Решение № 154 от 16.4.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 26/2024 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №35610 от 21.11.2023г. от А. Р. И. ЕГН •••••••••• от гр.Х., ул."С.С.К.и М." №• – чрез пълномощника му адв. М. Д., със съдебен адрес: гр. С, бул."Г.М.Д." №•, офис• против решение №392/18.10.2023г., постановено по търг.д. № 341/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с която е отхвърлен предявеният от А. Р. И. ЕГН •••••••••• от гр.Х., ул."С.С.К.и М." №• против З••"Д.Б.••" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №•, ЕИК •• за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 28.11.2019 г. на АМ „Т.“, •••, посока гр. Б., причинено виновно при управление на лек автомобил марка Р., модел М.С., с рег. № ••, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със З А Д "З••"З.а...Д.Б.••" АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.12.2019 г. до окончателното й изплащане за разликата над присъдените 7 500 лева до размер от 30 000 лева и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на това ПТП за разликата над 11.60 лева до предявения размер от 23.20 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.12.2019 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост и не репарира претърпените от ищеца болки и страдания с оглед действителния характер на травмите и периода на възстановяването му от тях. Счита, че неоснователно е определено наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 50 % като поддържа, че в конкретния случай поставянето на колан е без значение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да увеличи размера на обезщетението с още 22500 лева на 30 000 лева. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38 от ЗАдв.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от З••"Д.Б.••" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №•, ЕИК ••, с който е изразено становище за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Не е постъпил отговор от страна на третото лице – помагач „З.к.Л.•“ АД, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: •• Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищецът А. Р. И. ЕГН •••••••••• от гр.Х., ул."С.С.К.и М." №• – чрез пълномощника му адв. М. Д. твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.11.2019г., на АМ „Т.“, •••, посока гр. Б., причинено виновно от водача А. Д. И. п ри управление на лек автомобил марка Р., модел М.С., с рег. № ••. Твърди, че по образуваното досъдебно производство е установено, че причините за ПТП са от субективен характер с оглед недобрата преценка на водача на МПС, в което ищецът е бил пътник, но на същата не е повдигнато обвинение, предвид обстоятелството, че пострадалият е неин съпруг. Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица № ••• със срок на действие от 03.01.2019г. до 03.01.2020г. Твърди, че вследствие на ПТП е получил увреждания, изразяващи се в открита рана на главата с дефект, контузия на главата с множество отворени прорезни рани, наложили оперативно лечение и множество шевове, наличие на голяма прорезна рана, обхващаща челото и носа, оток и контузия на носа, оставила пожизнен загрозяващ белег, контузия на гръдния кош и гърба, цялото тяло и крайниците с множество кървящи прорезни рани, оперативно обработени с множество шевове, разкъсна рана в лява ингвинална област и рана в областта на гърба, контузия на таза с кръвонасядания и болки в областта на двете тазобедрени стави, контузия на лява раменна кост, лява ключица – с оток и кръвонасядане, контузия на левия крак с голяма разкъсно-контузна открита рана – силно кървяща, наложила оперативно отстраняване на меките тъкани и извършване на пластика на кожа от други части на тялото и обездвижване на крака с шина за период от 45 дни. Твърди, че е бил хоспитализиран за периода 28.11.2019г. – 30.11.2019г., след изписването му лечението продължава в домашни условия за период повече от три месеца. Наложило се е и повторно болнично лечение през периода 20.02.2020г. – 24.02.2020г., заради изпитвано силно главоболие и световъртеж. Твърди, че е бил неработоспособен за периода 28.11.2019г. – 05.03.2020г. Твърди, че е изпитвал силни болки от травмите, притеснения, че не може да се грижи за семейството, срам от загрозяващите белези, бил принуден да разчита на помощта на близките си. Твърди, че е претърпял и имуществени вреди в размер на 23.20 лева, представляваща заплатена потребителска такса за болничния престой. Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя с молба-претенция вх. №4143 от 27.12.2019г., който е образувал преписка по щета. Твърди, че ответникът не е определил, нито му е заплатил обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Моли съда да осъди ответника З••"Д.Б.••" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №•, ЕИК •• да му заплати 30 000 лева - обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди, получени при ПТП на 28.11.2019г., както и сумата 23.20 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатена потребителска такса за болничен престой, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.11.2019г., причинено противоправно и виновно от А. Д. И. при управление на лек автомобил марка Р., модел М.С., с рег. № •• и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ п о полица № •••, със срок на действие от 03.01.2019г. до 03.01.2020г., сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.12.2019г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът З••"Д.Б.••" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №•, ЕИК •• оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС А. Д. И.. Оспорва степента и характера на твърдяните телесни увреждания, връзката им с ПТП и периода на възстановяване на ищеца. Прави възражение за съпричиняване на вредоносните последици, поради неполагане на дължимата грижа за собственото възстановяване като не е провел подходящо лечение и не е спазвал дадените препоръки. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който като пътник на предна дясна седалка е пътувал без поставен обезопасителен колан / чл137а ал.1 от ЗДвП/.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че вина за настъпване на ПТП има и водачът И., твърди, че за него е допринесло и поведението на водача на товарен автомобил „Ф.Т.“ – К. П. Г., който е криволичел по пътя, нарушавайки разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДВП, движел се е с твърде ниска скорост под 70 км/ч и без съответните означения /чл.22 ал.1 от ЗДВП/, с което е създал предппоставки за настъпване на ПТП и е бил с дясно поставен волан, което допълнително е съдействало за настъпване на инцидента, тъй като огледалата за обратно виждане на такъв автомобил не осигуряват необходимата видимост назад, а изискват допълнително оборудване.

С оглед последното възражение в качеството на трето лице – помагач е конституиран „З.к.Л.•“ АД, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: ••като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на товарния автомобил „Ф.Т.“ с рег. №••.

С допълнителна искова молба ищецът А. Р. И. оспорва отговора и наведените в него твърдения за липса на вина за ПТП от страна на водача на МПС А. И.. Твърди, че единствено нейните неправомерни действия – това, че е отклонила изведнъж рязко към дясната лента автомобила, настигайки и удряйки т.а. „Ф.Т.“, е причина за ПТП. Счита, че водачът на товарния автомобил „Ф.Т.“ с рег. №•• няма вина за случилото се и не е могъл да предотврати настъпването на ПТП, поради внезапната и неочаквана маневра на водача А. И.. Оспорва наведените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и останалите твърдения и възражения в отговора.

С допълнителен отговор З••"Д.Б.••" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №•, ЕИК •• поддържа вече наведените с отговора твърдения, възражения и оспорвания.

Третото лице – помагач „З.к.Л.•“ АД, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление: ••с писмено становище вх. №•••г. оспорва твърденията за наличие на виновно поведение от страна на водача на товарния автомобил „Ф.Т.“ с рег. №•• Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди на ищеца би било в размер на 15 000 лева. Намалил е същото като е отчел наличие на 50 % съпричиняване от негова страна и е уважил претенцията в размер на 7 500 лева за неимуществени вреди и в размер на 11.60 лева за имуществените вреди. Присъдил е законната лихва, считано от 27.12.2019г., от когато е приел, че ответникът е в забава.

Решението се обжалва от ищеца в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 7 500 лева до размер от 30 000 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – за разликата над 11.60 лева до 23.20 лева.

Видно от представената молба – застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение вх. №••• от 27.12.2019г. и отговор №202/16.01.2020г., застрахователната претенция е получена от ответника. С нея ищецът е отправил искане до З••"Д.Б.••" АД – гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 27.12.2019г. Той е изискал представянето на допълнителни документи и информация от ищеца, каквито са били предоставени с молба вх. №534/11.02.2020г. Независимо от това застрахователят не е определил размер на обезщетение за неимуществени вреди и такова за имуществени вреди и не е заплатил такова. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.

Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил марка Р., модел М.С., с рег. № •• с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. А. Д. И. като водач на МПС се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

С влязло в сила Постановление за прекратяване от 13.07.2021 г. е прекратено производството по ДП № 140/2019 г. по описа на ОД на МВР Пловдив на осн. чл. 243, ал. 1, т 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - доколкото деянието не съставлява престъпление от общ характер, тъй като средна телесна повреда е получил само водача на автомобила, нарушил правилата за движение по пътищата и предизвикал ПТП, като е налице самонараняване, а не причиняване другиму на средна или тежка телесна повреда, а от деянието не са били причинени значителни имуществени вреди.

Видно от Констативен протокол от 28.11.2019г. за ПТП с пострадали лица като причини и обстоятелства за ПТП е посочено, че водачът на МПС - лек автомобил марка Р., модел М.С., с рег. № •• застига движещия се пред него участник – товарен автомобил „Ф.Т.“ като го удря отзад, завъртат се и се преобръщат. Съгласно чл.179 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Тази доказателствена сила се отнася до установяване, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая ответникът не оспорва автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Той не ангажира доказателства за оборване на материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП. Ето защо тя следва да бъде зачетена като се приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола. В този смисъл е и постановеното в производство по чл.290 от ГПК Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК.

