Решение № 364 от 13.10.2021 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 459/2021 г.

производство и пр. и не са осъществявани покупки на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби. Сочи се, че липсата на извършвана търговска дейност води и до извода за липса на необходимост от назначаване на лица, съответно е направено и следващо заключение, че за периода от 01.01.2020г. до 30.09.2020г. жалбоподателката не е извършвала трудова дейност, поради което не е имала качеството на осигурено лице към деня на настъпване на временната неработоспособност по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. С решението са отхвърлени изцяло доводите, съдържащи се в депозираната по реда на чл.117, ал.1, т.2, б. „е“ жалба. Решение №1040-01-270 от 05.07.2021г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград е изпратено на настоящия адрес на жалбоподателката и получено от съпруга й Иво Павлов на 12.07.2021г., видно от приложената на л.15 по делото обратна разписка. Представени и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, както и допълнително представените от страна на жалбоподателката 6 бр. заверени копия на фишове за получени работни заплати, от които 1 бр. за Д.Х. (за месец март 2020г.) с посочени в него отработени дни и дни във временна неработоспособност и 5 бр. за Т.Й.Н.(за месеците януари, февруари, март, април и май на 2020г.). По делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г.Г.П.и Т.Й.Н.. Свидетелката Галя П. заявява, че познава Х. от 2019г., тъй като е била замествана от нея на работно й място - врати „З.“, находящо се на адрес ул. „Димчо Стаев“ №60 в гр.Стара Загора. Заместването ставало през почивните дни, като свидетелката била назначена в ДЗЗД „Юстис“ 39, а жалбоподателката - ДЗЗД „Харлем 86“, а двете дружества осъществявали съвместна дейност. Сочи, че жалбоподателката я е сменяла до месец март 2020г., като след това дружествата продължили да осъществяват същата дейност. В периода след 01.01.2020г. в търговския обект, в който работела се е случвало да има подмяна на касовия апарат по нареждане на прекия й ръководител. Сочи, че три пъти е сменяла апарата, като винаги дружеството е различно от фирмата, която е на касовия апарат. Няма спомен на кое дружество е бил регистриран касовият апарат в шоурума на ул. „Димчо Стаев“, но е убедена, че са били различни дружества, т.е. всеки път като се сменяли касовите апарати била различна фирмата по касов бон. Свидетелката Т.Н.заявява, че са работили със жалбоподателката заедно във „Врати експерт“ на ул.Славянска в гр.Стара Загора, като фирма била „Харлем 86“. Работила е от май месец 2017г. до юни месец 2020г., като сочи, че жалбоподателката е замествала на работното място и в друг магазин – шоурум „З.“, намиращ се в ул.Димчо Стаев, които също бил шоурум за врати, а собственикът на обектите бил един и същ. Потвърждава, че жалбоподателката е започнала работа някъде около месец след нея и е работила допреди да излезе в болнични по майчинство, което е станало през месец март 2020г., когато е започнала пандемията. Пояснява, че е имала сключен договор с ДЗЗД „Харлем 86“ и е била назначена в тази фирма. Сочи също, че докато е работила в магазина се е случвало да сме сменят касовия апарат в търговския обект, без апаратите да са давали дефекти, а от сменените апарати се издавали бележки от фирма с друго име. Не може да каже точно през 2020г. касовият апарат в магазина на кое от дружествата е бил регистриран, тъй като е бил сменян периодично. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законовоустановения срок по чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореното Решение №1040-01-270 от 05.07.2021г. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „е” от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ – Благоевград, в предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, но се явява незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Основният административноправен спор по делото се свежда до това дали към датата на настъпване на временната неработоспособност, поради общо заболяване и майчинство, жалбоподателката Д.Х. е била осигурена за съответния социален риск и дали за нея съответно са налице законовите предпоставки за изплащането на заявеното по вид парично обезщетение във връзка с болничен лист №Е20200111184 за периода от 21.03.2020г. до 19.04.2020г. За да разреши така повдигнатия спор, съдът на първо място е необходимо да установи правната рамка, в която се развиват обществените отношения, свързани с възникването и наличието на социално осигуряване и изплащането на парични обезщетения за общо заболяване и майчинство, като подведе под съответните правни норми релевантните факти и обстоятелства, съдържащи се в наличните по делото доказателства. Съгласно §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО, редакция в сила от 01.01.2017г., „ осигурено лице “ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10 от кодекса, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО, а лицата по чл.4а от кодекса се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Според ал.1 на чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а според ал.2 на същата разпоредба осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а, ал. 1 не е прекратена. Съгласно чл.40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. Съобразно разпоредбата на чл.54к от КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 и чл.33, ал.5, т.12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В конкретния случай това е НПОПДОО. Съобразно нормата на чл.1, ал.2 от НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от Наредбата се извършва въз основа на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл.8, чл.9 и чл.11, ал.1 и 2 от Наредбата. В този смисъл преценката на правото на парично обезщетение се извършва от компетентния административния орган на база данните, съдържащи се в гореизброените източници на информация. С оглед съдържанието на изложените норми и тяхното логично и систематично тълкуване за целите на определяне социалните права на лицата и в частност тези на жалбоподателката, се налага обоснованият извод, че правото за получаване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, както по принцип, така и в процесния случай, е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение, т. е. към момента на възникване на времената неработоспособност лицата следва да са осигурени по смисъла на чл.10, ал.1 във връзка с § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. В случая и въз основа наличните по делото доказателства този момент е 16.03.2020г., тъй като очевидно процесният болничен е продължение на предходни такива, като началото на временната неработоспособност е удостоверена с болничен лист №Е20196764762 за период от 16.03.2020г. до 21.03.2020г. Липсата на така изведената от законодателя положителна предпоставка за възникване на материалното право, което лицето заявява да упражни, възпрепятства изначало неговата реализация, още повече, че административният орган упражнява законовите си правомощия в рамките на обвързана компетентност, при липса на възможност за избор на поведение. Съгласно чл.5, ал.1 от КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО гласи, че осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, като съгласно т.2 е предвидено и задължение за представяне и на декларация за сумите по отношение задълженията за осигурителни вноски. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят с наредба, издадена от министъра на финансите, съгласувано с управителя на НОИ, като данните по ал.4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите. Според разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и помощите от ДОО се изчисляват и изплащат от НОИ на осигурените лица по декларирана от тях лична платежна сметка. Съгласно второто предложение на законовата норма ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, издава разпореждане за отказ. С аналогично съдържание е и нормата на чл.47, ал.1 от НПОПДОО, с единственото допълнение, че разпореждането за отказ се издава в срок от 10 дни, считано от постъпване на относимите документи в ТП на НОИ. В действителност, както в първоначално оспореното разпореждане, така и в решението на горестоящия административен орган, са изложени подробни съображения досежно липсата на упражнявана трудова дейност от страна на жалбоподателката в ДЗЗД „Харлем 86“, гр.Кресна, а от там и липсата на осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 във връзка с § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, както непосредствено преди, така и към момента на възникване на временната неработоспособност. Видно от изложените мотиви възприет е за безспорно доказан фактът за липса на извършвана търговска дейност от гражданското дружество за периода след 31.12.2020г. до прекратяването му на 06.10.2020г., в т. ч. липсата на извършвани търговски сделки, инвестиции, покупки и продажби, както и формирана печалба. Именно тази констатация за липса на стопанска активност е довела и до извода за отпадане след месец 01.2020г. на необходимостта в дружеството да бъдат назначавани лица, които да престират труд в полза на работодателя и съответно се свързва с липсата на упражнявана трудова дейност от Д.Х.. Поради това е прието, че жалбоподателката не попада в кръга на осигурените за общо заболяване и майчинство лица и респективно няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност по процесния болничен лист. Съдът изцяло споделя съображенията на решаващия административен орган, че наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение обикновено води до възникване на осигурително правоотношение, но не винаги е така. Изискването на законовата разпоредба от КСО, съдържаща определението за „осигурено лице“, е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. Полагането на труд, като юридически факт от обективната действителност, следва да бъде безспорно установен и то при пълно и главно доказване, като по аргумент от разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК тежестта за това е вменена на жалбоподателката по делото. Тя следва да докаже, че са налице предпоставките за отпускане/изплащане на търсеното парично обезщетение, отказано в случая с първоначално издаденото разпореждане и да докаже, че за процесния период е полагала труд в ДЗЗД „Харлем 86“, гр.Кресна, съответно е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. В тежест на административния орган е да установи фактическите основания, както и да докаже изпълнението на законовите изисквания при постановяване на административния акт. В случая за да бъде постановен процесният отказ административният орган безкритично е възприел фактическите и правни съображения, съдържащи се в констативния протокол от извършената проверка на осигурителя, която е била изцяло е насочена към установяване факта на извършвана търговска дейност от ДЗЗД. При постановяване на разпореждане №О-01-999-00-0001492111 от 26.05.2021г. обаче административният орган не е изследвал и изяснил в максимална степен всички обстоятелства и факти, относими за случая, доколкото не е положил достатъчно усилия да установи дали действително лицето е извършвало трудова дейност. Подобно е и ситуацията и по повод потвърждаващото разпореждането решение, което подлежи в случая на съдебен контрол. На първо място следва да се отбележи, че извършената проверка не е била достатъчно задълбочена и обективна, с оглед начина и мястото на осъществяването й. Контролните органи на ТП на НОИ-Благоевград са се задоволили изцяло с наличните данни, съдържащи се в общодостъпни източници и вътрешноведомствени информационни масиви, както и на данните предоставени от НАП. Факт е, че заповедта за проверка не е достигнала до знанието на лице, представляващо гражданското дружество или до някой от съдружниците в него. В тази връзка не е потърсено и съдействие на органите на МВР, които съгласно разпоредбата на чл.108, ал.6 от КСО са длъжни да указват съдействие на контролните органи на НОИ при изпълнение на правомощията им. Липсата на контакт с представляващ дружеството на практика е възпрепятствало възможността за анализ на счетоводната и осигурителна документация, която би следвало да се съхранява при осигурителя, както и осъществяването на проверка за стопанисвани от него търговски обекти, инвентар и имущество. В тази връзка липсват каквито и да било действия, свързани с физическа проверка на известните търговски обекти, находящи се в гр.Стара Загора, за което по компетентност е следвало да се уведоми ТП на НОИ - гр.Стара Загора. Отделен е въпросът, че заповедта за проверка е с дата 20.09.2020г., докато част от действията, които се свързват с констатациите от нея са извършени далеч по-рано – изисканите от жалбоподателката и от И.М. пояснения, както и първоначално изпратеното до НАП запитване. По делото липсват доказателства за извършени от органите на приходната администрация проверки на дружеството, а и самата тя изрично заявява, че няма данни за осъществявани контролни действия по установяване на търговски и производствени обекти. От страна на ответника не са представени и доказателства, че е потърсено съдействие от страна на Инспекцията по труда, в чиито правомощия е извършването на документални и физически проверки на работодателите, в т.ч. установяването на търговски обекти, наемането на лица и извършване на трудова дейност от тях в полза на работодателите. Прави впечатление също, че от Х. не е изискано представянето на трудов договор и длъжностна характеристика, или каквито и да било други трудово-правни документи. Тези пропуски в действията на контролните органи на НОИ са довели до непълнота на доказателствата, събрани в хода на проверката, а от там и на необоснованост на изложените в оспорените актове правни съображения. Липсват убедителни и конкретни доказателства, които да обосноват направения извод, че дружеството – работодател не е осъществявало дейност след 31.12.2019г. С оглед декларираната от дружеството дейност и съобразно твърденията на жалбоподателката и свидетелите по делото, в стопанисваните от ДЗЗД „Харлем 86“ обекти в гр.Стара Загора са се предлагали за продажба врати, което не предполага на всяка цена регистрирането на продажби от подобни продукти. Това пък е пряко свързано и с конкретните задължения на Х., като продавач-консултант в „шоурум“, чието неизпълнение не може да се презюмира единствено въз основа на факта, че липсват регистрирани продажби на стоки, тъй като изпълнението на функциите от длъжността й не изисква непременно наличието на извършвани от нея продажби – тя консултира клиенти, предлага конкретни продукти, съответно поддържа техния и този на обекта търговски вид. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на регистрирано фискално устройство, както и липсата на отчетени продажби на стоки не могат в случая самостоятелно да обусловят липсата на „търговска дейност“, доколкото все пак би могло да се приеме, че е възможно наличието на нарушение на данъчното законодателство по отношение надлежното отчитане на извършвани търговски сделки. В този смисъл ирелевантно по отношение упражняваната или не от Х. трудова дейност се явява обстоятелството дали на клиентите са издавани касови бонове и фактури и дали в конкретен обект, стопанисван от дружеството-работодател, е наличен и регистриран касов апарат. Връзката между извършвана търговска или производствена дейност на даден субект и обективният резултат от нея, било то продукция или печалба, не винаги предполага безусловно наличие на реално упражнявана трудова дейност от наетите при този субект лица и обратното – липсата на очевиден и осезаем резултат от конкретна търговска или по-общо казано стопанска дейност, не може да изключи категорично факта на упражнявана трудова дейност от наети лица. Ето защо за всеки отделен случай следва да се съобразява спецификата на конкретно трудово правоотношение от гледна точка на извършваната като цяло стопанска дейност от страна на работодателя, като е необходимо да се изследват и анализират всички относими факти и обстоятелства през призмата на съответните норми на приложимото материално право. На следващо място не могат да бъдат споделени изложените от решаващия орган съображения за липса на търговска дейност, в т. ч. и на извършвани търговски сделки, в контекста на повдигнатия пред него административноправен спор и от гл. т. ч. правния статут на ДЗЗД „Харлем 86“, гр.Кресна. Безспорно е, че гражданското дружество по смисъла на чл.357 от ЗЗД не е юридическо лице и търговец по см. на Търговския закон. Независимо, че за целите на данъчното законодателство гражданските дружества условно се приравняват на търговски такива и извършваните от тях сделки се определят за търговски, не следва безкритично да се формира извод, какъвто е направил и директорът на ТП на НОИ-Благоевград, че липсата на сключени от ДЗЗД търговски сделки по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ автоматично води и до следващото се заключение, че гражданското дружество не е извършвало търговска дейност. Липсата в случая на реално извършена документална и физическа проверка на ДЗЗД „Харлем 86“, гр.Кресна е лишила административния орган от узнаването на значими факти и обстоятелства, които категорично до формират у него убеждение, че е налице дружество със съучастие, консорциум или друго признато от търговското право сдружение, което е образувано и функционира с цел извършване на търговска дейност. Не винаги информацията, съдържаща се в публично достъпните регистри е достатъчна, за да се извърши обективна проверка на подлежащите на доказване факти и обстоятелства, още повече, че както е известно публичният достъп до относими данни за ДЗЗД е крайно ограничен. С оглед изложеното съдът счита, че при постановяване на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, според нормите на които индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на лицата, като доказателствата се събират служебно от административния орган. Оспореното решение е издадено без да бъдат изяснени всички релевантни за случая факти, като решаващият орган е възприел изцяло правните и фактически съображения, както на контролните органи, така и на упълномощеното за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите лице, без да извърши собствена проверка и анализ на относимите обстоятелства. Както бе посочено подобни на описаните нарушения съдът констатира и в разпореждането, жалбата срещу което е отхвърлена в проведеното контролно-отменително производство. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са такива, които съдът квалифицира като съществени, доколкото са се отразили върху съдържанието и разпоредителната част на крайния акт, т.е. при недопускането им би се установила различна фактическа обстановка и материалноправни основания за издаване на решение с различен диспозитив. Неизпълнението на задълженията по чл.35 и чл.36 от АПК е достатъчно оспореният акт да бъде отменен, като постановен при непълно изяснена фактическа обстановка. Така допуснатите процесуални нарушения са довели и до нарушаване на материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи материалните предпоставки за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност за Д.Х.. Независимо от горното и съобразявайки разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК съдът приема, че в настоящото производство жалбоподателката ангажира доказателства /писмени и гласни/, установяващи изпълнението на конкретни трудови функции от нейна страна по сключения трудов договор, което обуславя извод за наличие на предпоставките, визирани в чл.40, ал.1 във връзка с чл.10, ал. 1 и § 1, ал. 1, т.3 от ДР на КСО, към момента на настъпване на временната неработоспособност по представения болничен лист. Безспорно се установява, че Д.Х. е била наето от ДЗЗД „Харлем 86“ лице, като съобразно показанията на разпитаните по делото свидетели и представените от жалбоподателката обяснения, е била част от работния колектив на дружеството. Без значение е обстоятелството в кой от двата посочени по делото обекта, за колко време и поради какви причини е престирала труда си, доколкото, както се установява, става въпрос за специфични салони за продажби на стоки, произведени на различно място, вероятно и от различен субект, но стопанисвани от ДЗЗД „Харлем 86“, гр.Кресна – работодателят в чиято полза Д.Х. е извършвала трудова дейност. Ясно се извеждат конкретните функции, които тя е осъществявала в търговските обекти на дружеството, както и възнаграждението което е получавала – доказателство за което е представеният от нея фиш за получена заплата, за месец март 2020г. Противно на твърденията за липса на извършвана търговска дейност стоят и представените фишове за работни заплати през 2020г. на свидетелката Т.Н., която категорично заявява в съдебно заседание, че познава Х. и е работила заедно с нея в един от стопанисваните търговски обекти. В тази връзка следва да се отбележи, че наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на работодателя не следва да води до неблагоприятно засягане на правната сфера на работника, доколкото в случая са налице достатъчно данни, които да обосноват твърдението, че жалбоподателката е упражнявала реално възложените й трудови задължения. Визираното пасивно поведение на осигурителя сочи единствено на нарушение на осигурително, съответно и на данъчно законодателство, но не обосновава извод за липсата на реално съществуване на трудовото правоотношение. Съгласно изложените аргументи следва да се приеме, че упълномощеното за ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите лице неправилно е приложило разпоредбата на чл.40, ал.3 от КСО във връзка с чл.47, ал.1 от НПОПДОО и е отказало изплащане на търсеното парично обезщетение. Като е потвърдил разпореждането по реда на административния контрол по чл.117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ-Благоевград е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган за ново произнасяне по представените удостоверение-приложение №9 с вх. №Р14-01-000-00-0007358054 от 17.08.2020г. и болничен лист №Е20200111184 при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, същото следва да бъде уважено, като в тежест на ТП на НОИ - Благоевград бъде възложено заплащането на сумата от 300.00 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът