Решение № 667 от 4.6.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 851/2026 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от * в качеството на управляващ на „*” ЕООД, чрез адв. К. Т., срещу Наказателно Постановление № 861640-F781813/11.11.2025г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД - НАП гр.Варна, с което на „*” ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА

САНКЦИЯ" в размер на 500.00 лева на основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО.

Жалбопоподателят иска отмяна на атакуваното НП като

незаконосъобразно.

В съдебно заседание, управителя на дружеството е редовно призован не се явява лично, процесуалния представител депозира писмено становище, с което поддържа жалбата, по същество прави искане за отмяна на НП и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

• била управител на „*” ЕООД. Същата е допуснала дължимата декларация по ЗКПО за 2023г., да не бъде подадена в законоустановения срок, а именно до 01.07.2024г. Поради това бил съставен акт за установяване на административно нарушение в който било описано допуснатото нарушение. Нарушението било извършено на дата 02.07.2024г. Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта фактическа обстановка. Прието било, че е нарушена разпоредбата на чл.92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО, с което бил осъществен състава на чл.261 ал.1 от ЗКПО. Посочено е, че нарушението е извършено за първи път. Поради това, административно-наказващият орган на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО наложил на „*” ЕООД наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500.00лв.

В хода на съдебното производство бе разпитана свид.К. -

актосъставител, чиято достоверност на показанията съдът кредитира, като дадени обективно и безпристрастно. С показанията си свидетелката установява, че на 11.06.2024г. при извършена проверка в информационните масиви на НАП Варнае установено, че в стопанисван от процесното дружество търговски обект – магазин, находящ се в К.К.“Златни Пясъци“ има регистрирано фискално устройство, което е отчело оборот за предходната календарна година – за 2023г. в размер над 200000.00лева, което доказва извършването на стопанска дейност от юридеческото лице, за което обаче то не е подало годишна данъчна декларация, дължима по чл.92 от ЗКПО в срок до 01.06.2024г. На управителя на дружеството е била изпратена покана за явяване и съставяне на АУАН, но управителя не се е явил и не е изпратил представител в ТД на НАП Варна, поради което и акта е бил съставен в отсъствието на представляващ дружеството.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед №ЗЦУ-30-875/23.06.2025г. на Изпълнителния директор на НАП. Съдът счита, че административнонаказателното производство образувано по отношение на „*” ЕООД е проведено правилно и законосъобразно. На нарушителя е била изпратена покана за съставяне на АУАН, но същия не е бил намерен след щателно издирване на всички известни адреси, видно от представените по преписката писмени доказателства – протоколи. След намиране на нарушителя АУАН е бил редовно връчен на жалбоподателя на дата 29.10.2025г. АУАН е бил връчен лично на управляващия дружеството, като същата е имала възможност да възрази срещу АУАН. Възражения не са направени при връчването на АУАН, нито в законоустановения срок след това. В последствие е било издадено и самото НП. В тази връзка съдът намира, че предвидените в закона срокове са били спазени. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление. В тази връзка съдът не споделя становището на въззивника изложено в жалбата, че съществуват процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП. Вмененото във вина на въззивникът нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което същия е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Установена е била датата и мястото на извършване на нарушението. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

В тази връзка съдът не споделя възраженията посочени в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения налагащи отмяна на НП.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че въззивникът не е подал декларация по чл. 92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО за 2023г. в законоустановения срок. От текста на визираната разпоредба е видно, че данъчна декларация се подава от данъчно задължените лица в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация до 30.06. на следващата календарна година, в случая до 01.07.2024г. Това не е било сторено от въззивника, който съгласно чл. 3 ал.1 от ЗКПО, като управител и представляващ на местно дружество е данъчно задължено лице и като такова е следвало да подаде съответната декларация в предвидения в закона срок. С бездействието си, той безспорно е извършил нарушение на разпоредбите в ЗКПО. Причините за неизпълнение на вмененото му със закона задължение в случая са ирелевантни за делото. Съгласно чл.7 от ЗКПО подаването на декларации се извършва по електронен път, като това не е било сторено от жалбоподателя. Декларацията по смисъла на чл.92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО се дължи от всички данъчно задължени лица, като законът не прави разграничение за наличие или липса на положителен финансов резултат, осъществявана стопанска дейност и други.

Предвид тези обстоятелство съдът намира, че за „*” ЕООД не е отпаднала необходимостта от подаване на декларацията по смисъла на чл.92 ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО за 2023г.

Правилно е било определена и санкционната норма – чл.261 ал.1 от ЗКПО, тъй като именно там е предвидена санкция за дружество, който с бездействие е допуснал нарушение на чл.92 ал.2 вр.ал.1 от ЗКПО, а именно неподаване в срок на дължимата по този закон декларация.

Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е въззивното дружество да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗКПО.

Поради изложеното, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

При индивидуализиране на наложеното наказание,

административнонаказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Поради това съдът намира, че наказанието „Имуществена санкция” е определено към минималния размер и е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на НАП гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80.00 до 120.00лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80.00лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът