Решение № 13802 от 10.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 347/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба от С. С. Х., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323001932-091-001/01.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 302/22.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/. В жалбата релевира доводи за незаконосъобразност и необоснованост на ревизионния акт. Твърди, че неправилно от органа по приходите не е отчетено, че през 2017 г. е получил сумата от 84000 лв. и че през 2018 г. му е върната сумата в размер на 68000 лв. с решение на Общото събрание на „Сентерето“ ЕООД. Счита, че годишните данъчни основи за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., както и годишният данък и лихвите върху него, са неправилно изчислени. Посочва, че всички суми, получени чрез системите за бързи разплащания и по банковите му сметки, са депозити от клиенти на „Сентерето“ ЕООД във връзка с наемане на търговски площи, но поради неосъществяване на сделките същите суми са върнати в брой, за което не са съставяни документи. Направени са възражения за недължимост на начислените задължения за лихви предвид обявеното през месец март 2020 г. извънредно положение във връзка с въведените противоепидемични мерки. Отправя искане за отмяната на ревизионния акт и за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Ответната страна – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита обжалвания РА за законосъобразен, тъй като изложените в него фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 089, 25 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидената от закона форма и срок, поради което е допустима. Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е РА № Р-03000323001932-091-001/01.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 302/22.01.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на С. С. Х. са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период /д.п./ 2019 г. в размер на 2 113, 26 лева – главница, и 789, 20 лева – лихва, за д.п.2020 г. в размер на 1 321, 27 лева – главница, и 357, 63 лева – лихва, за д.п.2021 г. в размер на 2 212, 72 лева – главница, и 375, 78 лева – лихва, и за д.п.2022 г. в размер на 679, 42 лева – главница, и 43, 20 лева – лихва. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в предписаната от закона форма, в срок, при спазване на процесуалните правила и е валиден акт, годен за съдебна проверка. Ревизионното производство е с обхват установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. В хода на ревизията е установено, че С. С. Х. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, като същият е неженен и е едноличен собственик на капитала и управител на „Сентерето“ ЕООД. За ревизирания период 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. г-н Х. не е подавал годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ. Констатирано е, че през 2021 г. и 2022 г. ревизираният данъчен субект е получил парични суми чрез „Еконт Експрес“ ООД, „Изипей“ АД и MoneyGram International LTD, England, както следва: чрез наложен платеж по „Еконт Експрес“ ООД – 4030 лева /л. 304/; съгласно разписки от „Изипей“ АД – 21 422, 70 лева /л. 396-401/; по три броя преводи чрез системата MoneyGram International LTD, England, посредством неговите подагенти „Варчев Ексчейндж“ ООД и „Сиф Интернешънъл“ ООД – 1 773, 50 евро /3 468, 66 лева/, и „Фактор И.Н.“ АД и „П. 86“ ЕООД – 687, 50 евро с посочен изпращач на сумата М. Е. /л. 385-395/, както и че през периода 2019–2022 г. С. С. Х. е изпратил по „Еконт Експрес“ ООД парични преводи към пет физически лица на обща стойност 21 000 лв., посочени в табличен вид на стр. 4 от РД /л. 460-гръб/ и е наредил парични суми по „Изипей“ АД на Н. А. в размер на 5000 лв. с посочено основание заем и в полза на „Транскарт“ общо в размер на 6400 лв. Събрана е следната информация: за движението на паричните средства по сметките на С. С. Х. в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД /327-346/; за извършените от ревизираното лице трансакции в откритата платежна сметка в „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД /л. 352-353/. От държавни и общински органи /л. 265-269 и л. 254-264/ и от доставчици на комунални услуги /л. 323-324/ е предоставена информация за направени от Х. разходи за заплатени местни данъци и такси, за закупуване на лек автомобил и за заплатена електроенергия. От ревизираното лице са представени писмени доказателства /л. 5-227/, съгласно които през 2017 г. и 2018 г. от „Сентерето“ ЕООД са му възстановени суми, представляващи направени в предходни периоди допълнителни вноски по чл. 134 от Търговския закон /ТЗ/, подробно описани в таблицата на стр. 11-12 от РД /л. 456/. Органът по приходите е приел, че през 2021 г. и 2022 г. от „Сентерето“ ЕООД са изплатени дивиденти на С. С. Х., съответно в размер на 49500 лева и в размер на 390000 лева, които ведно с размера на удържания върху тях данък са декларирани от „Сентерето“ ЕООД с подадени декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО. В писмени обяснения от 17.05.2023 г. ревизираният данъчен субект посочва, че за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. е получил заеми от близки и роднини общо в размер на 16000 лева, както и дивиденти от „Сентерето“ ЕООД, като посочва конкретни размери на разполагаемите парични средства в брой към началото и края на всеки ревизиран данъчен период. Констатирано е, че С. С. Х. е внесъл в брой по банковите си сметки в „Райфайзен Банк България“ ЕАД и ОББ АД /КВС АД/ парични средства в общ размер на 116 698, 79 лева, подробно описани в табличен вид на стр. 14-18 от РД /л. 455-гръб – л. 453/. От ревизираното лице не са представени доказателства за размера и произхода на средствата за издръжка и живот, за изразходването на изтеглените от него в брой суми от банковите му сметки, за произхода на внесените по банковите му сметки парични средства, както и за получени в брой 16000 лева от роднини. За целите на извършената съпоставка на стойността на придобитото имущество и направените разходи и декларираните и/или получени доходи по години, като разполагаеми парични средства в брой към 01.01.2018 г. е приета сумата в размер на 2500 лева, както е декларирано от Х.. Предвид липсата на съответствие на посочените от лицето начални и крайни салда към 31.12. на предходната и към 01.01. на следващата година, от органите по приходите е прието, че разполагаемите парични средства в брой към тези дати са в размер на 5000 лева, а към 31.12.2022 г. – 3000 лева. Установено е, че през 2019 г. и 2020 г. Х. не е получавал доходи и не са му възстановявани суми от направени в „Сентерето“ ЕООД парични вноски по чл. 134 от ТЗ, поради което за тези години е извършено съпоставяне на входящите и изходящите парични потоци в брой с цел да се установи дали наличният в брой паричен ресурс покрива изцяло извършените в брой разплащания, респ. какъв е произходът на паричните средства, с които са извършвани съответните разплащания/вноски по банковите сметки, посочени в таблицата на стр. 23-24 от РД /л. 450/. Констатирано е превишение на извършените от ревизираното лице парични разплащания в брой над разполагаемия паричен ресурс в размер на 20 615, 18 лева за 2019 г. и в размер на 13 212, 65 лева за 2020 г., квалифицирани от органите по приходите като облагаеми доходи от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Получените от различни физически лица чрез „Еконт Експрес“ ООД, „Изипей“ АД и MoneyGram International LTD, England парични суми през 2021 г. общо в размер на 22 127, 22 лева и през 2022 г. общо в размер на 6 794, 15 лева също са квалифицирани като облагаеми доходи, попадащи в хипотезата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Извършена е съпоставка за съответствие между установените доходи на С. С. Х. и извършените от него разходи – л. 29-34 от РД /л. 447-445/, при която е установено превишение на извършените парични разходи спрямо получените доходи за 2019 г. в размер на 517, 37 лева. Прието е, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК – до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и наличие на данни за укрити приходи или доходи, поради което на ревизираното лице е връчено уведомление по 124, ал. 1 от ДОПК /л. 406-408/, с което е уведомено, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2022 г. ще бъде определена по особения ред на чл. 122-124а от ДОПК и му е дадена възможност за изразяване на становище и представяне на доказателства. Такива не са представени до приключване на ревизията. На основание чл. 122, ал. 4 от ДОПК са определени основата за облагане и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за съответните данъчни периоди, както следва: За д.п.2019 г.: данъчна основа в размер на 21 132, 55 лева, представляваща сбор от установеното превишение на изразходваните парични средства в брой спрямо наличните такива в размер на 20 615, 18 лева и установено превишение на разходите над приходите при извършената имуществена съпоставка в размер на 517, 37 лева, върху която е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 113, 26 лева; За д.п.2020 г.: данъчна основа в размер на 13 212, 65 лева, представляваща установеното превишение на изразходваните парични средства в брой спрямо наличните такива, върху която е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 321, 27 лева; За д.п.2021 г.: 22 127, 22 лева, представляваща получени парични преводи от физически лица, върху която е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 212, 72 лева; За д.п.2022 г.: 6 794, 15 лева, представляваща получени парични преводи от физически лица, върху която е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 679, 42 лева. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ върху невнесените в срок задължения са начислени съответните закъснителни лихви. Възприемайки изцяло фактическите и правните доводи на ревизиращия екип, решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК е потвърдил с решението по чл. 155, ал. 1 от ДОПК ревизионния акт. Като доказателства по делото са приети и приложени представените от жалбоподателя справка за движението по платежна карта Транскарт за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г.; два броя счетоводни справки за върнати от „Сентерето“ ЕООД на С. С. Х. парични средства в размер на 7000 лева, изплатени на 24.04.2017 г., и в размер на 9000 лева, изплатени на 09.10.2017 г.; два броя решения на Общото събрание на „Сентерето“ ЕООД от 28.04.2017 г. и от 09.10.2017 г. за връщане на управителя на дружеството С. С. Х. на парични средства съответно в размер на 7000 лева и на 9000 лева /л. 153-157 от делото/. При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер и по период. При извършването на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя относно липсата на компетентност на органа възложил ревизията и органът извършил ревизията във връзка с валидността на електронните им подписи. Първо, от доказателствата – данни за начало и край на срока на издаване на електронния подпис от доставчика на електронни услуги, представени от ответника се констатира, че към датите на подписването на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, електронните подписи на органите по приходите са били валидни. Второ, в ДОПК и ЗНАП не е предвидено подписването на актовете издавани в хода на ревизионното производство да става с електронен подпис или с конкретна форма на електронния подпис, такова изискване не е поставено и в подзаконов акт или във вътрешноведомствен. Възможността за подписване на актовете издавани по реда на ДОПК с електронен подпис се извлича от разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Нормите на ЗЕДЕУУ са общи и не дават указания с кой от видовете електронни подписи следва да бъде подписано електронното изявление на органа по приходите. Това влече извод, че всяка форма на електронен подпис, с която е подписано електронното изявление от органа по приходите е валидна. По делото не се спори, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК. По аргумент от въведената в чл. 124, ал. 2 от ДОПК оборима презумпция за вярност на фактическите констатации в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК. Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са категорично установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Доколкото в конкретния случай основание за преминаване към облагане на оспорващия с данък върху дохода по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ по особения ред за ревизираните периоди е превишението на разходите над приходите му, както и недекларираните от него доходи, изплатени чрез „Еконт Експрес“ ООД и чрез системите на „Изипей“ АД и MoneyGram International LTD, England, съдът намира, че едни и същи факти обосновават и преминаването към реда по чл. 122-124а от ДОПК, и определянето на данъчната основа, поради което, след извършен анализ на имущественото състояние и на получените и изразходваните парични средства, както и след установяване на основанието за получаване на паричните средства чрез „Еконт Експрес“ ООД и чрез системите на „Изипей“ АД и MoneyGram International LTD, England, следва да се отговори на въпроса налице ли са обстоятелства за прилагане на особения ред и правилно ли са определени данъчните основи и размерът на дължимия пряк данък. Установените с РА задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2019 г. и д.п.2020 г. са във връзка с констатирано от органите по приходите превишение на изразходваните от жалбоподателя парични средства в брой спрямо наличните такива и установено превишение на разходите спрямо доходите за 2019 г. при извършената имуществена съпоставка. Спорът в тази част е формиран за следното: налице ли е превишение на разходите над приходите на С. Х. за 2019 г. и разполагал ли е същият с парични средства в брой, позволяващи му да извърши съответните разплащания – в конкретния случай вноски на парични средства по собствените си банкови сметки. От събраните по делото доказателства /л. 5-227/ се установява, че от „Сентерето“ ЕООД на жалбоподателя, който е едноличен собственик и управител на дружеството, са възстановени парични средства през 2017 г. в общ размер на 84000 лева и през 2018 г. в общ размер на 68000 лева, представляващи направени от С. Х. в предходни периоди допълнителни вноски по чл. 134 от Търговския закон. Това обстоятелство е констатирано от органите по приходите, извършили ревизията, и е отразено в табличен вид на стр. 11-12 от РД /л. 456/. Сумата от 68000 лева е посочена като приход на ревизираното лице за 2018 г. на ред 12 в таблицата за съпоставка на имущественото състояние на стр. 28 от РД /л. 447/. Връщането на парични средства в посочените размери от „Сентерето“ ЕООД на управителя на дружеството С. С. Х. не се оспорва от ответния административен орган, което неколкократно е заявено от процесуалния му представител в проведените по делото открити съдебни заседания, и е прието от съда за безспорен факт, неподлежащ на доказване /в протокола от о.с.з. от 05.03.2025 г. – л. 165 от делото/. С оглед горното неправилно в РД е прието от органите по приходите, че началното салдо към 01.01.2018 г. е в размер на 2500 лева (стр. 13 от РД и таблица стр.29) и 5000лв. в края на периода (таблица стр. 29 от РД). Действително сумата, която Х. е декларирал като налична към началото на ревизирания период е 2500лв., но предвид събраните при ревизията доказателства и установените факти, както и съобразно принципите на обективност /чл. 3 от ДОПК/ и служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, данъчните органи е следвало да установят действителния размер на разполагаемите парични средства в брой към 01.01.2018 г. и ако същите са в по-висок от декларирания от ревизираното лице размер, да посочат именно тях като начално салдо. При признаване получаването през 2017 г. на парични средства от „Сентерето“ ЕООД в размер на 84000 лв. /видно от приложените по преписката документи, органът по приходите е приел, че същите са изплатени в брой на жалбоподателя/, посочената сума, а не приетата от данъчните органи такава в размер на 2500 лева, формира началното салдо към 01.01.2018 година. Предвид близостта във времево отношение на получаването на средствата и липсата на констатации за разходването им непосредствено преди началото на ревизирания период, няма основание същите да не бъдат признати като налични към 01.01.2018 година. Останалите суми, участващи в приходната, съответно в разходната част на изготвените имуществени съпоставки за процесните данъчни периоди, не се оспорват от жалбоподателя, поради което настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка в качеството му на съд по същество /аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК/, приема, че същите са придобити, респ. направени на посочените от органите по приходите дати и в установените от тях размери. Всички придобити през съответната данъчна година доходи и направените от лицето разходи, както и наличностите по банковите сметки в началото и в края на данъчния период, са отразени в изготвените в РД таблици за съпоставка на притежаваните от С. Х. имущества и направените разходи с декларираните и/или получени доходи по размер и основание, като същите се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства. При това положение доходите на жалбоподателя за 2018 г. са в размер на 188 037, 81 лв. /84000 лв. + 360 лв. + 103 677, 81 лв./, като същите многократно надхвърлят извършените от него разходи през годината в размер на 33 737, 08 лв. /Таблица 1 на стр. 29-30 от РД/, поради което в края на д.п.2018 г. се установява положително салдо в размер на 154 300, 73 лв. /188 037, 81 лв. – 33 737, 08 лв./. Посочената сума представлява начално салдо към 01.01.2019 г., към което след прибавянето на получените през 2019 г. доходи от С. Х. в размер на 55 967, 38 лв., описани в Таблица 2 /стр. 30-31 от РД/, се получава общ размер на доходите за 2018 г. в размер на 210 268, 11 лв. При съпоставка на посочената сума с извършените от оспорващия през 2019 г. разходи в общ размер на 66 338, 59 лева, се установява, че доходите надвишават разходите със сумата в размер на 143 929, 52 лева. Следователно не е налице превишение на извършените разходи над получените от лицето доходи за 2019 г. в размер на 517, 37 лева, както неправилно е прието от органите по приходите. Т. несъответствие не се наблюдава и за останалите ревизирани години. Напротив, при включване в началното салдо за всеки следващ данъчен период на сума в по-висок размер от приетата в РА и РД се получава по-висок размер на разполагаемите в края на съответната година парични средства, които впоследствие представляват начално салдо за следващия данъчен период. От представените в хода на ревизионното производство разходни касови ордери се установява, че възстановените от „Сентерето“ ЕООД на С. С. Х. парични суми през 2017 г. в размер на 84000 лева и през 2018 г. в размер на 68000 лева са му изплатени в брой. Поради това същите следва да участват при извършеното от приходните органи за 2018 г. и 2019 г. съпоставяне на входящи и изходящи парични потоци в брой /таблицата на стр. 23-24 от РД/. Включвайки посочените суми като такива, получени в брой, се установява липса на превишение на извършените парични разплащания над разполагаемия паричен ресурс. Предвид гореизложеното за ревизираните 2019 г. и 2020 г. не са налице посочените от органите по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК – задължение за подаване на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и наличие на данни за укрити доходи, поради което по отношение на тези данъчни периоди не са налице предпоставките за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122-124а от ДОПК. Оттук следва, че фактическите констатации в тази част от РА не се ползват с презумптивната доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Същите са оборени от жалбоподателя, който проведе успешно доказване на възраженията си в жалбата. В тази част оспореният РА е незаконосъобразен и следва да се отмени. Облагаемите данъчни основи за д.п.2021 г. и д.п.2022 г. са формирани от установени от органите по приходите доходи от друг източник с неустановен произход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, представляващи парични средства, получени от различни физически лица чрез „Еконт Експрес“ ООД и системите за бързи разплащания „Изипей“ АД и MoneyGram International LTD, England през 2021 г. общо в размер на 22 127, 22 лева и през 2022 г. общо в размер на 6 794, 15 лева. По делото не са налице доказателства за основанието за извършване на преводите, като същевременно жалбоподателят не оспорва тяхното получаване, което се установява по категоричен начин от представените по време на ревизията писмени доказателства от трети лица – електронно изявление за наложен платеж, разписки и формуляри за получаване на суми. При това положение, след като е доказано по безсъмнен и безспорен начин получаването на паричните средства и доколкото ревизията е проведена по особения ред за облагане, регламентиран в чл. 122-124а от ДОПК, в тежест на ревизирания данъчен субект е да докаже при условията на пълно насрещно доказване основанието за получаване на сумите. Обърнатата доказателствена тежест е пряко следствие от действието на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, според която в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства, какъвто именно е настоящият случай. Получаването на парични средства без основание, които не са декларирани от лицето, квалифицира същите като укрити доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. На основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ облагаеми са придобитите през данъчната година доходи от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Единственото, релевирано в жалбата, възражение по отношение на получените от С. С. Х. парични средства е, че същите представляват преведени от клиенти на „Сентерето“ ЕООД депозити във връзка с наемане на търговски площи в отдаваната под наем сграда на [улица] [населено място], които впоследствие са се отказали и сумите са им върнати в брой, за което не са съставяни документи. Това твърдение е голословно, тъй като не е подкрепено от събраните доказателства и от установените по делото факти и обстоятелства. Не са налице данни, че физическите лица, извършили паричните преводи, са контрагенти на представляваното от жалбоподателя търговско дружество, както и че сумите са преведени по повод сключване на сделки във връзка с осъществяваната от последното търговска дейност. По делото няма твърдения и доказателства за отдаване под наем на търговски площи от „Сентерето“ ЕООД, като дори да се приеме, че това е така, няма никаква житейска и търговска логика насрещните парични престации във връзка с осъществяваната от дружеството независима икономическа дейност да се превеждат на името на физическото лице – негов едноличен собственик и управител. Липсват доказателства и за връщане на получените от Х. парични средства. При това положение, след като не е доказано основанието за получаване на наредените чрез куриерското дружество „Еконт Експрес“ ООД, както и чрез системите за бързи разплащания „Изипей“ АД и MoneyGram International LTD, England, парични средства, които безспорно са получени от С. Х. през 2021 г. и през 2022 г. в посочените в РА и РД размери, правилно от органите на приходната администрация е прието, че същите представляват облагаем доход на жалбоподателя от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, който следва да участва при формирането на данъчната основа за облагане по чл. 122 от ДОПК. В частта относно установените данъчни задължения за д.п.2021 г. и д.п.2022 г. РА е правилен и законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните по делото доказателства и не са оборени от жалбоподателя, поради което жалбата срещу тази негова част следва да се отхвърли като неоснователна. Неоснователно е възражението в жалбата за недължимост на начислените задължения за лихви предвид обявеното през месец март 2020 година извънредно положение във връзка с въведените противоепидемични мерки. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, на който се позовава жалбоподателят, не се съдържа правна норма, изключваща начисляването на лихви върху незаплатени в срок публични задължения, вкл. такива за данъци и осигурителни вноски, и в частност за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, съответно отписването на лихвите като недължими. В обобщение съдът счита, че в частта, с която на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2019 г. в размер на 2 113, 26 лева – главница, и 789, 20 лева – лихва, и за д.п.2020 г. в размер на 1 321, 27 лева – главница, и 357, 63 лева – лихва, ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени. В останалата част, с която на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2021 г. в размер на 2 212, 72 лева – главница, и 375, 78 лева – лихва, и за д.п.2022 г. в размер на 679, 42 лева – главница, и 43, 20 лева – лихва, ревизионният акт е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора и предвид процесуалното поведение на страните не следва да им се присъждат разноски, като последните остават в тежест на страните така, както са ги направили по арг. от чл.161, ал.3 от ДОПК вр. чл. 3 от ДОПК вр. чл.5 от ДОПК вр. чл.6, ал.1 и чл.13, ал.1 от ДОПК. Воден от изложеното, съдът