Решение № 607 от 16.11.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 326/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Срещу Решение № 621/01.11.2022г., постановено по гр.д. № 2740/2021г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „Профи Кредит България” ЕООД, чрез пълномощника юрк. Г. П.. С въззивната жалба срещу обжалваното решение е наведено оплакване за неправилност, необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му изцяло.

Оспорват се изводите на първоинстационния съд, въз основа на които предявения от „Профи Кредит България” ЕООД иск по чл. 422 от ГПК е бил отхвърлен като неоснователен. Така поддържа се че ответника по иска- В. Х. Г., не е поел задължения по сключения Договор за потребителски кредит № • като поръчител, а в качеството и на солидарен длъжник по аргумент на чл. 121 ал. 1 от ЗЗД. Излагат се съображения, че същата е подписала сключения между „Профи Кредит България” ЕООД и съдлъжника С. Д. К., именно в качеството на „солидарен длъжник“. Изложени са въззивната жалба доводи, че когато законът не предвижда солидарна отговорност на длъжниците по договора за кредит/както е и в настоящия казус/, солидарност може да се създаде само по волята на страните, като в този случай следва да се тълкува волята на страните по сключения договор. Поддържа се от въззивната страна, че с оглед и на посоченото в 10.1 от ОУ към сключения договор и съгласието на поелия задължението с правата на кредитодателя, посочени в чл. 9.5 от ОУ, следва да се приеме че в случая поетото задължение е солидарно, като не е налице хипотезата на чл. 141 от ЗЗД, а страните са поели солидарна отговорност за поетите с договора задължения по смисъла на чл. 121 от ЗЗД.

С въззивната жалба се поддържа още че В. Х. Г. притежава качеството съдлъжник, а не поръчител и това се установява от подписания от нея ДПК при ОУ, в които е уговорено, че Г. е поела солидарна отговорност като „солидарен длъжник". Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод се сочи нормативното правило, уредено в разпоредбата на чл. 304 ТЗ, според което лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Изложени са съображения от пълномощника на дружеството въззивник, че по своята правна същност пасивната солидарност е вид лично обезпечение, тъй като кредиторът може да иска от всеки един от длъжниците осъществяване на една и съща по предмет престация, като те отговарят с цялото си имущество - арг. чл. 133 ЗЗД. По този начин се обезпечава риска от неплатежоспособността на някой от тях.

С въззивната жалба са посочени различията между поръчителството и солидарното задължение. Поръчителството е договор, различен от юридическия факт, пораждащ главното задължение, докато солидарността по принцип възниква от един и същ юридически факт. Отговорността на поръчителя е акцесорна, тъй като отговаря за чужд дълг и е обусловена от неговия обем, докато отговорността на солидарния длъжник е самостоятелна. Поддържа се с жалбата, че поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнението на главния дълг, докато солидарния длъжник само за собственото си виновно неизпълнение. За да бъде поето солидарно, акцесорно задължение по договор за поръчителство, то трябва от съдържанието на постигнатото съгласие между страните категорично да се изведе волята за поръчителстване. Задължението на поръчителя също се предпоставя от съществуването на главното задължение, но е винаги акцесорно на главното задължение, за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг, респ. солидарният длъжник по чл. 121 ЗЗД дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.

Така с въззивната жалба поддържа се, че от предметното съдържание на процесния договор за потребителски кредит, вкл. и чрез тълкуването му по правилата на чл. 20 ЗЗД, не може да се достигне до правен извод, че ответницата е поела задължение като поръчител. Съдържанието на клаузите на процесния договор за кредит дава основание да се приеме, че волята на страните е ответникът да отговарят солидарно за връщането на заетата сума. След като всеки от длъжниците дължи една и съща престация към кредитора, последният може да претендира от всеки един от тях цялата дължима сума. Нещо повече, от клаузата, уговорена в ОУ към договора се установява, че ответника е солидарен длъжник наред с кредитополучателя, като задължението им произтича от процесния договор за кредит, а не от акцесорно правоотношение, учредено от договор за поръчителство. /Решение № 903658 от 20.08.2020г. постановено по възз. гр. д. 341/2020 г. по описа на ОС Благоевград/.

Поради изложеното поддържа се с въззивната жалба, че ответникът се е задължил по процесния договор самостоятелно и отговорността му не е функционално обусловена от тази на главния длъжник и не е акцесорна спрямо неговата. Или, отговорността му се подчинява на института на солидарната отговорност, регламентирана в разпоредбите на чл. 121 и сл. от ЗЗД, а не на правилата, относими към отговорността на поръчителя. Оспорват се от жалбоподателя изводите на първоинстационния съд, че В. Х. Г. има качеството на поръчител.

След като В. Х. Г. не е поела солидарна отговорност като поръчител, то неоснователно се явява и заключението на районния съд, че поръчителството на същия се е прекратило на основание чл. 147 ЗЗД поради предявяване на вземането за принудително удовлетворяване по отношение на главния длъжник след изтичане на 6-месеца от възникване на изискуемостта на процесните парични задължения. В този смисъл е практиката на ВКС - напр. Решение № 654/08.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 320/2007 г. на ВКС, ТК, II т. о., в което се приема, че „за разлика от поръчителството, при което поръчителят отговаря за чужд дълг, при уговорената солидарна задълженост, всеки от солидарните длъжници дължи на свое независимо основание и отговорността няма акцесорен характер. Когато източник за солидарността е конкретният договор, а не законът, разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, предвиждаща ограничение във времето, през което поръчителят остава задължен към кредитора след падежа на главното задължение (само ако в рамките на шестмесечен преклузивен срок кредиторът е предявил иск срещу длъжника), не се прилага".

Поради изложените съображения, оспорват се правните доводи на първоинстанционният съд, на които същият се е позовал в мотивите към обжалваното съдебно решение, въз основа на които е отхвърлил предявения иск по чл. 422 от ГПК, а именно- че поръчителството на ответника В. Х. Г. е прекратено на осн. чл. 147 от ЗЗД, поради предявяването на вземането за принудителното удовлетворяване по отношение на главния длъжник, след изтичане на преклузивния 6 месечен срок от възникването на изискуемостта на претендираното по настоящото дело вземане за неизпълнени парични задължения.

С въззивната жалба се иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС Благоевград, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и да постанови ново решение с което да приеме за установено че ответникът дължи претендираните от дружеството длъжник суми, предмет на заповедното производство и поради неизпълнение на задълженията за заплащане на погасителните вноски по Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции, включително на осн. чл. 78 ал 8 от ГПК юристконсулстко възнаграждение в размер на 300лв.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор от насрещната страна- въззиваемата В. Х. Г., в качеството и на ответник пред РС Благоевград, чрез пълномощника и по делото- адв. Н. Р. Б., с който въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна.

Излагат се доводи с писмения отговор, че атакуваното решение на РС Благоевград е правилно, обосновано и постановено при спазване на разпоредбите на материалния закон и на трайната съдебна практика, в каквато насока е и ТР № 4 от 18.06.2014г., т. 4, б.”б“ на ОСГКТ на ВКС.

Поддържа се с писмения отговор от пълномощника на въззиваемата, че правилно и в съответствие с трайно установената съдебна практика на ВКС, първоинстанционният съд е приел, че при тълкуване на разпоредбите на сключения договор за кредит, съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, за ответника В. Х. Г. е възникнала пасивна солидарност за задълженията, но предвид действащата съдебна практика за възникване на солидарната отговорност, следва да е налице и определено правно основание за възникване на същата, а не е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника, доколкото солидарна отговорност по принцип не съществува, от където възниква необходимост съдът да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 от ЗЗД, като в този смисъл е Решение No 213 от 06.01.2017г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015г., IV г.о., ГК. Поддържа се от въззиваемата страна, че солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници /чл. 122 от ЗЗД/. Общите правила, уредени в чл. 121 - чл. 127 от ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено с договора. Излагат се доводи, че разликите възникват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. В мотивите към Решение № 24/03.04.2013г. по т.д. № 998/2011г. на I т.о. на ВКС е изяснено, че съгласно чл. 121 от ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете хипотези са различни. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за кредит, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост.

Поддържа се в този смисъл от пълномощникът на въззиваемата- адв. Б., че конкретния казус категорично и безспорно попада в приложното поле на разпоредбата за срока по чл.147 ал. 1 от ЗЗД, който е преклузивен/ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. В този смисъл първоинстанционният съл правилно е отчел, че за разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство. При съобразяване на горното и при отчитане на 6 - месечния преклузивен срок по смисъла на чл.147, ал.1 от ЗЗД, считано от 20.11.2019г. до предприемане на действия по принудително събиране на вземането от ищеца едва с подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 30.07.2021г., шестмесечния преклузивен срок е изтекъл, поради което е отпаднала отговорността на поръчителя по договора за кредит. Нещо повече -в цитираното Тълкувателно решение е посочено, че дори не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от докумените към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Въз основа на гореизложеното с писмения отговор на въззивната жалба, иска се от въззивния съд да потвърди Решение № 621 от 01.11.2022г., постановено по гр. д. № 2740/2021г. по описа на РС Благоевград, като правилно, законосъобразно и мотивирано.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанция, включително тези които ще бъдат направени пред ОС Благоевград.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

Писменият отговор на въззивната жалба е депозиран по делото в установения от закона срок съгласно чл. 263 ал.1 от ГПК. Същият изхожда от надлежната страна- ответника по въззивната жалба, като е редовен с оглед на неговото съдържание и следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяване на решението по делото.

За насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание по делото, страните редовно призовани не изпращат представител или процесуален представител. С писмени молби от пълномощниците на страните, поддържат се доводите наведени с въззивната жалба и с писмения отговор към нея.

За да се произнесе по въззивната жалба, решаващият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Първоинстанционния съд/РС Благоевград/ е сезиран с предявен иск по чл. 422 от ГПК, предявен от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес управление: гр. София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. „В“, представлявано от законните представители С. Н. Н., О. Л., Д. Х. и И. Х. Г., чрез юриск. Т. Д. К., срещу В. Х. Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: •, с която се иска установяване по съдебен ред, вземане на кредитора ищец от длъжника ответник, предмет на оспорената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 1961/2021г. по описа на РС Благоевград.

С предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК- иска се от съда да постанови решение, с което признае по отношение на ответника, съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу длъжника В. Х. Г., представляващо главница в размер на 4378.82лв., договорно възнаграждение в размер на 1742.44лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането/27.07.2021г./, както и да бъде осъден длъжника В. Х. Г., да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, вземане в размер на 2968.72лв., представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Претендират се с ИМ и направените по делото съдебно-деловодни разноски пред първоинстационния съд.

Исковата претенция е основана на твърдения, за сключен валиден Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г., между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, С. Д. К. и В. Х. Г., като солидарни длъжници, при следните условия: сума на кредита: 5000 лв.; срок на кредита: 24 месеца, размер на месечната вноска: 309, 11 лв., годишен процент на разходите (ГПР) 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17%, лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 7418, 64лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3750, 00 лв., размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 156, 25лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 11168, 64лв. и общ размер на вноската: 465, 36лв., дата на погасяване - 20-ти ден от месеца.

Сочи се че въз основа на подписани Декларации т. А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние.

Сочи се с ИМ пред първоинстанционния съд, че съгласно раздел V. от Договора за потребителки кредит кредитополучателя-С. Д. К. е пожелала да бъде извършено рефинансиране на стари нейви задължения с част от отпуснатата сума по кредита, както следва: задължение в размер 600, 00лв. към „Кредихелп“ ООД; задължение в размер 1762, 80лв. към Микро Кредит АД; задължение в размер 216, 77лв. към Креди Йес ООД; задължение в размер 1 700лв., към Провидент Файненшъл България ООД; задължение в размер на 600лв. към Ай Заем. БГ ООД.

Поддържа се от ищцовата страна в производството пред РС Благоевград, че дружеството ищец- „Профи Кредит България” ЕООД, е изпълнило точно и в срок поетите задължения по сключения договор за кредит, като след превеждане на сумите за погасяване на стари задължения на С. Д. К. към посчоените в молбата дружества, на 12.05.2017г. е преведена останалата парична сума в размер на 120, 43лв. по посочена от длъжника С. Д. К. банкова сметка.

Сочи се с ИМ, че на 29.08.2017г. между „Профи Кредит България” ЕООД, С. Д. К. и В. Х. Г. е сключен Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № •, с който страните са договорили да бъдат намалени погасителни вноски № 3, 4, 5, 6, като страните се съгласили същите да бъдат заплатени в края на погасителния план. На 09.01.2018г. между страните по началния договор е сключен Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит № •, с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № 7, 8, 9, като се съгласяват същите да бъдат заплатени в края на погасителния план.

Исковата претенция е основана на доводи, че съгласно ОУ към договора за потребителски кредит, които страните с подписите си са приели да бъдат приложими към сключения между тях договор, във връзка с чл. 121- чл. 127 от ЗЗД, ответницата В. Х. Г., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължава да отговаря солидарно за задължението на С. Д. К., по договора при условията уговорени в него. Сочи се с ИМ, че съгласно чл. 4 от Общите условия към договора за кредит, длъжникът В. Х. Г., дължи на дружеството кредитор, уговорено договорно възнаграждение за ползвания кредит, което е предварително определено в приет погасителен план и е предвидено да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента чрез равни месечни анюитетни вноски, в рамките на погасителния план.

Правното оснавние на предявения иск е твърдението за неизпълнено задължение от страна на солидалния длъжник- В. Х. Г., за заплащане на погасителните вноски по договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.04.2018г. до 20.11.2019г., което е в размер на 1742.44лв. Сочи се с ИМ, че съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 3750.00лв., като по същото е погасена сума в размер на 781.28лв., като остават незаплатени 2968.72лв.

В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита а същото е по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в най- кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Сочи се, че в конкретния случай клиентът- С. Д. К., е избрала да ползва допълнителни услуги, като предмет на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит е следният: Кредиторът са задължава да предостави на КЛ по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

С исковата молба се поддържа от дружеството ищец, чрез неговия пълномощник, че крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК № • е изтекъл на дата- 20.11.2019г., с изтичането на който е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника за всички непогасени на падежа вноски- в пълен размер.

Исковата претенция е за непогасеното от солидарните длъжници- С. Д. К. и В. Х. Г.- задължение по Договор за потребителски кредит № •, в общ размер на 2078.66лв., като с плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 2000.64лв., сумата от 74.24лв. за погасяване на лихвите за забава по кредита, 90, 00 лв. за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл. 17.4 от Общите условия към договора за потребителски кредит.

Поддържа се чрез предявения иск по чл. 422 от ГПК, че задължението на ответника В. Х. Г. е в общ размер на 9089.98лв., от които: главница в размер на 4378.82лв.; договорно възнаграждение в размер на 1742.44лв.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2968.72лв.

Сочи се с ИМ, че поради неизпълнение на договорното задължение, ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред РС Благоевград, срещу което солидарният длъжник В. Х. Г. е възразила, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иск по чл. 422 от ГПК пред гражданския съд.

В срока по чл. 131 от ГПК пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор от ответницата В. Х. Г., чрез пълномощника и адв. Н. Б., с който се оспорва предявения иск по основание. Възразява се, че до ответницата В. Х. Г., не е било изпращано уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, поради което се оспорва предявения иск на така заявеното основание- настъпване на предсрочна изискуемост на кредита за неизплатения остатък от задълженията за главница, лихви и банкови такси. Оспорва се че сключения между страните Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г. е произвел правното си действие, тъй като с ИМ не се представят убедителни доказателства че на кредитополучателя- С. Д. К. е била реално предоставена сумата по отпуснатия кредит.

С писмения отговор на исковата молба, наведени са от ответната страна възражения за нищожност на договора за потребителски кредит, поради неспазване императивни клаузи от ЗПК, както и за нищожност на договора поради наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

С писмения отговор на ИМ по реда и в срока на чл. 131 от ГПК, наведено е възражение от ответната страна за погасяване на задължението както за претендираната главница, така и за претендираните лихви, поради изтекла погасителна давност.

С Определение № 85/21.01.2022г. от открито съдебно заседание, проведено пред РС Благоевград, първоинстанционният съд е прекратил производството в частта му по предявения осъдителен иск за осъждане на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ответникът да заплати на ищеца сумата от 2968.72лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Пред РС Благоевград са събрани писмени доказателства.

Пред ОС Благоевград, не са искани и не са събирани нови доказатлества.

С обжалваното Решение № 621/01.11.2022г., постановено по гр.д. № 2740/2021г. по описа на РС Благоевград, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като неоснователен. Видно от мотивите на съда към атакувания съдебен акт, прието е че макар в сключения договор да е отбелязано че ответницата В. Х. Г. е солидарен длъжник, наред с кредитополучателя- С. Д. К., същата е поела задължения по сключения Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г.- за обезпечаване на дълга на главния длъжник и всъщност се касае за акцесорно задължение, уговорено като поръчителство и спрямо него приложими са нормите на чл. 138 и сл. от ЗЗД. Съдът е приел въз основа на представените пред РС Благоевград писмени доказателства, че не е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, но поради изтичане на крайния срок за погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г., то всички дължими вноски по кредита са падежирани към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред РС Благоевград, поради което същите са били изискуеми и дължими към момента на заявяване на исковата претенция пред съда. Първоинстанционният съд обаче е приел, че 6 месечния преклузивния срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, за който съдът е длъжен да следи служебно, е бил изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда по заповедното производство, която е началната дата на предявяване на настоящия иск, поради което отговорността на ответницата В. Х. Г., в качеството и на поръчител е отпаднала и не са били налице основания за издаване на заповед за изпълнение срещу нея, а предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Срещу решението на РС Благоевград е подадена въззивна жалба от „Профи Кредит България” ЕООД, въз основа на която е образувано и се развива настоящото въззивно производство пред ОС Благоевград.

Въз основа на анализа на събраните от първата съдебна инстанция доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка, настоящият въззивен състав на ОС Благоевград, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се по делото въз основа на приетите писмени доказателства-възникването на валидно облигационно отношение, основано на Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г., сключен между „Профи кредит България” ЕООД, в качеството му на кредитор – от една страна, С. Д. К., в качеството и на кредитополучател, като въззиваемата В. Х. Г., е подписал договора в качеството и на солидарен длъжник.

Установява се от приетия по делото като писмено доказателство- Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г., че по силата на уговореното между страните, кредиторът „Профи Кредит България” ЕООД е предоставил рефинансиране на стари задължения на кредитополучателя С. Д. К., с част от отпуснатата сума по кредита, както следва: Задължение в размер 600.00лв. към Кредихелп ООД /документ за кредитен превод с референция: 270РМ\Л/Р171320042, от дата 12.05.2017г./; Задължение в размер 1762.80лв. към Микро Кредит АД /документ за кредитен превод с референция: •, от дата 12.05.2017г.);

Задължение в размер 216.77лв. към Креди Йес ООД /документ за кредитен превод с референция: •, от дата 12.05.2017г./; Задължение в размер 1700.00лв. към Провидент Файненшъл България ООД /документ за кредитен мревод с референция: •, от дата 12.05.2017г.); Задължение в размер 600.00лв. към Ай Заем. БГ ООД /документ за кредитен превод с референция: •, от дата 12.05.2017г./.

Със сключения договор за потребителски кредит, С. Д. К. и В. Х. Г., като солидарни длъжници, са се задължили по т. VI Параметри от сключения договор, да върнат отпуснатия потребителски кредит в размер на 5 000лв., в срок от 24 месеца, считано от датата на подписване на договора/11.05.2017г./, на равни месечни вноски от по 309, 11лв., платими на 20-то число от съответния месец. На следващо място било уговорено, че кредитът се олихвява при ГПР от 49, 89% и ГЛП от 41, 17%, като лихвеният процент на ден възлиза на 0, 11%. Видно е, че общата сума, която следвало да бъде върната по процесния договор възлиза на 7 418, 64лева.

Съгласно буква „Б” от договора за потребителски кредит, неразделна част от процесния договор са Общи условия за физически лица, които са били предадени при подписването на договора, както и че клиентът и солидарният длъжник са запознати със същите и ги приемат, след като внимателно са се запознали със съдържанието им преди подписването на договора за кредит. Видно е, че на клиента е предоставена информация, касателно процесния договор за кредит, посредством Стандартен европейски формуляр за предостовяне на потребителски кредит от датата на сключване на договора, в който са обективирани основните параметри на сключения договор за потребителски кредит - по аргумент на буква „Г от договора.

Установява се по безспорен начин по делото, че отпуснатия кредит е бил усвоен, както следва:

Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017г. по банкова сметка с титуляр „Кредит Хелп“ ООД, кредиторът „Профи кредит България” ЕООД наредил сума от 600, 00 лева;

Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017г. по банкова сметка с титуляр „Микро Кредит“ АД, кредиторът „Профи кредит България” ЕООД наредил сума от 1762, 80 лева;

Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017г. по банкова сметка с титуляр „Кредит Йес“ ООД, кредиторът „Профи кредит България” ЕООД наредил процесната сума от 216, 77 лева;

Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017г., по банкова сметка с титуляр „КредиХелп“ ООД, кредиторът „Профи кредит България” ЕООД наредил процесната сума от 600, 00 лева;

Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017г. по банкова сметка с титуляр „Провидент Файненшъл България“ ООД, кредиторът „Профи кредит България” ЕООД наредил процесната сума от 1700, 00 лева;

Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017г. по банкова сметка с титуляр „КредиХелп“ ООД, кредиторът „Профи кредит България” ЕООД наредил процесната сума от 600, 00лева;

Видно от Преводно нареждане за кредитен превод от 12.05.2017г. по банкова сметка с титуляр С. Д. К., кредиторът „Профи кредит България” ЕООД наредил процесната сума от 120, 43 лева.

Установява се от писмените доказателства по делото, че с Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит № •, за намаляване на вноски от 29.08.2017г., подписан между С. К. - клиент и В. Г. - солидарен длъжник - от една страна и „Профи кредит България” ЕООД - кредитор - от друга, е уговорено размерът на воски № 3, 4, 5 и 6 да бъдат намалени на 116, 36лв., поради което със сключването на Анекса клиентът се е съгласил да изплаща заема си по нов погасителен план, а остатъкът от същите до пълния размер се е задължил да заплати в края на погасителния план. Уговорено е, че ГПР по заема става в размер на 38, 86 %, а ГЛП остава в размер на 41, 17 %. Към Анекс № 1 е приложен Коригиран погасителен план към Договор за потребителски кредит № •, от който се установява, че заемът се състои от 27 месечни погасителни вноски, като вноски 3, 4, 5 и 6 са намалени на 77.29лв.

Установява се още от писмените доказателства, събрани пред РС Благоевград, че с последващ Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит № • за отлагане на вноски от 09.01.2018г., подписан от С. Д. К. - клиент и В. Х. Г.- солидарен длъжник - от една страна и „Профи кредит България” ЕООД- кредитор- от друга, е уговорена промяна на вноските, изразяваща се в отлагане на вноски № 7, 8 и 9, поради което със сключването на Анекса клиентът се е съгласил да изплаща заема си по нов погасителен план. Уговорено е, че ГПР по заема става в размер на 32, 05 %, а ГЛП остава в размер на 41, 17 %, Към Анекс № 2 е приложен Коригиран погасителен план към Договор за потребителски кредит № •, от който се установява, че заемът се състои от 30 месечни погасителни вноски, като внасянето на всноски № 7, 8, и 9 са отложени, а размерът на вноските от номер 10 до номер 30 възлиза на 465, 36 лева за всяка месечна анюитетна вноска, включващ главница и лихва.

Приетите от страните ОУ на „Профи кредит България” ЕООД към договора за потребителски кредит, допълват клаузите на договора за потребителски кредит. Видно от Общите условия на „Профи кредит България” ЕООД към договор за потребителски кредит е, че същите допълват клаузите на договора за потребителски кредит, като определят взаимните права и задължения на кредитора и клиента/солидарния длъжник. В този смисъл е уговорено, че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в т. VI от договора, като в т. 4.2 от Общите условия е посочено, че лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита. На следващо място, съгласно т. 10.1 от Общите условия, на основание чл. 121- чл. 127 от ЗЗД, солидарният длъжник се задължава да отговаря за всички задължения на клиента, свързани с погасяване на кредита, като задълженията му спрямо кредитора са поети при условията на солидарност и кредиторът има право да изисква изпълнение, от който и да е от тях./т.10.2 от ОУ/ Съобразно т. 12.1 от Общите условия- „В случай, че клиентът/солидарният длъжник просрочи плащането на вноските по кредита, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане”, а съгласно т. 12.3- в случай, че клиентът/солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяването на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление, покана, предизвестие или други. Уговорено е, че при прекратяване на договора за потребителски кредит, на основание т. 12.4 от Общите условия, остава в сила задължението на клиента/солидарния длъжник да заплатят всички дължими суми, в това число задълженията по погасителен план, лихви за забава и такси.

Установява се от писмените доказателства по делото, че след 08.12.2017г., кредитополучателят и солидалния длъжник са преустановили изплащането на погасителни вноски, поради което кредиторът се е възползвал от правото си да преобразува кредита за неиздължения остатът изцяло в предсрочно изискуем.

Пред първоинстанционният съд не са представени като писмени доказателства уведомителни писма или отправени писмени покани от кредитора до задължените лица, с което С. Д. К. или В. Х. Г. да са били уведомени, че кредиторът „Профи Кредит България” ЕООД се е възползвал от правото си да преобразува кредита в изцяло и предсрочно изискуем на осн. чл. 12.3 от ОУ към договора за кредит.

Установява се от Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № •, че общата сума на получените от клиента С. Д. К. като останало неизплатено задължение по договора, към 26.10.2021г., е в размер на 9089, 98 лева. Общо платената сума по Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г., към същата дата- 26.10.2021г. е в размер на 2 242.90лв. От справка-извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № •, приета по делото от първоинстанционния съд, видно е какви суми и на кои дати са внесени и как са разпределени постъпилите суми в счетоводството на ищцовото дружество.

Поради неизпълнение на задълженията на кредиполучателя и солидарния длъжник за изплащане на погасителните вноски по сключения Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г., кредиторът „Профи Кредит България” ЕООД, чрез пълномощника си, е депозирал на 28.07.2021г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1961/2021г. по описа на РС Благоевград. Съдът по заповедното производство е издал Заповед № 392/30.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Н. К. К., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: • (наследник на кредитополучателя С. Д. К.) и Длъжникът В. Х. Г., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: •, да заплатят солидарно на кредитора „Профи кредит България” ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, тел. 0895 505 527, представлявано от С. Н. Н., О. Л., Я. Я. Ч. и И. Х. Г. - управители, следните суми:

-сумата от 4378, 82 лева (четири хиляди триста седемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки)- непогасена главница;

-сумата от 1742, 44 лева (хиляда седемстотин четиридесет и два лева и четиридесет и четири стотинки) - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.04.2018г. до 20.11.2019г.;

• законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 28.07.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 122, 43 лева (сто двадесет и два лева и четиридесет и три стотинки) и сумата от 33, 67 лева (тридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки) - юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е изпратил съобщение до длъжниците за изпълнение на издадената Заповед №392/30.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Съобщението със заверено копие от Заповедта, изпратено до длъжника В. Х. Г. й е връчено лично на 23.08.2021г., като в срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК същата е депозирал възражение с вх. № 339/24.08.2021г. По отношение на длъжника Н. К. К.- съобщението със заверено копие от Заповедта му е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на настоящия адрес.

Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба само срещу длъжника В. Х. Г., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес: •, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1961/2021 г. по описа на РС Благоевград. Отчитайки, че кредиторът е предявил иска си срещу един от длъжниците- В. Х. Г., а срещу длъжника Н. К. К. не е предявил иск, заповедния съд е постановил Определение № 562/08.11.2021г. по ч.гр.д. № 1961/2021 г. по описа на РС Благоевград, по силата на което е обезсилил Заповед №392/30.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта по отношение на длъжника Н. К. К. с ЕГН ••••••••••.

Ето защо и въз основа на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.

Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази оплакванията във въззивната жалба, при самостоятелен анализ и преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, по вътрешно убеждение на осн. чл. 12 от ГПК, излага следните правни съображения:

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение на РС Благоевград е валидно постановено. Произнесено е от надлежен съдебен орган, в пределите на правораздавателната му компетентност, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдията, който го е постановил, а с оглед на обхвата на въззивното обжалване е и процесуално допустимо.

Налице са според въззивният състав на ОС Благоевград и специалните предвидени в закона условия за процесуалната допустимост на предявения иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, както и във вр. с чл. 92 от ЗЗД, доколкото налице е идентичност на претендираното вземане от кредитора- „Профи Кредит България” ЕООД, срещу длъжниците С. Д. К. и В. Х. Г., както досежно размера, така и по отношение на заявеното правно основание. Ответникът В. Х. Г. е депозирала възражение срещу издадената заповед в срока и по реда на чл. 414 ал. 2 от ГПК, поради което установителния иск е насочен срещу нея и не е налице нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация по предявения пред съда иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Установителния иск е предявен в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК и пред надлежния за неговото разглеждане родово и местно компетентен граждански съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от навадените оплаквания от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и с ТР № 1/2010г. по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по т.д. № 994/2010г на ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства установява се по безспорен и несъмнен начин, че кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД е изпълнил добросъвестно и точно поетите със сключения договор между страните по делото задължения, като е превел на кредитополучателя С. Д. К. по посочената в договора сметка, отпуснатата като кредит сума от 5 000лв. Договорът за заем е реален договор и същият произвежда правното си действие от предаването на отпуснатата като кредит сума от кредитора на длъжника. Установява се от писмените доказателства по делото, че по- голямата част от кредита, съобразно уговореното между кредитодателя и кредитополучателя, е преведена за погасяване на стари задължения на длъжника към други дружества. Така за С. Д. К. като кредитополучател, от момента на превеждането на отпуснатата и като кредит сума, е възникнало задължението за погасавяне на получения паричен заем чрез внасяне на погасителни вноски, уговорени по размер и начина на внасяне с приложения към договора погасителен план.

С подписването на договора за кредит, ответника по делото В. Х. Г., се е задължила за дълга на кредитополучателя, по начина и в сроковете за изплащане, уговерени в Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г. и Анекс № 1 и Анекс 2 към него. От приетите по делото писмени доказателства установява се, че на въззиваемия длъжник В. Х. Г., са били предявени за запознаване погасителния план към договора и анекса, както и ОУ приложими към сключения договор за кредит, като същата ги е подписала, ведно със стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, като ответницата се е съгласила същите да са част от сключения договор и да са приложими към клаузите уговорени с него.

От ответната страна по делото не се оспорва възникването на валидно облигационно задължение- договор за потребителски кредит, сключен от една страна от кредитодателя- „Профи Кредит България” ЕООД и от друга страна длъжниците С. Д. К. и В. Х. Г.. Не се оспорва от В. Х. Г. и нейния пълномощник, че същият се е задължил за изпълнението на поетите със сключения договор задължения към кредитора, но съществен по настоящото дело е въпроса в какво качество въззиваемата се е задължила по сключения договор за кредит- като солидарен длъжник или като поръчител, за задължението на кредитополучателя- С. Д. К.. Както правилно е приел и първоинстанционният съд квалификацията "солидарен длъжник" е обща, тя не дава информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора, а солидарна отговорност "по принцип" не съществува и поради това страната, която се позовава на такава, следва да докаже правното основание за възникването й, т. е. да установи, че страните са съдлъжници и за тях трябва да се прилагат само общите правила на чл. 121 и сл. ЗЗД, или че е осъществен фактическият състав на друг вид договор, от който може да възникне солидарност – обикновено това е договор за поръчителство.

Видно е от писмените доказателства по делото, че въззиваемата В. Х. Г., се е подписала под сключения с „Профи Кредит България” ЕООД- Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г. и анексите към него, като солидарен длъжник и това дава основание на въззивника ищец, да насочи иска си по чл. 422 от ГПК срещу нея, като претендира изпълнение на поетите задължения по сключения договор за кредит, като при условията на солидарна отговорност.

Следва да се има предвид, че солидарната отговорност е правна последица, която може да се породи от проявлението на различни юридически факти. Солидарна отговорност "по принцип" не съществува, както и не съществува договор за солидарна отговорност per se /сам по себе си/. Когато неин източник е договор, същият може да бъде както каузален договор с множество страни, породил общ дълг, така и договор, обезпечаващ главен дълг, с друг източник- за встъпване в дълг, поръчителство, делкредере и др. /който друг договор може и да е инкорпориран в текста на договора, породил главния дълг/. Ето защо квалификацията "солидарен длъжник" е обща- тя не дава информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора, нито за източника на солидарността.

Квалификациите на правоотношението, давани от страните в самите договори и анексите към тях, сами по себе си не са определящи за неговата същност- важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел. Съдът трябва служебно да установи вида на солидарната отговорност според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие, тълкувайки договора съобразно критериите по чл. 20 от ЗЗД- Решение № 213 от 6.01.2017г. на ВКС по гр.д. № 5864/2015г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева.

Солидарната отговорност е вид обезпечение /в широк смисъл/ за кредитора, който чрез нея придобива възможност да претендира изцяло една и съща делима престация, от няколко длъжници по силата на отделни облигационни отношения с всеки от тях, като престирането от един длъжник погасява дълга и освобождава всички длъжници -"Облигационно право- обща част" от А. К., "Сиби", София, 2013г. Основание за възникване на солидарна отговорност може да бъде правна норма или договор /чл. 121 от ЗЗД/. Това важи както в случаите, когато главното вземане на кредитора има договорен произход, така и когато има извъндоговорен такъв /законът не забранява с договор да се обезпечава чрез солидарност и извъндоговорно вземане/. Ако главното вземане на кредитора има извъндоговорен характер, то уговарянето на солидарност представлява или встъпване в дълг /чл. 101 от ЗЗД/, или поръчителство /чл. 138 от ЗЗД/. Ако вземането на кредитора има договорен произход, то уговарянето на солидарност може да се извърши както чрез встъпване в дълг или поръчителство, така и чрез съвместно обвързване на няколко лица като страни по основния договор, породил общ дълг /солидарно съдлъжничество/. Същевременно, встъпването в дълг по чл. 101 от ЗЗД може да се извърши както по силата на договор с кредитора, така и по силата на договор с длъжника /в последния случай ще е налице договор в полза на трето лице - кредитора/, за разлика от солидарното съдлъжничество и поръчителството, които могат да възникнат само по силата на договор с кредитора. В настоящия казус се касае за солидарна отговорност за договорен дълг, възникнала по силата на договор с кредитора, което налага изясняване на различията в тази именно хипотеза между трите правни фигури.

Когато сдъдът следи за отликите на поръчителството от общия режим на солидарността, анализа следва да се фокусира не към формалните, а към съдържателно-договорните различия. От практическа гледна точка е от значение да се открият такива отличителни белези, които да дадат възможност за ясно разграничаване на трите правни фигури на базата на съдържанието на договорите, въз основа на които те възникват. Различията следва да са такива, че съдът да може да квалифицира съответния договор само въз основа на съдържанието му /правата и задълженията на страните/, игнорирайки използваните от страните наименования и квалификации /както за всяка друга правна сделка/. Ето защо без правно значение е че в настоящия казус ответницата В. Х. Г. е подписана процесния договор за кредит като солидарен длъжник, наред с кредитополучателя- С. Д. К.. И при трите правни фигури се касае за каузални задължения, но каузата /причината, целта/ на волеизявлението за поемане на солидарната отговорност е различна, а липсата на кауза води до нищожност на обвързването /чл. 26, ал. 2 от ЗЗД/. Ето защо съществено е изследването на основанието за възникване на солидарността.

При солидарното съдлъжничество каузата произтича от самия общ договор, по който всеки длъжник е страна, поради което причината той да се задължи към кредитора е идентична с престационния резултат по този договор, дължим от кредитора на същия длъжник. По- конкретно това означава, че ако се касае за солидарна отговорност за заплащане на цена или възнаграждение, то солидарният съдлъжник следва да е и получател поне на част от насрещната престация на кредитора; ако се касае за солидарна отговорност за заплащане на наемни или лизингови вноски, то солидарният съдлъжник следва да е и наемател или лизингополучател по договора; ако се касае за солидарна отговорност за връщане на заем или кредит, то солидарният съдлъжник следва да е и заемател или кредитополучател по договора - Решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, и Решение № 24 от 3.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 998/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева.

При поръчителството и встъпването в дълг каузата на поръчителя или встъпилия е различна спрямо каузата по договора, от който е възникнал главният дълг - "Поръчителството" от А. К., 1993 г., стр. 30-35. Същата може да бъде или придобиването на друго насрещно вземане, по което кредиторът е длъжник /при възмезден договор за поръчителство или встъпване в дълг/, или, най-често, намерението на поръчителя или встъпилия да направи една безвъзмездна услуга на кредитора, като го удовлетвори вместо главния длъжник /при безвъзмезден договор за поръчителство или встъпване в дълг/. Същевременно, между поръчителството и встъпването в дълг е налице и следният отличаващ нюанс в целта /каузата/ на задължаването: при поръчителството ясно изразената цел е да се отговаря за чужд дълг /чл. 138 от ЗЗД/, докато при встъпването в дълг целта по- скоро е да се отговаря за дълга като за свой, и то - самостоятелно, а не акцесорно /аргумент и от чл. 101, изр. 3 от ЗЗД- за встъпването се прилагат общите правила за солидарността по чл. 121-127 от ЗЗД/. По тази причина по принцип встъпилият е в по-неблагоприятно положение в сравнение с това на поръчителя, т. е. неговата отговорност е по-тежка. Следва да се посочи и обстоятелството, че за разлика от солидарното съдлъжничество или заместването в дълг /или в правоотношение - чл. 102 от ЗЗД/, встъпилият не става страна по договора, от който е възникнал главният дълг, т. е. встъпването е само в задълженията, но не и в правата по същия. Ето защо той е в по-тежко положение и от обикновения солидарен съдлъжник, доколкото не може да упражни срещу кредитора никакви насрещни права, произтичащи от договора, породил главния дълг- например не може да прекрати, развали или унищожи същия /с такива права той разполага само по отношение на собствения си договор за встъпване в дълг/.

От горното се налагат следните обобщения по отношение на практическите критерии за разграничаването между трите коментирани правни фигури: 1/ първият критерий е дали солидарността е възникнала от уговорки, инкорпорирани в общ договор /документ/- при положителен отговор може да се касае за всяка от трите правни фигури, а при отрицателен отговор - само за две от тях /поръчителство или встъпване в дълг/, 2/ вторият критерий е каква е каузата/целта, причината/ на волеизявлението за обвързване на съответния солидарен длъжник- ако тя съвпада с каузата на главна страна по договора за общия дълг, е налице солидарно съдлъжничество, а ако целта е да се отговаря за дълга без да се става страна по основния договор, е налице или встъпване в дълг, или поръчителство, и 3/ допълнителен критерий за разграничаване на поръчителството от встъпването в дълг е дали волята е била за задължаване за чужд дълг или като за свой- в първия случай е налице поръчителство, а във втория - встъпване в дълг /Решение № 871 от 1.04.2018 г. на САС по т. д. № 5900/2017 г./.

Солидарните задължения по чл. 121 и сл. ЗЗД са винаги самостоятелни, между тях не съществува функционална връзка, изразяваща се в съществуването на материалното право на всеки един от солидарните длъжници в зависимост от наличието на друг валидно възникнал и непогасен главен дълг. За разлика от отговорността на солидарните длъжници по чл. 121 и сл. ЗЗД, отговорността на поръчителя има акцесорен характер. Съгласно чл. 138 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за да произведе действие уговореното поръчителство, е необходимо да съществува главно задължение, което да бъде обезпечено от поръчителя, чието задължение е функция на главното правоотношение. Поръчителят е лице, което се задължава да отговаря за чужд дълг солидарно с длъжника за задължението към кредитора, а съдлъжникът е лице, което отговаря за собствен дълг солидарно с другия длъжник за едно тяхно общо задължение.

Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, кредитът се отпуска единствено на кредитополучателя- С. Д. К., по нейна банкова сметка и за покриване на нейни стари задължения към други финансови институции, т. е кредитът е усвоен единствено от С. Д. К.. В случая в нито един от документите, изготвени във връзка със сключването на договора за потребителски кредит не е предвидено наличие на дадено и одобрено от кредитора или от длъжника нарочно писмено съглашение за встъпване на трето лице като съдлъжник и това трето лице да е ответницата В. Х. Г.. Ответницата следователно не е станала страна по контракта/кредитополучател/, от който е възникнал главният дълг. Каузата на ответницата да се задължи солидарно не съвпада с каузата на кредитополучателя да се задължи /да получи в заем съответната парична сума от банката/. Въпреки че е подписала писмения договор като солидарен длъжник, ясно изразената цел на волеизявленията на В. Х. Г. за обвързване е- да се отговаря за главния дълг без да се става страна по основния договор за кредит, т.е. да се обезпечи кредитора. Ето защо тя няма качеството на солидарен съдлъжник, а или на лице встъпило в дълг, или на поръчител, като допълнителното разграничаване следва да се извърши на база на това дали волята му е била за задължаване за чужд дълг или като за свой. Предвид това и не може да се приеме, че кредитополучателя- С. Д. К. и ответницата В. Х. Г. са солидарно съзадължени лица – да са получили кредита общо, без разграничение каква част поема всяка една от тях и независимо от това на коя от тях е предадена фактически сумата, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците.

При анализ и тълкуване на клаузите на процесния Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г. според състава на въззивния съд следва, че не се касае за т. нар. "солидарни длъжници", където волята е да се поеме отговорност при различни условия от тази на поръчителите. Целта на обвързването на В. Х. Г. очевидно е била да се отговаря за изпълнението на чужд дълг/този на кредитополучателя/, а не като за свой дълг. Аргумент в тази насока е и житейската презумпция, че поемането на отговорност за чужд дълг по правило се извършва именно с това намерение- да се отговаря за дълга като чужд, а не като за свой. Обратното е изключение, което следва изрично и ясно да се уговори, каквито уговорки в случая липсват. Следователно, първоначално поетата с договора солидарна отговорност от всички допълнителни длъжници, включително ответника В. Х. Г., е при условията на поръчителство, а не на встъпване в дълг. Задължението му е акцесорно на това по договора за кредит и е уговорено като поръчителство и спрямо него следва да се прилагат разпоредбите на чл. 138 и сл. от ЗЗД.

Не са налице в настоящия случай и другите основания за възникване на солидарност – встъпване в дълг, авал, делкредере, извън поръчителството.

Изводите за качеството на В. Х. Г. при което същата е подписала процесния договор за кредит, могат да бъдат изведени и от клаузите на ОУ, действащи към момента на подписване на договора, които са и били връчени, тя ги е подписала и по делото се съдържат данни че въззиваемата е била запозната с тях. Така в т. 8.1 от Общите условия към договора е посочено, че задължение на кредитополучателя/клиента, но не и на солидарния длъжник, е да погаси всички задължения във връзка с договора за кредит, т.е. задължението за погасяване на получения кредит е било на главния длъжник по договора и кредитополучател- С. Д. К., която разпоредба при тълкуване на правното и съдържание, недвусмислено сочи на това, че пасивната солидарност на ответника В. Х. Г. не произтича от солидарна съзадълженост, а от поръчителство. Задължението на поръчителя зависи от съществуването на главното задължение, но винаги е акцесорно на главното задължение за разлика от встъпването в чужд дълг и от солидарната задълженост.

Съгласно разпоредбите на т. 7 от Общите условия, макар и озаглавена „Права на КЛ/СД”, са уредени права само за кредитополучателя относно възможността да се откаже от договора, т.е. едно от основните права по възникналото договорно правоотношение е предоставено единствено на кредитополучателя/клиента. Нелогично е ако С. Д. К. и В. Х. Г. са съдлъжници по сключения договор за кредит, за кредитополучателят да са предвидени повече права отколкото на солидарния длъжник по договора. Извода е че за кредитополучателят е възникнало задължението на главен длъжник по договора за кредит, а за ответника В. Х. Г., е възникнало задължението за отговаря за чужд дълг и поради това същата е „поръчител“ по смисъла на закона, тъй като задължението му е акцесорно и в зависимост от главното задължение.

Действително, не съществува пречка с последващо съглашение така възникналото поръчителство да бъде променено на встъпване в дълг, стига намерението на страните да е ясно и недвусмислено изразено. Това обаче може да стане единствено по пътя на обективната новация /чл. 107 от ЗЗД/. Както е изяснено и в Решение № 85 от 1.09.2017г. на ВКС по т. д. № 2286/2015г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова, обективна новация е налице, когато страните уговорят, че старото задължение ще бъде заменено с ново, имащо различен предмет или ново основание, като разликата следва да се отнася до съществен елемент от съдържанието му. В конкретния казус такова новиране на първоначално възникналото задължение за поръчителство на ответницата В. Х. Г. не е било уговорено с последващите анекси към кредитния договор, под които В. Х. Г. отново се е подписала като „солидарен длъжник”. От съдържанието на клаузите на подписаните анекси не следва, че волята на страните е да заменят досегашното лично обезпечение /поръчителство/ с нов вид обезпечение- встъпване в дълг, т. е. липсва намерение за новиране /animus novandi/. С анексите не се внася съдържателна разлика в предмета и обема на отговорността на допълнителните длъжници, поета с първоначалния договор, а само се уговорят промени в начина на изплащане на задължението за погасяване на кредита.

Поради изложеното, становището на въззивният състав на ОС Благоевград е че както по първоначалния договор, така и по последващите анекси, В. Х. Г. има качеството "поръчител", обезпечаващо изпълнението на задълженията на кредитополучателя по процесния банков кредит. В този смисъл въззивният съд намира за неоснователни доводите наведени с въззивната жалба от жалбоподателя- „Профи Кредит България” ЕООД, чрез пълномощника юриск. Петрова, че събраните доказателства пред първоинстационният съд обосновават доводите на кредитора ищец, наведени с исковата молба- че ответницата В. Х. Г. има качеството на солидарен длъжник, както по сключения Договор за потребителски кредит № • от 11.05.2017г., така и при подписването на Анекс № 1 и Анекс № 2 към него.

Поръчителят, съгласно чл. 147 ал. 1 ЗЗД, не отговаря за главното задължение, ако кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа. Шестмесечният срок е преклузивен, за който съдът е длъжен да следи и служебно, както е изяснено в т. 4в на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Искът, предявен по реда на чл. 415 и 422 ГПК, е продължение на защитата, предприета по чл. 410, съответно чл. 417 ГПК, след направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което спазването на срока се преценява към датата на подаване на заявлението пред заповедния съд. Ако искането по заявлението е уважено и заповед за незабавно изпълнение е издадена, позоваването на погасяване на субективното материално право на кредитора спрямо поръчителите, може да бъде направено и в производството по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, както е и в настоящия случай. Дори и без изричен довод, съдът служебно в исковото производство и сам дължи преценка за спазването на срока по чл. 147 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, защото се касае за наличие на процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, т.е. за предпостава от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи и служебно. /Решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК/.

В настоящия казус, заявеното от кредитора основание за вземането е настъпването на изискуемост за всички незаплатени на падежа им вноски, поради изтичане на срока на договора за кредит, преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК пред РС Благоевград. Срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД е започнал да тече от момента на настъпване на падежа на последната вноска, когато целият кредит е падежирал за остатъка от непогасените вноски– на 20.11.2019г. и с изтичането на 6 месечен срок на 20.05.2020г., са настъпили за поръчителя предвидените в закона правни последици, изразяващи се в отпадане на отговорността му. Заявлението на кредитора по чл. 410 от ГПК е подадено пред РС Благоевград на 27.07.2021г., т.е. след изтичането на преклузивния 6-месечен срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, с което отговорността на поръчителя е отпаднала. Въззиваемата В. Х. Г. не може да отговаря за дълга на длъжника С. Д. К., поради което предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен срещу нея е неоснователен.

При изложените съображения, следва на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

С оглед изхода от делото пред настоящата съдебна инстанция, следва да бъде осъдено „Профи Кредит България” ЕООД, да заплати на В. Х. Г., сумата 900лв. за адвокатско възнаграждение, за разноските направени пред ОС Благоевград.

Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград