Решение № 1955 от 4.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7556/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство А. С. С., срещу решение № 6309/24.04.2023 г. по гр.д. № 70462/2022 г. на Софийски районен съд, 46 с-в, в частта, с която е уважен до размера на сумата от 1200 лева предявеният от К. А. К. срещу А. С. частичен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен за сумата от 3000 лева /частично от 6000 лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, вследствие от противоправно поведение на ответника на 23.10.2018 г.- причинена лека телесна повреда и отправяне на обидни думи, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2018 г. до окончателното изплащане. Първоинстанционното съдебно решение, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. К. срещу А. С. частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1200 лева до пълния предявен размер от 3000 лева /частичен иск от пълен размер от 6000 лева/, ведно със законната лихва, не е обжалвано от заинтересованата страна, поради което е влязло в сила. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на постановеното първоинстанционно решение. Въззивникът счита, че съдът е достигнал до погрешен правен извод за доказаност в процеса на фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че съдът се е позовал на писмени документи, изготвени в рамките на наказателно досъдебно производство, които са недопустимо доказателство в гражданския процес. Намира, решението за необосновано, като счита, че съдът неправилно е дал вяра на показанията на заинтересован от изхода на спора свидетел, без да взема предвид показанията на другите разпитани свидетели. Отправя се искане за отменя на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззивника претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство К. А. К., чрез адв. К., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа правилността на постановеното съдебно решение в обжалваната му част. Отправя се искане за отхвърляне на въззивната жалба, потвърждаване на съдебното решение и присъждане на разноски. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира следното: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от ищеца К. К. срещу ответника А. С.. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, вследствие на нанесена лека телесна повреда на 23.10.2018 г., ведно със законната лихва считано от 23.10.2018 г. до окончателното изплащане. В обстоятелствената част на исковата молба, относно механизма на деянието, се посочва, че на 23.10.2018 г., ищецът заедно със съпругата си Г.-.С.-К.а, се прибирали с личния им автомобил към дома им, находящ се в гр. София, ж.к. Лозенец. Докато ищецът паркирал пред блока от ключарско ателие на същата улица излязъл ответникът А. С. и ударил с двата си юмрука по предния капак на колата. Непосредствено след това, С. минал от страната на шофьорското място на колата, където стоял ищецът, отворил вратата на колата и му нанесъл удари с десен юмрук по главата, в областта над лявото ухо. Ищецът твърди, че усетил силна болка от ударите, лявото му ухо заглъхнало, изпаднал в шок. След като ищецът и съпругата му слезли от колата, С. се обърнал към ищеца и извикал: „Ще •••••••!“. Ищецът сочи, че последвал ответника по ул. „Цветна градина“ и му казал, че ще го съди за това, което му причинил и се обърнал наобратно с лице към автомобила си, и тръгнал в тази посока. В този момент чул виковете на съпругата му и усетил силен удар в горната дясна част на главата си, от която му причерняло. След като се обърнал, ищецът видял С., който държал в едната си ръка продълговат предмет, наподобяващ пръчка. Той замахнал отново с този предмет и ищецът вдигнал ръка над главата си, за да се предпази от последващ удар. Поддържа, че много се уплашил от нападението, в т.ч. За сигурността на съпругата си. След обаждане на спешен телефон 112 от страна на съпругата на ищеца, пристигнал екип на ЦСМП - София направил промивка на раните след което транспортирал ищеца до ВМА за извършването на обстоен преглед. Проведените медицински изследвания установили високи стойности на кръвна захар и кръвно налягане. Ищецът твърди, че получил увреждане на слуха на лявото ухо. Били констатирани и телесни травматични увреждания: Разкъсно - контузна рана, вдясно на главата; Кръвонасядане зад лява ушна мида - 1.5/1.0 см; Оток с неправилна окрьглена форма зад лява ушна мида; Оток по тръбната повърхност на дясна ръка в областта на проекциите на 1 -ва до 4-та кости, размери общо около 9/7 см; Охлузване на кожата в областта на дясна лакътна изпъкналост - 3/1 см, представляващи множество мекотъканни травми, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Ищецът сочи, че депозирал жалба в 04 РУ - СДВР срещу А. С., било образувано ДП№ 228 ЗМК 418/2019г, С Постановление на СРП от 11.03.2020г., наказателното производство било спряно, доколкото се установява, че извършеното деяние от А. С. реализира състава на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК - лека телесна повреда и същото е такова от частен характер. Ищецът твърди, че не можел да се отърси от ужаса, който изживял, страхувал се от ответника. Изпитвал силно чувство на тревожност и безпокойство, страдал от безсъние, усещал се безсилен и неработоспособен, затворил се в себе си и нямал желание за социални контакти. В подадения отговор на исковата молба ответникът А. С. оспорва иска по основание и размер. Оспорва цялата изложена от ищеца фактическа обстановка, като сочи, че именно К. е инициирал конфликта между двамата. Намира, че твърдените от ищеца физически и психически увреждания не са настъпили, като сочи, че дори тяхното наличие да се доказва, не се установява, че същите произтичат именно от действия на ответника. Моли за цялостно отхвърляне на иска, без да прави евентуално възражение за съпричиняване на вредите. При липса на направено от ответната страна възражение за съпричиняване на вредите, предприетото от ищеца поведение в рамките на възникналия конфликт, в това число, изречените от него думи и извършените действия, се явява ирелевантно за спора. С оглед на това, предвид действащото в процеса диспозитивно начало, съдът не обсъжда твърденията на ответника и събраните доказателства, които касаят факти, извън поведението на ответната страна и твърдените за настъпили вреди в правната сфера на ищеца. При така направеното уточнение, съдът намира за установена по делото следната, релевантна за конкретния спор, фактическа обстановка: Видно от събраните по делото пред СРС писмени доказателства, във връзка с възникналия конфликт на 23.10.2018 г., между страните в производството е било образуванo досъдебно производство по пр.пр. №53605/2018 г. по описа на СРП, ДП №ЗМК-418/2019 г. по описа на 04 РУ- СДВР. С постановление от 09.03.2020 г. наблюдаващият прокурор е приел, че в резултат на действията на ответника А. С. е причинена лека телесна повреда на К. К., като с оглед на обстоятелствата, че същата представлява престъпление от частен характер и не са налице предпоставките но чл. 49 НПК, е спрял производството с указания към пострадалия за възможността да подаде частна тъжба. За доказване на твърдените в исковата молба телесни увреждания, пред СРС са събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно медицинска експертиза. От представения по делото лист за преглед на пациент от 23.10.2018 г., се установява, че на ищеца К. К. е поставена диагноза „повърхностна травма на окосмената част на главата“. Снета е анамнеза, че е бил ударен по главата, не е губил съзнание, отрича гадене, повръщане и главоболие. С малка рана на главата. Видно от амбулаторен лист от 29.10.2018 г., съставен от д-р М., при преглед на К. е констатирана „перфорация на тъпанчето, неуточнена“ и „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“. От съдебномедицинско удостоверение №853/2018 г., изготвено от д- р А. - съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска” ЕАД, се установява, че на 24.10.2018 г., 10: 40 ч. е извършен преглед на ищеца. Констатирано е, че в дясната теменна област на главата, има поставена марлена превръзка. В областта, непосредствено зад лявата ушна мида, има ограничено бледо мораво кръвонасядане, с неправилна форма и размери 1, 5/1 см. Същата област е обхваната от лекостепенен мековат оток, с неправилно окръглена форма и диаметър около 1, 5 см. Тръбната повърхност на дясната ръка, в областите на проекциите на първа, до четвърта предкиткови кости, е обхваната от добре изразен, сравнително уплътнен разлят оток, с неправилна форма и размери около 9/7 см. В областта на дясната лакътна изпъкналост, има повърхностно охлузване, с червеникаво дъно, леко под нивото на околната кожа, с неправилна форма и размери 3/1 см. Посочено е, че по данни на пациента на 23.10.18 г. около 19, 00-19, 30 ч. бил нападнат от познат мъж, който му нанесъл няколкократни юмручни удари по главата, след което го ударил с предмет, който пострадалият не може да определи, в дясната половина на главата. Заключено е, че тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и от тангенциалното (косото) им действие, и могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаният. По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, от лице, притежаващо необходимите специални знания. Вещото лице е посочил, че от представените в делото медицински документи е видно, че ищецът е получил съчетана травма на глава и тяло довела до следните увреждания: Глава - Разкъсно-контузна рана в дясната теменна област (без описание на размера); Оток с кръвонасядане зад лявата ушна мида от 1, 5/1 см. - Десен лакът - охлузване от 3/1 см. - Дясна ръка - оток по тръбната повърхност от 9/7 см. Вещото лице сочи, че описаните 6 дни след процесния инцидент в амбулаторния лист от личен лекар диагнози - „Перфорация на тъпанчето“ и „Мозъчно сътресение“, не могат да се обсъждат като достоверни медицински факти, доколкото първата диагноза е със статут на хипотеза (обсервацио, стр.8), непотвърдена впоследствие от специалист УНГ, а втората не е залегнала в установените диагнози от прегледа в КДБ/СО на ВМА - София от 23.10.2018 г. (липса на клинична картина и ясно съзнание, стр.9) и непотвърдена впоследствие от неврохирург. Експертът сочи, че описаните диагнози се причисляват към повърхностните травми, причиняващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е заключило, че получените от ищеца повърхностни травми се получават по механизма на директния удар с или върху твърд тъп предмет или повърхност, с пряко или тангенциално въздействие. Описаните травматични увреждания получени по механизма на директния удар, кореспондират с написаното в исковата молба и от медицинска гледна точка са в причинна връзка с процесния инцидент от 23.10.2018 г. Вещото лице сочи, че причиненото страдание от получената болка е била с променлив интензитет, от умерена до силна през първите 24 часа, до слаба и затихваща към края на възстановителния период (около 20 дни). Медицинските критерии за пълното възстановяване от конкретните травматични увреждания на ищеца, при навременно оказано адекватно лечение и липса на усложнения, за възрастовата група на ищеца е около 20 дни, като в делото не се открити данни за друго. Повърхностните травми имат благоприятна прогноза и обратен ход на развитие, като не оказват трайни увреждания на здравето. За изясняване механизма на деянието и доказване на твърдените неимуществени вреди пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Г. К.а - съпруга на ищеца и очевидец на инцидента, А. А. и П.И.. Свидетелката Г. К.а разказва, че в края на месец октомври 2018 г. заедно със съпруга й се прибирали, като паркирали колата пред блока, в който живеели - пред ключарското ателие на С.. В този момент той заключвал ателието и се обърнал и ударил предния капак на колата, с юмруци. След това се преместил откъм шофьорската врата, отворил я и нанесъл 2-3 удара с юмрук в лявата част на главата покрай ухото на ищеца. Ответникът побягнал, ищецът го попитал „защо бягаш, какво правиш, защо го правиш“, а С. отговорил “Ще те убия, бе мамка ти“. Свидетелката се отправила към намиращ се на 20 м. магазин, стопанисван от свидетеля И., където бил и свидетелят А., държащ златарско ателие. Тя разказва, че се обърнала към тях с думите „Спрете това безумие, нещо ще стане тук виждате, че има някакъв конфликт“, а те отговорили „Абе айде стига, бе“. След като се обърнала свидетелката видяла как С. ударил К. с предмет, приличащ на пръчка по главата, като ищецът се предпазвал, като държал вдигната дясната си ръка. След това свидетелката заедно със съпруга си побягнали към входа на жилищната сграда, намираща се на около 20 метра и тя се обадила на тел. 112, за да сигнализира за инцидента, а след като видяла какво е състоянието на съпруга й се обадила втори път, за да поиска линейка. След като дошла бърза помощ ищецът бил прегледан и било предложено да бъде транспортиран до болница. Той бил откаран в спешното отделение на ВМА, където също бил прегледан, но отказал да бъде хоспитализиран. Разказва, че К. имал дълбока рана в областта на дясната част на главата, която кървяла, хематом на дясната ръка, охлузвания в долната част на ръката. Той бил в шок и дори не изпитвал болка. След инцидента се променил емоционално, психически и физически. Във ВМА му установили диабет с доста високи показатели, кръвните показатели също били високи. Свидетелката твърди, че съпругът й се сринал, като и към настоящия момент не се е възстановил, затворил се в себе си, ограничил социалните си контакти, станал апатичен дори и към работата си, сприхав и нервен, нарушил се съня му и нощно време прекарвал голяма част пред компютъра си. Още в болницата заявил, че се страхувал и искал да се прибере на сигурно място. Според свидетелката съпругът й е развил нещо като „страхова невроза“, тъй като ответника продължава да стопанисва ателие в сградата. Свидетелят П.И. познава страните по делото като негови съседи. Разказва, че знае за конфликт между двамата, като ответникът се е оплаквал, че ищецът спира с колата си пред ателието му. Разказва за случай в края на 2018 г., когато ищецът блъснал ответника с колата си, двамата се скарали, като свидетелят бил очевидец как ответника С. бяга по улицата, а К. го гони с метална тръба и го ударил. След това К., в присъствието на свидетеля, ударил с главата си главата на ответника С., който си изтървал телефона. След това ответника се обадил на тел. 112, а носът му е бил надут. Свидетелят не е забелязал промяна в поведението на ищеца К. след това, но го виждал по- рядко в квартала. Свидетелят А. А. също сочи, че познава страните по делото като негови съседи. Той разказва, че бил очевидец на инцидент между двамата преди години. Той се намирал на ул. „Цветна градсина“ до магазина на свидетеля И. заедно с него, когато видял как ответника С. бяга към тях, като бил преследван от К. с някакъв предмет. Когато С. пристигнал при свидетеля А., К. го ударил с главата си по главата. След това ответникът се обадил на тел. 112. Свидетелят не е забелязал страните да са имали наранявания след конфликта, нито промяна в поведението на ищеца К. след това. Страните не са ангажирали други, релевантни за спора, доказателства пред двете съдебни инстанции. При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд, намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в рамките на спора, с който е сезиран. С оглед на това, съдът дължи произнасяне по наведените в жалбата оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт, касаещи наличието на елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Във връзка с изложените доводи, въззивният съд намира следното: По така предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в тежест на ищеца е да докаже наличието на всички обективни елементи от сложния фактически състав на деликтната отговорността, а именно: 1/ противоправно поведение на ответника, изразило се в нанасянето на лека телесна повреда на ищеца; 2/ настъпили в правната сфера на ищеца вреди - телесни увреждания и преживени душевни страдания, които 3/ се намират в пряка причинна връзка с поведението на ответника. 4/ Субективният елемент - вината, се предполага и наличието й подлежи на оборване от ответника. Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупния анализ на събраните по делото допустими и относими към спора доказателства /без да се вземат предвид приобщените към делото книжа от проведеното досъдебно производство, въз основа на които съдът не може да формира правни изводи/, може да се направи безспорен извод за основателност на предявения иск, като съдът счита, че по делото са доказани всички негови елементи. Видно от представената по делото медицинска документация, отразила състоянието на К. К. непосредствено след инцидента, както и от изготвената пред първоинстанционния съд съдебно медицинска експертиза, ищецът е получил телесни увреждания върху главата и тялото си, които, според специалистите, могат да бъдат причинени именно от удари с ръка и продълговат твърд предмет. Експертите сочат, че от медицинска гледна точка, констатираните наранявания стоят в пряка причинно-следствена връзка с описания в исковата молба механизъм на увреждането. Установените по делото телесни увреждания на ищеца, имащи от юридическа гледна точка характеристиката на лека телесна повреда, са концентрирани върху главата и дясната ръка на ищеца и представляват: разкъсно-контузна рана в дясната теменна област, оток с кръвонасядане зад лявата ушна мида от 1, 5/1 см., охлузване на десен лакът с размер 3/1 см. и оток на дясната ръка с размер 9/7 см. Видът на телесните увреждания и тяхното разположение, кореспондира напълно с описания в исковата молба механизъм на деянието, както и с дадените от съпругата на ищеца свидетелски показания. Същите биват ценени от настоящият съдебен състав по реда на чл. 172 ГПК, като се отчита евентуалната й заинтересованост от спора. В същото време свидетелските показания на Г. К.а са дадени в качеството й на очевидец на конфликта, като се отличават със свързаност, последователност и логическа издържаност. Описаното от нея поведение на ответника - нанасяне на удари с ръка върху главата на ищеца през отворената шофьорска врата на автомобила им, както и нанасяне удари с дълъг твърд предмет гърбом на ищеца, от които той се е предпазвал с дясна ръка, отговарят изцяло на констатираните от медицинските специалисти повърхностни увреждания - кръвонасядане зад лявата ушна мида /от ударите с ръка, докато ищецът все още е бил в автомобила/, рана в дясната теменна област /от удара с дълъг предмет/, оток и охлузвания по дясната ръка /причинени при опита на ищеца да се предпази от нападението/. В този смисъл, съдът цени напълно дадените от свидетелката показания, доколкото същите кореспондират с останалия събран по делото писмен доказателствен материал и установените физически увреждания. /Показанията, в частта им, в която описват възникналия словесен конфликт между страните по делото, са неотносими към спора, доколкото ищецът не твърди в исковата молба да е понесъл вреди във връзка с отправени към него заплахи/. Свидетелските показания на другите двама свидетели, които описват фактическа обстановка, некореспондираща с останалата доказателствената маса по делото и в частност - с медицинската документация, съдът намира за житейски нелогични и неотносими към спора в едната им част, доколкото излагат твърдения, които биха били значими в случай на направено възражение за съпричиняване, каквото не е релевирано от ответника. Предвид изложеното, съдът намира, за установено в процеса наличието на претърпени вреди под формата на физическо увреждане, а именно - посочената от вещото лице съчетана травма на глава и тяло. Съдът кредитира заключението и в частта, в която вещото лице прави извод за липса на връзка между поставените диагнози - „Перфорация на тъпанчето“ и „Мозъчно сътресение“ и процесното събитие. Няма причинно-следствена връзка и между заявеното от св. К. наличие на диабетно състояние и влошени кръвни показатели на ищеца и процесния деликт. Същите вреди съдът приема, че се намират в пряка причинно следствена връзка с противоправното поведение на ответника - нанасяне на удари с ръка и продълговат твърд предмет върху главата и тялото на ищеца. По отношение на характера и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на съпругата на ищеца, които съдът кредитира като дадени от лице, имащо непосредствени близки и трайни впечатления. Същите са и в унисон с изводите на вещото лице по приетата СМЕ и се характеризират с първоначален шок от случилото се, усещания за болка и физически дискомфорт в рамките на възстановителния период, притеснения, неудобство, чувство на безпокойство и несигурност, доколкото ответникът е съсед на ищеца и срещите между тях са обичайни и трудно предотвратими. С оглед изложеното до тук, съдът намира подадената въззивна жалба, отричаща доказаността на претърпени от ищеца вреди и причинната им връзка с поведение на ответника, за неоснователна в тази й част. Несъстоятелни са и изложените в нея оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения при преценката на доказателствата по делото с посочване, че съдът е кредитирал недопустими доказателства. Напротив, от мотивите на съдебното решение е видно, че съдът изрично е посочил, че не взема предвид събраните в досъдебното производство доказателства, както и изводите в прокурорското постановление за спиране, доколкото същите не са включени в задължителните за гражданския съд актове по чл. 300 ГПК. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на постановеното решение - мотивите на първоинстанционния съд са ясни и безпротиворечиви, в частта им, имаща значение за спора. Действително, съдът е изложил и допълнителни мотиви във връзка с извода си за евентуалната основателност на възражение за съпричиняване. В същото време обаче правилно е посочил, че такова възражение не е било релевирано в процеса от ответника, поради което, по правилото на чл. 6 ГПК, не се е произнасял по въпросите за съпричиняване и намаляване на отговорността на ответната страна. Предвид гореизложеното, при извод за неоснователност на подадената въззивна жалба в частта й, оспорваща доказаността на фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, и при достигане на съда до извод за основателност на предявения иск, настоящият състав следва да се произнесе п о размера на дължимото обезщетение /при съобразяване с обстоятелството, че съдебното решение не е обжалвано от ищеца в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен до пълния му заявен размер/. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът изхожда от няколко обективни критерия - възрастта на пострадалия, интензитета и оздравителния период до отшумяване на болките, както и неприятните психически изживявания и стрес, които са от естеството си да бъдат предизвикани от едно такова телесно увреждане. Ищецът към момента на инцидента е бил на 67 години- възраст над средната, в която травматичните увреждания се отразяват по-тежко и възстановителния процес е по-бавен. Същевременно, възстановителният процес няма данни да е продължил повече от обичайния за такъв вид увреждания, а именно около месец, без настъпили усложнения. Освен телесните повреди, съдът преценява и претърпените от ищеца морални вреди от психическо естество. Съдът отчита, че инцидентът се е осъществил на публично място в присъствието на други хора, като насилието е упражнено от съсед, което обстоятелство е годно да създаде стрес и неприятни психически изживявания в по-голяма степен и за един сравнително по-дълъг период от време. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, а не към момента на постановяване на съдебния акт. /Решение № 70 от 28.07.2015 г. по т. д. № 707 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2- ро тър. Отделение/. Така съдът отчита значителните инфлационни процеси и значителното покачване на средния месечен доход в България, настъпили за периода от близо 5 години- от 2018 г. до 2023 г. Размерът на присъденото обезщетение също така не може да служи като източник за неоснователно обогатяване. /Решение № 146 от 07.10.2020 г. по гр. д. № 4129 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, Решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 3662 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение /. С оглед на това, при спазване на правилото на чл.52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите и отчитайки постановките на ППВС № 4/1968 г, съдът намира, че размерът на справедливо обезщетение възлиза на сумата от 5000 лева. В същото време, предвид обстоятелството, че първоинстанционното решение, в частта му, с която предявеният иск е бил отхвърлен за сумата над присъдените 1200 лева, не е предмет на обжалване пред въззивния съд, настоящата съдебна инстанция не би могла да присъди обезщетение в по- голям размер. Поради това, въззивната жалба се явява неоснователна и в частта й, с която се претендира намаляване на присъденото обезщетение, като постановеното съдебно решение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. По отговорността за разноски: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има само въззиваемата страна. Същата е претендирала и доказала заплащането в брой на сумата от 1200 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, съобразно представения по делото и служещ за разписка договор за правна защита и съдействие /л. 28/. В проведеното пред СГС открито съдебно заседание представителят на въззивника своевременно е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна, което възражение съдът намира за основателно. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и реално извършената от представителя процесуална дейност /подаване на отговор на въззивна жалба и явяване в едно открито съдебно заседание, без събиране на доказателства пред въззивния съд/, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален на сумата от 420 лева, изчислена съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на база обжалваемия интерес пред въззивния съд. Въззивникът А. С. следва да бъде осъден да заплати сумата от 420 лева на въззиваемия К. К.. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав