Решение № 304 от 11.3.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 671/2025 г.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две жалби подадени от: 1) „Уестум България“ ЕООД и „Уестум ДОО Белград“, чрез адв. Славов и 2) „Валантик СМЕ“ АД и С. С., чрез адв. Петров срещу решение № 472 от 15.05.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, комисията) по преписка № КЗК-725/2024 г., с което е установено извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на „Валантик СМЕ“ АД, [ЕИК] и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 2 % (два процента) от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2023 г., равняващ се на 380 920 лв. (триста и осемдесет хиляди деветстотин и двадесет лева) и е постановено e прекратяване на горното нарушение; установено е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на „Валантик СМЕ“ АД, [ЕИК] и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 3 % (три процента) от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2023 г., равняващ се на 571 380 лв. (петстотин седемдесет и една хиляди триста и осемдесет лева); установено е извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, пред. 2 от ЗЗК във връзка с чл. 36, ал. 1 от страна на С. С. и е наложена глоба на физическото лице в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева); установено е, че не е извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 и по чл. 29 от ЗЗК от страна на „Валантик СМЕ“ АД, [ЕИК] и е установено, че не е извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК във връзка с чл. 31, чл. 37, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК от страна на С. С..

С жалбата и в съдебно заседание „Уестум България“ ЕООД и „Уестум ДОО Белград“ оспорват изводите на КЗК относно липсата на нарушение по чл. 37, ал. 1 и по чл. 29 от ЗЗК от страна на „Валантик СМЕ“ АД и липсата на нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК във връзка с чл. 31, чл. 37, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК от страна на физическото лице С. С. (т. 6 и т. 7 от обжалваното решение).

Наведени са доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обстоятелствено се релевират доводи, че КЗК не е провела дължимото пълно и обективно проучване по преписката, не е установила правилно релевантните факти и не е събрала и обсъдила относимите доказателства във връзка с твърдените от искателя нарушения по чл. 29 от ЗЗК, извършени от „Валантик СМЕ“ АД и физическото лице С. С.. Поддържа се, че комисията не е обсъдила всички наведени твърдения и доказателства, включително свързани с поведението на С. С. в периода на трудовите му правоотношения с „Уестум България“ ЕООД, регистрацията и учредяването на „ЕЙАЙОпсГруп“ ЕООД („Валантик СМЕ“ АД) и сключването на договори със същите или свързани клиенти на Уестум, както и поетите от него договорни задължения за неконкуриране и въздържане от контакти с клиенти на работодателя. На следващо място се твърди, че допуснатите нарушения при установяването на фактическата обстановка и при обсъждането на доказателствата са довели и до постановяване на решението при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на глава VII от ЗЗК, в частност чл. 29 и чл. 37 от ЗЗК по отношение на Валантик СМЕ АД и чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК във връзка с чл. 31, чл. 37, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК по отношение на физическото лице С. С.. Поддържа се, че установеното от КЗК поведение на „Валантик СМЕ“ АД и на С. С. влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика. Посочва се, че още по време на трудовото правоотношение със „Уестум България“ ЕООД е предприета подготовка за конкурентна дейност, включително регистрация на домейн, учредяване на свързани дружества и впоследствие сключване на договори за предоставяне на сходни услуги с клиенти или със свързани с клиенти на Уестум дружества, при наличието на договорни клаузи за неконкуриране и забрана за контакт с клиенти. Твърди се, че тези действия създават най-малкото опасност от увреждане интересите на конкурента, а част от тях са довели и до реално увреждане, поради което са осъществените елементите на фактическия състав на чл. 29 от ЗЗК, независимо от преценката на КЗК по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Поддържа се още, че мотивите на КЗК относно приложението на чл. 29 от ЗЗК са непълни и противоречиви, като комисията формално е препратила към анализа на специалните състави по чл. 31, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, без да извърши самостоятелна преценка на релевантните факти през призмата на общата забрана за нелоялна конкуренция и без да обсъди конкретните твърдения и доказателства, изложени в искането по преписката. Това води до постановяване на решение при липса на мотиви в тази му част. Иска се отмяна на решение на КЗК в обжалваната му част и връщане на преписката за ново разглеждане от комисията със задължителни указания за точното прилагане на закона. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

С подадената от „Валантик СМЕ“ АД и С. С. жалба и развитите доводи в съдебно заседание се оспорва решението на КЗК, с което е установено извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на „Валантик СМЕ“ АД, [ЕИК] и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 2 % (два процента) от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2023 г., равняващ се на 380 920 лв. (триста и осемдесет хиляди деветстотин и двадесет лева) и е постановено прекратяване на горното нарушение; установено е извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на „Валантик СМЕ“ АД, [ЕИК] и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 3 % (три процента) от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2023 г., равняващ се на 571 380 лв. (петстотин седемдесет и една хиляди триста и осемдесет лева); установено е извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, пред. 2 от ЗЗК във връзка с чл. 36, ал. 1 от страна на С. С. и е наложена глоба на физическото лице в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева).

