Решение № 3015 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 366/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Стара Загора, подадена чрез упълномощен юрисконсулт, против Решение № 61 от 16.02.2026 г. по АНД № 1687/2025 г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 24-2500110 от 23.05.2025 г., издадено от директора на ДИТ Стара Загора. Оплакванията в жалбата са за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод за допуснато съществено процесуално нарушение, поради наличието на непълнота и противоречие при квалифициране на административното нарушение. Твърди, че административнонаказателното обвинение (АНО) е обосновано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна, при посочване на всички факти и обстоятелства от съставомерен характер съобразно правната [жк], като съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и на издаденото въз основа на него НП съответства на императивните законови изисквания, предвидени в ЗАНН. Поддържа, че не е налице възприетото от въззивния съд като основание за отмяна на НП несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на АНО, водещо до невъзможност санкционираният субект да разбере какво точно нарушение му е вменено и съответно да организира адекватно защитата си. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Ответникът по касационната жалба – „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и по подробни изложени съображения в представено писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил обжалваното НП, за което излага подробни съображения. Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт, е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД [населено място] срещу НП № 24-2500110 от 23.05.2025 г., издадено от директора на ДИТ Стара Загора въз основа на съставен АУАН № 24-2500110 от 24.04.2025г., с което на основание чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ. От фактическа страна АНО се основава на това, че при извършена проверка на 01.04.2025 г., 14.04.2025 г. и 24.04.2025 г. по документи в ДИТ Стара Загора е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД в качеството си на работодател е приел гражданин на трета държава (Република Турция) – Ф. Ш., [ЛНЧ], продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), да предоставя за него работна сила в [населено място] към 31.12.2024 г., без на Ф. Ш. да е разрешен достъп до пазара на труда. В НП изрично са цитирани доказателствата в подкрепа на АНО: трудов договор № 00000145 от 14.09.2023 г. и допълнително споразумение към него № 00000194 от 31.12.2024 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ; длъжностна характеристика и карта за предварителен медицински преглед на Ф. Ш.; Разрешение за пребиваване № RА0294738; заповеди за командировка № 01 от 20.12.2024 г., № 02 от 28.01.2025 г. и № 3 от 25.02.2025 г.; разчетно-платежни ведомости за м. януари и м. февруари 2025 г.; писма до и от ОД на МВР Стара Загора; писма до и от Агенция по заетостта; Протокол за извършена проверка от 24.04.2025 г. Старозагорският районен съд е обсъдил всяко едно писмено доказателство съвместно със свидетелските показания, като е приел, че описаните в АУАН и НП съставомерни факти и обстоятелства са доказани и обуславят извършването на административно нарушение по чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, но същевременно – че е налице несъответствие в АУАН и НП между описаното нарушение и правната му квалификация (нарушената законова разпоредба – чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ), от една страна, и санкционната норма (чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ), въз основа на която е наложено административното наказание на работодателя, от друга страна. Не била определена вярно и датата на извършване на деянието, тъй като разрешението за пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ е било издадено на 09.09.2024 г., т. е. няколко дни преди твърдяното сключване на трудовия договор, като нямало данни преди това по отношение на чужденеца да е било издавано друго разрешение за пребиваване, поради което, ако е било извършено нарушение, то е било извършено най-рано на 09.09.2024 г. По тези съображения НП е отменено, като незаконосъобразно на процесуално основание. Решението на Старозагорския районен съд е неправилно. Не се споделя извода на въззивния съд, че не е налице изискуемия се конекситет между фактическото обвинение на АНО (от гл. т. на фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние – „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД в качеството си на работодател е приел гражданин на трета държава - Република Турция, а именно Ф. Ш. с [ЛНЧ], който продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, да предоставя за него работна сила в [населено място] към 31.12.2024 г., без на Ф. Ш. да е разрешен достъп до пазара на труда) и неговата правна квалификация (от гл. т. на посочената като нарушена законова разпоредба – чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, и приложената санкционна норма на чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ). Неправилна е тезата, че работодателят не е субект на забраната по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, въпреки предвидената в чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ отговорност на работодателя за неспазването й. Ако е вярно, че забранителната норма на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ не следва да се спазва от работодателите, то тогава същите не могат да бъдат субект и на административното нарушение по чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ. Забраната на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ се отнася до всички участници на пазара на труда, основните от които са лицата, наемащи работна сила, и тези, които я предоставят. Противното тълкуване би обезсмислило съществуването на самата забрана. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 6 от ЗТМТМ, според която трудовите и осигурителните отношения на работниците – граждани на трети държави, наемани от местни работодатели, както и на извършващите дейност на свободна практика се уреждат при условията и по реда на българското трудово и осигурително законодателство, което означава и при спазване на ЗТМТМ, който урежда достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика. Условията и редът за предоставяне и подновяване на достъпа до пазара на труда за граждани на трети държави се определя със ЗЧРБ – чл. 7, ал. 5 от ЗТМТМ. Ето защо всеки работодател под страх от административнонаказателна отговорност, предвидена в чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ е длъжен да се увери, че към всеки един момент на приемане на работната сила спазва забраните на ЗТМТМ. Следователно при правилно приложение на материалния закон административнонаказващия орган е отправил обвинение към работодателя за извършено нарушение на забраната по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, чрез следното деяние – приемане към 31.12.2024 г. на чужденец – гражданин на трета държава да предоставя работната си сила, без да има право на достъп до пазара на труда, поради статута си на дългосрочно пребиваващ в страната чужденец, разрешен при условията на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, според която разпоредба дългосрочното пребиваване е разрешено, поради придобито право на пенсия, съгласно националното ни законодателство или това на държавата по произход, съответно на друга държава и кумулативното изискване да разполагат с достатъчно средства за издръжка, т. е. поради доказана липса на необходимост да работят в страната, за да се издържат. Всеки работодател под страх от административно наказателна отговорност, предвидена в чл.75а ал.5 вр. с ал.2 от ЗТМТМ е длъжен да се увери, че към всеки един момент на приемане на работната сила спазва забраните на ЗТМТМ. Не се споделя и извода на Старозагорския районен съд за наличието на непълнота в съставения АУАН относно правната квалификация на извършеното от „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД административно нарушение. В АУАН като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, съгласно която право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19, 20 и 23 от ЗЧРБ. Действително по аргумент от чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗТМТМ, субект на административното нарушение при нарушаване на забраната по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, може да бъде както работодателят, така и работникът, но противно на приетото от въззивния съд, с посочването в АУАН като нарушена единствено на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, без да е посочена приложимата санкционна разпоредба на чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТМ, не е налице непълнота в правна [жк], тъй като актосъставителят няма задължение да определя и посочва приложимата санкционна норма – това е задължение на наказващия орган. За формираните правни изводи районният съд се е позовал на Решение № 936 от 18.03.2024 г., постановено по КАНД № 337/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С последното е отменено НП на директора на ДИТ Стара Загора, поради това, че деянието по предоставяне на работна сила от чужденец, без право на достъп до пазара на труда, е квалифицирано едновременно като нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, вместо като нарушаващо забраната по чл. 8, ал. 1, т. 2 от същия закон, обявено за наказуемо по чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ с предвиденото в чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ административно наказание. В случая отмененото от въззивния съд НП е съобразено именно с цитираното решение на Административен съд Стара Загора, в мотивите на което е прието, че с наемането на работа на чужденец – гражданин на трета държава с разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, работодателят „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД е нарушил чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ и съответно е осъществил състав на административно нарушение по чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ (предвиждащ налагане на административна санкция на работодател, приел предоставяне на работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда). Не се споделя и извода на въззивния съд, че датата на извършване на деянието не е била определена правилно. На 09.09.2024 г. чужденецът е придобил статут по чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ и на 31.12.2024 г. с него е било сключено допълнително споразумение към трудов договор, с което е прието предоставяне на работна сила към тази дата, както и е посочено в НП. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение, с което на процесуално основание е отменено процесното НП, следва да бъде отменено, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде решено по същество. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съдържание. В хода на проведеното производство не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. При определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация административнонаказващият орган правилно е приложил закона. Извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение се потвърждава от събраните доказателства – налице са множеството писмени доказателства, които еднозначно и безпротиворечиво сочат, че Ф. Ш. е чужденец - гражданин на трета държава (Република Турция), съгласно дадената легална дефиниция на това понятие за целите на закона в § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ, продължително пребиваващ в страната чужденец по чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, което лице към 31.12.2024 г. престира работна сила за работодателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ по сключено на същата дата допълнително споразумение към трудов договор за изпълнението на трудови функции на длъжност „шофьор на товарен автомобил над 12 т. международен превоз“ в нарушение на забраната по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ЗТМТМ, което се субсумира в съставомерното изпълнително деяние по чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТП. Следователно всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, които обуславят ангажирането на административнонаказателната отговорност на работодателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД за допуснато нарушение по чл. 75а, ал. 5 във връзка с ал. 2 от ЗТМТП, се явяват установени и доказани по безспорен и несъмнен начин. Случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и съответно липсва основание за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Определеният размер на санкцията към установения в закона минимум не нарушава принципа на пропорционалност, регламентиран в чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз и не надхвърля необходимото за постигане на законовите цели, а именно да се стимулира спазването на правилата за регулиране на трудовата миграция в рамките на Европейския съюз на работници – граждани на трети държави. Обстоятелството, че на дружеството са наложени 24 имуществени санкции за допуснати от работодателя идентични като процесното или други нарушения, също не обуславя извод за непропорционалност – от една страна разпоредбата на чл. 75а, ал. 6 от ЗТМТМ предвижда налагане на санкция на работодателя за всеки незаконно нает законно пребиваващ чужденец, а от друга – „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД разполага с възможността да оспори пред съда всяка от санкциите и да се защитава срещу всяко конкретно обвинение. С оглед на това НП постановление следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на ДИТ Стара Загора на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН бъде присъдена сумата от 132,94 евро, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в двете съдебни инстанции, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с ал. 1 от АПК