Видно от заключението на вещите лица инж. В.С. и д-р М.Б. по допуснатата комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза основната причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на лекия автомобил А. И., която е отклонила лекия автомобил наляво, напуснала е платното за движение, вследствие на което е загубила контрол върху автомобила. Технически правилно е било водачът на „Р. М.С.“ да не отклонява автомобила така, че да напусне платното за движение. Според вещите лица са възможни две хипотези на механизма на настъпване на ПТП, но и при двете то се дължи на неправилното поведение на водача И.. По отношение на възражението за съпричиняване на ПТП и от водача на товарния автомобил „Ф.Т.“ – по делото не се установяват твърденията той да е лъкатушел по пътното платно и с това да е създал предпоставки за ПТП. Според цитираното заключение на допуснатата комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза неговата скорост е била 84 км/ч Следователно не се е движил с прекалено ниска несъобразена скорост на движение и не би могъл поради това обстоятелство да е съпричинил ПТП. Според цитираното заключение другият автомобил – „Ф.Т.“ е с дясна дирекция, но при правилно регулирани и изправни огледала не би следвало да има ограничена видимост. Тъй като няма данни за техническа неизправност, няма и техническа причина водачът на товарния автомобил да не възприеме МПС от лявата страна, въпреки оборудването му с дясна дирекция.

Съдът възприема посочения от вещото лице механизъм на ПТП. И в двата възможни варианта следва да се приеме, че А. Д. И. е действала виновно и противоправно, тъй като като водач на лек автомобил марка Р., модел М.С., с рег. № •• е предприел маневра „изпреварване“ на товарен автомобил „Ф.Т.“, но е отклонила автомобила наляво, напуснала е платното за движение и се е ударила с лявата си задна част в лявата мантинела, след което автомобилът се е отклонил рязко надясно и е пресякъл траекторията на „Ф.Т.“. Според втория вариант след като водачът на лек автомобил марка Р., модел М.С., с рег. № •• е предприел маневра „изпреварване“ на товарен автомобил „Ф.Т.“, когато дистацията е била 10 метра е отклонилае рязко автомобила надясно от лявата пътна лента, където е настигнала „Ф.Т.“ и е пресякла траекторията му.

Противоправното поведение на водача на лекия автомобил се изразява в нарушение на чл. 42 ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач, който изпреварва, е длъжен:

1. по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство;

2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;

3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време, както и на чл.20 ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

В случая водачът И. не се е съобразила с тези изисквания.

В резултат на това поведение същата е причинила телесни увреждания на ищеца.

От цитираното заключение на комплексната експертиза се установява, че към момента на настъпването му ищецът е бил пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил „Р. М.С.“. В резултат на инерционна и центробежна сила той е напуснал салона на автомобила най – вероятно при удара в дясната мантинела и последвалата ротация. Той е паднал на пътната настилка на южното платно за движение на АМ „Т.“ и се е установил на около 25 метра от л.а. „Р. М.С.“. Това МПС е фабрично оборудвано с предпазни колани. Те държат тялото към седалката и смогат за предотвратяване на удар в твърди интериорни елементи от салона на автомобила или дори изпадане от същия. По време на ПТП пострадалият е бил без поставен предпазен колан. В противен случай той не би изпаднал от лекия автомобил и не би се намирал след ПТП на пътната настилка на около 25 метра от лекия автомобил. Вещите лица са категорични, че с правилно поставен колан, той нямаше да напусне купето на лекия автомобил и да изпадне на пътното платно. Неговите травматични увреждания са причинени при изпадането от лекия автомобил в резултат на прекомерно усукване или закачане в детайли на предната дясна врата и в по-голямата си част като разкъсно-контузната рана на челото с дефект и охлузванията са причинени при удари и застъргване с пътната настилка.

С оглед на описания механизъм на ПТП и поведението на пострадалия по време на същото, следва да се приеме, че пострадалият като пътник на предна дясна седалка е бил без поставен обезопасителен колан и именно по тази причина е изпаднал от купето на пътното платно, а по-голямата част от уврежданията му са причинени от удара и застъргването в пътната настилка. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в този смисъл е основателно. Неговият принос е равен на този на водача на лекия автомобил. Процентът на съпричиняване от страна на ищеца следва да се определи на 50%, тъй като той е следвало да спази изискването на чл.137а от ЗДвП съгласно която разпоредба в одачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Поставянето на колан в случая би предотвратило изпадането му и получаването на по-голямата част от уврежданията.

От заключението на вещите лица инж. В.С. и д-р М.Б. по допуснатата комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза се установяват травматичните увреждания на пострадалия, както и връзката им с ПТП, каква е била поставената диагноза на пострадалия и предприетото лечение, има ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца са били причинени следните увреждания: разкъсно-контузна рана в челната област на главата с дефект, разкъсна рана в лява ингвинална област и рана в областта на гърба, мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, наличие на множество порезни рани по тялото и крайниците и охлузвания.