Поддържа се, че решението в обжалваните му части е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗЗК и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до лишаване на „Валантик СМЕ“ АД и С. С. от реална възможност за защита в определени части от спорния предмет. Навеждат се аргументи, че решението е нищожно в частта му относно извода за осъществяване на състава на нарушението по чл. 31 от ЗЗК „Валантик СМЕ“ АД, доколкото е налице произнасяне по въпрос, който е бил изцяло извън предмета на проведеното административно производство. В съдебно заседание се прави искане за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса, дали правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес по чл. 47, ал. 1 и 2 от Хартата за основни права на ЕС (Хартата), налага на ответната страна да бъде дадена възможност да се запознае с всички фактически установявания, въз основа на които е ангажирана административно-наказателната ѝ отговорност, както и с подкрепящите ги доказателства. В случай на отхвърляне на искането за отправяне на преюдициално запитване, се иска отмяна на решението в обжалваната му част. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез своя процесуален представител излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на претендирани от жалбоподателите.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са процесуално допустими - подадени от надлежни страни, при наличие на правен интерес от оспорване и в срока, установен в чл. 64, ал. 1, изр. 2 от ЗЗК.

Разгледани по същество, съдът намира жалбите за ОСНОВАТЕЛНИ.

Като прецени доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:

Производство по преписка № КЗК/725/2024 г. е образувано на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК по искане на „Уестум България“ ЕООД и „Уестум ДОО Белград“ за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 31, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на „Валантик СМЕ“ АД и по чл. 2, ал. 1, т. 4 във връзка чл. 29, чл. 31, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗЗК от страна на С. С. в качеството му на физическо лице, налагане на имуществени санкции и глоби и прекратяване на нарушенията.

С искането „Уестум България“ ЕООД и „Уестум ДОО Белград“ е посочено, че със самото създаване и стартиране на дейност „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД (след преобразуване вече „Валантик СМЕ“ АД), привлича нелоялно всички основни клиенти на дружествата – искатели („Уестум България“ ЕООД и „Уестум ДОО Белград“), както и всички ключови служители на „Уестум България“ ЕООД. В резултат на това нелоялно поведение от страна на С. С. и представляването от него дружество „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД („Валантик СМЕ“ АД), „Уестум България“ ЕООД е неправомерно отстранено от съответния пазар за продължителен период от време.

С писма № ИС-1096 и ИС-1097 от 17.10.2024 г. КЗК е предоставила възможност на „Валантик СМЕ“ АД и С. С. да дадат становища и да представят доказателства с оглед на изясняване на твърдените от „Уестум България“ ЕООД и „Уестум ДОО Белград“ факти, по които е образувана по преписка № КЗК/725/2024 г.

„Валантик СМЕ“ АД и С. С. са представили отговори заведен в КЗК на 26.11.2024 г., в които се изразява становище по преписката и се представят писмени доказателства.

С писма с изх. № ДИП-160 и ДИП-161 от 07.03.2025 г. „Валантик СМЕ“ АД и С. С. са уведомени, че могат да се запознаят с представените от страните по преписката доказателства.

С писма с изх. № УВЗ-429 и УВЗ-430 от 07.05.2025 г. „Валантик СМЕ“ АД и С. С. са уведомени, че на 15.05.2025 г. в редовно заседание на КЗК ще се разгледа преписка № КЗК/725/2024 г. образувана на основание чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1. т. 3 от Закона за защита на конкуренцията по искане на „Уестум България“ ЕООД и „Уестум ДОО Белград“ за установяване на евентуално извършено нарушение по глава VII от ЗЗК от страна на „Валантик СМЕ“ АД и С. С..

С писмо с вх. № към К3К/725/24 от 31.03.2025 г. „Валантик СМЕ“ АД и С. С. представят становището на основание чл. 94, ал. 13, в което е отправена молба да бъде предоставен достъп до конкретни поверителни материали и доказателства на основание чл. 55, ал. 2 и ал. 4 от 33К, представени по преписка № К3К/725/2024 г.

С писмо с изх. № ДИП-229/09.04.2025 г. КЗК уведомява „Валантик СМЕ“ АД и С. С., че достъпът, който може законосъобразно да бъде предоставен, се ограничава до явните материали по преписката.

В хода на производството по преписка № КЗК/725/2024 г. КЗК е установила следните правнорелевантни факти:

„Уестум ДОО Белград“ е дружество със седалище в Република Сърбия, [населено място]. От 2014 г. до момента осъществява дейност, свързана с цялостни софтуерни услуги и решения в областта на електронната търговия. Дейността включва консултиране, разработване на уебсайтове за електронна търговия, изграждане на технически системи за интеграция и оптимизация, текущо управлявана поддръжка и мониторинг, насочени към осигуряване стабилност на системите за електронна търговия. В своята дейност „Уестум ДОО Белград“ използва различни платформи за електронна търговия, сред които Salesforce Ecommerce Cloud (SFCC), Magento и други. „Уестум България“ ЕООД е 100% собственост на „Уестум ДОО Белград“ и е регистрирано през 2014 г. Съгласно Споразумение от 21.08.2015 г. между двете дружества, „Уестум България“ ЕООД осъществява оперативно обслужване на клиенти на „Уестум ДОО Белград“ във връзка с предлаганите от последното услуги. В отношенията с крайните клиенти „Уестум ДОО Белград“ сключва Основни споразумения за услуги (Master Services Agreement – MSA). По силата на тези споразумения дружеството предоставя различни услуги, конкретизирани и договорени във всяка отделна Работна поръчка към съответното MSA.

„Валантик СМЕ“ АД осъществява от октомври 2019 г. до настоящия момент дейност, свързана с предоставяне и разработване на софтуерни и технологични решения за онлайн и физически магазини за търговия на дребно. Дейността включва консултации, разработване, оптимизиране, мониторинг (включително чрез собствено AIOps решение), управление и поддръжка на онлайн сайтове за търговия, системи за електронни магазини и софтуерни програми. Според информацията, представена от дружеството, то извършва и цялостно създаване, поддържане и анализ на бази данни, изработка на софтуерни решения, консултации в областта на информационните технологии, осигуряване на уеб достъпност съобразно европейските регулации, мониторинг на клиентски системи, абонаментни лицензионни услуги и техническа поддръжка за големи клиенти. „Валантик СМЕ“ АД разработва и модифицира онлайн магазини, използвайки платформи за електронна търговия като Salesforce, Adobe, Scayle, Optimizely, CommerceTools, както и платформата Splunk за мониторинг на големи данни и оптимизация с цел намаляване на загуби и измами.

Дружеството е резултат от последователни преобразувания на „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД. „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД е регистрирано на 27.09.2019 г. с едноличен собственик „Атлетик Комърс“ ЕООД. „Атлетик Комърс“ ЕООД първоначално е еднолично дружество, впоследствие преминава в ООД. През 2023 г. „ЕйАйОпсГруп“ е преобразувано последователно в еднолично акционерно дружество, след това в акционерно дружество, а през март 2024 г. фирмата е променена на „Валантик СМЕ“ АД. Управлението се осъществява от Съвет на директорите, с участие на С. С. и С. С. и др.

„Валантик СМЕ“ АД оперира сайт AIOPSGROUP с адрес http://aiopsgroup.com със съдържание на английски език. Домейнът aiopsgroup.com е регистриран на 17.08.2019 г. от С. С., като дружеството използва и други сходни домейни. Според предоставената информация сайтът функционира от ноември–декември 2019 г., като понастоящем собственик е „Валантик СМЕ“ АД, а първите архивни данни са от януари 2020 г.

С. С. притежава дългогодишен професионален опит в областта на разработването на онлайн магазини, софтуер, големи данни, мониторинг и автоматизирани решения. От 2011 г. работи с големи международни онлайн търговци, а от 2003 г. и с банки и здравни организации. В периода 2011–2014 г. е мениджър в „еCommera“ ЕООД (по-късно „Мъркъл“ ЕООД), обслужващо известни международни марки. Той е управител и представител на „ЕйАйОпсГруп“ / „Валантик СМЕ“ АД от учредяването му. С. С. има над 20-годишен опит в разработването и интеграцията на онлайн магазини. До октомври 2019 г. е служител на „Уестум ДОО Белград“, като трудовото правоотношение е прекратено по негова инициатива. От края на 2019 г. участва в дейността на „ЕйАйОпсГруп“, а от 2023 г. и във формалното управление на дружеството, включително като изпълнителен директор и акционер във „Валантик СМЕ“ АД.

С нотариално заверен констативен протокол от 14.04.2020 г. е удостоверено съдържанието на интернет страницата www.aiopsgroup.com към тази дата. На сайта са били публикувани сведения за партньорства на AIOPSGROUP със Salesforce, за реализирани проекти и интеграции с платформи като Salesforce Commerce Cloud и Magento, както и данни за броя на проектите, натрупания опит и предполагаеми резултати при клиентите (вкл. проценти за увеличаване на приходи и намаляване на разходи за поддръжка). В същия период на интернет страницата са били посочени твърдения относно използване на технологии като Splunk и Magento, както и за изпълнени над 100 проекта на платформа Magento и над 80 проекта, реализирани на платформа Salesforce Commerce Cloud. В електронното издание „Капитал“ от 30.03.2021 г. е публикуван материал, съдържащ изявления на лица, представени като партньори в AIOPSGROUP, включително сведения за ръст в онлайн търговията през 2020 г., за броя реализирани проекти, за броя на служителите на дружеството, както и за работа с конкретни търговски марки. В електронното издание „Форбс“ от 07.07.2021 г. е публикувана статия със съдържание относно основаването и развитието на AIOPSGROUP, включително данни за приходите на дружеството, за броя на служителите и за работата му с международни клиенти и известни търговски марки.

Между СКИС РОСИНЬОЛ САС (РОСИНЬОЛ) и „Уестум ДОО Белград“ има търговски отношения във връзка с предоставяне на IT услуги въз основа на Рамково споразумение от 26.07.2019 г. Между РОСИНЬОЛ и „Валантик СМЕ“ АД („ЕйАйОпсГруп“ ЕООД) са налице търговски отношения, свързани с предоставяне на услуги. Посочените правоотношения са удостоверени с представени по преписката документи, включително рамкови споразумения и съпътстващи ги документи, които са квалифицирани като търговска тайна от страните и трети лица, поради което при установяване на горните обстоятелства комисията се е позовала единствено на поверителните материали по преписката.

При така изясненото от фактическа страна с обжалваното решение КЗК е приела, че са налице нарушения по чл. 31 и чл. 36 от ЗЗК от стана на „Валантик СМЕ“ АД, и по чл. чл. 2, ал. 1, т. 4, пред. 2 от ЗЗК във връзка с чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на С. С..

За да обоснове този извод, комисията е приела, че между страните са налице отношения на конкуренция при предоставяне на сходни услуги на едни и същи клиенти на най-общо дефиниран пазар по предоставяне на цялостни софтуерни услуги и технологични решения в областта на електронната търговия.

Според КЗК поведението на „Валантик СМЕ“ АД, осъществено чрез С. С., представлява отклоняване на клиенти на предприятия от групата УЕСТУМ чрез използване на информация и контакти, придобити при предходни служебни и търговски отношения. Комисията е приела, че това поведение противоречи на изискванията за добросъвестна търговска практика и обичайните правила на честната стопанска дейност и поради това съставлява нарушение на чл. 36 ЗЗК.

КЗК е формирала извод, че С. С. е имал ключова роля при установяване на контакт с клиентите на дружествата от групата УЕСТУМ, както и при организирането на последващото прекратяване на съществуващи договорни отношения и преминаването им към „Валантик СМЕ“ АД. Според КЗК именно личните му връзки с клиенти и знанието за условията на работа с тях са били използвани в процеса на привличането им като клиенти на ответника.

По отношение на чл. 31 от ЗЗК комисията е приела, че действията на „Валантик СМЕ“ АД накърняват установените търговски отношения на конкурент и целят извличане на неправомерно предимство чрез използване на информация, придобита при предходни служебни отношения, което уврежда или създава опасност от увреждане на интересите на засегнатото предприятие. Поради това КЗК е квалифицирала поведението като нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 31 във връзка с чл. 36 от ЗЗК.

КЗК е приела още, че действията на С. С. след прекратяване на трудовото му правоотношение се намират в причинно-следствена връзка с прекратяването на отношенията на част от клиентите с дружествата от групата УЕСТУМ и преминаването им към „Валантик СМЕ“ АД. В тази връзка комисията е квалифицирала поведението му като съдействие за осъществяване на нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на „Валантик СМЕ“ АД и като самостоятелно нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. второ от ЗЗК.

Въз основа на изложеното, КЗК е приела, че са налице извършени нарушения по чл. 31 и чл. 36 от ЗЗК от стана на „Валантик СМЕ“ АД, и по чл. 2, ал. 1, т. 4, пред. 2 от ЗЗК във връзка с чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на С. С., поради което следва да се ангажира отговорността на лицата.

По отношение на размера на имуществените санкции КЗК е отчела, че установените нарушения по чл. 31 и чл. 36 от ЗЗК са осъществявани за продължителен период от време и са били насочени към неограничен кръг адресати на пазара на IT услуги. Комисията е приела, че поведението на „Валантик СМЕ“ АД, изразяващо се в разпространяване на заблуждаващи сведения относно опит, клиенти и реализирани проекти, както и недобросъвестно привличане на клиент на конкурент, е в състояние да повлияе върху конкурентната среда, поради което нарушенията следва да бъдат квалифицирани като не особено тежки по смисъла на Методиката за определяне на санкциите и глобите по ЗЗК.

С оглед на тези съображения и предвид липсата на установени смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, КЗК е определила санкция в размер на 2 % (два процента) от размера на приходите от продажби на дружеството за 2023 г. или 380 920 лв. (триста и осемдесет хиляди деветстотин и двадесет лева) за нарушението по чл. 31 от ЗЗК и 3 % (три процента) от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2023 г., който възлиза на 571 380 лв. (петстотин седемдесет и една хиляди триста и осемдесет лева) за нарушението по чл. 36 от ЗЗК.

По отношение на глобата на физическото лице С. С. КЗК е приела, че то умишлено е съдействало за извършване на нарушението по чл. 36 от ЗЗК, поради което на основание чл. 102 от ЗЗК е определила глоба, съобразена с характера и продължителността на участието му в противоправното поведение в размер на 15 000 лв. ( петнадесет хиляди лева).

По отношение на твърдяното нарушение по чл. 37 от ЗЗК, Комисията е приела че в конкретния случай търговската тайна на „Уестум България“ ЕООД и „Уестум ДОО Белград“ не е определена и защитена по подходящ за особеностите на дейността и организацията на дружеството начин, който да създава яснота и определеност на конфиденциалната за дружеството информация по смисъла на ЗЗК. Поради това, Комисията е приела, че в настоящия случай не са налице изискуемите от ЗЗК елементи, за да е изпълнен съставът на чл. 37 от закона.

По отношение на приложението на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК, КЗК е приела, че поведението на „Валантик СМЕ“ АД е било предмет на анализите по чл. 31, чл. 36, ал. 1 и 37, ал. 1 от ЗЗК, като от установените факти не се констатира друго поведение на „Валантик СМЕ“ АД, което да противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 29 от ЗЗК. Доколкото прилагането на общата забрана за нелоялна конкуренция паралелно със специалните състави по Глава седма е възможно само ако е налице действие или бездействие, което да е различно от изследваното в специалните състави, то в конкретния случай не се установява извършено на нарушение по чл. 29 от ЗЗК.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган в рамките на законовата му компетентност, визирана в чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 60, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗК. Процесният акт е произнесен от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК.

Съдът констатира, че атакуваното решение е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

При постановяването на обжалваното решение обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На първо място, съдът приема, че КЗК е допуснала съществено нарушение в процеса по събирането на доказателства по преписката.

Съгласно т. 12 от приетите с решение на КЗК 161/19.02.2009 г., изм. с решение 246/13.03.2013 г. на основание чл. 55, ал. 5 от 33К Правила за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна (Правила за достъп; Правилата), всички материали, представени в хода на производството, следва да бъдат предоставени и в неповерителен вариант, в който заличената информация е отбелязана и накратко описана, а при изцяло поверителни документи съдържанието им трябва да бъде накратко обобщено.

Съгласно т. 13 от Правилата за достъп неповерителният вариант на представените материали, както и обозначаването на местата с изтритата поверителна информация трябва да бъде предоставен по начин, който да позволява на страните да преценят дали заличената информация е от значение за упражняване на правото им на защита и съответно дали има основание да поискат комисията да им предостави достъп и до поверителните материали.

В т. 15 от Правилата за достъп е предвидено, че ако тези изисквания не са изпълнени, лицето, предоставило информация, се уведомява и в случай, че несъответствието не бъде отстранено в указания срок, комисията с определение може да приеме, че материалите, за които не са спазени изискванията, не са поверителни. Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 64, ал. 3 от ЗЗК.

Настоящият съдебен състав намира, че тези разпоредби от Правилата за достъп са в пълно съответствие с Правото на добра администрация по смисъла на чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, което включва:

а) правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него;

б) правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна;

в) задължението на администрацията да мотивира своите решения.

В тази връзка следва да бъде посочено, че т. 12 от Правилата за достъп държи сметка за спазването на баланса и съотношението между принципа за право на достъп до всички материали и принципа за защита на поверителната информация, тъй като предвижда всички документи, които съдържат производствена, търговска или друга защитена от закона тайна да бъдат предоставени и в неповерителен вариант, в който заличената информация е отбелязана и накратко описана, а при изцяло поверителни документи съдържанието им да бъде накратко обобщено.

В изпълнение на Правилата за достъп, в своите писма, с които КЗК изисква информация от страните, изрично се указва на лицата, че на основание чл. 55, ал. 2 от ЗЗК следва да се посочат информацията и доказателствата, за които се твърди, че съдържат търговска, производствена или друга защитена от закон тайна. Указанията препращат към изискванията за определяне на информацията като поверителна, съдържащи се в Правилата за достъп, но независимо от това, ясно е посочено, че се изисква представяне на списък на материалите, за които се твърди, че съдържат търговска, производствена или друга защитена от закона тайна и се иска приемането им за поверителни съобразно т. 10 от Правилата за достъп. Изисква се също така едновременно представяне на неповерителен вариант на всеки един от поверителните материали, в който са заличени всички данни, които лицето смята за поверителни и изрично се указва, че в случай, че цялата информация в даден документ се счита за поверителна, тя трябва да бъде обобщена накратко в неповерителен вариант.

В конкретния случай, съдът установи, че неповерителните версии на представени документи липсват. Така например от представения опис с доказателства от подателите на искането „Уестум България“ ЕООД и „Уестум ДОО Белград“ в папка 1.1, съдържаща неповерителни материали, са налични единствено доказателства с номера от 1 до 5, 7, 8, 9, 11, 17, 21, 23 и 24 от общо 70, т.е. повече от 45 доказателства не са налични в папката. В папка 1.2, която също съдържа неповерителна версия на заявление за предоставяне на доказателства и информация от 05.11.2024 г. от „Уестум България“ ЕООД и „Уестум ДОО Белград“, отново липсват неповерителни версии на представени доказателства.

В този смисъл, съдът намира, че не е изпълнено изискването при пълно заличаване на даден документ, неговото съдържание да бъде накратко обобщено и представено и в неповерителен вариант.

На следващо място в неповерителните папки на производството са налични само разпечатки от кореспонденцията, свързана с получаването на отговор на дружеството РОСИНЬОЛ, но представените с него доказателства липсват. Отново не е изпълнено изискването да се представи кратко обобщение на доказателствата, за които се твърди, че са изцяло поверителни. От своя страна, комисията не е предприела действия по т. 15 от Правилата за достъп за уведомяване на лицата, предоставили информацията за отстраняване на нередовностите, нито е изискала представяне на подходящ неповерителен вариант на цитираните по-горе доказателства. Вместо това, те просто липсват в неповерителните папки по преписката.

С оглед на тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че КЗК е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е приложила по преписката неповерителни версии на цитираните доказателства, които е приела за поверителни, както и не е изпълнила задължението си при пълно заличаване на даден документ, да изиска неговото съдържание да бъде накратко обобщено и представено и в неповерителен вариант.

По този начин Комисията е лишила страните в административното производство от правото им да се запознаят с неповерителни версии на доказателства по преписката, както и с обобщено съдържание на документите, за които е преценено, че трябва да бъдат напълно заличени.

На следващо място настоящият съдебен състав установява, че КЗК е допуснала съществено нарушение и при изготвянето на процесното решение.

Видно от съдържанието на оспорения административен акт, в частта правни изводи, КЗК се е позовала на данни и обстоятелства, представляващи търговска или друга защитена от закон тайна по начин, по който след тяхното заличаване в съкратения неповерителен вариант на решението, е невъзможно да бъде установено какви са мотивите на Комисията, по силата на които е упражнила своето властническо правомощие.

По отношение на установеното нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, решаващите мотиви на КЗК в съкратения неповерителен вариант на решението, до който страните имат достъп се изразяват в следното:

„Видно от т. 71, т. 71.5, т. 71.6 от УФ, между РОСИНЬОЛ и УЕСТУМ ДОО БЕЛГРАД съществуват договорни отношения във връзка с рамково споразумение в сила от 26.07.2019 г., (......)*

С предизвестие от 13.02.2020 г., (......)*., РОСИНЬОЛ (т. 71.11 от УФ) прекратява (......)*.

(......)*.

Комисията отчита, че в този случай прекратяването на договора е направено въз основа на уговорените в него клаузи, но с оглед установената фактическа обстановка в този случай се констатира недобросъвестно поведение „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД и С. С., в резултат на което се стига до прекратяване на договора на РОСИНЬОЛ с УЕСТУМ и сключване на нов с ответното дружество. Към посочения момент ответното дружество вече е регистрирано (на 27.09.2019 г.), а С. С. е прекратил трудовите си правоотношения в УЕСТУМ (на 04.10.2019 г.)

В предоставената по преписката информация РОСИНЬОЛ посочва, че е било (......)*. (т. 72.2 от УФ). (......)*..

Според предоставената от РОСИНЬОЛ информация (......)*..

Следва да се има предвид, че към датата на съставянето на предизвестието за прекратяване на договора от РОСИНЬОЛ - 13.02.2020 г., (......)

С. С. и Н. С. и двамата заемащи длъжност „Специалист по продажбите“ в УЕСТУМ ДОО БЕЛГРАД напускат УЕСТУМ ДОО БЕЛГРАД съответно С. С. - по уведомление от 19.09.2019 г. считано от 03.10.2019 г. и Н. С. - през ноември 2019 г.

Установената фактическа обстановка (взаимосвързаността и хронологията на действията на ответното дружество и свързаните с това последици) води до извода, че се цели недобросъвестно привличане на клиента РОСИНЬОЛ.

Сключените договори с новия доставчик на практика са за предоставяне на (......)*. (т. 72.3 и т. 72.4 от УФ). Ответното дружество се е възползвало от информация и данни за клиента и неговата платформа, получени от предходната работа на С. С. и останалите членове на екипа, докато са работили при УЕСТУМ. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че в (......)*. ( т. 72.4 от УФ) (......)*.. Целенасоченото поведение по нелоялно привличане на този клиент е видно и от обстоятелството, че С. С. в качеството си на управител на „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД подписва по-рано – (......)*.

При избора на доставчик на услугите РОСИНЬОЛ е сключило договор с „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД поради факта, че (......)*. Същевременно според УЕСТУМ същото продължава да има капацитет да предоставя софтуерни услуги.

Безспорно за тази представа на клиента е повлияло участието на С. С., (......)*“

Настоящият съдебен състав намира, че направените препратки в правните изводи към фактическите установявания, също не могат да допринесат за да бъдат разбрани от страните мотивите на КЗК, тъй като в решението на КЗК, в частта му установени факти се сочи следното:

„Отношения с УЕСТУМ

71. Между СКИС РОСИНЬОЛ САС (SKIS ROSSIGNOL SAS, РОСИНЬОЛ) и УЕСТУМ ДОО има търговски отношения във връзка с предоставяне на IT услуги въз основа на Рамково споразумение от 26.07.2019 г. (......)*

71.1. Между СКИС РОСИНЬОЛ САС и УЕСТУМ ДОО БЕЛГРАД е сключено Основно споразумение90 за услуги (Master Services Agreement, MSA). (......)*от 26.07.2019 г.

71.2. Съгласно (......)*

71.3. В Споразумението е предвидено, че (......)*.

71.4. Съгласно (......)*.

71.5. (......)91 (......)

71.6. (......)*92 (......)*

71.7. Според предоставена от РОСИНЬОЛ информация (......)*

71.8. Според предоставена от РОСИНЬОЛ информация (......)*.93

71.9. В периода (......)*94

71.10. Според предоставена от РОСИНЬОЛ информация (......)*.

71.11. Предизвестие за прекратяване на търговските отношения95 от 13.02.2020 г. (......)* от страна на РОСИНЬОЛ, (......)*

Отношения с „Валантик СМЕ“ АД

72. Между СКИС РОСИНЬОЛ САС (SKIS ROSSIGNOL SAS) и „Валантик СМЕ“ АД („ЕйАйОпсГруп“ ЕООД) има търговски отношения във връзка с предоставяне на (......)* услуги от (......)*.

72.1. Според предоставена от РОСИНЬОЛ информация (......)*.

72.2. Според предоставена от РОСИНЬОЛ информация (......)*.

72.3 Рамков договор за услуги (Framework Service Agreement) между СКИС РОСИНЬОЛ САС (SKIS ROSSIGNOL SAS) и „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД от (......)*.

72.4. Между СКИС РОСИНЬОЛ САС (SKIS ROSSIGNOL SAS) и „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД (......)*.

72.5. Заявка за покупка (......)*

72.6. Видно от електронна кореспонденция от името на „ЕйАйОпсГруп“ ЕООД / „Валантик СМЕ“ АД комуникация с РОСИНЬОЛ (......)*.

72.7. Според предоставена от РОСИНЬОЛ информация, (......)*.“

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в мотивите на процесното решение на КЗК, в неговия съкратен, неповерителен вариант, са налице заличавания (дори на цели пасажи от решението), в такава степен, че е неясно за страните кои факти са приети за установени и кои действия или бездействия са квалифицирани от КЗК като нарушение.

От друга срана, настоящият съдебен състав, запознавайки се с пълния поверителен вариант на решението на КЗК, установява, че в действителност в него са инкорпорирани данни и информация относно финансово състояние, търговски партньори, търговски условия, стратегии и т.н., които изрично са посочени като чувствителни за предоставилите ги дружества. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че предоставянето на тази информация на страните по делото би могло да застраши стопанския интерес на предоставилите я или на трети лица.

С оглед на това обстоятелство, съдът намира, че не би могъл да предостави на страните достъп нито до представените документи, представляващи „Производствена или търговска тайна“ по смисъла на § 1 т. 9 от ДР на ЗЗК и съдържащи се в папка № 2, нито до съдържанието на пълния поверителен вариант на решението на КЗК, в което също са изложени данни, представляващи търговска тайна.

Това обстоятелство е така, тъй като начинът, по който са изложени мотивите на процесното решение е невъзможно да бъде извършен селективен подбор на отделните негови заличени части от които е видно кои факти са приети за установени и кои действия или бездействия са квалифицирани от КЗК като нарушение, които да бъдат предоставени на страните, без това да застраши стопанския интерес на предоставилите поверителна информация трети лица.

Съдът обаче намира, че при изготвянето на процесното решение, Комисията в изпълнение на задълженията си по чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз е била длъжна да формира своите правни изводи по начин, по който да ги направи разбираеми за страните, като в същото време запази поверителните данни, предоставени от третите лица.

В тази връзка както Административен съд София – област, така и Върховният административен съд в своята последователна и константна практика обективират мотивите на своите съдебни решения по начин, по който при наличие на поверителна информация, представена по делото, излагат своите фактически и правни изводи след извършена интерпретация на тези представените поверителни документите. Тази интерпретация на поверителната информация от съда позволява от една страна да не бъдат изложени в мотивите на съдебните решения конкретните факти и обстоятелства, които са поверителни за страните, но в същото време се излагат съображения, които обосновават взетото от съда решение относно наличието или липсата на извършено нарушение.

В конкретния случай КЗК, при постановяване на процесното решение не е извършила необходимата интерпретация на поверителната информация, а директно я е преповторила в мотивната част на своето решение, което от своя страна не позволява на страните да установят съображения, които обосновават взетото от КЗК решение относно наличието или липсата на извършено нарушение.

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че КЗК е допуснала и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при определянето на съответния продуктов пазар.

Съгласно чл. 29 от ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.

Систематичният анализ на цитираната разпоредба налага изводът, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация:

1) Наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар.

2) Въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика.

3) Да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент.

По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1 т. 13 ДР на ЗЗК „стопанска дейност“ е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга „съответен пазар“, който се състои от „продуктов пазар“, в който са включени всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§ 1 т. 15 б. а от ДР на ЗЗК) и „географски пазар“, включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§ 1 т. 15 б. б от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е абсолютно задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията.

Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в § 1 т. 2 ДР на ЗЗК „Добросъвестна търговска практика“ са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика, както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар.

Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интересът на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано обаче поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК, е необходимо единствено да бъдат увредени интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието. От гледище на конкурентното право всички други евентуални негативни последици са обусловени от накърняването на интересите на конкурентите на съответния пазар. В този смисъл те следва да бъдат разглеждани като проекция, като функция от увредения интереса на конкурента.

В конкретния случай КЗК е приела, че съответния пазар: „най-общо може да се дефинира като предоставяне на цялостни софтуерни услуги и технологични решения в областта на електронната търговия“.

Настоящият съдебен състав, след като направи анализ на предмета на дейност на икономическата единица УЕСТУМ (УЕСТУМ ДОО Белград и УЕСТУМ България ЕООД), установява, че двете дружества функционират като една икономическа единица, при което българското дружество осъществява оперативна дейност и обслужва клиенти от името на дружеството – майка.

Основните направления на дейността на икономическата единица са: разработване на уебсайтове за електронна търговия; интеграция на платежни, логистични и ERP системи; оптимизация на работата и ефективността на e-commerce сайтове; текуща поддръжка, мониторинг и обновяване; консултиране при дигитализация на търговски процеси.

В тази връзка се установява, че дейността на дружествата от икономическата единица УЕСТУМ е по изграждане, развитие и оперативна поддръжка на онлайн търговски платформи (e-commerce системи) като услуга за корпоративни клиенти.

След като направи анализ на предмета на дейност на „Валантик СМЕ“ АД се установява, че дружеството развива дейности, сходни с тези на икономическата единица Уестум (изграждане и разработване на онлайн магазини; оптимизация и custom development върху платформи за e-commerce; поддръжка, мониторинг, надграждане на функционалности; консултации в областта на електронната търговия), но също така и в допълнителни направления, които разширяват дейността (разработване на софтуер и системи за физически магазини (POS, ERP); AIOps решения + Splunk monitoring (големи данни и откриване на аномалии); ИТ поддръжка и администриране на инфраструктура (имейл системи, сигурност); анализ на бази данни, уеб-достъпност, лицензионни услуги.)

В тази връзка се установява, че дейността на дружеството „Валантик СМЕ“ АД е разработване, управление и оптимизация на e-commerce платформи, както и цялостни ИТ решения за онлайн и физически търговци, включително инфраструктурни и аналитични услуги.

Съпоставяйки дейността на двете дружества, настоящият съдебен състав счита, че за нуждите на процесното производство съответния пазар следва да бъде определен като Пазара на услуги по изграждане, поддържане, надграждане и оптимизация на уеб-сайтове за електронна търговия, който пазар е по-тесен от разгледания от КЗК пазар по предоставяне на цялостни софтуерни услуги и технологични решения в областта на електронната търговия.

С оглед на всички изложени аргументи, настоящият съдебен състав намира, че при постановяването на решение № 472 от 15.05.2025 г. по преписка № КЗК-725/2024 г., Комисията за защита на конкуренцията е постановила административен акт, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Тези нарушения не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза, тъй като преодоляването им предполага провеждане на надлежна административна процедура пред КЗК, която съдът не може да извърши в съдебна фаза.

С оглед изложеното съдът намира, че след отмяната на процесното решение на КЗК, преписката следва да бъде върната на Комисията за защита на конкуренцията за ново произнасяне, при задължително спазване на следните указания:

1. Комисията следва да приложи по преписката неповерителни версии на всички документи, които е приела за поверителни, а спрямо тези, за които е приела необходимост от пълно заличаване, да изиска от представилите ги страни, съдържание им да бъде накратко обобщено и представено в неповерителен вариант, което да бъде приложено по преписката.

2. Да осъществи своя икономически и правен анализ спрямо Пазара на услуги по изграждане, поддържане, надграждане и оптимизация на уеб-сайтове за електронна търговия.

3. При постановяване на решението по преписката КЗК да извърши интерпретация на поверителната информация по начин, позволяващ на страните да установят съображенията, които обосновават взетото от КЗК решение относно наличието или липсата на извършено нарушение, чрез достъп до неповерителната съкратена версия на решението.

Относно искането за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до СЕС, с оглед извода на съда за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обуславят неговата отмяна и връщане на преписката на комисията за ново произнасяне, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК е основателно искането на жалбоподателите „Уестум България“ ЕООД, „Уестум ДОО Белград“ „Валантик СМЕ“ АД и С. С. за присъждане на разноски по делото, изразяващи се в заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

„Уестум България“ ЕООД, „Уестум ДОО Белград“ са представили доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 51,13 евро (100 лв.). Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени.

С оглед на тези съображение, по искането на „Уестум България“ ЕООД и „Уестум ДОО Белград“ настоящият съдебен състав намира, че следва да присъди разноски в размер на 51,13 евро, представляващи заплатена държавна такса.

„Валантик СМЕ“ АД и С. С. са представили доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 30,68 евро (60 лв.), както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 36 309,15 лв.

Съдът отчита направеното от ответника възражение за прекомерност, като съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и съобразявайки Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C‑438/22 год. намира, че разноски за адвокатско възнаграждение се дължат в размер на 5000 евро.

С оглед на тези съображения, по искането на „Валантик СМЕ“ АД и С. С. настоящият съдебен състав намира, че следва да присъди разноски в размер на 5030, 68 евро, представляващи заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. чл. 64 ал. 1 от ЗЗК, Административен съд - София област,