Решение № 15167 от 29.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 73088/2024 г.

№ 20241110173088 по описа за 2024 година Производството е образувано по предявени от ищците Д. О. Й. и Й. О. Й. срещу ответника Н. Й. Й. искове с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, като се намали дарствено разпореждане, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158, том I, рег. № 19774, дело № 130/2016г. по описа на нотариус Димитър Александров, вписан в НК под № 595, по силата на който Д. Н. Й. е дарила на ответника Н. Й. Й. притежаваните от нея имоти, находящи се в гр. София, ул. ... № 1, в жилищна сграда № 1 с РЗП 1416,90 кв.м., изградена в дворно място в кв. Гео Милев, цялото с площ от 1107 кв.м., съставляващо парцел III-664,667,668, от квартал 26Г по плана на гр. София, местността „Гео Милев – Подуене - Редута“, при съседи по скица: ул. ..., парцел VI-669, парцел VII-665,666, а именно: АПАРТАМЕНТ № 9, вх. „А“, на трети жилищен етаж, със застроена площ от 62,60 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна, коридор и два балкона, при съседи: север – калкан, запад – двор, юг – стълбище и ап. № 8, изток двор, заедно с МАЗЕ № 2 в сутерена, с площ от 3,85 кв.м., при съседи: север коридор, изток – мазе № 1, юг – двор, запад – сервизно помещение, заедно съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и ГАРАЖ с № 4, в сграда № 1, находящ се в партера, със застроена площ от 20,80 кв.м., при съседи: север- калкан, запад – двор, юг – гараж № 3, изток – офис № 1, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. В исковата молба ищците Д. О. Й. и Й. О. Й. твърдят, че заедно с ответника Н. Й. Й., са наследници по закон на Д. Н. Й. (баба на ищците и майка на ответника), починала на 30.12.2019г. Посочват, че наследодателката е оставила за наследници своите двама синове – О. Й. Й. и Н. Й. Й.. О. Й. Й. е починал на 08.11.2022г., чиито наследници на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са двете му деца, ищци в настоящото производство. Твърдят, че с Нотариален акт № 158, том I, рег. № 19774, дело № 130/2016г. Д. Н. Й., действаща чрез пълномощника си Н. Й., е дарила на последния притежаваните от нея имоти, находящи се в гр. София, ул. ... № 1, в жилищна сграда № 1 с РЗП 1416,90 кв.м., изградена в дворно място в кв. Гео Милев, цялото с площ от 1107 кв.м., съставляващо парцел III 664,667,668, от квартал 26Г по плана на гр. София, местността „Гео Милев – Подуене Редута“, при съседи по скица: ул. ..., парцел VI-669, парцел VII[1]665,666, а именно: АПАРТАМЕНТ № 9, вх. „А“, на трети жилищен етаж, със застроена площ от 62,60 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна, коридор и два балкона, при съседи: север – калкан, запад – двор, юг – стълбище и ап. № 8, изток – двор, заедно с МАЗЕ № 2 в сутерена, с площ от 3,85 кв.м., при съседи: север – коридор, изток – мазе № 1, юг – двор, запад – сервизно помещение, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и ГАРАЖ с № 4, в сграда № 1, находящ се в партера, със застроена площ от 20,80 кв.м., при съседи: север- калкан, запад – двор, юг – гараж № 3, изток – офис № 1, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Излагат съображения, че с описаната разпоредителна сделка е накърнена запазената част на техния баща, равняваща се на 1/3 от наследството оставено от Д. Й.. Считат, че съществува сериозно съмнение относно действителността на извършената сделка, доколкото дарителката е действала, чрез пълномощник ответникът, като пълномощното е съставено ден преди изповядването на сделката. Предвид изложеното молят съда да намали извършеното дарение на апартамента и да им се възстанови запазената част наследството на наследодателя Д. Й. от общо 1/3 ид.ч. за двамата или по 1/6 ид.ч. за всеки от ищците. Претендират разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Н. Й. Й. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Заявява желание да задържи имота, предмет на дарението на осн. чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН, като възмезди ищците за запазените им части в общ размер 1/3 ид.ч., съгласно цена определена по СТЕ, а в условията на евентуалност при връщане на имота в наследството, ищците да му заплатят разполагаемата част съгласно СТЕ. Твърди, че ищците са получили ид.ч. от друг имот – в гр. София, жк. „Захарна фабрика“, поради което атакуваното дарение не накърнява запазените им части от наследството. Посочва, че нотариално завереното пълномощното е било изготвено и предоставено за подпис в дома на наследодателката, като намира доводите за пороци в упълномощителната сделка за изцяло неоснователни. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска за възстановяване на запазена част от наследството и присъждане на сторените в производството разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 28, ал.1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Нормата на чл. 30, ал. 1 ЗН дава възможност на наследника с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Чрез упражняване от наследника по закон на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се търси защита и се реализира субективното му потестативно право на възстановяване на накърнена запазена част от конкретно наследство в резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания дарения или завещателни разпореждания. За да се уважи искът за възстановяване на накърнена запазена част, като се намали дарствено разпореждане, следва да са налице следните материални предпоставки: 1) наследодателят да е починал; 2) ищецът да е наследник по закон на починалия наследодател и 3) предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследника да е била накърнена с дарственото разпореждане от неговият наследодател. В настоящия случай от представеното удостоверение за наследници, изх. № РИЛ24-УГ01-3404/18.07.2024г., издадено от СО, район „Илинден“, се установява, че Д. Н. Й. е почнала на 30.12.2019г., като е оставила наследници по закон: Н. Й. Й. - син и О. Й. Й. – син. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН, запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Следователно в случая, при наличието на две деца, запазената част на наследниците (синовете на наследодателя) е в общ размер на 2/3 от имуществото на наследодателя или 1/3 за всеки от тях. По силата на чл. 28, ал. 2 ЗН частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя, която в случая е в размер на 1/3. Между страните не е спорно, а се потвърждава и от представения нотариален акт за дарение № 158, том I, рег. № 19774, дело № 130/2016г. от 15.09.2016г., че със същия Д. Н. Й. е дарила на сина си Н. Й. Й. притежаваните от нея недвижими имоти, находящи се в гр. София, ул. ... № 1, в жилищна сграда № 1 с РЗП 1416,90 кв.м., изградена в дворно място в кв. Гео Милев, цялото с площ от 1107 кв.м., съставляващо парцел III-664,667,668, от квартал 26Г по плана на гр. София, местността „Гео Милев – Подуене - Редута“, при съседи по скица: ул. ..., парцел VI-669, парцел VII-665,666, а именно: 1. АПАРТАМЕНТ № 9, вх. „А“, на трети жилищен етаж, със застроена площ от 62,60 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна, коридор и два балкона, при съседи: север – калкан, запад – двор, юг – стълбище и ап. № 8, изток двор, заедно с МАЗЕ № 2 в сутерена, с площ от 3,85 кв.м., при съседи: север коридор, изток – мазе № 1, юг – двор, запад – сервизно помещение, заедно съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и 2. ГАРАЖ с № 4, в сграда № 1, находящ се в партера, със застроена площ от 20,80 кв.м., при съседи: север - калкан, запад – двор, юг – гараж № 3, изток – офис № 1, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството на починало лице като имуществено такова е наследимо, в какъвто смисъл са и изричните разяснения в т. 3, б. „б“ от ППВС № 7/1973 г. Наред с това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че когато наследникът със запазена част почине, преди да е упражнил правото си да приеме наследството или да се откаже по надлежния ред (в случая по делото няма данни наследодателят на ищците О. Й. Й. да е приел наследството на своята майка, преди самият той да почине), неговото право не се погасява и може да се упражни от наследниците му- чл. 57 ЗН - в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 64 от 05.02.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 867/2024 г. В случая, с предявяване на процесните искове ищците са приели наследството на наследодателя си О. Й. Й., поради което всеки от тях може да упражни неговото право да приеме и наследството на последния, а и да претендира възстановяване на запазената част на своя баща от нейното наследство до размера на своите наследствени права. Така, обемът на наследствените права на всеки от ищците, които, както бе изяснено, са наследници по закон на О. Й. Й., възлиза на по 1/2 част от наследственото имущество на починалия техен баща, което по изложените правни съображения включва и правото на същия да иска възстановяване на запазената му част от наследството на неговата майка. В случая, ищците твърдят, че запазената част на техния баща от наследството на баба им е накърнена с извършеното от нея в полза на другия й син, т.е. в полза на друг призован към наследяване неин наследник по закон, дарствено разпореждане. По настоящото дело страните не е формиран спор относно обстоятелството, че дареното имущество изчерпва наследството. По реда на чл. 290 ГПК е постановено решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № № 825/2012 г. на ВКС, II ГО, в което е прието, че хипотезата в която с един дарствен акт в полза на един надарен наследодателят е изчерпал цялото наследство е аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание – и в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството, съответно при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част /в посочения смисъл и решение № 55 от 26.04.2016 г. по гр. д. № 6020/2015 г. на ВКС, II ГО; решение № 165 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 568/2014 г. на ВКС , I ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. С оглед приетото от съда, че с извършване на дарението наследодателят е изчерпил наследството. Ето защо правилата на чл. 36 ЗН не намират приложение, защото те се отнасят до завет и дарение на отделни наследствени имоти, а не до разпореждане с цялото наследство – в този смисъл напр. Решение № 229/05.12.2013 г. по гр. д. № 3663/2013 г. на ВКС, II Г.О. С оглед изложеното процесното дарение, обективирано в нотариален акт за дарение № 158, том I, рег. № 19774, дело № 130/2016г. от 15.09.2016г., следва да се намали с 1/3 и в полза на ищците да се възстанови запазената им част в общ размер на 1/3 ид.ч. (1/6 ид.ч. за всеки). По разноските: Ищците, с оглед изхода на правния спор, имат право на сторените разноски, във връзка с които е представен списък по чл. 80 ГПК. На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на Д. О. Й. следва да бъде присъдена сумата от 1066,14 евро (2085,15 лева), а в полза на Й. О. Й. следва да бъде присъдена сумата от 938,31 евро (1835,15 лева), представляваща заплатени държавни такси за разглеждане на иска, за издаване на съдебни удостоверения, заплатени такси към АГКК, както и заплатени адвокатски възнаграждения. Ответникът няма право на разноски по делото. Воден от гореизложеното, съдът