Решение № 825 от 5.3.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4240/2025 г.

РС Варна е сезиран с искова молба , депозирана на 01.04.2025 г. от Т. Н. Н., ЕГН ••••••••••, като майка и законен представител на децата П. Ф. Ф., ЕГН •••••••••• и Н. Ф. Ф., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес •••, всички чрез адв. Ж. С. - член на АК- Варна с адрес : •••, тел.•••, email: ••• , против Ф. П. Ф., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес •••. В исковата молба Т.Н. е навела следните фактически твърдения : На •••г. Т.Н. сключила брак с ответника Ф. П. Ф.. От брака си имали две малолетни деца - П. Ф. Ф. и Н. Ф. Ф.. С решение №262265 от 14.07.2021г. на Районен съд-Варна Н. и Н. прекратили брака си поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49, ал.1 от СК, като упражняването на родителските права било предоставено на майката на децата. С последващо решение на Окръжен съд - Варна бил регламентиран режимът на лични контакти на бащата с децата. С постановеното от Окръжен съд - Варна Решение била определена и издръжката, която бащата Ф. следва да заплаща, а именно: в размер на 200.00 лв. за детето П. Ф. и 200.00 лв. за детето Н. Ф., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие. През месец април 2023г., сочи Т.Н., че подала искова молба до Районен съд - Варна за увеличение на издръжката на децата й , като с Решение №3267 от 11.10.2023г., необжалвано от ответника в частта за разноските, определената по гр. дело №2119/2021г. издръжка дължима от бащата Ф. Ф. била изменена както следва: За детето П. Ф. от 200 лв. на 300 лв., а за детето Н. Ф. от 200 лв. на 250 лв. От присъждане на издръжката от месец октомври 2023г. до сега, сочи Т.Н., че е изминал период от почти една година и половина, през който настъпили съществени изменения, както в нуждите на децата с оглед тяхното израстване, така и в икономическите условия в страната. И двете деца сочи Т. Н., че посещават детска градина, като значително се увеличили и техните потребности. Освен това било налице и настъпило увеличение на стойността на стоките и услугите от първа необходимост, посредством които следвало да бъдат задоволени базовите потребности на децата. Общоизвестно, намира още Т.Н., че с израстването на детето се увеличават не само неговите битови, но и социални и интелектуални потребности. При увеличението на издръжката с решение на ВРС през месец октомври 2023 г. Н. посещавал детска ясла, а към настоящия момент - посещавал детска градина. С оглед промяната във възрастта на децата счита Т.Н., че е настъпило съществено изменение в техните нужди, респективно в разходите, необходими за тяхното удовлетворяване. Децата посещавали детска градина, за което били нужни значителни разходи за облекло, обувки, учебни материали и други разходи, свързани с това. Необходими били и средства за учебни помагала и пособия, които с всяка изминала година ставали все повече и по-скъпи. Децата били в такава възраст, в която често им се налагало да посещават лекар. Ранната детска възраст била съпроводена с множество и различни заболявания, като всяко посещение при лекар и закупуване на лекарства било свързано със заплащането на значителни суми. Освен това по-голямото дете - П. посещавало народни танци, като таксата, която заплащала майката, към момента , била в размер на 40.00 лв. месечно. По-малкото дете Н. също желаело да посещава танцова школа и майката възнамерявала да запише и него . В исковата си молба Т.Н. сочи, че към момента на сезиране на съда е назначена на длъжност "продавач-консултант", като основната й месечна работна заплата е в размер на минималната за страната. Разходите за плащането на текущите разходи на децата, битовите сметки и храна ставали все по-големи. Освен това плащала и наем за жилището , в което живеели в гр. Варна в размер на 410.00 лв.С оглед гореизложеното счита Т.Н., че само по себе си обстоятелството, че от определянето на издръжката, която следва бащата да заплаща на двете им деца са изминали повече от 15 месеца е достатъчна предпоставка за изменение размера на присъдената такава, тъй като с биологичното израстване на децата, нараствали и техните потребности за храна, облекло и възникват нови нужди - образователни, социални и др., за задоволяването на които били необходими повече средства. През този период безспорно твърди Н. , че нуждите на децата са се изменили значително с оглед възраст, биологично развитие, както и с оглед голямата динамика на икономическата обстановка в страната. През този период се наблюдавало неизменно повишаване на цените на стоките и услугите в страната, като темпът на нарастването йм бил устойчив. Предвид гореизложеното, Т.Н. моли съда да измени на основание чл. 150 СК размера на постановената с Решение № 3267/11.10.2023г. постановено по гр. дело № 4161/2023г. на Районен съд- Варна месечна издръжка, дължима от Ф. П. Ф., ЕГН •••••••••• в полза на децата П. Ф. Ф., ЕГН •••••••••• и Н. Ф. Ф., ЕГН ••••••••••, действащи чрез тяхната майка и законен представител Т. Н. Н., ЕГН ••••••••••, като бъде увеличен от 300.00 (триста) лева на 400.00 (четиристотин) лева месечно за детето П. Ф. Ф., ЕГН •••••••••• и от 250.00 (двеста и петдесет) лева на 400.00 (четиристотин) лева месечно за детето Н. Ф. Ф., ЕГН ••••••••••, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване. Ищцата счита още , че ответника има възможност да заплаща търсения размер на издръжка, т.к. същият работел и имал доходи, не дължал издръжка на други лица, освен това не бил семеен и нямал други деца, които да издържа, не бил ангажиран с всекидневни разходи на децата и тяхното обгрижване За доказване на изложените от ищцата обстоятелства ищцата е обективирала доказателствени искания. В срока по чл.131 ГПК Ф. П. Ф., ЕГН ••••••••••, с адрес в •••, чрез адв. Н. К. Т., адвокат при АК - гр.Варна, вписана в ЕРА под №••••••••••;с адрес за призоваване:•••, - чрез адвокат Н. Т. К. е депозирал ОТГОВОР на исковата молба предявена против него и НАСРЕЩЕН ИСК . В отговора на искова молба /ОИМ / ответникът е изразил становище, че предявената искова молба е редовна и принципно допустима, доколкото съгласно чл.51, ал.4 вр. с чл.59, ал.9 и чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Ответникът намира предявения иск за неоснователен, като оспорва всички обстоятелства, изложени от Т. Н. Н., действаща в качеството си на майка и законен представител на общите йм деца П. Ф. Ф., ЕГН •••••••••• и Н. Ф. Ф., ЕГН ••••••••••, като неверни и неотговарящи на обективната действителност. От своя страна ответникът изразява следното становище :С влязло в сила съдебно решение № 16/07.01.2022г., постановено по в,гр,д,№ 2464/2021г., по описа на Окръжен съд- Варна бил определен размер на издръжка в полза на децата П. Ф. Ф., ЕГН •••••••••• и Н. Ф. Ф., ЕГН ••••••••••, по 200 лева месечна издръжка, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, със законната лихва. Впоследствие, с влязло в сила съдебно решение № 3267/U.10.2023n, постановено по гр.д.№ 4161/2023г., по описа на Районен съд- Варна, съдът изменил размера на определената по гр.д. № 2119/2021г. по описа на ВРС издръжка, дължима от Ф. П. Ф., в полза на детето П. Ф. Ф., като я увеличил от 200 лв. /двеста лева/ на 300 лв. /триста лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба - 03.04.2023г., до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 СК, както и изменил размера на определената по гр.д. № 2119/2021г. по описа на ВРС издръжка, дължима от Ф. П. Ф., в полза на детето Н. Ф. Ф., като я увеличил от 200 лв. /двеста лева/ на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба - 03.04.2023г., до настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на основание чл.150 вр. чл.143, ал.2 СК.Година и половина по-късно, майката предявила иск с правно основание чл.150 СК, за увеличаване на размера на издръжката от 300 лв. на 400 лв. за детето П. Ф. Ф. и от 250 лв. на 400 лв. за детето Н. Ф. Ф., поради настъпило изменение на обстоятелствата.Претендираният размер на издръжката значително и многократно надхвърлял потребностите и нуждите на децата, възразява ответникът. От датата на постановяване на решение № 3267/11.10.2023г., постановено по гр.д.№ 4161/2023г., по описа на Районен съд- Варна не били установени промени в нуждите на децата, които да налагат увеличаване на дължимата издръжка. Предложеният с исковата молба размер на издръжка не бил съобразен с ежедневните нужди на децата и начина на живот, който водели, обезпечен финансово към настоящия момент единствено от бащата .Изплащания към настоящия момент от бащата размер на издръжка, счита бащата на децата за адекватен с оглед възрастта и нуждите им.Изрично подчертава ответникът, че от постановяване на последното влязло в сила между него и ищцата решение по повод децата йм, никога Ф.Ф. не се ограничавал в това да заплаща само определената издръжка. Всички големи допълнителни разходи били заплащани от него. Месечно финансовата му грижа за децата сериозно надвишавала общата сума от 550 лева за двете деца.Отделно от горното отв.Ф. подчертава и моли съда да има предвид още, че към настоящия момент изплащал и за двете си деца издръжка в размер на 300 лева, за което представя доказателства. Нещо повече, Ф.Ф. твърди, че присъдената към момента издръжка ищцата използвала приоритетно за себе си и не се инвестира по предназначение. Майката тенденциозно злоупотребявала с правото си да инициира неоснователни дела, жалби и сигнали срещу бащата, като настоящото производство било четвърто подред за период от 4 години, откогато било постановено Решението йм за развод. Отв.Ф.Ф. твърди, че Т. Н. е в трудоспособна възраст, физически и психически здрава, което й позволява да работи. Счита, че инициирането на настоящото производство толкова скоро след постановеното вече между тях съдебно решение би създало предпоставки майката да злоупотребява с това си право през следващите 15 години, докато децата навършват пълнолетие. Твърди се още от Ф.Ф., че той никога не бил отказвал и нямало да остави децата си без финансова и емоционална подкрепа, но поведението на ищцата ответникът намира за силно притеснително, доколкото доказвало, че Т. не приемала бащата за пълноправен родител на децата му. В никакъв случай изградената от ищцата конструкция тя да полага грижите за децата, а бащата да осигурява паричните средства не можело да бъде толерирана. Основният източник на доходи на майката , сочи още ответника, че съставлявал издръжката, която ответникът плащал на децата. Подобно поведение противоречало на интереса на децата, публично укоримо било и не следвало да се толерира, още повече като аргумент за утежняване на финансовата тежест възложена върху бащата с предходното съдебно решение по чл. 150 от СК.В исковата молба майката многократно изтъквала като основен аргумент, че децата посещават ясла и детска градина, което намира ответника, че не следва да се приема за промяна в обстоятелствата, доколкото дъщерята на страните - П. посещавала градина и към датата на постановяване на действащото между тях към настоящия момент съдебно решение. Отделно, известен факт бил, че към настоящия момент посещението на ясли и детските градини е Република България е безплатно. Разходите за облекло, обувки и пособия за занятията в детската градина и тоалетни принадлежности ( „ изложените от ищцата твърдения за закупуване от нея на мокри и сухи кърпи и чаши за еднократна употреба “) на децата счита ответникът, че се покриват от заплащаната понастоящем от него издръжка. Относно нуждата от закупуване на лекарства - ответникът сочи, че следва да се има предвид, че когато са били при него, децата многократно били с хрема, настинка и прочие, което налагало той да купува лекарства и да ги води по спешност на лекар. Разбира се, в края на определения му режим на лични отношения, тези лекарства предавал на майката, за да можело адекватно да продължи лечението.Ответникът отбелязва, че майката никога не му давала закупените от нея лекарства, когато взимал децата, а му съобщавала какво трябва да купи.Отделно от горното ответникът отбелязва, че когато децата бил при него той имал доста разходи, като например - разходки по детски кътове, закупване на дрехи, обувки, специални перилни препарати, подходяща козметика. Закупените от ответника дрехи никога не задържал при себе си, изпращал ги в дома на майката, тъй като винаги били избрани с децата, съответно много държали да си ги носят и когато се приберат в дома на майка им.Отделно - ответникът закупил и продължавал да купувам на децата много играчки, стараел се да ходят на почивка и да пътуват, участвал в организирането на рождените им дни. Във връзка с аргументацията на майката за инфлационните процеси в страната, следва да се отчетат икономическите условия в страната единствено и само след датата на постановяване на решение № 3267/11.10.2023г., постановено по гр.д.№ 4161/2023г., по описа на Районен съд-Варна, ответникът намира, че следва да бъдат отчетени възможностите на родителя да дава издръжка с оглед здравословното му и имуществено състояние, възможността да полага труд и да реализира доходи, наличие или липса на задължение да издържа и други лица. Твърди се от ответника, че към настоящия момент стандартът му на живот, освен че не се подобрил за последните две години, съществено се влошил с оглед военни действия в Европа, инфлация и предстояща финансова криза. Ответникът твърди, че той също живее под наем в град Варна, като заплащал наем в размер на 380 лева, изплащал и потребителски кредит в размер на 72000 лева, имал разходите на всеки средностатически човек за комунални услуги, здраве и социален живот. Отделно се налагало да помага и на семейството му, доколкото майка му имала здравословни проблеми и нужди, които представлявали съществен и неотложен разход за семейството йм.В заключение ответникът се спира на разпоредбата на чл. 150 СК и липсата/ според него / на твърдения в исковата молба за промяна в обстоятелствата, а именно нарастване на социалните, образователни и здравословни нужди на децата, които да аргументират нуждата от определяне на по-висока издръжка за децата. Претендираната издръжка счита ответника, че не отговаря на потребностите на децата за осигуряване условия на живот, необходими за тяхното развитие, както и счита, че не са съобразени с възможностите и материалното състояние на всеки от родителите, респективно искът следва да бъде отхвърлен. За да обоснове извода за неоснователност на иска с пр.осн.чл.150 СК ответникът препраща към съдебната практика: Определение № 1353 от 21.12.2012 г. по гр. д. № 438/2012 г. на Върховен касационен съд и Решение № 120 от 03.12.2020 г. по гр. д. № 2097 /2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. В условията на евентуалност, в случай че съдът реши, че следва заплащаната от ответника издръжка в полза на децата да бъде увеличена, то счита, че така претендираният размер от по 400 лева за всяко дете е завишен и следва да бъде отхвърлена до размери както следва - за дъщерята П. Ф. месечна издръжка в размер на 320 лева и за сина Н. Ф. месечна издръжка в размер на 300 лева. В срока по чл.131 ГПК ответникът е предявил и НАСРЕЩНА ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ . Насрещния иск Ф.Ф. основава на следните твърдени от него правно релевантни факти и обстоятелства : С влязло в сила съдебно решение № 709/25.06.2024г., постановено по в.гр.д.№ 2477/2023г., по описа на Окръжен съд - Варна бил определен РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата с децата, както следва: За детето Н. Ф., до навършване на 4-годишна възраст: всяка нечетна събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване в дома на бащата; на Коледните празници: всяка четна година от 10.00ч. на 24.12. до 18.00ч. на 26.12. и всяка нечетна година от 10.00ч. на 26.12. до 18.00ч. на 28.12., с преспиване в дома на бащата; на Нова година: всяка четна година-от 10.00ч. на 31.12. до 18.00ч. на 02.01., а всяка нечетна година от 10.00ч. на 01.01. до 18.00ч. на 03.01 .с преспиване в дома на бащата; на Великденските празници: всяка нечетна година от 10.00ч. на Велики петък до на Велика събота, а всяка четна година от 10.00ч. на Великден до 18.00ч. на Светли понеделник; на рождения ден на детето -••• всяка нечетна година от 17.00ч. до 20.00ч., а всяка четна година на следващия ден 06.10. от 17.00ч. до 20.00ч.; на рождения ден на детето П. Ф. - ••• всяка нечетна година от 17.00ч. до 20.00ч., а всяка четна година на следващия ден- 17.09. от 17.00ч. до 20.00ч.; на рождения ден на бащата-15.01. всяка година от 17.00ч. до 20.00ч. и всяка година по 10 дни през лятото, в периода от 01.07. до 01.09., когато майката не е в платен годишен отпуск и бащата упражнява в това време режим на лични отношения и с детето П. Ф. За детето Н. Ф., след навършване на 4-годишна възраст: режимът ще включва допълнително още 10 дни през лятото, в периода от 01.07. до 01.09., когато майката не е в платен годишен отпуск и бащата упражнява в това време режим на лични отношения и с детето П. Ф. или общо 20 дни, ползвани на два пъти по 10 дни. За детето П. Ф.: всяка нечетна събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване в дома на бащата; на Коледните празници: всяка четна година от 10.00ч. на 24.12. до 18.00ч. на 26.12. и всяка нечетна година от 10.00ч. на 26.12. до 18.00ч. на 28.12. с преспиване в дома на бащата; на Нова година: всяка четна година-от 10.00ч. на 31.12. до 18.00ч. на 02.01., а всяка нечетна година от 10.00ч. на 01.01. до 18.00ч. на 03.01. с преспиване в дома на бащата; на Великденските празници: всяка нечетна година от 10.00ч. на Велики петък до на Велика събота, а всяка четна година от 10.00ч. на Великден до 18.00ч. на Светли понеделник с преспиване в дома на бащата; на рождения ден на детето Н. Ф.-••• всяка нечетна година от 17.00ч. до 20.00 ч. , а всяка четна година на следващия ден 06.10. от 17.00ч. до 20.00ч.; на рождения ден на детето П. Ф.-••• всяка нечетна година от 17.00ч. до 20.00ч., а всяка четна година на следващия ден- 17.09. от 17.00ч. до 20.00ч.; на рождения ден на бащата-15.01. всяка година от 17.00ч. до 20.00ч. и всяка година 20 дни през лятото, в периода от 01.07. до 01.09., когато майката не е в платен годишен отпуск, ползвани на два пъти по 10 дни. След навършване на 7-годишна възраст от детето П. Ф., но от 2026г. към посочените по-горе дни в режима се включва период от пролетната /ученическа/ ваканция за двете деца, съответно за четна година-първата половина от ученическата ваканция от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден и на нечетна година-втората половина от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден, а режимът на лични отношения с двете деца през лятото от 20 дни се ползва непрекъснато, в периода от 01.07. до 01.9.,когато майката не е в платен годишен отпуск. Режимът на лични отношения сочи Ф.Ф., че се определя въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен критерий бил найдобрият интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасяли за бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до навършването на пълнолетие, те можело да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психо-емоционалните способности и потребности на детето. При неефективност на така определените мерки законът давал възможност на всеки родител да иска изменението им или определянето на нови.Ф.Ф., счита, че действащият към настоящия момент режим на лични отношения не е оптимално ефективен и адаптиран към най-добрия интерес на децата. От раздялата на ответника с ищцата, до настоящия момент, сочи Ф., че осъществяването на контактите му с децата е затруднено поради нежеланието на майката да води нормален и конструктивен диалог с бащата, с действията си майката целенасочено се опитвала да отчужди децата, като напълно възпрепятствала и осуетява правото на бащата на режим на лични контакти. Ф.Ф. отбелязва, че многократно подавал сигнали към телефон 112 и към социалните служби, защото бил ограничаван постоянно да вижда децата съгласно съдебното решение. Тези твърдения се доказвали от многократните сигнализирания към телефон 112, Социалните служби и органите на МВР от страна на Ф., в опит да се справи с вредоносното поведение на майката. Режимът на личните отношения сочи още Ф.Ф., че трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете било да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права, били неразделни части от поддържането на лични отношения и ако е необходимо, следвало да бъдат предвидени и защитни мерки по чл.59, ал.8 СК за изпълнението на режима, основан на изменени обстоятелства. Начинът и формата на поддържане на лични отношения можело да бъдат най-разнообразни (ППВС № 1/1974 г.), а определяните по реда на чл.59, ал.8 СК защитни мерки на режима трябвало да са подходящи и подчинени на правно защитения интерес на детето - то да се развива пълноценно и да общува нормално с родителите си и с техните роднини. Във връзка с постановено и влязло в сила Решение № 709 от 25.06.2024г., постановено по в.гр.д. № 2477/2023г., по описа на 4 състав, Окръжен съд - гр.Варна, съгласно диспозитива му в частта относно определения режим на лични отношения на бащата с децата П. Ф. Ф. и Н. Ф. Ф. по повод Новогодишните празници, както следва: „ на Нова година: всяка четна година-от 10.00ч. на 31.12. до 18.00ч. на 02.01., а всяка нечетна година от 10.00ч. на 01.01. до 18.00ч. на 03.01.с преспиване в дома на бащата", между страните в производството и родители на малолетните деца, възникнал спор относно тълкуване на решението и изпълнение на режима на лични отношения. На 31.12 2024г., в 10:00ч., съгласно постановеното горепосочено съдебно решение, сочи Ф.Ф., че отишъл пред дома на бившата му съпруга Т. да вземе децата П. и Н. за новогодишните празници. Това създало спор между родителите, съответно първоначален отказ на майката да предаде децата. Впоследствие единствено Н. изкарал с баща си новогодишните празници, доколкото майката била настроила дъщерята, която отказала да отиде при бащата . Между родителите на децата възникнало неразбирателство дали децата трябва да прекарат Нова година - от 31.12.2024г. до 02.01.2025г. с техния баща, като твърдението на майката Т. Н. Н., ЕГН ••••••••••, било, че отминалите вече новогодишни празници (декември 2024г.) следвало да бъдат съобразени с режим за нечетна година, приемайки че се посреща 2025г. За съжаление, след постановяване на решението, твърди Ф.Ф., че майката все още не преустановила практиките си и целенасочено осуетявала правото на бащата на режим с децата, включително и активно манипулирала и настройва срещу бащата по- голямото дете - П. Ф. Ф..Във връзка с изложените твърдения Ф.Ф. описва следната твърдяна от него фактическа обстановка : В 10 ч. на 31.12.2024г., съгласно горецитираното, влязло в сила съдебно решение на Окръжен Съд-гр.Варна, Ф. отишъл пред дома на бившата му съпруга Т., за да си вземе децата П. и Н. за упражняване на определения му режим на лични отношения по повод новогодишните празници, както следва за четна година на 31.12 от 10ч. до 02.01 до 18ч.. Когато пристигнал пред дома на Т., тя излязла с двете йм деца. Н. веднага отишъл до баща си и го гушнал, зарадвал се както винаги, качил се в колата, а дъщерята П. стояла до Т. наплашена и трепереща. Т. казала на Ф., че П. не иска да отива при баща си за Нова година, а той бил много изненадан, предвид факта, че на коледните празници 24,25,26 декември били заедно и дъщеря му си прекарала чудесно и й било много приятно, веселили се, играли и всичко било нормално. Даже попитал двете си деца ще празнуват ли Нова година заедно и те с голямо желание отговорили „ДААА!“. Отв.Ф. изпратил клип на Т. как го казвали децата, с цел да я зарадва, като види, че децата са добре и се чувстват щастливи на празниците. На 31.12.2024г., П. била видимо, според баща й , настроена от майка си да не отива с брат си и баща си . Това не се случвало за първи път, а напротив - наблюдавала се тенденциозност, че когато децата по празниците трябвало да са при бащата , а не при майка йм, това карало Т. да настройва и да внушава на П. негативни мисли. Когато П. не пожелала да тръгне с баща си и брат си, баща й попитал Н.: „Кака ти защо не иска да дойде?“ , а Н. отговорил : „защото мама й каза да не идва"!. На 01.01.2024г. отв.Ф. подал жалба срещу Т. в 4-то РПУ Варна за неизпълнение на съдебно решение/ Това пояснява ответника , че е поредна подобна ситуация, създавана от майката на децата, както и че настоящия сигнал бил пореден, касаещ отчуждаващото поведение на Т. Н./. Майката на двете деца -Н. и П., твърди бащата - отв.Ф., че има неприемливо поведение спрямо него, включително и пред децата, като по този начин целяла дискредитирането му като баща. Смята, че това вреди изключително много на емоционалното развитие на децата, респективно на тяхното възпитание и социални умения. Подобен език, обръщения и агресивно поведение определя ответника като неприемливи особено в присъствието на малки деца, които тепърва се изграждат като личности. Тенденциозното поведение на Т. Н. за това да ограничава бащата в срещите му с децата определя ответника като опасно и представлявало основателен риск от развиване на родителско отчуждение, което в дългосрочен план щяло да наруши естествената връзка родител - дете, а можело да причини и необратими последици, вредни както за децата, така и родителите. В тази връзка ответникът подчертава ,че в хода на в.гр.д. № 2477/2023г., по описа на 4 състав, Окръжен съд - гр.Варна била изготвена СПЕ, която констатирала наличието на отчуждаващо поведение от страна на майката и в мотивите на решението по делото също било отбелязана необходимостта Т. Н. да преустанови тези свои практики в интерес на децата.В следствие на гореизложеното било образувано производство по тълкуване на съдебно решение Решение № 709 от 25.06.2024г., постановено по в.гр.д. № 2477/2023г., по описа на 4 състав, Окръжен съд - гр.Варна, като съдът постановил тълкуване в следния смисъл :“ ДОПУСКА тълкуване на решение № 709/25.06.2024г. по гр.д. № 20233100502477 по описа за 2023г. на ВОС, в частта относно режима на лични отношения на бащата с децата по Нова година, в следния смисъл: Посочва конкретен режим на лични отношения за няколко години, считано от датата на влизане на въззивното решение в сила на 10.08.2024г., както следва: 2024г.- от 10.00ч. на 31.12.2024г. до 18.00ч. на 02.01.2025г. 2025г.- от 10.00ч. на 01.01.2026г. до 18.00ч. на 03.01.2026г. 2026г.- от 10.00ч. на 31.12.2026г. до 18.00ч. на 02.01.2027г. 2027г.- от 10.00ч. на 01.01.2028г. до 18.00ч. на 03.01.2028г. 2028г.- от 10.00ч. на 31.12.2028г. до 18.00ч. на 02.01.2029г. 2029г.- от 10.00ч. на 01.01.2030г. до 18.00ч. на 03.01.2030г. 2030г.-от 10.00ч. на 31.12.2030г. до 18.00ч. на 02.01.2031г. 2031г.-от 10.00ч. на 01.01.2032г. до 18.00ч. на 03.01.2032г. и така нататък, който режим се прилага и за следващите години след 2031г., съгласно очертаното непосредствено по-горе правило на приложение, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на режима на бащата с децата.“ В заключение Ф.Ф. счита, че е в интерес на децата да имат един и същ режим с неготехният баща, който да е по-разширен и да позволява да поддържат връзката помежду си. Предвид изложеното,Ф.Ф. моли съда да постанови Решение, с което да бъзе отхвърлена изцяло така предявената искова претенция от Т. Н. Н., ЕГН ••••••••••, действаща в качеството си на майка и законен представител на общите йм деца П. Ф. Ф., ЕГН •••••••••• и Н. Ф. Ф., ЕГН ••••••••••, за изменение на издръжките, присъдени с влязло в сила съдебно решение № 3267/11.10.2023r., постановено по гр.д.№ 4161/2023г., по описа на Районен съд-Варна, чрез увеличение от 300 лева на 400 лева за П. Ф. Ф. и от 250 лева на 400 лева за Н. Ф. Ф., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда, на основание член 150 от СК., като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност.Ф.Ф. моли съда да постанови решение, с което съдът да изменени издръжките, присъдени с влязло в сила съдебно решение № 3267/11.10.2023г., постановено по гр.д.№ 4161/2023г., по описа на Районен съд-Варна, чрез увеличение от 300 лева на 320 лева за П. Ф. Ф. и от 250 лева на 300 лева за Н. Ф. Ф., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда, на основание член 150 от СК., и да отхвърли исковата претенция за разликата до 400 за П. Ф. Ф. и до 400 лева за Н. Ф. Ф.. На основание чл. 211, ал.1 от ГПК и в срока по чл.131 ГПК Ф.Ф. е предявил насрещен иск с който моли : Да бъде постановено съдебно решение ,по силата на което съдът да измени определения с влязло в сила съдебно решение № 709/25.06.2024г., постановено по в.гр.д.№ 2477/2023г., по описа на Окръжен съд-Варна, режим на личен контакт на бащата Ф. П. Ф., ЕГН ••••••••••, с децата П. Ф. Ф., ЕГН •••••••••• и Н. Ф. Ф., ЕГН ••••••••••, в следния смисъл: Бащата ще взима и вижда и двете деца, без значение навършената им възраст, както следва: всяка четна седмица от календарната година в дните четвъртък, петък, събота и неделя, с преспиване, в часовете от 17:00 часа на петъчния ден до 17:00 часа на неделния ден, като бащата при осъществяване на режима на личен контакт ще взема децата от дома на майката или от учебното заведение, което посещават и ще ги връща до дома на майката. всяка нечетна седмица от календарната година в дните сряда и четвъртък, с преспиване, в часовете от 17:00 часа в сряда до започване на учебните занятия на децата в четвъртък, като бащата при осъществяване на режима на личен контакт ще взема децата от дома на майката или от учебното заведение, което посещават и ще ги оставя в учебното заведение, което посещават или до дома на майката, ако следващия ден е почивен/неприсъствен. 30 (тридесет) дни през лятото, когато майката не се намира в платен годишен отпуск, както следва - от 1.07 (първи юли) до 15.07 (петнадесети юли) и от 15.08 (петнадесети август) до 30.08 (тридесети август) на съответната година, като бащата ще взема децата в 10:00 часа сутринта на първия ден, от който ще се осъществява режимът на личен контакт, от дома на майката и ще ги връща в 17:00 часа на последния ден, в дома на майката. За коледните празници - всяка четна година за дните от 10:00 часа на 23.12. (двадесет и трети декември) до 10:00 часа на 25.12 (двадесет и пети декември) на съответната година, с приспиване и всяка нечетна година за дните от 10:00 часа на 25.12 (двадесет и пети декември) до 10:00 часа на до 27.12 (двадесет и седми декември) на съответната година, с приспиване, като бащата ще взема и връща децата от и до дома на майката; За новогодишните празници всяка четна година в дните от 10:00 часа на 31.12. (тридесет и първи декември) до 18:00 часа на 01.01 (първи януари), с приспиване, като бащата ще взема и връща децата от и до дома на майката; За рождения ден на бащата - 15.01 - когато датата се пада делничен ден, бащата взема децата от дома на майката или от учебното заведение, което посещават в 18:00 часа с преспиване и връща на другия ден децата в учебното заведение, което посещават или в дома на майката до 10:00 часа, а когато рождения ден на бащата се пада в почивен ден - извън обичайния режим на лични отношения, бащата взема децата с преспиване от дома на майката в 10:00 часа и връща децата на следващия ден в 10:00 часа в дома на майката. За рождените дни на децата, бащата има право да прекара четири часа и с двете деца в интервала от 17:00 часа до 21:00ч. на рождения ден на П. Ф. Ф. - •••(шестнадесети септември) и на Н. Ф. Ф. - ••• (пети октомври), като бащата взима децата от учебното заведение, което посещават или от дома на майката и ги връща до дома на майката. В случай че някой и/или двата рождени дни на децата - •••и ••• съвпадат с режима на лични отношения с бащата, децата ще бъдат на при него, като майката има право да прекара четири часа в интервала от 17:00 часа до 21:00ч. на рождения ден на П. Ф. Ф. - ••• и на Н. Ф. Ф. - ••• (•••), като майката взима децата от дома на бащата и ги връща до дома на бащата. Ф.Ф. претендира и присъждане на разноски по делото.В срока по чл.131 ГПК отв.Ф. е направил следните искания за събиране на доказателства. В срока по чл.131 ГПК Т. Н. /ищца по първоначалния иск / -ответница по насрещния иск, чрез адв. Ж. С. - член на АК- Варна е депозирала писмен отговор на насрещния иск . Т.Н. счита така предявеният иск за допустим, но за абсолютно неоснователен. Оспорва изложените в насрещната искова молба твърдения. Описани били факти и обстоятелства, които се твърдяла и при образуваното от нея и водено през 2023г. съдебно дело за увеличение на присъдената издръжка, които не се доказала по никакъв начин. Същите били неверни и целели единствено и само да злепоставят Т.Н. като майка и родител, на когото са предоставени родителските права. Изразено е от Т.Н. становище по иска на Ф. Ф. за отхвърляне на исковата ми молба за увеличение на месечната издръжка на децата и евентуално алтернативното увеличаване на издръжката на П. Ф. Ф. от 300.00 лв. на 320.00 лв. и на Н. Ф. Ф. от 250.00 на 300.00 лв. Месечната издръжка, която бащата плащал твърди Н., че била определена със съдебно решение по горецитираното дело и в размер на 300.00 лв.за П. и 250.00 лв. за Н.. В искането бащата за присъждане на по-малка издръжка на по-малкото дете, сочи Н., че не ставало ясно поради какви причини считал, че Н. има нужда от по-малка издръжка в сравнение с другото дете, както и кои обстоятелства определят нуждата от по-малка издръжка на едното дете в сравнение с другото. Т.Н. е оспорила твърденията, че бащата плащал всички допълнителни разходи, които се налагало да се платят за децата. Същият заплащал единствено и само определената му от съда издръжка и не се включвал по никакъв начин в организирани от майката на децата празници на децата и заплащането им, както и при заплащане на лечение или други потребности на децата. Твърденията на бащата, че единствения източник на доходи на майката бил издръжката, която получава за децата , както и че чакала той да плати издръжката на децата за да получи някакъв доход - Т.Н. определя като абсолютно неоснователни и смехотворни, като счита, че не кореспондират с представените от нея доказателства по делото. Т.Н. счита за невъзможно тя и двете й деца да живеят единствено и само с издръжката от 550.00 лв. , която получавали от бащата. Бащата твърди майката на децата , че вземал децата в определения му от съда режим на лични контакти, като почти при всяко взимане на децата между родителите възниквал конфликт. Няколко пъти при вземането на децата от дома на майката той ги качил в колата за да ги отведе и майката на децата забелязвала, че скоростта с която шофира автомобила е твърде висока. Казвала му многократно да шофира с ниска скорост, когато децата са в колата, но той й отговарял, че това не е нейна работа и той ще решава с каква скорост да ги вози. Когато децата били при бащата, твърди Т.Н., че той по никакъв начин не комуникирал с майката на децата. Единствените поводи по които й пишел или й се обаждал били за да й поставя някакви условия относно режима на децата и да й дава наставления, както и да я упреква по различни поводи. Ответницата по насрещния иск оспорва твърденията на бащата, че присъдената и изплащана към момента издръжка използвала тя приоритетно за себе си и не инвестира по предназначение. Заплащаната от бащата на децата издръжка не се разходвала само за играчки и дрехи на децата. Предвид ниската им възраст децата сочи ответницата по насрещния иск, че децата често боледували, като разходите за лекарства били значителни. От своя страна майката на децата твърди, че тя също ги води по детски кътове и забавления, детски рождени дни и празненства. Отделно от горното Т.Н. подчертава, че в исковата си молба подробно изложила промяната в обстоятелствата, които налагат изменение на присъдената месечна издръжка на децата . С израстването на децата растели и техните потребности, като същите не били свързани само с хранене и обличане на децата, а също така и със задоволяване на техните социални и образователни потребности.На второ място ответницата по насрещния иск е изразила становище по иска за промяна в режима на лични отношения на бащата с децата.Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК, сочи Т.Н., че ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. В ППВС № 1 от 12.11.1974г., което не е загубило сила , сочи ответницата по насрещния иск, че са изброени примерно обстоятелства , чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права. Те били разделени в две групи, като в първата група се включвали промени засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност, а втората група включвала обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки.Съгласно трайната практика на съда, установеното в чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал.9 СК правило за изменение на съдебно установения режим на лични отношения на детето с родителя, неупражняващ родителските права, било основано на грижата за децата и съобразяването с техните интереси. Прието било още, че предпоставка за промяната е изменение на обстоятелствата, което означавало след постановяване на тези мерки да е възникнала нова обстановка, при която интересите на детето изискват ревизията й. Обстоятелствата, при които съдът можел да измени постановените по-рано мерки или фактически установените отношения с детето, като определи нови мерки при упражняване на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, било необходимо да засягат интереса на детето по такъв начин, който рефлектира непосредствено върху неговото здраве, обичайна семейна среда или социалното му обкръжение (напр. проблеми при общуването с единия родител и новото му семейство, агресивно поведение на другия родител или негативни реакции за семейната и социална среда, в която живее детето). Конкретно ответницата по насрещния иск се спира на дадените разрешения по аналогични производства в : Решение № 85 от 08.06.2020 г. по гр. д. № 3317 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. И Решение № 60264 от 10.01.2022 г. по гр. д. № 1509 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. В настоящия случай , твърди Т.Н., че от постановяване на решението на Окръжен съд-Варна за определяне на режим на лични отношения на бащата с децата до настоящия момент не била настъпила промяна на гореописаните обстоятелства. Счита, че посочените от бащата като основание за изменение на режима обстоятелства, а именно - упрека му, че майката осуетява срещите му с децата, твърденията му, че не желаела да води конструктивен и нормален диалог с него, постоянните му обаждания до тел. 112 без повод целящи да я дискредитират като майка и отглеждащ родител, сами по себе си не представлявали причини водещи до промяна в обстоятелствата, които от своя страна да доведат промяна на определения от съда режим на лични отношения на бащата с децата. При определяне на режима на лични отношения от Окръжен съд - Варна тези обстоятелства подчертава още Т.Н., че били преценени и съобразени. Твърди се още от Н., че децата все още в ниска възраст, в която имали по-голяма нужда и внимание от майка си, а и съдебната практика била последователна, че именно интересите на децата, а не желанието на родителя кога да ги взема при себе си имат определящо значение за режима на лични отношения. С решение №709/25.06.2024г. постановено по в.гр. дело №2477/2023г. по описа на 4 състав, Окръжен съд постановил тълкуване на съдебното решение, като ясно и точно посочил датите и часовете на взимане на децата от баща им през Новогодишните празници. С оглед гореизложеното счита Т.Н., че само по себе си обстоятелството, че от определянето на издръжката, която следвало бащата да заплаща на двете деца е изминала повече от година и половина /от решението на ВРС/ било достатъчна предпоставка за изменение размера на присъдената такава, тъй като с биологичното израстване на децата, нараствали и техните потребности за храна, облекло и възниквали нови нужди - образователни, социални и др., за задоволяването на които били необходими повече средства. През този период безспорно , счита Т.Н., че нуждите на децата се изменили значително с оглед възраст, биологично развитие, както и с оглед голямата динамика на икономическата обстановка в страната, наблюдавало неизменно повишаване на цените на стоките и услугите в страната, като темпът на нарастването им бил устойчив. Предвид гореизложеното Т.Н. моли съда да отхвърли : изцяло насрещния иск на Ф. П. Ф., като неоснователен, както и да измени на основание чл. 150 СК размера на постановената с Решение № 3267/11.10.2023г постановено по гр. дело № 4161/2023г. на Районен съд - Варна месечна издръжка, дължима от Ф. П. Ф., ЕГН •••••••••• в полза на децата П. Ф. Ф., ЕГН •••••••••• и Н. Ф. Ф., ЕГН ••••••••••, действащи чрез тяхната майка и законен представител Т. Н. Н., ЕГН ••••••••••, като я увеличи от 300.00 (триста) лева на 400.00 (четиристотин) лева месечно за детето П. Ф. Ф., ЕГН •••••••••• и от 250.00 (двеста и петдесет) лева на 400.00 (четиристотин) лева месечно за детето Н. Ф. Ф., ЕГН ••••••••••, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване. Т.Н., счита, че ответника има възможност да заплаща издръжка в търсения размер, т.к. същият работел и има доходи, не дължал издръжка на други лица, освен това не бил семеен и нямал други деца, които да издържа, а и не бил ангажиран с всекидневни разходи на децата и тяхното обгрижване.И на последно място Т.Н. моли съдът да й присъди сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. В проведеното по делото открито съдебно заседание от 06.02.2026 г. страните по делото са се явили лично и с процесуалните си представители.Дирекция Социално подпомагане Варна, редовно уведомена за о.с.з.съгласно чл.15,ал.6 ЗЗКрДт не са изпратили представител за откритото съдебно заседание. В хода на спора по същество адв.С. в качество на процесуален представител на ищцата моли за уважаване на исковата претенция и срок за писмени бележки. Процесуалният представител на ответника – адв.Т. моли съда да й бъде даден подходящ срок за писмени бележки, като сочи, че доверителят й моли , ако е възможно в съдения акт , да бъде посочено седмицата , ако има дати от два месеца,как ще се осъществява режимът. Адв.Т. моли за отхвърляне на иска и уважаване на насрещния иск. Двете страни са представили спици по чл.80 ГПК в последното открито съдебно заседание, а процесуалните представители на страните са депозирали в определения от съда срок писмени бележки . СЪДЪТ , въз основа на събраните по делото доказателства, становищата на страните, приложимия закон и разпоредбите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА : РС Варна е сезиран с искова молба депозирана от Т. Н. против Ф. Ф. с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК, вр. чл.150 СК , а насрещната искова молба от Ф. Ф. е с правна квалификация по чл. 59, ал. 9 от СК. С доклада по делото съдът е дал правна квалификация на предявените искове от страните по делото , разпределил е тежестта на доказване между страните и е отделил безспорните между страните факти и обстоятелства от спорните. По делото не се спори, че : Т. Н. и Ф. Ф. са родители на децата Н. Ф. Ф. род. на •••••• г. и П. Ф. Ф., род. на •••••• г. от брака между страните; че бракът между страните е прекратен с влязло в законна сила Решение № 262265/14.07.2021 г. постановено от РС Варна по гр.д.№ 2119/2021 г.; че с последващо Решение на ВОС / Решение № 16/07.01.2022 г. по в.гр.д.№ 2464/2021 / първоинстанционното решение по бракоразводното дело е било изменено в частта в която е определен РЛО на бащата и е бил определен РЛО на бащата с децата от ОС Варна, че първоинстационното решение на РС Варна по гр.д.№ 2119/2021 г.е било частично отменено досежно размера на дължимите се от бащата към децата месечни издръжки за разликите от 200 лв.до 230 лв. и началния период на дължимост на издръжките ; че по искова молба предявена от ищцата против ответника през 2023 г. с Решение № 3267/ 11.10.2023 г. постановено от РС Варна /по гр.д. №4161/2023 по описа на РС Варна / РС Варна е увеличил размера на месечните издръжки за децата от 200 лв. на 300 лв. за детето П. и от 200 лв. на 250 лв. за детето Н. ; че с Решение № 709/25.06.2024 г. постановено от ВОС по в.гр.д.№ 2477/2023 по описа на ВОС въззивния ОС Варна е отменил Решение №3267/11.10.2023 постановено от РС Варна по гр.д.№4161/2023 в частта в която е бил отхвърлен иска по чл. 59, ал. 9 СК на Ф.Ф. е изменен РЛО на бащата с двете деца, след което и ОС Варна е постановил Решение № 144/12.2.2025 г. по същото в.гр.д. 2477/2025 г. по чл.251 ГПК като е извършил тълкуване как следва да се изпълнява РЛО на бащата с децата. При така отделените безспорни факти съдът е указал на Т.Н. в качеството на ищец по първоначалните искове по чл. 59, ал. 9 вр. чл. 150 от СК , че следва да докаже наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които съдът с Решение № 3267/11.10.2023 г. по гр.д.№ 4161/2023 г. по описа на РС Варна е определил /изменил предходния размер / месечна издръжка от 300 лв. за детето П. и 250 лв.за детето Н.; че разходите за отглеждане на последните, потребностите им и необходимите средства за тяхното задоволяване, са се увеличили съществено , както и възможностите на всеки от родителите да заплаща издръжка, в частност, че бащата има възможност за заплаща издръжка в търсения размер от по 400 лв. за всяко от децата , включително и че търсения размер на издръжка е съобразен с възрастта на децата,потребностите на последните и възможностите на бащата. В тежест на Ф.Ф., в качеството му на ответник по иска за изменение на размера на присъдената с влязло в з.с.решение издръжка съдът е възложил да докаже своите правоизключващи възражения и да установи и докаже, че същият има и други алиментни задължения.В тежест на Ф.Ф. съдът е възложил да докаже твърденията си, които е релевирал в ОИМ затова, че обективно обстоятелствата при които е определен размера на издръжката за децата му са аналогични на настоящата факти и обстоятелства .В тежест на на Ф.Ф. в качеството му на ищец по насрещния иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК , съдът е възложил да проведе пълно доказване по фактите, които твърди в ОИМ и насрещния иск и да установи по несъмнен начин своите положителни твърдения: за наличие на силна емоционална връзка баща - деца, потребност и възможности на бащата да полага грижи за сина и дъщеря си през времето , в което му е определен РЛО с влязло в сила решение, наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е бил определен РЛО на бащата с децата обосноваващо и прилагане на искания от бащата разширен режим на лични отношения с двете му деца.В тежест на Т.Н. по насрещния иск съдът е възложил да проведе насрещно доказване като установи и докаже, че децата са обгрижвани основно от нея, че децата и майката поддържат пълноценна връзка и че вече определения на бащата РЛО с децата му , следва да остане непроменен, като съобразен и с възрастта на децата и с техните интереси и гарантиращ възможността бащата да изпълнява този режим. Т.Н. е следвало и и да опровергае възраженията на ответника , че тя като майка на децата осуетява възможността бащата да се вижда в отреденото му от съда време с децата си.В тежест на Ф.Ф. съдът е възложил да докаже твърденията си ,че майката на децата осуетява срещите на бащата с децата йм и че като родител има вредно за децата поведение и отношение . С оглед предметните предели на спора, отделните за безспорни факти и обстоятелства, събраните писмени и гласни доказателства, заключението на в.л. М. Р. по приобщената по делото СПЕ ,личните изявления на страните по делото, съдът след съвкупен и поотделен анализ на цитираните доказателства приема за доказано безспорно следното по делото : От приобщените по делото писмени доказателства – заверени за вярност с оригинала копия от : Решение № 262265/14.07.2021 г. на РС Варна, 8 -ми състав по гр.д.№ 2119/2021; Решение № 262492/01.09.2021 г. на РС Варна, 8 -ми състав по гр.д.№ 2119/2021; Решение № 16/07.01.2022г. постановено от ОС Варна IVA състав по в.гр.д.№2464/2021 ; Решение № 3267/11.10.2023 г. постановено от РС Варна,39 състав по гр.д.№ 4161/2023 ; Решение № 709/25.06.2024 г. постановено от ОС Варна , IV състав по в.гр.д. №2477/2023 ; Решение № 144/12.02.2025 постановено от ОС Варна , IV състав по в.гр.д.№2477/2023 , следва извода, че считано от 2021 г. до 2023 г . страните по делото са се намирали в съдебни спорове Исковата молба по която е образувано настоящото производство е подадена в съда на дата 01.04.2025 г. от Т. Н. в качеството й на майка и законен представител на децата П. и Н. против ответника и баща на децата с искането да бъде изменен предходно увеличения размер на издръжка и за двете деца с постановеното Решение №3267/11.10.2023 г. От своя страна бащата на децата П. и Н. с отговора на искова молба сезира съда с искане съдът да измени определения на Ф.Ф. РЛО с децата П. и Н. с влязло в сила съдебно Решение № 709/25.06.2024 г. постановено по в.гр.д. № 2477/2023 г. по описа на ОС Варна , като бъде определен искания от бащата РЛО с двете деца , без да се отчита възрастта на децата . Горните факти сочат на извод, че родителите на децата П. и Н. и страни по делото очевидно се намират във влошени отношения и са избрали пътя на искова защита за да разрешат спорните помежду им въпроси свързани с размера на издръжка за децата им и режима на личен контакт между децата и бащата . Съдът, в настоящия му състав , анализира в съвкупност и поотделно целия събран доказателствен матирал, като приема за установено следното по делото : С Решение № 262265/14.7.2021 г., влязло в сила на 19.2.2022 г. постановено от РС Варна, 8 ми състав ,по гр.дело № 2119/2021г., на осн. чл. 49, ал.1 СК е прекратил гражданския брак сключен на ••• г. между Т. Н.-Ф. и Ф. Ф. поради настъпило дълбоко и непроправимо разстройство на брака. Със същото Решение РС Варна е предоставил на майката упражняването на родителските права над децата П. Ф. и Н. Ф., определено е местоживеенето на децата при майката, в ••• ; определен е бил РЛО на бащата с детето Н. до навършване на 2 годишна възраст, след навършване на 2 годишна възраст и след навършване на 5 годишна възраст ; с детето П.-до навършване на 5 годишна възраст и след навършване на 5 годишна възраст ; бащата на децата е бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на всяко от децата си от по 230 лв. С Решение № 26249/1.9.2021 г. РС Варна е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение 262265/14.7.2021 г. в частта касаща изписване на Общината издала акта за гр.брак. С Решение № 16/07.1.2022 г. постановено от ОС Варна по в.гр.д.№ 20213100502464 /2021 по описа на ВОС въззивният съд е изменил Решение № 2662265/2021 г. постановено по гр.д.№2119/21 по описа на РС Варна като е определил режим на лични отношения на бащата Ф.Ф. с детето Н.: до навършване на 2 годишна възраст ; след навършване на 2 годишна възраст и след навършване на 4 годишна възраст и с детето П. в два периода , вторият от които след навършване на 7 годишна възраст.Със същия въззивен акт е било отменено първоинстанционното решение под посочения номер, като е отхвърлена претенцията на Т.Н. Ф. в частта за издръжката за децата за разликата от 200 лв. до 230 лв. за всяко дете. С Решение № 3267/11.10.2023 г. постановено от РС Варна, 39-ти състав по гр.д. №20233110104161/2023 г. РС Варна, на осн. чл.150 СК е изменил размера на определената по гр.д.№2119/2021 по описа на РС Варна издръжка дължима от бащата Ф. Ф. като е увеличил размера от 200 лв. на 300 лв.за детето П. и от 200 лв. на 250 лв. за детето Н., отхвърляйки исковете за разликата до пълния предявен размер от 300 лв.за детето Н..Със същия съдебен акт РС Варна е отхвърлил претенциите и на Т. Н. и на Ф. Ф. с правно основание чл. 59, ал.9 СК за изменение на РЛО определен по гр.д.№ 2119/2021 г. по описа на РС Варна. С Решение № 709/25.06.2024 г. постановено от ОС Варна по въззивно гражданско дело № 20233100502477 по описа за 2023 година, ОС Варна е отменил решение № 3267/11.10.2023г. по гр.д. № 4161/2023г. на 39-ти състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от Ф. П. Ф. ЕГН •••••••••• от •••, срещу Т. Н. Н., ЕГН ••••••••••, адрес: •••, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за постановяване на решение, с което бъдат изменени постановените по гр.д. № 2119/2021г. по описа на ВРС мерки досежно режима на лични контакти на бащата с децата П. Ф. Ф., ЕГН •••••••••• и Н. Ф. Ф., ЕГН •••••••••• и вместо това е изменил определения на Ф. П. Ф. ЕГН •••••••••• от •••, с решение № 16/07.01.2022г. по гр.д. № 2464/2021г. на ВОС, постановено при обжалването на решение № 262265/14.07.2021г. по гр.д. № 2119/2012г. на 8-ми състав на ВРС режим на лични отношения с децата П. Ф. Ф. ЕГН •••••••••• и Н. Ф. Ф. ЕГН •••, както следва: За детето Н. : до навършване на 4-годишна възраст от детето Н.: всяка нечетна събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване в дома на бащата; на Коледните празници: всяка четна година от 10.00ч. на 24.12. до 18.00ч. на 26.12. и всяка нечетна година от 10.00ч. на 26.12. до 18.00ч. на 28.12., с преспиване в дома на бащата; на Нова година: всяка четна година-от 10.00ч. на 31.12. до 18.00ч. на 02.01., а всяка нечетна година от 10.00ч. на 01.01. до 18.00ч. на 03.01.с преспиване в дома на бащата; на Великденските празници: всяка нечетна година от 10.00ч. на Велики петък до 18.00ч. на Велика събота, а всяка четна година от 10.00ч. на Великден до 18.00ч. на Светли понеделник; на рождения ден на детето Н.-••• всяка нечетна година от 17.00ч. до 20.00ч., а всяка четна година на следващия ден-06.10. от 17.00ч. до 20.00ч.; на рождения ден на детето П.-••• всяка нечетна година от 17.00ч. до 20.00ч., а всяка четна година на следващия ден- 17.09. от 17.00ч. до 20.00ч.; на рождения ден на бащата-15.01. всяка година от 17.00ч. до 20.00ч. и всяка година по 10 дни през лятото, в периода от 01.07. до 01.09., когато майката не е в платен годишен отпуск и бащата упражнява в това време режим на лични отношения и с детето П.. след навършване на 4-годишна възраст от детето Н., режимът ще включва допълнително още 10 дни през лятото, в периода от 01.07. до 01.09., когато майката не е в платен годишен отпуск и бащата упражнява в това време режим на лични отношения и с детето П. или общо 20 дни, ползвани на два пъти по 10 дни. За детето П.: всяка нечетна събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване в дома на бащата; на Коледните празници: всяка четна година от 10.00ч. на 24.12. до 18.00ч. на 26.12. и всяка нечетна година от 10.00ч. на 26.12. до 18.00ч. на 28.12. с преспиване в дома на бащата; на Нова година: всяка четна година-от 10.00ч. на 31.12. до 18.00ч. на 02.01., а всяка нечетна година от 10.00ч. на 01.01. до 18.00ч. на 03.01. с преспиване в дома на бащата; на Великденските празници: всяка нечетна година от 10.00ч. на Велики петък до 18.00ч. на Велика събота, а всяка четна година от 10.00ч. на Великден до 18.00ч. на Светли понеделник с преспиване в дома на бащата; на рождения ден на детето Н.-••• всяка нечетна година от 17.00ч. до 20.00ч., а всяка четна година на следващия ден- 06.10. от 17.00ч. до 20.00ч.; на рождения ден на детето П.-••• всяка нечетна година от 17.00ч. до 20.00ч., а всяка четна година на следващия ден-17.09. от 17.00ч. до 20.00ч.; на рождения ден на бащата-15.01. всяка година от 17.00ч. до 20.00ч. и всяка година 20 дни през лятото, в периода от 01.07. до 01.09., когато майката не е в платен годишен отпуск, ползвани на два пъти по 10 дни. -след навършване на 7-годишна възраст от детето П., но от 2026г. към посочените погоре дни в режима се включва период от пролетната /ученическа/ ваканция за двете деца-П. и Н., съответно за четна година-първата половина от ученическата ваканция от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден и на нечетна година-втората половина от 10.00ч. на първия ден до 18.00ч. на последния ден, а режимът на лични отношения с двете деца П. и Н. през лятото от 20 дни се ползва непрекъснато, в периода от 01.07. до 01.09., когато майката не е в платен годишен отпуск. С Решение № 144 / 12.02.2025г. постановено от ОС Варна по в.гр.д.№ № 20233100502477 по описа за 2023 година, ОС Варна е допуснал тълкуване на решение № 709/25.06.2024г. по гр.д. №20233100502477 по описа за 2023г. на ВОС, в частта относно режима на лични отношения на бащата Ф. П. Ф. с децата П. Ф. Ф. ЕГН •••••••••• и Н. Ф. Ф. ЕГН ••• по Нова година, в следния смисъл: Посочен е конкретен режим на лични отношения за няколко години, считано от датата на влизане на въззивното решение в сила на 10.08.2024г., както следва: 2024г.- от 10.00ч. на 31.12.2024г. до 18.00ч. на 02.01.2025г. 2025г.- от 10.00ч. на 01.01.2026г. до 18.00ч. на 03.01.2026г. 2026г.- от 10.00ч. на 31.12.2026г. до 18.00ч. на 02.01.2027г. 2027г.- от 10.00ч. на 01.01.2028г. до 18.00ч. на 03.01.2028г. 2028г.- от 10.00ч. на 31.12.2028г. до 18.00ч. на 02.01.2029г. 2029г.- от 10.00ч. на 01.01.2030г. до 18.00ч. на 03.01.2030г. 2030г.-от 10.00ч. на 31.12.2030г. до 18.00ч. на 02.01.2031г. 2031г.-от 10.00ч. на 01.01.2032г. до 18.00ч. на 03.01.2032г. и така нататък, който режим се прилага и за следващите години след 2031г., съгласно очертаното непосредствено по-горе правило на приложение, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на режима на бащата Ф. П. Ф. с децата П. Ф. Ф. ЕГН •••••••••• и Н. Ф. Ф. ЕГН •••. От изложеното по –горе е ясно, че към момента Т. Н. и Ф. Ф. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен през 2021г. с Решение на РС Варна на осн. чл.49, ал.1 СК, че Т.Н. е родителят който упражнява родителските права над децата родени от брака , децата живеят при майката, на бащата е определен РЛО с децата му съгласно последно постановено Решение № 709/25.06.2024г. по гр.д. №20233100502477 по описа за 2023г. на ВОС,тълкувано от ВОС с Решение № 144 / 12.02.2025г. постановено от ОС Варна по в.гр.д № 20233100502477 по описа за 2023 година с ясно определен режим на лични отношения до 2031 година . От анализа на цитираните по-горе решения е видно, че бащата на децата Ф.Ф. съгласно Решение № № 3267/11.10.2023 г. постановено от РС Варна, 39-ти състав по гр.д. №20233110104161/2023 г. е осъден за заплаща месечна издръжка в полза на детето си П. в размер на 300 лв.з и в размер на 250 лв. за детето Н.. Установено и доказано е на база социалния доклад, изготвен от ДСП Варна /л.155 – 157/ , че децата П. и Н. са родени по време на брака на родителите йм –Т. Н. и Ф. Ф.,че бракът е прекратен , че родителските права над децата се упражняват от майката, а на бащата е определен режим на личен контакт с тях.ДСП Варна са установили, че майката полага добри грижи за децата си , че децата контактуват с двамата си родители и помежду им е налице емоционална връзка .ДСП Варна също са констатирали, че майката на децата получава издръжка в общ размер на 550 лв. и т.к. разходите на децата нарастват , а двамата родители не могат да се разберат помежду си чрез разговори , майката завела настоящото дело за умелечение размера на издръжката за двете деца.От своя страна, е вписано в заключителната част на социалния доклад на ДСП Варна, че бащата Ф.Ф. завел насрещен иск за промяна на определения ме режим на личен контакт, воден от желанието да прекарва повече време с децата си, т.к. с майката не успяват да се разберат по този въпрос . Становището на ДСП ОЗД – Варна дадено в заключение е, че в интерес на децата П. и Н. за продължат да поддържат пълноценен контакт с двамата си родители и в интерес на децата би било и родителите да преодолеят различията си и да обсъждат съвместно въпроси, касаещи децата П. и Н.. За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото са събрани гласни доказателства.В проведеното о.с.з. на 12.12.2025 г. са разпитани свидетелите И. А./живущ на семейни начала с ищцата/ , Ц. Ф. /майка на ответника и баба по бащина линия на децата П. и Н./, М. Ф. / сестра на ответника/, като показанията йм са вписани в протокола от о.с.з./л. 173- 175/. Приобщени по делото на л. 209 - 222 са приобщени представени от ДСП Варна заверени копия от социален доклад за затваряне на случая с детето Н. Ф., социален доклад за затваряне на случая с детето П. Ф. ; сигнал от Ф.Ф. от 21.09.2023 г. с приложени към преписката документи и сигнал от Ф.Ф. от 17.1.2025 г. ведно с приложените към преписката документи. В проведеното последно открито съдебно заседание с/ л. 232 / съдът на осн. чл. 59, ал.8 СК е изслушал родителите Т.Н. и Ф.Ф. . Пред съда Т.Н. поддържа молбата си ,сочи че бащата не е споменал какви желания има бащата къде да води деца, като твърди, че не е възможно за се разберат с ответника извън съдебната зала. От своя страна бащата Ф.Ф. сочи пред съда , че може да предложи споразумение на ищцата , да й даде издръжката която иска, но иса примерно от петък да взема децата , след детска или училище, да ги заведе където трябва-на танци , просто иска от петък да взема децата, защото времето е изключително малко .Ф.Ф. след справка в телефона си разказва за това в кои дни е имал или нямал право да бъде с децата си, като твърди, че майката на децата не му позволява да си вижда и взема децата. Извън цитираните по-горе доказателства по делото е допуснато провеждане и на необходимата и относима към спора съдебно-психологична експертиза , възложена на вещото лице кл.психолог М. Р.. В т.1 от СПЕ в.л.Р. дава отговор на въпроса : Какво е психоемоционалното състояние на всяко от двете деца П. и Н.. За детето Н., в.л. сочи, че е дете в предучилищна възраст с емоционално стабилно базово функциониране, съответстващо на възрастта. По време на изследването детето демонстрирало спокойствие, добронамереност, адаптивност и изпълнителност. Наблюдавал се добър самоконтрол, устойчиво внимание и адекватна реакция към поставените задачи.В емоционален план Н.,заключава в.л., че преживява родителската раздяла като умерено напрегната ситуация, която обаче не е вербално осмислена, а се обработва чрез защитни и избягващи механизми, типични за възрастта. Детето показвало потребност от сигурност и стабилност, ориентация към дома като защитна среда и стремеж да не заема страна в родителския конфликт. Детето поддържало емоционална привързаност и към двамата родители, като ясно заявява липса и тъга при отсъствието на бащата и спокойствие при присъствието му. Вещото лице дава заключение, че не се наблюдават признаци на тревожно разстройство, депресивност, агресивност или отчуждение, налице е адаптивна емоционална регулация, като детето Н. използва дистанциране от конфликтната тема като начин за съхраняване на вътрешното си равновесие. Психоемоционалното състояние на Н. вещото лице заключа , че може да се определи като относително стабилно, с наличие на вътрешно, неосъзнато напрежение, свързано с родителския конфликт, но без данни за дезадаптация или емоционални нарушения. За детето П. в.л. Р. дава заключение, че е дете в ранна ранна училищна възраст с добра когнитивна и речева зрялост, но с повишена емоционална чувствителност и тревожност. Детето П. според вещото лице е осъзнато за конфликта между родителите и вербализира емоционалните си преживявания, като ясно заявява тъга и вътрешно напрежение, когато родителите говорят негативно един за друг. В психоемоционален план при детето П. , вещото лице е констатирало , че се наблюдава вътрешен конфликт на лоялност – детето обича и двамата родители и изпитва затруднение да интегрира противопоставянето между тях. Това, обяснява вещото лице, че води до повишена тревожност, притеснителност и защитно поведение, включително отказ от задачи, свързани със семейството, и стремеж към емоционално дистанциране от конфликтната тема. П. демонстрирала потребност от сигурност, предсказуемост и емоционална подкрепа, като основна фигура на опора била майката. Въпреки емоционалната си чувствителност, детето П. според вещото лице кл.психолог не проявява агресивност, негативизъм или отчуждение към някой от родителите, налице е запазена способност за социално функциониране, учене и изграждане на приятелски взаимоотношения. Психоемоционалното състояние на П. според вещото лице може да се определи като емоционално уязвимо, с повишена тревожност и вътрешно напрежение, обусловени от продължителния между-родителски конфликт, но без данни за тежка психична дезадаптация или внушено негативно отношение към родител. В СПЕ в.л. Р. се спира и на обследване на родителите и на двете деца, като отчита че и при двамата родители са клинично здрави, добре ориентирани , без каквито и да отклонения от нормата за възрастта , не съобщават да употребяват алкохол или психоактивни вещества.В СПЕ в.л. се спира и на моделите на възпитание , които майката и бащата прилагат , като са вписани конкретните изявления дадени от родителите при проведеното с тях интервю. В о.с.з. в.л.Р. поддържа заключението си , като от професионалния си опит сочи, че винаги препоръчва работа със специалисти за преодоляване на рискови фактори , за да могат да насочат и родителите и децата в правилната посока, смятайки че първото което може да помогне е родителите да не конфликтуват помежду си ,което намира в.л., че е лесно постижимо ако го няма този конфликт между родителите.Вещото лице повтаря , че при детето П. няма СРО, а са налице рискови фактори . Извън цитираните по-горе доказателства по делото са представени и писмени доказателства свързани и със сторените от ищцата разходи за закупуване на учебни помагала и др. за децата, събрани са данни за трудовата заетост на родителите , наличието или липса на недвижими имоти. При така маркираното по-горе съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ : По предявения иск с правно основание чл.150 СК от Т.Н. , в качеството на майка и законен представител на ДЕЦАТА Н. Ф. и П. Ф. против Ф.Ф. : За успешното провеждане на иска по чл. 150 от СК, в тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване, че ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да дава същия и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения родител). Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т. 5 от ППВС № 5/1970г./. Според т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание, при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Релевантно към определяне на размера на издръжката е установения за страната размер на минималната работна заплата. Определения преди 15 месеца размер на издръжката за децата П. и Н. съответно от 300 лв. за детето П. и от 250 лв. за детето Н., към момента съдът намира за неотговарящ на потребностите на децата. Ноторно е , че с израстването на едно дете и нуждите от издръжка се увеличават, както и че поскъпване на всички стоки и услуги в страната ни , особено след 01.01.2026 г. , обусловени донякъде и от въвеждане на еврото като валута . Факт е , че считано от 01.01.2026 г. размера на МРЗ е определен като 620.20 евро, а към 2023 г. МРЗ за страната е бил 398.81 евро /780 лв./.При сравнението на размерите на МРЗ от 2023 -2026 г. съдът не може да изведе друг извод, освен , че е налице твърдяното от Т.Н. изменение на обстоятелства, при които предходен състав на РС Варна през 2023 г. е изменил размера на търсената от децата издръжка . Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете, следва да се определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст и възможността задълженото лице да престира последната. Съдът приема, че ответникът по делото безспорно е в трудоспособна възраст, няма алиментни задължения, не страда от заболяване което да не му позволява да престира труд .Съдът отчита , че майката е тази, която се грижи пряко и основно за децата и поради това бащата следва да участва в издръжката на децата с финансови средства, които да обезпечат посрещането на обичайните нужди на децата . Вярно е , че разпитаните свидетели /както твърди адв.Т. в писмената си защита / не са споделили децата да имат някакви особени потребности, но е вярно и това, че с израстването си всяко едно дете се нуждае от повече средства . Ето защо При така установеното е видно, че претендирания от ищцовата страна размер на издръжка от 400 лева за всяко дете не би затруднил бащата да особено .В този ред на мисли е изявлението на ответника при изслушването му.Съдът намира, че разлика от 49,47 евро над ¼ от МРЗ за страната за всяко от децата не е толкова значима, че да постави бащата на децата в състояние сам да не може да покрива собствените си разходи, а и целта на определяне на адекватен за децата размер на издръжка е да бъдат децата обезпечени финансово . Фактът на изминалото време от постановяване на присъдения размер на дължимата от бащата към децата издръжка не е единственият, който обуславя извода за основателност на иска. Установено е по делото и от писмените и от гласните доказателства, че децата са на различна възраст – Н. на ••• , а П. на •••., като детето П. учи в първи клас в ОУ •••, а детето Н. е все още в •••“••• „, и тепърва ще му предстои да бъде ученик. Въпреки и разликата в годините на двете деца, съдът намира, че увеличението на издръжката за двете деца на 400 лв. е съобразено с нуждите на децата, с възможностите на бащата и дори и само предвид социално-икономическата обстановка в страната исковете следва да се уважат, независимо , че за дете на •••. размера на издръжката може и да е и по-висок. Искът по чл.150 СК съдът намира основателен и доказан. Изхождайки от възприетия размер на минималните средства, необходими за покриване на минимални жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия момент, съдът намира, че средствата, необходими за средномесечната издръжка на децата не могат да бъдат от по 250 лв. и 300 лв., а поне в размер на около 300 евро месечно за дете. Няма ангажирани доказателства, от които да се установи, че децата се нуждаят от допълнителни средства за издръжка, извън обичайните такива за деца на тяхната възраст, нито наличие на специфични нужди, които да налагат необходимост от повече и допълнителни средства, изключая безспорно необходимите разходи за обучение, извънкласни занимания ,дрехи ,обувки, пособия за детска градина и училище, а при необходимост и за прегледи и лекарства . Като отчита горните обстоятелства и съобразява безусловния характер на задължението на родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие дете, съдът намира, че от сумата от 400 лв. или 204.52 евро е напълно съобразен размер с потребностите на децата , поради което и съдът увеличава размера на издръжката за детето П. от 300 лв. на 204.52 евро и за детето Н. от 250 лв. на 204.52 евро. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата по делото държавна такса, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - поисканите със списъка по чл.80 ГПК разноски под формата на платено в брой възнаграждение на адвокат на ищеца. Съобразно характера на иска съдът определя дължимата се държавна такса от ответника в полза на РС Варна по иска по чл.150 СК в размер на сбора от таксите за увеличаване на издръжката за двете деца : 216лв.+144лв.=360 лв. = 184.07евро. В полза на ищцата съдът присъжда сумата от 700 лв. за заплатен адв.хонорар в брой, т.к. този разход й се дължи съгласно чл. 78,ал.1 ГПК. Оставалите вписани в списъка по чл.80ГПК разноски съдът намира , че не следва да се присъждат в полза на ищцата доколкото не касаят само и единствено исковете по чл.150 СК, а и защита на ищцата по насрещния иск. По иска по чл. 59, ал.9 СК съдът извежда следните ПРАВНИ ИЗВОДИ : Безспорна е нуждата на всяко дете от редовен контакт с двамата му родители, в това число и с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при липса на вредоносно спрямо детето поведение. Личните отношения между детето и родителя, комуто не се предоставя упражняването на родителските права, се осъществява в съответствие с мерките, определени от съда. В т. IV от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. Пленумът на ВС е дал принципни указания, че неправилно е съдът да постанови, че родителят може да вижда детето "когато пожелае", тъй като това внася неопределеност и поражда конфликт в отношенията между родителите, от една страна, и от друга – между тях и детето. Но също толкова неправилно е изкуствено да се съкращава времето на контакт на детето с другия родител или да се утежнява предаването му с излишни условности. Постановеното от ОС Варна Решение № 144 / 12.02.2025г. по в.гр.д.№ № 20233100502477 по описа за 2023 година, ОС Варна с което е допуснато тълкуване на решение № 709/25.06.2024г. по гр.д. №20233100502477 по описа за 2023г. на ВОС, в частта относно режима на лични отношения на бащата Ф. П. Ф. с децата П. Ф. Ф. ЕГН •••••••••• и Н. Ф. Ф. ЕГН ••• по Нова година, е факт в правния мир и със същото ОС Варна е създал яснота относно спорен преди между страните въпрос как да се осъществява РЛО на бащата с децата на Нова година . С Решение № 709/25.06.2024г. по гр.д. №20233100502477 по описа за 2023г. на ВОС, въззивният съд е определил ясен и изпълняем РЛО на бащата с двете му деца, като така постановения съдебен акт, според настоящия състав не следва да бъде изменян на осн. чл. 59, ал. 9 СК в частта относно РЛО на бащата . Съдът намира молбата по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на режима на личен контакт между децата и техния баща за неоснователен, което обуславя отхвърлянето й. По въпроса за приложението на чл.59, ал. 9 СК е налице трайна практика на ВКС, позната и на процесуалните представители на двете страни , цитирана от последните и в хода на съдебното дирене и в писмените защити. Позовавайки се на заключението на в.л.М.Р., съдът намира че е налице онази съществена промяна в обстоятелствата на която гради насрещния си иск Ф.Ф., която да обоснове необходимост от промяна в определения му през 2024 г. РЛО с децата. Действително прочита на заключението на в.л. Р. може да бъде извършен и по начина по който адв.Н.Т. акцентира в писмената защита , но според настоящия състав не РЛО определен на бащата следва да се измени, а отношението на страните по делото помежду им От събраните по делото гласни доказателства, допуснати в полза на двете страни, които показания изцяло попадат под хипотезата на чл.172 ГПК, съдът намира, че всеки от свидетелите е споделил личните си впечатления относно промената от родителите загриженост към децата, но свидетелскщите показания не обосновават извод за небходимост от промяна точно в режима на личен контакт на бащата с децата. Ето защо и съдът отхвърля изцяло предявения насрещен иск като неоснователен и недоказан . Изхода на спора по иска по чл. 59, ал. 9 СК не обуславя преразглеждане на въпроса за разноските дължими се в полза на ищцовата страна, т.к. по правната си същност иска по чл. 59, ал. 9 СК има характер на спорна администрация и разноските принципно остават за страните, така както са сторени. На последно място съдът при спазване на нормата на чл.242 , ал.1 ГПК постановява предварително изпълнение на решението в частта по уважения иск по чл.150 СК. Воден от горното , Варненският районен съд