключване на селскостопански имоти в землището на с. Г., които са самозалесени и залесени и картотекирани като гори към ДГФ без основание, които да бъдат изключени от ДГФ и върнати към ССФ /селскостопански фонд/ и възстановени на бившите собственици. Според този документ комисията е констатирала, че залесените площи са създадени върху ССФ. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в КВС на землището, приета 1999 г., която обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ, процесният имот е земеделска земя. В този смисъл съдът съобрази и приетите в производството по гр.д. № 1692/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив писмени доказателства. Последните следва да бъдат съобразени, доколкото с решението на въззивната инстанция е обезсилено първоинстанционното решение по гр.д. № 20825/2013 г. на Районен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от настоящия съдебен състав. В производството пред въззивната инстанция е представено писмо от Регионална дирекция по горите – Пловдив и Изпълнителна агенция по горите, от които се установява, че процесният имот е описан като иглолистна гора в лесоустройствения проект на ТП ДГС – Пловдив от 1999 г., а в лесоустройствения проект на ТП ДГС – Пловдив от 2009 г. имотът е описан като иглолистна гора – частна собственост – извън горски фонд. Посочените планове са приети след постановяване на процесното решение през 1995 г. От изложеното следва, че доколкото не са налице доказателства, че процесният имот е бил включен в Държавния горски фонд и то именно по посочените закони, редът за неговото възстановяване не е ЗВСГЗГФ, независимо от обстоятелство дали към момента на обобществяване или към настоящия момент същият фактически представлява гора. Освен това следва да се посочи, че дефиницията на чл. 2 ЗСПЗЗ за земеделска земя, доразвита в чл. 1 ППЗСПЗЗ, налага извод, че законът взема за критерий предназначението на земята, а не начина на нейното фактическо ползване и състояние. Т.е. обстоятелството, че според изслушаните по делото комплексни експертизи, имотът представлява самозалесила се гора към 1951 г., която към настоящия момент е на възраст около 100 години, не води автоматично до изключване на същия от приложното поле на ЗСПЗЗ и до извод, че същият е бил включен към момента на реституцията в Държавен горски фонд. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 780 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1983/2009 г., Г. К., І г. о. на ВКС, е дадено разяснение, че първоначалното законодателно решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи, залесени или самозалесили се, както и тези, които са били включени в държавния горски фонд, е това да става по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 5 от ЗСПЗЗ, в редакцията след изменението с ДВ, бр. 98/1997 г. С приемането на ЗВСГЗГФ /ДВ, бр. 110/25.11.1997 г./ се възприема друго разрешение. Съгласно § 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, възстановяването става по реда и условията на този закон. С приетата впоследствие ал. 2 на § 9 /ДВ, бр. 26/2001 г./ е уточнено, че заявленията за възстановяване на собствеността върху тези земи, подадени пред общинските служби по земеделие по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване на гори и земи по чл. 1 от ЗВСГЗГФ. В случая от двете приети по делото съдебно-лесотехнически експертизи се установява, че процесният имот е покрит с растителност – бял дъб, която го характеризира като гора, но която е само-залесила се, и доколкото заявлението за възстановяване на правото на собственост е депозирано на 30.09.1991 г., следва да се приеме, че възстановяване на правото на собственост е по реда на ЗСПЗЗ. Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че от всички приобщени по делото писмени доказателства, се установява, че към момента на обобществяването процесният имот е бил със статут на земеделска земя, поради което същият правилно е възстановен по реда на ЗСПЗЗ. От представената по делото преписка по издаване на решението на поземлената комисия се установява, че наследодателят на ответните страни А. Д. е придобил имот, представляващ нива по силата на Договор за продажба на недвижим имот от 26.03.1939 г. В тази връзка ирелевантно за възстановяване правото на собственост на процесния имот е обстоятелството какъв реално е бил имотът – както към момента на обобществяването, така и какъв е към настоящия момент, в която насока са приетите по делото техническа и лесо-техническа експертизи. Единственото релевантно обстоятелство е като имот с какъв статут е бил отнет, а несъмнено процесният имот е бил отнет като земеделска земя. Поради тази причина и правилно е възстановен по реда на ЗСПЗЗ от компетентен орган – Поземлена към Община Родопи. С оглед така изложените съображения Решение № 09084/14.06.2000 г. на Поземлена комисия – Родопи възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, с което се възстановява правото на собственостна праводателите на ответниците, е валидно и допустимо, издадено от компетентен орган и по надлежния ред. В решението са посочени границите на имота, индивидуализирани чрез посочване на съседи – конкретни имоти с идентификатори, поради което границите на имота са определени надлежно по реда на чл. 18 а и сл. ППЗСПЗЗ. Предвид изложеното процесният имот е придобит от П. Б. надлежно на основание договор за покупко-продажба, който впоследствие го е прехвърлил на ответната страна А. Х. на основание договор за дарение, поради което последната е собственик на процесния имот. С оглед така установеното не следва да се пристъпва към разглеждане на второто въведено от ответните страни основание за придобиване на правото на собственост по отношение на имота, а именно - изтекла в тяхна полза придобивна давност, за което са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В. В. Ц.. По така посочените правни съображения предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответните страни следва да се присъдят разноските, сторени при първоначалното разглеждане на делото и тези, сторени пред настоящата съдебна инстанция. На присъждане подлежат и разноските във въззивното производство по гр.д. № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и по гр.д. № 1692/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, доколкото въззивната инстанция не се е произнесла с решение по същество на правния спор, а е върнала делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В този смисъл е константната практика на Върховния касационен съд – така Определение № 490/12.10.2016 г. по ч.т.д. №1797/2016 г., ТК, II т.о. на ВКС, в което се приема, че поради функционалната обусловеност на отговорността за разноски от изхода на спора по-горната инстанция няма основание да присъди разноски в случаите, когато след осъществен инстанционен контрол отменя или обезсилва обжалвания пред нея съдебен акт и връща делото за ново разглеждане на по- долната съдебна инстанция. В този случай разноските следва да се разпределят при новото разглеждане на делото с акта, с който ще се сложи край на спора (чл. 78, ал. 1 - ал. 4 ГПК). Аргумент за посоченото разрешение се съдържа в чл. 273 ГПК, който предвижда, че за въззивното производство се прилагат съответно правилата за производството пред първата инстанция, а това включва и правилата на чл. 78 ГПК за разпределяне на разноските в зависимост от крайния изход на делото, и в чл. 294, ал. 2 ГПК, според който при връщане на делото за ново разглеждане от Върховния касационен съд разноските за касационното производство се разпределят с акта на въззивния съд, постановен при повторното разглеждане на делото. Следва в полза на ответните страни П. Б. и Е. Б. да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1 000 лв. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив. В полза на ответната страна А. Х. да се присъдят разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв. в настоящото производство, както и разноските във въззивните производства – сумата от 54 лв. за заплатена държавна такса за разглеждане на въззивна жалба и сумата от 15 лв. за заплащане на държавна такса за разглеждане на частна жалба в първоначалното производство по гр.д. № 21/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, както и сумата от 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 1692/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Следва в полза на ответните страни Д. Ж. П. и А. Ж. П. да се присъдят разноски в размер на сумата от 700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 1692/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, за заплащането на което са представени доказателства (л. 194 от въззивното производство). Останалите ответните страни не са доказали заплащане на разноски, поради което такива не подлежат на присъждане. Така мотивиран, Пловдивският районен съд