Решение № 491 от 20.3.2026 г. на Административен съд - Търговище по дело № 562/2025 г.

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „ПЕРФЕКТНА НН“ ЕООД, ЕИК: 205695344, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Ангел Кънчев“ №9, вх.Б, ет.2, ап.19, представлявано от управителя Ю. Р. А., подадена чрез процесуалния пълномощник адвокат Ц. И. от АК – Търговище, със съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], ет.1, против Решение № 132/15.09.2025г., постановено по АНД №20253530200338 по описа на Районен съд – Търговище за 2025г. С оспореното Решение е изменено Наказателно постановление (НП) № 816297-F805436/28.02.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на НАП, с което на „Перфектна НН“ ЕООД, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1200,00 лева, като е НАМАЛЕН размерът на наложеното административно наказание от 1200 (хиляда и двеста) лева на 1 000 (хиляда) лева. В жалбата като касационни основания са наведени нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила, довели да ограничаване на правото на защита на касатора. Навежда се, че Районният съд формално е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, както и че не е отговорил дори формално на наведените от касатора пред него възражения. Излага се становище, че въззивното решение е постановено при липса на мотиви. В този смисъл неясни били мотивите на съда по повод обстоятелството, че последният е приел свидетелските показания в една част, а в друга не са приети. Моли се въззивното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго, с което НП изцяло да се отмени. Ответникът по касационната жалба – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, редовно призован, не се явява. В съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт В. С., която оспорва касационната жалба. Излага становище, че не са налице сочените процесуални нарушения в касационната жалба и решението е постановено при спазване на материалния закон. Обосновава доводи, че оспореното решение е мотивирано подробно. Навежда, че възраженията на касатора са подробно разгледани от въззивния съд и решението е постановено при спазване на материалния закон, като правилно е определена нарушената разпоредба. Моли оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Касационният състав на съда, след проверка на делото, констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка: На 30.12.2024г. е извършена проверка на търговски обект – „КАФЕ АПЕРИТИВ АВЕНЮ“, находящ се в гр.Търговище, бул."Трайко Китанчев" №5, стопанисван от "ПЕРФЕКТНА НН" ЕООД. При проверката е установено, че в обекта е монтирано въведено в експлоатация ФУ модел - ELTRADE А 3 KL, с ИН на ФУ ED298431, ФП 44381470 и потвърждение от НАП за осъществена дистанционна връзка № 4677501/06.12.2023г. Съгласно изготвен опис на касовата наличност от МОЛ общо изброените банкноти и монети в обекта са констатирани в размер на 213,60 лв. От изведения междинен финансов отчет от ФУ е установено, че за деня към момента на започване на проверката са регистрирани обороти от продажби в брой в размер на 244,60 лв., че има служебно въведени 50,00 лв. или общо наличните парични средства са в размер на 294,60 лв. Установено било, че няма изведени парични средства. Установена била разлика между фактическата наличност и регистрираната във ФУ в размер на 81,00 лв. Въз основа на изложеното е прието, че дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност – начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата, чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. С описаното е прието, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в търговските обекти чрез фискални устройства. За резултатите от проверката е съставен, на основание чл.110, ал.4, във вр. чл.50, ал.1 от ДОПК, Протокол за извършена проверка № 0149769/30.12.2024г. Въз основа на констатираното при проверката, на „Перфектна НН“ ЕООД гр.Търговище от страна на контролните органи е съставен АУАН № F805436/09.01.2025г. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н 18/13.12.2006 г. на МФ. Актът е предявен на представителния орган на дружеството, управителя Ю. Р. А.. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу АУАН от страна на дружеството е депозирано възражение с вх. № 433/15.01.2025 г. В последното е посочено, че в деня на проведената на 30.12.2024 г. проверка, Х. М., на длъжност сервитьор, е приела стока на обща стойност 80.15 лв., но е забравила как да извежда служебно пари от касата, в следствие на което е установената разлика от 81,00 лв. Посочено е, че управителят на дружеството е бил извън града, поради което и не е могъл да съдейства. Към възражението са приложени фактури и стокова разписка. Приемайки възражението за неоснователно, въз основа на така съставения АУАН, Началникът на „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на НАП е издал НП №816297 F805436/28.02.2025г., с което на „Перфектна НН“ ЕООД, ЕИК:205695344, гр.Търговище, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н 18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административното наказание „имуществена санкция“ в размер на 1200 лева. В НП за определяне на размера на санкцията, като обстоятелство е посочено, че нарушението е извършено за първи път, което според наказващия орган обуславя и размера на наложеното наказание. При така приетата за установена фактическа обстановка Районен съд – Търговище е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно приобщената по делото Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП. Съдът е приел, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като са спазени давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Съдът е приел, че АУАН и НП съдържат изискуемите законови реквизити, като в тях са посочени дата и място на извършване на процесното нарушение като е налице и пълнота при описание на нарушението, а именно, че се касае за неизпълнение на задължение, извън случаите за продажби да се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата). Съдът е извел извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин се установява, че дружеството е извършило вмененото му административно нарушение. Констатирана е липса на изведени парични средства или разлика между фактическата наличност и регистрираната във ФУ в размер на 81,00 лв., което обстоятелство не се оспорва от дружеството. Тази разлика обаче проверяващите не са установили да е отразена като промяна в касовата наличност чрез съответната операция във функциониращото в обекта ФУ. Съдът е извел извод, че посочените констатации безспорно съставляват нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ. Посочената правна норма е отчетена от съда като императивна и че нарушаването ѝ води до налагане на съответната санкция по смисъла на чл.185 от ЗДДС. Районният съд е извел извод, че така описаните в НП факти правилно са били отнесени към съответната правна норма, правилно е бил определен субекта на нарушението, като правилно е била ангажирана отговорността на „Перфектна НН“ ЕООД, чрез налагането на "имуществена санкция". Като неоснователно е отчетено от въззивния съд възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Съдът е приел, че по отношение на нарушението не е налице хипотезата на чл.15 от НК, доколкото дружеството е било длъжно и е могло да предвиди настъпването на последиците от нарушението. Въззивният съд е намерил за неприложим и институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изложени са мотиви, че фактът, че нарушението е извършено за първи път, както е посочил и наказващият орган в НП, обосновава извод за налагането на имуществена санкция в минимален размер, но не и освобождаване на нарушителя от отговорност. Съдът е приел за ирелевантно обстоятелството – липсата на настъпила вреда за фиска, доколкото нарушението е с формален характер, на просто извършване, и в състава му не е включен определен вредоносен резултат. В конкретния случай обаче, приемайки че дружеството е осъществило описаното в НП административно нарушение, съдът отчитайки, че на същото е наложен размер на наказанието от 1200 лева, който се явява над минимално предвидения в чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС размер, е извел извод, че целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН могат да бъдат постигнати с налагане на имуществена санкция в минимален размер на наказанието от 1 000,00 лв. и е изменил НП, в частта му на размера на наложената санкция от 1 200,00 лв. на 1 000,00 лв. С решението в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 80 лева. Решението е съобщено на „Перфектна НН“ ЕООД гр.Търговище на 16.09.2025г. Жалбата на дружеството срещу посоченото решение е подадена до Административен съд – Търговище на 29.09.2025г. При така установеното от фактическа страна касационният съд приема жалбата за допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол. При разглеждане на жалбата по същество настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК, приема същата за неоснователна, по следните съображения: По отношение на наведеното в касационната жалба основание – необоснованост, касационният съд намира за необходимо да посочи, че необосноваността на въззивното решение не е касационно основание по чл.348 от НК, към който препраща чл.63в от ЗАНН и не подлежи на касационна проверка по аргумент на чл.218 от АПК. По възраженията в касационната жалба за издаване на оспореното решение при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, настоящият съдебен състав намира следното: От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението му по чл.314, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е обсъдил наведеното пред него възражение от жалбоподателя за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, като е изложил мотиви защо ги намира за неоснователни. Въззивният съд е обсъдил и наведените пред него възражения на жалбоподателя за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като също е изложил мотиви, защо приема, че посочената разпоредба не може да бъде приложена в конкретния случай. Изводите на Районния съд изцяло се споделят от касационния съд. За настоящия съд не става ясно, кои точно според касатора свидетелски показания или част от тях не са кредитирани от въззивния съд. Дружеството е субект на отговорност по чл.185, ал.2 от ЗДДС, като едновременно с това неговата отговорност е обективна, безвиновна. Задължение на търговеца, в качеството му работодател, е да обучи наетите от него служители как да изпълняват специфичните си трудови дейности, съгласно законовите изисквания и съгласно длъжностната им характеристика (в случая как да оперират правилно с фискално устройство). Първичният контрол дали даден служител изпълнява вменените му дейности също е на работодателя – в случая на дружеството – касатор. Изводите на въззивния съд, че НП е издадено при спазване на законовите изисквания за съдържание на акта и при липса на допуснати съществени нарушения, както и че при съвкупната преценка на събраните във въззивното производство доказателства /писмени и гласни/, по несъмнен начин се доказват всички елементи от състава на описаното в НП административно нарушение, изцяло се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд намира, че не следва мотивите на Районния съд да се преповтарят и препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК. Описаното от обективна страна деяние в НП правилно е правно квалифицирано като нарушение по на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ и същото правилно е подведено под административнонаказателните разпоредби на чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Правилно е ангажирана отговорността на дружеството, по аргумент на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Доколкото не е налице касационно оспорване от страна на наказващия орган на въззивното решение, в частта му на изменения размер на наложеното наказание, настоящата инстанция счита, че не е сезирана и не следва да се произнася по този въпрос. На основание всичко гореизложено, касационният съд приема въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон. Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.1, т.2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение. По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно. С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят извършените за водене на настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66,47 евро (130,00 лева), на основание чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд