Решение № 326 от 24.4.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1205/2026 г.

Мотиви към Решение № 326 постановено по НАХД №1205 по описа на БРС за 2026г Производството в съда е образувано по повод постановление на БРП внесено по реда на чл.375 от НПК с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Х. Ш. Х. с ЕГН •••••••••• от гр.Б., ... и налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК, за това, че На 17.09.2024г., в гр.Б., в сградата на с. „П. п.“ при ОДМВР Б., в писмена декларация - „Декларация по чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата“, която по силата на закон - по чл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата, се дава за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства пред орган на властта,пред М. Г. - системен оператор при с. „П. п.“ при ОДМВР - гр.Б., потвърдил неистина, а именно, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство е изгубено, а в действителност същото е било отнето от властите в К. Д.. Редовно призован за съдебно заседание нарушителят не се явява. За нея се явява адв.Д. С. АК-Б. надлежно упълномощен още в хода на ДП (пълномощно на лист 89 от ДП). Редовно призовавана БРП изпраща представител. Предложението на прокурора е с правно основание чл.375 и сл. от НПК. Прокурорът предлага на съда да признае обвиняемия Х. за виновен, да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лева (511,29 евро), която е съобразена с финансовото и семейното състояние на обвиняемия, както и да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски за почеркова експретиза. Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическата страна следното: Обвиняемият Х. Ш. Х. с ЕГН ••••••••••, е роден в ... и настоящ адрес за призоваване гр..... На 17.09.2024г, в гр.Б., в сградата на с. „П. п.“ при ОДМВР Б., в писмена декларация - „Декларация по чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата“, която по силата на закон - по чл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата, се дава за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства пред орган на властта, пред - М. Г. - системен оператор при с. „П. п.“ при ОДМВР-гр.Б., потвърдил неистина, а именно, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство е изгубено, а в действителност същото е било отнето от властите в К. Д. - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. На основа на събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка: Обвиняемият Х. до началото на 2024г. работил в Д., като там СУМПС му било иззето от местните власти поради нарушения на закона от негова страна. Следвало да се яви в Д. на курсове след наказанията за възстановяване на шофьорските права, но не успял да си възстанови правата и властите са конфискували свидетелството. Взел решение да получи нов СУМПС в Б. като декларирал за целта неверни данни в ОДМВР гр.Б., че свидетелството му за правоуправление, което притежавал било изгубено. При подаване на заявление пред орган на властта в ОДМВР Б., пред - М. Г. - системен оператор при с. „П. п.“ при ОДМВР - гр.Б. за издаване на ново свидетелство за управление на МПС на 17.09.2024г. обвиняемият Х. подал и декларация (стр.16 от ДП) в същият ден по чл.160 ал.1 от ЗДВП, като декларирал като изгубена шофьорската си книжка-СУМПС №... поради невнимание. Посолството на Б. в Д. е препратило в ГД „НП“ иззетият СУМПС на обвиняемия поради нарушения на правилата за движение в Д., предаден им от властите в страната видно от писмо приложено на стр.11 от ДП. Обвиняемият е пълнолетен, неосъждан. Дава обяснения, признава отчасти вината си и съжалява за постъпката си Описаната фактическа обстановка се обуславя от събраните в хода на разследването гласни и писмени доказателства. С оглед така установената фактическа обстановка и въз основата на събраните в хода на разследването писмени и гласни доказателства, се установява по безспорен начин, че Х. Ш. Х. с ЕГН •••••••••• от гр.Б., ... е извършил от обективна страна престъпление по чл.313 ал.1 от НК, за това, че На 17.09.2024 г., в гр. Б., в сградата на с. „П. п.“ при ОДМВР Б., в писмена декларация - „Декларация по чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата“, която по силата на закон - по чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, се дава за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства пред орган на властта,пред М. Г. - системен оператор при с. „П. п.“ при ОДМВР - гр. Б., потвърдил неистина, а именно, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство е изгубено, а в действителност същото е било отнето от властите в К. Д.. От субективна страна деянието е осъществено виновно от обвиняемият Х. Ш. Х. с ЕГН ••••••••••, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК - обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, че пред надлежен орган на властта е потвърдил неистина и е предвиждала настъпването на общественоопасните му последици и е целял настъпването им и това се налага като извод от механизма и начина на извършване на деянието и обстоятелствата, при които е осъществено. Обвиняемият е неправоспособен водач на МПС и е неосъждано лице и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на НК. Гореописаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства, а именно–от показанията на свидетелите, от писмените доказателства–декларация по чл.160 ал.1 от ЗДвП, писма, протокола за изготвената графическа експертиза, справка за съдимост, които в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че неговият автор е обвиняемият. След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, съдът, счита, че: От обективна страна деянието по чл.313 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК е осъществено от обвиняемият Х. при форма на изпълнителното деяние – действие и се състои в заявяване на неистина в писмена декларация, а именно, че свидетелството му за управление на моторно превозно средство е изгубено, а в действителност същото е било отнето от властите в К. Д.. Декларацията за удостоверяване на това обстоятелство обвиняемият е бил длъжен да даде по силата на чл.160 ал.1 от ЗДвП. Следва да се приеме, че деянието е осъществено в първата предвидена в нормата на чл.313 ал.1 НК формадеклариране на неистина, тъй като с вписването на обстоятелството „загубени документи преди около месец“ обвиняемият е декларирал, че не е загубили СУМПС, съзнавайки, че това му изявление не съответства на обективната истина. Декларацията е депозирана пред надлежен орган на власт–служител на с. „ПП“ при ОД на МВР-Б.. В конкретната хипотеза с подаване на въпросната декларация, чието авторство не се оспорва от обвиняемия, същата се явява депозиран пред орган на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба „орган на власт“ са органите на държавната власт, органите на държавното управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции, а според чл.1 ал.2 от ЗБЛД, българските лични документи се издават от Министерство на вътрешните работи, Министерство на външните работи, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерство на отбраната, съобразно предоставената им компетентност по този закон, което установява по положителен начин и другата обективна предпоставка за съставомерност на деянието по чл.313 ал.1 НК –декларация да се дава пред орган на власт. Налице е лъжливо документиране в своя полза, тъй като по делото безспорно е установено, че обвиняемата е управлявала лекия си автомобил по време когато е била засечена с превишена скорост. При индивидуализация на наказанието по отношение на обвиняемият Х. за извършеното от него престъпление по чл.313 ал.1 НК, съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данни за личността на обвиняемия, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за отговорността, констатира следното: Съдът не констатира да са налице нито смекчаващи, нито отегчаващи отговорността обстоятелства. Деянието не е в по-висока степен общественоопасно в сравнение с другите от същия вид. Налице са в кумулативна даденост предпоставките на чл.78а ал. 6 вр. ал.1 от НК в редакцията му от бр. 26 на ДВ от 2010 г. : 1.Нарушителят към момента на извършване на деянието е бил пълнолетно лице 2.За престъплението се предвижда наказанието до три години лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева. 3.Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК 4.Нарушителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван по реда на раздел ІV на глава осма от НК към момента на извършване на деянието. 5.От деянието не са нанесени съставомерни имуществени вреди. Нарушителят Х. Ш. Х. ЕГН •••••••••• следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба и отчитайки възрастта, семейното му положение, трудовата й ангажираност следва да бъде в размер от 1000 (хиляда) лева (511,29 евро). Настоящата инстанция намира, че по този начин ще бъдат постигнати целите на закона визирани в чл.12 ЗАНН. Направените разноски в хода на досъдебното производство за изготвената графическа експертиза на основание чл.189 ал.3 НПК следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия Х. в размер от 183,74 евро, които да заплати в полза на ОДМВР -Б.. На основание чл.189 ал.3 от НПК следва да заплати в полза на бюджета на БРС и направените разноски в хода на съдебното производство от 2,56 евро (5 лева) представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Мотивиран от горното, Б.кият районен съд, V наказателен състав постанови решението си СЪДИЯ: