Решение № 13120 от 1.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 44287/2024 г.

№ 20241110144287 по описа за 2024 година Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Т С“ ЕАД, ЕИК: •••••••••, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, срещу З. К. Ж., ЕГН: ••••••••••, адрес: с. Б, община А, обл. В, ул. „Л“ № 22, по по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в адрес: гр. С, ж.к. „Свобода“, бл. 5, вх. Б, ет. 4, ап. 29, аб.№ ••••, при квота от 3/8: 3089,11 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 05.2020- 04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането; 570,12 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 17.11.2023 г.; 31,30 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 10.2020- 04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 15.12.2023г. до изплащане на вземането; 7,87 лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 17.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№69167/2023 г. на СРС. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач. В срока по чл. 131 ГПК ответникът признава исковете чрез надлежно упълномощен представител (л. 87), като представя доказателства за погасяване на дълга, включително и с молба от 22.01.2026 г. Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно заявеното признание. Не са налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК – признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и с него страната може да се разпорежда. Предвид изложеното, следва постановяване на решение при признание на иска. По разноските С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски за исковото производство от 115,04 евро, от които 102,26 евро – държавна такса и 12,78 евро – юрисконсултско възнаграждение, и за заповедното производство о т 19,81 евро, от които 14,18 евро – държавна такса и 5,63 евро – юрисконсултско възнаграждение, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия от ищцовия представител, както и материалния интерес по делото, имайки предвид и че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.). С оглед обстоятелството, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента (чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и при съобразяване с чл. 5 ЗВЕРБ, която норма предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, § 3 от ДФЕС - 1,95583 лева за 1 евро, дължимите суми по исковете следва да бъдат присъдени в български левове съгласно принципа на диспозитивното начало, но и в еквивалент на официалната парична единица от 01.01.2026 г. в Република България, доколкото решението бива постановено след м. 01.2026 г. – преходен период, през който българският лев е все още законно платежно средство съгласно въведения с чл. 24 ЗВЕРБ принцип на двойно обращение на лева и еврото. По изложените съображения, съдът