Решение № 4250 от 28.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9271/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение от 16.05.2022г., постановено по гр.д. № 71584/2021г. по описа на СРС, ГО, 43 състав, са уважени предявените от П. Р. К. срещу “З.К. М и В К.” ЕООД обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 28 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, както следва: за унищожаване на сключения на 15.02.2020г. договор за покупко-продажба на мобилен телефон Samsung Galaxy S 10 +, с фабричен номер /IMEI/: 356171102216735, поради грешка в предмета и за заплащане на сумата в размер на 1 030 лева, платена на отпаднало основание /унищожен договор за покупко-продажба на мобилен телефон/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2021г. до окончателното изплащане. Със същото решение е оставен без разглеждане предявеният в условията на евентуално съединяване иск с правно основание чл. 23 от ЗЗД за заплащане на сумата от 836, 92 лева, представляваща стойност за ремонт на мобилния телефон. Срещу решението е подадено в законоустановения срок въззивна жалба от ответника “З.К. М и В К.” ЕООД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че по делото не е установено обстоятелството, че именно наличието на валидна гаранция към датата на закупуване на телефона е мотивирало ищцата да закупи вещта. Събраните по делото гласни доказателствени средства не доказвали това нейно твърдение. Освен това, било установено, че ищцата не е занесла телефона за ремонт веднага след проявлението на дефекта. Поддържа, че в нормативната уредба, регламентираща дейността на заложните къщи, не съществува задължение за обстойна проверка на вещите, които получават в залог. Счита, че е нелогично и абсурдно ищцата да претендира ангажиране на отговорността на ответното дружество след изтичане на 8 месеца от сключване на договора. Излага възражения, че купувачът не е доказал, че закупената вещ е била отваряна /с подменени части/ към датата на покупката от заложната къща, а не на по-късен етап, в периода от получаване на вещта до изпращането й в оторизиран сервиз. Поддържа, че повредата на телефона е в резултат от неправилна експлоатация на мобилното устройство. Аргументира становище, че изложените в исковата молба обстоятелства, ако се приемат за установени, се отнасят до грешка в мотивите за сключване на договора, а не до грешка в предмета. А грешката в мотивите е факт без правно значение за действителността на договора. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост. ВъззИ.емата страна П. Р. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. В случая било установена както грешка в техническите качества на вещта, предмет на сделката, така и грешка по отношение на неговите правни качества. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззИ.емия, намира за установено следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материално-правни норми. Формираният извод за основателност на предявения иск е правилен. По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема следното: Не е спорно, че на 15.02.2020г. между страните по делото бил сключен договор за покупко-продажба чрез платформата ОLX на мобилен телефон Samsung Galaxy S 10 +, с фабричен номер /IMEI/: 356171102216735, както и че в публикуваната обява от ответното дружество било посочено, че телефонът е нов, без никакви следи от употреба, както и че разполага с гаранция от мобилния оператор “А1 БЪЛГАРИЯ”, от където бил закупен, валидна до 23.12.2021г. Апаратът бил доставен на купувача чрез куриерска услуга от “ЕКОНТ”, с включена опция “преглед и тест”. При получаване на стоката ищцата не е установила външни несъотвествия на телефона с даденото от ответника описание, сравнила фабричния номер на телефона и този, посочен на кутията и когато се уверила, че телефонът отговаря на обявата, заплатила уговорената продажна цена от 1 000 лева, както и 30 лева на куриерската фирма за извършената за нейна сметка доставка. Установено е от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свид. Е.Б., че в началото на м.11.2020г. ищцата установила, че капакът на телефона бил разлепен, както и че имало проблеми със силата на звука на микрофона, поради което тя занесла телефона в оторизиран сервиз на “А1 БЪЛГАРИЯ” АД за извършване на ремонт. От представения и неоспорен констативен протокол от 16.11.2020г., издаден от оторизирания сервиз “Б.” ЕООД, се установява, че предоставеното за гаранционен ремонт устройство, е разглобено и са открити следи и данни за неоторизиран ремонт /неоригинален капак, батерия с различен ИМЕИ, неоригинални лепенки, наличие на лепило и др./. Посочено е, че подобни действия са в противоречие с гаранционните условия на фирмата производител, както и че гаранцията не покрИ. устройство с ремонт от неоторизирано лице, а се отнася само за проявени фабрични дефекти. Поради констатиране на повреда, която не се отнася до проявен фабричен дефект, е отказано извършването на гаранционен ремонт. Направена е оферта за смяна на основна платка на телефона и батерия на стойност от 836, 92 лева с ДДС. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свид. Е.Б. и свид. В.П., чиито показания следва да се кредитират като отразяващи непосредствени впечатления относно релевантните за спора обстоятелства, същите са логични и непротиворечиви с останалите доказателства. Свид. Б. е колега на ищцата и двете работят заедно в едно адвокатско бюро. П. К. споделила, че си е купила мобилен телефон чрез платформата ОLX, който бил нов и с гаранция. В началото телефонният апарат работел безпроблемно, но няколко месеца по-късно ищцата се оплакала, че не се чува добре, когато провежда разговори. Тогава свалили предпазния калъф на телефона и видели, че задният капак е разлепен. Скоро след това П. занесла телефона за ремонт в оторизирания сервиз на “А1 БЪЛГАРИЯ”, но такъв бил отказан, тъй като в сервиза установили, че устройството е манипулирано. Свид. Пенев е служител на ответното дружество и от неговите показания се установява каква е практиката при предаване на вещи в заложната къща. Първо служителите проверявали външния вид, като конкретно оглеждали за външни нарушения и повреди. Ако лицето представяло и придружаващи документи, те също се проверявали и вещта се приемала срещу издаване на заложен билет. Конкретно при приемане на мобилни телефони се проверявало дали работи слушалката, микрофона, камерата, дали апаратът чете СИМ-карта, както и гаранционната карта, ако има такава. Свидетелят е уточнил, че при приемане на техника в заложната къща не се ползват услуги за сервизно обслужване и оглед, и не се извършва проверка на състоянието на вещите посредством тяхното разглобяване. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: По иска с правно основание чл. 28 от ЗЗД: В исковата молба са наведени фактически твърдения за недействителност на сключения договор за покупко-продажба поради наличие на грешка в предмета на договора, изразяваща се във формираната у купувача грешна субективно увереност, че закупеният телефонен апарат е нов, с оригинални части и с валидна гаранция към мобилен оператор. Посочените обстоятелства са били изрично посочени като съществуващи в обявата на ответното дружество, с която процесният телефон е бил предложен за продажба на неограничен кръг лица. Константна е съдебната практика, че грешка по смисъла на чл. 28 от ЗЗД, представляваща основание за унищожаване на договора, е налице когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярна представа без умисъл, при непредпазливост, дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата. Грешката е основание за унищожаване на една сделка, когато е свързана с фактическите обстоятелства предмет на договора, а не при грешка в съображенията, мотивирали страните да я сключат. Когато поради погрешни съображения страните не постигнат искания резултат, тази грешка не се отразява на действителността на сделката, независимо кога тя е открита /в този смисъл е решение № 299/20.04.2010г. по гр.д. № 2900/2008г. по описа на ВКС, III ГО, решение № 449/06.04.2016г. по гр.д. № 1455/2015г., ІV ГО. на ВКС/. Освен това грешката, като основание за унищожаването на договор, следва да е свързана със сключването му, въз основа на неверни представи за действителността. За да е налице основанието за унищожаване на договор по чл. 28 ЗЗД, е необходимо волята на страната да е опорочена, а тази предпоставка е изпълнена, когато при сключването на договора страната е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации, за съществените качества или количеството на предмета на договора, както и в лицето на насрещната страна (когато договорът е сключен с оглед личността), което е основание за неговото унищожаване /така решение № 343/20.12.2013г. по гр.д. № 2818/2013г., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 245 от 07.11.2017г. на ВКС по гр.д. № 585/2017г., Четвърто ГО/. Грешката предполага несъзнавано несъответствие между представите на страната и действителността, под влияние на което несъответствие, тя сключва договора. Ако не е била несъответстващата на действителността представа, то и волеизявлението не би било извършено. Несъответствието се дължи или на неверни представи или на незнание на определени факти от значение за формиране на вътрешната воля. Грешката в предмета на сделката е основание за унищожаемост, когато се отнася до негови съществени качества /фактически или правни /. Невярната представа, че насрещната страна ще има определено поведение или, че ще се постигне определен резултат от някоя от страните след сключването на договора, не е грешка в предмета /така решение № 449 от 06.04.2016г. по гр.д. № 1455/2015г. на ВКС, Четвърто ГО/. В случая от събраните по делото доказателства е установено, че ответното дружество е предложило за продажба телефонен апарат със следните характеристики – нов, което предполага, че същият е с оригинали части и детайли, неупотребяван и с действаща търговска гаранция. Установи се също, че 8 месеца след закупуването на телефона същият е проявил дефект, изразяващ се в разлепен заден капак и повреда на микрофона. След извършено разглобяване в оторизирания сервиз е констатирано, че телефонът е с неоригинален капак, има батерия с различен ИМЕИ, неоригинални лепенки, със следи от лепило и др. Ответникът е релевирал възражения, че подмяната на оригиналните части, както и извършването на ремонт от неоторизиран сервиз, е действие, следващо продажбата на вещта, т.е. навел е възражения, че към момента на продажбата телефонът е отговарял на всички характеристики, посочени в обявата. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/ в тежест на ответника е да установи по реда на пълното и главно доказване това правоизключващо възражение. В случая обаче такИ. доказателства не са ангажирани. Напротив, от показанията на свид. Пенев се установява, че при приемане на техника в заложната къща се прави единствено външен оглед за повреди, включващ проверка на слушалката, микрофона и др. функции, необходими за използването по предназначение. Установената в ответното дружество практика не включва проверка дали частите и детайлите на вещта са нови и оригинални, респективно дали тяхната подмяна е извършена в оторизиран сервиз според представена гаранционна карта. С оглед изложеното се налага извод, че по делото се установи наличието на несъзнавано несъответствие между представите на ищцата и действителността, под влияние на което несъответствие, тя сключва договора, като несъответствието в случая се дължи на незнание на определени факти от значение за формиране на вътрешната воля. Неоснователни са наведените от ответника възражения за липса на положена дължима грижа от страна на купувача при прегледа на стоката, която да е основание за изключване на отговорността му. Естеството на несъответствие е такова, че същото може да се установи единствено при разглобяването на телефона, но не и при извършването на външен оглед на вещта. Следва да се посочи, че както за продавача, така и за купувача липсва нормативно установено изискване за преглед на вещта чрез оторизирано лице със специални знания в конкретната област. Установеното несъответствие касае съществените качества на закупената вещ, поради което се налага извод, че волята на ищцата е била опорочена поради погрешна представа за съдържанието на насрещните престации, породено от незнание за факти от значение за формиране на вътрешната воля. Настоящият съдебен състав счита, че предлагането на една стока като нова /с оригинални части и детайли/, което безспорно влияе и върху центата на вещта, е достатъчно за обосноваване на извод, че именно тази характеристика е повлияла върху вземането на решение от страна на купувача за сключване на конкретния договор. По изложените съображения се налага извод, че предявеният иск с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗЗД е основателен. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД: Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да върне онова, което е получил с оглед отпаднало с обратна сила основание, като съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС този фактически състав намира приложение при унищожаване на договор, при настъпване на прекратително условие, или както в разглеждания случай - при разваляне на договор поради неизпълнение. Връщането на даденото по един двустранен договор представлява последица от допуснатото неизпълнение на възникнало по него задължение тогава, когато е реализирана договорната отговорност за неизпълнение спрямо неизправната страна чрез упражняване на възникналото в полза на изправната страна потестативно право да развали сключения договор по реда на чл. 87 ЗЗД – това е последицата, предвидена в чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Характерното за фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД е, че към момента на даването основанието съществува, престирането е извършено въз основа на валидно правоотношение, което оправдава имущественото разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини от различно естество. Константна е съдебната практика, че по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. По иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът – на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува. Правопораждащият факт е този на плащането /в тази насока е и т. 1 на ППлВс № 1/1979г./, поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото – да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи връщане на дадено. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане. В конкретния случай се установи, че сключеният между страните договор за покупко-продажба е недействителен – унишожаем при хипотезата на чл. 28, ал. 1 от ЗЗД. По този договор ищцата е заплатила продажна цена в размер на 1 000 лева, както и цената на доставката в размер на 30 лева. Ответното дружество е длъжно да върне получената от него на отпаднало основание сума. С унищожаването на договора настъпва ново правно положение, което поражда задължение за реституция на даденото по него, страните не си дължат изпълнение по договора, а се поражда задължение да възстановят състоянието, предхождащо сключването му и да си върнат получените престации /чл. 34 от ЗЗД/. Унищожаването на договора поради грешка в предмета има обратно действие. Облигационното отношение между страните е отпаднало и всяка от тях е длъжна да върне даденото на отпаднало основание. Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД е основателен за пълния претендиран размер от 1 300 лева. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на адвокат Г. К. – процесуален представител на въззИ.емата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА във връзка с осъщественото процесуално представителство и защита в настоящото производство. Размерът на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 403 лева. На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на иска настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Така мотивиран Софийският градски съд,