Непосредствено след ПТП той е търпял от леки на моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния период са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване. По отношение на раните оздравителният период е траел около 25 – 30 дни. През това време е трябвало и да ги пази от замърсяване. При прегледа на ищеца се констатират белези от получените порезна рана на челото в дясно с дефект, разкъсно-контузна рана по лявото бедро и дясната предмишница, както и по лявата половина на лицето.

По време на оздравителния процес пострадалият е изпитвал болка, каквата понастоящем не изпитва. Уврежданията са в пряка причинна връзка с ПТП. При обясненията на вещото лице д-р Б. в съдебно заседание на18.09.2023г. същият посочва, че белегът на челото ще остане за цял живот, няма да изчезне. Наложило се е оперативно лечение на раните, тъй като са били големи и дълбоки и за да се избегне по-дългия възстановителен процес, трябвало е да се почистят и зашият. Кракът е бил обездвижен, за по-бързото възстановяване и за да се избегнат усложнения.

От заключението на вещото лице д-р Д.М. се установява, че при ищеца е била поставена ортеза на лявото коляно. Било е затруднено придвижването му за период от около три седмици. Поради нестихващи болки в главата е постъпил за лечение в неврохирургия, където е проведена терапия. Продължителността на лечение на тази церебрестения е било около 90 -100 дни.

Показанията на разпитаната свидетелка А.И. – съпруга на ищеца са обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че възстановителния период е продължил няколко месеца като през първия месец той се е придвижвал трудно, имал е много рани по цялото тяло, имал е нужда от помощ и за хигиената. За него са се грижили баба му и майка му. Катастрофата е оказала влияние и върху неговото психическо и емоционално състояние. Той се срамува от белезите си, тъй като те са много – външни и видими. Чувства се грозен и нарязан, не иска да се среща с хора, страни от приятелите си, отказва да отиде със семейството си на море, тъй като се притеснява от белезите си. Пуснал си е брада и носи шапки, за да ги прикрива.

Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар че свидетелката е съпруга на ищеца, те са подкрепени от другите събрани по делото доказателства – медицинска експертиза и писмени такива, а и свидетелят има непосредствени впечатления от състоянието му след инцидента и по време на възстановителния период.

С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и страдания за основателен. Същият е претърпял болки и страдания, особено в първите три месеца след инцидента. Възстановителният процес е продължил няколко месеца. Претърпял е оперативна интервенция за почистване и зашиване на дълбоките рани. Понастоящем има белези, които ще останат за цял живот. Всичко това навежда на извод за основателност на заявената претенция за обезщетение.

Като съобрази степента на причинените болки и страдания, продължилия няколко месеца възстановителен период, необходимостта от чужда помощ през не малка част от този период, наличието на оперативна интервенция, липсата на пълно възстановяване, съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, не репарира в достатъчна степен претърпените от пострадалия неимуществени вреди. То следва да се определи на 30 000 лева. Като се отчете наличие на 50 % съпричиняване на вредоносния резултат, претенцията следва да се уважи в размер на 15 000 лева.

По изложените съображения решението следва да се отмени частично в обжалваната част, а по същество на ищеца да се присъди допълнително още 7 500 лева над уважения размер на обезщетението от ОС – Пловдив.

Неоснователна се явява въззивната жалба по отношение на размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди. Действително са доказани разходи за заплатена потребителска такса за болнично лечение в размер на 23.20 лева. Когато обаче се приема процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, с него се намалява не само размера на обезщетението за неимуществени вреди, но и това за имуществени. Те всички са последици от увреждането, което е съпричинено. Тъй като настоящата инстанция намира, че това съпричиняване е в размер равен на 50 %, то обезщетението за имуществени вреди следва да се редуцира на 11.60 лева – колкото е и присъдено от Окръжния съд. За разликата над 11.60 лева до претендирания размер от 23.20 лева, претенцията правилно е отхвърлена като неоснователна.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъдено З••"Д.Б.••" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №•, ЕИК •• да заплати на адв. М. Д., със съдебен адрес: гр. С, бул."Г.М.Д." №•, офис• сумата 1050 лева – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство и защита на А. Р. И. пред въззивната инстанция. За представителството на ищеца пред първоинстанционния съд са дължими общо 1750 лева съобразно увеличения размер на обезщетението. Присъдени са 1051 лева. Следователно са дължими още 699 лева, които следва да бъде осъден ответника да заплати на адв. Д. на основание чл.38 от ЗАдв.

На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК А. Р. И. ЕГН •••••••••• от гр.Х., ул."С.С.К.и М." №• следва да бъде осъден да заплати на З••"Д.Б.••" АД-гр.С., бул."Г.М.Д." №•, ЕИК •• сумата 200 лева – за юрисконсултско възнаграждение пред въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбата.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд